Хубавото време хич не помага да отшуми гръцката ми абстиненция, а започналата предизборна борба блика от материал.

Блика като спукан софийски водопровод, но се влачи като строеж на магистрала, като някакъв особено мъчителен филм, в който действието така и не започва.

Нещо като да си се наточил да гледаш Star Wars, а вместо него да ти пуснат Star Wars Holiday Special (не си го причинявайте, това е само пример).


Тук като че ли възприемаме изборите като футболно първенство, което се провежда веднъж на четири години, и вместо голове броим процентите на участниците и след изборната нощ заспиваме в очакване на следващия финал след 4 години.

Съществената разлика с футболното първенство е, че публиката залага бъдещето си поне за мандат напред, а играчите рискуват максимум работното си място (но не се заостря вниманието върху този детайл).

Както в българския футбол, така и в българската политика наблюдаващите все повече губят интерес към случващото се на терена и сериозно оредяват.

Проблемът, който отблъсква е, че интересното не се случва на терена. Човек понякога не е сигурен съдията и цялото БФС дали не са от другия отбор, дали в съблекалните не са разменяни куфарчета и дали момчетата на терена не обичат купона в „Син сити“ повече от играта.

Случаите Плевен и Монтана са изключително показателни. Също и премахването на изборността на районните кметове в големите градове.

Кметицата Фандъкова не се яви на предизборен дебат по БНТ (!) защото „имала работа“. Като че ли участието в дебати и отчитането пред избиратели не е работа на политиците, когато са на власт. Приветствам идеята на Прошко да не участва в клоунадата, която представлява дебатът без представители на властта.

Усещането ми за дежавю за анти-политически хватки се връща към все по-далечни дати. Помня карикатурите в комунистическата преса преди първите свободни избори през 1990-та. – На улицата се срещат демонстранти с плакати и селяни с кирки и лопати. „Ние отиваме на митинг“, казват едните „А ние – да работим“, отговарят другите. Карикатуристът жизнеутвърждава идеята, че от политика се интересуват само лудите и мързеливите, и то през 90-та (смела идея). Същото, както казва другарят Станишев за досиетата.

Това омаловажаване на политиката, на политическия труд, въобще на умствения труд не е нов патент на другарите.  И другарят Тодор Живков го разбираше суверенитета като „да има за ядене и пиене“ и толкоз.

Та и другарят Борисов е в същата редичка на разбирачи от политиката –

„За кое протестират... Че правим магистрали, детски градини, че градим България, че всеки ден това, което правим, е факт. Искат да ни върнат във времето – да се бият по улиците, а държавата да е в състоянието, в което я взех. Какво повече да направим? Ако това си желае народът, това да направи“

„С това, което ви правя в момента - „Струма” – Дупница, Благоевград ще идват да пият кафе в центъра на София за 30 – 40 минути. Да не говорим как оттук – нататък всички българи ще могат да отидат за два часа в Солун, да пият кафе. Само след 2,5 – 3 години, това ще е факт, каза премиерът Бойко Борисов.“

В събота беше излъчено предаването „Малки истории“, в което участвам (говоря към 26:40 и 48:36) и си говорим за избори. Почти не взех думата, имаше там една многословна госпожа, която взимаше отношение по всичко и не остави много пространство за останалите.  Не знам кой е излъгал телевизията да се самокастрира по време на избори (здрав бюрократичен рефлекс?), но като изключим дебатите, телевизията ликвидира всякаква независима публицистика и излъчва само удобните „интервюта“ и изсушените, претоплени и предварително платени „репортажи“ от предизборната кампания.

Как се говори за политика, без да говориш за политика?

 „Защо не гледате телевизия по време на избори?“ питаха по време на предаването. Аз всъщност гледам телевизия, но само дебатите и част от интервютата. Захаросаните предизборни репортажчета с еднакви сюжети трудно ги издържам, а, сигурен съм, и на други хора им идват нанагорно.

Аз досега си мислех, че дежурните репортажи за селяни, които си кръщават добичетата на политици, приказките „ангро“ срещу политическата система, политиците и парламента са просто плод на криейтива (творческата мисъл) на дълбоко окопали се редактори на новогодишни програми и журналисти от времето на перестройката. По-лошо – оказа се съзнателна политика, скрепена с договори между политическите сили и телевизиите. Честито, и не забравяйте да вдигате рейтинга с дистанционното.

Такова споразумение ще попречи в медиите да се постъпи адекватно с „Атака“, която си играе със сегашните градски бунтове и със Сидеров, който се държи като палячо и пренебрегва всякакви правила на медийно поведение и добро възпитание (щом му позволяват и то – с договор). Ще попречи да се заеме критична позиция към евтиното предизборно шоу на ГЕРБ (като например да се вземе отношение към бойкотирането на тв дебати от страна на властта и отказът ѝ да говори сериозно за политика).

А аз досега, наивният, си мислех, че една телевизия (особено обществена) трябва преди всичко да прави публицистика, и най-вече по време на избори. Да бъде опозиция на всяка власт (и на нашата, да, не се заяждайте). Да пази обществения интерес, за да взимаме информирани решения.

Ясно е, че медиите ще бъде подложени на голямо напрежение по време на кампанията, че ще трябва да взимат светкавични и тежки решения. Така е по цял свят. Също както МВР, прокуратурата, съдът, общините, ЦИК и вероятно дори пожарната и „Бърза помощ“. Не е шега работа да преразпределяш власт. Най-лесното решение е да се  откажеш да участваш, поради слаби нерви. Това е все едно на мача да не се появи съдия, защото е финал.

Какво да правят гражданите, които виждат как една по една финансираните с данъците им институции отказват да работят преди избори? Първа беше прокуратурата, след това МВР, БНТ...  В президентството поне уволнението е неминуемо.

Може би гражданите да се задействат с бюлетинките, за да облекчат слабонервните мениджъри от тежките им постове след изборите, а не да се отказват и те на свой ред от бремето на демокрацията.

Да не съм черноглед, току виж истинската кампания започнала.