В лудницата пациентите се хванали през кръста, обикалят нагоре-надолу и викат: - Пуф-паф, пуф-паф… Идва главният лекар и пита началника на отделението: - Абе не ти ли пречи тоя шум? - Шумът не, само дето пушекът е много. Усмихни се, България! Пушек обви и сградата на парламента, след като изненадващо мъж я атакува с димки. „Кьорфишек”, помислиха си депутатите в пленарната зала. „Няма дим без огън”, помислиха си минувачите по жълтите павета.

Вече може да преброим на двете си ръце, оставащите часове до началото на Форум Родителство 2. Чудехме се какво ще правите през това време? Логичното предположение е, че ще се позабавлявате като за Петък вечер, ще похапнете, ще гледате някой филм и ще поспите, за да сте свежи за утре. Тук се намесваме и ние, като на вниманието ви предлагаме класация на 5 от най-добри публикации от блога на Горичка, които подпалиха интереса в дните предхождащи първото издание на Форум Родителство през миналата година. Така към дейностите за вечерта може да добавите четене и гледане на интересни видеа.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

• Чудя се защо: мъдър текст за мъдростта на деца

• 5 + 5 = 5 Яки TED речи за родители (повечето имат български субтитри)

• “Твоето компетентно дете” е една от най-интересните книги за родителство, която ще излезе на български за първи път, не кога да е, ами точно на Форум Родителство. И да знаете няма нищо случайно: миналата година сме публикували интервю с автора на книгата Йеспър Юл. Той говори за това как се отглеждат щастливи хора.
• Баща ми, бояджията: за главните действащи лица в нашата лична драма. Страхотен текст за ролите на родителите в семейството.
• 6 вица за деца, майки и бащи

Kickstarter е уеб страница, специализираща в областта на творческите проекти. Сайтът има широк обхват от дейности – от алтернативна музика до журналистика, независими филми, концепции за енергоспестяване и производство на нови хранителни и питейни продукти. За всеки одобрен проект – без значение дали е с екологична, артистична или някаква друга насоченост – се отпускат средства за реализирането му директно от Kickstarter. Парите в сайта се събират от обикновените граждани, които могат да спонсорират с минимална сума предпочитания проект, както и от по-влиятелни инвеститори. Популярността и успехът не задминаха Kickstarter и уеб страницата се радва на възможността да събере над 75 милиона щатски долара, които да раздаде за осъществяването на различни по род и тематика творчески проекти. Оказа се обаче, че не всичко върви толкова гладко за Kickstarter. Въпреки че на пръв поглед предназначението на страницата е да помогне, окуражи и даде добър старт на новоизгряващи звезди в шоу бизнеса или да постави началото на бляскава кариера на младите изобретатели, се оказа, че дори тя нарушава редица правни норми. Kickstarter са поредната уеб страница, която бе застигната от съд. Срещу сайта е подадена жалба не от кого да е, а от бивш член на легендарната рок банда Journey. Става въпрос за Brian Camelio. Според рокаджията от Kickstarter използват неправомерно негов патент, свързан с модел за публично набиране на средства, предназначени за творчески проекти. През месец февруари тази година Brian Camelio се сдобива с патентното право върху „Methods and apparatuses for financing and marketing a creative work” – методи и техники за финансиране и управление на творческата дейност. Тези техники и методи рок звездата прилага в сайта си ArtistShare, който също като Kickstarter, има за цел да реализира различни творчески проекти. Според представените документи в съда, бившият член на групата Journey многократно се е опитал да се свърже с администраторите и ръководните органи на Kickstarter, за да разрешат по мирен път спора. На Brian Camelio обаче така и не му се обръща внимание и той е принуден да подаде частна жалба в съда във връзка с нарушеното му патентно право. Исканията на звездата от Journey са Kickstarter незабавно да прекратят използването на патентованата му методология в "Methods and apparatuses for financing and marketing a creative work", както и обезщетение. Същевременно от уеб страницата Kickstarter по никакъв начин не се смятат за правонарушители и дори изискват от Съда във Вашингтон да отнемат патентните права на Brian Camelio.

Великобритания се съгласи да участва в двата проекта на ЕКА , което означава 'зелена светлина' за тези мисии. Космическите апарати Euclid и Solar Orbiter ще бъдат изведени в космоса между 2017 и 2019 година.

Астрономи са потвърдили наличието на воден лед на Меркирий на базата на данни от междупланетната сонда 'Месенджер'. Учените са изложили данните в доклад на международната конференция на планетолозите EPSC-DPS, а кратко изложение има на сайта ScienceNOW.

Възраста на полярните шапки на Марс е не помалко от няколко стотици милиона години, но последните изследвания на Марс показват , че техните размери и форма не винаги са били в този вид, в който се намират сега. По данни на астрономи от Центъра по астрономиа и астробилогиа на НАСА на Хаваите, в историята на Марс е имало моменти , когато ледниците са покривали територии до 60 градуса ширина.

Тук ще се опитам да разкажа няколко истории. В тях героите са цигани. Историите са от моя живот. Стори ми се, че сега, когато в моята страна между циганите и българите има напрежение, аз съм длъжен да извадя от шкафа на душата си моите Цигански истории – да ги поогледам и поизтупам от прахта - за да преосмисля отношението си към циганите. Да си припомня какви чувства съм изпитвал към тях в миналите, млади времена. Симпатия и антипатия – любов и омраза. Но съм изпитвал към тях човешки чувства. Като към хора като мен. Мои братя. И така – това са моите ЦИГАНСКИ ИСТОРИИ. Някои от тях ще започват в един брой и ще свършват в друг. Защото Циганските истории не могат да бъдат с определена дължина. Всички други истории – да, но циганските – не! Слушайте. Двамата цигани Тази история се случи преди двайсет и две години. Сегашният начин – сещате се – фейсбуковския и европейския начин на казване на думата „случи”, е съвсем друг от тогавашния начин. Аз, простете ми, все още си я казвам...

Asus имат намеренията да зарадват и покорят аудиторията с най-новия си продукт, който съвсем скоро ще излезе на пазара. Става въпрос за Zenbook – практичен, компактен и изключително модерен ноутбук. Според разнеслата се вече информация относно характеристиките и дизайна на Zenbook, той ще бъде част от потока ултрабуци. Както знаете, идеята за тях налагат лидерите от Intel. Става въпрос за ноутбуци, които се характеризират с това, че са леки, тънки, ефективни за всякаква работа и дейност и се захранват от мощна батерия, осигуряваща дълъг живот на устройствата. Практически, ултрабукът, какъвто ще бъде и Zenbook от Asus, тежи по-малко от един килограм и половина, а ширината му е около два сантиметра. Освен размерите, впечатляваща е и цената на най-новите устройства, създадени върху концепцията за удобство, компактност и работоспособност от Intel – 1000 щатски долара. Други подробности около Zenbook и неговите характеристики и дизайн все още не са ясни. Най-вероятно от Asus ще ги обявят до няколко дни, тъй като и дебютът на уникалното устройство от линията на ноутбуците ще се осъществи съвсем скоро. Компанията обеща да пусне на пазара Zenbook на 11 октомври тази година. Ноутбукът на тайванските производители ще се разпространява в Европа, Азия и Северна Америка. В интерес на истината, Zenbook не е първият продукт, който Asus създават в качеството си на привърженици към идеята за ултрабуците, наложена от Intel. През месец юни на тази година потребителите бяха зарадвани с цели два модела от новите тънки, леки и удобни ноутбуци, разпространявани с търговската марка на Asus – UX21 и UX31. Asus не са единствената компания, взела дейно участие в развитието и усъвършенстването на линията на ултрабука. Компании като HP, Dell, Lenovo и Dell също започнаха производството на своите тънки и леки ноутбуци, изградени върху идеите на Intel.

Гергана е с образование и опит в сферата на рекламата. Въпреки това, дори преди да има дете си е задавала въпроси, които движат задкулисно живота. След появата на дъщеря и, Гергана вече има основателна причина да се отдаде на търсенето на алтернативни на общоприетите начини за гледане, хранене и възпитание на децата. Сега тя е посветена на етапа на образование. Гергана споделя, че в търсенето си до момента, по-цялостен подход от този на валдорфската педагогика към възпитанието на децата, не е намерила.

Горичка: Кое е най-трудното днес за един родител?

Да вниква в истинските потребности на детето си и да ги удовлетворява правилно, без да го вкарва в щампи, било то и “здравословни”. Да зачита неговата индивидуалност. Да не проектира върху детето собствените си тревоги и амбиции. Да бъде истински.

Горичка: Препоръчайте ни една книга или блог за родителство или образование?

“How to Raise a Healthy Child in Spite of Your Doctor”, Лиз Бурбо,”Твоето тяло казва: Обичай се”, Додсън,  и блог: Mercola

Горичка: Ако бяхте министър на образованието какво щеше да е първото нещо, което ще направите?

Фокусът ми би бил върху спазването на особеностите и етапите в естественото развитие на детето и създаването на условия и начини ученето да бъде радостно преживяване, с цел - изграждане на свободна и творческа личност със здрава ценностна система, осигуряване на хармонично и здравословно развитие на детето, развиване на неговите силни индивидуални способности, социални умения и възможности за работа в екип, възпитание на внимание и грижа към природата. Създаване на подходяща обстановка, която да поддържа и стимулира любопитството на децата към света. Привеждане на законовата уредба във вид, който да улеснява алтернативните подходи в сферата на образованието.

Горичка: За какво ще ни разкажете на Форум Родителство?

Житейският ми опит с валдорфското образование в България. Как се е отразило на детето ми, спомените, които ще носи цял живот - излетите в планината, месенето на хлебчета, общността от родители, споделящи близки житейски гледни точки и възпитателна философия. Как изкуството е интегрална част от образованието, и не случаен е изразът “Изкуството да възпитаваш”, определящ валдорфската педагогика.

Форум Родителство: 8 октомври, събота; Модерен театър

*анимационната версия на Петя е създадена със SP Studio

Последната новина около японските магнати в IT индустрията – Sony – е, че възнамеряват да променят стратегията си по повод ръководството и управлението на Ericsson. Според разнеслата се вече информация в интернет пространството, Sony са решили да откупят Ericsson, което на практика би означавало да се сдобие с петдесет процентовия дял от Ericsson в смесеното дружество на двете компании. Новината за намерението на Sony да откупи и притежава еднолично Ericsson само за себе си първо се появи в Wall Street Journal и Reuters. И двете информационни компании цитират анонимни източници. Според разнеслите се слухове, преговорите за предстоящата да се осъществи правна сделка между Sony и Ericsson вече са започнали и съвсем скоро ще покажат положителния си ефект. Същите тези източници, чиито имена не са посочени все още, твърдят, че договорът между двете компании ще бъде подписан до края на годината, когато и би трябвало да бъдат реализирани и всички фактически действия по него. Според анализаторите решението за откупуването на Ericsson се основава на новата стратегия за по-ефективна работа, която предвиждат от Sony. Тя би трябвало да осигури на японската компания по-голяма гъвкавост и предостави по-широко поле за действие във връзка с предлагането на предстоящите да се появят бъдещи продукти. Източници твърдят, че Sony ще преместят мобилния си отдел в рамките на компанията, което ще им позволи по-лесно да интегрират екстри от други нейни части – като например от PlayStation отдела или други подобни. Напомняме ви, че вече близо десет години съществува смесеното дружество между Sony и Ericsson. Фактът, че краят му като такова настъпи съвсем не означава, че то е било някаква грешка или неправилен ход. Sony Ericsson донесе както изключително положителни финансови успехи на двете компании, така и много модерни и полезни продукти на потребителите.

Източник вестник Монитор Вдясно пак замириса на мърша. Официалното разкриване на Михаил Михайлов, говорител на правителството на Иван Костов, като агент Пешко на бившите тайни служби на тоталитарния режим, накара вчера лидера на ДСБ и негови приближени депутати да се крият като мишки в кулоарите на Народното събрание. Един от заместниците на Костов, запитан как [...]

Фенове на Apple предложиха 14 октомври да бъде обявен за „Ден на Стив Джобс". На тази дата започват продажбите на новия смартфон iPhone 4S. Всички поддръжници на идеята са поканени да се облекат в стила на Стив Джобс, а именно - в черно поло, дънки и бели маратонки, съобщи Уол Стрийт Джърнъл. Междувременно стана ясно, че официалната биография на Стив Джобс ще излезе на 24 октомври вместо на 21 ноември, както бе обявено по-рано, съобщава news.bg. Книгата на Уолтър Айзъксън е достъпна за поръчки онлайн в Amazom и Barnes & Noble. Когато излезе на пазара, биографията ще струва 17,88 долара. След смъртта на Стив Джобс броят на предварителните поръчки на книгата нарасна значително, отбелязва Уол Стрийт Джърнъл. Повишен е също интересът към други издания, свързани с магнетичната личност на Стив Джобс.

Този текст не е за черната комедия, а за черната пародия. Това е една история за… е не е за Джеф Лебовски. Но е за един друг Лебовски. Той също си има прякор, но за разлика от истинския Лебовски прякорът му беше измислен не от самия него. И не беше „Пича“, а „Командира“. Макар че „Командира“ също е пич. Защото той също измисляше прякори в свободното си от управление време. Той измисляше прякори, а ДС – псевдоними. Има разлика, така да се каже, между порцията и дажбата. "Има хора, които не са просто хора. Те са човеци. И когато срещнеш някого от тях, спокойно можеш да склопиш очи, защото животът ти вече със сигурност не е минал напразно". Така братя Коен описваха истинския Лебовски. Нашата история обаче не е за „Пича“, а за „Командира“. Но някак си на „Командира“ в този случай повече му отива да се назовава „Нашият Лебовски“. Затова тук пародията свършва. Но не и историята. Защо да не използваме услугите на пародията, за да се доберем до истинската история? „Нашият Лебовски“, е...

Aгитационните материали на Кирил Йорданов не отговарят на изискванията на изборния кодекс. За това сигнализираха в Общинската избирателна комисия от коалиция “ДА ЗА ВАРНА”. В тях няма отпечатана информация за издателя им, както и предупреждението, че купуването и продаването на гласове е престъпление. В сигнала се посочва още, че такива картички и шаржове с лика на кандидат-кмета са разпространявани във вторник на площад „Независимост“. В тях е изписан само слоганът на кампанията и номерът в изборната бюлетина, но не и изброените задължителни реквизити. Същото е и положението с билбордът, разположен до централния подлез срещу Катедралата, посочва се в жалбата.

Преди пет години в Москва беше застреляна руската журналистка Анна Политковская. Защо? Заподозреният като съучастник в убийство, млиционерът Дмитрий Павлюченков, проговори наскоро и заяви, че поръчителят на убийството е поискал то да бъде извършено не по-късно от рождения ден на Владимир Путин на 7 октомври, а идеалният вариант бил то да бъде извършено на самия [...]

 Благодарение на младите доброволци, посетили Европейския парламент в Брюксел и големия им интерес, евродепутатът Илиана Иванова реши да предложи на участващите училища доброволческите проекти да се осъществяват всяка година  На 5 и 6 октомври на посещение в Брюксел бяха най-добре представилите се участници в инициатива, част от „Европейската година на доброволческите дейности за насърчаване на [...]

Поради стеклите се обстоятелства дебютът на официалната биография на Стив Джобс е насрочен за по-ранна дата от предвидената. Очаквайте първата разрешена биография на Стив Джобс да се появи съвсем скоро – на 24 октомври. Тя е написана от Walter Isaacson – главният редактор на списание Time. Книгата ще носи простичкото заглавие „Стив Джобс” и ще се състои от 656 страници. Биографичният разказ за живота на основателя на Apple трябваше да се появи в края на месец ноември тази година. Уви, преждевременната смърт на Стив Джобс измести напред във времето дебютната дата на книгата, написана от Walter Isaacson. Решението бе взето от издателството, което ще разпространява биографията на IT легендата – Simon & Schuster. Междувременно, книгата „Стив Джобс” вече стана бестселър в Amazon, където потребителите имат възможността предварително да си я поръчат. Онлайн аукционът постави биографията на видно място – в полето на началната си страница със специална реклама към нея и тя оглави списъка на най-продаваните книги в страницата. Във връзка със структурата на книгата, стана ясно, че тя е написана на базата на над 40 интервюта с Джобс в период от две години и на интервюта с над 100 членове на семейството му, приятели, конкуренти и колеги. Walter Isaacson разказва как две седмици преди смъртта си, изнемощял дотолкова, че едвам е изкачвал стълбите в дома си, Стив Джобс се е разкайвал за това колко малко време е отделял на децата си. Авторът обяснява, че IT специалистът е искал те да го разберат и да осъзнаят защо не е могъл да бъде до тях през повечето време. Walter Isaacson сподели пред пресата и аудиторията, че е бил за последен път в дома на Стив Джобс около седмица преди края на дните му. Писателят разказа как основателят на Apple е бил изключително слаб поради болките, които е изпитвал, но разсъдъкът му е бил ясен. Междувременно друга издателска къща – Bluewater Productions – подготвят също книга, посветена на Стив Джобс. Става въпрос за хумористично произведение, което ще излезе и в електронен вариант.

Издателската компания Simon & Schuster, влизаща в състава на американската медийна корпорация CBS, съобщи за изтеглянето на датата за пазарния старт на официалната биография на починалия вчера Стив Джобс. Така вместо през февруари 2012 година тя ще се появи на бял свят на 24 октомври. От компанията уточняват, че книгата ще получи допълнение и нов финал във връзка с кончината на Джобс. Адам Ротберг, прессекретар на Simon & Schuster, казва, че авторът на книгата за Стив Джобс - журналистът Уолтър Исааксон, също е потвърдил промяната на датата за началото на продажбите на биографията на бившия главен изпълнителен директор на Apple. Ще отбележим, че по ирония на съдбата няколко дни преди смъртта на Стив Джобс най-големите онлайн магазини Amazon и Barnes & Noble започнаха приемането на предварителни поръчки за книгата на цена от 17,88 щатски долара. Само за ден все още неиздадената биография стана номер едно по брой поръчани екземпляри в Amazon. Аналогично е положението и при Barnes & Noble - за по-малко от денонощие тя се озова в челната тройка на онлайн магазина. По-рано журналистът Уолтър Исааксон е работил като редактор в списание Time, а освен това е писал биографии на Бенджамин Франклин и Алберт Айнщайн.

Кампанията, след която образователното министерство бе дарено с писана от ученици книга, спечели приза „Най-добра дарителска кампания” от Български дарителски форум. Програмата за подкрепа на средното образование „Силен старт с Пощенска банка” се провежда от 2005 г. под патронажа на Министерството на образованието, младежта и науката, като от старта й общо 766 ученици са получили стипендии от Пощенска банка на обща стойност 376 250 лв.

„Когато стартирахме програмата преди шест години, нашата цел бе да насърчим амбициозните млади хора и да им покажем, че трудът се възнаграждава. Щастливи сме, че даваме възможност на учениците да участват в реформите на днешното образование, както и да бъдат активна част от обсъждането на социално значимите проблеми на България”, заяви Петя Димитрова, изпълнителен директор на Пощенска банка, при получаването на наградата от министъра по еврофондовете Томислав Дончев.

За награденото шесто издание на кампанията организаторите промениха формата за кандидатстване и обявиха конкурс за есе на тема „Изгони скуката от училище”. Текстовете на стипендиантите бяха издадени в книга, имитираща учебник за бягство от скуката в училище, която бе официално връчена на образователното министерство в началото на март.

Разгледайте и целия учебник "Силен стрт: как да избягаме от скуката в училище"

"Тя идва от остров, който искаше да построи рая...“Така започва и завършва романът “Всекидневното нищо”, в който Сое Валдес рисува съвременна Куба по начин, който предизвика Фидел Кастро да обяви писателката за един от най-големите “врагове на революцията”. Повествованието в този увлекателен роман води главната героиня Йокандра, която търси спасение от заобикалящия я абсурд в писането и секса. Гласът на разказвачката, родена в същата година като авторката, поражда подозрение в автобиографичност. Сое Валдес е родена в Хавана през 1959 г. През 80-те години на 20 в. работи в кубинската делегация към ЮНЕСКО и към културния отдел на кубинското посолство в Париж. Между 1993 г. и 1994 г. пише романа си „Всекидневното нищо” и моли свой познат журналист да изнесе тайно ръкописа извън Куба. През 1995 г. книгата излиза в Париж и се превръща в събитие за френския литературен живот. След публикуването й Валдес живее в изгнание във Франция заедно със съпруга си и дъщеря си, а книгите й са...

Росен Плевнелиев Неадекватна кампания, идваща след хвърлени усилия от страна на премиера, за да покаже, че Росен Плевнелиев е изключителен професионалист в строенето на пътища и магистрали. Противно на всяка политическа логика, месеци по-късно той беше издигнат за кандидат-президент – длъжност, която противоречи на заемания от него пост като министър. Плевнелиев неуспешно се опитваше да наподобява на Бойко Борисов. Той е набеден кандидат-президент без право на втори мандат, както стана ясно при представянето му. Приел безусловно позицията си да запълва празнини и луфтове в политическото пространство, той се превръща в пример за антиполитика. Меглена Кунева Излъчва непротиворечивост и спокойствие, които са недобре прикрита липса на ясна политическа позиция. Неизяснени са отношенията й с БСП, непрекъснато флиртува и с десните. Заема позицията на човека отвън, на чужденеца, който е надпартиен и който ще е „нова страница в историята на България”. Залага на комплекса на българина за...

За вас шега, за мен истина, в Холандия преди избори правят социологически проучвания сред учениците. Било по-лесно и по-евтино, а резултатите били почти същите като при възрастните. Предизборните нагласи на деца и родители в почти всички случаи съвпадали, разправят холандците. Родителите били влияели на децата. У нас се подхожда откъм обратната страна. Предизборни послания се препращат към родителите чрез децата. Цяла една телевизионна вечер от всички канали на екрана се люлееше едно мече, светлоотразително. Раздадено било на първокласници в Перник точно в навечерието на предизборната кампания, уж за да запомнели децата какъв празник е 22 септември. То вярно, че децата не знаят какъв празник е, мислят си, че щом 22 март е първа пролет, значи 22 септември е първа есен. Но видите ли някъде мече, да знаете, че някой е планирал нещо съмнително с деца. Я президентът прави лицемерната кампания „Коледата възможна”, я депутат се саморекламира. В една западна страна толкова им писна от...

Янка Такева е родена в с. Ковачевци, Самоковско. Завършила е педагогика в ЮЗУ в Благоевград. Има магистратура по „Управление на човешките ресурси” от ПУ и няколко специализации. Носител е на 1-ва квалификационна степен в образованието, също така на орден „Св. св. Кирил и Методий”. От 1990 г. работи в Синдиката на българските учители, като от 1994 г. е негов председател. - Г-жо Такева, новата учебна година започна със старите проблеми, какво става с новия закон за образованието, за който вече втора година се говори, но няма окончателен текст? Какви трябва да са основните промени в системата за средното образование? - Разработката на един закон е съпътствана от много други промени. Първо трябва да се разработят държавните образователни стандарти по всички изучавани учебни дисциплини. Също така да се прегледат учебните планове, за да се прецени какво и как да се измени. Така ще се реши кои дисциплини да се подсилят, какви политики да се създадат за влизането на допълнителни...

Продукти за 4 порции:
4 ябълки
1/2ч.ч. захар
1ч.л. канела
1/2ч.л. индийско орехче
щипка сол
1 пакет от 125г краве масло
1ч.ч. оризово брашно
1ч.ч. смлени орехи

Приготвяне:
Ябълките се измиват, почистват и режат на ладии. Взема се тава. Маже се тънък слой бутер. Отгоре се подреждат ладиите ябълки. Захарта се смесва заедно с канелата и индийското орехче. Поръсва се върху ябълките. Кравето масло се смесва заедно с оризовото брашно и орехите. Получава се маслен слой. Той се нанася върху плододвете. Сладкишът се покрива с фолио. Пече се на умерена фурна 30 минути. После се маха фолиото. Връща се да се доопече само на горно печене, докато масления слой хване приятна златиста коричка.

… и празни ролки от тоалетна хартия:)

1.Малки и прекрасни цветни ябълки!

Използвани материали: празни ролки от тоалетна хартия, тишу хартия, метални нишки – чистачки за лули и очички за апликация.

2. Есенна гора

Използвани материали: празни ролки от тоалетна хартия, картонени чинийки, лепило и тишу хартия.

Овийте празната ролка с парче кафяво тишу. Хартията е толкова универсална:), че дори не се налага да се лепи… просто я намачкайте добре с ръка, след като облечете стеблото.

Накъсайте на малки парченца различни цветове тишу хартия. С разредено лепило Ц 200 и четка покрийте цялата картонена чинийка. След като изсъхне, направете два прореза, с който чинийката да се захване за стеблото и вашето дърво е готово.

Вижте още:

Още Ницше беше казал, че един от начините за разглеждане на историята е субективният. Десетките публикации, свързани с българите мюсюлмани, доказват това. Всеки от писалите за тях застава удобно в някое ъгълче на историята и оттам, необезпокояван от никого, разглежда проблема. Единственото общо между всичките публикации си остава само фактът, че помаците съществуват. Както и проблемът с тях. Само че никой – нито политици, нито историци, нито общественици – не е живял с проблемите на помаците, за да вникне после и в психиката им. След като имаме такава общност, съвсем нормално е тя да има свой психопортрет. И съвсем не е учудващ фактът, че при всяко преброяване през последните години те вече се определят не като турска или българска общност, а като помашка, ахрянска или мюсюлманска. Възрастни мюсюлмани още пазят паспортите си, в които е записано „помак” в графата, сочеща народността. Думата „помак” не е обидна от етимологична гледна точка. Коренът според някои идва от „помъчен”. В...

Днес Емата ще ни води къде? на сватбаааа... :) и то – в Македония! Предупреждавам: хорáта са по час и половина едното и който не е подгтовен физически, да заминава веднага да тренира, че ще му се види тежък сватбения живот :) Приятно четене и внимавайте с пиенето :)  

Първо на гости, а после и на сватба в гр.Струмица – Македония

    През 2008 г. работех в една фирма и много близка на сърцето ми колежка и приятелка, много по-млада от мен, ме покани да гостувам на семейството й в Македония. Дойде Великденската ваканция, купихме си билети за автобус до Петрич. Оттам срещу 15 лв. с такси стигнахме до граничния пункт „Ново село”. Таксито се върна обратно, а ние с приятелката ми преминахме с куфарите на колелца покрай гишетата на границата, както си му е редът. Тогава се изискваше международен паспорт, а сега се минава от България към Македония само с показване на лична карта. Имаше и други пешеходци като нас. От София до гр. Петрич, с автобус. После от граничния пункт до гр. Струмица, винаги можеш да вземеш някое от чакащите клиенти македонски таксита. Тарифата е твърда, сума равностойна на българските 15 лв. Автобусите директно от автогарата на София до гр.Струмица, са по-нарядко и в празнични дни можеш и да не успееш да се класираш за билет и седящо място   Бащата на приятелката ми, ни чакаше македонския паркинг. Качихме се в кабината на камиончето, с което той беше тръгнал да върши някаква негова си  работа. Като стигнахме в

центъра на Струмица,

човекът ни почерпи с по една порция македонски кебапчета, които според мен имат вкус на българските пържени кюфтенца. Ние с приятелката ми останахме да се разхождаме из града,  а куфарите ни продължиха да се возят в камиончето и успяха да стигнат преди нас до селцето, в което живее семейството на приятелката ми. То се казва

Дрвош

и е малко нещо  като село Бистрица над София, по отношение на разстоянието. Иначе, по вид на строителство, по подреденост, и по бит на хората, има известна разлика.   Разхождахме си се из града, влизахме в някои магазини и разглеждахме стоките, срещахме се с роднини и приятели на приятелката ми, черпихме се в едно много приятно заведение в края на изключително свежата, чиста и красиво поддържана градска градина, а  когато се стъмни, взехме такси и се прибрахме в прелестното селце Дрвош.

   

На другата сутрин,  отидохме в църквата, облечени и „нагласени”, както си му е редът за дни като този.  По всеобща традиция, църквата е построена на най-високото място на селото, откъдето гледката към селцето и към долината, в която е разположен град Струмица, е жива и прекрасна.

Както се казва у нас „ и младо и старо” се беше отправило към църквата. Хората се бяха пременили с новите си  дрехи и се радваха да се срещнат по повод празника Великден на това свято място.

Някои от хората бяха донесли за подарък на църквата агнета и ги оставяха на тревата до входа.

 Всички успяха да влязат в църквата.  Салонът се напълни, част от хората се качиха на балкона, т.е  на втория етаж и попът запя празничната си литургия. Говореше, пееше, размахваше кандилница, а като се загледах, покривката на масата зад гърба му беше обсипана с пъстра коледна декорация - елхички, свещички, камбанки и Дядо Коледовци. Мен ме напуши смях, нали беше Великден , а не Коледа. Попът говореше наизуст, като няколко пъти споменаваше македонските братя Кирил и Методий. Когато тръгнахме да излизаме, видях че от двете страни на  входа,  жени от селота държеха  подноси, в които имаше нарязан на филийки козунак. Любезно ме почерпиха, любезно благодарих и любезно си го изядох, въпреки че, козунакът им  беше солен, а не сладък какъвто си го знаем у нас. Аз на

празничната литургия

бях отишла с приятелката ми и с майка й. Много от жените дошли на празничната литургия, идваха да се запознаят с мен. Почувствах ги като сърдечни и дружелюбни. Даже получих покани да им гостувам. Нямаше как да приема, защото бях там за малко време и при това бях дошла на гости на други хора.  

 

По обратния път, на едно стръмно място, подобно на планинска пътека, се спряхме и  моите домакини се заговориха с някакви свои познати. Аз стоях до тях като чужд човек, защото на практика си бях чужд човек. Една дребничка възрастна жена, заподскача около мен и взе да ме прегръща и да ме целува. Подадох й ръка, за да се запознаем, като й казах името си.: „Приятно ми е, аз съм Емилия”, а бабата  ми отговори: „Е па ако, я сум баба ти Дафина”.  Не бях дори чувала за нея и не знаех каква точно се пада на моите хора, но почувствах нейното желание да се доближи до мен и да си поприказваме, по начин, който е техен си, без превземки и без изтънчени реверанси. Прибрахме се в къщата на приятелката ми и докато си седяхме „на приказка” в хола на домакините ми, отвреме навреме през терасата отвън, идваха съседки. Не идваха да искат сол, разбира се, всички си имаха някакви предлози, за да влязат непоканени, да поседнат в холната стая и да се запознаят с мен и да обменят по някоя и друга дума с мен. Всъщност разговорите винаги се въртяха около това, как нашият живот, на българите , „се е оправил”, откакто сме влезли в Европейския съюз и за това, как те самите в момента  кандидатстват да получат българско гражданство.   Привечер бяхме поканени на гости у роднини на моята приятелка, пак в това село. Къщата, в която гостувахме  беше едноетажна,  много чистичка, красиво обзаведена, като по журнал. Очевидно стандартът на тези хора беше висок, а домакините бяха много щедри,  дружелюбни и весели хора. Прекарахме много приятни часове „на маса”, богато заредена с неща за похапване и леки питиета. Разговорите не стихваха и какво улеснение беше само това, че всеки си говореше както си говори в ежедневието, а се разбирахме идеално.  В хола имаше телевизор и в новините им повтаряха видео материали с гледки от улиците в центъра на София, с коментар, който общо взето не беше дружелюбен към България. Не бяха дружелюбни и съпътстващите текстове към видеоматериалите от Гърция. Това беше преди три години по Великден. Тогава си носех обърнати в македонски динари пари, ама си върнах обратно две трети от сумата, защото не намерих какво да купя . Всичко, което видях в магазините в Струмица, беше същото като у нас. Пропуснах да си купя едни книги, които си набелязах, но после така и не се случи да мина през книжарницата  в центъра на Струмица. Тогава се зарекох, че ако някога пак отида в Струмица, непременно ще потърся възможност да си купя тези книги. По много интересен за нас начин беше написана историята на Македония, с имена на хора, които ние знаем и почитаме като български герои.   А пък

сега, в средата на септември 2011, отидох в отново в Струмица,

защото бях поканена на сватбеното тържество, организирано от родителите на моята приятелка, по повод женитбата й с едно красиво умно момче от България. Граждански брак те вече бяха сключили в София, в присъствието само на родителите и  и кумовете.  Моята приятелка, булката е умна много, красива  и много сърдечна млада жена, родена в Македония и завършила в България своето висше образование. От няколко години вече тя  живее и работи в България. Родителите й,  прекрасни работливи и добри хора бяха организирали сватбеното веселие и ни показаха как се правят сватбите по този край. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Тръгнахме от София с колата на наши общи бивши колеги, официално поканени като мен.

Границата преминахме само с лични карти бързо

и с приветливи усмивки на митничарите от двете страни, без проверки на багажа. На връщане обаче, на българска територия вече, един митничар отвори вратите на колата и настоя да му предоставим личните си чанти за щателна проверка на съдържанието им. Доколкото разбрах, търсят кутии цигари, които в Македония били по-евтини от цигарите в България. То пък ние се случихме все непушачи, за неудоволствие на митничаря. Първата част на веселбата, беше в къщата на родителите на булката.

  http://www.youtube.com/watch?v=eU8QqGQsAFo&feature=related      Малък видеоклип  с веселбата в къщата.

  Отвреме

Къщата, отгоре до долу украсена с панделки, та отдалече да е видно в коя къща е сватбата.

Свирачите от т.н.

„живата свирка”,

гордо показваха раираните „униформени” цветни ризи, които били купени от България. Свиреха като за световно. Преди години  работили години наред в някакъв ресторант в Мелник и свирят едни ми ти кръшни мелодии и хора, които ние разпознаваме като български. навреме повтарят мелодията на „Камъните падат, падат от небето”, а народът кърши снага и се весели.  

  http://www.youtube.com/watch?v=5f9MpjEcD0U&feature=related

 Ама много ги бива да играят  и  с огромно желание се хващат на хорото

 

 

 

Жените и девойките, „облякани и  натокани“,

всички те минали през фризьорския салон с прически с кичури и екстеншъни в косите, с грим и блещукащи частици по откритите части на деколтето и раменете, смениха по два тоалета, единият за светлата част на деня и друг за вечерта.  

  И при македонската сватба имаше ритуал, кумовете, родата и приятелите на младоженеца да идват да искат булката, а пък родата и приятелите на булката да запират врата отвътре  и да не пускат младоженецът, за да се бърка да плаща с банкноти, а те все да са недостатъчно. А македонските банкноти са едни „чаршафи”. Големи по размер  и с ниска стойност. Хората щедро раздаваха столевки.  

                                                  Ето това е майката на младоженеца.

 Венчавката  беше по вечерно време в красивата християнска църква „Св.Св. Кирил и Методий”,

до която се стига по едни стръмни улици в малкия град. Ритуалът изключително много прилича на ритуала при венчавките в българските християнски църкви.  

 Църквата Св.Св. Кирил и Методий”, поглед откъм улицата

 

                                   Входът на църквата

 Ритуалът при венчавката в Македония изключително много прилича на ритуала при венчавките в българските християнски църкви.

 

http://www.youtube.com/watch?v=IKIxd9QnCl4&feature=related А тук малко и на клипче се чува пеенето на  църковния хор След венчавката, всички се събрахме за

вечеря и веселба в ресторант „Пала”,

построен на безлюдно място на 2 км извън града и това позволяваше на „живата свирка”, съставена от няколко мъже, пеещи и свирещи на инструменти  със солистка, една гласовита, знойна, лепа, ама  върло лепа  певачка.  

  В ресторанта се завъртяха едни хора!!! У нас няма такива Хванаха се хората на хоро и представяте ли си как, час и половина играят, въртят големите кръгове, а музиката така и не спира за минутка поне? Все бях виждала хоро, ама това си беше за „Гинес” по продължителност. http://www.youtube.com/watch?v=KfIVNg4Kc_8 На това клипче може да се види хорото, червеното знаме с набучената ябълка на върха на дръжката му, както  и да се мерне знойната певачка. Връщам се с няколко часа назад. Преди обяд, докато пътувахме към Македония, спряхме на българска територия на една малка бензиностанция за обичайните действия-наливане на бензин, посещаване на „онова място” и купуване на разни вкусотийки за изпът. И със спътничката ми бяхме застанали в един коридор, да си чакаме ред за влизане на „онова място”, което се състоеше само от една кабинка. В магазинчето на бензиностанцията влязоха двама мъже, минаха покрай стойките с напитки и лакомства и стигнаха до нас. От тях запомних единият, млад очилат дългуч с бяла риза, дънки  и едни огромни обувки от типа „следващият номер е калъф за цигулка”. Когато кабината, за която чакахме се освободи, очилатият дългуч ми  тегли един лакът, мина пред мен и каза: „ Я аз да влизам, защото ще тръгваме” и бързо се совна в единствената кабина. Зад гърба му казах на висок глес и доста заядливо: „То и ние тръгваме”, ама какво от това, че го казах, като никой не реагира? И по едно време, между гостите на сватбата, гледам, същия този очилат дългуч. Хванал се на едно от хората и плете крака. С огромните си „петала”, правеше хаотични стъпки насам натам , а те не съвпадаха с ритъма на хорото, нито се връзваха с общата посока на придвижване. Тялото му се лашкаше насам натам, като ту придърпваше хората до него напред по никое време или обратното, ги сбутваше назад, а те търпеливо продължаваха да си тропкат до него и да се правят, че всичко им е "точно".  Казах на приятелката ми да погледне как този дългуч играе хорото , с гъвкавостта на овчарска гега. И до края на веселбата все го наблюдавахме като да е човек от „Комиците”, а помежду си го наричахме „Гегата”. По едно време, в разггара на веселбата, от кухнята на ресторанта изнесоха една огромна тава с печено прасе. И я понесоха на ръце пред масата на младоженците и кумовете. И музикантите се пренесоха пред тази маса. Аз леко наближих , не можех много добре да виждам, защото щях да преча на действието, но успях да заснема този видеоклип. http://www.youtube.com/watch?v=2OqbbWYZUqM Ето тук, макар и малко от неудобна позиция "изотзадзе", успях да хвана малко от ритуала по покриване на кумовото прасе със столевки. Вярно е, че отрупаха прасето на кума с пари, ама пък парите бяха македонски. По-късно опитахме и от мръвките, наистина беше опечено и овкусено превъзходно. Към края на вечерята, някои от жените си бяха събули официалните обувки и продължаваха  енергично да играят каквото им се свиреше, боси по килима. http://www.youtube.com/watch?v=6owImfzcyJA&feature=related

Наближаваше 2.00 след полунощ,

на групички се разотиваха гостите, кой откъдето е дошъл, а за нас, гостите от София, родителите на булката поръчаха  и предплатиха 4 таксита,  да ни закарат от ресторанта до хотела.  Такситата вземаха по твърда тарифа 50 динара, което беше сума някъде под два лева, обърнато в български пари.

Двузвездният хотел „Тивериопол”,  в който домакините настаниха нас и всички други гости от България.

 На сутринта, излязох малко да се поскитам по близките улици и площади с цел да оползотворя времето до  часа за отпътуване и по възможност да си похарча македонските пари, които ми бяха останали още отпреди три години. Тръгвайки от България нямах представа, дали още са валидни парите, останали в едно портмоне отпреди три години, та отделно си носех евро, които да сменям за динари, но не се наложи. Всичко си беше „точно”. Македонците не си бяха сменили вида на парите. Съботата ни беше плътно заета с пътуване и със сватбата.

Тогава магазините в Струмица си работят нормално, като у нас. А в неделя вече, нищо не работи.

Само будките за вестници и цигари, цветарските, заради сватбите работят само до обяд. Отворени са някои квартални магазинчета за прясно месо и сергии за плодове и зеленчуци. Никакви „менувачници” или както там наричаха бюрата за обмяна на валута нямаше отворени.  

  Много исках да купя едни книги, които бях разгледала тук преди три години, в които беше написана  историята на Македония,  ама като никъде нямаше отворен в неделя  щанд за книги, не успях да осъществя намерението си. Магазините за сувенири, за дрехи, за обувки и компютърни компоненти и аксесоари–също не работеха. Низделия, като тонколонки, уебкамери, клавиатури  и флашпамети, както видях по етикетите от витрините са в известна степен по-ниски от цените у нас.  

И най-големият  универсален  магазин „Глобал”,  в центъра на Струмица, в неделя не работи.

                                              Безлюдната централна улица в неделния ден

 Попитах едно момиче, което пиеше кафе пред пункт на „Еврофутбол”,  дали причината да не виждам отворен магазин  е, защото съм излязла твърде рано? Момичето ми поясни, че причината да не намирам отворен магазин била,че те работят през цялата седмица и в съботатата, а "в неделата спият".

                        Сградата на Стопанска банка- в центъра на града

 

                       Безлюден в неделя е градският  площад на Струмица

 

      Обновеният централен площад

 

                                                           

  Паметникът на Гоце Делчев на централния площад

 

                                                          Търговски улици в неделен ден

  Разхождах се аз по търговската улица и влязох в единствено отворения на тази улица магазин за цветя и някакви съдове от рода на лъскави тенджерки, чайници, чаши, вази и стенни декорации от сухи цветя. Искаше ми се да купя нещо, ама пък то всичко това си го имаме и в София, от същия производител и на същите цени. Продавачката ме попита откъде съм. Като казах от България, веднага ме попита по какъв повод съм в Струмица? Казах, че съм била на сватба. Веднага ме попита на сватбата на Андрияна  ли съм била? И се започна едно разказване, как точно тази жена била украсила и колата за булката, па и букетите била направила, цветната декорацията за дома на булката и за интериора на ресторанта била приготвена от нея.  Бях подложена на разпит разпит за това как точно е минала сватбата? Едвам се измъкнах да си изляза от магазина. Продължих си разходката главно по централния площад.  В единия му край има сграда на гимназията „Яне Сандански „, а пред нея са издигнати редица от пилони с много различни национални знамена, от които разпознавам само македонското.

 

           Гимназия „Яне Сандански

Хотел "Централ", почти в  центъра на града

                              

  Градинката до хотел „Централ”.

                                                                                                                                    Още улици и административни сгради в центъра

 

   

   

 

 А такива китни са нискоетажните къщички с дворчета в квартала около хотела ни 

 

 Май и тук чакат някой да дойде и да им измете тротоарите, докато "спият".

                                   Е те това, не можах да го разбера, а уж всичко си разбираме*.

 Все пак, след обикаляне по улиците около хотела, намерих един работещ в неделя гастроном. Там буквално си изпразних портмонето „до стотинка”, като купувах неща, за които бих дала пари и у нас. Накупих няколко пакета от по 200г мляно кафе за еспресо машинка. Една от продавачките ми го похвали като „супер”, ама то се оказа нищо особено, просто на ниво на нашата „Нова Бразилия –класик”. Голяма важно. Подарих два пакета на голямата ми дъщеря, а останалото, няма как, ще си го пием  сутрин вкъщи. Докато обикалях по тихите улички и си търсех къде да седна да изпия едно кафе, стигнах до едно павилионче, в което двадесетинагодишно девойче продаваше вестници, списания , семки и цигари. Попитах я къде мога да изпия едно кафе и тя сама пусна някакъв жетон, който аз платих с 10 динара /около 0.33 лв / в един автомат в съседство на същия тротоар и оттам ми поднесе прекрасно еспресо с точно толкова захар, с колкото го обиичам.  На тротоара имаше изнесена някаква миниатюрна масичка и там на нещо като пластвмасови касетки седяха мъж и жена, семейство на около 50 годишна възраст. Пушеха си цигарите, докато пиеха кафето си и като ме видяха как се мотая насам натам и не знам как да си изпия кафето, ме поканиха да седна при тях на шарената сянка. Имах половин час време, преди да освободя хотелската стая преди заминаване за България, бях на 5 минутки пеша от хотела, затова приех да поседна на импровизираното "столче" до тях  и в компания да си изпия хубавото кафе.  И разбира се ме разпитаваха от къде съм и по какъв повод съм там?  Казах , че съм от София и съм била на сватба. Тогава мъжът и жената, които бяха семейство, казаха, че много често пътуват до българия, че дъщеря им е завършила Югозападния университет в Благоевград и е останала да живее там. И понеже тя не си идва в Струмица, те пътуват често до Благоевград. Предположих, че тя иска да остане в България, защото й харесва  и защото  възнамерява да стане българска снаха. А те казват : " Де така да беше, щяхме да сме много щастливи, но тя не иска да стане българска снаха. Залюбила се е с едно момче още от университета, ама той пък е мулат". Е, казвам, прекрасно. Внуците ви ще се родят от смесена раса и ще бъдат много красиви. А те кимат с глави и отчаяно  казват:  "Лесно ви е на вас, защото  живеете у България. У вас е демокрация. А при нас не е така и тя затова смее да си идва в Струмица. Не смее да се покаже с него." Тръгнахме към  обратно към 13.00 и без да бързаме, в 18.30 ,  се прибрахме вкъщи, доволни и предоволни от прекараното в Македония, с прекрасни хора, време.   *користене – използване (сръбски) - бел.Ст. Автор: Емилия Попова Снимки: авторът Още разкази за Сватби по света от нашите автори – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Великден в Струмица – част 2
2. Великден в Струмица
3. Сватба в Галац – Разказът на Тони
4. Малко впечатления за Македония
5. Една весела компания в Македония: Прибиране
6. Из Македония – църкви и манастири
7. Една весела компания в Македония (май 2003)
8. До Охрид и обратно (обиколка на Македония)(1) : До Щип през Станке Лисичково
9. Една голяма, дебела, румънска сватба :)
10. До Охрид и обратно (обиколка на Македония)(2 част): От Щип до Прилеп през Бабуна планина.
11. На сватба в Джаму и Кашмир
12. При нашенци в Косово (3): На гости при гораните от Зли поток

(Думите и делата често се разминават)

Живял някога един човек, чието име било Мирен, т.е. Шамтисру.
Веднъж при него дошъл гост и му казал:
-Свети човече, ще ми позволите ли да узная как е Вашето име?
Той отвърнал, че името му е Шамтисру - Мирен. След десет минути гостът отново се обърнал към него и го помолил да назове името си. Човекът повторил, че името му е Шамтисру - Мирен. След още десет минути историята се потретила:
-Отново забравих името Ви. Не бихте ли могли да ми го кажете още веднъж?
-Вече два пъти ти казах, името ми е Шамтисру - Мирен! - започнал да се изнервя домакинът.
-Добре, добре! - отвърнал гостът, но след пет минути пак задал същия въпрос.
Тогава Шамтисру изпаднал в ярост. Изкрещявайки името си, грабнал една дебела тояга и подгонил госта. А той, бягайки, възкликнал:
-Сега вече разбрах, името ти е Гневен човек, Сърдит човек!

Човек може да бъде наречен "светлина на мира", "символ на мира", но колко е трудно да бъде такъв в действителност.

Сант Такар Сингх 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

(Думите и делата често се разминават)

Живял някога един човек, чието име било Мирен, т.е. Шамтисру.
Веднъж при него дошъл гост и му казал:
-Свети човече, ще ми позволите ли да узная как е Вашето име?
Той отвърнал, че името му е Шамтисру - Мирен. След десет минути гостът отново се обърнал към него и го помолил да назове името си. Човекът повторил, че името му е Шамтисру - Мирен. След още десет минути историята се потретила:
-Отново забравих името Ви. Не бихте ли могли да ми го кажете още веднъж?
-Вече два пъти ти казах, името ми е Шамтисру - Мирен! - започнал да се изнервя домакинът.
-Добре, добре! - отвърнал гостът, но след пет минути пак задал същия въпрос.
Тогава Шамтисру изпаднал в ярост. Изкрещявайки името си, грабнал една дебела тояга и подгонил госта. А той, бягайки, възкликнал:
-Сега вече разбрах, името ти е Гневен човек, Сърдит човек!

Човек може да бъде наречен "светлина на мира", "символ на мира", но колко е трудно да бъде такъв в действителност.

Сант Такар Сингх 

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ С относителното утихване на етническото напрежение в България, породило се след един случай на нагло убийство в пловдивското село Катуница, все повече хора си задават въпроси, свързани с политическите измерения на събитията, при това не само във вътрешен, а и в международен план.

Изблиците на насилие и омраза по улиците на най-големите български градове, ксенофобските антиромски и антитурски лозунги, които, поне в първите дни на протестите, бяха водещи за вилнеещите по улици и площади тълпи, естествено бързо получиха широк международен отзвук.

Съветът на ООН по правата на човека призова политическите лидери в България да заемат “силна позиция” срещу антиромските демонстрации в страната, а самите роми да бъдат опазени от актове на насилие и отмъщение.

 Най-голямата международна правозащитна организация “Амнести интернешънъл” също излезе с декларация, в която призова българските власти “да спрат ескалацията на насилието, което се изразява в расово мотивирани нападения срещу ромската общност”.

Администрацията на социалната мрежа “Фейсбук” започна да цензурира антиромските лозунги и изказвания, разпространявани във връзка със събитията.

В самата България водещи политици и коментатори също осъдиха засилването на етническото напрежение, но в обществото продължава да има големи неясноти по въпроса за политическите интереси, които стоят зад събитията – а оттам и как те ще се отразят върху резултатите от предстоящите само след две седмици президентски и местни избори. 

- Пламен, мнозина казват, че последните масови ксенофобски протести в България не са спонтанни, а инспирирани от някого с чисто политическа цел. Сякаш обаче няма единодушие по това кой точно ги използва и какво ще спечели от това….. 

- Да, Фили, твърде голям е разнобоят в тази посока. Например лидери на опозицията от ляво и от дясно на пръв поглед единодушно твърдят, че в дъното на събитията са интереси на управляващата партия ГЕРБ. Оттам нататък започват обаче големите разминавания между тях.

Левицата например се концентрира най-вече върху тезата, че представители на ГЕРБ са имали някога не просто контакти, а близко сътрудничество с ромския бос Кирил Рашков и неговата фамилия, действията на които стоят в сегашните събития. И не просто контакти, а буквално е бил осигуряван политически чадър за незаконната му дейност – само че сега в тези контакти нещо се е объркало, такава е версията. Като проводници на тези контакти от левицата сочат конкретно имената на Калин Георгиев, сега главен секретар на МВР, но преди това шеф на антимафиотския екип в Пловдив, както и бившата началничка на териториалната данъчна служба в Пловдив Менда Стоянова, която в момента е председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси.

От дясно обаче смятат, че играта е доста по-различна. Според Иван Костов, лидер на ДСБ, в момента ГЕРБ всъщност се опитва силно да притиска ромските босове в цялата страна, за да ги откъсне от влиянието на Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи и така на предстоящите избори да получи за себе си ромските гласове, които те контролират. 

- Пламен, не знам дали защото Австралия е място твърде отдалечено от събитията, но и в двете тези сякаш може да се види определена логика. 

- Така е, Фили, логика има, но поводите за съмнение също са твърде много. Главният от тях ми се струва този, че ГЕРБ всъщност губи, а не печели от събитията.

От една страна ГЕРБ, без съмнение, губи гласовете на умерено мислещите хора в България, защото точно по време на тяхното управление бе допуснато да се стигне до най-силните и плашещи изблици на етническа омраза в страната от времето на тъй наречения “възродителен процес” насам.

От друга страна – очевидно губи и гласовете на по-радикално настроените слоеве от населението, защото, поне на официално ниво, и лидерът Бойко Борисов, и други политици от ГЕРБ, заеха правилна позиция, като осъдиха ксенофобията и насилието. Те се застъпиха за по-сериозно използване на наличните законови инструменти, с което да се тушира проповядването на междурасова омраза, с което си докараха сериозни освирквания от тълпата по време на расистките протести. 

- Добре, но ако не печели ГЕРБ от събитията – тогава кой? Може би чисто националистическите партии като “Атака” например? 

- Да, донякъде. Партия “Атака” по време на протестите ги подкрепи и дори се опита да ги оглави, макар и не чак толкова успешно. Атака със сигурност ще спечели някой и друг глас в повече по време на изборите заради тази си позиция. Но това няма да бъдат съществен брой гласове, Фили. Пък и Атака, макар да се води съюзник на управляващата партия ГЕРБ, не притежава политическия потенциал, както и, така да се каже, техническия инструментариум, за да инспирира подобни събития. Затова мисля, че Атака в случая се явява вторичен консуматор на ситуацията, нещо като политическа хиена, която дояжда остатъците от плячката на някой друг.

Но като говорим за политически печалби, не бива да забравяме, Фили, и възможността от ксенофобските изблици в България да се облагодетелстват не само партии, които ги подкрепят или участват в тях, но и такива, които са против, които ги осъждат.

Имам предвид, разбира се, възможността в тази ситуация Движението за права и свободи отново, по метода на скачените съдове, да реализира двоен положителен ефект от собствена гледна точка.

На фона на пооределите си или поне поразхлабени редици – вследствие неотдавнашното гръмко напускане на партията от втория човек в йерархията Касим Дал – сега ДПС, с категоричната си позиция против етническото насилие, получава възможност отново да се консолидира. И нещо повече – може би ще получи още по-голямо доверие не само от средите на турците, но и от средите на ромите. Представи си, Фили, тяхната ситуация – от една страна, ромите се чувстват заплашени в собствените си квартали и къщи, но не срещат достатъчно сигурна защита от  управляващите. От друга страна – не виждат сериозни възможности да получат истинска защита и решаване на проблемите си от другите опозиционни български партии, които достатъчно са ги лъгали през годините. Какво им остава? ДПС, разбира се, защото ромите и без това през годините виждат, че ДПС, независимо дали се намира в опозиция или участва пряко във властта, прави всичко възможно да подпомогне своите хора. Или поне така внушава на ляво и на дясно партийната върхушка на Движението. Но ДПС също няма потенциал да инспирира събитията, само ги следва. 

- Пламен, като говореше за позицията на Атака, ти спомена възможността в този случай тя да се възползва от чужда политическа трапеза. Чия всъщност е трапезата? 

- Всъщност не мога да кажа, това е централният въпрос в момента, Фили. Неяснотата по него, дори, струва ми се, е леко подтискаща за политическите коментатори в страната. Защото трябва непременно да се отбележи, че водещите политически коментатори тук не споделят еднозначно тезите нито на левицата, нито на десницата, за това кой стои в основата на събитията и кой получава дивидентите. Ще цитирам само две мнения по въпроса. Първото е на Огнян Минчев, който каза: “Случаят в Катуница беше една трагедия, която бе използвана за масирани манипулации, за да бъдат затруднени институциите да се справят със случая и по този начин да се изтеглят определени предизборни дивиденти.” Второто виждане е на политолога Антоний Гълъбов – “Дълбоко съм убеден, че има опит да бъде провокиран социалният мир с политическа цел”.

Както забелязваш, Фили, никой от тях не назовава, а и досега не е назовал, конкретна политическа сила или интерес, които да са облагодетелствани. Тази предпазливост е напълно разбираема, защото неяснотите около случилото се са твърде много. 

- А как в България се възприемат международните реакции на случващото се? Коментарите по темата в европейския печат и досега не стихват, а, както видяхме, има реакции и на световни институции….. 

- Трудно ми е да коментирам тази тема от някаква по-обща гледна точка, Фили, защото не съм попадал на проучвания за позициите на българското обществено мнение по повод външните реакции.

От моя лична гледна точка насоката и в декларацията на Съвета на ООН по правата на човека, и в позицията на “Амнести интернешънъл” са абсолютно правилни. Те визират необходимостта властта в България да поеме своята отговорност и да реализира една от основните ценности, заради които изобщо съществува всяка нормална, демократична власт – да опази живота на гражданите, да не допусне омразата на етническа, религиозна или каквато и да било друга основа да вилнее и да се превръща в център на обществения живот.

Засега ми се струва, че дори да има желание да направи това обаче, българската политическа класа, визирам не само управляващите в момента, просто няма способността да го стори пълноценно. Не случайно толкова негативни бяха оценките на практика на всички наблюдатели след проведения миналата седмица Консултативен съвет по национална сигурност при президента. Мерките, набелязани там, с право бяха определени като притопляне на вчерашната манджа, без да се стигне до наистина важни решения и да се набележат стратегически посоки на работа. Но работа не само за подобряване на положението и реалната интеграция на ромското малцинство, но и работа, свързана с намаляване на нивото на етническа нетърпимост сред мнозинството в държавата, което е от българи.

В цялата история има обаче и нещо друго, Фили, което е изключително важно и не беше пропуснато от някои водещи западни коментатори. Те казаха, че проблемите с ромите в България не само и не просто са проблеми на цяла Европа, а че неспособността на българските политици да се справят с тях до голяма степен отразява неспособността и на европейските политици да го направят. Според тези гласове големият проблем е, че либералният подход към темата за малцинствата е станал твърде либерален, до там, че е започнал да води до съвсем противоположни на очакваните резултати в живота на различни европейски държави. Аз лично смятам, Фили, че това мнение е ключово и не бива да бъде пропускано при нито един дебат по темата занапред – дебат не само в България, но и в цяла Европа.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Възхитени, възхитени и развълнувани сме, почитаеми обитатели на републиката, от поредните бляскави международни успехи на генерал-лейтенант премиера доктор Борисов. За кой ли път се убедихме нагледно, че за решаването на всякакви морални, икономически, финансови, геополитически, естетически, научни, теологически, етнически, културни и социологически казуси е достатъчен само един човек - господин Борисов. Досега, почитаеми, това се отнасяше само за работата и влиянието на премиера на територията на татковината, но вече неговият гений триумфира и на международната сцена. Но да не се разсейваме с обобщения, а да навлезем в конкретиката и да онагледим с пример от тази седмица. По време на своето историческо посещение в Чехия нашият премиер (естествено, че всяко негово посещение е историческо) призова всяка страна, която надвиши трипроцентовия дефицит, да вземе пример от нас. Каза, че и той искал заплатите и пенсиите да станат по две хиляди лева, но това означавало да се наредим на...

Бандите в Южна Африка започнаха да се появяват през 1950 г. по време на апартейда след експулсирането на черните от градовете към периферията. Принудени да напуснат своите домове и семейства и нямащи възможност да потърсят помощ от полицията, хората живеещи в кварталите започват да организират своя собствена защита. Това довежда до създаването на банди, които [...]