А дали за броене иде реч? :)

Снощи ми попаднаха персийски приказки, част от които обясняват в кратки истории смисъла или възникването на популярни пословици и поговорки. Такива съм срещала и съм шервала на страницата на Притчите във Фейсбук от блога "Арабски съпруги и приятелки". Имат един "недостатък" - малко тромаво звучат на български, но професионален превод - в книжарницата. :)

И понеже тази история в тесен аспект кратко и иносказателно отразява концепцията на Рая за личен/семеен бюджет, е специален подарък за нея с всичкото ми уважение, възхищение от бързия и и стабилен темп на развитие и благодарност за всичко, което е направила за мен. :)

Някога, много отдавна в едно село живеели двама добри и състрадателни мъже, които решили да помогнат на семейство от селото, изпаднало в тежка финансова нужда, като съберат пожертвования от съселяните си. Заели се с тази работа и вървяло добре, докато не се озовали пред един дом, от който се чувала шумна караница. Като се доближили до вратата, успели да разберат за какво е кавгата.

-Другата седмица няма да ти дам никакви пари, за да не ги пилееш напразно! - крещял стопанинът на дома на сина си.

-Откъде можех да знам, че на това място продават тройно по-скъпо? - оправдавало се момчето.-  По-късно разбрах, че същото нещо може да се купи много по-евтино другаде.

-Първо трябваше да провериш цената на няколко места и тогава да купуваш - продължавал да му се кара бащата. - Парите не бива да се пилеят напразно!

"Няма смисъл да тропаме на тази врата - помислили си неволните подслушвачи. - Щом така се отнася към собствения си син, едва ли би пожертвал пари за другите." И продължили нататък. Обиколили цялото село и като се прибирали, решили все пак да си пробват късмета и в тази къща, без да се надяват на особен успех. Стопанинът се зарадвал като ги видял. Изслушал ги внимателно, след което станал и им донесъл немалка сума пари. Съселяните му били поразени.

-Но как?! Сутринта, като минахме оттук, чухме караницата със сина ти и затова не посмяхме да почукаме. Ти ругаеше момчето за дребен преразход, а сега даряваш толкова много пари.

-Няма какво да се чудите - усмихнал се стопанинът. - Нашият спор не беше заради скъперничество, а заради житейско правило. Трябва да се научи правилно да се разпорежда с парите. Прави ли го, това ще е от полза не само за него, а и за другите в случай на нужда.

Оттогава  се появила пословицата "Парите обичат да ги броят".

персийска приказка