В неделя отново ни очакват избори. За съжаление се убеждавам, че страшно много хора биха искали да не им се налага да избират и трескаво търсят причина вън от себе си, за да не избират, за да могат да обясняват, че от тях нищо не зависи, че изборите са предрешени, ако може някой спешно да ги освободи от свободата им...

Двайсет и две години минаха от началото на промените. Всъщност минаха 26, ако броим и перестройката.. Перестройката започна в оня момент по безвремието на комунизма, когато една сутрин пак се събудихме с червената петолъчка, но бяхме свършили парите и вече беше ясно, че така не може да продължава. Десети ноември пък беше датата, на която за последно промените бяха в ръцете само на партийна върхушка на БКП, а след нея гражданите взеха в ръцете си правото да определят бъдещето си.
Напълно ги разбирам тези хора горе - свободата да гласуваш те обвързва моментално с отговорността за пуснатия глас, т.е. с реални последствия от листчето, което ще се приземи някъде на дъното на урната. Никой не би искал сега да носи отговорност, например, за тройната коалиция - за заменките, за унищожената природа, за презастрояването, за провала с еврофондовете, за провала с престъпността, за влаковите катастрофи и т.н....

Най-малко за това биха искали да си спомнят хората, които през 2005-та гласуваха за НДСВ, защото гласуваха за точно обратното (и аз направих тази грешка, за което дълбоко съжалявам).

Аз съм късметлия - от няколко години имам възможност да наблюдавам отблизо политическите лидери и партии на България и да си съставям мнение за тях от лични впечатления, а не през медиите.

Грешки ще бъдат допуснати от всеки, който бъде избран, това е несъмнено. Наследената от комунизма представа, че политическите лидери са само два типа - богоподобни и дяволоподобни е напълно погрешна, въпреки че се помпа и до днес от медийните армии. Ще бъдат избрани сравнително нормални и добронамерени хора, които или ще бъдат смляни от собствените си лобита и партийни апарати (примери много) или ще оцелеят, за да постигнат все пак нещо позитивно.

За кмет на София ще гласувам за Прошко Прошков. Запознах се с него, изнудих го да ми отдели от времето си, получих отговори на въпросите, които най-живо ме интересуваха, огледах екипа му и съм доволен. Отделно, имах възможност да опозная ДСБ и хората, които работят и членуват там и съм с отлични впечатления. Някой път и за тях ще разкажа, ако има интерес.

На всички мрънкачи, които обичат да се събират понякога около мен, горещо им препоръчвам да ходят на предизборни срещи, да се запознават на живо с кандидатите, да си задават въпросите, които ги вълнуват и въобще активно да поемат отговорност за политическия процес и за съдбата си, а не да ми вадят мухлясали броеве на „Дума“ от периода 1991-1994г. Политиците са достъпни, особено преди избори, освен това на симпатичните можете да им помагате не само с гласуване (идея, а!).

Разбирам, че е мъчителен изборът на президентските избори. Малко сме като във филм на братя Коен, където няма нито един напълно симпатичен герой, с който спокойно да се идентифицираме, и през цялото време да се чудим какво ли още ще видим на екрана.

За мен е ясно, че никога и по никакъв повод няма да подкрепя безпомощния кандидат на БСП Калфин и дори малко се радвам, че големият червен коз - Стефан Данаилов, беше изплющян като втора цигулка, точно на тези избори. И да се явява в бъдеще пак, няма да е същото. Между другото, фактът, че Данаилов е втори, Калфин първи, а Станишев – председател, потвърждава тезата ми за БСП. Не си забравяйте кожусите. А и те така и не о(б)съдиха ПРИЧИНАТА, поради която започна тая работа с перестройката и после с демокрацията.

Няма да подкрепя и Светльо Витков, колкото и да харесвам творчеството му (без кавички), защото твърде скъпо ще ми излезе това гласуване, ако го употребя само като артистичен жест.

Вероятно няма да подкрепя и Румен Христов, въпреки че Иван Костов, Мартин Димитров и някои мои приятели (поне на думи) го подкрепят. Тук фактът, че не съм партийно обвързан, много ми помага. Мога спокойно да кажа, че кандидатът е гол.

Иска ми се да подкрепя кандидат, който няма да е парвеню като Първанов, няма да му омекват колената пред Батето Борисов, ще бъде гарант на демокрацията, на Конституцията и ще ни представя прилично в Европа и по света.

Плевнелиев пред мен заяви, че е такъв, но не ми харесва в компанията на Бойко, Цецо, Бареков и Пеевски (а основна теза на ГЕРБ е, че са „екип“), а Йовко и Сула ми дават много сериозни аргументи в полза на Кунева (за която знам че работи щаб от много точни хора, с които също се запознах през лятото), която жестоко беше рязана от участия в медиите, но пък така и не стана ясно кой точно я издигна като кандидат.

Тема за размисъл – може да си бивш еврокомисар, но ако Гергов и Пеевски кажат НЕ, ще видиш ефир на куково лято.

Така че вероятно ще ползвам деня за размисъл... за размисъл.