Четиринайсет разказа на Биолчев

Винаги съм харесвал разказите на Боян Биолчев. В тях има нещо скрито, което изненадва, което се появява в най-неочаквания момент. Книгата му "Летен сняг", която купих заедно с още няколко миналата Коледа, прочетох едва наскоро, точно когато отново започна да застудява навън и да се усеща дъха на снега...

Както и очаквах, марката "Биолчев" отново нито ме излъга, нито успя да ме отегчи чак до самия край. Просто прекрасно! Лично у мен разказите на професора предизвикаха леко чувство на носталгия за “приятелските времена”, тъй като във вече забързания ден и покрай злободневните проблеми не успявам да намеря време за някои от приятелите си. А така ми се иска... И книгата сякаш ме срещна с тях – с абсурдните разговори и сатиричното отношение помежду ни.

У самия Биолчев има малка нотка на меланхолия, която отчасти си проличава. Традиционни за българските нрави места - кръчмата, гората, се описват в разказите, а хората са от онези българи, които се вълнуват, когато започнат да говорят за младините си. Ако Маркес пише “странстващи разкази”, то Биолчев ги е закрепостил на едно място, където всичко се случва в момента - без предистория на героите, без излишни обяснения - "тук и сега".

"Летен сняг" е за зимата. Разказите вътре топлят. Загряват така, както и горяща цял ден камина не би го направила. Описаните вече рядко срещани хора сгряват душата и сърцето, а летният сняг не е просто оксиморон, а истинско чувство, но – уви – мимолетно.

По-емоционалните читатели, които плачат дори когато четат Георги Господинов, струва ми се, тук няма да имат много поводи да изваждат кърпичките. Но пък със сигурност ще останат много развълнувани. За пореден път се убеждавам, че Боян Биолчев може много умело да предаде тежка атмосфера, като той я описва хем в действителния й мащаб, хем с мараня около нея, за да се възприеме по-лесно. И да вълнува.

Прочети цялата новина

Свързани новини: