Агенцията DARPA и екип изследователи от Калифорнийския университет, Ървин, Калифорнийския технологичен институт и HRL Laboratories работиха заедно по нов проект, който имаше за цел изобретяването на нов свръх лек материал за приложение в индустрията. Резултатът от продължителната работа е материал с клетъчна структура, в която 99,99 от пространството е въздух, предаде Electronista. Новият метален материал е близо 100 пъти по-лек от стиропора и е създаден в лабораторни условия. Плътността му е изключително ниска- 0,9mg/cm3, което му придава ниско тегло и в голям обем. Структурата на новия материал наподобява тази на марулята или на конструкцията на Айфеловата кула, която може да издържа на големи товари и външни влияния предвид специфичния начин на взаимодействие на изграждащите елементи. Размерът на дебелината на стените на елементите на този полупразен никелово-фосфорен материал е 100 нанометра. Отделните тръбички образуват звездовидни триизмерни форми, които заедно изграждат общата конструкция и придават якостните свойства на материала. Предвид неговата лекота, той би бил изключително полезен за редица сфери на модерната индустрия включително електрониката. Една от най-добрите му характеристики е високият коефициент на абсорбация на енергия, като той може да възстановява формата си и след деформация на 50%. Свръхлекият материал може да бъде използван за производство на батерийни електроди или за заглушаване на енергийни и звукови вълни.

Юлиан е журналист, писател и социален предприемач. Един от създателите на Нов Български Университет и член на настоятелството на Американския Университет. Той също така заема постовете председател на борда на Българско училище за политика „Димитър Паница” и председател на фондация „Елизабет Костова“. Юлиан живее в Лондон и пътува често до Косово, Кайро, Тунис, Стара Загора, Париж, Брюксел, Троян и Амстердам. Автор е на романа „Островът на Мъглите” и множество статии. Създал е първия български политически блог. Навремето се е увличал по руския абсурдизъм и така внесъл в България творчеството на автори като Даниил Хармс. Съветник е на Европейската климатична фондация. Обича планините и морето - лодките и ските. _________________________________________________________________________________

Първото, което бих променил в България, ако имах неограничени  възможности е …
Ще забраня много неща: сутрешните информационни блокове, рекламите по пътищата, музиката в ресторантите и кафенетата, високите сгради, които пречат на планинските гледки, умалителните имена, изразът „на 100 процента”, достъпа до Интернет и мобилни телефони от 6 до 7 вечерта, хора, които не знаят къде се слага пълен член да работят в държавната администрация.

В себе си бих променил …
Бих научил арабски, но няма да стане.

Едно нещо, което не трябва да се променя е …
Регионалните акценти.

На Форум Промяна ще говоря за …
Въглеродната независимост.
______________________________________________________________________

Форум Промяна е на 26 ноември, събота в Модерен театър, София. Запазате вашето място ТУК

Отива Нане в черквата и сяда при дядо поп да се изповяда. Попът го пита: - Какви грехове имаш, синко? Нане казва: - Ами, дядо попе, нали знаеш, такива по тънката част. - С коя съгреши, сине? - Ами не мога да ти кажа, не е кавалерско, нали знаеш. Дядо поп: - Да не е с Пена, дето живее до чешмата под мегдана? - Не, нее, дядо попе. - Да не е с Мара, на баира отгоре до връо? - И с нея не е. - А да не е Станка, долу до реката при казаня? - И с нея не е. Стига моля те, не ме разпитвай повече. Дядо поп накрая му опростил греховете и Нане си тръгва. На входа на черквата го среща Вуте и му вика: - Абре, Нане, що чиниш тука? - Ааа, нищо, дойдох да взема малко адреси. Усмихни се, България, и поповете, и чиновниците са замесени от едно тесто и съблазънта не им е чужда. Това установи вчера и самият наш пръв партиен и държавен ръководител. И се молете, българи, да не тръгнат чиновниците да събират адреси от поповете - като Нане от вица.

Като част от сделката за привличане на Боб Игър към борда на директорите си, Apple се съгласиха да подарят на изпълнителния директор на Disney акции в размер на $84 хиляди. В началото Игър ще получи 75 обикновени акции и 142 ограничени, които ще бъдат предявени след февруари следващата година. След скорошната оценка на акциите на Apple, се оказа, че тяхната стойност е нараснала до $388.83, следователно активите на Игър ще имат обща стойност $84,376.11. Според Елмър-Дюит, сътрудник в списание Fortune, всички директори на Apple са сключили сделки с подобна стойност преди да се присъединят към борда. Когато Андреа Джъг се присъедини към директорите на компанията, тя получи 77 обикновени акции и 3000 ограничени акции, които, обаче имаха стойност $180 и бяха придобивани в период от три години. Игър, който освен изпълнителен директор е и президент в Disney е познат като един от най-близките сътрудници на Стив Джобс преди смъртта му. Отношенията му с новия изпълнителен директор, Тим Кук са също толкова добри, благодарение на дългогодишните му професионални връзки с Apple. Председател на борда на директорите в компанията ще бъде Артър Левинсън, бившият изпълнителен директор на Genentech. Както Левинсън, така и Игър встъпиха официално длъжност на 15 ноември.

Бъди промяната, която искаш да видиш в света!

Махатма Ганди

Имам един въпрос към вас. Как избирате книжарницата, от която да си купите книга? Дали ще е книжарницата с най-ниските цени, книжарницата с най-красиво подредени рафтове, книжарницата с най-мили консултанти или книжарницата, която е най-близо до вас, чисто физически.

Лично аз избирам книжарницата не по посочените по-горе критерии, а по това какво са за тази книжарница книгите и какво е отношението към тях.

Именно поради тази причина, когато попаднах на информация за мексиканската верига книжарници Gandhi много се замечтах - да видя подобно отношение към книгите и толкова креативни и впечатляващи рекламни кампании, послания, които помниш, и толкова невероятна емоционалност към книгите и у нас.

Защото зад страхотните идеи и изпълнение на всички комуникационни похвати и творчески решения стои и голяма любов към книгите и четенето, към душата на всеки клиент, който е преди всичко читател.

Gandhi е най-голямата верига книжарници в Мексико и макар често големината да убива душата на една книжарница в Gandhi са се постарали това да не се случи. Като за начало с партизански маркетинг и книга на улицата.

За да промотират книжарницата от Gandhi избират една книга - „В търсене на Клингсор” на Хорхе Волпи, след което за една вечер по различни улици се “изписват” пасажи от книгата като един много дълъг ред, който води до самата книжарница и книжния рафт, на който е позиционирана самата книга.

Gandhi разчитат много силно и на интернет и социалните медии, където първо чрез Google Maps свързват търсенето на определени улици с “книжни” имена в град Мексико със съответните литературни произведения в своята онлайн книжарница. Кампанията постига изключителен успех както в продажбите на книгите, така и в посещенията на сайта си.

След като завладяват улиците на Мексико, Gandhi се появяват и в tweeter пространството с кампанията tweetlibros. В основата на кампанията е публикуването на определена книга чрез специално създадени туитър профили на главните герои в нея. Първата избрана книга е “Малкият принц” и само за няколко дни световният бестселър на Екзюпери се превръща в истинска viral кампания в мексиканското онлайн пространство. Успехът е толкова голям, че впоследствие по същия начин се публикуват още няколко книги.

Книжарници Gandhi използват и традиционните медии за комуникация, но невинаги по традиционния начин. Доказателство за това е първата радио реклама, която се чете. Използвайки технологичен трик, рекламната агенция на книжарницата създава реклама за радиото, която изписва рекламния текст (Това е реклама, която промотира четенето, затова я четете. Книжарници Gandhi. Продължавай да четеш.) върху екрана на радио апаратите в автомобилите на слушателите. За да се засили ефектът от рекламното послание, рекламният спот е излъчен в един от най-пиковите часове за трафика на 9 милионния Мексико сити.

Във визиите на своите печатни реклами мексиканската книжарница обича да използва книгите, думите и текста, зад които се крият и посланията на рекламните им кампании. Така например във вестниците се публикуват цели страници изписани само с текст, съставен от първите изречения на някои от най-великите книги, а слогънът зад тях е просто “Продължавай да четеш”.

В друга активност на книжарницата в подобна печатна реклама е награждаването на читателите за четене. В цяла страница на вестник се публикува част от романа на Маркес “100 години самота”. В самия текст е скрито условието на играта и за да спечелиш, трябва да го намериш. Скритият текст на промоцията гласи “Ти току що доказа, че обичаш да четеш, затова ще те наградим с по една книга всеки месец до края на живота ти. Бъди първият, който ще покаже тази реклама в книжарница Gandhi и заяви своето желание за награда. Победителят ще е само един ”

Телевизионните спотове и визиите на рекламните плакати на Gandhi също впечатляват с много креативни послания и професионално изпълнение, зад които ясно се разчитат любовта към книгите и желанието да разкрият красотата на техния свят, дали чрез една антиутопия за последната книга на земята или чрез приказните светове, в които ни отвежда четенето.

И за да не завършваме прекалено апокалиптично, ви предлагам да видите една много красива и идейна Арт инсталация на книжарници Ghandi, защото книгите са тези, които ни дават перспективата на света и живота.

В Читалнята може да намерите още от страхотните рекламни кампании на мексиканските книжарници.

<!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false FR X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4 <![endif]--><!--[if gte mso 9]>

През август тази година, Apple забраниха на Samsung да разпространяват своя таблет Galaxy Tab 10.1 в няколко държави по света, включително и Германия по обвинение в нарушаване на правата за промишлен дизайн за iPad 2. Правото на промишлен дизайн закриля само външния вид на изделията, а не хардуера или софтуера на устройството. Германският съд зае страната на Apple и от лятото до сега Samsung нямаха право на продажба на продукта си в европейската страна. За да не се отрече от хилядите евентуално продажби, Samsung решиха да променят индустриалния дизайн на Galaxy Tab 10.1 като запазят всички негови хардуерни и софтуерни характеристики. Следващата седмица, обновения таблет ще се появи в магазините в Германия след съдебното разрешение. Може да се каже, че новият модел на Galaxy Tab 10.1 изглежда напълно различен отвън, докато под корпуса си, той не крие никакви промени. Целият корпус на таблета вече разполага със сребриста рамка, която представлява най-съществената разлика между него и стария модел, съответно iPad 2. Освен това говорителите на устройството са поставени в предната част, до дисплея, докато преди те бяха разположени в задната част на таблета. Освен това логото на Samsung е ясно забележимо заради сребристия си цвят върху черната рамка на дисплея. Името на обновения таблет също ще бъде малко по-различно- Galaxy Tab 10.1N.

По време на изложението CES 2011 през януари тази година, Microsoft представи втория модел на интерактивния дисплей или високотехнологична маса Surface. Този път, софтуерния гигант работи съвместно със Samsung и оттам официалното име на новото устройство е Samsung SUR40. За разлика от първия модел, второто поколение се отличава с елегантност на формите и много по-богат набор от функции, предаде Geek.com. Новият модел на Surface има дебелина само 10 см и тежи малко над 39 кг. 40-инчовият й LCD дисплей разполага с резолюция от 1080р. Процесорът на устройството е двуядрен, AMD Athlon II X2 с честота 2,9GHz, а графичният чип е продукт на AMD, HD6750M с подрръжка на DirectX 11. За да предпази дисплеят от каквито и да е външни влияния, Samsung създаде най-голeмия стъклен лист Gorilla Glass специално за Microsoft. Новата интерактивна маса все още няма толкова достъпна цена, подходяща за крайния потребител, но се очаква да бъде разпространена в търговската мрежа през януари на цени между $7,600 и $8,4000. Това е с около $4000 по-малко от предходния модел. Доставките ще включат САЩ, Австралия, Канада, Корея, Катар, ОАЕ и европейските страни Австрия, Белгия, Дания, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Холандия, Норвегия, Испания, Швеция, Щвейцария и Обединеното кралство. Предварителните поръчки за второто поколение на Surface вече започнаха и всеки може да поръча устройството чрез представителите на Samsung в своя град или държава.

Конституционният съд отмени вчера разпоредбата от Закона за съдебната власт, според която членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) трябва да избират административните шефове с явно гласуване. В чия глава ли се е родила тази хрумка? В нечия законотворческа, която е мислила за всичко друго, но не и за личния избор, който е дълбоко неприкосновен. Като се има предвид, че магистратите от ВСС и тези, които подлежат на избор, в повечето случаи се познават, тъй като системата е твърде затворена и не търпи чужди имена, може да се предположи, че високо вдигнатите ръце означават само едно: ”Виж ме, и аз съм с теб!” Но в повечето случаи това е твърде показно. Неудобно се получава, ако си близък с някой номиниран магистрат за председател на съд, да се изтъпаниш насреща му и да си вдигнеш ръката само защото той трябва да види това, а дълбоко в себе си да си убеден, че човекът просто не става за тази работа. Ако беше много хубав явният вот, изборите също щяха да се провеждат по този начин. Но...

В ерата на социалните мрежи употребата на пароли за достъп до поверителните данни зачести, но зачестиха и глупавите хрумвания в тази насока. Специалисти по информационната сигурност са съставили класация на най-калпавите пароли, използвани в интернет. Хората, които са ги измислили, са изложени на най-голям риск от хакерска атака и кражба на поверителни данни, съобщава БТА, цитирана от expert.bg. На първо място сред глупавите пароли е използването на думата "парола" за парола за достъп до имейла или до профила в социалните мрежи. Следват паролите 123456 и 12345678. В тази серия попадат и 111111, 123321 и 654321. На четвърто място в своеобразната класация е паролата qwerty - тоест първите 6 букви от ляво на дясно на най-горния ред от клавиатурата на компютъра. Лесна за разбиване била и паролата qazwsx - тоест първите и вторите три букви (от ляво на дясно) от клавиатурата на компютъра, подредени една под друга. Сред най-глупавите пароли са и abc123 или паролата "monkey" (маймуна на английски). Английските думи за дракон, бейзбол, футбол, супермен и обичам те, както и името Майкъл, също са често използвани и съответно лесни за разбиване от хакерите.

Американският технологичен концерн Apple разшири съдебния си иск срещу Amazon. Ако досега концернът със седалище в Купертино обвиняваше конкурента си само за неправомерно използване на понятието "App Store", сега се добавя и обвинение в заблуждаваща реклама, пише dnes.bg. Искът е свързан с пуснатия в САЩ в продажба през тази седмица таблет Kindle Fire, твърдят специалисти от бранша. В коригираната версия на жалбата, която е подадена в севернокалифорнийски съд, се твърди, че Amazon е променил рекламния си слоган "Amazon Appstore for Android" и е намалил значително шрифта на добавката "for Android". По този начин Amazon се опитвал "да асоциира ниското качество на своята услуга" с App Store на Apple. Засега от Amazon отказват да коментират случая. През март тази година Apple обвини Amazon, че неправомерно използва фразата "App Store", за да опише дигитален магазин, предлагащ софтуер за устройства с Android, твърдейки също, че по този начин се объркват и подвеждат потребителите. През юли обаче окръжният съд на САЩ за Северна Калифорния излезе с постановление, че обвиненията на Apple са безпочвени и терминът "App Store" е прекалено генерален с възможност да се използва дори от други компании. Apple спори и с Microsoft за използването на термина App Store. Компанията на покойния Стив Джобс е патентовала наименованието през 2008 г., една седмица след старта на своя iPhone App Store. Със своя таблет за 199 долара Amazon може най-накрая да създаде сериозна конкуренция за iPad на Apple. За Amazon това е първият опит да пробие на пазара на таблети. От години обаче компанията доста успешно предлага на пазара своите електронни четци под името Kindle.

Холивудската компания Sony Pictures сключи сделка за откупуване на правата върху биографията на Стив Джобс от Уолтър Исаксон и ще представи нова кинопродукция за живота на легендарния основател на Apple. Очаква се в главната роля във филма, именно тази на Джобс да бъде дадена на бившата звезда от „Спешно отделение” Джордж Клуни, а снимките ще започнат след началото на 2012г., сподели The Next Web. Според други източници, решението на Sony Pictures все още не е официално и вероятно в Стив Джобс ще се превъплъти колегата на Клуни от „Спешно отделение” Ноа Уайл. Всъщност, слуховете се появиха, поради факта, че именно Уайл се превъплати в ролята на Джобс в телевизионната продукция на TNT “Пиратите на силиконовата долина” през 1999г. Sony Pictures изглежда, възнамеряват да създадат наистина грандиозна продукция, след като наемат и създателя на касовия хит „Социалната мрежа”, който проследява създаването на Facebook и изгряването на звездата на Марк Зукърбърг. Според официални данни, сценаристът Аарон Соркин не е дал категорично съгласие по въпроса. Снимките на филма започват през следващата година, което означава че вероятно ще се появят всякакви спекулации относно кой ще вземе главната роля в продукцията. Биографията на Стив Джобс беше продадена в повече от 379 хиляди копия за първата си седмица на пазара, а филмът се очаква да бъде истински блокбъстър.

Директорът на Асоциацията по потребителска електроника (CEA) Шон, ДюБравак сподели на своята презентация в Лондон, че тазгодишната практика на производителите да представят ноутбуци-клонинги на MacBook Air ще продължи дори с по-голяма сила през следващата 2012г. Очаква се, по време на световното изложение CES в Лас Вегас този януари да бъдат представени между 30 и 50 нови модела ултрабуци, предаде Electronista.com. Въпреки че ДюБравак не обяви имената на компаниите, които са заявили участие с ултрабуци в изложението, то се очкава сред тях да попадат множество азиатски производители като Acer, ASUS, Lenovo, както и HP. Платформата Ultrabook беше представена от Intel през май, тази пролет, с идеята за разработка на алтернативна версия на MacBook Air на пазара на мобилни компютри с операционна система Windows. Производителят на чипове вярва, че доставките на ултрабуци ще достигнат 40% от всички доставки на ноутбуци през следващата година. CES предостая невероятна възможност на производителите да изложат и демонстрират своите модели, алтернативи на продуктите на Apple. Въпреки, че компютърният гигант не участва в технологичното изложение миналата година, в залите се появиха десетки таблети с Android, които напомняха външно на iPad. В момента те се радват на около 25% от всички продажби на таблети в световен мащаб, а останалите 75% се причисляват към продажбите на Apple. Самият ДюБравак сподели, че интересът към таблетите ще остане и през тази година, като те отново ще бъдат съществена част от експонатите в Лас Вегас в средата на януари.

Имали ли сте хоби или страст (купуването на обувки не се брои), които до такава степен да са се просмукали в съществото ви, че да са се превърнали във ваша професия, маниер на поведение, начин на живот. Ако отговорът е „да" и се интересувате от спорт, то значи няма начин да не сте чували името Иво Иванов. Той е на „само" няколко хиляди километра от България, но на милиони светлинни години от клишето. Роден в София, завършил столичната 133-та гимназия, а след това и НСА, специалност „Баскетбол". Преди 21 години Иво заминава да направи магистратурата си в Канзаския университет (катедра „Психология") и оттогава живее в родния град на Уолтър Кронкайт. Всяка година обаче се завръща тук при своето сърце. - В България ситуацията в медиите прилича на военно положение: няколко Велики сили, множество бедни малки братя и журналисти, отдаващи се като платени труженички на този, който им плати повече. Как е в Щатите? - В Съединените щати, както и навсякъде по света, медиите преживяват...

Продължават, продължават истериите и напрежението, което създават някои безотговорни обществени формирования, почитаема публика, но призоваваме всички достойни и отговорни граждани да не се поддават на елементарните провокации. Тази седмица, колеги, синдикатите взеха да правят поредните си фасони и заплашиха, че ще организират национален протест пред Народното събрание, когато се гледа бюджетът на второ четене. Какво се иска, почитаеми? Не се знае какво се иска. При положение че за всички е видно как целият ЕС е на път да спусне кепенците. На фона на всичко това се правят нескопосани внушения, че предстоящата пенсионна реформа ще оскърби и унижи всички български граждани. Една година да се поработи още - голяма мъка им се вижда на някои разглезени сънародници. Вижте какво, колеги, смятаме, че наистина вече се прекали. Нали народната любов обля генерал-лейтенант премиера доктор Борисов на поредните избори, защото всички искахме нещата да бъдат спокойни и красиви, както досега, и...

И така. Какво се случи дотук в моята история за Монго? Почти нищо съществено. Разказах за това как ние с Джим и брат ми потеглихме на пътешествие. Което, като се замисля сега, беше нещо като бягство от скучния живот и от досадните отговорности, идващи с порастването – към тайно проблясващата неизвестност на фантазиите ни. Забелязали ли сте – когато тръгнеш на пътешествие, особено към някое непознато място – ти не тръгваш към мястото. Ти тръгваш към фантазиите си за него. Към неясните си и вълнуващи мечтания за това място. Ние тръгнахме на Северозапад. А Северозападът е вълнуващо и загадъчно място, като погледне човек. Вълнуващо е не само в България, а навсякъде, където има посоки. Аз бях скитал в младостта си - когато бях войник на границата – из селцата, махалите и мрачните урви на Западна Стара планина. Но, говорейки за Северозапада, аз се сещам също и за легендарния, горист щат Орегон, за който пише Кен Киси. И за планините на Северна Калифорния, описани в Бродягите на...

В романа си “Опасно лекарство” Артър Хейли чрез своите герои критикува порочната практика на фармацевтичните компании да копират добре продавани лекарства, променяйки ги минимално с цел да избегнат патентните закони. Така, вместо да се влагат пари в рисковани изследвания, които обаче биха придвижили науката напред, се осигурява лесна печалба. На чужд гръб и инвестиции.
Родното книгоиздаване страда от подобна тежка форма на паразитизъм. В джунглата на “кризата” – мантрата, която оправдава всяко действие, дори и незаконните – избуяват и се развиват всякакви практики, които са легални, но дълбоко неморални и изкривяващи пазара.

Дори няма да говоря за пускане на книги без права, за тиражи “в сянка”, за “кражба” на наложени автори, за дъмпингови цени и осакатени издания, които основателно отвращават хората и засилват движението към поръчки на оригинални издания или дори по-лошото – отказ от купуване на книги изобщо.

Сред тези грехове все по-силна тежест добива още едно явление – масовото копиране на успешни издания, издаване на безкрайно количество техни “заместители”, написани и издадени с очевидна цел печалба и нулев принос към тематиката. Въпреки биенето в гърдите за “мисия”, за “уважение към читателите” и прочие…

Примерите са безброй – вампирските саги са само един от тях, като в момента на пазара се блъскат десетки лъскави издания, чието единствено “достойнство” е вливането в мейнстрийма, наложен от модата. Женските романи, диети, хранене, селф-хелп литература – рафтовете са задръстени с гръмки заглавия, подплатени със солиден маркетинг и пълна незаинтересуваност към същинската стойност на тези заглавия.

Читателят е принизен до купувач – безличен индивид, чиито джобове трябва да бъдат изпразнени.

Ето и пример. Феноменалният успех на “Тайната” на Ронда Бърн – минала тридесет и пет хиляден тираж у нас –  породи прилична поредица от книги-“копия”, които се “опират” на нея, “допълват” я, критикуват, преработвайки само привидно същността й, и прочие трикове.

Всяка една от книгите по-долу е написана с цел да копира оригиналната “Тайната”. Всяка една от тях в рекламата си се възползва от нейния успех и се стреми да “засмуче” част от успеха й. Затова не виждаме нищо лошо в това да кажем мнението си за случващото се, както и да покажем тези издания, които считаме за откровено паразитиращи върху нашите собствени усилия и инвестиции. Още повече, че има още десетки сходни книги, които не използват “Тайната” за реклама – те са в правото си да бъдат на пазара и да се борят за читателското внимание.

 

 

 

 

 

 

Не, ние не смятаме, че някой има право да казва на някой издател какво да издава и какво не – това е свободен пазар и всеки има право на бизнес решения (стига да не изкарва пари на чужд гръб, разбира се). Но има и по-важни неща, невидими на пръв поглед – безкритичното издаване на всякакви копия наводнява пазара с ниско качество, преследването само и единствено на бързи печалби опорочава издателския бизнес изобщо, откровената заблуда на читателите стана норма, а не изключение… Това е капан, от който страдат всички – и издатели, и книгоразпределители, и читатели.

Кризата на нашия пазар не е породена само от външни фактори. Тя е дълбоко вътрешна и ние в “Изток-Запад” нямаме намерение да я подминем с мълчание.

Материалът е препубликуван от корпоративния блог на Изток-Запад с разрешение на издателството. Изказаните в него мнения и твърдения по никакъв начин не могат да бъдат разглеждани като официална редакторска позиция на "Аз чета"

Партньорството между Skype и Facebook е известно от година и вече станахме свидетели на съвместната им работа. Но вчера отношенията им навлязоха в нова фаза, с представянето на новата бета версия на Skype 5.7. Една от основните възможности в новата версия е възможността да избирате с видео разговор вашите фейсбук приятели от Skype, без значение дали те използват услугата Skype или не. Друга новост в версия 5.7 е груповото споделяне на екрана. Вече е възможно удобно да споделяте целият екран или части от него по време на видео разговора. За да стартирате това, по време на конферентния разговор просто изберете от менюто - споделяне на моят екран. Друго въведение в новата версия е така нареченото Push to Talk. Тази опция представлява възможността на потребителя да отговори на входящо Skype обаждане по време на игра, чрез използването на бързи бутони, който се избират чрез опциите на програмата. Като четвърта основна промяна е възможността за промяна на онлайн статуса в Facebook, чрез Skype. От Skype съобщават и за поправени бъгове.

Нещо забавно, съвсем петъчно. Включва организиране на събития и розови понита. Мечтата ми е да организирам нещо подобно

Приятен и приказен уикенд на всички!

Още по темата:

1. Време за събития

Уникалната за страната скорост до 1Gpbs (гигабит в секунда) за фиксиран интернет ще предлага М-Тел от следващата седмица. Предложението е разработено от телекома съвместно с Мегалан Нетуърк и Spectrum Net и е в сила от 21 ноември в градовете София, Варна, Пловдив и Бургас. Всеки клиент, който в момента използва високоскоростен интернет до 100 Mbps, автоматично ще получи възможността да сърфира със скорост до 1Gbps, без да плаща допълнително. Останалите клиенти също могат да получат уникалната за страната скорост, като се абонират за високоскоростен интернет до 100 Mbps само за 14,90 лева на месец при двугодишен договор и за 18,90 лева месечно при договор за една година. Друго предимство на офертата е, че не се плаща инсталационна такса. Освен това, месечната такса не се променя по време на целия договор, а за този период може безплатно да се ползва Wi-Fi рутер. Офертата е валидна до 31 януари 2012 година. След изтичане на промоционалния период скоростта отново става 100 Mbps. Основното преимущество на предложението е, че то е за неограничен, надежден и високоскоростен интернет до 1Gpbs, който стига директно до дома на клиента чрез оптично влакно. Според оператора до момента никой у нас не е предлагал фиксиран интернет със скорост до 1Gpbs. Тя многократно надвишава скоростта, която предлагат другите оператори на пазара в офертите си за фиксиран интернет.

Сделката за сливането на Motorola Mobility с лидера сред интернет търсачките – Google – бе официално одобрено от акционерите на Motorola Mobility още вчера. Днес новината официално е потвърдена и разпространението й събуди интересни дискусии сред конкурентните фирми и анализаторите. Наред с това стана ясно и, че регулаторните органи дадоха своето разрешение и одобрение за сделката. Припомняме ви, че за придобиването на Motorola Mobility, интернет гигантите от Google заплащат нескромната сума от 12,5 милиарда щатски долара. По първоначална информация, финализирането на сделката между двете компании трябва да се осъществи до края на месец февруари през идната 2012 година. Бързото развитие на нещата и най-вече бързото даване на съгласието от най-важните институции за споразумението – регулаторните органи и акционерите на Motorola – ще допринесат до по-скоростно развитие на нещата. Анализаторите очакват последните действия по сделката за сливането на Motorola Mobility с Google ще се извършат до максимум два месеца. Близо 74% от главните акционери в Motorola Mobility са гласували положително за сливането на дружеството с интернет гигантите от Google. На свой ред, приблизително 99% от анонимните притежатели на акции в сдружението за мобилни устройства и аксесоари, също, са одобрили сделката. В официално изявление пред журналистите и аудиторията, изпълнителният директор на Motorola Mobility – Sanjay Jha – даде лаконичен коментар във връзка с осъщественото и съвсем скоро предстоящо да бъде финализарано споразумение. Sanjay Jha, най-напред, изрази признателност за подкрепата на аукционерите. Изпълнителният директор на Motorola Mobility, освен това, сподели и вълнението си от своята бъдеща работа с професионалистите от екипа на Google.

Родоначалниците на новите мобилни устройства за тази година – ултрабуците – обещаха да ги направят още по-модерни и функционални. Още днес официални представители на Intel заявиха пред пресата и аудиторията, че вече са започнали работа по първите модели ултрабуци със сензорен дисплей. Компанията допълни, че дебютът на техния ултрабук с тъчскрийн ще се осъществи още през идната 2012 година. Наред с това да задоволят изцяло нуждите и предпочитанията на аудиторията, Intel целят да направят новите преносими устройства достойни конкуренти както на MacBook Air гамата от Apple, така и на все по-нашумелите и купувани електронни четци, достигащи вече до крайния потребител с най-различни търговски марки, модел и дизайн. Самият изпълнителен директор на Intel – Paul Otellini – даде специално интервю, в което разказа за своите големи надежди за успеха на ултратънките лаптопи. Внедряването на ултрабуци със сензорен дисплей на технологичния пазар не е единственото подобрение, което компанията ще направи за устройствата. Като набор от функции те ще се доближат още повече до електронните четци. Paul Otellini коментира, че тъчкскрийна винаги е бил приоритетен критерий за бъдещия модерен и подобаващо оценен от аудиторията ултрабук. Изпълнителният директор на Intel добави, че когато потребителят види в действие интерфейса на най-новата версия на операционната система Windows, единственото нещо, което ще поиска е да докосне дисплея и ако той не функционира, потребителят ще остане повече от разочарован. Най-добрата новина е, че Intel работят по нов стратегически план, който да допринесе за спад в цената на ултрабука, заплащана от клиента при директна продажба. Отново, според изпълнителния директор, Paul Otellini, през идната 2012 година, ултратънките лаптопи със сензорен дисплей ще струват далеч по-евтино от сегашните им прототипи, който все още дори не са с тъчскрийн. Intel възнамеряват да смъкнат цената на ултрабуците със сензорен екран до около 700 долара.

Харесвам „Гатака“. Спомням си, че го гледах когато излезе и беше ефектен, интересен, вълнуващ, очароващ. Визуално филмът бе изключително красив. Емоционално и интелектуално дискутираните теми ми бяха интересни, свежи и оригинални. Много харесах ретро футуристичната стилизация (егати израза!) и ясната, тясна разграниченост на персонажите. Всичко беше простичко и ясно и комплексно в тази си простота.
Факт, гледах го като подрастваща, което предполагам има отношение към нивото на очарование, но беше интересна история, поднесена по красив начин.

За съжаление „Дилъри на време“ (In Time) изобщо не се класира.
Да, красивите, кинематографични моменти ги имаше.
Да, голямата и сериозна тема я имаше.
Да, ретро-футуристичният елемент също беше на линия.
За съжаление обаче, нещо не им се е получило при компилацията на отделните елементи и филмът пада по нос доста грубо.

Историята накратко.
Времето е валута.
Хората след генетично инжинерство на високо ниво в прължение на дълго време (не научаваме кога се развива историята, само къде), вече спират да стареят на 25 години и остават млади (и красиви, всички в този филм са повече или по-малко красиви. И почти изцяло бели, в този ред на мисли. И здрави, всички, включително хора, които живеят ден за ден и нямат време за нищо изглеждат здрави, добре хранени, добре облечени, със загладен косъм) На ръцете си всеки човек има един часовник (част от ръката), който показва колко време им остава. И на 25 се включва. Всеки първоначално има само една година.
Времето може да се печели, да се губи, да се краде и да се подарява. Когато времето свърши, човекът получава… предполагам нещо като сърдечен удар и умират.
Всичко се купува с часове, минути, секунди, години, десетилетия, столетия и прочие.
Показват ни се двете крайности. Едните са свръхбгатите, които имат стотици години, а другите са бедняците в гетото, които рядко имат повече от ден. Системата от раз ни се показва като умишлено държаща бедняците в гетото и убиваща ги с покачване на цените и стандарта на живот постоянно.

Основният проблем на филма, поне за мен беше, че сценаристите явно са сметнали, че аналогията време като валута е ужасно комплексна и неуловима като метафора, заради което зрителят е бит по главата периодично с диалози, в които ни се повтаряше отново и отново, за да включи за алюзията неравномерно разпределено време = неравномерно разпределени пари.
Уау… капитализмът е лооош. Едни имат толкова повече отколкото имат нужда, а другите едвам оцеляват. Наистина… не е честно и е ужасно. Системата е счупена по дефиниция и е корумпирана.
Почти толкова неуловима и фина критика, колкото и в „Аватар“, наистина.

Иронията, че двамата актьори са получили огромни суми, за да ни морализаторстват как системата, която ги облагодетелства е лоша, е почти гавра.

Публиката е толкова интелигентна, колкото филмът й позволява да бъде. И този филм явно смята публиката си за селския идиот.
Една идея, която не е колко сложна и комплексна, ни беше сдъвкана на толкова малки хапки, че за нула време започваш да въртиш очи заради покровителствения тон, сякаш ти казват голямата новина и никой досега не се е сетил.

Все пак, филмът има и положителни елементи.
Например има умерено приятна актьорска игра.
Нарежда се до „Равновесие“ като правдоподобност на историята, но това е ок, защото е направено приятно за окото и макар актьорите да ни заливат с клиширани коментари, поне го правят по симпатичен начин.

Човек може да си оплакне окото в красиви, млади хора и наистина ефектният начин, по който са измислили как 25 годишни актриси да играят майки на мъже, които са на същата възраст е хитра.

Главните роли са Джъстин Тимбърлейк (Уил) и Аманда Зейфрид (Силвия). Той е бедняк от гетото с няколко часа живот, тя е богатшка с няколко десетки години живот.
Двамата се срещат, когато друг богаташ минава между времевите зони (хаа, виждате ли колко хитро. Времеви зони, както при нас има престижни и непрестижни квартали… ВИЖТЕ КОЛКО СМЕ ХИТРИ!!!) и по някаква причина запива в долнопробен бар и черпи всички.
Оказва се, че е минал стотака, има още стотина години живот, пък на него му е писнало и ни съобщава основата на филма (не се притеснявайте ако не я хванете от първия път, ще ви бъде повторена няколко десетки пъти). Многото време (пари) сковава хората и те не живеят, също така, както никаквото време (пари) сковава хората и им пречи да живеят. От друга страна, когато имаш малко, си принуден да бъдеш изборетателен, активен и действащ, за разлика от пасивността и леността на вечното отлагане на свръх-презадоволения. Наистина… мисъл, която трябва да си окачим в рамка над леглата.

Негативните ни персонажи са кът. Имаме един отдаден на работата си Времеви Полицай (Хронометрист), който си пада да няма време (буквално, през повечето от екранното време, има средно между половин час, до няколко часа живот) и който е твърдо решен да хване бегълците. Наистина епично, където толкова се увлича в гонитбата, че като ги хваща буквално умира, защото му е свършило времето.

Като цяло, това, което се случва е революция, защото Уил освен, че ценящ времето си, е и хуманист, който смята, че ужасната, неработеща система трябва да бъде променена и след като отвлича Силвия и набързо я убеждава колко е ужасна системата, двамата се превръщат в една кръстоска между Бони и Клайд и Робин Худ и раздават време, съответно срутвайки лека, полека системата. Уж.

Силвия е, като всички жени в този свят, били богати или бедни, ужасно красива и с ужасно къса пола/рокля (мисля, че е някакъв неписан закон във филма, жена не може да е с пола по-дълга от десет сантиметра) и поне десет сантиметрови токове, на които търчи с невероятна скорост и умение, на която може да завиди всеки. На десет сантиментров ток, успява да поддържа същото темпо, като мъж в развета на силите си, който тича в удобни ниски обувки. Очаквах момента, в който тя ще разкара платформите и ще видим просто едно прашно обалче в далечината (и евентуалното мип-мип).
Тя също има емоционалното и интелектуално присъстие на хартиена изрезка. Неприятното беше (поне за мен), че не научаваме нищо за нея като личност, отвъд, че е съгласна с Уил, че си пада по него и че му помага.

Филмът е приятен, красив, лек, не е никак натоварващ.
Интелектуална дъвка, по всички параграфи.
Има ужасно огромен потенциал, който не е развит и не е използван на грам, което е разочароващо.

Filed under: култура уж Tagged: "Дилъри на време", ревю

Харесвам „Гатака“. Спомням си, че го гледах когато излезе и беше ефектен, интересен, вълнуващ, очароващ. Визуално филмът бе изключително красив. Емоционално и интелектуално дискутираните теми ми бяха интересни, свежи и оригинални. Много харесах ретро футуристичната стилизация (егати израза!) и ясната, тясна разграниченост на персонажите. Всичко беше простичко и ясно и комплексно в тази си простота.
Факт, гледах го като подрастваща, което предполагам има отношение към нивото на очарование, но беше интересна история, поднесена по красив начин.

За съжаление „Дилъри на време“ (In Time) изобщо не се класира.
Да, красивите, кинематографични моменти ги имаше.
Да, голямата и сериозна тема я имаше.
Да, ретро-футуристичният елемент също беше на линия.
За съжаление обаче, нещо не им се е получило при компилацията на отделните елементи и филмът пада по нос доста грубо.

Историята накратко.
Времето е валута.
Хората след генетично инжинерство на високо ниво в прължение на дълго време (не научаваме кога се развива историята, само къде), вече спират да стареят на 25 години и остават млади (и красиви, всички в този филм са повече или по-малко красиви. И почти изцяло бели, в този ред на мисли. И здрави, всички, включително хора, които живеят ден за ден и нямат време за нищо изглеждат здрави, добре хранени, добре облечени, със загладен косъм) На ръцете си всеки човек има един часовник (част от ръката), който показва колко време им остава. И на 25 се включва. Всеки първоначално има само една година.
Времето може да се печели, да се губи, да се краде и да се подарява. Когато времето свърши, човекът получава… предполагам нещо като сърдечен удар и умират.
Всичко се купува с часове, минути, секунди, години, десетилетия, столетия и прочие.
Показват ни се двете крайности. Едните са свръхбгатите, които имат стотици години, а другите са бедняците в гетото, които рядко имат повече от ден. Системата от раз ни се показва като умишлено държаща бедняците в гетото и убиваща ги с покачване на цените и стандарта на живот постоянно.

Основният проблем на филма, поне за мен беше, че сценаристите явно са сметнали, че аналогията време като валута е ужасно комплексна и неуловима като метафора, заради което зрителят е бит по главата периодично с диалози, в които ни се повтаряше отново и отново, за да включи за алюзията неравномерно разпределено време = неравномерно разпределени пари.
Уау… капитализмът е лооош. Едни имат толкова повече отколкото имат нужда, а другите едвам оцеляват. Наистина… не е честно и е ужасно. Системата е счупена по дефиниция и е корумпирана.
Почти толкова неуловима и фина критика, колкото и в „Аватар“, наистина.

Иронията, че двамата актьори са получили огромни суми, за да ни морализаторстват как системата, която ги облагодетелства е лоша, е почти гавра.

Публиката е толкова интелигентна, колкото филмът й позволява да бъде. И този филм явно смята публиката си за селския идиот.
Една идея, която не е колко сложна и комплексна, ни беше сдъвкана на толкова малки хапки, че за нула време започваш да въртиш очи заради покровителствения тон, сякаш ти казват голямата новина и никой досега не се е сетил.

Все пак, филмът има и положителни елементи.
Например има умерено приятна актьорска игра.
Нарежда се до „Равновесие“ като правдоподобност на историята, но това е ок, защото е направено приятно за окото и макар актьорите да ни заливат с клиширани коментари, поне го правят по симпатичен начин.

Човек може да си оплакне окото в красиви, млади хора и наистина ефектният начин, по който са измислили как 25 годишни актриси да играят майки на мъже, които са на същата възраст е хитра.

Главните роли са Джъстин Тимбърлейк (Уил) и Аманда Зейфрид (Силвия). Той е бедняк от гетото с няколко часа живот, тя е богатшка с няколко десетки години живот.
Двамата се срещат, когато друг богаташ минава между времевите зони (хаа, виждате ли колко хитро. Времеви зони, както при нас има престижни и непрестижни квартали… ВИЖТЕ КОЛКО СМЕ ХИТРИ!!!) и по някаква причина запива в долнопробен бар и черпи всички.
Оказва се, че е минал стотака, има още стотина години живот, пък на него му е писнало и ни съобщава основата на филма (не се притеснявайте ако не я хванете от първия път, ще ви бъде повторена няколко десетки пъти). Многото време (пари) сковава хората и те не живеят, също така, както никаквото време (пари) сковава хората и им пречи да живеят. От друга страна, когато имаш малко, си принуден да бъдеш изборетателен, активен и действащ, за разлика от пасивността и леността на вечното отлагане на свръх-презадоволения. Наистина… мисъл, която трябва да си окачим в рамка над леглата.

Негативните ни персонажи са кът. Имаме един отдаден на работата си Времеви Полицай (Хронометрист), който си пада да няма време (буквално, през повечето от екранното време, има средно между половин час, до няколко часа живот) и който е твърдо решен да хване бегълците. Наистина епично, където толкова се увлича в гонитбата, че като ги хваща буквално умира, защото му е свършило времето.

Като цяло, това, което се случва е революция, защото Уил освен, че ценящ времето си, е и хуманист, който смята, че ужасната, неработеща система трябва да бъде променена и след като отвлича Силвия и набързо я убеждава колко е ужасна системата, двамата се превръщат в една кръстоска между Бони и Клайд и Робин Худ и раздават време, съответно срутвайки лека, полека системата. Уж.

Силвия е, като всички жени в този свят, били богати или бедни, ужасно красива и с ужасно къса пола/рокля (мисля, че е някакъв неписан закон във филма, жена не може да е с пола по-дълга от десет сантиметра) и поне десет сантиметрови токове, на които търчи с невероятна скорост и умение, на която може да завиди всеки. На десет сантиментров ток, успява да поддържа същото темпо, като мъж в развета на силите си, който тича в удобни ниски обувки. Очаквах момента, в който тя ще разкара платформите и ще видим просто едно прашно обалче в далечината (и евентуалното мип-мип).
Тя също има емоционалното и интелектуално присъстие на хартиена изрезка. Неприятното беше (поне за мен), че не научаваме нищо за нея като личност, отвъд, че е съгласна с Уил, че си пада по него и че му помага.

Филмът е приятен, красив, лек, не е никак натоварващ.
Интелектуална дъвка, по всички параграфи.
Има ужасно огромен потенциал, който не е развит и не е използван на грам, което е разочароващо.

Filed under: култура уж Tagged: "Дилъри на време", ревю

Провалът на „Синята коалиция“ на проведените миналия месец местни и президентски избори напълно естествено предизвика публикуването на сериозни и задълбочени анализи, които да се опитат да дадат отговор на два въпроса: &bdquo...

България изостава в областта на информационните и комуникационни технологии и това я обрича на изостаналост и провинциалност и в бъдеще, предупреди Ивайло Калфин, който участва в организираната по инициатива на президента Георги Първанов кръгла маса „Електронните инфраструктури: новите магистрали на европейското развитие на България” в София. Според Калфин правителството трябва спешно да се заеме с подготовката на проекти с европейско значение в областта на информационната инфраструктура и бързия интернет. Като докладчик на Европейския парламент по следващия бюджет на ЕС - 2014-2020 г., евродепутатът съобщи, че ЕС планира създаването на нов финансов инструмент "Свързана Европа", в който се предвиждат 9 милиарда евро за информационни и комуникационни технологии (ИКТ). За тези пари обаче ще кандидатстват от целия ЕС и много малка част ще са на разположение на България. Следователно трябва до края на 2013 г. да имаме конкретни проекти, например за увеличаване на скоростта на ИКТ мрежата, за наука и образование, които да представим за одобрение, когато програмата стартира. "България има основа, но трябва да вложи специални усилия с ИКТ сектора, национални и европейски публични средства за поддържане на съвременни мрежи и за осигуряване на широк достъп до тях. Силно изоставаме с предоставянето на електронни услуги", подчерта той пред форума. Калфин обърна внимание, че ИКТ са един от основните компоненти на политиките за излизане от икономическата криза и че и в дългосрочен план необходимостта от развитие им е безспорна. "Знам, че в условията на икономическа криза трудно се отделят средства както от фирмите, така и от публичните бюджети, но би могло да се търси по-активно публично-частно партньорство, да се търси максимален интерес от бизнеса, като държавата се намесва, за да направи информационната инфраструктура по-достъпна, да запази конкурентния пазар и да инвестира в сегментите, в които липсва търговски интерес", каза евродепутатът. По негово мнение държавата трябва да поеме грижата за изграждане на мрежи в отдалечени райони, където има малко потребители и недостатъчен търговски интерес. "Там са необходими субсидии за изграждането на мрежата. Покритието трябва да бъде смесено от оптични кабели и мобилни оператори", убеден е Калфин. Той не спести упрека към правителството, което похарчи отпуснатите му по Плана за икономическо възстановяване 20 млн. евро от Европейската комисия, вместо за широколентов интернет, по други програми за селските райони. Калфин говори и за забавянето при освобождаване на честоти за 4G услуги и бърз интернет през мобилни устройства: "Технологиите още се развиват, за да осигурят тази услуга на достъпна цена, но това става бързо. В същото време забавянето идва от освобождаването на честоти. За това в ЕС има срокове, но България изостава значително, защото трябва да се инвестира в освобождаването на честотите", подчерта пред форума евродепутатът.

Получихме най-после световно признание като страна, в чиято столица стърчи един от най-абсурдните паметници в света. Не е хубаво да ни посочат с пръст в класацията на абсурдите, но с такава пета колона, която крепи статуквото на почит към окупаторите на България, външната помощ за осъзнаването на българите, уви, е май единствената надежда. И ето, [...]

Image: Swedish Police by Hakan Dahlstrom on Flickr

За шведския казус на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone) научих едва преди няколко дни. Ако се учудвате, защо не съм сложил линк към сайта на ePhone, то e защото след кратко търсене не намерих такъв…
Малко е учудващо за интернет доставчик да няма лесно откриваем сайт, ала нейсе – реших да не си хабя силите в (напразно) търсене, а най-паче за написването на този блогпост.

Та за какво става дума?

На кратко, за споделянето от неизвестно лице на 27 аудио книги, върху които издателите имат изключителни права. Споделянето е било извършено използвайки интернет достъпа доставен от ePhone. Поставените от издателите искания на информация (разписани у нас в чл. 95г от ЗАПСП) са били оспорвани от ePhone на всички инстанции, като на края шведският Върховен съд изпраща преюдициално запитване до Съда на европейския съюз.

Излязлото вчера заключение на генералната адвокатка Niilo Jaaskinen е достъпно само на няколко езика, като аз го четох на немски.

Казусът е много интересен

защото се занимава с поредния сблъсък на две от гарантираните от Хартата на Европейския съюз права – защитата на личните данни срещу защитата на интелектуалната собственост.

Поредният казус, защото Съдът вече на два пъти, а именно в делата Promusicae (C-275/06) и LSG (C-557/07) се опита да даде напътствия, как да се преценяват конфликти от такъв характер.

Какво е новото, ще вземе да попита някой тогава?

Ей, ама не се ли сещате?

Ок, ок – ами, да – директивата за задържане на трафичните данни вече е транспонирана (почти) навсякъде в Европейския съюз.
Е, не съвсем де – в Швеция още не е, макар и това според Jaaskinen да не е от особено значение.

Преюдициалното запитване

в plain text звучи така (подчертаното е от мен)

Изключва ли Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО¹ (Директива за съхраняване на данни), и по-специално членове 3, 4, 5 и 11 от нея, прилагането на национална разпоредба, която е приета въз основа на член 8 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост² и която допуска, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на притежателя на авторското право или на неговия представител информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението? Във връзка с този въпрос се приема, че лицето, което иска издаването на разпореждането, е представило доказателства за нарушаването на конкретно авторско право и че тази мярка е пропорционална?

Има ли значение за отговора на първия въпрос фактът, че съответната държава членка все още не е транспонирала Директивата за съхраняване на данни, въпреки че срокът за това е изтекъл?

Главният въпрос

всъщност може да се сведе до

Може ли национална разпоредба да предвижда предаването на задържани трафични данни на недържавни органи, за да ги използват при идентифицирането на нарушители на права на интелектуална собственост, въпреки че директивата за задържане на трафични данни не предвижда изрично такъв сценарий?

Ако това все още не ви звучи достатъчно плашещо, то нека ви успокоя: the worst is still to come!

В заключението си

генералната адвокатка Jaaskinen първоначално достига до правилния междинен извод, че

Съществуващата правна рамка на Европейския съюз не предвижда необходимите подробности относно задържането и предаването на лични (трафични) данни, които са възникнали в следствие на електронна комуникация, за която частно частно лице твърди, че нарушава негови права на интелектуална собственост. (преводът мой)

След което навлиза в дълбоките води на основните човешки права и отбелязва, че

Правото на защита на личните данни и личната неприкосновеност от една страна и защитата на интелектуалната собственост от друга, трябвда да бъдат еднакво обезпечени. Носителите на права върху интелектуална собственост не бива да бъде привилегировани, като им се даде достъп до лични данни, които са били законно задържани, но за цели, нямащо нищо общо със защита на техните права (на интелектуална собственост). Достъпът до задържаните данни може да се извършва единствено в съответствие с разпоредбите на Европейския съюз, приложими при защитата на личните данни и само, ако националният законодател предварително е приел конкретни разпоредби в съответствие с член 15 от директива 2002/58. (преводът мой)

И завършва с

конкретния отговор

на преюдициалното запитване, според който

Директивата (за задържане на трафични данни) не се прилага при обработването на лични данни за цели, различни от онези, изброени в нейния член 1 (1).
Директивата обаче не изключва приемането на национални разпоредби, които в рамките на гражданскоправно дело да задължат доставчиците на интернет услуги да предоставят на носители на права на интелектуална собственост информация, с която правоносителите да идентифицират потребители на интернет, които нарушават техните права.
Предоставянето на тази информация от друга страна следва да се извършва само въз основа на подробни и предварително приети национални разпоредби, които са в съответствие с Европейското законодателство, регулиращо защитата на личните данни и са били задържани единствено за целта да бъдат предадени на правоносители. (преводът мой)

Какво означава това?

Гпоспожа Jaaskinen на практика препоръчва директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.

Ами това е. Както писах по-горе, заровете са хвърлени, камъчето е изплюто и нещата са повече или по-малко ясни.

Приемането само на национални разпоредби би било неефективно, защото интернет не зачита националните граници. В този смисъл очаквам Съдът да потвърди заключението на Jaaskinen и да препоръча на политическите органи на Съюза да ъпдейтнат директива 2002/58.

Какъв е изводът за интернет потребителите

които държат на непроменена защита на личното си пространство?

Бих им препоръчал да вземат нещата в свои ръце и максимално да окастрят възможностите на (access) интернет доставчиците да им задържат данните.

За да не се стига до запознанства (в по-добрия случай) с шведски полицаи или (в по-лошия) с господина по-долу…

Image: Odessa Internet conferences by Veni Markovski on Flickr

 

Related posts:

1. Задържането на трафични данни: cui bono?
2. За тенджери, тигани и защита на лични данни
3. Задържане на полицейски данни

Продукти за 4 порции:
500г картофи
1ч.ч. заквасена сметана
1ч.л. сол
щипка индийско орехче
1 глава броколи
1 глава червен лук
2с.л. краве масло

Пригоптвяне:
Картофите се белят и варят в подсолена вода до омекване. Броколите се накъсват на розички. Взема се тенджера. Наливат се 2ч.ч. вода и съдът се поставя на включен котлон. Когато заври водата, се добавя 1с.л. краве масло. Пускат се броколите, колкото да се кипнат. Достатъчни са само 5- 10 минути. После се вадят внимателно с решетеста лъжица. Лукът се почиства, измива и реже на кръгове. Взема се тиган с тефлоново покритие. Слага се 1с.л. краве масло и съдът се поставя на горещ котлон. Лучените кръгчета се слагат, когато маслото се разтопи. Запържват се за 5 минути, след което съдът се оттегля.
Сварените картофи се пюрират заедно със сметаната. Използва се пасатор. Целта е да се получи гладко пюре. Добавя се сол и индийско орехче. Вземат се 4 квадратни чинии. Във всяка по диагонал се поставят 4 оформени топки картофено пюре. От едната им страна по диагонал се слагат броколи, а от другата също по диагонал се слагат лучени кръгове.

Евростат: Растеж на заетостта на годишна основа, второ тримесечие 2011

Строга бюджетна дисциплина, реформи, привличане на инвестиции – резултатът е повече работни места.

Бюджетни дефицити, отлагане на реформите, липса на инвестиции – резултатът е по-малко работни места.

Лошите резултати на българския пазар на труда са илюстрация защо има нужда от строго консервативен бюджет и от много бързи и дълбоки реформи. През 2010 година пробвахме всичките антиреформаторски идеи на синдикатите и резултатът е плачевен. Време е за реформи. 

Да не забравяме

От началото на кризата минималните осигурителни прагове са повишени с десетки проценти, сякаш сме в добрите времена. Минималната заплата беше повишена и през 2009, и през 2011, а сега още веднъж (отново, сякаш сме в добрите времена). Помощите за безработица бяха значително увеличени. Осигурителната тежест беше повишена и пенсионни сметки бяха национализирани, вместо да се направи пенсионна реформа. Много браншови колективни договори бяха административно разпространени. Всичко това създаде допълнително бреме върху пазара на труда точно когато фирмите са под натиска на кризата – и води до загуба на работни места и повече сива икономика.

В допълнение, раздуването на дефицита – заради кейнсиански идеи на синдикатите и блокирането на мерките за бюджетна дисциплина – доведе до висока несигурност, процедура за свръхдефицит, отлагане на повишението не рейтинга и по-малко инвестиции, съответно по-малко работни места. Синдикатите блокираха реформата в железниците, блокираха идеи за здравна реформа, размиха и отложиха пенсионната реформа, блокираха идеите за премахване на привилегии в МВР, държавни служители и т.н.

Разбира се, по някаква причина българските синдикати (като гръцките) приемат, че е тяхна работа да протестират срещу реформите. Но е задължение на правителството да поеме своята отговорност и да задвижи реформите. И в Естония синдикатите са против реформите, но това никога не е спирало естонските правителства да вървят напред и да постигат развитие и просперитет.

Блогът за икономика 2011

Мисли позитивно, мисли позитивно, мисли позитивно... Това си го мисли на глас Джулия. Джулия Холдсуърт е социален антрополог от Обединеното кралство. „От тази среща нищо няма да излезе” – това пък го казвам аз. Отиваме в най-бедния квартал на Ямбол, ромския. Срещата ще се проведе в евангелската църква “Шалом”, тъй като в квартала няма друга обществена сграда. Защо християнска, пък “Шалом” – не разбираме. За нас тя е само покрив, под който ще се съберат двайсетина души. Целта на срещата е да накараме хората да говорят за проблемите си, като мислят позитивно. Влизаме в църквата и виждаме, че там са се събрали не двайсетина според уговорката, а шейсетина души, които вдигат нагоре ръце и започват да викат: Бог ви прати! Бог ви прати! Джулия веднага коригира недоразумението: Не ни праща Бог, а британското правителство, което финансира социален проект във вашия регион. Хората се примиряват веднага: Ами още по-добре, щом е някой, който финансира. Окачаме на стената два големи бели...

Източник

Продължаваме с екскурзията на Детелина из дунавските столици. Бяхме вече в Будапеща, а днес на ред е Виена; Приятно четене:

До столиците на Дунава … след слънчогледа

Част втора

Виена

  Слънчевите лъчи плахо се показваха иззад пухкави облаци, за да се свържат с „лъчите” на многото вятърни генератори, осеяли пътя между двете столици на Дунав. Равнинният релеф постепенно се изместваше от хълмист. И след 270 км от Будапеща до Виена, привечер влязохме във Виена. Незнам дали, защото Виена е столица на бивша империя, а сега е културен център на Европа, но я видях строга, височайша и … пленителна. Същевременно я усетих позната непозната – разбрах защо наричат Русе „малката Виена”. Директно се отправихме към хотела, разположен в покрайнините на града, в подножието на Алпите, в непосредствена близост до Виенската гора, със странното име „Ochsenkopf” (Волската глава). Оказа се, че това е семейна къща за гости – домашен уют присъстваше навсякъде – от гостоприемното посрещане на домакините до специално приготвената вечеря с неописуем аромат (Виенски котлет). Това, заедно с тишината и спокойствието на гората, ни помогна да се отпуснем и да се отдадем на пълен релакс – нещо, от което всички имахме нужда преди очакващите ни приключения през следващия/те ден/дни. Отпочинали посрещнахме утрото. Прекрасното виенско кафе и прословутите виенски кифлички ни потопиха в атмосферата на Виена преди да сме тръгнали за града. А в града на Дунава първата от многото изненади, които ни очакваха, беше

Площад Мария-Терезия.

Там имахме среща с местния екскурзовод – изключително добър – с много широки познания за историята и културата на Виена. Пътувахме към площада по Рингщрасе. Булевардът се счита за един от най-красивите в света и това не е случайно. Цялото му протежение от 6 км обхваща центъра на града, който е защитен от ЮНЕСКО. Строителството на булеварда започва по време на управлението на император Франц Йозеф I през декември 1857 г. Планиран е много мащабно, оставяйки достатъчно място за сенчесто авеню и много монументални сгради, които предстоеше да видим. Измежду клоните на дърветата, на върха на един от първите монументи, които съзрях, се беше разположила едрата фигура на Мария–Терезия. Бяхме стигнали Площада. Паметникът, посветен на императрица Мария-Терезия е издигнат по заповед на император Франц Йозеф І. Тя е представена в обкръжението на своите най-близки съветници, военачалници и емблематични за своето време личности. Мария-Терезия (1717 – 1780) управлява австрийската империя 40 г., до смъртта си. Тя наследява баща си – император Карл VІ, който няма мъжки наследници, а възкачването й на престола води до избухването на Войната за австрийския престол с Прусия. Отдавайки на своя съпруг Фердинанд Лотарингски титлата австрийски император, тя слага край на войната и поставя началото на мирно и реформаторско управление. Посредством успешни династични бракове тя успява да утвърди Хабсбургската империя като водеща европейска сила през 19 в. Около паметника, като че ли в стремеж с екстериора си да достигнат висотата на Мария–Терезия, се разполагаха „горди” сградите-близнаци на Природонаучния музей и Музея за история на изкуството и Музейните квартири. Експозициите им със сигурност са много забележителни, но времето, с което разполагахме не ни позволи да ги разгледаме. Срещу т.нар. музеен квартал се намира

Дворецът Хофбург

Дворецът “Хофбург“ е официална резиденция на австрийските императори – от Фердинанд Първи до Франц Йозеф. Дворецът представлява комплекс от сгради, включващ 18 тракта и 19 двора върху площ от 240 000 кв.м и е строен в продължение на 6 века. В императорския дворец са разположени Националната библиотека, Музеят на музикалните инструменти, оръжейната колекция на императора и Испанското училище по конна езда. Огромен интерес предизвикват Императорската съкровищница и апартаментите на Хабсбургите, както и покоите на известната и красива императрица Елизабет /Сиси/ и не на последно място терасата, от която Хитлер е произнасял своите речи. Днес, дворецът се използва като кабинет на президента на австрийската република. Към комплекса на “Хофбург” се отнася и Площада на героите – един от австрийските символи за национална идентичност. Тук се издигат статуите на принц Ойген Савойски, разгромил турската войска през 18 в. и ерцхерцог Карл, победил Наполеон в битката при Асперн (1809 г). [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Именно по поръчка на Ойген Савойски е бил построен (през 1721г) небезизвестният Белведере (на италиански означава „хубава гледка”) – разкошен бароков дворцов комплекс, състоящ се от две сгради с прекрасни градини помежду им. По-малката се нарича „Долно Белведере“. Залите ѝ са позлатени и в тях може да се видят скулптори от Средновековието. По-голямата сграда се нарича „Горно Белведере“ и представлява картинна галерия. В нея се разполага най-богатата колекция от платна на известния австрийски художник Густав Климт (вкл. „Целувката“). Посетихме само градините, които бяха очарователни. По Ринга, освен сградата на Хофбургите, бяха разположени Парламента на Австрия, Виенската опера, Музея на изящните изкуства, Първата обществена обсерватория, Виенския университет и др. Независимо, че по-голяма част от сградите са планирани и построени в един и същи период, архитектурата е много различна. Тази смесица от архитектурни стилове често е наричана “рингщрасенстил”. Извън всякакви стилове обаче и изразяваща свой уникален, беше една чудата къща –

къщата на прочутия австрийски архитект Хундертвасер

В тиха сенчеста уличка се издигаше разноцветната фасада със зелени тераси, не винаги еднакви по височина етажи, прозорци с различна форма и боядисани в различни цветове. При построяването й Хундертвасер се ръководел от идеята всичко в нея да бъде в хармония с природата. Негови са думите по отношение на творчеството си: „Правата линия е лишена от божественост”. В момента къщата е частна собственост и може да бъде разглеждана само отвън. През цялото време на панорамната ни обиколка във Виена, погледът ми ту улавяше, ту изпускаше … един канал. Огромно беше учудването ми, когато разбрах, че този канал всъщност е река Дунав. Така виенчани са усмирили реката, която често е наводнявала града им в миналото. Дунавският канал започва там, където реката влиза в града, и минава много близо до центъра. Каналът всъщност е като допирателна на Ринга. На левия бряг течението също е променено изкуствено и се е получил един ръкав, който се нарича Стари Дунав. Между Стари и “нормален” Дунав се намират комплексът на ООН и Дунавската кула (градската телевизионна кула), т.нар. Уно сити. Много се зарадвах, когато видях Дунав в познатата й широчина тук. Наближаваше обяд. Панорамната ни обиколка премина в пешеходна в сърцето на Виена – озовахме се отново на площад Мария – Терезия, оттам потеглихме пеша към централната търговска улица Грабен, минахме покрай много кафенета, бирарии, луксозни магазини. На малък площад стояха наредени странни черни фигури на хора в различна позиция на тялото. А зад тях се издигаше паметник в бароков стил – прочутата

Чумна колона.

Построена е по повод чумната епидемия през 17 век, отнела живота на хиляди хора и представлява множество скупчени облаци и светци, отправящи молитви за отмиране на епидемията. Края на улицата наближаваше, наближаваше и времето за свободна разходка във Виена. Улицата завършваше на кръстопът пред една от най-значимите забележителности на града, готическата

Катедрала Свети Стефан (Щефансдом)

Строена е в течение на няколко века, като началото е било поставено от Рудолф IV върху руините на стари църкви, през 1359г. Катедралата е построена от варовик и е дълга 107 м., широка 40 м. Най-високата й точка е върха на една от готическите кули – 136м. Покоряването на 343-те стъпала на кулата си заслужава предвид гледката, която се разкрива от върха. Първоначално цветът на храма е бил бял, но с течение на времето замърсяванията на въздуха и опожаряването на града в края на Втората Световна война, са оцветили камъка в черно. Катедралата има 23 камбани, като една от тях е втората по големина в Европа. Тежи 22 тона и е излята от оръдията, пленени от турците. Има и друг интересен факт – според историята Бетовен разбрал, че е напълно глух, когато видял птици да излитат подплашени от покрива на Св. Стефан, но не могъл да чуе звъна на камбаните. Вътрешността също е изключително красива с многобройните каменни скулптури и украсени колони. Смазват те величествеността, гигантските органи и размерите на катедралата, която отвън не изглежда чак толкова огромна. Вътрешността на Свети Стефан е и същинска съкровищница, тъй като съхранява уникални предмети и творби на изкуството, повечето от които могат да се видят само тук. Друго, което ми направи впечатление е, че в криптата, в медни съдове се пазят вътрешностите на Хабсбургите. А в друга църква, намираща се наблизо, са погребани самите тела. Храмът беше в ремонт по реставрационен проект, един от многото такива проекти. Независимо от многото архитектурни промени и течения, многобройните барокови добавки и пораженията от войната, атмосферата изглеждаше автентично средновековна. Докато се разхождах по тесните улички около Катедралата, източно от нея, случайно попаднах на

къщата – музей на Моцарт

Там той прекарва най-хубавите години от живота си и написва “Сватбата на Фигаро”. Входът е 9 евро. Търсейки сувенир за спомен от Виена, минах покрай часовник с движещи се фигури, свързващ две сгради Adere. На кръгъл час, фигурите започват да се движат в традиционен танц. Като в танц се движех и аз, залисана по внушителните сгради и особено по уникалните детайли на почти всяка една от тях. И започвах да се настройвам романтично за едно от най-желаните от всички ни места за посещение – Двореца Шонбрун. За Двореца прочетох много преди пътуването, но това, което видях още преди да спре автобуса, ако мога да опиша с една дума, беше … пищност – апотеоз на имперско величие и разточителство.

Дворецът Шонбрун

е построен през 1559 от Максимилиан ІІ на мястото на мелница със стопански постройки и лозе, за да служи за ловна резиденция. Името си дължи на открития по-късно красив извор (“Schöner Brunnen“, което в превод е красив фонтан). До турското нашествие активно е използван като място за ловни празненства и други дворцови прояви. Шонбрун е любимата резиденция на Мария- Терезия. По време на своето управление тя съумява да го превърне в дворец, демонстриращ елегантност и величие чрез средствата на бароковия стил. Палатът е свидетел на доста бурни събития през 18 и 19 век: Тук Мария-Терезия ражда и отглежда 16-те си деца; в Залата с огледалата свири шестгодишният Моцарт; тук започва и завършва живота си император Франц Йосиф І; в двореца е разположена щабквартирата на Наполеон, родено е единственото му дете; тук император Карл І подписва своята абдикация.

Паркът на Двореца,

заедно с двореца оформя една архитектурна цялост. Градината е създадена по френски образец от ученик на създателя на Версайската градина (Жан Трехе, ученик на Андре Льолотр). Централната ос на двореца оформя гръбнака на градината, чиято симетрия се определя от успоредни и пресичащи ги по диагонал широки алеи. По време на управлението на Мария Терезия паркът се разраства, като стремежът е бил градината  да се превърне в символ на имперската власт и да бъде естествено продължение на великолепните интериори на двореца. Голямата цветна леха с нейните строго симетрични геометрични форми, аранжирани в сложни мотиви, заимствани главно от фолклорни шевици (известни в градинарството като parterre de broiderie) оформя фона, на който изпъква величествената архитектура на двореца.  От двете страни на цветната леха са засадени дървета и храсти, оформящи орнаментни гористи местности, пресечени от малки пътеки и просеки, сред които се открояват отворени и закътани пространства със специфичен облик и колорит, украсени с фонтани и скулптурни фигури.

Лабиринтът

е един от привнесените чуждестранни декоративни ефекти в гористата местност на парка. Състои се от четири различни части с централен павилион, от който лабиринтът може да бъде видян като цяло.  В търсенето на верния път, всеки може да прекара прекрасни мигове сред природата. По подобие на изградените в други имперски дворци оранжерии за отглеждане на редки цветя, възниква идеята за изграждане на помещение за отглеждане на палмови дървета, наречено Палмовата къща. Тя се състои от централен павилион, висок 28 метра и два прилежащи павилиона, които са с три метра по-ниски и обхваща площ от 2500 кв. метра. В павилионите се поддържа атмосфера с различни климатични зони: студен павилион, разположен на север, умерен климат в центъра и тропически климат в южния павилион. Това означава, че в тях могат да бъдат отглеждани редки растения от целия свят – палмови дървета, орхидеи, екзотични растения и  гигантската водна лилия Victoria regia. Близо до Палмовата къща е разположена т. нар. къща на пеперудите, в чиято  малка сграда могат да бъдат видени много живи екзотични пеперуди от различни краища на земното кълбо.  Отглежданите в Палмовата къща цветя през лятото придават особен екзотичен вид на отворените пространства между добре оформените храсти. През различните години всеки един владетел слага своя отпечатък върху облика на парка, като изгражда различни павилиони, оформя различни по тип, модерни за времето си градини.  Такъв павилион е раннокласическата колонада Глориет, построена по план на Хохенберг на върха на хълма. Ансамбълът се състои от централна част под формата на триумфална арка, увенчана с могъщ имперски орел, кацнал върху глобус и заобиколен от плячка и величествени полукръгли арки от двете й страни. Постройката е украсена с множество ренесансови и барокови скулптурни фигури. Превърната в място за отмора, днес там може да се изпие чаша горещо виенско кафе, наслаждавайки се на прекрасния изглед към двореца, парка и околностите. Най-впечатляващият елемент на парка Шонбрун е

фонтанът на Нептун.

Той изобразява богът на моретата и океаните с тризъбец в ръце. До него е скулптурата на богиня Тетида, коленичеща и молеща за безопасното пътуване на сина си Ахил до Троя. В подножието на гориста местност на хълма на Шонбрун, са разположени римски останки, наречени развалините на Картаген. Напълно се интегрират в околността като живописна градинска черта. Ансамбълът се състои от правоъгълен басейн, ограден от масивна полукръгла арка със странични стени, създавайки впечатлението на древна постройка. Центърът на композицията е арка с фрагментен фриз, украсен с релефи на фигури, основани на римски модели.  Прилежащите стени са украсени в същия стил. Римските развалини са замислени като алюзия за победата на Рим над Картаген. В продължение на векове Хабсбургите въплъщават властта на римско-германския император, считат се за легитимните наследници на древната римска империя и по този начин постройката е израз на династичните им претенции. В парка на Двореца Шонбрун се намира и

най-старият зоопарк в света,

през 2002г. чества 250 годишен юбилей. Инициатор на създаването на зоопарка е император Франц I. Първоначално зоопарка представлявал голям павилион за имперски закуски с 13 кръгово разположени около него клетки с животни и е бил с безплатен вход. Йозеф II организира няколко експедиции в Африка и Америка за попълване на колекцията му. Докаран е първият жираф, което се превръща в грандиозно събитие за цяла Виена. По-късно се ражда първият в света слон в неволя. Двете световни войни обаче нанасят сериозни щети на зоопарка и броят на животните намалява значително. През 1945g. те са едва 400, а днес – 4600 животни от 480 вида, на площ от 17 хектара. Виенският зоопарк е един от двата в Европа (освен Берлинския), които разполагат с Големи панди. През 2007г. тук се ражда първата в Европа Голяма панда. Сред най-интересните атракции е павилионът “Борнео“, в който се поддържа влажността и температурата на дъждовна гора и могат да се видят на живо уникални представители на тази екосистема. Виена поднасяше своите предизвикателства към нас като букет от ярки слънчогледи и ние приемахме с охота всеки един от тях. Шонбрун беше един от най-ярките, оставяйки ни зашеметени от изобилието си. На следващият ден, след добрият сън в тихото местенце под Виенската гора, наситените ни сетива като че ли искаха потвърждение за всичките ни впечатления досега. Арена на новите ни приключения нямаше да е Виена, а нейните околности – загадка за всички нас. Предстоеше ни да разкрием тайните на нашата „домакиня” Виенската гора.

Виенската гора

се оказа идеалното място за възстановяване на силите – чудесно хрумване от страна на организаторите Atlas-S в края на пътешествието ни. Виенският лес покрива впечатляващите 9 900 хектара и обхваща седем от виенските райони. Дом е на над 2 000 растения, около 150 различни вида птици и на много застрашени видове. Затова през 2005г. Виенската гора е обявена за резерват от ЮНЕСКО. Това е идеално място за почивка не само за виенчани, разположили колоритните си вили тук. Гората предлага много извори с чисти и полезни води, пътеки за разходки и катерене, възможност за планинско колоездене и др. Спокойствието на гората всеки може да намери и по тучните поляни и пасища, и  красивите лозя. Виена е единственият град, в чийто граници има обработваеми лозя. Голямо удобство е, че до Виенската гора може да се стигне с обществения транспорт. Разходката ни във Виенската гора започваше да се превръща в истинска приказка – зад нас деликатно напомняха за себе си планинските пейзажи на Алпите, пред нас вълшебни кули загатваха Кралство Лихтенщайн, тайнственост и мистерия забулваше пътя на Светият кръст, който пък ни отведе в едноименния манастир и след още малко път (общо 17 км) пристигнахме до следващата планирана точка от нашето пътуване

езерото Зеегроте

Зеегроте е най – голямото подземно езеро в Европа и се подрежда сред най-любопитните места на Стария континент. В миналото (от 1848 до1912г.) е било голяма гипсова мина на три нива, където се е извличал бял и червен гипс за селскостопански цели. 20 хиляди литра вода наводнява най-ниското ниво и мината е затворена (през 1912г.). 20г по-късно е отворена отново, но вече като туристическа атракция. По време на Втората световна война на това място била изградена подземна фабрика за конструкция на самолети, останките от които се пазят в галериите. Температурата на въздуха е много ниска около 9˚С, така че топлите дрехи са задължителни (за сравнение – навън термометърът показваше 35˚С). Зеегроте може да се разгледа с моторна лодка като пътуването предлага гледката на уникална перспектива на осветените канали, обогатени от хиляди светлинни отражения, сякаш се плъзгаш безшумно над чуден подводен град. От необикновеното Зеегроте, пътя ни продължи на юг и ни отведе в красотата и спокойствието на едно малко алпийско местенце, закътано в планинските хребети –

град Баден

Австрийският Баден, Баден под Виена – така го знаят всички, е романтичен град с много зеленина и минерални извори. Закътан във Виенската гора и заобиколен от многобройни лозя, Баден отстои само на 30-ина километра от Виена. Дотам се стига дори и с трамвай от самия център на Виена за около час. Отличава се с изключително мек и приятен климат. От всички страни се виждат зелените хълмове на Виенския лес и лозята между тях, от които се прави прекрасното младо вино “Ризлинг“, зрялото и концентрирано “Шардоне“ и класически червени изискани вина. Една разходка из малките улички, съхранили историята, ни потапя в епохата на Бидермайер: малки сгради без показната натруфеност и разточителство на барока и рококото; епоха на скромността и простотата в бита, с елементи от класицизъм.

Историята на Баден

е много по-стара от модерните стилове. Баден е популярен и като града на императорите – любимо място на дворцовата аристокрация. Аристократичното минало на града започва още от ХVIII в. насам, когато коронованите европейски особи със семействата си възстановявали тук здравето си. Особена привързаност към града изпитвал император Франц Йосиф I, още повече че неговата любима Катарина Шрат била родом от Баден. В лятната резиденция на императора често гостувал неговият тъст – император Наполеон I. Янош Хунияди – сериозен политически и военен противник на император Матияш, също се възстановявал в Баден. На бойното поле обаче баденци подкрепили своя император срещу него и победили, а за отплата получили статут на град. Особено модерен станал градът при императрица Мария–Терезия, която разположила в него лятната си резиденция. Не е за подминаване и фактът, че Баден е родното място на Дагоберт Енглендер. Малцина ще се сетят, че това е капитанът на кораба „Радецки”, чието име ще остане завинаги свързано с подвига на Ботевата чета. Тук са живели много известни писатели, поети, художници, архитекти, музиканти, артисти и певци. Това го прави и културен център на империята. За първи път в Баден е била поставена „Сватбата на Фигаро” в придворния театър на Хабсбургите. Заради мекия климат Моцарт прекарвал голяма част от годината тук. Близо до него пък живеел Лудвиг ван Бетховен, написал в Баден „Тържествената меса” и голяма част от разтърсващата „Девета симфония”. Йозеф Хайдн, Антонио Салиери, Йохан Щраус–баща и Йозеф Ланер обожавали малкото градче. Карл Мария фон Вебер също бил влюбен в града. А Йохан Щраус – младши – ненадминатият майстор на валса, пък избрал Баден за място, където да се развива действието на операта „Прилепът”. Но артистичната слава на града не е всичко. Неповторимата атмосфера се създава и от къщите и вилите с цветни дворове, уютните кафенета и кръчми “хойриген“. Баден е необикновено зелен град. Дъбове, кестени, липи, букове, ели крият гостите от летните жеги и изпълват въздуха с чудесен аромат. В градския парк оркестър свири творби на Щраус и Ланер, а от “беседката на Бетховен“ всеки може да се наслади на багрите на цветния часовник. Там е и замъкът Шлос Вайкерсдорф, популярен с розариума си. И всичко на фона на увертюрата към операта “Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, “Френска полка“ от Щраус… Авторът на нашата приказка Аtlas – S  постави класическата точка на финала на нашето пътешествие със своята изненада – подарък към нас – посещение на виенския

Пратер

Създаден е от Фердинад I като увеселителен парк, но през 17в. характерът му съвсем не е бил толкова екстремен. Всъщност това е бил градски парк с широки алеи с улични музиканти, кукловоди и артисти. Не може да сме във Виена и да не видим друг от символите й:

Виенското колело (Riesenrad).

Виенското колело е най-популярната атракция в Пратера. То е първообраз за други такива в света и за това се нарича така. За първи път съоръжението заработва преди 113г. В своя  разцвет колелото е 67м високо, а един оборот отнема 20минути. Вместо натъпкани в малки кабинки, пасажерите се намират в широки кабини с големи прозорци, от които се разкрива Виена като “на длан“. Както и река Дунав как криволичи из града. Това беше нашият последен „валс” с „кралицата на Дунав” Виена. Криволиченията на Дунав ме отведоха в мислите ми у дома. Докато бях на върха на Виенското колело и се наслаждавах на неописуемата гледка към „Голямата Виена” ме обхванаха носталгични чувства за моята „малка Виена”. Удовлетвореността от сбъднатата ми мечта ме караше да се чувствам покорител на самата себе си. Много странно, но това ме караше да искам да мечтая, защото няма нищо по-хубаво от това да сбъдваш мечтите си. А те могат да се раждат там, където ти самият си се родил… Слънцето, „слънчогледът” за всички нас, бавно се оттегляше към своите покои – водите на реката, изпращайки ни с галещи лъчи. Те се пресичаха с лъчите на вятърните генератори и се преплитаха в мрежа с нишките на мечти и спомени – мечти за непознатото и спомени от преживяното. Чувството е неописуемо! Край Автор: Детелина Кръстева   Други разкази свързани с Виена – на картата:

Започнах да чета „На плажа Чезъл” като досадно задължение – задача, която трябваше да изпълня за X дни, спазвайки Y условия, книга, отметната в органайзера ми под името: „За домашно!”. И така в един студен съботен ден почти насила подхванах да чета романа, който днес, две седмици по-късно, вече не е част от списъка ми със задължения, но затова пък обитава рафта с книгите ми, който съм озаглавила „За многократна употреба”. И неслучайно...

Всичко започва през 60-те години на миналия век, малко преди сексуалната революция. Време, в което строгите норми на обществото отхвърлят безмилостно всеки опит да бъдеш различен, да бъдеш себе си. Период на зараждащ се бунт към забраните и на започнал да умира, но все пак още жив, стремеж към запазване на статуквото. Именно в това противоречиво време започва историята на Едуард и Флорънс – история на сблъсъка между два различни свята, всеки от тях – борещ се за своето място в света.

Лятна юлска вечер. Едуард и Флорънс тъкмо са сключили брак и очакват – всеки от тях със собствените си страхове – един от най-важните моменти в живота им – тяхната първа брачна нощ. Време, в което двамата ще открият един за друг много повече от девствените си тела. Време за сериозен размисъл, тъжни равносметки и решения, от които няма връщане назад...

Флорънс е богата наследница със строги принципи и ясни идеи за бъдещето. Тя много добре знае как трябва да се развива живота й и какво й е нужно, за да си го осигури. Момиче, което мрази споровете, не разбира семейството си и обича истински единствено музиката. Жена, чиято душа гори, но чието тяло остава хладно за всяка ласка.

Едуард идва от бедно семейство. Къщата му винаги е разхвърляна и мръсна, но достатъчно приветлива, за да приюти дивия му дух, който не иска друго, освен движение, полет. Благ и срамежлив на пръв поглед, Едуард носи гореща същност, която жадува за любов във всичките й измерения – сърдечна, мислена, физическа...

Флорънс и Едуард се познават отдавна, но се срещат истински на плажа Чезъл – мястото, където ще осъзнаят, че никой не е това, което е изглеждал – че стеснителността на Флорънс прикрива невъзможността й да се отдаде изцяло, че търпеливостта на Едуард е просто маска, зад която изпъква буйна, почти егоистична същност на мъж, който иска да притежава.

Какво ще се случи с тях? Дали Флорънс ще успее да преодолее ужаса си от допира на Едуард? Дали той ще приеме факта, че съпругата му не споделя страстта на тялото му? Тези въпроси получават своите отговори в първата им брачна нощ на безмълвния бряг на плажа Чезъл, под чиито чакъл вероятно лежат заровени още хиляди други тайни...

Прочетете и ревюто на Митко Аврамов за "Дете във времето" на Иън Макюън

Вижте и ревюто на "Изкупление" в блога "Книголандия"

Паун от листа, направен от Марина Сеизова и нейния син Ясен.

Децата от детска градина “Незабравка” гр. Плевен, ІІІ гр. “Зайко” ни показват техните виртуални и истински буркани с хрупкава туршия. П.Генчева – Г.Дикова

гр. Плевен ОДЗ №6 “Незабравка”, ІІІ гр “Зайко”. П.Генчева – Г.Дикова

Подготвителна група при ОУ”Отец Паисий” град Асеновград – Снимките са ни изпратени от Павлина Станчева.

Вижте още:

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ В България – правителственият проектобюджет за 2012 година бе приет на първо четене в Парламента. Оценките за него са твърде противоречиви, но като цяло всички са наясно, че той е ориентиран по-скоро като опит страната да оцелее без големи поражения в кризата, продължаваща все още в икономиките от еврозоната, отколкото към идеята за развитие и сериозни реформи в страната.

- Пламен, коя е думата, употребявана най-често във връзка с бюджета за догодина?

- Трудно е да се каже, Фили, след всички изговорени думи и всички оценки, дадени от различни страни. Все пак – бих посочил думата „консервативен”. Но веднага ще дам и пример за това как тази едничка дума може да се натовари със съвършено различни значения. От синдикатите например казаха, че бюджетът е консервативен в смисъл на свръхпредпазлив. Работодатели заявиха, че заложеният в него консервативен подход ще се отрази негативно върху общото ниво на заетост в страната. Независими икономисти критикуваха като проява на консервативност липсата на нови подходи при формирането на самия бюджет, както и някои от заложените в него параметри, които на практика няма да доведат до извършване на наболели структурни реформи в сфери като осигурителната и пенсионната система, здравеопазване, образование и други. От левицата осъдиха десния консерватизъм на бюджета по отношение на социалната сфера, за която не се предвиждат очакваните отдавна реални увеличения. От десницата пък осъдиха левия консерватизъм на бюджета, като заявиха, че в него не само не са заложени условия за извършване на необходимите реформи, но и с някои свои постановки той силно ще засегне развитието на малкия и средния бизнес в страната.

- И все пак, Пламен, въпреки различията, проектът мина на първо четене в Парламента. Очакват ли се някакви сериозни промени в периода между първото и второто четене?

- Да, Фили, очакват се. И това всъщност е последният пример, който искам да посоча за разнообразните значения, които всеки тук влага в думата „консервативен”. Защото накрая излезе финансовият министър Симеон Дянков и каза, че, както и да се оценява бюджетът в този момент, всъщност между първото и второто четене той вероятно ще трябва да бъде променен и то в посока към…..още по-голяма консервативност.

И примерът за това бе даден веднага с едно правителствено решение. Поради изключително тежкото положение на Националния осигурителен институт, чиито дефицит през тази година надхвърля вече 2 милиарда лева, кабинетът предложи още от 1 януари 2012 година да бъде увеличена с една година възрастта за пенсиониране в страната. По принцип такава мярка имаше предвидена от по-рано, но нейното въвеждане трябваше да стане поетапно и да приключи някъде към 2020 година. Форсирането на събитията в случая е напълно разбираемо, макар да има сериозни съмнения дали най-пряко засегнатите от промяната хора ще поискат да го разберат достатъчно правилно. Впечатлението ми е, че по-скоро няма да поискат.

- Пламен, не е ли обаче прав министър Дянков, като настоява, че, при задълбочаващата се криза в еврозоната, България не може да си позволи очаквания за сериозен растеж?

- Сигурно е прав, Фили. Аз не съм икономист, но и простата логика сочи, че след като икономиката ни е обвързана между 60 и 70 процента с европейската, сериозен растеж тук трудно може да се предвиди в близките една, дори две години и трябва да сме предпазливи, а настояването, най-вече от ляво, за наливане на пари в непроизводителни сфери, е безотговорно. Защото бюджетът не е, или поне не би трябвало да бъде, нещо, което си измисляш като необходимо количество пари и после пускаш печатницата, за да си ги набавиш, тоест, не е въпрос на желание, а на реалности. Достатъчно пъти сме се парили от нереални бюджети.

От друга страна обаче съществува и легитимното виждане, че на българите им идва вече прекалено тежко непрекъснато да затягат коланите. Когато Европейската икономика беше в разцвет, те затягаха коланите заради вътрешни причини, да речем – заради лошо управление, и бяха най-бедните европейци. Сега пък трябва да ги затягат заради външни фактори….. и пак са и ще бъдат най-бедните европейци. От чисто човешка гледна точка това е наистина едно доста изтощително упражнение.

- Но ако обобщим – малък растеж, увеличени дефицити, недобро разпределение на средствата за различните сфери – коя от тези критики към предложения бюджет изглежда най-силна и правилно насочена?

- Според мен най-важната критика, Фили, която се появи по време на дебатите, не е свързана с конкретния размер на парите като приходи, с тяхното увеличение и намаление или с тяхното преразпределяне в тази или онази сфера, а със самия принцип на формиране на бюджета. С други думи – впечатли ме най-вече тезата на независимите икономисти Петър Ганев от Института за пазарна икономика и Георги Ангелов от институт „Отворено общество”.

Те казаха, че и сега, както в предишни години, не се залага принципът на програмното бюджетиране, а отново се търси разпределяне на средства според тавана на разходите, с които всяко министерство разполага. Това е критика към самата философия на формиране на бюджета и тя ми изглежда правилна, защото сме свидетели как вече двадесет години в България се възпроизвежда един модел, останал на практика от времето на социализма и доказал своята неефективност. Когато министерствата получават пари на калпак и ги харчат по свое усмотрение, резултатът е този, който виждаме. Ако се въведе модерният европейски принцип на програмното бюджетиране, нещата рязко ще се ориентират към реалните нужди на съответната сфера, а няма да са, както досега, насочени предимно към издръжка на администрацията.

Много важен аргумент в полза на този подход е и фактът, че прилагането му на практика не струва пари. Или поне – че парите, които струва, са капка в морето, в сравнение с парите, които ще спести или парите, които ще се пренасочат към реални, а не измислени, обществени нужди. Разбира се, Фили,  тъй като е прекалено лесно, няма да има награда за онзи слушател, който познае, че този подход за правене на бюджет упорито не се прилага в България не заради друго, а най-вече заради силната вътрешна съпротива от страна на самата българска администрация.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

"Първото, което бих променил в България, ако имах неограничени възможности е… Има много неща в България, които харесвам. Не съм сигурен, че ще ги запазя, ако просто изтрия това, което не приемам. Промяната е процес, преживяване, опит. Получаваме възможност да разберем страната си, да осъзнаем избора, който правим и да видим ...