Фотография: Георги Радулов
Всички снимки са със запазени авторски права и публикувани с изричното съгласие на „Хахаха Импро Театър“.

В блога ни има един пост отпреди доста време, в който писах за шоуто Whose Line Is It Anyway и колко полезно и забавно е да импровизираш. Още тогава си казах – колко ли готино ще е, ако има подобно шоу има и в България… Няколко години по-късно мога да ви кажа: не само има, ами и в много отношения е по-яко. Да не говорим за факта, че голяма част от актьорите са ни и приятели

Сега – по същество. Група за Импровизационен Театър „ХаХаХа„ не е създадена по време на Втората световна война, не е политически обвързана, не съдържа консерванти и по последна информация е първата и единствената в България, която се занимава с импровизационен театър.

Сега ще попитате „Какво е импровизационен театър?“ Накратко – няма нищо общо със стандартния.

В стандартния театър…	В „ХаХаХа Импро“…
е прието да ходите официално облечени	може и по водолазен костюм с шнорхел и папионка
трябва да изключите мобилния си телефон	може да го оставите включен, стига да нямате нищо против актьорите да отговорят на обаждането вместо вас
ще видите красиви декори, интересни костюми и най-вероятно режисьорската интерпретация на известна творба	ще видите няколко момчета с дънки и тениски „Всичко си е супер“
се мълчи по време на представлението	трябва да викате, пляскате и ако се наложи, да застанете на челна стойка и да изкукуригате
има предварително написан сценарий	има списък от игри, по които публиката измисля сценарий, но и той невинаги може да се разчете поради калиграфските умения на някои от трупата
се играят добре познати пиеси като „Ромео и Жулиета“, „Макбет“, „Отело“, „Пигмалион“ и „Шивачки“	публиката измисля уникални сцени като „Ескимоси в машина на времето“, „Напръстникът на Айнщайн“, „Опра Уинфри и помпата за кърма“ и небезизвестната „Александър Македонски и шибидаха му“, а актьорите ги отиграват
актьорите може да объркат репликите си	няма шанс нещата да се объркат, защото всичко се измисля на момента; каквато и глупост да изтърси някой от актьорите, колегите му я приемат и продължават да играят според нея
без значение колко пъти ходите, ще видите едно и също нещо	всеки път е различно
парите, които давате едва стигат за хонорари на актьорите, декори и наем на сградата	парите, които давате отиват за благородни каузи като „Нахрани зомби“ или „Да спасим изчезващия вече вид невидима лисица“
понякога има добри представления.	понякога има добри представления, понякога – уникални!

Бих добавил, че в „ХаХаХа Импро“ в началото имаше платен изход, т.е. плащаш само на изхода и то ако ти хареса. Обаче на много хора взе да им харесва, залата се пълнеше по шевовете, имаше и хора, които оставаха навън и затова се прибегна до добрия стар принцип с платен вход.

Мисля, че започвате да схващате за какви лудаци иде реч, но ето един финален изяснителен пример:

- Трети ред, кажете ни един рядко използван предмет.

- Напръстник… човен… изтривалка за обувки… кърпа за полиране на телепортираща кабина… чушкопек… бушон… – чува се от публиката.

- Балкон, кажете ни една известна личност.

- Бойко Борисов.

- Чудесно! Втори сектор, кажете ни едно интересно място за среща.

- Ресторант… дискотека… училищен коридор… тоалетна… Марс…

- Добре. И аз финал – един филмов жанр.

- Порно! (б.а. винаги има някой да изкрещи това по повод и без повод, никак не е оригинално вече) Научна фантастика… Уестърн…

- Супер! Играем уестърн, в който Бойко Борисов е в тоалетната и има проблем с чушкопека…

И наистина го играят! Как точно – не може да се опише с думи, със снимки и видео също е трудно, така че доставете си това удоволствие – идете и ги гледайте на живо!

За финал ще ви издам една малка тайна – ХаХаХа Импро имат рожден ден на 19.12.2011 г. и стават на 2 години. Ще играят на сцената на Модерен театър, в 20:00 ч. Билети – на място или най-добре предварително от eventim (препоръчвам най-предните редове). Другият ми съвет – идете с група приятели или колеги, много по-весело е. И не забравяйте да пишете какво мислите.

Последните новини за ХаХаХа Импро можете да научите от страницата им във Facebook.

Подобни публикации

• 14.06.2008 -- Whose Line Is It Anyway (2)
• 24.10.2010 -- WC публикация (10)
• 01.11.2011 -- Реми Гайяр (Rémi GAILLARD) (4)
• 14.01.2010 -- FML – Да си таковам живота! (4)
• 12.10.2009 -- Животът ми е нормален (My Life Is Average) (9)
• 17.09.2011 -- Search Terms VI (1)
• 05.02.2011 -- Search Terms V (9)
• 11.10.2011 -- Шефове гадняри (2)
• 05.07.2011 -- Класът на Владислав Виолинов (3)
• 12.05.2011 -- Три от най-забавните инструктажи за безопасност преди полет (3)
• 22.10.2010 -- Малко игрички като за петък… (1)
• 25.04.2009 -- Комични и безумни "Срещи в сряда". (0)
• 25.01.2008 -- "Как се запознах с майка ви" (How I Met Your Mother) (7)
• 26.06.2006 -- Футболни коментари 2006 (4)
• 01.12.2011 -- www.FaceInHole.com (1)
• 19.08.2011 -- Lost in Translation (again) (5)
• 08.06.2011 -- In the Drive-Thru (1)
• 12.05.2011 -- Super Mario Bros. Crossover (1)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (7)
• 06.04.2011 -- Love.NET (10)

Представителна извадка от престъпния контингент в България се е събрала на парти по случай годишнината на Тошо Тошев - агент Бор и е аплодирала представянето на новия му медиен проект, вестник "Преса".

За да се уверим в това е достатъчно да съпоставим имената на гостите на Тошев с изброените в тайния дипломатически доклад на посланик Джеймс Пардю лица, които той смята за фигури на организираната престъпност. Към тях трябва да се добавят и данните от грамите на посланик Байърли, в които става дума за Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Румен Петков, Румен Овчаров и други "строители на съвременна България".

Президентът Георги Първанов и премиерът Бойко Борисов бяха сред почетните гости на 69-ия рожден ден на Тошо Тошев и представянето на най-новия му ежедневник. На шумно парти по случай 69-ия си рожден ден бившият главен редактор на вестник “Труд” обяви, че на 3 януари идната година на пазара ще се появи новият му медиен проект – „Преса“. На пира в ресторант „Континентал плаза“ присъстваха много родни знаменитости, политици и бизнес величия, сред които министрите Трайчо Трайков и Сергей Игнатов, шефката на Народното събрание Цецка Цачева, Красимир Райдовски, Любен Гоцев, Любомир Левчев, Камен Пенков, Слави Бинев, Румен Петков, Венелина Гочева, Цветелина Бориславова, Румен Овчаров, Огнян Герджиков, Валентин Златев, Васил Божков… Агенция Блиц

С риск да дотегнем на публиката, препоръчваме отново и отново да се четат, цитират и разпространяват тези доклади, в които е изложена без грим истинската бандитска същност на така наречения български елит.

[05SOFIA1207] БЪЛГАРСКАТА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ

[06SOFIA647] НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯТ ПОЛИТИК В БЪЛГАРИЯ: ГОЛЕМИ НАДЕЖДИ, СЕНЧЕСТИ ВРЪЗКИ

[05SOFIA1598] Борисов е "бабаит, изтупан в Армани"

[06SOFIA1652] "Гнилите ябълки" в българската банкова система

[09SOFIA508] Най-търсените престъпници на България: Черепа, Баретата, Пилето и Пръча

[07SOFIA252] ПРОТИВОРЕЧИВ МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА И ЕНЕРГЕТИКАТА ЗАМИНАВА ЗА САЩ ДА ТЪРСИ ИНВЕСТИЦИИ

[06SOFIA1691] МРЪСНА ЕНЕРГИЯ: КОРУПЦИЯ И ЛИПСА НА ПРОЗРАЧНОСТ ИЗМЪЧВАТ БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН СЕКТОР

[06SOFIA215] Румен Петков арестуван за уриниране във фонтан

И разбира се, не трябва да се пропуска класическият текст на посланик Макълдауни, който излага на показ мръсната симбиоза между власт, мафия и медии.

[09SOFIA304] БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ: ЛИПСА НА ПАРИ И МОРАЛ

Но проблемите на агент Бор и бъдещата му "Преса" едва ли се изразяват точно в липса на пари...

Седнали Цар Киро, Доган и Бойко на маса. Цар Киро вдигнал една чаша уиски, изпил я на екс, метнал я във въздуха и я гръмнал с пистолета: - Ние, циганите, имаме толкова много злато и пари, че можем да си позволим да пием всеки път от различна чаша. Ахмед Доган изпил уискито, хвърлил чашата, пръснал я с пистолета и казал: - Ние в Турция имаме толкова долари и злато и чашите са толкова евтини, че можем да си позволим да пием всеки път с различна. Бойко се озърнал наляво-надясно. Налял си две чаши с уиски, изпил ги на екс, хвърлил ги във въздуха, извадил два пистолета, гръмнал Цар Киро, гръмнал и Доган, хванал двете падащи чаши и казал: - Ние в България имаме толкова много цигани и турци, че може да си позволим да пием всеки път с различни. Усмихни се, България! Ромският бос Кирил Рашков показа вчера на съселяните си от Катуница среден пръст. И в това няма нищо чудно. Защото, за разлика от вица, в отношението си към Цар Киро властта е показала само че си пие все с едни и същи....

Phlegra Montes - това е група марсиански планини и хребети , които се простират от североизчната част на вулканбичният регион Елизиум , до северната долина. Именно в този регион с център с координати 33 градуса северна ширинаи 162 градуса източна дължина са открити огромни водни ледници , които могат да станат източник на вода за бъдещи пилотирани мисии на Марс.

Марсианския вседеход Opportunity, който се намира сега на края на гигантския кратер Индевър е намерил 'най-достоверното' свидетелство за това , че в миналото на Марс е имало вода в течно състояние. От НАСА съобщават , че марсохода е открил много числени жили по края на кратера, състоящи се почти изцяло от гипс.

По информация от Роскосмос , на 8 декември 2011 е въведен в експлоатация 24 ти космически апарат от системата ГЛОНАСС - един от трите космически апарата които бяха изведени на орбита на 4 ноември 2011г с РН 'Протон' от космодрума Байконур.

Списанието TIME , публикува десетте най-значими събития в космоса за изминалата година. Първо място зае изстрелването на MSL, което се състоя на 26 ноември.

Учените работещи с апарата Dawn публикуваха подробна карта на разпределението на минералите на Веста - вторият по величина астероид в Слънчевата система. Поинформация от сайта на Лабораторията по реактивно движение.

Друго си е да си цар. Живееш в незаконни палати. Тровиш хората с шльокавица, приготвена в семейното мазе, а държавата те хвали колко съвестен инвеститор и бизнесмен си. Дори можеш да убиеш човек с една-единствена дума. Познахте ли кой е този субект? Това е спряганият за цар на ромите Кирил Рашков. Феодалът, който преди два месеца разбуни духовете в страната, след като стана повод за смъртта на 19-годишен младеж от губернията си, наречена Катуница. Крепостникът Ангел бе достатъчно неблагоразумен да влезе в спор със семейството на ромския барон и завърши живота си, прегазен жестоко от неговите слуги. Мудната държавна машина се задейства и след години затваряне на очите властта най-сетне реши да вземе някакво отношение по въпроса – Рашков бе изправен пред съда, къщите му бяха определени за бутане, а имуществото му бе обявено за конфискация. Какви обаче си ги позволява държавата? Синята кръв, пък била тя и ромска, забушува във вените на Рашков и верен на короната си, царят...

Писах, че Иран и иранците са много пэвече от черно.белите вестникарски клишета, затова сега пускам клип на една млада иранска група - Eendo.


Интересен е стилът, в който твори Eendo. Както при много от съвременните инди групи той е органичен микс от съвременни денс ритми и традиционални национални мотиви, ритмика и звук. Особеното в микса на Eendo е клезмерът. Така наричат традиционната инструментална танцувална еврейска музика, изпълнявана от градски оркестри в Източна Европа преди Холокоста; а също така и музикантите, свирещи тази музика.. Характерна особеност са  цигулката и акордеона. Повечето клезмери са били нотно неграмотни и творбите им са се предавали като традиционен фолклор. След изтребването на евреите в Източна Европа от Хитлер клезмерът практически изчезва, защото загиват почти всички клезмери, но е възстановен от американски и немски музиканти - поклонници на този невероятен жанр.

[видео]

[край на видеото]

"Благовещение на Йоаким и Анна" от Гауденцио Ферари Изображение от  wikipedia.org

"Среща при златните врати", фрагмент, Беноцо Гоцоли, 1491

Осем компании, произвеждащи LCD панели за монитори и телевизори, са се съгласили да платят 388 милиона долара за оттегляне на обвиненията в картелно споразумение помежду им с цел фиксиране на продажните цени на продуктите. Известно е, че Sharp ще трябва да плати $ 105 милиона, Samsung - 82,7 милиона, Chimei Innolux - 78 милиона. Това е резултат от разглеждането на групов иск, подаден още през 2007 година. В иска се твърди, че в периода между 1999 и 2006 година производителите на LCD панели са определяли цените на своята продукция чрез тайни споразумения, като са принуждавали клиентите да купуват панели и изделия, в които те се използват, на завишени цени. Съдия е дал предварително одобрение за разглеждане на всички осем споразумения. Окончателното слушане е насрочено за 19 декември. Ще припомним, че през ноември 2008 г. компаниите LG Display, Sharp и Chunghwa Picture Tubes се съгласиха да сътрудничат на Министерството на правосъдието на САЩ, което провеждаше антимонополно разследване. Тогава производителите се признаха за виновни и се съгласиха да заплатят глоба в размер на 585 милиона долара заради споразумението за запазване на високи цени за LCD панелите.

В последните години София удвои населението си и вероятността да срещнеш автентичен гражданин не е чак толкова голяма. Всъщност София отдавна не е онова поле, на което се срещат градът и селото, за да се променят едно друго. София просто се оказа икономическото спасение на хората, което никой не би трябвало да им го отказва, независимо от това колко цапат, плюят или дразнят. Не че трактористите го правеха, напротив – протестът им беше толкова политически коректен, чак да ти се доповръща, а пък и в тракторите със светещи фарове около „Св. Александър Невски“ имаше нещо толкова свръхреално и дори красиво. Сериозно – софиянци трябва да са доволни, че все пак нещо се случва от време на време в този скучен град. Джеръми Кларксън е скандален британски телевизионен журналист, известен главно с автомобилното си предаване, което води от края на 80-те години. Миналата седмица във Великобритания той обяви, че би разстрелял стачкуващите, направо би ги изкарал отпред и екзекутирал пред очите...

На конференцията Le Web, която се провежда в Париж, Франция, от 7 до 9 декември, директорът на Google, Ерик Шмид разказа не само за новата мобилна платформа Android 4.0 Ice Cream Sandwich, но и за не много успешния проект досега Google TV. Всъщност, пазарът не възприе тази платформа и партньорите на Google, например Logitech започнаха постепенно да се оттеглят от нея. Въпреки това, председателят на борда на директорите в Google е уверен в успеха на Google TV. Освен това, вярата му в проекта е толкова силна, че Шмит напълно сериозно твърди, че тази платформата ще присъства в по-голямата част от новите телевизори през лятото на 2012 г., предаде Moco News. Възможно е увереността на този човек да се дължи на факта, че Google работи активно с един от лидерите на пазара - Samsung. По-конкретно, през 2012 г., корейският производител възнамерява да пусне на пазара собствен телевизор с поддръжка на Google TV. Освен това, компанията популяризира и Smart TV, така че е далеч от факта, че ще се откаже от платформата, в която вече е инвестирала много пари. Подобна е ситуацията и с останалите производители на телевизори, включително Sony и Panasonic, които първоначално поддържаха платформата на Google, но сега това не се практикува активно на фона на собствените си проблеми. От друга страна, Google продължава да развива своята TV платформа, за което говори и неотдавнашното представяне на актуализирания софтуер на Google TV, в който са добавени редица полезни нови функции и възможности, включително и уеб-браузъра Chrome и достъпа до Android Market. Но има и друг важен момент. В мрежата активно витаят твърденията, че Apple през 2012 година възнамеряват да навлязат на телевизионния пазар и в този случай, ситуацията драстично може да се промени за всички играчи в този сектор.

Информационният гигант Yahoo се похвали, че е осъдил спамери да платят 610 милиона долара за деянията си. Престъпниците измислили измамна схема, свързана с фалшива лотария, която уж се организирала от Yahoo, предаде Tech Crunch. Съдията е взел решение в полза на Yahoo на 5 октомври. Схемата на спамерите била проста. Те изпращали до случайни потребители писма, в които пишело, че печелят голяма награда от лотарията на Yahoo. Целта на измамниците била да накарат жертвите да им изпратят лични и финансови данни за себе си. Така спамерите се сдобили с множество номера на кредитни карти и на социални осигуровки. Впоследствие отмъкнатата информация била използвана за източване на пари от банковите сметки на измамените. Съдията отсъдил, че спамерите трябва да платят 27 милиона долара за това, че са злоупотребили с търговската марка на Yahoo и 583 милиона за нарушение на специалния закон за спама, който действа в Съединените щати. Осъдените трябва да покрият и разходите за адвокати, които е направила компанията Yahoo. Самото дело продължи доста дълго. Началото му беше дадено още през 2008 година. В началото на годината и Facebook успя да осъди спамери, злоупотребили със социалната мрежа, за 360 милиона долара. Проблем е това, че огромните глоби са на практика несъбираеми, тъй като спамерите не разполагат с активи, които да са достатъчни за покриването дори на малка част от сумите.

Председателят на Борда на директорите на Google Ерик Шмид заяви, че компанията купува средно по една компания на седмица, пише TechCrunch. Тази година Google е извършила 57 придобивания, сред които има както големи, така и сравнително малки сделки. За закупуването на въпросните компании интернет гигантът е похарчил общо около 13 милиарда щатски долара. На специализираното изложение LeWeb председателят на Борда на директорите на Google бе попитан още, защо много от приложенията, използвани в смартфоните, първо се разработват за iOS и едва след това се прехвърлят на Android. Ерик Шмид заяви, че през следващите шест месеца ситуацията ще се промени. Той изрази надежда, че компанията ще бъде в състояние да привлече повече разработчици. Според Ерик Шмид, 2012 ще бъде годината на операционната система Android. Не на последно място това ще се случи благодарение на отстраняването на проблема с фрагментираността след излизането на Ice Cream Sandwich.

Респект за теб Стояне, че съществуваш. Знам, не ти е лесно да си себе си с 5 кила злато на главата. Всяко рязко движение е изпитание.

По време на разкопки в Йерусалим бяха открити мистериозни надписи, за които се предполага, че са оставени най-малко преди няколко хиляди години. Надписите са издълбани дълбоко в камъните и са написани на език, който към момента не може да бъде идентифициран по никакъв начин. За момента учените нямат ни най-малка представа какво пише и кой е издълбал посланията, предаде Gizmodo. V-образните символи са издълбани в пода на стая, открита при разкопки в свещения град. Символите са издълбани доста надълбоко и са със значителни размери. В стаята няма нищо, което да подсказва какво може да означава откритието, а и при предишни археологически разкопки не са били намирани подобни обекти, за да бъде направено сравнение или някакви изводи. „Маркировката е много странна и е доста интригуваща. Никога досега не съм виждал нещо подобно.”, е заявил Ели Шукрон, известен израелски археолог, който е един от ръководителите на разкопките. Някои от керамичните съдове, открити в стаята с мистериозните знаци подсказват, че за последен път в помещението са влизали хора 800 години преди новата ера или преди близо 3 000 години. По това време районът е бил управляван от юдейски владетел, но самите надписи биха могли да са доста по-стари. Местоположението на знаците показва, че те са били важни, а и близо до тях е открит обработен камък, който напомня на олтар. Археолозите са толкова шокирани от намереното, че са пуснали информация за него във Facebook с надеждата някой случаен потребител да даде полезна идея какво може да означава откритието.

Йордан Костадинов е инженер по образование, завършил е топлотехника във ВМЕИ „Ленин”, сега Технически университет. Той е ръководил АЕЦ „Козлодуй” от 2001 до 2005 година. Костадинов бе депутат в 40-ото Народно събрание от НДСВ. По-късно напусна парламентарната група на жълтите и се присъедини към „Българска нова демокрация”. Един от най-добрите ядрени експерти коментира отказа на правителството от енергийния проект "Бургас – Александруполис". - Господин Костадинов, защо според вас правителството се отказа от строежа на петролопровода "Бургас - Александруполис"? - Този въпрос мога да коментирам в два аспекта – като гражданин и като експерт. Като гражданин, разбира се, аз изживявам страховете на всички, които живеят в Бургаска област. Живях със страховете, че един такъв петролопровод може да нанесе сериозни щети на околната среда. Във всяка една държава, колкото е индустриално по-развита, толкова повече опасността от индустриален риск е по-голяма. Макар че при съвременните...

Спомняте ли си как президентът Първанов пророкува ден преди парламентарните избори през 2009 г., че очертаващият се победител ГЕРБ няма да може да заобиколи ДПС и ще състави с него коалиционно правителство? Това беше една от най-големите глупости, изричани и публично разобличени буквално след часове, маркирали 10 годишното пребиваване на този политик на върха на [...]

Мобилната операционна система на Google получи подкрепа от доста високопоставена институция. Папа Бенедикт XVI, който е най-висшият католически духовник, избра Android, предаде Gizmodo. За коледните празници през тази година Ватикана предвижда да стартира дистанционно мащабна светлинна украса, която се намира на 200 километра от Рим, в планината. Стартът ще бъде даден от самия папа, който ще извърши това свещенодействие чрез благословен таблет на Sony, който е задвижван от операционната система Android. Устройството ще е свързано със световната мрежа, през която ще бъде подаден сигналът за запалването на празничните светлини. В официалния новинарски сайт на Ватикана се казва, че Бенедикт XVI ще стартира украсата от своя апартамент и няма да ходи до самата планина, където са инсталирани светлините. Папата ще докосне екрана на таблета и светлините, намиращи се на 200 километра от жилището му, ще блеснат. По света има повече от един милиард католици, за които папата е върховен духовен водач. Фактът, че той използва Android е много добра реклама за операционната система на Google. Остава открит въпросът, ако преди няколко хиляди години имаше таблети, дали Мойсей би предпочел да запали вечногорящия храст дистанционно или все пак щеше да отиде до него, за да стартира пламъка собственоръчно?

Около някои модели LCD 3D HDTV телевизори, произведени от южнокорейската компания Samsung, изглежда, се оформя скандал. Както се оказва, те възпроизвеждат само 540 линии за всяко око, а не по 1080, каквито са изискванията за Full HD 3D модели, базирани на активна технология. Всичко започна във форумите на английски и немски сайтове, а по-късно към тях се присъединиха и потребители от Франция. Някои купувачи започнали да поставят под въпрос съответствието на закупените HDTV устройства с изискванията за резолюцията Full HD 3D. В резултат на независими проверки и сравнения с модели на Sony и Philips било установено, че продукцията на Samsung еднозначно отстъпва на моделите на конкуренцията във вертикалната резолюция. Хоризонталните линии на всички телевизори изглеждат перфектно, но вертикалните (за да бъдем по-точни - диагоналните) при Samsung D6200 и D6500 съответствали по-скоро на половината от резолюцията. HDTV моделите на Samsung след серията 7000 не се различават по вертикалната си разделителна способност от тези на конкуренцията. В резултат компанията Samsung бе принудена да свали логото Full HD 3D от LCD телевизорите от сериите D6200 и D6500. Детайлност на екраните на Sony EX720, HX920 и Samsung D7000 Детайлност на екраните на Samsung D6xxx Детайлност на екраните на поляризационните 3D HDTV телевизори

Ето как ще започна моята културна манипулация днес, с една банална и предъвквана до безобразие сентенция – Ars longa, vita brevis. Следва още по-баналната дилема – как да купим смислени подаръци за Коледа и как да ни излезе евтино и ефектно? Не се чудете, подарете безсмъртие! Да, точно това имам предвид! Безсмъртие! Къде продават безсмъртие? В насипно състояние - никъде. Но ако сте изобретателни и далновидни, ще откриете безсмъртие в хранилищата на Духа. А те къде са, ще ме попитате вие. Много просто – в книгите, в музиката, в картините, в изкуството. На 6 декември се откри поредният Панаир на книгата. Чудесен повод да идете и да купите най-после смислени подаръци за Коледа. Първо, парите от вашата покупка (с изключение на безумния ДДС) ще влязат в българските издателства и те ще могат да издават още и още прекрасни български книги. Второ – изборът наистина е голям, а издателствата дават и чудесни отстъпки. Трето – можете да се срещнете с някои от авторите и да направите вашият...

Реномираната компания Sophos, работеща в сферата на мрежовата сигурност, е тествала 50 USB памети и е установила, че 33 от тях са инфектирани със зловредни програмни кодове. Това означава, че две трети от тестваните флашки са съдържали активни вируси. Експертите на Sophos са се сдобили с паметите от търг за изгубени вещи, които не са били потърсени от техните собственици, предаде Tech Spot. Във флашките, които са били изгубени в пътнически влакове, специалистите открили общо 62 заразени файла. В едната от паметите имало шест инфектирани файла, като те били заразени с четири различни вируса. Въпросната флашка била най-зле от всички, които били изследвани. Фактът, че USB паметите изобщо са били загубени вече подсказва, че техните бивши собственици не са сред най-предпазливите хора. Освен, че били пълни с вируси, информацията във флашките не била криптирана или защитена по никакъв начин. Експертите на Sophos намерили изумителна информация, която включвала неща като данъчни декларации, графици за срещи, училищни и университетски разписания, проекти за AutoCAD, снимки на различни хора, автобиографии за кандидатстване за работа, софтуер, сорс кодове на приложения и други подобни. Не били намерени вируси за OS X, но девет от заразените памети очевидно принадлежали на потребители с Mac компютри. Изводът на Sophos е, че трябва много да се внимава, когато се закачат чужди флашки и че ако USB паметта принадлежи на човек с Mac система, това не означава автоматично, че тя е чиста и не съдържа вируси.

Американски съдия взе решение, което смрази цялата блогърска общност в Съединените щати. Блогърка беше осъдена да плати глоба в размер на 2.5 милиона долара, защото съдията не е признал, че тя може да се възползва от правата, които се полагат по закон на журналистите, предаде Mashable. За да се гарантира свободата на пресата и журналистиката в САЩ действат специални закони, които дават на медийните представители права да изразяват мнението си и да работят, каквито няма останалата част от обществото. От доста време се счита, че блогърите са приравнени с журналистите, тъй като изпълняват подобни функции. Именно на това е разчитала осъдената блогърка, но за нейно съжаление, съдията не е признал тази логика. Кристъл Кокс поддържала няколко блога, в които преди време се появили критични статии по адрес на компанията Obsidian Finance Group и нейният създател Кевин Падрик. Срещу блогърката било отправено обвинение в клевета и финансовата група завела дело, искайки 10 милиона долара за компенсация на нанесените щети. Съдията допуснал до разглеждане само една от публикациите на Кокс, където имало доста фактология. Блогърката отказала да каже кой е източник на информацията, като се позовала на закон, защитаващ журналистическите информатори. Съдията обаче решил, че писането в блогове не е журналистика и я осъдил да плати солидната глоба, за която се спомена по-горе.

Интервю с Илияна Иванова Водещ: Вчера видяхте в новинарските емисии една новина, че Белгия отваря трудовите си пазари за нас българите да ходим свободно да работим там. Илияна Иванова, евродепутат от ЕНП, избрана от ГЕРБ, е мой гост тази сутрин. Това, май, не е съвсем вярно, пък чета вестниците днес? Илияна Иванова: Не е официална новината. Наистина [...]

От срещата на Меркел и Саркози тези дни излезе новината, че и двамата ще настояват за по-строга процедура за налагане на бюджетна дисциплина в ЕС. Това, разбира се, е полезно и трябва да бъде подкрепено, тъй като виждаме до какви мащабни проблеми води липсата на бюджетна дисциплина (и не само в Гърция, но и във все повече други страни). 

Пълният текст на предложението на Меркел и Саркози, обаче, не се ограничава само с фискалната дисциплина, а има и множество други неща. Не всички са толкова еднозначни и положителни.

- конвергенция на икономическата и трудова политика, което може значително да ограничи възможностите на по-бедните страни да следват по-активна политика за висок икономически растеж и настигане

- хармонизация на корпоративната данъчна основа, което е не просто вредно само по себе си, но и е първи стъпка към хармонизация на самия данък, което намалява конкуренцията и би навредило както на ЕС, така и на страните, които се стремят бързо да настигат и да забогатяват

- въвеждане на данък върху финансовите транзакции, което е допълнително косвено облагане, което в крайна сметка ще се понесе от потребителите и бизнеса и ще направи ЕС по-малко конкурентен, тъй като останалият свят няма да въведе подобен данък

- вземане на решения с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие, което води към обезценяване на гласовете на малките страни, които само ще плащат сметката без да могат да налагат вето; това потенциално може въобще да обезсмисли малките страни и те да станат нещо като квазиколонии

- ограничаване на възможностите за държавни фалити, което на практика означава, че ЕС започва да бяга от приетото преди няколко месеца правило, че свръхзадлъжнели страни трябва да фалират вместо да се наливат още заеми в тях; ако няма държавни фалити, това означава липса на пазарни стимули за бюджетна дисциплина и потенциално още повече разходи за ЕС да спасява задлъжнели страни

България трябва ясно да подкрепи затягането на бюджетната дисциплина, но да се противопостави на други мерки, които ограничават възможностите за постигане на висок икономически растеж и бързо настигане. В допълнение, важно е да се настоява за ясни наказания за недисциплинираните фискално страни, включително фалит и изгонване от ЕС – в същото време, трябва да има и ясни поощрения за дисциплинирани страни, включително по-ниски вноски в спасителния фонд, по-ниски вноски в бюджета на ЕС и по-голяма свобода в икономическата политика.

Блогът за икономика 2011

Какво прави един възрастен човек, който има достатъчно свои грижи, когато някой пъпчив хлапак от съседния вход, искащ да се самоутвърди, тайничко му показва „страшното” си джобно ножче? Не е приятно, разбира се, но от друга страна няма никаква опасност. И в края на краищата нека родителите му го пердашат. Само отминаваш, повдигайки в недоумение рамене.

Така реагираха във Вашингтон и Брюксел на „страшното” заявление на нашия куц кон, известен като Медведев, за руския отговор срещу продължаващото разгръщане на системата за противоракетна отбрана (ПРО). Представителят на Белия дом Томи Вайтър обеща, че САЩ ще продължат да търсят сътрудничеството на Русия, но добави, че разгръщането на ПРО в Европа се развива добре и американците не виждат никакви причини да се отказват от намеренията си. Колкото до генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, той с известна тъга сподели, че е разочарован от руските заплахи. Според него ситуацията много напомня на миналото и не е от полза за стратегическите отношения Русия – НАТО. Какво пък – успокояват се западните партньори – пубертетът си е пубертет. На практика Медведев изпълни обещанието, което даде по-рано по време на срещата си с офицери от 58-ма армия. Тогава той каза, че ответните мерки на Москва няма да премахнат възможността за преговори. И тука е прав – обявените „мерки”, слава богу, не представляват никаква опасност за страните от НАТО.

Първо, Русия заплаши, че незабавно ще въведе в боен режим станцията за ранно предупреждение за ракетно нападение (СПРН) в Калининград. Невъзможно е да се разбере логиката на тези, които наричат пуска на станция, предупреждаваща за пуска на ракети срещу Русия, ответен отговор на ПРО, чиято цел е прихващане на вражески ракети. Двете системи изпълняват сходни функции и не могат да противостоят една на друга. Ако станцията в Калининград все пак представлява някаква опасност, тя е за славния руски съюзник – Александър Григориевич Лукашенко. Белоруският Бащица редовно шантажираше Русия със зависимосттта й от СПНР в Барановичи. С въвеждането в бойна готовност на СПРН в Калининград станцията в Барановичи губи уникалното си значение. Ще отбележа също, че главнокомандващият на току-що създадените Сили за военно-космическа отбрана ген. Олег Остапенко преди месец обеща, че ще постави станцията в Калининград в режим на опитно-бойно дежурство. Тоест, Медведев представя едно отдавна планирано действия като някаква си „ответна мярка”.

След това върховният главнокомандващ заповяда „да се усили прикрието на обектите на стратегическите ядрени сили”. Но и тук има проблем. Американските ракети „Стандарт 3М” нито сега, нито когато и да е в бъдеще могат да достигнат до стартовите позиции на руските стратегически ракети. Освен това, само средства, предназначени за прехващане на балистични ракети, могат да осъществяват такова „прикритие”. Твърди се, че комплексът С-400 има такива възможности. Лошо е само в това, че концернът „Алмаз-Антей” все не може да започне серийното производство на тези комплекси. Така че за реализацията на тази „ответна мярка” Медведев ще трябва да почака завършването на двата завода за производство на С-400.

Трето, Медведев разказа, че руските ракети ще бъдат оборудвани с перспективни комплекси за преодоляване на ПРО и с нови високоефективни блокове. Това го слушаме вече 8 години. Доколкото може да се разбере, става дума за така наречените планиращи бойни глави, които могат да маневрират, навлизайки в атмосферата. Проблемът е, че разгръщането на ПРО в Полша, Турция, Румъния и Испания (а съдейки по заявлението на Медведев това най вече дразни Русия) няма никакво отношение към прехващането им, защото прехващачите на тези антиПРО комплекси трябва да са разположени на американска територия или близо до нея.

Четвъртата заплаха е, че щели да бъдат разработени мерки, които при небходимост ще осигуряват разрушаването на информационните и управляващи средства на системата ПРО. Не става дума за ракетно-ядрени удари (за тях виж пета точка), а за това, че въоръжените сили ще са готови за кибератаки на американската ПРО. Само че ако имаме предвид скромните, меко казано, родни достижения в областта на информационните технологии, то американският отговор на подобна кибератака ще бъде доста неприятен.

Освен това Медведев заплаши да разположи в западната и южната част на страната съвременни ударни системи, обезпечаващи огневото поражение на европейския компонент на ПРО. Крачка в това направление ще е разгръщането на ракетния комплекс „Искандер” в Калининградския специален район. Дори и Русия се реши с това действие да наруши Договора за ликвидация на ракетите с малък и среден радиус на действие, „Искандер”-ите не могат да летят по-далеч от 500 км. От което следва, че ще могат да засегнат само част от Полша, а Румъния – едва ли. Освен това, ако говорим за неутрализиране на системата ПРО, от военна гледна точка има смисъл само превантивен ядрен удар. Тоест, Медведев заплашва да започне война срещу НАТО. Да, бе, да, ама надали... - както каза Айше на Манго в един виц.

Накрая – най-смешната заплаха. Че при неблагоприятно развитие на ситуацията Русия си запазва правото да се откаже от по-нататъшни стъпки в областта на разоръжаването, и съответно от контрола върху него. Нещо повече, според думите на Медведав „могат да възникнат основания за излизане на страната ни от Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия”. (Извън Русия е известен като START-2. Става дума за американско-съветският договор, забраняващ балистичните ракети с разделящи се бойни глави.) Но САЩ и другите натовски държави имат сериозно количествено превъзходство както в конвенционалните, така и в стратегическите въоръжения и контролът, от който Медведев плаши да излезе, е изгоден преди всичко за Русия. Да разгледаме например договора СНВ, който Русия също плаши да напусне. Ако се използват правилата за изчисление, предвидени от предишния договор, то САЩ превъзхождат Русия в областта на носителите на ядрено оръжие два пъти (по сегашните правила е с 1/3). Москва може да достигне таваните, въведени от новия договор, не по-рано от 2028 г. В такава ситуация да напускаш договор е като сам да се гръмнеш.

Крайният извод от всичко гореказано е, че лафовете на Медведев нямат никакво отношение към реалните военни заплахи, както и към сегашните възможности на Русия. Възниква въпросът защо трябваше за пореден път да плашим куче с кремвирш? Още повече, че западните партньори знаят, че сегашният руски президент няма никакви властни правомощия. Руските военни спокойно могат да пускат тирадите му през едното ухо, за да излязат от другото. Нещо повече, самите предложения за „ответни мерки” бяха изготвени точно във военното ведомство и сега Медведев „отговаря” на коварните натовски планове с изброяване на рутинните действия на министерството на отбраната в областта на стратегическите въоръжения и ПРО.

Единственото обяснение е, че някой, желаещ максимално да унижи сегашния президент, му е препоръчал да направи на Северноатлантическия съюз строго предупреждение. При това крайно безсмислено.

Преведох с незначителна редакция статията на Александър Голц "И вот опять железом по стеклу" от "Ежедневняя газета", защото в българските медии липсва какъвто и да е смислен анализ на руската външна политика. Междувпрочем, на вътрешната също. Което само засилва идеологическото, но тежко безсмислено противопоставяне "русофили-русофоби", което за разлика от подобното противопоставяне в края на 19-ти и началото на 20-ти век е почти лишено от разум. Филството и фобството днес са неконструктивни за обществения и политическия дебат, защото се опират предимно на идеологически аргументи, а не на анализ на националните ни интереси. Русия не е държава по-долу от нас, както не е и по-горе. Русия нищо не ни дължи, както и ние на нея. Руснаците не са по-кофти хора от нас, но и ние не сме по-кофти от тях. Просто българските национални интереси не съвпадат изцяло и задължително с руските. И е логично да се съобразяваме с нашите.

Управителите на фирма "Кулинар" АД не са от е-поколението и не ползват е-банкиране. Те управляват авоарите си консервативно и за всички по-значителни парични операции ходят на гише в съседния банков клон. При това само един подпис не е достатъчен. Трябва да присъстват и да се подписват поне двама души от борда на фирмата, тъй като по устав тя се представлява "от председателя на Съвета на директорите, заедно с всеки един от останалите членове на съвета на директорите".

Въпреки тази предпазливост, на 12 септември 2011 те откриват с потрес, че от сметките на "Кулинар" са изчезнали близо 1000000 лева. Това е станало през системата за електронно банкиране на ПИБ наречена "виртуален банков клон". Възстановката на събитията показва как се е случило наглото "ужилване", но също така повдига много въпроси за банковата сигурност.

Рецептата на е-ужилването е интересна смес от класическа документна фалшификация и елементи от киберпрестъпността.

На 26 юли в офиса на доставчика на електронни подписи Инфонотари се явява адвокат Бисер Емилов Борисов, легитимира се като упълномощен представител на фирма "Кулинар АД" и иска да му се издаде електронен подпис на името на фирмата. Пълномощното, което представя е на гръцки език, изготвено е в Кипър, заверено е с апостил, преведено е на български от заклет преводач и е... 100% фалшиво. Фалшиви са и копията на личните карти на упълномощителите, които адв. Борисов оставя.

От Инфонотари издават сертификата и от този момент Борисов добива от името на фирмата достъп до всички електронни услуги в България, за които се иска електронен подпис. Това само по себе си е изключително опасно, тъй като с електронен подпис може да се подават документи до Търговския регистър и други институции, което да доведе до обсебване на предприятието. Казус с незаконно вписване в Търговския регистър на обстоятелства за "Кулинар" вече е имало, както показа разследване на Банкеръ. Този път обаче целта на операцията са парите на дружеството.

В началото на отпускарския период, на 2 август, адв. Борисов се явява в клон на Първа инвестиционна банка в МОЛ София и представя други фалшиви кипърски пълномощни, според които управителите на "Кулинар" АД му дават власт да регистрира от тяхно име "виртуален банков клон", активна система за електронно банкиране с неограничени права за разпореждане със сметките на фирмата. Банката регистрира електронния подпис без възражения и допуска дистанционни операции през интернет за всички сметки на фирмата.

На 8 август 2011 г. 962 000 лева от сметките на "Кулинар" АД са преведени с електронно банкиране по сметката на фирма "Вектор Механик" ЕООД в Интернешънал Асет Банк с мотив "покупка на имот". Вероятно за по-голяма достоверност, адвокатът се възнаграждава с хонорар за "посредничеството" в сделката, като превежда на собствената си сметка 6500 лв.

Сделка естествено няма, а управителите откриват липсата на 12.09.2011, преглеждайки извлеченията, които получават за август. Никой от тях не е ходил в Кипър, не познават адв. Бисер Борисов и не са му давали такова пълномощно - твърдят те. Нито "Вектор Механик", нито собственикът на фирмата са били някога собственици на какъвто и да е имот, който да могат да продадат на "Кулинар" АД, показва проверка в Имотния регистър.

В същия ден от "Кулинар" сезират Прокуратурата и банката и настояват за среща с ръководството на ПИБ, за да изяснят ситуацията.

Срещата се провежда два дни по-късно, но изпълнителния директор на банката отказва да се срещне с измамените. С тях се срещат шефа на Вътрешен контрол Ралица Богоева и Зам.-директора на Дирекция Правна Велислава Невянова. Според ПИБ ситуацията вече е изяснена и банката няма никаква вина, защото представените документи за регистрация на измамника са съответствали на изискванията, имали са "всички външни характеристики" и "няма реквизит или липса на такъв, който да породи съмнение в истинността на същия".

Широко затворено "ОККО"

"Кулинар" обаче има претенции, че банката не е извършила нужния контрол на очевидно съмнителното пълномощно на гръцки и не са спазени банковите процедури и практики за регистрация на пълномощника, поради което настояват ПИБ да им възстанови парите на основание на чл. 57 и сл. ЗПУПС.

От аргументите на потърпевшите, изложени подробно в писмо до БНБ, ПИБ е нарушила както закона, така и вътрешните си правила. Според чл. 26 от Търговския закон, за опериране с банковите активи на предприятие се изисва пълномощно с нотариална заверка на подписа. Служителите на ПИБ обаче не са отчели, че заверката на представеното пълномощно е от лице, което не е нотариус и то, от чужда държава - Кипър, извършена на гръцки език.

Засегнатите се позовават и на вътрешния правилник на банката за регистриране на пълномощници. Според обявените от банката условия, не е възможно само пълномощник да открие виртуален клон и да получи паролите и другите данни за достъп.

При депозиране на нотариално заверени пълномощни за каквито и да е операции, служителят от фронт офиса задължително трябва да се свърже с титуляря на сметката на телефоните за контакти, които той е посочил. Нещо повече, не се приемат телефони за контакт, предоставени от упълномощеното лице. Телефонно обаждане от офиса на ПИБ в МОЛ София обаче не е имало.

Съгласно вътрешните правила на ПИБ, при всякакви съмнения в представените документи служителите на банката са длъжни да уведомяват отдел "ОККО". "ОККО" обаче така и не вижда кипърското пълномощно, тъй като изобщо не е уведомено от служителите на банковия клон.

Освен това пълномощното е регистрирано в офиса на ПИБ в МОЛ София, а не в офиса, където се води сметката на фирмата и това е в нарушение на т. 4.10 и 5.5. от Общи Условия за откриване и водене на банкови сметки и за предоставяне на платежни услуги. - твърдят ужилените.

БНБ обаче отказва да направи проверки по линия на банковия надзор и не уважава жалбата с аргумента, че не може да се намесва в отношенията между банките и клиентите им. В момента "Кулинар" АД обжалва отказа на БНБ да санкционира ПИБ и се готви за съдебни действия срещу банката, за да си върне източените пари.

Ужилване без противоотрова

В жалбата си до управителя на БНБ Иван Искров собствениците на фирмата твърдят не без право, че ползвателите на платежните услуги, поверили средствата си на банките нямат възможността да предотвратят извършването на подобни измами. Те разчитат на институцията, на която са се доверили да защити техните спестявания, като "приеме и спазва строги правила за недопускане на измами, обучи служителите си да ги прилагат, и носи отгворност за пропуските си".

Въпроси възникват и за отговорността на доставчика на електронен подпис "Инфонотари", който е приел да издаде универсалния "електронен Сезам" на базата на съмнително пълномощно, в което е сгрешено както името, така и ЕИК на фирмата "Кулинар" АД. Една елементарна проверка на тези данни е можела да осуети опита за измама.

От Инфонотари отказаха да коментират случая, тъй като тече разследване. Адв. Бисер Борисов не беше открит за коментар, но лице с такова име е вписано като адвокат към Софийска адвокатска колегия. Фирмата "Вектор Механик" е регистрирана на името на Калин Савов Кръстанов на личния му адрес и очевидно е бушон в схемата, но все пак става дума за значителна сума, която финансовото разузнаване лесно може да проследи, за да стигне до крайния получател.

До момента обаче не е ясно къде са отишли източените пари. Потърпевшите са разпитани в полицията и в ГДБОП в рамките на предварителна проверка образувана по техния сигнал. Има подозрения, че измамниците имат високопоставени съучастници както в банката, така и в някои държавни институции. Така например снимката на едната от фалшифицираните лични карти е взета от свидетелството за правоуправление на същото лице, което може да означава теч на данни от МВР. "Престъпниците отлично са знаели кога е падежът на влоговете и това няма как да бъде известно на хора извън ПИБ" - коментираха за Биволъ от "Кулинар" АД.

Къде Е-Доверието?

В България може да се избира между няколко доставчика на електронни подписи и множество банки, които предлагат електронно банкиране. Този случай показва, че опасност за клиентите на банките представлява не толкова ползването на услугата, колкото самата процедура за даване на достъп до нея.

Изводът е, че законодателят и БНБ трябва да вземат мерки за затягане на контрола при регистрацията и за по-ефикасна защита срещу подобни измами. Докато това се случи, клиентите са оставени сами на себе си да преценят дали си държат парите в сигурен трезор, който няма да ги даде на първия дошъл наследник на лейтенант Шмид, въоръжен с фалшиви документи и електронен подпис. Информацията за надеждността и коректността на банките обаче е твърде оскъдна, а пресата се страхува като дявол от тамян да разгласява случаи като гореописания в името на "стабилността на банковата система".

Има обаче и външни публични източници, например информацията от американските дипломатически доклади изтекли в Wikileaks.

Случайно или не, схемата на измамниците се осъществява през финансови институции, определени като "гнили ябълки на българската банкова система": Първа инвестиционна банка и Интернешънал Асет Банк. Te фигурират в американски дипломатически доклад изпратен от посланик Байърли в края на 2006 г., в който са изброени седем български банки, занимаващи се с "пране на пари от български и чужди престъпници": Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка (наречена банката на Риск Инженеринг, Интернешънал Асет Банк (наречена "банката на СИК"), СИБАНК, ДЗИ, Инвестбанк (наречена "банката на митрополити и генерали"), Софийска общинска банка и ЦКБ (наречена "банката на ТИМ"). Проверка в търговския регистър показва, че Инфонотари чрез собственика и Божидар Григоров също е свързана с фирмите на силовата групировка ТИМ: Химимпорт и ЦКБ.

Тази информация беше премълчана от доминиращите медии в България, но публикувана във френския вестник "Монд". Управителят на БНБ Иван Искров коментира насмешливо грамата с препоръка към посланик Байърли да гледа филма "Inside Job" за американската банкова система. Дали сега той ще отговори на жалбата на обраните с препоръка да гледат пак филма "Ужилването" предстои да видим.

Продукти за 4 порции:
8 тостерни филии
2ч.ч. настърган микс от сирена
2с.л. зехтин
1ч.л. шарена сол

Приготвяне:
Тостерните филии се режат по диагонал на 2. Настъргания микс сирена се слага в купа. Добавят се 2с.л. зехтин и 1ч.л. шарена сол. Съставките се объркват. След това, ароматната смес се нанася равномерно върху тостерните филии. Пекат се на парти- грил. Когато получат характерия загар, са готови. Консумират се в момента и с топла напитка.

Момичето от корицата на романа се обръща и виждам моето детство. Моето ли? Може би нечие друго. Какво значение има? „Физика на тъгата” на Георги Господинов е роман-лабиринт, който влиза в мозъка и го преструктурира, изпълва го с коридори, затворени стаи и чужди истории, които стават свои. Това е роман-капсула на времето, който покрива с восък света, запечатва го в килийката на пчелната пита, която е мазе и утроба, и убежище.

„Естествен роман” беше постмодерен. Роман на началата, обсебен от края на една история. „Физика на тъгата” е постапокалиптичен. Роман на краищата, обсебен от началото. Връщането към началото, към детството, когато всичко е и всичко ще. Входът към лабиринта, в който ще бъдем изоставени. Философите на 20. век говорят много за падението на човека, за това, че сме проект за бъдещето, захвърлен в света. Георги Господинов дава много по-човешка, по-всекидневна и затова по-страшна версия на мита. Човекът е дете, което е изоставено. Затворено вкъщи, докато родителите са на работа, затворено в килера, защото е било непослушно, скрито в лабиринта, защото не е като другите. Всеки от нас е това дете. Аз сме.

Детството на света е пълно с възрастни. Есента на света е пълна с деца. Неориентирани, объркани от сложността на всичко, което се случва. В нашето време след края на историята, има от всичко по много: вестникарски новини, забързани крака, виртуални приятели, хотели, прилепи с бели носове, църкви, в които не знаем как да се кръстим, апокалипсиси и хлебарки. В целия този хаос кой ще ни даде нишката на смисъла?

Била съм сигурно на 6 години, гледахме с баща ми по MTV някакъв сложен видеоклип, пълен със специални ефекти, и той каза, че най-впечатляващо би било просто човек с китара да излезе на черна сцена и да запее. И толкова. „Физика на тъгата” постига тази акустична простота на истината. С чувство за хумор, мъжки, нежно, тъжно, оставя в устата вкус на мляко с мед, на кейк с круши без кейк с круши, на живот, който сме забравили на остъкления си балкон и е загорял. Именно простотата е най-рискована. Елементарните частици винаги могат да се окажат обикновени. Но „физиката на тъгата” остава необикновена от начало до край. Романът-лабиринт трябва да ни загуби. Вместо това се откриваме в него.

„Физика на тъгата” е крехка, чуплива, ронлива книга. Езикът като постоянно пребиваване в чужбина, постоянно преместване, при което ни тормози усещането, че сме забравили нещо важно, но не знаем какво. Там долу в мазето, готов за път, готов за края е кашонът с живота ни, дрехите, подготвени за смъртта, рая на предезиковото минало, от което сме отделени завинаги. Има нещо у Георги Господинов, което ми напомня за Селинджър, за лутащия се опит на неговите герои да намерят нещо сигурно, истинско, здраво, което винаги се оказва най-крехкото, най-чупливото, най-ранимото от всички – детето. Не/възможното връщане към невинността.

Животът тече само напред. Единственият начин да се върнем назад е през езика, който всички споделяме. В живота всеки избор е окончателният. Обратното, в разказа всеки избор е само един от възможните, примигване на отворена посока. В живота се раждаме и умираме сами. В споделения лабиринт на разказването откриваме другия, отлагаме смъртта. Писателят е минотавър, в чието тяло се смесват Аз, Ти, Тя, първо, второ и трето лице. Лицата, които остават завинаги загадка, и лицата на минувачите, които бързо ще бъдат забравени. Можем да изживеем живота си по друг начин само чрез другия. Той сме.

В своите "Размишления върху първата философия" Декарт пише: "времето на моя живот може да бъде разделено на безброй части, всяка една от които не зависи по никакъв начин от останалите. От факта, че съм съществувал допреди малко, не следва, че трябва да съществувам и сега, освен ако в тоя момент някаква причина не ме произвежда и твори отново... не ме запазва". Времето е умиране, серия от микро апокалипсиси. Всичко друго оцелява също както при неутронната бомба, но ние умираме всеки миг. Декарт открива силата, която ни запазва, в Бог. При Господинов това, което запазва, инвентаризира, удържа човешкото траене, е разказът.

„Физика на тъгата” е митична книга. Тя се отказва от принципите на подредения логос, за да ни запрати в застъпващите се версии на мита - μῦθος, който може да бъде уловен и изчистен като риба едва когато умре. Романът на Господинов е роман на живите, вариращи, колебаещи се разкази, хора и времена. Също като мравки те са направлявани от разказвача, който чертае кръгчета около тях, пренасочва ги и си играе. Богът на мравките. „Физика на тъгата” има магическата сила да обърква хода на времената – епохата на социализма, десетилетието на 90-те, повтарящото се време на Жулиета пред градското кино. Притесних се, когато книгата смени дори посоката на собственото ми време.

Винаги съм искала да порасна. Научих се да чета рано и изчетох огромен брой детски енциклопедии, което доведе до пълно объркване, защото не знаех коя информация е важна и коя не. Помня, че веднъж ме бяха оставили на село (този страшно-митичен момент) и излезе силен вятър. И понеже тъкмо бях чела за природните бедствия, реших, че идва тропически ураган да ни отнесе. Развиках се на всички да бягат и хукнах по пътя. Казват, че съм бягала толкова бързо, че е трябвало да ме гонят 15 минути. И оттогава все бягам напред, искам да порасна и да знам, да не съм така малка и беззащитна. Сетих се за тази случка, защото някъде в началото на „Физика на тъгата” едно момиче хуква неудържимо назад по селския път, за да намери братчето си. Едно момиче, което бяга от детето в себе си, и едно момиче, което бяга към детето, което е оставило. Струва ми се, че втората ме увлече в своята посока. Назад и все назад към началото.

„Физика на тъгата” увлича, трепти, стопля, т.е предизвиква силно кинетично раздвижване на частиците прах, от които сме направени. Роман, който се обръща и те поглежда в лицето. И разбираш, че те е прочел.

Прочетете го.

 

 

 

по времето на свръхпроизводство и свръхконсумация Коледа и всеки повод да се купи боклук, който ще има живот между половин и един час - перфектно. едните правят боклуци, другите дават пари, консумират, изхвърлят и отново. това време на нерационалност отминава. защото идва времето на трезв поглед към природата, към планетата, към ...

Повод за настоящото е статията „За армията и фалшивото родолюбие” от 7 декември. Първо ми е трудно да повярвам, че авторите са големи родолюбци, щом не обичат българския език. Още в заглавието те предпочитат да използват чуждата дума „фалшиво”, вместо българската „истинско” и „армия”, вместо „войска”. Цялото им съчинение е пълно с английски, вместо с български думи. Ето още няколко примера, извадени от техните писания: претендиращ вместо искащ, рационално - разумно, аргументи - доводи, фундаментален - основен, дискусия - обсъждане, формиране - изграждане, гарантира - обезпечава, специализирани - особени, резюмиран - съкратен, икономика - стопанство, реалност - действителност, констатираме - установяваме, ангажименти - задължения, сигурност - безопасност, модернизиране – осъвременяване, шанс - вероятност, реформиране - преустрояване, резервисти - запасняци, деструктивни - разрушителни, конструктивен - градивен, формулираме - изразим/, комплектуване - попълване,...

Наскоро разказахме за китайските втори съпруги, а днес Ан Фам ще ни разкаже как преминава една виетнамска сватба.   Приятно четене:  

Една виетнамска сватба

част първа:

Подготовка и годеж

Така и не успях да проследя една автентична виетнамска сватба от самото й начало до истинския й край, поради натовареността в работата ми точно в най-благоприятния откъм климат (и съответно най-желания за сватби) период във Виетнам. Успях да хвана последния етап от сватбата на брат ми –

сватбеното тържество, а то, да ви кажа честната, е най-безинтересният от всички ритуали.

Не искам да се покажа неблагодарна, защото специално го отложиха заради мен, но предхождащите го процедури са в пъти по-забавни. Все пак надеждата ми да видя цялостна виетнамска сватба е у малкия братчед, който възнамерява да се жени тъкмо тази година. Ще почакаме и ще видим. Но пък мога да ви разкажа цялата процедура по „бракуване по виетнамски“, без да съм присъствала лично, само от разказите за предишните сватби на по-големите братовчеди. Фамилията ни е била ту от страната на младоженеца, ту – на булката, и то няколко пъти, така че едва ли ще пропусна нещо значимо. Освен емоцията. Преди да започна, трябва дебело да подчертая, че

културните разлики са огромни

Основно не толкова в ритуалите, защото стига да прочетете малко разкази на Ивайло Петров и ще намерите съвпадения. По-скоро разликата е в това, че тези ритуали все още се спазват строго във Виетнам. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Освен това

Семейството все още е висша инстанция.

По-скоро имам предвид Фамилията и така лелеяното одобрение на по-старшите – бабите, дядовците, родителите, лелите и чичовците, вуйчовците и вуйните. „Уредените“ бракове отдавна са в миналото, в поколението на нашите дядовци и баби, но мнението на по-възрастните все още накланя везните на избора не само по отношение на това с кого да прекараш живота си, но и какво да учиш, какво да работиш или пък, не дай боже, дали да се разведеш. Няма как да не направя

аналогия с италианските мафиотски семейства,

където Кръстникът диктува кога да дишаш и кога да спреш. Но това е защото съм израстнала от 5-годишна в България, в друга културна среда, оформила съм различно, по-самостоятелно мислене и се бунтувам срещу всякакви подобни вмешателства в личната свобода. И все пак. Случи се една семейна трагедия, която ме замисли над силата на това обединение, на тази задружност. Всеки от семейството се опита да помогне с каквото може, без да се замисли и да поставя условия. Без да чувства досада и задължение. Естествено, като условен рефлекс. И това няма как да не те кара да се чувстваш сигурен, стабилен, и някак те утешава, че има много хора около теб, които да се погрижат да не се разпаднеш и не си сам-самичък на тази земя в своята мъка… Но… За това – по-късно. Следват четирите основни ритуала на виетнамската сватба…

Lễ Chạm ngõ (Първа среща на родителите)

Ще удължа малко предисловието с уточнението, че описвам типичната северно-виетнамска сватба, защото все пак родата ми произлиза от тази част на страната. По другите краища традициите се различават, но е съвсем разбираемо – една такава мъничка България има такова голямо разнообразие от народни обичаи, какво да кажем за страна, 4 пъти по-голяма и 11 пъти по-населена? Отварям още една скоба, че хората във Виетнам са много суеверни и за всички важни събития в живота си (включително и за смъртта си, ако могат да избират) се съобразяват с доброто разположение на звездите спрямо тях конкретно. Така че не се учудвайте, че повтарям как внимателно избират деня и часа на провеждане на всеки етап от своята сватба. Та… да започнем с първия сватбен ритуал:

Lễ Chạm ngõ 

Буквално се превежда „церемония по допиране на улиците“. Официалната първа среща на родителите на двете страни. Има за цел взаимно проучване на произхода, имотното състояние, образователното и професионалното ниво на двете роди, както и дали двамата млади си подхождат според звездите и личните им качества. Един вид „опипване на почвата“. И ако резултатът от срещата е задоволително положителен, родителите на момчето искат разрешение от страната на момичето „младите официално да си общуват и да се опознаят“. Нищо, че вече ходят от 6 години. :) … Тук е мястото да вмъкна, че

младите във Виетнам все още се женят девствени

Поне тези от „добрите семейства“. Дълго време си мислех, че е алабала и че все пак живеем в XXI век, пък и тях ги друсат същите хормони като младите хора навсякъде по света. Но не – всички мои братовчедки стоически се пазят до първата брачна нощ, а братовчедите вярват, че трябва да са първият мъж на своята жена, иначе ако тя така лесно се дава преди сватбата, то каква ли ще е след нея.  Та дори „лесно“ да значи след 6 години връзка. :) И не, не се женят на 13-15 години. Дори изчакват поне да завършат висшето си образование, да започнат работа и тогава да създадат семейство. … Обичайно двете семейства избират заедно датата и часа, в който бъдещият жених с родителите си или с баща си и един висшестоящ член на рода отиват на гости на семейството на момичето. Носят дарове:

• един странен плод trầu cau, който бабите използват вместо дъвка и който оцветява зъбите и устните им в алено червено; броят на плодовете трябва да е четен

• две бутилки оризова ракия
• два или четно количество пакети зелен чай на листа

Посреща ги ЦЯЛАТА рода на момичето плюс най-близките й приятелки. Момчето е в официални дрехи или в днешно време – в костюм сако, панталон, риза и вратовръзка. Момичето е в традиционна виетнамска рокля. Гостите се посрещат без официалности, скромно, със зелен чай, плодове, динени семки и сушени захаросани кокосови лентички. С това се показва, че са добре дошли, но не и непременно, че им се приема целта на посещението. Когато страната на момичето приеме даровете от гостите, ги поднасят на олтара на прадедите и с това дават съгласието си младите да общуват „сериозно“. Тогава извикват момичето, което сервира чай на гостите и цялото си семейство, като приканва родителите си да отпият от чая, с което изразява пък своето съгласие по темата, но няма право да приканва гостите. Това право имат само родителите й. Това е и моментът, в който родителите на момчето преценяват бъдещата си снаха. Момчето присъства, но няма право да седи заедно с родителите си. Абе един вид

преговорите се водят между родителите на двамата, а самите те висят като прани гащи отстрани :)

  След цялата тази процедура от страната на момичето вече могат да поканят гостите да останат на тържествен(-а) обяд (вечеря), за да покажат по-близките си отношения. Приема се, че две семейства щом се сродят, те наистина стават роднини, а не чужди хора, и откази от всякакво естество не се приемат. Нещо като членовете на Масонските ложи по света. :) След тази среща кандидат-булката се възприема като момиче с потекло, произлизащо от добро семейство, а не без корен и семейство. Този ритуал, макар и скромен по отношение на дарове и гощавка, все пак е много важна част от една сватба. С него се дава официалният старт на едни роднински отношения, които, макар и некръвни, остават за цял живот. Но тази среща не е обещание, а само първа стъпка към това двете семейства да станат роднини. Мостът към годежа и сватбата. Пристъпва се към избирането на деня и часа за следващия ритуал – искането на ръката на булката (годеж).  

Lễ ăn hỏi (Годеж)

Церемонията по искане на ръката на булката. Сиреч годеж. Много важна част от виетнамската сватба, богата на ритуали, дарове, трапеза и брой участници. От двете страни присъства ЦЯЛАТА РОДА – от дядото и бабата до най-малките наследници. Освен това делегацията на момчето трябва да бъде предводена от няколко млади, симпатични и енергични ергени, близки приятели или роднини на момчето или пък… взети под наем. С изненада открих сайт, който отдава под наем „възпитани, учтиви, високи над 1,70 м (!!!) студенти, с опит в обслужването на такива събития, облечени в бели ризи, червени вратовръзки, черни панталони и черни обувки, с цена 80 000 донги (8 лв) на момче“. Могат да бъдат облечени и в национални мъжки носии. Не се учудвайте, че и те са рокли. Навремето нашите баби и дядовци цяла революция са сътворили, когато започнали да носят само панталони без рокли отгоре… Та тези момчета поднасят в големи табли даровете за родата на момичето. Те пък трябва да бъдат посрещнати от моми, които да приемат даровете. Обикновено това са най-близките неомъжени приятелки или братовчедки на булката. Девойките са облечени в червени традиционни рокли.

снимки от годежа на брат ми

    Броят на момците и момите трябва да е равен и нечетен – по 3, 5, а при по-заможните семейства – по 7, 9 или 11. Даровете в общи линии се повтарят като при предишния ритуал Lễ Chạm ngõ (Първата среща на родителите - виж горе), но към тях се добавя и печено млечно прасенце (потекоха ми лигите!) и плик с пари за искането на булката. Количеството и съдържанието на даровете варират според финансовото състояние на семействата. Разправят, че в Южен Виетнам освен споменатите по-горе дарове, родата на момчето поднася годежен пръстен, огърлица или обеци. При все това разнообразие на традиции по различните краища на страната, навсякъде се спазва правилото броят на даровете да е четен, като символ на равенството между двамата бъдещи съпрузи. В същото време даровете трябва да се разпределят на нечетния брой момци, които ги поднасят. Това пък символизирало развитието. И аз нещо не успях да го схвана. Даровете са израз на уважение и благодарност към семейството на момичето, за това, че са го създали, отгледали и възпитали. Защото родата на момчето ще се увеличи с още един човек, а обратно – от страната на момичето ще се лишат с един. Споменавала съм ви и преди – приема се, че само синовете остават твои, дъщерите отиват при чужди. И наистина сякаш е по-обичайно при нужда снахите да се втурнат да помагат наравно със синовете и дъщерите, но не и зетьовете. Не че седят отстрани безучастно, но не се очаква от тях да бъдат солидарни. Защото те пък носят голямата отговорност и дълг към собственото си семейство. Как да е, отплеснах се… Та даровете, най-вече парите, освен споменатото по-горе, символизират и доброто желание от страната на момчето да подпомогнат за разходите на бъдещата сватба, да облекчат усилията и т.н. Твърди се, че напоследък тази символика все повече избледнява, за да не излиза, че семейството на момичето си дават детето за пари. Всички дарове трябва да бъдат поднесени в златни кутии или медни табли, лъснати до блясък. Червеният цвят е символът на радостта, затова всички дарове се опаковат в червени кутии или пакети, покрити с червени покривала.     Цялата рода на на момчето с момците-носачи, независимо от начина на придвижване – с коли, таксита, рикши или пеша, трябва да спрат на стотина метра от къщата на момичето, за да се приготвят и приведат в приличен вид и тогава да заповядат в къщата на момичето. За разлика от предишния ритуал на „опознаване“, когато от страната на момичето трябва да се правят на дружелюбни, но леко недостъпни, при този ритуал те трябва да се подготвят много старателно, защото на гости идват не само родителите на момчето, а и цялата му рода. По майчина и бащина линия! Въпреки това целта на това шумно и многолюдно гостуване е

да се уговорят всичките етапи по подготовката на сватбата,

по стари традиции от страната на момичето не приготвят „солена“ гощавка, а само „чаена“. В наши дни обаче всички семейства на булките посрещат гостите с пищна трапеза, за да изразят своето гостоприемство, а и вероятно да покажат, че и те не отстъпват по нищо. Момата за женене пък, облечена в бяла или червена традиционна виетнамска рокля, трябва да се скрие в стаята си, докато момъкът не дойде да я вземе или родителите ѝ не я извикат. Откривате ли прилики с българската сватба? :) След което двамата палят по една пръчица на олтара, за да почетат предците, и тогава булката излиза пред родата на момчето, за да им поднесе зелен чай. Семейството на момичето приема даровете, част от които поставя на олтара. След като изтлеят пръчиците, те връщат една част на родата на момчето, а останалата разделят от всичко по малко, но в четен брой от 4 нагоре, на пакетчета и раздават на своите роднини, приятели и съседи. В наши дни тези малки дарове се придружават от картички, с които се съобщава, че щерката вече е дадена и няма връщане назад. :) Съобщителната картичка има и извинителна функция, ако нямаш възможност да поканиш някого (примерно съседа) на самата сватба, но все пак трябва да го уважиш и отчетеш. Ако пък искаш да го поканиш и сватбеното тържество е на по-близка дата, към картичката има и покана, в която се указват точната дата, час и място на сватбата. По времето на дядо ми и баба ми периодът между годежа и сватбата можел да трае и 2-3 години, примерно защото момичето е било твърде младо и и родителите й са я жалели да ходи още малка у чужда къща. През това време на младите не им се е разрешавало да си общуват отблизо, нищо че са сгодени. В настоящи дни двете събития ги делят само няколко дни, а заедно с годежа и последвалото го „вземане/посрещане на булката“, момчето може да си я прибере веднага, дори преди официалното сватбено тържество. За което обещавам да ви разкажа скоро. :) Очаквайте продължението Автор: Ан Фам Снимки: авторът Сватби при други народи – на картата:

Честит празник на всички студенти и техните преподаватели!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!