Александра Маринина: Никога не давам съвети

Трябва да призная, че се притеснявах от срещата с Александра Маринина. Откакто се помня, у дома има нейни книги, които майка ми много обича да препрочита, и за мен тя беше някакъв недостижим класик, който сигурно е много взискателен към журналистите и се отнася с тях пренебрежително-хладно. Очаквах реакция почти тип "Филип Киркоров" спрямо някой мой по-личен въпрос. И едва ли можете да си представите изненадата, която изпитах, когато видях колко топла и открита е тази жена. Няма значение, че има над 40 написани романа, които са преведени на над 26 езика в цял свят. На срещата с читателите в Пловдив тя по средата на разговора се обърнала към майка ми, която й описах предишната вечер, и пред всички попитала: "А вие сте Галя, нали така, майката на Настя? Много ми е приятно." Просто е такава. Близка.

Казвате, че не описвате истории, които са се случили с приятелите ви. А описвате ли околните – приятели и познати в книгите си?
Приятели – не. Аз само наблюдавам хората – независимо дали става дума за близки или за едва познати хора, аз просто ги наблюдавам. И ако забележа някаква особеност в характера, в поведението или в речта им, се старая да го запомня и когато ми е необходимо да измисля образ, му добавям тези черти. Никога не пренасям черти на мои приятели или роднини върху литературните ми герои. Това е вътрешно правило, което имам. Просто защото се притеснявам, че те могат да ми се разсърдят.
Сигурно сте забелязали, че всеки от нас има собствени очи, които гледат от позицията на целия ни собствен живот – целият ни опит и преживявания. И да предположим аз ще погледна този младеж и ще си кажа – симпатичен, къдрав момък, със сини очи и стегнато тяло. Вие ще погледнете към него и ще видите нещо съвсем друго, защото в миналото във вашия живот е имало младеж с подобна външност, който страшно ви е наранил. Оттогава приличащи на него хора предизвикват негативни емоции у вас и вие го гледате и си казвате: „Господи, колко прилича на…” и забравяте, че той е съвсем различен човек.
Всеки от нас има свой поглед на нещата и затова, когато реша да опиша мои приятели и техните характерни черти, аз отново ще ги погледна през моите очи. А те самите виждат себе си по коренно различен начин и може да им се стори изключително обиден начинът, по който ги виждам. Защо да обиждам хората?

От къде идват сюжетите ви? Помните ги от времето на работата си във Вътрешното министерство на РСФСР?
Всичките сюжети са съвременни и действието в книгата се случва в момента, в който я пиша. А работех през 80-те и 90-те години, което е доста далеч във времето и тогава бяха съвсем други сюжети и напълно различни условия и възможности за тяхното развитие. Измислям си сюжетите, но се опирам на реални случки и събития. Не мога да напиша, че е кацнало НЛО със зелени човечета, ако искам историята да изглежда реалистична. Затова в романите ми има събития, които са възможни и напълно реални към днешна дата.

Казахте, че пишете книгите си в офиса на литературния си агент от 11 до 17 часа всеки делничен ден. Защо не пишете у дома?
Знаете ли, опитах. Когато се пенсионирах, което се случи през 1998г., си казах: „Ето сега ще си стоя у дома. Не е нужно да ставам рано сутринта, да пътувам час и половина до работното си място и ще имам куп свободно време и ще напиша много книги…” В резултат на което за година и половина не написах нито ред! Бях заета с изключително „важни” дейности като напр. да играя на пасианси, да слушам „Травиата”, да плача, а бе... да се „забавлявам истински”, с две думи. Моят литературен ми агент по време на работата ми в милицията ми беше пряк ръководител и ме познаваше твърде добре. И той бързо се ориентира къде е проблемът, отдели една стая в офиса си само за мен, сложи ми маса, стол и компютър и ми каза: „Скъпа моя, от утре си на работа.”

Не ви ли пречи шумът в офиса?
Не, там няма никого. Само аз, агентът ми и моята помощничка.

Пишете ли книга в момента?
Преди два дни завърших последния си роман и много се радвам, че успях да го приключа преди пътуването си в България. Защото четирите дни, които ще прекарам тук, ще ми позволят да се откъсна от книгата, да спра да я гледам отвътре, да получа нови впечатления и се разведря. И когато се върна, ще имам две седмици до следващото ми пътуване и ще мога с нов поглед да прочета текста – да го редактирам, поправя и допълня и да я предам в издателството. Веднага след това ще започна работа над новата си книга.

Как се чувствате след като завършите поредната си книга?
Плача. Плача от радост.  Напиша ли последната точка, обръщам се към помощничката си с думата „Край!” и двете започваме да плачем от радост.
Просто краят на всяка книга е толкова напрегнат и изморителен, че имаш непреодолимо желание да я допишеш по-бързо. Защото направо ми се повдига от тази финална работа. Все пак на всяка книга отделям по половин година, а това са шест месеца с едни и същи имена, характери, факти, които се трупат в главата, и след тези месеци направо изнемогваш от информационната тежест - желанието ти е по-бързо да я приключиш и да спреш.
Но в същото време искам да го направя добре. Не просто да претупам и да зарежа текста необработен, на средата, а да го допиша, оформя, прегледам… Това е толкова мъчително, толкова трудно, че на финала аз и помощничката ми започваме да плачем.

Колко време ви отнема почивката между книгите?
Николко. Мога да започна да пиша още на следващия ден. По принцип съм опитвала всякакви варианти – да почивам седмица, месец, два месеца след написването на една книга. И осъзнах, че всяка почивка ми носи само негативи, защото се отпускам и ми е трудно да вляза в работен ритъм след това. Обикновено, когато пиша втората половина на книгата, аз я взимам у дома и пиша в събота и неделя, за да не се откъсвам от текста. В тези случаи наистина пиша от 10 сутринта до 10 вечерта, почти без почивка, колкото да ям и да говоря по телефона.
Истината е, че в този момент страшно много се страхувам да направя пауза, защото усещам, че съм изморена от книгата и се притеснявам, че като си почина два дена, в понеделник ще ми бъде още по-трудно да се взема в ръце и да довърша текста.

Имате ли недописани книги?
Не. Никога не оставям ръкописа на средата. Работата трябва да бъде довършена.

Какво най-много не обичате да правите от домакинската работа – пране, гладене, чистене?
Оооо, нищо! Не обичам домакинската работа и не само че не я обичам, но и не я разбирам. И ако да измия чиниите все някак мога да се самонакарам, то да изчистя - това е практически невъзможна задача. По принцип имам чистачка, която идва всеки делничен ден и в събота и неделя тя почива и затова в почивните дни, след като хапнем с мъжа ми, се налага все пак някой от нас да измие чиниите и като цяло го преживявам, но да взема прахосмукачка… или парцал…  Абсурд! Това не е възможно да се случи никога. Прахът може да почака до понеделник!

Вярваща ли сте?
И да, и не. Аз си имам свои взаимоотношения с религията. Аз не ходя на служби в църквата, не постя, не знам кога са църковните празници  и това е разбираемо –все пак съм расла във време на държавния атеизъм в Русия и нямам тези религиозни навици. Но в същото време вярвам, че има определени космически закони, които управляват живота ни и ние трябва да ги спазваме.
Част от тези закони са били формулирани от Конфуций, част - от учението на Рейки, и други, които можеш да изучаваш отсявайки.
Съвсем не е задължително да си напълно съгласен с всяко твърдение, но да избереш онези, които ти прилягат най-добре. Мисля, че те са създадени от някакъв по-висш разум, който ние не сме достигнали и който всъщност ни управлява, при това разумно ни управлява. В това вярвам. И това са правилата, които ни улесняват живота.
Например, не прави нещо, ако не те молят за това. Не пробутвай помощта си. Предложи я и ако човек ти е отказал, не е нужно да му помогнеш на всяка цена.

Давате ли съвети?
Не. Категорично никога не давам съвети, защото когато го правим, всъщност ние предлагаме на човека срещу нас да направи точно онова, което ще бъде изгодно на нас. Не препоръчваме най-доброто за другия, а за нас. Затова никога не искам съвети и не ги давам на никого. Мисля, че така е най-добре и вярвам, че околните са достатъчно мъдри, за да вземат самостоятелно решение за живота си.

Прочети цялата новина

Свързани новини: