Да пресечеш финала

Тъй като отдавна не съм ви споделяла нищо, май е време. И днес ще говоря за нещо важно, като по собствен начин с този пост празнувам. Но първо, едно отклонение, за да изясним атмосферата: седя на бюрото вкъщи, пия кафе от любимата ми чаша, слушам The Cure. Събудих се сама, без аларми и без да си мисля какви задачки имам днес. Единственото, което трябва да направя, е да планирам къде по-точно да си изкарам следобеда (предвиждам четене на книги в кафетерия и разходка до няколко изложби в центъра).

Описвам всичко толкова подробно, защото отдавна не ми се е случвало. Не помня откога не съм имала истинска събота и неделя – с излежаване, както си му е редът; с четене на блогове и разкази, както си му е редът; с фото-разходка, както си му е редът. А сега така се случи, че всички Големи Проекти, които дори почнах да сънувам, вече имат поставена финална точка.

Понякога Вселената ти поднася такива изненади – вместо няколко по-малки, получаваш един голям финал. Да, напрежението е малко повече, но пък удовлетворението е пропорционално. Случвало ли ви се е? А забелязали ли сте, че има няколко много ясни етапа при приключването на някое голямо занимание? Дами и господа, ето ги:

Шок. Всъщност, по-правилният израз е “пълен ступор”. “Ама как така, наистина ли свърших? Няма ли още нещо? Май пропускам някоя подробност…” и т.н. Седиш пред компютъра, гледаш файла на екрана и осъзнаваш бавно, че няма какво повече да добавиш. Странно е. Сега какво ще правиш? Оставаш на едно място с невиждащ поглед още колкото трябва, за да може съзнанието ти да се адаптира и да смени скорост. Тъй като няма какво повече да направиш, си лягаш, за да може мисълта спокойно да влезе на пръсти в мозъка ти, да поседне тихо в ъгъла и да изчака търпеливо, докато съзнанието ти спре да се суети наляво-надясно и й обърне малко повече внимание.

Задоволство. Първо, преглеждаш няколко пъти плодовете на труда си и осъзнаваш, че ти харесват все повече и повече. Навърташ няколко телефона, за да споделиш с най-близките си. Ритуално почистваш бялата дъска от плана за работа. Екзалтирана усмивка си прави гнездо на лицето ти и решава да поостане поне няколко дни. Всякакви по-дребни задачи вършиш с охота и доволство, защото те нямат чак толкова голямо отношение към цялата картинка. Впускаш се в  мащабно планиране за наваксване: кината, театрите, фитнес залата и уроците по танци само теб чакат. Но първо…

Chillax-ване. Ще си починеш съвсем както трябва. Толкова филми те чакат, виното след вечеря също е на линия. Няколко дни се забавляваш с това да не правиш АБ-СО-ЛЮТ-НО нищичко, с изключение на малко кулинарни експерименти след работа, четене на книги и гледане на крупни количества филми. От време на време дори си доставяш удоволствие с ровене из Интернет без ясна цел и посока – просто защото можеш. И най-важното: отделяш време за кафета и коктейли с приятели, които жестоко са ти залипсвали.

Планиране. И тъй като шило в торба не стои, всичко това лека-полека започва да ти писва. Заемаш се с няколко изостанали проекта, подхващаш нещо ново… Един много удовлетворяващ кръговрат е това, нали?

___
 снимка:  jayneandd

Още по темата:

1. Съвети за млади маркетолози
2. Онлайн реклама – промените на големите
3. #100 – семинар, който не е за изпускане

Прочети цялата новина

Свързани новини: