Ментов чай и блогове

От много отдавна не ми се е случвало. 10 часа вечерта е, вечеряла съм и пия чай, докато пиша. Почти бях забравила колко е хубаво да пиеш чай. Връща ти спомени, които се давят само в такива ароматни чаши. Сега пия мента с лайка, а обичам зелен чай, билков чай, плодов чай… Със или без лимон, с бисквитка или мандарини за добавка… Чаят може да е всякакъв, но това, което му дава най-силен аромат, е спомен или мисъл.

Когато пия чай сега, си мисля за Англия. Вечерният чай беше нещо като ритуал. Той тържествено оповестяваше края на сериала и вечерята и време за разговори по Skype, за разгръщане на някоя книга или четене на материали онлайн. Беше време за почивка от всичко и всички. Всъщност, колкото и да беше учудващо за самата мен, животът сама ми беше адски приятен – може би и заради чая. Отдавна не се смятам за социален отшелник, но тези няколко месеца ми позволиха да разбера колко много неща имам да кажа сама на себе си. И си ги казах, и се изслушах, все на чаша чай. Едно от нещата, които оставих с най-голямо нежелание, когато си тръгнах от квартирата, бяха няколко пакета с различни видове чай. Толкова неща бях научила в тяхната компания, в толкова много настроения ме бяха заварвали…

В Холандия пък времето за чай беше време за разговори с Калина. Разговорите всъщност бяха много сходни, но съществото, с което говорех, не беше въображаемо и беше русо. Диванът в хола ни със сигурност беше попил аромата на чай и звука на женски разговори. Тогава пък ми беше ясно, че в чужбина е много по-лесно с добър приятел, дори и други хора около теб да изчезват. Чаят идваше следобяд, когато и на двете ни беше писнало от учене за изпити. Или привечер, когато не ни се прибираше по стаите след вечеря. Или пък посред нощ, когато се прибирахме от дискотека и имаше толкова много за казване. Това беше и началото на цялата чаена афера – никога дотогава не бях пила толкова много чай. И при двете си остана като любим навик.

Сега пия чай с котката. Също толкова приятно само ми е като в Англия, а има и с кого да си говоря. Не е въображаем, но не е и рус – ще трябва да се задоволя с едно от две. И все пак удоволствието от това да говоря със себе си остава непокътнато. А чаят и сега е английски.

Още по темата:

1. Корпоративни блогове
2. Фрагмент
3. Майлс

Прочети цялата новина

Свързани новини: