Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Превод на Мария Петкова за Intidar, на статията “الجيش والاقتصاد في بر مصر”, публикувана в е-списанието “Джадалия”  Трябва ли проблемите с макарони (една от основните храни на египтяните, бел. пр.) „Куин”, минерална вода „Сафи”, бутилки пропан-бутан и бензиностанциите „Уатания” да се считат военни тайни, чийто разискване се равнява на държавна измяна? По този начин мислят лидерите на египетските армия. Икономическата дейност на военното учреждение се считат едно от табутата в египетската политика. Армията продължава да я пази в пълна тайна и от масите, и от елита през последните 30 години. Тя владее голяма част от икономиката на страната (според експерти, около 25-40%), а нейните генерали я ръководят, въпреки че нямат необходимия опит. Те се активни в много икономически сектори: от недвижимите имоти – продаването и купуването на земя и апартаменти, през сферата на услугите с почистването на домове и въртенето на ресторанти и бензиностанции, до земеделие, птицевъдство и говедовъдство и чак до промишлеността и производството на всякакви продукти като макарони и мушами. Въпреки че съществува информация по интернет за фирмите и институциите, които се занимават с тези дейности и които публично и гордо обявяват, че са собственост на армията, по някаква причина е забранено да се говори за тях. Защо [...]

Мнение на модератора на дебата, Жени Колева: И въпреки че извадката с гласувалите в дебата е малка, ще си позволя да обобщя, че те показаха колебанията по въпроса, които съществуват и в мащаб ЕС. Трябва ли Палестина да се признае като независима и ако да – кога? А ако се признае няма ли това да навреди на Близкоизточния мирен процес? Това са въпросите, които си задават европейските лидери – понякога официално, по-често не съвсем. В дебата Мая Ценова представи своя отговор на въпроса дали резолюция за членство на Държавата Палестина в ООН може да помогне на възобновяването на преговорите. Тя обясни аргументите на Палестинската национална власт, която реши да внесе молбата за членство в ООН не от амбицията да стане “творец на решения по глобалния дневен ред” на света, а защото след като тя бъде евентуално приета, на масата за двустранни преговори по близкоизточния мир вече ще седят две държави, а не “Държавата Израел” и “палестинците” – ситуация, при която вече две десетилетия Държавата Израел си позволява да смята, че държи и ножа, и хляба в преговорния процес и това е главната причина, поради която той буксува. Д-р Албена Танева от своя страна постави темата в различни контексти като това, [...]

Срещнали се Христо Стоичков, Диего Марадона и Пеле. Марадона казал: "Преди един ден Бог ми каза, че съм най-добрият футболист на света"! Пеле казал:- На мен пък преди един час Бог ми каза, че съм най-добрият футболист на света!" Стоичков пък отговорил:" Не помня да съм казвал такова нещо..." Усмихни се, България! Новото откровение на Камата, гласящо „По-красив няма да стана, по-грозен няма да стана, по-умен мога да стана, но по-прост не мога да стана”, автоматично се превърна в хит. Поредното цветисто прозрение на Стоичков звучи значително по-скромно от това във вица. Независимо от всички критики, които Камата често отнася заради своето поведение и език, все пак трябва да му се признае – освен специфичното му чувство за хумор той очевидно проявява и неподозирана самоирония. Мнозина публични личности в България биха могли да се поучат от него.

Е, няма как - трябва да обърнем внимание и на песните, посветени на този, колкото християнски, толкова и светски празник. Хубавото в случая е, че става дума за фънк и соул музика, неподчиняваща се на правилата за успешен лигав коледен хит. Слушаме два чисто нови сингъла на Jameil Aossey и Laura Vane & The Vipertones, след което разнищваме три компилации (Christmas at SedSoul / SedSoul, A Motown Christmas / Motown и In The Christmas Groove / Strut )и един албум (Booker T. & The M.G.'s - In The Christmas Spirit (1966, Atlantic). Честита Коледа!

С една незаслужено слабоизвестна песничка на великия Челентано поздравявам за Нова година всички, които надникват в този блог. Не можах да намеря никъде английски превод, тъй че давам само италианския тест. Ако някой някога го преведе...

Adriano Celentano - La Ballata di Pinocchio

La ballata di Pinocchio

......
Mi guardo e mi viene da ridere
…………
Come sono buffo ora que non sono piu… un burattino…

Vi ricordate il mio naso di legno? Eh?
E anche di legno
Era piu morbido della nostra pelle umana. Eh?
Se una bugia mi scappava
A vista d’occhio il mio naso se allungava,
Ma ora amicci miei Pinocchio é come noi,
Un ragazzo in carne ed ossa come siete voi.
Tutto il mondo ormai lo sa
E io mai piú paura avró
Que il mio naso si allungherà.
Ora posso ogni secondo
Dire tutte le bugie di cuesto mondo
Che il mio naso sempre uguale restera
Chi la avrebbe mai pensato
Che la nostra belle pelle é piú dura assai del legno.
Mi toco e mi riviene da ridere.

Come sono buffo ora que non sono piú un burattino
Mi diverto moltissimo
Sono felice
Con questo mio corpo cosi umano e perfetto
Mi riempie di gioia
Sembra quasi un giochetto
E il merito e tuo mia cara Fatina
Quando la vita tu mi hai donato quella mattina.

Ja ja ja ....
Mi sento libero come una rondine di primavera
Con questo fisico forte e simpatico
Mi cercheró una bella carriera
Un prete pastore diventerò
O force un ribelle io diverrò
Ja ja ja
Avrò una sposa tutta mia
O, mello ancora cento donne
Di quelle in giro con poche gonne
Ja ja ja
E non avrò mia dolce Fata
Più bisogno del tuo aiuto
Accipicchia! Ora un dubbio m’e venuto
Solo tu mia bella Fata
Dai capelli color turchino
Sei stata l’unica, fra tutti
Ad amare un burattino...
Ja ja ja
Credo proprio che nessuna donna al.. al mo...
Ja ja ja
Credo proprio che nessuna donna al mondo
Sappia amare come te
Eri un angelo eri bella
Tu sei pura come al mondo non ce ne
Ora sta per cominciare
Questa nuova mia avventura .
Credo proprio che sia un pasticcio
Anzi... credo sia un “Pastocchio”
Que poi fare ma anche con Pinocchio

Vi ricordate il mio naso di legno? Eh?
E anche di legno
Era piu morbido della nostra pelle umana. Eh?
Se una bugia mi scappava
A vista d’occhio il mio naso se allungava,
Clip La Ballata Di Pinocchio

Ma ora amicci miei Pinocchio é come noi,
Un ragazzo in carne ed ossa come siete voi.
Tutto il mondo ormai lo sa
E io mai piú paura avró
Que il mio naso si allungherà.
Ora posso ogni secondo
Dire tutte le bugie di cuesto mondo
Che il mio naso sempre uguale restera
Chi la avrebbe mai pensato
Che la nostra belle pelle é piú dura assai del legno.
Mi toco e mi riviene da ridere.

Come sono buffo ora que non sono piú un burattino
Mi diverto moltissimo
Sono felice
Con questo mio corpo cosi umano e perfetto
Mi riempie di gioia
Sembra quasi un giochetto
E il merito e tuo mia cara Fatina
Quando la vita tu mi hai donato quella mattina.

Edit: Минути след като пуснах този пост, приятел във фейсбук ми отговори с руския превод, благодаря му:

Я смотрю и меня разрывает смех
Я как смешной теперь, который больше не я
Буратино
Вы припоминаете мой деревянный нос?
К тому же деревянный был более хрупкий, чем наша человеческая кожа!
Если ложь от меня убегала
На первый взгляд мой нос удлинялся,
То теперь, друзья мои, Пиноккио такой же как мы
Парень из мяса и костей, как и вы.
Всё в мире это знает
И я теперь никогда не буду бояться,
Когда мой нос будет удлиняться.

Сейчас могу каждую минуту
Говорить все враки этого мира,
Что мой нос всегда останется ровней
Кто бы никогда не думал,
Что наша кожа прекрасная
Более твердая даже чем деревянная!
Меня трогают и меня снова разрывает смех.

Я как смешной теперь, который больше не я
Буратино!
Очень забавляет
Я счастлив!

С этим моим телом
Таким человеческим и совершенным,
Я заполняюсь восторгом,
Кажется, почти фокус!
Заслуга - всё моя дорогая Волшебница,
Когда жизнь
Ты мне даровала, тем утром.

Ха-ха-ха

Чувствую себя свободным как ласточка весной,
С этой внешностью сильной и симпатичной,
Буду искать прекрасную карьеру…
Стану пастором деревенским
Или, возможно, бунтовщиком действительно я:

Ха-ха-ха

Будет жена вся моя,
Или, еще лучше, сто женщин
Вокруг с короткими юбками

Ха-ха-ха

И не буду, моя сладкая Фея,
Более нужным чем твоё авто.
К черту, сейчас моё сомнение - ветер…
Только ты моя красивая Фея,
Из волос темно-синих,
была особенной среди всех
в любви к Буратино

Ха-ха-ха

Точно верю, что никакая женщина на, на све…

Ха-ха-ха

Точно верю, что никакая женщина на свете
Не умеет любить как ты.
Была ангелом! Была красавицей!
Ты чиста как в мире нет *e’
Сейчас начнется
Моя новая авантюра.
Точно верю была интрига,
Наоборот…Верю был “Плут”
Который потом сделает **mа также с Пиноккио.

Вы припоминаете мой деревянный нос?
К тому же деревянный был более хрупкий, чем наша человеческая кожа!
Если ложь от меня убегала
На первый взгляд мой нос удлинялся,
То теперь, друзья мои, Пиноккио такой же как мы
Парень из мяса и костей, как и вы.
Всё в мире это знает
И я теперь никогда не буду бояться,
Когда мой нос будет удлиняться.

Сейчас могу каждую минуту
Говорить все враки этого мира,
Что мой нос всегда останется ровней
Кто бы никогда не думал,
Что наша кожа прекрасная
Более твердая даже чем деревянная!
Меня трогают и меня снова разрывает смех.

Я как смешной теперь, который больше не я
Буратино!
Очень забавляет
Я счастлив!

С этим моим телом
Таким человеческим и совершенным,
Я заполняюсь восторгом,
Кажется, почти фокус!
Заслуга - всё моя дорогая Волшебница,
Когда жизнь
Ты мне даровала, тем утром.

П.С. Моля феновете на светиня Му да не приемат този поздрав като предназначен лично за Него. Макар че значението на италианската дума "burattino", какъвто е Пинокио, е "кукла на конци, марионетка", все пак не всички песни на всички автори са написани за Него. Което говори зле за Челентано, разбира се. Хеле пък за Карло Колоди ;-)

Наша милост може и да не може да пише, но за разлика от чукчата все пак чете. Понякога. И тия дни прочете гневната, но справедлива критика на коментатор в Afera.bg към нашите "пълни със злоба към българските институции памфлетчета". Прав е другарят, че не е правилно прасета от кочината като нас да й викат "фък" на институцията Бойко. Затова днес показваме истинското отношение на народа Му
към институцията Му:

[видео]

[край на видеото]


Песента е записана и разпространявана малко преди изборите през 2009 г.




[видео]



[край на видеото]

[видео]



[край на видеото]




[видео]



[край на видеото]


Музиката от този клип се казва "основна схема", свалeна е от http://soundcloud.com/slidedexter/free-feat-boyko-borisov. Самият автор на музиката иска да остане анонимен, интервю с него --> http://soundcloud.com/slidedexter/track  Автор на този и предишния клип е krlkirilov

Учителката отдавна се е сраснала със стола, застопорен пред компютъра. Косите й са побелели от мъка, а пръстите й са изкривени от постоянното чаткане по клавиатурата. В светлината на екрана тя изглежда толкова самотна. Локвичките от сълзи не засъхват с месеци по бюрото. Тя знае, че е скучна, отдавна не е ъпгрейдвала информацията си за света, както и за науката, с която някога се е занимавала. Въпреки това вярва, че е добър човек. Тази й убеденост й пречи да разбере защо в продължение на толкова години учениците продължават да й връзват тенекия. Отдавна престана да ги чака в прашната класна стая. Те спряха да идват един по един, въпреки че се научи да говори с тях за молове, поп, рап, рок и дори и фолк звезди. Дори си призна, че те значително я превъзхождат във финансово, интелектуално и физическо отношение. Започна да организира виртуално училище. Пишеше електронни отсъствия и ходеше да събира „избягалите” от сайтовете за запознанства, за онлайн пазаруване и игри. Въпреки...

Голямата мечта на хората, които работят по създаването на технологии, свързани с виртуалната реалност е да бъде направено копие на прословутия холодек, който познаваме от сериала Star Trek: The Next Generation. Въпреки че създаването на нещо подобно все още не е възможно със сегашните технологии, в лабораториите на Microsoft вече се работи по въпроса и са постигнати доста успехи в тази насока, предаде Neo Win. Целта на специалистите, които работят в Edison Labs е да създадат реалистична триизмерна среда, която не изисква специални очила, за да бъде виждана коректно от хората. Технологичното издание The Verge е пратило свои хора в лабораториите на редмъндския гигант, за да заснемат докъде са стигнали специалистите. Стиви Батич, директор на изследователската част от лабораторията, е демонстрирал няколко различни типа технологии, които правят възможно пресъздаването на виртуална реалност. Едната от тях използва геймърската система Kinect, за да следи движенията на човека и LED светлини, които осветяват очите. По този начин зрителят може да види триизмерен обект без нужда от специални очила и да го разгледа от всички страни, благодарение на Kinect, който улавя и предава движенията на главата. Върху виртуалния обект дори може да се види отражението на човека, който го наблюдава. Microsoft вече работи върху устройства, които използват новите технологии за виртуална реалност, но те са в начален стадий на развитие и вероятно ще минат години преди да станат достъпни за крайните потребители.

Премиерът Борисов заплаши с уволнение вицепремиера Дянков ако е казал онова, което всички зрители чуха, че е казал. Дори не е толкова важно, какво точно е казал и затова ще го преразкажа в скоби ( че министърът на земеделието Мирослав Найденов можел скоро да спре да приказва „така”, т.е. да не недоволства от бюджетните средства, които му се отпускат).

Не знам дали за Дянков евентуално напускане на проветривия пост е драма или спасение. На за Борисов тази ситуация е поредното изпитание за това колко струва неговата дума. Защото той не просто повиши тон, но и призна любимата теза на опозицията, казвайки в пристъп на откровение, че цяла година му прикривали грешките на Дянков, а пък сега той казал такава глупост, т.е. е неблагодарен за прикриването на глупостите му. Съответно премиерът разярено го заплаши, че ще си ходи, ако е казал въпросната „глупост”.

Както и при предишни подобни ситуации , и двамата могат да тръгнат да увъртат, ако се разберат да замазват положението. Но положението е толкова замазано, че няма нужда от повече замазване. Подмазващият се водещ на ТВ 7 Бареков наскоро се опитваше да угоди на гостуващия в студиото му за интервю от час и половина премиер Борисов, пожелал импровизирано Дянков да се извини още веднъж в ефир на зърнопроизводителите за нещо, за което вече веднъж им се беше извинил ( явно пак под натиск). Този път ролята на натискащ поведе водещият, подвиквайки на продуцентите на предаването „ Абе, къде е този Дянков…защо не се обажда…кажете му, че го търси Бойко Борисов…къде се крие…”. Наложи се Борисов да спасява Дянков от Бареков с обяснението, че Дянков работи, а не се крие, което накара водещия моментално да смени тона и с блага усмивка да възкликне” Ей, този Дянков е много хитър”!

Сега обаче въпросът е дали Дянков ще пожелае да бъде спасяван от поредното унижение- вчера от Бареков, днес от прекия му началник. Или ще спаси сам остатъците от своя престиж като се оттегли.

Няма нужда да гадаем. Това така или иначе ще се изясни. Каквато и да е развръзката, ще се обогатят познанията ни за границата на безграничното търпение на онези, с които Борисов се е обградил. Напоследък косвено им отреди мястото на „жената в семейството”, обявявайки себе си за мъжа спрямо тях. Чакаме да видим какво ще се пръкне от този брак по сметка, в който мъжът редовно бие жените си. Не искам да ги обидя , че са безгръбначни, но пък знам, че в цирка има такъв номер – на „жената каучук”, която показва чудеса от гъвкавост. Такава ще да е била селекцията при кандидатстването за работа под купола на кабинета „Борисов” и досега участниците в представлението не са излъгали очакванията на селекционера.

Share on Facebook

При повечето ситуации в дивата природа животните развиват умения, които им помагат да избегнат някой друг организъм да ги изяде. Пример за това са хамелеоните, които сменят цвета си, за да станат невидими за хищниците. Много по-рядко се срещат организми, които развиват обратните способности, с които привличат други животни да ги изконсумират. Точно такъв е случаят с новооткрита океанска бактерия, която свети и така привлича животните, които се хранят с нея, информира Phys Org. От години учените подозират, че такива бактерии съществуват, но едва сега това беше доказано опитно. Екип, ръководен от Маргарита Зарубин, е сложил найлонова торбичка пълна с нормални бактерии от вида Photobacterium leiognathi в единия край на аквариум със скариди и други микроби. В другия край изследователите пуснали прозрачна торбичка със същата бактерия, но променена генетично, така че да не може да свети. Оказало се, че скаридите и другите организми в аквариума се събират около пликчето със светещи бактерии, а към другото не са проявили никакъв интерес. След това скаридите били оставени да поплуват в аквариум, където има от светещите бактерии и не след дълго коремите на животните също засияли, което означавало, че са яли от организмите. Накрая скаридите, които са яли светещи бактерии били смесени с други, които не са поели от специалната храна и били пуснати в аквариум с риби. Последните се нахранили със скаридите, които светели и не проявили интерес към останалите. Изследователите установили и друг интересен факт. Храносмилателният тракт на скаридите и рибите не засегнал по никакъв начин Photobacterium leiognathi и се оказало, че бактерията използва животните като транспортно средство, за да се разпространява.

Преди дни ви съобщихме за хакерската атака срещу фирмата, специализирана в областта на сигурността, Stratfor. Базираната в щата Тексас компания беше атакувана по Коледа и сега хакерите обявиха, че ще направят публично достояние 2.5 милиона адреса на електронни пощи, които принадлежат на клиенти на Stratfor, предаде Tech Spot. Атаката беше проведена през коледния уикенд, но официалният сайт на Stratfor все още е извън строя и не предлага никакви услуги. Отговорност за нападението поеха членовете на групировката AntiSec, за която се смята, че е част от Anonymous. Според хакерите Stratfor е „ЦРУ в сянка”, а откраднатата информация, която предстои да бъде публикувана, ще разкрие срамни подробности за дейността на фирмата. Сред клиентите на Stratfor са влиятелни компании и институции като Американските военновъздушни сили, полицията на Маями, Apple и други мощни организации. Освен адреси на електронни пощи, хакерите планират да пуснат и 860 хиляди потребителски имена, голям брой документи и част от кореспонденцията между клиенти на Stratfor и поддръжката на фирмата. Според хакер, който е взел участие в атаката, четири от сървърите на Stratfor са били буквално източени. В момента атакуваната фирма използва основно Facebook, за да комуникира с клиентите си. В официално изявление на Stratfor се казва, че атаката е била извършена на 24 декември.

Космонавтите, които работят на Международната космическа станция изпратиха до Земята специално видео с пожелания по случай Нова година. Шестчленният екипаж, начело с командира Дан Бърбанк, поздрави хората и всеки от астронавтите отправи персонални послания. Космическата станция се намира в ниска околоземна орбита. Екипажът на орбиталната лаборатория прекара Коледа в космоса, а сега ще отпразнува и Нова година там, предаде Space.com. Междувременно Руската космическа агенция успя да изстреля успешно ракета Союз 2, която има за задача да изведе в орбита около Земята шест сателита. Полетът идва дни след предколедния провал, когато друга ракета от същия тип се взриви, а парче от нея едва не уби жител на Сибир. Поредният полет на руска ракета се състоя вчера и по последна информация до момента всичко се развива според плановете и без засечки. Союз 2 излетя от покрития със сняг космодрум Байконур. На борда на ракетата има сателити, които са собственост на американската компания Globalstar. Космическият кораб излетя от същата площадка, която беше използвана и от катастрофиралата преди няколко дни руска ракета. Руската космическа агенция все още разследва причините за катастрофата, при която беше унищожен намиращият се на борда руски военен сателит. През тази година космическата програма на руснаците регистрира пет неуспешни излитания, но за щастие всички бяха с ракети, на които не е имало хора.

Сцената на Ловешкото читалище „Наука“ и тази година е празнично украсена с арт-инсталация на художника Тихомир Витков, изработена от отпадъци. За ловчалии лъскавите листове ламарина са познат отпадък от дейността на няколко фирми в града.  Но фантазията и сръчната ръка на художника са сътворили вълшебен декор за коледните и новогодишни концерти на малките певци, пианисти, танцьори и актьори.

Деликатните и леки орнаменти отразяват светлината на прожекторите, леко потрепват и се въртят и пасват брилянтно на празничната атмосфера и вълненията на  изпълнителите и публиката.

Още едно достойнство на тази празнична сценична украса е фактът, че тя е 100% рециклируема и няма да попадне на сметището.

Снимките са на талантливия млад фотограф Цветомир Петров.

Масивен спам се изля по посока на читателите на популярния вестник New York Times. Осем милиона души намериха в електронните си пощи непоискани търговски съобщения, изпратени от изданието. В началото служителите на New York Times предполагаха, че някой извън вестника праща фалшиви писма, но после се оказа, че случката е плод на човешка грешка и съобщенията наистина са от реномираното издание, предаде Mashable. От New York Times излязоха с официално изявление, в което се казва, че писмата е трябвало да достигнат само до ограничен кръг от читатели, които са заявили предварително, че искат да получават комерсиални съобщения от вестника. Поради недоглеждане обаче, писмото е било разпратено до цялата база с електронни адреси, които притежава New York Times. Някои по-наблюдателни потребители са забелязали, че в хедърите на писмата е записан IP адрес, който принадлежи на маркетинговата компания Epsilon Interactive. През април хакери откраднаха бази с електронни адреси от Epsilon и този факт накара доста хора да стигнат до невярното заключение, че сегашният спам е породен от нов пробив в сигурността. В крайна сметка е добре, че инцидентът не е свързан с хакерска атака и единствените щети са удара по реномето на New York Times и загубеното време на засипаните със спам милиони потребители.

Усещате ли празникът да се е просмукал във всяка една ваша пора? Чувствате ли любовта на близките си, на папата и патриарха? Усещате ли, в това вълшебно време, колко много ви обича властта? Любовта се стеле на парцали и чака да ви скове с очакван и типичен януарски студ. Столичани, усетихте ли любовта на Столичната община? Вярно е, че снегът не беше изчистен, но не забравяйте, че тя ви обича и всеки ден решава най-съкровените ви проблеми. Образованието, чистотата, трафикът и метрото – това са приоритети, които не могат да бъдат загърбени. Е, вярно е, че коледната елха е пършива, че градът е грозен и не е украсен подобаващо, но кой очаква от общински работници да проявяват творческо мислене? Те не са толкова прозаични – те са прагматични, а прагматичното управление изисква своите приоритети. А пък и, столичани, признайте си – и вие не го обичате особено тоя град, че да заслужавате повече празнично настроение. Особено в условия на икономическа и финансова криза. Така е, права е...

Мира Радева е родена във Варна. Завършила е социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Радева е доктор на науките и преподавател по социология в ПУ „Паисий Хилендарски”. Тя ръководи социологическата агенция MBMD. Наскоро издаде книга „Общественото мнение в годините на прехода”. - Госпожо Радева, вашата книга „Общественото мнение в годините на прехода” е уникална с това, че сте успяла да направите портрет на поколението, което участва в този период. Кои от фактите ви стимулираха, за да напишете книгата? - За мен най-хубавият повод е, че моето дете е тук при мен. То се завърна от Америка за празниците и това ме прави щастлива. - За първи път говорите в личен план. Вие не сте единственият родител, чието дете е далеч от родината. - Знам това. Най-тъжното нещо е, че децата ни продължават да бягат от родината си, при положение че страната ни е толкова красива и има много предимства, за да предпочетеш да живееш в нея. България е една изключително уютна страна, в...

Краят на годината е време за обобщения.Обичам всяко обобщение, ако е с въображение. А няма по-ярко обобщение от анекдота! И колкото е по-кратък и абсурден, толкова е по-сочен.

Така е и с българската действителност. Тя е поредица от сбъднати вицове. Припомнял съм, най-често в края на всяка статия, десетки вицове. Стари или нови- важното е да са актуални.

Не се безпокойте, няма да ги събера сега в една отделна новогодишна китка като преглед на смесицата от народното и собственото ми творчество. Би било обидно за постоянните читатели, на които е редно по-скоро да благодаря за вниманието.

Но не мога да не дам поне един пример за това, как вицовете оживяват. Помните ли онзи за разговора между мутрите, които чули , че имало един паяк, който вдигал колите. „Кой е па тоя, Паяка, бе -не съм го чувАл, не ме е питАл за разрешение”, разгневила се главната мутра.

Какъв ти виц- нищо подобно! Оказа се, че това е почти прозрение, част от „живия живот” -както обичаше да се изразява нашият дългогодишен партиен и държавен ръководител Тодор Живков, управлявал живота ни не на шега цели 35 години.

Оказва се, че банда автокрадци, снабдени с кола-паяк, извършвала кражби на автомобили в София. Хванали ги, все пак. Но фактът си е факт: да не се пошегува човек в тази държава, веднага те взимат насериозно и ти материализират хумора, превръщайки идеята в дела.

По този повод и във връзка със съобщения вече факт, че правителството е номинирало за нов мандат като европейски съдия известния бивш червен депутат Александър Арабаджиев, ще припомня вица за Живков и близкия му съратник Милко Балев, които посетили Софийския университет и Софийския затвор. На затворниците Живков великодушно обещал десет пъти по-голямо увеличение на храната, отколкото на студентите. „Защо, бе, другарю Живков”, поинтересувал се Милко Балев. „Еее, Милко, ние с тебе тепърва студенти нема да ставаме”, обяснил др. Живков.

Всяка аналогия с Бойко и Цецо е случайна.

Share on Facebook

Италия е уведомила официално Министерството на външните работи и Министерството на труда и социалната политика на Република България за своето намерение да премахне съществуващите ограничения за български работници от началото на следващата година. „Приветствам решението на италианското правителство и се надявам неговият пример да бъде последван и от другите страни, които все още ограничават достъпа на [...]

Подбрала съм няколко примерни корици като илюстрация за какво говоря, когато казвам, че си е направо стряскащо колко ужасяващи корици са публикувани.
Най-класическите примери за лоши/слаби корици са:
1. Липса на фон. Прекалено много художници просто слагат едно/двуцветен фон и паркира персонажите върху него. Доста е мързеливо и отблъсква читателите – корицата е това, което привлича вниманието към комикса. Мързелива корица = непродаден комикс.
2. Счупена физика. Това е дори по-тежко престъпление. Можем да повярваме в супергерои… но нека поне имат поне минимални прилики с човешки същества… моля?!
3. Несъответстващи си лица. Няма по-смешно от несъответстващи си физиономии. Трапосването на усмихнат или отегчен персонаж на предполагаемо сериозна корица е добър начин да отблъснеш читателя.
4. Неразпознаваеми персонажи. Ужасно много художници рисуват всичките си персонажи от мъжки/женски пол с едни и същи фигури, лица и разликите са единсвтено в дрехите и евентуално прическите. Настава лека паника, когато не разбираш нито кой гледаш, нито какво се случва. Много често всички мъже имат еднакви двадратни тела, имат един и същи ръст и квадратни брадички. Жените са с едни и същи форми и идентични лица и еднакъв ръст. Често дори костюмите са еднакви при някои.

Секси мацка не е достатъчно да ти продаде корицата. Желателно е художникът да има понв повърхностна представа от анатомия.

Тази корица е неуспешна, защото целта й е да ни говори за катастрофа – Red Tornado e единственият останал прав, а около него е пълно с повалени герои, може би мъртви. Сериозността на ситуацията е напълно застреляна от идиотската поза на Даяна, която, когато е умирала/припадала, се е постарала да го направи е гърбочупеща поза, изпъчила гърди към нас, със секси физиономия. Не че нещо, просто е малко или повече автогол. Защото всички знаем, че като разтворим комикса няма да има календар на Даяна по бански на плажа, а ще има някаква история, за която се смята, че трябва да сме емоционално инвестирани. Секси… да, добре нарисувана? Да… completely failing to create an atmosphere of despair? Да.

Нямам представа какво е сполетяло Логан, но се надявам да не е фатално. Илюстраторът може би в последния момент са му казали, че не рисува скачаща по дърво акула и е добавил класическия костюм и остриетата (във втората само прическата и го е съблякъл. Нямам идея къде е останалата част от тялото му под раменете). Просто погледнете остриетата. Че те са по-дълги от ръцете до лактите му… позата му освен това е напълно сбъркана, с минатюрни крачета, които не биха могли да му издържат тежестта и логично, сакатлъшки се прекатурва през каквото мога само да предполагам е Игдразил, заради канските размери. Във втората рисунка… нямам идея какво се очаква да е фона.

При мъжките персонажи това е класически проблем, като може би най-големите престъпления срещу изкуството са правени от Роб Лайфелд. Абсолютната му незапознатост с обикновена анатомия може да бъде сравнявана само със склонността му да прави персонажите по-гротескни и по-гротескни с всеки комикс, до който се докопва. И мога да кажа, комикс феновете не са очаровани. Ако искаме да гледаме напълно обезобразени псевдо-човешки изглеждащи същества – ей го Пикасо…, Лайфелд явно си е сбъркал професията.

Не знам какво се е случило на тази корица, освен че Капитан Америка е централно срещу слабините на… ъъ… не мога да разпозная деформираната буца плът над него. Стилизацията е доста скучна, фонът е??? А мацката, която страстно обхваща крак/дънер на човека до нея е счупена на три места. Класически пример за необмислена и съответно неуспешна корица… иначе казано – грозна. Тук даже сексизмът няма нищо общо… просто художникът е некадърен.

Наистина, много комикс художници изпадат в две крайности – жените са секси сексуални, в неудобни и нереални пози ала „ела кумчо, изяж ме“, а мъжете са безформени буци мускули. Пример: Тор, който евентуално има най-грозните панталони на планетата и сигурно ги е заел от MC Hammer, предполагам и той гостува в броя с „вредите от анаболните стероиди“? Ревящите лица на заден фон… не мога да помогна. Пример за грозна корица, объркани пропорции и като цяло, не, мерси.

От време на време някой художник решава да комбинира – секси мацки, с идиотски пасивни пози и абсурдната мускулатура,. Крайният резултат е доста разочароващ.

От една страна, червено-бялото дърпа вниманието и сякаш е бил тръгнал в правилната посока. На заден фон виждаме земя и самолет сбутан в единия ъгъл.
На втори пголед обаче… мога да кажа със сигурност че основната супер способност на Кара е гръбнак от желязо. Бюстът й е толкова голям, че сигурно има собствена гравитация (което е единствената причина, заради което бюстието й не пада предполагам). Това и кръст, който не би могъл да изкара  каквото и да е живо нещо, защото ханшът й е по-тесен от собствената й глава. Добра идея, развалила се от желанието да ни покажат поредния модел от каталог за бельо.

Притеснявам се, че художникът не е решил дали двете ще правят страстен въздушен секс или ще се бият.
Фонът е убийствено скучен, просто някаква синя боя, а двете героини са успели да земат позите, в които застават всички жени, когато се бият… изпъчили гърди и дупе,  оплели крака една в друга и зяпащи към зрителя. Епично!
Изключително евтиното „оо, мацки се бият и то за меееен“. комбинирано със счупената физика на телата им е просто класически пример на лоша корица. Привлича ли вниманието? Да. Прави ли го за сметка на персонажите си? Да.
Ще си го купи ли някой, който не използва списанието за маструбиране? По-скоро не.

Не знам кое е по-стряскащо. Миниатюрната главичка едва подаваща се от гротескния торс на капитан Америка или гърдите му, които са в процес на взривяване. Нямам идея кой е одобрил тази рисунка, но от друга страна е класически Лайфелд… Лайфелд има страхотен проблем да рисува ръце и крака, затова ръцете на Стийв са удобно скрити зад щита му. Какво се е случило с тялото на Капитан Америка, нямам идея. Евентуално да е брой посветен на проблемите с анаболните стероиди? По-късно и Тор ще намине…
ЛОША корица по толкова много причини…

От една страна тази корица е по-добра от повечето от предишните. Има някаква дейност, не личи персонажите да играят за зрителя и има фон. Да не говорим, че привлича интересна… коя е мадамата, какво правят пипалата на д-р Октопус и…. ъъъъ, какво се е случило с гръбнака на споменатата дама? Още, това дали са гърдите й или бойни ракети, които напират да излязат от гръдния й кош?
Толкова… много… въпроси!!!!
Тази корица е по-скоро неуспешна по отношение на анатомията (никой не може да заеме тази поза и все още да може да диша, защото… бели дробове!!), да не споменаваме, че кръстът й е по-тесен от рамото й. От друга страна… имам този брой, така че

Тази корица е не толкова лоша, колкото неразбираема. Нямам никаква идея какво се случва на фона, нито каква е странната тъмна маса вляво. За сметка на това импровизирания латинотанц, в който са двата персонажа е прекрасен, ако и малко не на място.

За съжаление списъкът с ужасяващо грозни корици е изключително дълъг, но повечето принадлежат на Лайфелд.

Filed under: бръмчащи мисли, култура уж, творчество Tagged: безличен фон, комикси, сбъркана анатомия, ужасни корици

Подбрала съм няколко примерни корици като илюстрация за какво говоря, когато казвам, че си е направо стряскащо колко ужасяващи корици са публикувани.
Най-класическите примери за лоши/слаби корици са:
1. Липса на фон. Прекалено много художници просто слагат едно/двуцветен фон и паркира персонажите върху него. Доста е мързеливо и отблъсква читателите – корицата е това, което привлича вниманието към комикса. Мързелива корица = непродаден комикс.
2. Счупена физика. Това е дори по-тежко престъпление. Можем да повярваме в супергерои… но нека поне имат поне минимални прилики с човешки същества… моля?!
3. Несъответстващи си лица. Няма по-смешно от несъответстващи си физиономии. Трапосването на усмихнат или отегчен персонаж на предполагаемо сериозна корица е добър начин да отблъснеш читателя.
4. Неразпознаваеми персонажи. Ужасно много художници рисуват всичките си персонажи от мъжки/женски пол с едни и същи фигури, лица и разликите са единсвтено в дрехите и евентуално прическите. Настава лека паника, когато не разбираш нито кой гледаш, нито какво се случва. Много често всички мъже имат еднакви двадратни тела, имат един и същи ръст и квадратни брадички. Жените са с едни и същи форми и идентични лица и еднакъв ръст. Често дори костюмите са еднакви при някои.

Секси мацка не е достатъчно да ти продаде корицата. Желателно е художникът да има понв повърхностна представа от анатомия.

Тази корица е неуспешна, защото целта й е да ни говори за катастрофа – Red Tornado e единственият останал прав, а около него е пълно с повалени герои, може би мъртви. Сериозността на ситуацията е напълно застреляна от идиотската поза на Даяна, която, когато е умирала/припадала, се е постарала да го направи е гърбочупеща поза, изпъчила гърди към нас, със секси физиономия. Не че нещо, просто е малко или повече автогол. Защото всички знаем, че като разтворим комикса няма да има календар на Даяна по бански на плажа, а ще има някаква история, за която се смята, че трябва да сме емоционално инвестирани. Секси… да, добре нарисувана? Да… completely failing to create an atmosphere of despair? Да.

Нямам представа какво е сполетяло Логан, но се надявам да не е фатално. Илюстраторът може би в последния момент са му казали, че не рисува скачаща по дърво акула и е добавил класическия костюм и остриетата (във втората само прическата и го е съблякъл. Нямам идея къде е останалата част от тялото му под раменете). Просто погледнете остриетата. Че те са по-дълги от ръцете до лактите му… позата му освен това е напълно сбъркана, с минатюрни крачета, които не биха могли да му издържат тежестта и логично, сакатлъшки се прекатурва през каквото мога само да предполагам е Игдразил, заради канските размери. Във втората рисунка… нямам идея какво се очаква да е фона.

При мъжките персонажи това е класически проблем, като може би най-големите престъпления срещу изкуството са правени от Роб Лайфелд. Абсолютната му незапознатост с обикновена анатомия може да бъде сравнявана само със склонността му да прави персонажите по-гротескни и по-гротескни с всеки комикс, до който се докопва. И мога да кажа, комикс феновете не са очаровани. Ако искаме да гледаме напълно обезобразени псевдо-човешки изглеждащи същества – ей го Пикасо…, Лайфелд явно си е сбъркал професията.

Не знам какво се е случило на тази корица, освен че Капитан Америка е централно срещу слабините на… ъъ… не мога да разпозная деформираната буца плът над него. Стилизацията е доста скучна, фонът е??? А мацката, която страстно обхваща крак/дънер на човека до нея е счупена на три места. Класически пример за необмислена и съответно неуспешна корица… иначе казано – грозна. Тук даже сексизмът няма нищо общо… просто художникът е некадърен.

Наистина, много комикс художници изпадат в две крайности – жените са секси сексуални, в неудобни и нереални пози ала „ела кумчо, изяж ме“, а мъжете са безформени буци мускули. Пример: Тор, който евентуално има най-грозните панталони на планетата и сигурно ги е заел от MC Hammer, предполагам и той гостува в броя с „вредите от анаболните стероиди“? Ревящите лица на заден фон… не мога да помогна. Пример за грозна корица, объркани пропорции и като цяло, не, мерси.

От време на време някой художник решава да комбинира – секси мацки, с идиотски пасивни пози и абсурдната мускулатура,. Крайният резултат е доста разочароващ.

От една страна, червено-бялото дърпа вниманието и сякаш е бил тръгнал в правилната посока. На заден фон виждаме земя и самолет сбутан в единия ъгъл.
На втори пголед обаче… мога да кажа със сигурност че основната супер способност на Кара е гръбнак от желязо. Бюстът й е толкова голям, че сигурно има собствена гравитация (което е единствената причина, заради което бюстието й не пада предполагам). Това и кръст, който не би могъл да изкара  каквото и да е живо нещо, защото ханшът й е по-тесен от собствената й глава. Добра идея, развалила се от желанието да ни покажат поредния модел от каталог за бельо.

Притеснявам се, че художникът не е решил дали двете ще правят страстен въздушен секс или ще се бият.
Фонът е убийствено скучен, просто някаква синя боя, а двете героини са успели да земат позите, в които застават всички жени, когато се бият… изпъчили гърди и дупе,  оплели крака една в друга и зяпащи към зрителя. Епично!
Изключително евтиното „оо, мацки се бият и то за меееен“. комбинирано със счупената физика на телата им е просто класически пример на лоша корица. Привлича ли вниманието? Да. Прави ли го за сметка на персонажите си? Да.
Ще си го купи ли някой, който не използва списанието за маструбиране? По-скоро не.

Не знам кое е по-стряскащо. Миниатюрната главичка едва подаваща се от гротескния торс на капитан Америка или гърдите му, които са в процес на взривяване. Нямам идея кой е одобрил тази рисунка, но от друга страна е класически Лайфелд… Лайфелд има страхотен проблем да рисува ръце и крака, затова ръцете на Стийв са удобно скрити зад щита му. Какво се е случило с тялото на Капитан Америка, нямам идея. Евентуално да е брой посветен на проблемите с анаболните стероиди? По-късно и Тор ще намине…
ЛОША корица по толкова много причини…

От една страна тази корица е по-добра от повечето от предишните. Има някаква дейност, не личи персонажите да играят за зрителя и има фон. Да не говорим, че привлича интересна… коя е мадамата, какво правят пипалата на д-р Октопус и…. ъъъъ, какво се е случило с гръбнака на споменатата дама? Още, това дали са гърдите й или бойни ракети, които напират да излязат от гръдния й кош?
Толкова… много… въпроси!!!!
Тази корица е по-скоро неуспешна по отношение на анатомията (никой не може да заеме тази поза и все още да може да диша, защото… бели дробове!!), да не споменаваме, че кръстът й е по-тесен от рамото й. От друга страна… имам този брой, така че

Тази корица е не толкова лоша, колкото неразбираема. Нямам никаква идея какво се случва на фона, нито каква е странната тъмна маса вляво. За сметка на това импровизирания латинотанц, в който са двата персонажа е прекрасен, ако и малко не на място.

За съжаление списъкът с ужасяващо грозни корици е изключително дълъг, но повечето принадлежат на Лайфелд.

Filed under: бръмчащи мисли, култура уж, творчество Tagged: безличен фон, комикси, сбъркана анатомия, ужасни корици

Настана време за годишния фото очерк. В компилация от снимки, ви представям 2011-та година, такава, каквато я видях през обектива.

В началото бе Бузлуджа. Отвън прилича на летяща чиния, а отвътре все едно си в бъдещето, когато света е изчезнал от хилядолетия.

В най-лютата зима попадам в снежния капан на Балкана. В страховита виелица, с нулева видимост, едвам се добирам до хижа Мазалат.

В Ахтопол пясъка е вледенен, чак е запечатал птичите стъпки.

Вятърът вилнее с бясна сила на Карандила. По залез се надигат мъгли.

Скалистото крайбрежие, между Аркутино и Германката, е красиво в цветовете на залеза, макар и без вълни.

Край Поморие е наопаки - мрачно е, морето беснее.

В непрогледна мъгла, по зазоряване, изкачвам 894-те стъпала към паметника Шипка. Над плътната облачна пелена се подава снежен връх.

След минути, мъглата превзема Шипка. Оръдията, които навремето са я бранили, гледат безмълвно на изток.

Изкачвам безкрайния гръбнак на Балкана в мрак, от хижа Бенковски към връх Вежен, за да бъда там по изгрев.

Заради климатична инверсия, в ниските части мъглата заледява дърветата, докато по върховете снега се топи.

Бурното море полира до блясък брега.

Зимата приключва с изкачване по тъмни доби на връх Полежан, под напора на нестихващ бурен вятър.

През април, дъжд мие улиците на Лисабон. Португалия, толкова ме очарова, че една седмица, преминава като миг.

Все пак, разгледах прекрасното градче Синтра и се добрах до най-западния бряг на Европа - нос Cabo da Roca.

Понякога най-скучния пейзаж, в най-лошото време, е не това, което е. Мрачни дъжджовни облаци лумват в пламъци, под непрестанния ръмеж.

И докато пролетта настъпва с пълна сила, като прасе в кочина, се навирам в най-калното място, само за да запечатам един уникален залез.

В търсенето на пролетни ниви, поемам към Русенски Лом.

Но защо, като родния край, жълтее в цветовете на рапицата.

След рапицата идва сезона на маковете.

Силистар ухае на мащерка.

Бреговете на Калиакра червенеят от макове.

Мимолетни лъчи озаряват измитите от дъжда букови гори на Стара Планина.

В Предбалкана се ширят безкрайни лавандулови поля, пазени от строги охранители.

За кой ли път съм в отсрещния край на България - Белоградчик.

С фокус на път приключвам одисеята в Родопите.

Не обикновено поле, а поле с много сламени бали, се появява покрай пътя. Трябваше да си опъна палатката тук и да го снимам до изтощение.

В разгара на лятото нощувам на Кременските езера. Време е за обилно ядене на боровинки.

Не пропускам мъгливите утрини на Голям Беглик и Широка Поляна, както се случва всяка година.

За пореден път Балкана показва рогата си и ме оставя без сили в търсене на Кралимарковата дупка.

Бургас е връхлетян от свирепа буря. Толкова ожесточена, че не успявам да се добера до края на мостика.

Есента отказва да се подчини на сезонния кръговрат.

След известно затишие тръгвам да я диря отново. Грипен вирус превръща пътешествието в кошмар.

Преминавам през Родопите и Рила, на север през Трън и Етрополе. Завършвам в Жеравна.

Страшното езеро е една добра дестинация, преди планинаните да потънат в сняг, когато реки и езера се сковават в лед.

Дъждът изми улиците, а Бургас е в Коледна украса.

Завършвам фото-очерка за 2011-та година от брега на Маслен нос. Камъни, като черни перли, надничат над морето, под непрестанния плисък на вълните, в мразовитото декемврийско утро.

Всички снимки от 2011

Очерк 2011 | Очерк 2010 | Очерк 2009 | Очерк 2008

Традиционно в края на годината е време за класации. Натъкнах се на една за най-слушаните песни в България през 2011. И се потресох. Не бяха чалга, но до едно –диско еднодневки. Та по този повод реших да си направя наша, семейна класация. Имаме си нещо като традиция винаги в петък, но не всеки петък, да си правим семейно парти, като всеки си пуска любимите парчета. Макар че винаги има изненади, ядката на репертоара ни е горе-долу една и съща:

15. The Lion King (soundtrack)-Hakuna Matata Песента от “Цар Лъв” ни остана любима, въпреки че Дара се отърва от обсесията да гледа филмчето нон стоп. Hakuna Matata: It’s a problem free philosophy!

14. Faithless- Drifting Away Много любими са Faithless, обаче не ми дават да ги слушам, освен на слушалки. Били „тупалка”.

13. AC/DC - She's Got The Jack Това обикновено си го пускаме в малките часове, когато децата си легнат. Историята помни знаменателни изпълнения пред публика на това парче, включително на сватбата ни.

12. Eminem ft. Rihanna - Love The Way You Lie Макар да не си падаме по Риана, харесваме Еминем. Това парче наистина сериозно се беше настанило у нас.

11. Roger Waters & Eric Clapton Wish You Were Here: Винаги си пускаме точно това изпълнение (но не ми дава да го ембедна), поводът и цялата атмосфера напомнят колко добри могат да са хората.

10. Dulce Pontes - Canção do Mar Заради необяснимата ми но непреодолима любов към Португалия. Изобщо, фадото е страхотна музика, но предпочитам да си я слушам сама.

9. Bruce Springsteen - Oh Mary Don't You Weep А с тази песен открихме, че Брус само се прави на американски селяндур с тениска без ръкави.

8. Mecano- Hijo de la Luna Това си е само за мен и Дара, макар че се пее за синът на луната.

7. RUN-DMC vs. Jason Nevins - It's Like That На това парче измислихме на Алек номера за коледното тържество- танц с баскетболна топка. Нещо като преоткриване на първичния брейк с елементи на дрибъл.

6. Slash, Derek Sherinian, Billy Idol - In the Summertime! Е да обяснявам ли защо?!

5. Pink Floyd - On The Turning Away На тази песен баща и дъщеря винаги танцуват, а аз сълзливо си представям как ще танцуват на сватбата й.

4. Linkin Park – Numb Твърде успешно заразих и Алек с Linkin Park, така че когато той е ди джей, слушаме предимно и изобилно тях.

3. Rachmaninov -Piano Concerto 3 Истината е, че с Рахманинов ме обсеби филма "Блясък" (Shine, 1996). Но не мога да се излекувам.

2. Eric Clapton – Layla Това е моята песен. Която всеки път ме кара да се питам какво трябва да изпитва един човек към друг, за да създаде това.

1. Guns N` Roses - Sweet Child O`Mine Това е нещо като семеен химн, спомен от краткия ни период като гаджета (около месец) и винаги свързван с децата, без които връзката ни нямаше да е същата. Макар за Дара да е твърде метълско, а за Алек- твърде меко, ние, старите, продължаваме да пеем с цяло гърло, докато децата свирят на хилки за федербал.

С две на сто е намаляло използването на нелегален софтуер в България през последната година и половина. Купен е легален софтуер за $2 млн. долара повече. Това е най-големият спад в Югоизточна Европа от 2006 г. насам, каза пред БТА Георги Дамянов - директор на дирекция „Авторско право” в Министерството на културата. „Очакваме позитивни резултати за спад и за цялата 2011 г., които ще излязат от международното независимо проучване през април 2012-а”, посочи още той, цитиран от Дарик. По думите му спадът при пиратския бизнес софтуер е от 67 на 65%, но е необходима още работа в тази посока - в Западна Европа неговият дял е 30-35%. „Регистрираните в търговския регистър фирми са стотици хиляди и физически не можем да проверим всички и да ги санкционираме. Затова е по-добре да се обърне внимание на фирмите да проверят какъв софтуер ползват и да бъдат посъветвани да заменят пиратския със законен. Изпратени бяха 15 000 писма до случайно избрани компании и получихме отговори от 3000-4000, което е много добър резултат. И през следващата година предвиждаме да продължим кампанията съвместно с НАП”, обясни Дамянов. Той отбеляза, че през тази година в дружествата за колективно управление на авторските и сродни права трябва да са постъпили повече средства спрямо миналата, най-вече от използване на музика при публично изпълнение в хотели, ресторанти, дискотеки и други заведения, за което културното министерство активно съдейства. „Събраните от глоби средства са около 80 000 лв. - с около 30% по-малко от 2010 г., което означава, че ползвателите започват да се научават, че трябва да спазват Закона за авторското право и сродните му права и да си плащат за ползването на музика”, коментира експертът. Благоприятните резултати се дължат и на приетите промени в закона, които са в сила от 25 март. Според тези промени само едно дружество може да събира отчисления за един вид права.

Милен Радев

Ерих Хекел (1883 – 1970) е германски художник, експресионист, съучредител и влиятелен член на художествената група “Брюке” (“Мост”).

Не питая голяма слабост към експресионизма, та се наложи булката принудително и почти вързан да ме закара на негова ретроспективна изложба в Берлин.

Веднъж попаднал в галерията (а и понеже интернет-покритието там беше много калпаво) реших да пошаря с поглед по стените…

При това открих с учудването на невежия картини – от периода след Европейската война, особено от втората половина на 30-те и след Втората война – с изключителен колорит, с оригинален художествен ракурс, струящи една трансформирана през личността на големия творец необичайна действителност.

Впечатлен заснех от свободна ръка някои от особено харесалите ми и ги публикувам тук без комерсиална цел и за общо благо.

---

Продукти за 4 порции:
500г шоколадов сладолед
3 яйца
1 1/2ч.ч. брашно
3/4ч.ч. захар
1/2ч.ч. олио
1/2ч.ч. течна сметана
1 ванилия
1ч.л. бакпулвер
1с.л. портокалови корички
200г натурален шоколад
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Яйцата се чукват в пластмасова купа. Добавя се 3/4ч.ч. захар. Сместа се разбива с миксер. Олиото и сметаната се смесват. Брашното се пресява. Смесва се заедно с 1ч.л. бакпулвер. Добавя се лъжица брашно, струйка от сметановата смес. Трябва да се получи гладко кексово тесто. Добавят се ванилията и портокаловите корички. Тестото наново се обърква. Взема се форма за мъфини. Мажат се гнездата с краве масло. Разпределя се кексовото тесто. Запълва се 2/3 от обема на отворите на формата, за да има  възможност кексчетата при печене да бухнат. Пекат се на умерена фурна 30 минути. Оставят се да се охладят. Изваждат се от формата. Шоколадът се разтопява. Вземат се 4 квадратни чинии. Във всяка се поднасят по 2 кексчета, 2 топки сладолед. Поливат се с разтопен шоколад.

Позволяваме си подобни предложения (нарочно не ги наричаме съвети) по две причини. Веднъж, защото смятаме управлението за неоспорима и непреходна ценност. Преди, сега и за в бъдеще хората ще се нуждаят от тази дейност, целяща не само запазването на обществото, но и привеждането му в по-висока степен на порядък. На следващо място, вземаме повод от предстоящото събитие – встъпването в длъжност на новоизбрания президент. Приемаме го като държавник и човек на бъдещето. Както не се е случвало от много време, ние имаме пред себе си един образован, съзидателен и видимо интелигентен мъж. Искрено вярваме и в неговата почтеност. Това е рядкост и заслужава голямо уважение. И така, г-н президент, ние ви предлагаме: Първо, налагайте навсякъде към Вас да се отнасят като към държавен глава на страна с хилядолетна история. Не допускайте фамилиарничене от страна на телевизионни водещи, наши и чужди журналисти, спортисти, артисти, певци и певачки и прочие псевдозвезди. Където и да се появите...

“Няма чужди земи. Пътуващият е този,
който единствен е чужд.”

Робърт Луис Стивънсън

Едни от най-хубавите и ярки спомени от моето детство са пътуванията със семейството ми из България. Докато растях, пътувахме често - още от много малки баща ми ни водеше по планините, ходили сме по язовири за риба, из гори и поляни за мащерка и бъз, обикаляли сме черни пътища в търсене на пещери и скрити манастири, водопади и лековити изворчета... С времето осъзнах, че късметът и щастието да попаднеш в “пътуващо” семейство не се случват толкова често. А именно пътуването като дете има възможността да те промени завинаги, да те накара не само да обичаш пътя с всичките му неудобства като дом, но също така да отвориш очи за красотата на природата, за добрината на хората, за щастието на свободата да си любопитен, да търсиш и да оценяваш “дивите места”.

“Пътеводител на дивите места” на Оля Стоянова и Живко Джаков е книга, която аналогично на “пътуващото семейство” има силата да промени възприятията ти за България, за пътуването и за мястото, на което живеем. Написана е с голяма любов към всички открити от авторите диви места и пътя като начин за предаване на скрити, забравени или неразказвани истории. Нежна като скъп спомен, любопитна като загатка, увличаща с прекрасен език и стил тази книга те предизвиква да мечтаеш, да пътуваш и да обичаш много земята, хората и ди(в)ните места тук, в България.

В този нетрадиционен пътеводител няма да намерите карти и ясни инструкции как да стигнете до конкретно място. Тук има изпитани съвети, случки и впечатления, запечатани кадри от преодкриването на непознатата родина, успяла да се опази до голяма степен от опостошителния масов туризъм.

Защото това не е книга за туристи, а книга за пътуващи, за хора, които не търсят удобства, комфорт и мързелива почивка, но търсят красотата на приключението да си близо до земята, до водата и тревата, да изживееш истински всяка крачка, всяко изкачване, всяко намокряне в снежните потоци и всяка среща с хората и техните истории по пътя.

Едва когато можеш да си позволиш всички тези “луксове”, когато и искаш истински да им се насладиш, то никак няма да е трудно да откриеш как да стигнеш до черните пътища, пещерите и дивите места на Оля Стоянова и Живко Джаков. Защото, както казва Хенри Милър, пътуването никога не е място, а нов начин, по който виждаме нещата.

И наистина тази книга може да промени начина, по който виждаме нещата, може да промени отношението към природата, към миналото и останките на историята, към бъдещето и възможността за пътя не като бягство в една чужда земя, а като търсене на непознатата своя родина.