Проваленото социалистическо управление на Унгария, завършило през 2010г почти с революция, доведе до настроения близки до българските – „Който ще да ни управлява, само да не е комунист.“ и „Стига с тая демокрация, видяхме я що за стока е.“ Социалистите преуспяха в нещо, което дори комунистическият диктатор Янош Кадар не допусна – толкова влошиха положението в Унгария, че тя заприлича повече на балканска, отколкото на централноевропейска държава.

Партията „Фидес“ на Виктор Орбан възседна недоволството от бездарното социалистическо управление и заедно с християндемократите спечели конституционно мнозинство на изборите. Законовите промени, които последваха победата, показват кой и какво Орбан и партията му смятат за врагове на държавата и напредъка ѝ. Това са:

– Безбожниците. В Унгарската конституция вече конкретно се споменава „Господ“. Поставя се под въпрос отделянето на църквата от държавата.
– Представителите на по-малки религиозни общности. Религиозните общности, които ще получават помощ от държавата от 300 падат на 14. Аз съм на мнение, че всякаква държавна помощ за религиозни общности трябва да отпадне, а не да бъде дискриминационна, както в момента.
– Депутатите. Бройката им се намалява от 386 на 199. Аз лично съм за запазване на по-големия брой депутати. По-големият брой депутати са предпоставка, че ще има достатъчно хора да работят в парламентарни комисии, ще има по-голяма представителност на по-малки групи в обществото и обикновените граждани ще имат по-лесен достъп до народен представител, който да изслуша желанията им, да се застъпи за тях или да отговори на въпросите им.
– Гейовете. Чрез Конституцията бракът се дефинира само като брак между мъж и жена.
– Абортите. Абортът се приравнява на убийство.

Отделно, промените са атака върху разделението на властите:
– Ще има бюджетен съвет, назначен от премиера, който да контролира приемането на бюджет от парламента. (намеса в правомощията на законодателната власт)
– Медиен съвет, ръководен от близък до премиера, ще контролира държавните радио, телевизия и информационна агенция. (намеса в четвъртата власт и ограничаване на свободата на словото)
– С апаратни хватки беше сменен опозиционно настроеният председател на Конституционния съд с лична приятелка на сем. Орбан (намеса в съдебната власт. Да ви е познато?)
– Запушване на възможностите за назначения в администрацията от следващите правителства с даване на 12годишен мандат на държавните чиновници.

Накратко, това е една консервативна „контрареволюция“, която на думи е „антикомунистическа“ и „либерална“ в икономическата част, но всъщност възражда много от практиките на тоталитарния режим, и то в познатия ред:

– ликвидиране и овладяване на медиите и задушаване на свободното слово,
– ограничаване на малцинствените права,
– клерикализъм, (вместо ръководната роля на компартията)
– изолационизъм,
– протекционизъм и т.н,

Всъщност, става дума за обикновено облагодетелстване на местни мафии и картели чрез изкривяване на законодателството в тяхна полза и премахване и ограничаване на възможностите за обществен и съдебен контрол. Подобни процеси с различна острота и продължителност протекоха (и още текат) в Италия, Македония, Унгария, България, Русия, Беларус и т.н.

Това, че тези режими са дошли чрез избори на власт, не ги прави автоматично демократични и напредничави. Лявото правителство на Хитлер също идва на власт с избори.

Ако помните, реформите на Горбачов в средата на 80-те започнаха именно с „гласността“, т.е. с подкрепа за свободното слово. Антиреформите на носталгиците-популисти започват от ликвидиране и ограничаване на свободното слово.

Също така, Хавел и Солженицин посочват „живота в истина“, като най-необходимо условие за успешно общество.

Но, в промените имат и положителен елемент. Ето сега ще може да се види, за съжаление, на гърба на унгарския народ, докъде ще доведе Унгария консервативната „контрареволюция“ на Орбан.

Добрата новина е, че след Орбан, оцелелите унгарци поне за известно време ще им държи влага и те ще се върнат в Централна Европа, заедно с нормалните демократични практики на разделение на властите, човешки права, представителност и проевропейска политика.

За съжаление, сигурно ще са необходими поне едно-две поколения да отминат, за да се заличат ужасяващите щети, които Орбан нанесе върху авторитета дясната социална и либералната икономическа политика.