Веднага след Нова година, под кодовото име „Група интелектуалци” банда безбожници публикува възвание в смисъл: „Да спасим Българската православна църква от обругатели, отровители и пр. подли манипулатори”. Което ме подсети за странните метаморфози, през които минават онези, които искат да са по-святи и от Папата.

В село Миндя имам такава комшийка. В края на комунизма по ред причини бях изритан от София, за да копая дупки по селските улици. Тя идваше към обяд, клякаше до дупката (аз вътре, до кръста в кал, ровя) и започваше да нарежда, как не съм бил достатъчно верен на марксизъма-ленинизъма и че много правилно са ме пратили да се ровя из калта. Минаха се десетина години, един Великден виждам въпросната съседка на пътя. „Добър ден“ кимам по селски. „Какъв добър ден, бре, днес се казва Христос воскресе, безбожник такъв”.

От върл последовател на Сталин беше станала също толкова върл следовник на Христос. Или, по-скоро, страстното преклонение пред Държавна сигурност се беше обърнало в бурна любов към Светата Инквизиция.

С тази история – всеки знае по една такава – анализът можеше и да приключи. Но всъщност – не може, защото зад комедията се крият доста зловещи неща.