Следният текст не е опит за публична защита на Виктор Орбан и унгарското правителство, не е и опит за коментар на актуалностите от политическия живот в Унгария. Пиша, провокиран не от събитията, а от рекациите из медиите по Европа и у нас.
Случи се следното. Национал-консервативната партия ФИДЕШ спечели убедително изборите в Унгария. Заедно с коалиционните си партньори, премиерът Орбан разполага с мнозинство, което му позволи да направи конституционни промени. Знаем още, че на дуета Меркози, на евробюрократите в Брюксел и на либералната западна преса, Орбан е трън в ..."очите" от самото си избиране. Едва ли не го обявиха за фашист.
Не закъсня и нашего брата да отрони сълзица по блогове и медии за "застрашената унгарска демокрация". Едва ли някои от ревлювците е имал възможност да се запознае с в детайли с конституционните текстове на унгарски език. Цитираха се отделни пасажи попаднали в европейската преса. Още по-парадоксален беше форматът на телевизонното опело, организирано от пенкилера Милен Цветков. Участваха Ивайло Калфин, по-известен като оня дето се кандидатира с Ламбо за президент, някакъв напълно непознат за мен човек, представен за политолог и един от двамата блогъри в България - Константин Павлов - Комитата (другият е Иван Стамболов - Сула, за "свободните" български медии трети няма). Ако и за секунда ви мине през акъла, че поне един от поканените не се включи в оплюването на Виктор Орбан и диаблоличната власт в Будапеща, жестоко ще се излъжете.
Същите "трънчета" бяха братя Качински, срещу които ЕС и Русия действаха в забележителен синхрон - всеки със своите средства. Вината на "Право и Справедливост" бе, че отстояваше интересите на Полша без компромиси и изпълняваше програмата, с който поляците я пратиха на власт. Не вина, а грях! В обединена Европа няма място за национална идентичност, интереси и суверенитет, няма място и за идеология различна от официалната - интернационалния либерализъм. Това са табутата на ЕС и който дръзне да ги наруши, бюрократите скачат и с пълен глас реват - онези бият негрите!
Не се заблуждавайте, че в Брюксел им е притупал тупана за свободата на словото. Христоматиен пример е Силвио Берлускони, който почти успя да постави електронните медии под едноличния си контрол. Берлускони обаче беше "един от тях" и всеки опит проблемът за медийната свобода в Италия да бъде поставен, срещаше отпор като стена от евродепутатите. Било вътрешен проблем на италианците.
Да сте чули някои от европейските ни "приятели" да е надигнал глас срещу безобразията в българските медии? Няма и да чуете, докато "асланът" Борисов се умилква като пудел в краката на Меркел.