Да нахраним добрия вълк

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си: - И кой вълк побеждава? - Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки. Че приличаме на вълци, приличаме. Погледнете настръхналите и озъбени хора около вас, навлекли дебелите си кожуси. Сред белотата на зимния сняг те само чакат някое беззащитно същество, за да го захапят за врата. Колко са добрите сред тях? Малцина. А храна за лошите - бол. Защото клетници днес, колкото искаш. Поетично ми се...

Прочети цялата новина

Свързани новини: