Тайната на семейство Рей - едно пътешествие към истината

След международния бестселър “Ключът на Сара”, Татяна дьо Роне определено не е в списъка на авторите, които следя. Тъжната история на еврейското момиче, което обещава да измъкне братчето си от тайно скривалище, но така и не успява, съвсем не впечатлява с особени литературни качества. Идеята е добра и има потенциал да разстрои немалък брой хора и да напомни за чудовищните действия по време на Холокоста, но Дьо Роне не съумява да превърне тази идея във вълнуващо и докосващо преживяване. Можете да си представите изненадата ми след като прочетох втората и книга, а именно “Тайната на семейство Рей”.

Сюжетът е съвсем банален - Антоан е наскоро разведен мъж на средна възраст, който се бори с депресията, самотата, неудовлетвореността от работата и с хормоните на подрастващите си тийнейджъри. За рождения ден на сестра си Мелани той организира пътешествие до френски остров, който двамата посещават като малки. Нелепа катастрофа отключва спомените на Мелани за трагичната, но мистериозна смърт на майка им преди повече от 30 години. И Антоан тръгва на собствено детективско пътешествие за да открие дълго пазените тайни на своето семейство.

Нищо съществено или изненадващо. По-интересна обаче е темата за родителите. Докато сме малки те са безгрешни и идеални. Всичко, което мама и татко правят, е правилно и не подлежи на съмнение. Много боли да се събудиш един ден и да откриеш, че пиедесталът, на който си поставил своите родители, е не само прекалено крехък, но е и на път да се строши. И тук идва въпросът – готов ли си да поемеш по трудния път и да разбереш истинската самоличност на тези, които до този момент си мислел, че познаваш? Можеш ли да живееш в неведение или истината ти е нужна, за да разбереш по-добре себе си и близките си? Пред подобна дилема е изправен и Антоан. Откривайки историята на майка си и нейната смърт, той разбира тайни, които не е сигурен, че иска да знае. Смелостта му да отвори семейния “албум” и да види по друг начин своите родители е завидна. Особено когато майка му е мъртва и не може да даде никакво обяснение. Дьо Роне майсторски описва този път. Психологията, колебанията, вътрешния конфликт, разочарованието и приемането са налице. Остава да се насладиш на (или да изтърпиш) пътя на познанието.

В останалата си част книгата напомня така добре познатите семейни саги. Разводът, страданието, запознаването с новия мъж на бившата ти жена, състраданието на приятелите ти, проблемите с децата-тийнейджъри, неодобрението на бащата – всичко това съпътства Антоан в търсенето му на истината. Разбира се, появата на мистериозна и привлекателна жена е съвсем в реда на нещата – за да могат и най-романтичните от нас да вземат нещо от книгата.

В заключение – няма да загубите ако прочете тази книга. Фактът обаче, че Татяна дьо Роне е един от трите най-продавание автори за 2010 редом с имена като Дан Браун и Стиг Ларшон, ме озадачава. Качествата и на разказвач съвсем не са лоши, но няма и база за сравнение между нейните мистерии и величието на трилогията “Милениум”.

 

 

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: