Ден след като наблюдател от Арабската напуска Сирия отвратен от видяното, друг го последва, като заплаши да подаде оставка и също да напусне мисията. Ануар Малек напусна Сирия, като се появи в ефира на Al Jazeera и нарече мисията “фарс”: Алжирецът (според други е тунизиец) заявява, че: “Това, което видях е хуманитарна катастрофа. Режимът не просто е извършил военна престъпление, но и серия от престъпления срещу народа си. Снайперистите са навсякъде, стрелят по цивилни. Хората са отвличани. Затворници са изтезавани и няма освободени.” Последна реакция не от кого да е, а от самата Арабска лига, която дали в желанието си да позакърпи положението, сериозно подкопа изявленията на Малек, като заяви, че този човек изобщо не е бил по улиците и няма как да е видял подобни неща.  Сирийските власти пък замълчаха и нямаше никаква реакция относно разиграващите се игри вътре в самата мисия на Арабската лига. Защо? Военни части все още присъстват дори в джамиите. Техниката в Дараа, Хомс, Хама и Идлиб изобщо не е изтеглена, каквото е едно от основните условия на Лигата. Докато мисията на Арабската лига продължаваше да е объркана и в безпорядък, сирийският президент излезе на публична изява без заявка за това по-рано, придружен от жена си [...]

На 13 януари 2012 в 2:56 наше време , от космодрума Сичан е реализран старт на ракета носител Chang Zheng-3A (Y22) с нов метео спътник на борда.

От НАСА са съобщили , че орбиталният телескоп Хабъл е открил ярката светлина на звезда , която се е взривила преди повече от 9 милиарда години. По думи на учените , светлината от този взрив , преминава през голяма част от вселената и носи информация за обектите покрай които минава.

Влиза в един бар възрастна жена и си поръчва пет уискита. Барманът я пита: - Бабо, нещо лошо ли се е случило? - Да! - казва бабата. - Току-що разбрах, че малката ми внучка е лесбийка! След седмица влиза и пак си поръчва пет уискита. Барманът пита: - Бабо, а днес какво се случи? - Днес разбрах, че и голямата ми внучка е лесбийка! След седмица бабата влиза и пак си поръчва пет уискита. Барманът пита: - Бабо, а днес за коя си разбрала, че е лесбийка? - За дъщеря ми! Майката на двете ми внучки също се оказа лесбийка! - казва бабата. Барманът учуден пита: - Бабо, в тяхното семейство някой изобщо харесва ли мъже? - Да! - казва бабата. - Зетят! Усмихни се, България, има надежда за толерантността, щом хората у нас вече са започнали свободно да обсъждат онези с различната сексуална ориентация и даже да имат предпочитания кои от тях да наемат на работа. Така със сигурност няма да изглеждаме в очите на толерантните нации като онзи древен зъб в съседство, който ни прославя по света.

Астроними са потвърдили откритието на рядък космически обект - двойна гама звезда. Статията на учените е публикувана в списание Science. Основен инструмент за изследването е бил орбиталния телескоп 'Ферми'

Андре Глюксман, Tagesspiegel

Авторът е един от граждански най-ангажираните интелектуалци в Европа. Андре Глюксман е роден през 1937 г. в семейството на немски евреи в Булон. От войнстващ маоист той се развива до водеща фигура на “Новите философи” във Франция, станали известни с фундаменталния си анализ на тоталитаризма. През 1975 г. Глюксман публикува книгата си, станала бестселър, „Готвачката и людоеда“, в която доказва, че марксизмът неминуемо води до тоталитаризъм и търси паралелите в престъпленията на националсоциализма и на комунизма.

В Германия Андре Глюксман е популярен преди всичко като критик на лекомисления пацифизъм. През последните десетилетия той  неуморно напомня на света за сръбските зверства в Босна и Косово и с особена сила за руския геноцид над народа на Чечения.

Не познавам западен интелектуалец, който така последователно, конкретно и безмилостно да изобличава днешния режим на Кремълските кагебистки олигарси.

М. Р.

Големите идеи ни спохождат на пръсти, пише Ницше. Кой знае защо те идват съвсем незабелязано, макар и да разтърсват нашите предразсъдъци и да показват слепите петна на нашата съвест.  Същото важи във всеки случай и за изборите в Русия на 4 декември. Звънтящият шамар за правителствената партия показва залеза на една фиктивна демокрация и пука сапунените мехури на свързваните с нея надежди.

А как добре бе замислен финалът на годината с неформалната коронация на руския вожд № 1. След като бе подсигурил на страната си Олимпийските игри и Световното първенство по футбол, след като за рождения му ден се бяха стекли добре хонорувани звезди от Холивуд и от Франция, след като светът на артистичния блясък и на властта дари петролния цар със своите угоднически усмивки… И след като откриването на газопровода през Балтийско море до Германия подпечата почти пълния руски контрол над енергоснабдяването на ЕС.

Да не забравяме и втория му удар: Путин се самообяви за „кандидат“ на президентските избори през 2012 със сигурната перспектива да господства в Кремъл до 2024 и с това да изравни рекорда по съветско властово дълголетие.

Третият му удар: Наградата за мир „Конфуций“. Този контра-приз на Нобеловата награда за мир, измъдруван от комунистически Китай за неутрализиране на лежащия все още в тъмница истински нобелист Лю Сяобо, бе присъден за 2011 година на руския другар и приятел.

В аргументацията Путин е овенчан с лаврите на герой от съпротивата срещу западната интервенция в Либия, подчертано е неговото майсторство в налагането на вето срещу всички санкции на ООН, които биха навредили на сирийския масов убиец Садат и не на последно място той е възвеличан заради неговата „борба със световния тероризъм“ в посткомунистически вариант: за изтребването на над 200 000 чеченци в страна с по-малко от един милион население .*

И така – неоспорван в Европа лидер, вечен автократ в Москва, касапин в Чечня, заедно с китайците съвместен кръстник на всички деспоти по света от Иран до Сверена Корея – пей сърце, бъдещето на Владимир Владимирович блещукаше изцяло розово.

НАТО продължава да е декларираният и главен противник № 1 на светата матушка Рус, новата „конфуцианска ос“ Пекин – Москва стои стабилна и самоуверена, никакъв шанс за „илюзията за някакви човешки права“. Кремъл разполага ракети по границите на своите европейски съседи, прибира под лапата си своето „близко зарубежие“, погребва украинската демокрация и окупира 20 процента от грузинската територия… Пред лицето на икномико-политическата криза, която тресе демократичния Запад, руският модел изглежда съвсем примамлив за богатите и властолюбивите от петте континента.

Всичко изглеждаше добре, „евразийският“ проект на Кремъл вървеше успешно до повратния момент – изборите на 4 декември.

Преди 4 декември изглеждаше, като че ли максимата на старците от КГБ (съветското Гестапо) се потвърждава: рухването на Съветската империя (което Путин определи за „най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век“) не е край на историята, а просто напълно обратимо произшествие. „Вертикалата на властта“ а ла рюс и „просветеният деспотизъм“ по китайски сякаш се доближаваха към победата над „демократическия хаос“ на Запада. В опашката на най-голямата криза след 1929 г. тези едновременно враждуващи и съюзени полицейски държави тикаха света към пропастта. Но – Bis repetita non placent („Повторенията не се харесват“ – Юлий Цезар, б.пр.)…

При нас на Запад многобройни експерти и политици се заблуждават по отношение на солидарността, силата и дори ума на постсъветските и постмаоистките автократи. Нима не се надявахме току що, че те ще помогнат съвсем безкористно и само от чисто благоразположение ще спасят Европа от финансовата катастрофа? Моля Ви!

Започналата паника след бунтовете на „арабската пролет“ показва, че „евразийските деспоти“ са много по-несигурни в дълготрайността на своята власт отколкото смятат нашите специалисти. В китайския интернет всяко споменаване на думата „жасмин“ (жасминова революция) се блокира моментално. Защо? Столицата Тунис не е Пекин, малкият Тунис не е гигантският Китай! Същото безпокойство и несигурност и в Москва, където най-малкото противопоставяне – например освиркването на Путин край боксовия ринг – вече се приема като край на света и води до удвоени цензорски мерки.

Но въпреки блокираните социални мрежи и саботирането на блогърската сцена, въпреки хакерските атаки срещу независими сайтове, въпреки монополизираната телевизия, въпреки напълнените още преди изборния ден урни, въпреки фалшифицираните списъци, въпреки интензивното сплашване на избирателите, въпреки строгите наставления за губернаторите да осигурят на всяка цена по 65 % „правилни“ гласове – въпреки всичко това правителствената партия „Единна Русия“ се оказа деградирана до „Партия на мошениците и разбойниците“.

Няма по-убедително потвърждение за руснаците, че държавата им е нечестна (мошеническа) и крадлива (разбойници). Те го знаят, те живеят с това съзнание. Кой ще се хване на лъжата, че 99,48 процента от чеченците били гласували „свободно“ за своите убийци?

В Русия корупцията е всевластна: от върховете до низините. В класацията на Transparency International корупцията е натикала велика Русия на едно ниво със Сомалия и по-назад дори от Зимбабве. Корупционният трансфер в Русия за 2011 се оценява на 300 милиарда долара (по 30 милиарда през миналите години) – явно джобовете на руските ръководители са бездънни.

Десет години Путин, десет години сервилни паразити, потвърдиха диагнозата, дадена от Михаил Ходорковски. Някогашният олигарх е днес безсрочен политически затворник, защото рано беше открил, че царят е гол, неспособен и покварен. Да си спомним какво говореше той: че глобализираната корупция е по-опасна от атомната енергия.

Безбрежното като манна небесна изобилие от нефт и газ, с което разполага Русия, не насърчи индустриализацията на страната. След като криво, ляво се задоволят потребителските нужди на градската средна класа, гигантските печалби се трансферират в чужбина. 50 процента от населението са стигматизирани като безполезни зинали гладни гърла, преживяващи в нищета и мизерия, обречени на алкохолизъм, проституция, болести – преди всичко туберкулоза и СПИН – които не се лекуват поради липса на средства.

Накъде изтичат баснословните съкровища, които не се инвестират вътре в самата Русия? Те пристигат при нас. В ръцете на деспотите и на олигарсите от тяхното обкръжение се намират средства с неимоверно вредна и разрушителна мощ. Корупцията е изключително заразна болест, путинизмът е опасна трансгранична епидемия. Длъжни сме да се изправим лице в лице с руската болест, длъжни сме да си дадем отчет за нея, защото става дума за нашето бъдеще.

Само пълната свобода да се съмняваш, да задаваш неудобни въпроси, да критикуваш, само възможността да се информираш, само неограничаваното право да изказваш своето мнение могат да ограничат разрушителната сила на постмодерната корупция. През XX век въпросът бе: тоталитаризъм или демокрация. Главният въпрос на нашето време е: демокрация или корупция. В Русия постепенно започват да поставят този въпрос. От нас се иска поне да го чуем.

* Добавка на преводача: В китайската аргументация комитетът за присъждането на наградата за мир „Конфуций“ изрично хвали Путин и за това, че бил влязъл в редовете на КГБ още на ученическа възраст…

Превод: Милен Радев

Загадъчният обект , открит от астрономите преди около 5 години , може да се окаже първата екзопланета подобна на Сатурн. Учените казват , че новата екзопланета по размери е много по голяма от Сатурн , и също като Сатурн има система от пръстени. За откритието е било обявено на 219тата среща на Американското астрономическо общество.

Днес си направих експеримент. След близо 2 месеца използване на таблета като устройство за четене на новини и гледане на филми в къщи реших да опитам да изкарам един пълен работен ден с него. Естествено че и дума не става за писане на програми. Това ми е ясно че няма как да се случи. Но [...]

На 2 ноември 2011 на кораба 'Прогресс М-13М' на МКС бе доставен малкият космически апарат 'Чибис-М' . През следвашата седмица , космонавтите ще го подготвят за извеждане на орбита.

земно написани разкази от един 19 годишен бъдещ голям майстор на думите. с любов към живота в голямо количество и ведрост от младостта. лениво-гальовни, влюбчиво-наивни, изпълнени със собствени мисли следобеди, дъждовни дни, нощи може би не цялата колекция е впечатляваща, а за мен можеше да има още няколко разказа, за да ...

Пенка Георгиева оглавява Асоциацията за репродуктивно здраве, бременност и грижи за децата „Усмихни се”. Създадена е още през 2007 година. Но още от 2003 година нейните учредители помагат на хора с репродуктивни проблеми. Самите основатели са такива хора. Асоциацията е национално представителна пациентска организация. Участва в различни работни групи към Народното събрание и Министерството на здравеопазването. Завършила е Техническия университет. - Г-жо Георгиева, имате ли данни за това колко жени са използвали ин витро метода да забременеят през последната 2011 година? - Преди да се създаде Фондът за асистиране и репродукция, нямаше официална статистика. И сега е така. Продължаваме да не знаем колко жени използват метода. Самите центрове и ин витро клиниките са търговски дружества и не са длъжни по закон да дават отчет. Но двойките с репродуктивни проблеми у нас са около 270 000. Някои от тях не се нуждаят от ин витро. Стерилитетът не е задължително да доведе до тази...

Знаете ли какво е Б.Б? Не, това не е добре познатата ни абревиатура на главата на изпълнителната власт, наречена Бойко Борисов. Б.Б. е българин бонзай. Това важи за повечето граждани, оградени с български граници. Подобно на красивите японски дръвчета, още докато растем, по-висшите ни обвързват с тел и целенасочено ни изкривяват. Разбира, се не физически, за да бъде всичко политически коректно. Така ни увиват душицата, че се превръщаме в духовни уроди. Изроди, които за щастие на някои вредят на себе си, а не на своите мастъри. Ние сме експерти. Все по-професионални жертви на адаптирането. Ние сме велики - можем да свикнем с всичко. Вместо да вървим по пътя на нормалното си развитие и да ставаме по-добри в името на себе си и околните, ние еволюираме уродливо. Привикваме да ни бият, обиждат, подиграват и сладко да ни лъжат. Вместо да се опълчим срещу това обаче, ние се радваме, че се справяме добре и в помията. Очакваме дори хората отгоре да ни потупат. С новото правителство на...

България „заслужи” поредния позорен приз - първо място в европейската класация на затъпяващите деца и младежи. Кой тогава да оправи България, щом поколението, от което зависи нейното бъдеще, получава такава оценка? Първо място в европейската класация на затъпяващите млади бе присъдено на България от Европейската фондация за подобряване качеството на живот. Страната заслужи този позорен приз със следния резултат - 21.8 на сто от младежите на възраст между 15 и 24 години нито имат образование, нито се стараят да придобият някаква квалификация, нито работят. (Как живеят?!) Изследването сочи също така, че категорията на хора без никакви перспективи в България е двойно по-голяма от средния показател за ЕС. Хората без никакви перспективи са нещо като “пожертваните деца на прехода”: момчета и момичета, които растат в конфликтна зависимост от своите родители, в опасна подчиняемост на улицата. Те се шляят и тъгуват в непропускливата среда на собствената си изолация, неспособни да...

Когато преди няколко години се появи iPad, мишката – като основно средство за контрол и управление на устройствата – беше свалена от престола си поради уникалната технология, криеща се зад тъчскрийна. Много вероятно е сензорният дисплей също да бъде детрониран съвсем скоро – особено сега, когато техниката се развива с неописуема скорост. Доказателство за това е новата технология, която представи екипът от учени и експерти в областта на IT инновациите от Tobii. Те представят така наречената “gaze” технология – т.е. система за управление и контрол на усторйствата в това число и мобилните телефони, таблетите и компютрите само с поглед. За сефа уникалният продукт от Tobii обаче се готви да бъде съвместим с операционната система Windows 8. Всички устройства, които ще работят под последната версия на софтуера от Microsoft, ще могат да бъдат управлявани с очите на потребителя, ако той пък се довери на технологията от Tobii. Всъщност, шведската компания вече е известна в индустрията с работата си по проекти, които да подпомагат взаимодействието между компютрите и човешките възпретия и сетива. Tobii е основана преди точно десет години и през цялото това десетилетие, експертите и учените тук са се съсредоточили изцяло върху създаването на подобни технологии. Технологията за управление и контрол на устройства посредством движението на човешките очи бе официално представена и демонстрирана на тазгодишното събитие CES 2012 в Лас Вегас. Представителите на Tobii показаха нагледно как продукта им би могъл да работи съвместно с операционната система Windows 8. Накратко, технологията работи чрез инфрачервени сензори. Те следят погледа ви и движението на очите като цяло. Отделни инфрачервени камери отразяват и изпращат сигнали на картини, които всъщност са 3D модели на потребителското око и траекторията на движението му.

Няма съмнение, че сме държава на 1300 години. Няма съмнение и в това, че от тези хиляда и триста години известно време – няколко си века само – сме били в рамките на други държави. В рамките на други империи. Страна, която граничи със себе си, тъй като границите ни опират в бивши наши територии. Което доказва, че никога не сме били империя. И не сме имали имперски амбиции… Кротко сме си живели, тъй да се каже. Толкова кротък народ да се съхрани при такава бурна история, трябва да е много кротък народ. При това сме народ, който не иска да се впише в историята. На пръв поглед малко странно състояние, но вписването в историята става чрез оставяне на някакви паметници – включително и писмени. А ние най обичаме да събаряме паметниците. А етимологията на „паметник” идва от ПАМЕТ. Тотално събаряме паметниците, които биха могли да ни предпазят от индигово повторение на историята в бъдеще… Ако не ги събаряме, ги боядисваме. Тези, които боядисват паметниците, стават мъже на годината....

Преди няколко месеца една британска журналистка нарече Северна Корея “най-странната държава на света”. Това определение само намеква за хилядите загадки на страна, в която едва 1 процент от населението разполага с мобилни телефони, достъпът до интернет е строго ограничен, а малкото допускани чужденци са следени под микроскоп от местните структури за сигурност, внедрени във всевъзможни социални групи. Светът на севернокорейците сякаш е изкован дословно по книгата на Джордж Оруел “1984”, но най-безумното е, че те са принуждавани да вярват във физическото безсмъртие на политически лидер, починал преди повече от 17 години. Бивша съветска окупационна зона, а преди това японски доминион, Корейската народна демократична република, е създадена през 1948 г. Държавната пропагандна машина обаче не намира тази кратка история за особено славна и впечатляваща и затова търси датата на легендарното основаване на страната далеч назад в миналото. Според преданията още през 2333 г. пр. Хр....

Никаква, никаква причина нямате, скъпи сънародници, да истеризирате и да изпадате в крайно възмущение от последната изява на генерал-лейтенант премиера доктор Борисов. Той, човекът, просто се опита да разведри нагнетената обстановка покрай тежката криминална драма с отвлеченото и убито момиче, като предложи с усмивка кучето, открило нейното тяло да бъде възнаградено лично от министъра на вътрешните работи с някоя и друга пържола. Какво сега се получи? Досега целокупната популация на територията на републиката примираше за такива лафове и пинизи от страна на своя върховен управител и духовен пастир, а сега пък изведнъж се възмутиха. Досега нямаше домакинство, което със затаен дъх да не чака поредното интервю на господин премиера или пък вечерните новини с прерязването на ленти, за да има малко хахо-хихи и готини смешки по отношение на политическите противници на господин Борисов, или пък срещу разни лигави съсловия, които му искат пари. Сега изведнъж, моля ви, всички тези хора...

Не исках да пиша нищо за последния отвратителен цирк на Борисов, защото е свързан с човешка трагедия. Но Павиана упорито втори ден продължава  да ака върху вентилатора.
Първо каза, че "най-близките трябва да се извинят на полицията" и хилейки се, поръча Цецо да  нахрани кучето, открило трупа й, с пържоли. След като фейсбукът гръмна от възмущение, се извини - не за думите и поведението си! - а че го разбрали грешно. След това поясни, че под "най-близките" имал предвид сестрата на Мирослава и добави, че синът на убитата данъчна от Враца също трябва да се извини на МВР. Очевидно смята, че всеки близък на убиеца е нещо като съучастник. Това е логично в контекста на гениалната правна доктрина на Цвинокио (адвокатите вредят на правосъдието, самопризнанието е безспорно доказателство и пр.под.). Върхът Му обаче  бе прозрението: „Като се вземат две изречения от двеста, за пържолите и за извинението от близките към МВР, то наистина се получава неприятно. Но това е извадено от контекста... Разбирам тези, които искат да се възползват от ситуацията, но мисля, че хората ме разбраха какво съм искал да кажа и съм казал”.

За хората не знам, но аз като редово прасе от кочината те разбрах. Колегите прасета от БГ Снайпер също са те разбрали и аз се присъединявам към пламенната им защита: Долу ръцете от Бойко Борисов, „царят на моментите”!

Долу ръцете от Бойко Борисов, „царят на моментите”!

Възмутени сме искрено. Скандализирани сме. Добротворните ни сърца се бунтуват. Как е възможно да се слагат едно до друго две изречения, казани в ралични моменти – това е нечувано. Някой е решил да се прави на Джеймс Джойс (този пък направо се е олял с изреченията), Хорхе Луис Борхес и Хосе Ортега-и-Гасет (този не е „двама” - даже и за индианците) заедно и поотделно. Тези класически наглеци цял живот са редили изречения до изречения, казани в различни моменти, защото явно не са чели „Винету”. Но то пък и там няма как всичко да е описано с Отвъдна едномоментност. Обаче по този класически опус друг е спец.

„Като се сложат две изречения едно до друго, казани в различен момент, се получава отвратителна ситуация”, редна Бойко Борисов. Това изречение Лудвиг Витгенщайн и Готлоб Фреге могат да го анализират „едномоментно” на Оня свят – нали става дума за Вечността. Това е – долу ръцете от Б.Б., гадни спекулативни фенове на опозицията, Първанов и подобни, защото „премиерът като слънце” е снизходил до временните създания от Вечността. Друг е хронотопът Му. Онези 3-4 телешки пържолки могат и едномоментно да ги дадат на кучето-герой, но то ще ги излапа разномоментно. (Даже и котката на Ервин Шрьодингер да е до него, ех.) Обаче гадните журналистически твари и неблагодарни форумци вероятно трябва да помнят изреченията само от момент до момент – като дойде изречението от другия момент, веднагически трябва да се изтрива от паметта хитросплетението от предния момент.

Отвратително е как досега някакви негодници са предявявали претенции, че вчера Б.Б. бил казал едно, а днес реди онова, което ще отрече утре. Това е гнусота пред Вечния. Нашите дни за него са едни моментченца. Гаднярите редят изреченията по моменти и заформят отвратителна ситуация. Как да не се възмущават пиарите – не изреченията на Б.Б., казани в различни моменти, са породили „отвратителна ситуация”, а СЛАГАНЕТО им едно до друго. Защо ли тогава медийните слугинчовци Му се СЛАГАТ разномоментно? Ако на този метафизичен, пардон, въпрос отговорят пиарите на Б.Б., ще ги признаем за библейски пророци, ожидащи Второто Пришествие на Вечния, или поне втория Му мандат. И да не ровичкат за конспиративна ирония и разпищолена саркастичност в смирените ни словеса пиарчовците на Б.Б., а да ни изпратят инструкции как да се справим със „синтактичната разномоментност” на Комуникатора.

Изредените в началото на смирената ни изповед класици ни възмущават безкрайно и моменталически, пак пардон и прочие, но те са нищо в сравнение с потреса и възмущението, които изпитахме, когато прочетохме в четвъртък текстовете на класическата разследваща журналистка, колежката Веселина Томова, която напълно покрива критериите на Вечния за разномоментно спекулиране с думите Му. Чуваме, че пишела трета книга – задължително трябва да се съобрази с поетиката на „едномоментността”. Иначе няма шанс поредният й бестселър да се нареди до лавицата с „Винету”. Като (с)видна за доказани ценители поетеса Веселина, разбира се, е чела стихотворението от само един стих на Александър Геров – „Болка, болко, болчице...”. Но дори и този класик не се е доближил до изискваната божествена синтактична „едномоментност” от Вечния. И като не спираме да се възмущаваме, не може да не реднем един призив – „Долу ръцете от Б.Б.!”.

Преди няколко десетилетия проф. Никола Георгиев публикува класическа студия – „Цитиращият човек”, обаче едва ли е предполагал пръкването на Вечния, който дори него би затруднил с изискванията си за цитиране на изречения, казани в различни моменти. Наистина е отвратително – „публиката”, превъзнасяща Комуникатора, явно не е чувала за такива българи като проф. Мирослав Янакиев, Цветан Тодоров, Юлия Кръстева, която, милата, редеше не само пред приятели – „Мълчанието е единственото изкуство, което си струва.”. (Нима не е така в родната „Санта Барбара” на Овластените Вълци?) Как иначе може да се постигнат критериите на Вечния за боравене със словесата?!

След контрареволюцията на Обама, който подобно на Картър принизи Америка до най-ниското възможно ниво, на хоризонта се появява възможност за ново консервативно управление. Преди четири години тук ви казахме какво може да се очаква от  Хюсеин Обама: безработица, дефицит, слаб долар, хаотична външна политика, астрономически цени на златото, рецесия, обедняване на средната класа, нови данъци [...]

Тук започвам една серия, която ще нарека Зловещи разкази. Знам, че нездравото любопитство не бива да се храни с мизерен материал от смлени човешки трагедии. Също знам, че това е и бездруго основният бизнес на повечето пишещи братя. Бих искал моите разкази да не останат до нивото на нездравото любопитство. А да накарат хората да видят светлината. А тя се вижда добре, само след като си видял ужасен мрак. И ако имаш вяра колкото синапено зърно, ще местиш планини... Така си помислих за миг и влязох в Женско старческо. Женско старческо отделение, или Геронтопсихиатричното отделение на ПБ "Иван Рилски", беше владението на моя стар приятел Сами. Той беше арменец и благ човек. От детството си имам една съвсем предразсъдъчна представа за арменците - явно останала ми от гледането на съветски филми. В някои от тях играеше един много специфичен актьор – типичен арменец или по-точно - нарочен за типичен арменец. Тантурест, с голям, увиснал нос патладжан, с увиснали бузи и очи,...

Не съществува вероятност страната ни да внесе лекари от Западна Европа. Никой няма да дойде за хиляда лева. И за 3 хиляди няма да дойде. Единствената ни възможност да имаме лекари е да имаме нашите лекари. Но те напускат. И което е най-плашещото, напускат основно младите. Не само, че броят на лекарите намалява всяка година, но положението се утежнява и от факта, че тук остават наближилите пенсия. Какво ще стане, когато и те се оттеглят? Ще се случи това, което наблюдаваме в африканските страни: един лекар на огромно число хора. Трябва ти кардиолог: той е. Трябва ти онколог: пак той. Ако не ти харесва – лекувай се в чужбина! На всичкото отгоре България я напускат не само младите лекари, но изобщо всички млади хора. Това са тъкмо тези, от които се очаква да плащат за лечението на днешните и утрешните пенсионери. Тоест положението с парите ще става все по-лошо, а това ще ускорява още повече изтичането на медицински кадри. Когато българите говорят за лекарските грешки, всъщност...

Състезанието Science Talent Search, което Intel провежда всяка година е изключително добър шанс за учениците в определени науки да се специализират в най-добрите университети в САЩ. Средно по 1600 дипломиращи се студенти от гимназиите участват в надпреварата със собствени научни разработки за да спечелят награди и стипендии в размер на $1.25 млн. Състезанието изисква изключително висока дисциплина и отдаденост на проекта, което прави участието на полуфиналистката Саманта Гарви невероятно. Гарви е сред 300-та полуфиналисти в Intel Science Talent Search, които ще се състезават в последния етап. Нейните изследвания са фокусирани върху мускулите и реакциите на клетките да променят дебелината на стените си при приближаване на хищник или нападение. Най-впечатляващата част от нейните открития е фактът, че Саманта Гарви е бездомна и нейното семейство живее в помещение, предоставено от социалните служби. Нейното социално положение би възпряло много деца не само от разработване на научен проект с такъв мащаб, а от елементарно образование в обществена институция. В отговор Гарви споделя, че използва ситуацията си като мотивация да се развива и да работи над проекта си. Ако тя успее да спечели първата награда на Intel, ще вземе $100 000, които обаче ще бъдат изплатени като стипендия за института, в който тя иска да следва след завършване на гимназия. Дори и да не бъдат в помощ на семейството й, което ще остане без дом, парите ще помогнат на Саманта да постигне целта си, а бъдейки специалист, тя би могла да помогне на близките си. Дори и да не спечели наградата обаче, като част от финалистите, тя ще пътува до столицата Вашингтон за среща с вицепремиера и президента, а нейната история ще привлече със сигурност вниманието на медиите.

Операционната система Android се използва от десетки таблети и смартфони на пазара, разработени от едни от най-големите производители на електронни устройства. Целта на Google обаче е да излезе от света на мобилните устройства и да предостави софтуера за употреба и при домашните електроуреди на бъдещето, както и в други системи, използвани в обществените заведения или автомобилната индустрия. Ерик Шмит, председателят на борда на директорите на Google представи нагледно възгледите си за бъдещето на софтуера в свое изявление пред публика. Според него Android ще направи възможна комуникацията на всички потребителски устройства в дома на едно семейство, от смартфоните, до компютрите, телевизора, хладилника, а защо не и останалите домакински уреди. Новата система на компанията Google Flu Trends дори помага и на тяхното лечение. В последното си проучване, изследователите на компанията установили, че болниците биха могли да водят статистиките си за различни болести въз основа на трафика на търсене в Интернет за всяка конкретна болест. Сегашният метод на събиране на информация е чрез предоставени от правителството доклади, които често са остарели. Тази система, базирана на търсенето в мрежата може да намери и други полезни приложения. Производителите на хардуер използват безплатно операционната система и по този начин тя може да достигне до много широк кръг от потребители. В момента на ден се активират 700 хиляди електронни устройства с Android, а според Шмидт, продуктът на Google е способен на много повече.

Социалната мрежа Facebook продължава активно да се развива, като актуализира съществуващите услуги и добавя нови функции. Днес тя подари на потребителите си възможността да слушат музика едновременно със своите приятели. Новата услуга е получила името "Listen With". Според информация, публикувана в официалния блог на разработчиците на Facebook, всеки потребител вече ще може да вижда, кога някой от неговите приятели, намиращи се онлайн, слуша музика. С натискане на бутона "Listen With" той ще може да се включи към слушането на песента в същия момент, в който тя звучи и при неговия приятел. Услугата "Listen With" позволява едновременното включване към прослушването на дадена песен на няколко потребители, но техният максимален брой засега не се уточнява. Уеб ресурсът CNet съобщава, че в рамките на колективното прослушване DJ може да бъде всеки от приятелите, в зависимост от желанието на групата. В "Listen With" е на разположение и групов чат, като достъп до него ще получават всички, които в момента слушат една и съща песен. Този режим позволява обсъждането с приятели на възпроизвежданите песни или общуване на теми, които не са свързани с музиката като цяло и конкретната композиция в частност. В настройките на услугата "Listen With" всеки потребител може да състави списък с приятели, с които желае да слуша едновременно музика. В него могат да бъдат включени всички негови приятели или само няколко души.

Image by Opensourceway on Flickr

Отдавна мислех да напиша един пост за задаващото се на интернет хоризонта американско законодателство в лицето на The Stop Online Piracy Act (SOPA) и неговия законотворчески братовчед The Protect IP Act (PIPA).

Прочее, считах тази материя за строго правна, но днешните вчерашните постове на Йовко и Chris ми показаха, че темата всъщност вълнува далеч не само юристите.

Та, така.

В защитата на интелектуалната собственост

съществува един много стар принцип, който гласи what is worth copying is (prima facie) worth protecting.

От произнасянето си преди стотина години, този obiter dictum от настолния английски казус University of London Press Ltd v University Tutorial Press Ltd се е превърнал в нещо като символ-веруюто на всеки die-hard-copyright-enforcer.

В защитата на интелектуалната собственост принципно няма нищо лошо и такава е леко наивно звучащата позиция на двата законопроекта – ако се вгледате в уводните им словеса ще откриете, че те носят по Шекспировски хубави определения:

a bill to promote prosperity, creativity, entrepreneurship, and innovation by combating the theft of U.S. property, and for other purposes.

е всъщност поетичното название на SOPA, а и PIPA не остава по-назад, самоопределяйки се като

a bill to prevent online threats to economic creativity, and theft of intellectual property, and for other purposes.

Предвид многобройните норми, защитаващи интелектуалната собственост, като интересен изпъква въпросът какво е новото при SOPA/PIPA и как те ще се стремят да го постигнат.

Генерално

и двата законопроекта

целят да борят нарушения, произтичащи от чужди сайтове (foreign infringing sites в реториката на SOPA и rogue websites operated and registered overseas според PIPA), като споделят и сходства в мерките, които главният прокурор на САЩ (в случая на SOPA) или американските съдилища (в случая на PIPA) могат да предприемат срещу въпросните сайтове.

Мерките се изразяват в разпореждания към американските интернет доставчици да блокират достъпа на потребителите си до проблемните чужди сайтове на ниво domain name и защитниците на SOPA и PIPA ги спрягат като едва ли не дългоочакваното Wunderwaffe в борбата им с нарушителите.

Същите мерки, освен към чужди сайтове, могат по аналогия да се прилагат към американски интернет търсачки (напр. Google), както и към доставчици на платежни услуги (като PayPal). Сиреч, търсачките могат да бъдат задължени да блокират или филтрират резултатите от търсенето на потребители си, а доставчиците на платежни услуги – да блокират трансфера на плащания от или към чужди нарушители.

Това е и Рубиконът, който SOPA и PIPA към момента прекрачват, и който дълго време се считаше за сакрален. От тук идват масивните критики, че филтриране и нежели блокиране на ниво DNS на практика би унищожило интернет, такъв какъвто го познаваме.

Другият сериозен проблем е, че мерките са замислени да бъдат предварителни, което означава, че първо ще бъдат налагани и едва след това засегнатите от тях ще могат да им се противопоставят.

Чисто юридически става дума за едно доста мащабно охранително производство, чийто резултат de facto ще бъде като на влязло в сила решение, защото не очаквам огромното мнозинство от засегнати чужденци да водят и евентуално да печелят делата си в САЩ.

Според мен конституционалността на този подход е съмнителна и предполагам, че (скоро след влизането си в сила) SOPA/PIPA ще има да занимават американския Върховен Съд.

Summa summarum

в сегашния си вид SOPA и PIPA приличат не на финия и остър скалпел, с когото правоохранителите внимателно да отстраняват единствено и само нарушения, а на широкия тракийски меч, който при все че би гарантирал бързина и ефективност, би произвел сериозно количество колатерални щети.

С това се насочвам

към втората тема

на днешния си пост – наскоро анонсираната от комисар Нийли Крус инициатива #NoDisconnect.

Според представите на Крус

The “No Disconnect strategy” will assist people in four ways:

• Developing and providing technological tools to enhance privacy and security of people living in non-democratic regimes when using ICT.
• Educating and raising awareness of activists about the opportunities and risks of ICT. In particular assisting activists to make best use of tools such as social networks and blogs while raising awareness of surveillance risks when communicating via ICT.
• Gathering high quality intelligence about what is happening “on the ground” in order to monitor the level of surveillance and censorship at a given time, in a given place.
• Cooperation. Developing a practical way to ensure that all stakeholders can share information on their activity and promote multilateral action and building cross-regional cooperation to protect human rights.

Големият акцент тук изглежда се поставя на защитата на основните човешки права в недемократични общества, без обаче да се отчита все по-проблематичната роля на защитата на интелектуална собственост в уж демокрациите и все по-честите и конфликти с правата, над които #NoDisconnect май е призван да бди.

Не само това, но и решението на Крус да назначи бившия немски министър Карл-Теодор цу Гутенберг (Karl-Theodor zu Guttenberg) като координатор на инициативата си буди известно съмнение.

Image by World Economic Forum on Flickr

Още докато беше член на федералния кабинет, цу Гутенберг неколкократно подкрепи т. нар. Zugangserschwerungsgesetz, в буквален превод “Закон, затрудняващ достъпа до интернет”, а след като излезе наяве, че е изплагиатствал големи количества от докторската си дисертация, любимецът на Меркел бе принуден да подаде оставка.

С една дума, Крус е намерила the perfect man for the job и изобщо не бива да се учудва на критичните реакции, че при #NoDisconnect всъщност става дума за едно недоносче.

Вместо извод

ще кажа, че скоро от западния Атлантик към нас ще се понесе свиреп циклон и то във време, в което европейската синоптична прогноза не предвижда завихрянето на адекватен антициклон.

Опциите ни не са много, и ако можеме да разчитаме на нещо, то е заинтересованите от SOPA и PIPA индустрии да открият нефелността на не дотам обмислените си намерения и сами да се откажат от тях.

No related posts.

Любослава Русева, един от създателите на сайта „Редута.бг”, получи наградата за най-смел коментар в конкурса за независима журналистика „Смели репортери”, организиран от „София прес” и Център за развитие на медиите. Любослава спечели наградата с коментара си “Що е то ефектът “Бам” и има ли той почва у нас”.

През април Веселина Седларска получи голямата награда на второто издание на “М-Тел медиа мастърс”.

Другите наградени „Смели репортери” са Росен Цветков от БНТ, който отнесе наградата за журналистическа смелост за репортажа “Глас под наем” , посветен на търговията с гласове преди изборите през октомври. В категорията „Разследвания по социални теми” призът е за вестник “Сега” и авторите Доротея Дачкова, Диян Моркин, Диана Петрова за разследването им, посветено на спонсорите на МВР. Разследването, публикувано като книга “Тим – отборът, който превзе България”, на варненската журналистка Невяна Троянска също бе отличено. Вестник “Банкер” пък бе посочен като особено смел в разследването на медийните зависимости. За регионална журналистика награда получи врачанският вестник “Зов”. Пловдивският сайт „Под тепето” на Иво Дернев беше награден с приз за най-прогресираща и влиятелна регионална медия.

Що е ефектът „Бам!“ и има ли почва у нас

Любослава Русева

Покойният президент на Туркменистан Сапармурад Ниязов, самопровъзгласил се за Туркменбаши, т.е. за Баща на туркмените, беше обявил извън закона всички инфекциозни заболявания, в този число холерата и СПИН-а. Под възбрана попадна и самото им споменаване, а престъпилите заповедите му изтърпяваха разнообразни наказания, сред които 36-километров маратон из пустинята Каракум.

Преди Сапармурад Ниязов едно негово подобие – генерал Иди Амин Дада Умей, което управлява Уганда в продължение на осем години, се самообяви за “Негово превъзходителство пожизнения президент фелдмаршал хаджи доктор Иди Амин Дада, властелин на всички земни животни и всички морски риби“. Първата му забрана падна върху болестта сифилис, от която, както се оказа впоследствие, самият той страдал от малък.

Още по-преди Туркменбаши и Иди Амин, някогашният президент на Боливия Андрес де Санта Крус започнал да се представя за “Велик гражданин, Възродител, Върховен главнокомандващ, Бригаден генерал, Велик маршал и миротворец.” Това станало, след като в ухото му влязъл щурец и той получавал толкова силни главоболия, че когато веднъж се появил пред „народа си“ в парадна униформа, обсипана с ордени чак до чорапите, категорично забранил мигрената.

Разбира се, холерата, сифилисът и главоболието не изчезнали. И всъщност единственият, който успял да приложи забраната си на практика, бил императорът на Централноафриканската република Жан-Бедел Бокаса. Той издал Указ срещу глада, в резултат на което всички престъпили го или умирали от естествено недохранване, или попадали на императорската трапеза, запържени с панировка, печени на скара и под формата на чеверме…

„Първобитният човек смятал, че ако си затвори очите пред опасността, тя мигновена изчезва“ – твърди американският психолог Марк Стивънс. Затова, според него, колкото си по-примитивен, толкова повече нараства вероятността да затвориш очи пред неприятното, а колкото повече си овластен, толкова по-голяма става илюзията, че можеш да нареждаш и на останалите да затворят очи.

Стивънс нарича това „Ефектът Бам!” и го описва като съвсем проста автотерапия:

Представяте си нещо, което ви е раздразнило, ядосало, вбесило. Броите до три и високо извиквате на глас „Бам!”, като се опитвате да взривите негативния образ в съзнанието си. Или:

Изпитвате чувство било за вина, било за безпомощност. Този път обаче си представяте някой, който ви е много неприятен. Пак броите до три и високо извиквате на глас „Бам!”, като прехвърляте вината и безпомощността си на противния образ, изплувал в съзнанието ви.

Или:

В очите на околните искате да изглеждате различен от това, което сте. По-мъжествен, да речем, и с челичен характер, който не се огъва под напора на обстоятелствата. Номерът с броенето и викът „Бам!” пак ще свършат работа, стига само да нарисувате в ума си желания образ и да си представите как се напъхвате в кожата му.

Стивънс обяснява, че най-често хората прилагат първата техника. Той обаче дава примери като онези в началото по друга причина: за да предупреди до каква хипертрофирала форма може да стигне бамването, ако – бидейки овластен, започнеш да попрекаляваш с него…

Ще кажете, че тук е невъзможно да се появи някой Туркменбаши и да забрани грипа, нали?

Само че в държава, чийто премиер се възхищава от Мао Дзедун, реабилитира Тодор Живков и неотдавна забрани частицата за бъдеще време, не е лошо да си отваряме ушите на четири. Защото, отворим ли ги, ще чуваме това „Бам!” все по-ясно и начесто.

Три примера само от последните дни:

*  От близо месец в София всяка вечер поголовно се палят автомобили. Полицията е тотално безпомощна, но дори когато хване някой шаран, палежите продължават. И ето решението: „Най-правилно е случаите с палежи на коли да не се отразяват от медиите“, нарежда премиерът. „Бам!” и проблемът веднага изчезва!

*  Питат премиера кога правителството му ще вдигне пенсиите. Моментално в съзнанието му изниква отвратителният образ на Тройната коалиция. Нейното тежко наследство ще засегне и 2012 година, разправя той, и изброява на пръсти „милиард и кусур” за влакове, „гьола, наречен „Белене” и т.н., и т.н. „И с тези пари, ако не са правени тези неща, можехме да вдигнем пенсиите” – въздъхва. „Бам!” и проблемът е стоварен върху главите на управляващите, които не управляват вече повече от две години!

*  Премиерът заявява строго, че тютюнопушенето ще бъде забранено навсякъде от 1 юни догодина. Още на следващия ден обаче „ревизира” становището си, отпускайки аванта на баровете, и само часове по-късно отново се връща на предишната си позиция с уточнението, че размислил. На заяждането, че да си променя мнението стана традиция, а това не говори за силен характер, той се впуска в спомени как е клал прасета. „Това беше един от начините да се докажеш като мъж” – казва важно. „Бам!” и проблемът с характера отива на кино, заместен от така лелеяния образ на мъжкар!

„Опасната последица от постоянното прилагане на тази автотерапия е човек да заживее в измислен свят, където всичко е въпрос на просто бамване” – предупреждава още Стивънс. Когато се сблъска с реалния живот, той може да изпита силно раздразнение, още по-голяма безпомощност и чувство за самота („Властта ми взе всичко лично. Стоя самотен като куче в Банкя.”); може да си внуши, че няма причина да бъде самокритичен към себе си, защото негативното идва само отвън и от другите („Аз моята история съм я написал, та написал. Под нулата съм тръгнал. Самичък съм направил толкова много. Цяла партия. Апарат огромен. И само са ми пречили.”); но също така може да си повярва, че останалите високо оценяват резултатите, постигнати единствено във въображението му (“Имаме 100% изпълнени критерии за Шенген… Вдигнаха кредитния рейтинг на България, на всички останали го свалиха, това означава, че сме работили добре и това всички го казват… И най-вече народът ни повярва на тези избори.”)

Да си призная обаче, и аз напоследък започнах да бамвам.

Първо бамнах вестниците, особено ония със снимки на един и същ бамващ на първа, трета, пета, седма, осма, петнайста и т.н. страници.

После приключих с телевизията. Само като видях един и същ бамващ по първи, втори, трети, пети, девети и т.н. канали, направих „Бам!” с дистанционното и заживях значително по-леко.

Това, разбира се, далеч не е достатъчно да бамнеш ефективно живота в глупост и лъжа. Но все отнякъде трябва да се започне…

Милен Радев

На 13 януари 1928 г. на Вардарския бряг в Скопйе бе убита Мара Бунева.

Едно от най-големите потресения в живота си съм изпитал, когато посетих за пръв път (през 2007 г.) нейното лобно място и видях останките от паметната й плоча.

Разбира се, бях чел достатъчно за ежегодните изстъпления на местните македонисти и милиционерски агенти под формата на фенове на “Вардар”. Друго е да застанеш на това място, да видиш и усетиш с всичките си сетива трагедиятана една непозната по света перверзна ситуация.

Тези снимки са от 2007 и от 2008 г. Текстът бе писан “на живо”:

“…Когато бях неотдавна в Скопйе станах свидетел на една от най-тъжните гледки, които някога съм виждал. Посетих мястото на оскверняваната постоянно паметна плоча, поставена на лобното място на Мара от македонски български патриоти.

Прилагам три снимки – свидетелства за видяното. Условията не бяха от най-подходящите – наложи се да бягам в 6 часа в мъгливо и дъждовно утро от хотела на другия край на центъра и да снимам с телефон. Това като обяснение.

Още едно впечатление не мога да не споделя: Докато стоях замислен и потресен с наведена глава пред разбитата с кирка, горена и почернена плоча на народната героиня (на това място и пред тази гледка и проронената сълза не е срамота) покрай мен преминаваха забързани скопяни, без да обръщат внимание на плочата или на чудака, полагащ откъснатото от ближната леха цветче.

В същия момент от отсрещния (албанския) бряг на Вардара се понесе протяжният вой на муезините от многобройните минарета – този звуков фон, наложен върху свидетелствата за безразличието и дори агресивната враждебност към паметта и делото на покойницата се сляха за мен в символичен акт със силата на прокоба за бъдещето на този край – забравил, накаран да забрави и не желаещ да научи истината за своето минало и поради това днес – обречен на нерадостно бъдеще…” (2007)

“…Сутринта бях на ранно посещение на плочата на Мара Бунева край Вардара. Пак казвам – всеки път на това място преживявам една от най-трагичните гледки, които съм виждал. Междувременно ареалът е станал още по-страшен – изкъртили са повече плочи от облицовката, горили са и са почернили по-голяма площ, нахвърляли са бетонни сегменти наоколо… Не мога да си представя град (столичен!) където да се приема за нормално в центъра му трайно да се намира такова отвратително петно.

Една рана, буквално зейнала в сърцето на днешна Македония, която минувачите, забързани по сутрешните си дела подминават, без да забележат.

Без да се усетят, че докато този позор остава там, страшен и черен, на кея, срещу сгъстяващите се на отсрещния, албански бряг на Вардара минарета, разбитата плоча е най-силният символ, който предвещава неминуемата гибел на прогнилия македонистки проект” (2008)

Пол Крейг Робъртс е бивш заместник-министър на финансите на САЩ в администрацията на Роналд Рейгън. Считан е за един от бащите на "рейгъномиката".

Икономическата и външната политика на Рейгън имаше изключително значение за разпада на бившия съветски блок, наречен от бившия актьор "Империя на злото". Стотици милиони източноевропейци се спасиха от лапите на тоталитаризма и си върнаха свободата, чийто символ беше Запада и най-вече САЩ.

Нещо се случи обаче в Америка през последните години. Америка, носител на идеята за свободата, но също и на принципите за отговорност, справедливост и равенство пред закона. Нещо се случи на "американската мечта" и това нещо пълзи към Европа, както виждаме от примера на Унгария.

Случва се и в България. Тук "американската мечта" се представлява от ухилената физиономия на посланик Уорлик, любител на чалгата, пиар на закононарушителя "Лукойл", и гарант за управлението на един "бабаит в Армани".

Това виждаме от нашата камбанария, но проблемът естествено не е в конкретния персонаж. Не е дори и в това, че САЩ ни третират наравно с Никарагуа от времето на Сомоса-баща - на принципа: "Управляват кучи синове, но наши кучи синове".

Проблемът, формулиран от Пол Крейг Робъртс е, че американците вече не ценят свободата, и са изгубили "морална съвест и чувство за приличие". Проблем, който той поставя отвъд политическите доктрини на "десния" Буш и "левия" Обама. Този морален фалит, а не икономическата криза наторява почвата за кълновете на нова "империя на злото" с глобално влияние.

Нова империя на злото, но може би и нови дисиденти, които да я подкопаят и съборят?

Биволъ

Статията на Пол Крейг Робъртс е публикувана в личния му сайт

Миналата година не беше добра за 99% и новата година, най-вероятно, ще бъде по-лоша. Тази колонка ще се занимае с перспективата за свободата. Следващата – с перспективата за икономиката.

Перспективата за свободата е мрачна. Писателите критикуващи незаконните войни на Вашингтон и победата над Конституцията на САЩ рискуват да се окажат в ареста за неопределен период от време, тъй като критиките към политиката на Вашингтон могат да бъдат считани за подпомагане на врага, като това включва и благотворителни организации, които предоставят помощ за бомбардиране на палестински деца и флотилии, като се опитват да доставят хуманитарна помощ за Газа.

Режимите на Буш / Обама поставиха основите за възможността да се пращат в затвор критиците на правителството без справедлив законов процес. Първата поправка е изцяло ограничена за ентусиастите американци, които повтарят мантрата: САЩ! САЩ! САЩ! Вашингтон се назначи за прокурор на света, който все размахва пръст на други страни за нарушения на човешките права, докато той самият бомбардира половин дузина страни обратно до каменната ера, заплашва още няколко с подобно отношение, и през цялото време нарушава писаните закони на САЩ и на Женевските конвенции като измъчва затворници.

Вашингтон загражда различни чужди политици, чиито страни са засегнати от граждански войни, и ги изпраща на съд като военнопрестъпници, докато собствените му военни престъпления продължават да ескалират. Обаче, ако някой изложи на показ военните престъпления на Вашингтон, това лице се ще бъде задържано без официални обвинения и при условия, които се доближават до изтезание.

Брадли Манинг е точно такъв случай. За американския войник Манинг се твърди, че е човекът, който пусна към Уикилийкс видеото „Съпътстващо убийство", което, по думите на Маржори Кон, показва как американски военни в хеликоптер Апачи убиват 12 невъоръжени цивилни, включително двама журналисти на Ройтерс. Хората, които се опитват да спасят ранените също са обстрелвани и убити.

Един от добрите самаряни е баща с две малки деца. Видеото вади на показ радостта, която тези американски военни изпитват от взривяването на хора от отдалеченото небе. Когато стана ясно, че „войните, които носят демокрация на света" са взривили две малки деца, вместо разкаяние чуваме гласа на палача да казва: „това му се пада задето води деца в зона на военни действия".

Цитатът е по памет, но е достатъчно точен. Когато за пръв път видях видеото, бях шокиран от наглостта на това военно престъпление. Абсолютно очевидно е, че дузината убити хора са просто хора, които вървят по една улица, без никого да заплашват, невъоръжени, и не правят нищо необичайно. Това не е военна зона. Ужасът тук е, че американските войници играят на видео игри с живи хора. От коментара им става ясно, че се забавляват като убиват тези нищо неподозиращи граждани, вървящи по улицата. Те се наслаждават на убийството на бащата, който спира да помогне и стрелят по колата му, в която има две малки деца.

Това не е инцидент с безпилотен самолет, на когото е подадена лоша информация, и затова взривява училище, пълно с деца, или в болница, или семейството на фермер. Това са американски войници, които се забавляват с високотехнологични играчки, които убиват всеки, когото те считат за враг.

Когато видях това разбрах, че Америка е загубила. Злото победи.

Бях тръгнал да пиша, че нищо не е направено за това престъпление. Но някой направи нещо. Един американски войник, който си даде сметка за ужасяващото военно престъпление и който знаеше, че американските военни са били осведомени за това и са бездействали. Той знаеше също, че като войник на САЩ е длъжен да докладва за военни престъпления. Но на кого? Военните престъпления, записани като „съпътстващи щети", представляват по-голямата част от войните на Вашингтон през 21-ви век.

Един войник със съзнание за морал даде видеото на Уикилийкс. Ние не знаем кой е този войник, Вашингтон твърди, че този войник е Брадли Манинг, но Вашингтон лъже всеки път когато си отвори устата. Така че никога няма да разберем.

Това, което знаем е, че отмъщението не се стовари върху извършителите на военното престъпление. Стовари се върху тези, които са обвинени, че са го разкрили – Брадли Манинг и Джулиан Асанж.

Манинг стоя в ареста почти две години без официални обвинения да бъдат представени на съда.

В досъдебното изслушване през декември всичко, което Вашингтон можа да предложи бяха някакви скалъпени обвинения. Никакви доказателства. Прокурорът, капитан Фейн, заяви пред съда, ако това е искал да каже, че Манинг е бил „обучен и му е било дадено доверие да използва многобройни системи за разузнаване, а той пък използвал това обучение, за да омаловажи доверието. Той злоупотреби с нашето доверие".

Или с други думи, Манинг показа на света истината за военно престъпление, което е било прикривано, а Вашингтон и Пентагона гледат на дейността на този човек, който не само казва истината, а и изпълнява задълженията си според военния кодекс на САЩ, като на „злоупотреба с доверие."

През 1970 г. по делото на Кап. Ърнест Медина във военния съд Маи Лай, изявлението на прокуратурата гласи:

„Военният командир има задължението, както като индивид, така и като командир, да осигури хуманно отношение към невоюващи и към бойци, които се с предали. Член 3 от Женевската конвенция относно третирането на военнопленниците изрично забранява насилие към живота и личността, особено убийство, осакатяване, жестоко отношение и изтезания. Също така се забранява вземането на заложници, насилията срещу личното достойнство и бърз съд и присъда. Тя изисква да се полагат грижи за ранените и болните. Същите разпоредби са залегнали в Женевската конвенция по отношение на защитата на цивилни лица по време на война. И докато тези изисквания за хуманно отношение се отнасят за всяко едно лице в досег със защитените хора, те са особено задължителни за командващия офицер, за да се осигури подходящо отношение."

„Освен това, всички военнослужещи, независимо от ранг или длъжност, носят отговорност за докладването на всеки инцидент или акт, който считат за военно престъпление, на командващия си офицер, при първа възможност и в най-кратък срок след получаване на такава информация. Командващите, които получат такива доклади трябва да известят юридическия отдел на армията. Съвсем ясно е, че военните престъпления не са толерирани и че всеки човек има отговорност да се въздържа от, да предотвратява и да докладва подобно неоправдано поведение. Докато командващият носи индивидуална отговорност за това, той има и допълнителното задължение да осигури своевременно и адекватно наказание за военни престъпления, извършени от неговите подчинени".

В националния пресклуб на 17 февруари, 2006 г., генерал Питър Пейс, Председател на началник-щабовете, заяви, че „абсолютната отговорност на всички в униформа е да не се подчиняват на заповед, която е незаконна или неморална". Генерал Пейс каза, че на армията й е забранено да извършва престъпления срещу човечеството и че такива заповеди и събития трябва да бъдат оповестени.

Въпреки това, когато Манинг се подчини на военния кодекс, неговото съблюдаване на закона беше превърнато в престъпление. Капитан Фейн отиде да каже на „съда" [един истински съд би отхвърлил фалшивите обвинения, но Америка вече няма истински съдилища], че „в крайна сметка той помага на враговете на САЩ, като косвено им дава поверителна информация чрез Уикилийкс".

С други думи, „престъплението" е една непредвидена последица от изпълнение на задължения, както „съпътстващите щети" от цивилни жертви, когато безпилотни самолети, бомби, хеликоптери и горящи от желание за стрелба войски убиват жени, деца, хуманитарни работници, и възрастни селяни. Защо Вашингтон наказва само Манинг за вторичните щети, които са му приписани?

Капитан Фейн не би могъл да го каже по- ясно - този, който казва истината и разкрива военните престъпления на Вашингтон подпомага врага. Простото изречение на капитан Фейн с един замах премахва всичката защита на свидетели в писаните закони на САЩ и Първата поправка на Конституцията, и обрича всеки с морална съвест и чувство за приличие на задържане под стража за неопределено време и на изтезания.

Според значителен брой информирани хора , незаконното задържане и третиране на Манинг е имало цел. Наоми Спенсър, например, пише, че дългият арест на Манинг и забавеното обвинение са имали за цел да го принудят да уличи Уикилийкс, и така да даде на САЩ възможност да екстрадира Джулиан Асанж и да го съди или като терорист или да го заключи далеч и за неопределено време във военен затвор без достъп до справедлив съдебен процес.

Случаят с Асандж е мистериозен. Асанж потърси убежище в Швеция, където е бил прелъстен от две жени. И двете признават, че са имали сексуален контакт с него доброволно, но след това излязоха с твърдения, че докато спели с него в едно легло, той отново имал сексуален контакт с тях, нещо на което те не се били съгласили, и че е бил помолен да използва презерватив, а той не използвал такъв.

Шведските прокурори, след разследване на обвиненията, ги отхвърлят. Но, странно, друг шведски прокурор, една жена, подозирана във връзки във Вашингтон, възобнови обвиненията и се стреми да екстрадира Асандж от Швеция в Обединеното кралство за разпит.

Правният казус в случая е дали прокурорът може да иска екстрадиция за целите на разследването. Върховният съд на Обединеното кралство смята, че това е валиден въпрос, и се съгласи да разгледа делото. Обикновено исканията за екстрадиране идват от съдилищата и се издават за лица, които официално са обвинени в престъпление. Швеция не е обвинила Асандж в престъпление.

Истинският казус тук обаче е дали шведският прокурор действа от името на Вашингтон.

Много от тези които следят случая вярват, че Вашингтон е зад възобновяването на делото от страна на прокурора, и ако Швеция задържи Асанж, той ще бъде изпратен във Вашингтон за да бъде затворен за неопределено време и измъчван, докато не каже това, което Вашингтон иска да каже – че е оперативен работник на Ал Кайда.

По този начин Вашингтон възнамерява да се оневини за своите военни престъпления, разкрити, както се твърди, от Манинг и Асанж.

Междувременно Вашингтон, в израз на нагла демонстрация на лицемерие, обвинява други страни в нарушения на човешките права, докато Конгреса одобри и президентът Обама подписа законопроект за задържане под стража за неопределено време и изтезания, за когото членът на Конгреса на САЩ Рон Пол казва, че ще ускори „подхлъзването на Америка към тиранията" и „пропадането й в тоталитаризма".

При подписването на „Законопроекта на тиранията", президентът Обама посочи, че смята, че тиранията в законопроекта не стига достатъчно далеч. Той обяви, че подписва законопроекта заедно с текст в който запазва правото си, независимо от какъвто и да е закон, да изпраща американски граждани, лишени от справедлив процес и конституционна защита в чужбина, за да бъдат изтезавани.

Това е правителството на САЩ, което претендира да бъде правителство на „свободата и демокрацията" и да носи „свобода и демокрация" на другите с бомби и нашествия.

Изминалата година ни донесе и други зловещи тиранични развития. Президентът Обама обяви, че има списък на американците, които възнамерява да убие без справедлив законов процес, а Министерството по национална сигурност в стил Оруел обяви, че е изместило вниманието си от терористите към „местни екстремисти". Последните са неопределени и групата се състои от тези, които Министерството посочи.

И нищо от това не беше направено зад затворени врати. Убийството на Конституцията на САЩ беше престъпление, на което всички бяха свидетели. Но подобно на Кити Дженовезе, която беше намушкана до смърт в Ню Йорк през 1964 г. пред очите на група зяпачи, които така и не успяха да й се притекат на помощ, медиите, Конгреса, адвокатски колегии, университети по право, и американската общественост не успяха да защитят Конституцията.

През моя живот колапсът на уважението към и на авторитета на Конституцията е ужасяващ случай. Сравнете бръмчащо-тихият отговор на съобщенията на режима на Обама и полицейската му държава с обществения гняв към президента Ричард Никсън по повод неговия списък с врагове. Опитайте да си представите как президентът Роналд Рейгън би обявил, че има списък на американците, които са маркирани за убийство, без да незабавно да започне процедура по импийчмънт.

Местната и държавна полиция е военизирана, не само като оборудване и въоръжение, но и в отношението й към обществото. Въпреки липсата на местни терористични атаки, вътрешната сигурност провежда необосновани претърсвания на автомобили и камиони по магистралите и на пътници, използващи обществен транспорт. Униформени служители на Федералната служба са обучавани системно да нарушават конституционните права на гражданите, и гражданите са обучавани да приемат тези нарушения като нещо обичайно. Младите хора нямат никакъв спомен от това как някой може да се качи в обществения транспорт или да използва обществени пътища, без натрапчиви претърсвания или как могат да се съберат в знак на протест, без да бъдат брутално нападнати от полицията. Свободата се премести в сферата на митовете и легендите.

В тази система, която се създава пред очите ни няма свобода и демокрация. Това което стои пред нас а гола тирания.

Докато Америка се изражда в абсолютна полицейска държава, политиците постоянно се позовават на „нашите ценности". Какви са тези ценности? Лишаване от свобода за неопределено време без присъда в съда. Изтезания. Необосновани претърсвания и нашествия по домовете. Епидемия от полицейска бруталност. Ограничаване на свободата на словото и правото на мирни събрания. Непровокирана агресия наричана „превантивна война". Намеса в изборите и вътрешните работи на други страни. Икономически санкции, наложени на чуждестранното население, чиито лидери не са вързани в кърпа на Вашингтон.

Ако американската полицейска държава беше само непредумишлена последица от истинската война срещу тероризма, тя би могла да бъде премахната, когато войната свърши. Въпреки това, има доказателства, че полицейската държава е предумишлена. Така нареченият PATRIOT Act (закон ПАТРИОТ) е обемиста и умна атака срещу Конституцията. Не е възможно да е бил написан в краткия период между 11 септември и влизането му в Конгреса. Той просто е чакал на полицата.

Премахването на конституционно защитени гражданските свободи е целенасочено, както и натрупването на произволна и безконтролна изпълнителна власт. Тъй като за повече от едно десетилетие не е имало терористични събития в САЩ, с изключение на тези за които се знае, че са организирани от ФБР, не е имало и терористична заплаха, която да оправдава създаването на политически режим на безотговорната власт. Това се прави нарочно, под фалшив претекст, което означава, че има някакъв необявен дневен ред. Заплахата, че лицето на Америка живее във Вашингтон.

От кандидатите за президент, само Рон Пол говори за смъртта на Конституцията. И все пак избирателите се занимават с много по-маловажни въпроси. Подложени на денонощна пропаганда от Министерството на истината, американците не са достатъчно наясно колко трудно ще бъде да изберат Рон Пол за президент.

А, може би е твърде късно дори президент като Рон Пол да обърне нещата. Президентът няма власт, ако правителството му не го подкрепя. Каква перспектива би имал президентът Рон Пол, ако назначенията му са потвърдени от Сената? Военните и службите за сигурност няма да дадат властта. Ако продължава да бъде проблем за казионното, той ще стане жертва на скандал и няма да бъде преизбран, ако не е принуден преди това да подаде оставка.

Спомнете си това, което казионен Вашингтон причини на президента Картър. Неговият директор по бюджета и началникът на Генералния щаб бяха натопени, и това лиши Картър от правомощията на кабинета му. Дори Роналд Рейгън трябваше да раздаде повече от половината от правителството си, включително и шефа на кабинета на Белия дом и вицепрезидента, на казионен Вашингтон. Президентът Рейгън ми каза, че иска да сложи край на стагфлацията (състояние на бавен икономически растеж и относително висока безработица) за да може да сложи край на студената война, но че не може да подпише данъчен законопроект, ако аз не получа такъв от администрацията му, за да може да го изпрати в Конгреса.

Не съм сигурен, но подозирам, че не е писано да бъдат преобърнати нещата. Шансът ни да възродим свободата може да дойде от високомерието на Вашингтон. Имперските амбиции и жаждата за власт може да произведат неуправляеми катаклизми и загуба на съюзници. Надценените възможностите в чужбина, и деморализирано, безработно и потиснато население у дома не са съставки на успеха.

Колко дълго още руското правителство ще разрешава на неправителствени организации, финансирани от фондации на САЩ за демокрация, да се намесват в изборите и да организират политически протести? Колко дълго още Китай ще бърка стратегическите си интереси с американския потребителски пазар ? Колко дълго още Япония, Канада, Австралия, Великобритания, Германия, Италия, Турция, Египет и петролните държави от Близкия изток ще бъдат марионетки на САЩ? Колко дълго може доларът да запази ролята на резервна валута, когато Федералният резерв е монетизира огромни количества от дълга?

Колко дълго може да оцелее "супер сила", когато не е в състояние да произведе политически лидери?

Спасението за Америка ще дойде, когато Вашингтон претърпи поражение на хегемонистичните си амбиции.

Много читатели, особено онези, които гледат Фокс и Си Ен Ен и да четат „Ню Йорк Таймс", може да сметнат перспективите ми за 2012 година за преувеличени. Наистина, мнозина вярват, че въведените драконовски мерки ще се прилагат само спрямо терористи. Но как бихме могли да знаем? Задържането под стража за неопределен период от време и изтезанията не се нуждаят от доказателства. Американската общественост няма как да знае дали измъчваните затворници са терористи или политически опоненти. Решението за задържане и изтезания е безотговорно. То разчита само на субективното, произволно мнение на някой в изпълнителната власт. Защо американците се оказаха готови да повярват на лъжата на правителството, че Саддам Хюсеин е имал оръжия за масово унищожение и е заплаха за Америка?

Подобно на рака, тиранията се разпространява чрез метастази. Александър Солженицин, най-известният писател на Съветския съюз, е имал два ордена от Втората световна война като командир от Червената армия. В частно писмо до приятел прави леко критични коментари за поведението на Сталин по време на войната и за това е осъден, не от съд, а в отсъствие, от тайната полиция НКВД, на осем години заточение в Архипелага Гулаг за „антисъветска пропаганда". Дори и при Сталин нямаше задържане под стража за неопределено време. Съветите се доближиха най-много до тази средновековен практика, възкресена от режимите на Буш и Обама, с изгнанието в отдалечени части на Съветския съюз.

През по-голямата част от съветската ера, дори изкуството, литературата и музиката бяха щателно преглеждани за признаци на „анитсъветска пропаганда". Американските Dixie Chicks имаха подобна, но по-страшна съдба. Буш не се нуждаеше от НКВД. Американската общественост свърши работа на тайната полиция. Уикипедия информира:

„По време на концерт в Лондон десет дни преди нахлуването в Ирак през 2003 г., вокалистката Maines каза: „ние не искаме тази война, това насилие, срам ни е, че президентът на САЩ (Джордж У. Буш) е от Тексас". Това изявление обиди много американци, които го интерпретираха като грубо и непатриотично. Последвалата полемика отне на групата половината от публиката им на концерт в САЩ. Инцидентът имаше негативно отражение върху кариерата на трите жени и доведе до обвинения, че не са „американки", както и до заплахи по пощата, смъртни заплахи, и публично унищожаване на албумите им в знак на протест".

В нацистка Германия и най-меката критика можеше да предизвика почукване на вратата посред нощ.

Хората с власт я използват. А, властта привлича най-лошите хора. Като доказват Абу Граиб и Гуантанамо, демокрациите не са имунизирани срещу злоупотребата с власт. Наистина, същото нехуманното третиране на обикновени престъпници е масова практика и в системата на местните затвори в САЩ.

Думите „полицейска бруталност" в търсачката на Yahoo дадоха 20 милион резултата на 31 декември, 2011 г.

Охранени ченгета - палячовци и главорези, използват тейзъри (електрошок) срещу малки деца и хора в инвалидни колички. Блъскат възрастни баби. Полицията е чист ужас. Полицаите са по-голяма заплаха за гражданите, отколкото престъпниците.

Превантивната война, лишаване от свобода за неопределен период от време, предаване, изтезания на хора, които са „заподозрени" (неопределена категория) и убийствата са драконовски наказания, които не се нуждаят от доказателства. Превантивната война е концепция в стил Оруел. Как се предотвратява война със започване на друга война? Откъде знаем, че страна, която не ни е нападала досега, няма да ни атакува в бъдеще? Превантивната война е като концепцията на Джереми Бентам за предотвратяване на престъпления чрез арест на тези, които привилегированите в обществото считат за предразположени към престъпна дейност, преди да са извършили престъпление. Наказание без престъпление, това е сега „американският начин".

Понятията, институционализирани от режимите на Буш / Обама са напълно чужди на англо-американските виждания за закон и свобода. За едно десетилетие САЩ се превърнаха от свободно общество в полицейска държава. Американското население, доколкото е наясно с това което е настъпило, просто прие революцията от върха надолу.

Рон Пол е единственият американски кандидат за президент, който се противопоставя на институционализираната тирания, но не води в социологическите проучвания.

Това ни казва всичко, което трябва да знаем за това колко американците днес ценят свободата. Изглежда, че те приветстват епохата на тиранията, в която навлизат сега.

Как да си осигурите стотици гигабайти free пространство с възможности за синхронизация, споделяне на файлове, backup и допълнителни екстри без да плащате и стотинка?

В последните 2-3 години с все по-силното дигитализиране на личния и професионалния ни живот, все по-често ни се налага да имаме достъп до важната за нас  информация – документи, снимки, видеа, презентации и т.н. по всяко време и почти навсякъде.  Приложенията, които ни осигуряват storage да ги съхраняваме в „облачното” интернет пространство ни стават все по-необходими, а мястото, от което се нуждаем – все по-голямо.

В настоящия пост съм се постарал да обобщя и систематизирам най-добрите безплатни решения за целта. Вероятно има и доста такива, които съм пропуснал и заслужават да бъдат включени, но тези, които ви препоръчвам, ги ползвам или поне съм ги тествал и имам лични впечатления от тях. Не всички представени приложения са еднотипни,  но основното, което ги обединява е, че предоставят безплатно пространство за съхранение на файлове онлайн (повечето разбира се, имат и платени версии, но сега няма да се спирам на това). И дори да изберете да ползвате само част от тях, ще си осигурите стотици гигабайти free storage, без да плащате и стотинка.

Dropbox

Започвам с Dropbox, защото няма да крия, че това е любимото ми  приложение. Използвам го още откакто пуснаха бета версията (мисля, че към края на 2008 г.) и до ден днешен съм супер доволен от него.  В момента вече го ползват, повече от 45 милиона души от над 170 държави. Предлага десктоп синхронизация от неограничен брой компютри, както и перфектно работеща мобилна аплокация. Софтуерът е разработен  за всчички основни операционни системи (и десктоп и мобилни), връзката е защитена с SSL. Споделянето на файлове (онлайн и офлайн) също е безпроблемно.
Платформата е подходяща дори и за уеб хостинг на сайтове, и то доста успешно.
Единственият му минус е, че предоставя сравнително малко безплатно пространство – 2 GB и има ограничение от 300 MB за ъплоуд на файл. Но пък всеки регистрирал се в Drobbox чрез ваша референция, ви носи плюс 250 MB допълнително.

SugarSync

SugarSync е почти копие на Dropbox, с абсолютно същите функционалности и основни характеристики, нo с подобрен user interface. Ползвам го отскоро и нямам никакви забележки към работата на софтуера. Различното от Dropbox e, че базовият безплатен акаунт е 5 GB, а от всеки присъединил се благодарение на ваша препоръка получавате 500 MB отгоре (а ако някой си вземе платен акаунт – ви дават 10 GB). И може да качвате файлове до 2 GB. Засега обаче няма версия за Linux.

Box

Box е приложение, което се маркетира не само като online storage application, но и като small business collaboration tool.  Дава възможности за създаване на документи онлайн (има интеграция с Google docs), както и за по-лесно споделяне и шерване на файлове и папки, включително и чрез HTML код. Връзката е криптирана.  Мобилните приложения приложения (няма за Symbian и Windows Mobile) работят отлично. Десктоп синхронизация се предлага, обаче само за  платените акаунти. С безплатен акаунт имате  5 GB пространство и лимит от 100 MB на файл. Ако сте късметлии обаче да притежавате някои от следните мобилни устройства – Sony Ericsson Xperia, LG с Android, Sony Tablet S и Tablet P, RIM PlayBook или HP TouchPad, и си инсталирате до края на годината мобилното приложение на Box, автоматично получавате като бонус още 45 GB към безплатния ви storage.

SkyDrive

Ако ползвате Hotmail или имате регистрация в Windows Live, може да разполагате и с безплатния онлайн storage, който ви предоставя Microsoft – 25 GB. Но пък лимитът за качване на отделен файл е твърде нисък – 50 MB. Връзката е криптирана. За десктоп синхронизация трябва да инсталирате Windows Live Mesh (пространството за синхронизация е 5 GB, които са част от 25-те GB за дадения акаунт).В SkyDrive имате възможността да създавате всякакви Майкрософт документи с помощта на онлайн версия ма MS Office.
Освен за Windows Mobile е разработена мобилна SkyDrive апликация и за iPhone (но силно се съмнявам дали някой я ползва).

ADrive

ADrive са по-щедри от гледна точка на предоставено безплатно пространство – 50 GB, като могат да се качват файлове до 2 GB.  Освен това, има възможност да се качват и цели папки наведнъж. Съществува и десктоп клиент за Windows и Mac, но няма мобилна апликация. Предлага интеграция с онлайн office suite приложението Zoho.
Като цяло обаче софтуерът е доста тежичък и работи малко мудно и бъгаво. Откъм UX също има какво още да се желае.

MyOtherDrive

Качествен онлайн инструмент с криптирана уеб връзка, който ви дава само 2 GB безплатно, но пък няма ограничение в големината на файловете, които качвате. Т.е. ако сте с free акаунт може да качите и само 1 файл от 2 GB. Връзката е криптирана. Десктоп приложението на MyOtherDrive работи и на Windows, и на Mac, и на Linux, предлага добри опции за backup, както и за споделяне на съдържание. Няма обаче мобилни приложения.

Fabasoft Folio Cloud 

Fabasoft Folio Cloud е типичен Cloud Computing софтуер, който предоставя цялостни решения за online business colaboration, като безплатния онлайн storage е само част от тях. Т.нар. primo акаунт дава 5 GB пространство, с лимит на отделния файл максимум 250 MB. Връзката е криптирана. Разработен е за всякакви операционни системи, включително и за мобилни устройства. Предлага и десктоп синхронизация, както и разнообразни опции за създаване и споделяне на документи и различни видове файлове с импортираните контакти.
Лично на мен Fabasoft Folio Cloud не е ми е допада особено. Може би поради многофункционалността си, не е никак user friendly, а софтуерът му за десктоп синхронизация е доста тежък и бъгав.

Uploadingit 

Това е уеб базиран online storage софтуер.  Безплатната му версия ви осигурява 10 GB пространсво и до 200 MB максимум лимит на файл. Ако потребител се регистрира чрез ваш референтен линк, получавате още 256 MG free. Работи много леко и бързо, предлага и multi file upload, както и drag and drop – екстри, които ви спестяват време.
Има версии за Windows и Mac и мобилни приложения за iPhone и Android.
Най-големият проблем при Uploadingit е краткият „expiration time” – само 30 дни. Това означава, че ако един месец не сте влизали в акаунта си, всичките ви файлове ще изчезнат. Разбира се, от Uploadingit ви изпращат мейл alert няколко дни преди изтриването на съдържанието, но това едва ли може да компенсира този голям минус.

4shared

Качествено приложение, което е разработено за основните операционни системи (и десктоп и мобилни), осигурява синхронизация с комютър и мобилно устройство. Предоставя и добри опции за онлайн колаборация и лесно споделяне на всякакви видове файлове, включително и с код за HTML вграждане. Безплатният акаунт е с 15 GB пространство, но е важно да се знае, че подобно на Uploadingit  има „timeout”. При 4shared  поне е доста по- дълъг – 6 месеца. Т.е. ако не сте влизали в профила си повече от 180 дни, всичко, което сте качили, ще бъде изтрито.

Megaupload 

Megaupload също е доста щедър откъм безплатно пространство – 50 GB и до 1 GB на файл. Но и тук неудобството, подобно на горните 2 приложения, е expiration периода. За Megaupload  той е 90 дни. Друг проблем на безплатните акаунти е, че е доста бавна скоростта при качването на файлове, но пък за сметка на това, софтуерът позволява multi uplooad.

FileFactory 

Подобно на горните три, и FileFactory  е типичен уеб базиран online storage софтуер. Но в сравнение с тях този инструмент е най-„щедър”. Предоставя ви цели 500 GB безплатно пространство, като можете да качвате файлове до 2 GB всеки. Скоростта на качване обаче е доста ниска за безплатните акаунти. Но ви позволява bulk upload, до 25 файла едновременно. За съжаление и тук има timeout период, и той е 90 дни. Ако 3 месеца пропуснете да влезете в акаунта си, ще трябва да се простите със съдържанието, което сте трупали.

MediaFire 

MediaFire отиват максимално напред в щедростта – безплатното пространство, което ви предоставят е…неограничено! Лимитът за качване на отделен файл е 200 MB, а ъплоудърът им предлага drag and drop функция. User friendly софтуер, осигуряващ на потребителите разнообразни опции за споделяне на съдържанието в интернет.
Уви, както се казва, няма как всичко да бъде толкова прекрасно – с безплатен акаунт не може да бъдете сигурни колко дълго ще се пазят файловете ви, ако не влизате по-продължително време в него. От MediaFire  заявяват, че няма строго определен expiration период, а заличаването на съдържанието от неактивните акаунти става по тяхна преценка, естествено като преди това са изпратили 4 мейл alerts на съответния потребител. Затова и не препоръчвам да използвате платформата за backup на ценни за вас файлове и директории. Ето отговорът на самата компания на подобен въпрос:
„MediaFire is designed to be used as a File Sharing service. It is not meant to function as a long term backup service for files. Mediafire does not recommend that you upload files for long term storage as they may be subject to deletion if your account is not accessed, or there is not significant sharing activity on your account. For free accounts, there is currently no time limit on how long uploaded files will be stored as long as you access your account or your files are being accessed or there is not an issue of warehousing (storing huge amounts of files without significant downloading activity). Every account is different and different accounts may become idle at different times…”

И в края, като допълнително 13-то предложение:

Google Docs

Вероятно всеки, който има Google акаунт ползва този отличен инструмент. Безплатното пространство, което ви предоставя, не е голямо – 1 GB, но пък опциите, които дава за създаване, споделяне, синхронизация, уеб вграждане, офлайн достъп до документите ви и цялостната му интеграция с другите Google услуги чрез криптирана връзка са безспорен плюс.Освен това Google Docs осигурява качествено превю на векторни файлове, така че ако не сте дизайнер, но ви се налага да преглеждате подобни формати, няма защо да си инсталиране Adobe Ilustrator или Correl Draw..

Топ 12 безплатни решения за online storage на файлове is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Време е за още едно обобщение, а това е и първият юбилей на рубриката “Топ няколко”. Предчувствам, че ще ми става все по-трудно да намирам снимки за нея Но дребните проблеми настрана, ето какво прочетох тази седмица. Обобщението ми вклюва личен брандинг, още малко преглед на 2011 и предвиждания за 2012, интересен PR-трик, нова книга за четене и съвети за Google+. Да започваме!

1. Презентация: Браян Солис ме насочи към една много интересна презентация, която показва какво всъщност значи Social и колко сериозно е навлязва тази идея сред потребителите през 2011. SOCIAL всъщност е акроним от Speed, Open, Collaboration, Individual, Alignment и Leaderless – ключовите думи на онлайн групите.
2. Прогнози: Все още сме в месеца на анализите за фаталната 2012. Ogilvy PR се справят добре със задачата да изведат някои от тенденциите, които ще ни занимават през новата година – от приложения през промяна на новинарските източници, та чак до въпросите за сигурност на личните данни. Интересна перспектива.
3. Личен брандинг: Независимо дали си търсите работа или просто смятате, че е важно да поддържате имиджа си (и правилно!), трябва да обърнете внимание на личния си брандинг. MarketingProfs показват новите тенденции в персоналния маркетинг като обхващат всичко от нуждата от професионални снимки до използването на персонални QR кодове. Чакам с нетърпение и втората част от поста.
4. PR: Любимият ми Дейвид Миърман Скот издаде нова книга, а най-накрая намерих ревю, което обобщава най-важните идеи на тактиката “Newsjacking”. Мисля, че ще си сваля е-книгата съвсем скоро и после ще споделям повече впечатления, но засега темата изглежда повече от обещаващо.
5. Медии: Стив Рубел от Edelman преобрази напълно личния си блог, а като допълнение пусна първия от серията доклади The Clip Report. Презентацията включва някои от най-значимите нови медийни тенденции. Рубел показва с примери как традиционните медии се научиха да бъдат дигитални, а дигиталните започнаха да приличат на печатни – с таблетни списания и е-книги. Със своя медиен опит той може да стигне до доста интересни изводи – и го прави.
6. Прес конференции: Попаднах и на интересен пост за стратегия при тежки медийни събития. Идеята е проста: ако се ограничи времето за въпроси и оставите някои от детайлите неизказани, въпросите на медиите ще са насочени към тях вместо в друга неизвестна посока. Звучи полезно, но стискам палци да не ми се налага да го ползвам.
7. Google+: И за да завършим седмицата с още един списък съвети, този път ще се спрем на личния маркетинг в Google+. Ето как го правят професионалистите: от разширяване на визитката при hover до използване на снимките за предаване на съобщение – в списъка на Social Media Examiner има доста полезни неща.

И тъй като сме във времето на Consumer Electronics Show и в главата ми са само технологични въпроси, тази седмица ще ви споделя най-добрият viral от доста време насам. Става дума за един доста изобретателен крадец:

Приятен уикенд!

___
снимка: jaxxon

Още по темата:

1. Топ няколко: интересното от маркетинга №9
2. Топ няколко: интересното от маркетинга
3. Топ няколко: интересното от маркетинга №8

Черен петък за черния хумор на премиера Борисов се очертава да бъде днешният петък 13-ти! Наложи му се да се извинява за грозната гавра с усмихнатите си приказки за необходимостта да се награждава едно полицейско куче с „телешки пържолки” по повод открития най-сетне ( след двама месеца) труп на едно девойче.

Гафовете на Борисов не могат да бъдат определени като „много”- те са просто легендарни, но е парадоксално, че се забравят. Поради една особеност: заливат ни като неспирно цунами, вълна след вълна и при всяка следваща нямаме време да си поемем дъх в очакване на нова. Всеки опит да бъдат обобщени се натъква на проблема с остаряването на сборника с „прозренията му” буквално на следващия ден. Проблемът с тяхното осъзнаване е, че са се превърнали в начин на живот за българската публичност и никой като че ли не им обръща сериозно внимание. Голотата не прави впечатление на нудистки плаж.

Този път обаче сме впечатлени. Борисов се разходи гол насред улицата на елементарното човешко приличие както никога досега. Фактът, че на следващия ден реши да си прикрие срамотиите, не прави от есхибиционисткия му ак по-малко престъплението да издевателства над жертвите на психическия тормоз с отблъскващото си поведение.

Според мен и преди беше впечатляващо да ни сравнява с кучета, които трябва да бъдат държани на каишка здраво- от неговата здрава ръка, разбира се. Но ние сме си свикнали да ни псуват колективно. Руският посланик в Брюксел Владимир Чижов ни нарече троянски кон на Русия. И никой от хранените да отговарят от наше име български чиновници не му изръмжа поне като имитация на куче пазач, което си заслужава пържолките. Но дори и за толкова дебелокожи екземпляри, като нас, индивидуалното усещане за омерзение от нахлуването на премиерския смях насред траурното разкритие за едно убийство на дете, идва май в повечко. Колкото и да го замазва сега, ефектът е всъщност обратен, защото раболепните ни медии поне получават позволение да акцентират върху гафа, който иначе по обичайния си начин само подминаха с цитати без коментар.

Въпросът е дали това индивидуално усещане за човешка отвратеност ( защото все пак сме родители, братя, сестри и просто хора), ще доведе до някакви количествени изменения в телешкия възторг, мерен от кантара на рейтингите. Или телешките пържолки пак ще наклонят везните в полза на телешкия възторг с прословутото нашенско „карай да върви-куче влачи, диря няма”!?

Ще ми се да чуя сега витиеватите оправдания на съветниците, които тласкат Борисов към „вся власть советам”. Те обикновено обясняват, че премиерът ни е човек от народа, говори простичко и разбираемо, искрен е и това му носи „дивиденти”. Точка по точка съм съгласен: сред народа ни има простаци, както сред всеки народ. Това е разбираемо. Факт е също, че е искрен и искреността му се разкри напълно без никакви задръжки. Прикриването й на по-късен етап обаче може да заблуди само желаещите да бъдат заблудени или да се правят на такива, поради дивидентите, в чието разпределяне участват в този пи(а)р по време на чума.

Share on Facebook

Продукти:
1/4 тиква
1ч.ч. обезкостени сини сливи
1ч.ч. смлени орехи
2с.л. захар
1ч.л. канела
1к.ч. бренди, коняк, ликьор

Приготвяне:
Сините сливи се режат на дребно. Слагат се в купа. Поливат се с алкохол. Оставят се така да престоят няколко часа. Смлените орехи се смесват със захарта. Тиквата се реже на кубчета. Почиства се кората. Подреждат се в тава. Налива се вода. Нивото на водата е около един пръст. Пече се на умерена фурна 30 минути. Алкохолните сливи се смесват с орехите, захарта, 1с.л. вода и канелата. Получената смес се разпределя върху парчетата тиква. Връща се за още 15 минути във фурната. Когато е готова, тавата се изважда. Оставя се да изстине. Поднася се парче тиква с топка ванилов сладолед.

© Милен Радев

Едва ли може сериозно да се оспорва, че повечето от онези нелицеприятни качества, които обединяваме в термина балканджийство са ни наследство, останало от вековете, прекарани в Османската империя.

На нейната затвореност, на господстващото презрение към ценността и достойнството на отделния индивид, на присъщото за империята насилие във всички сфери на живота, на типичното – свързано и с византийското общо наследство – публично лицемерие се дължат много от днешните кусури на балканските общества.

С особена сила това важи за съвременна Турция.

Току що научаваме, че прокуратурата в Анкара е повдигнала срещу Йоркската херцогиня Сара Фергюсън обвинение, предвиждащо 22 години затвор. През 2009 г. херцогинята заедно с щерка си принцеса Евгения, маскирани с черни перуки и забулени със забрадки са заснели със скрита камера потресаващи кадри за трагичните порядки в турски домове за сираци.

Филмът е излъчен своевременно по частния британски канал ITV 1 и веднага предизвика гневни реакции в официална Турция. Още тогава турското правосъдие поиска екстрадирането на херцогинята. Великобритания естествено отхвърли абсурдния иск.

22 години затвор за “нарушаване личната сфера” на пет деца чрез заснемането им със скрита камера.Това е основното в обвинението на турската прокуратура днес.

За истинския балканджия личната сфера и достойнството стават винаги свещени, когато някой външен гост си позволи да повдигне булото на общественото двуличие.

Помним и съответстващи български реакции, когато британски журналисти проникнаха както в низините на обществото – в български сиропиталища, така и сред неговия “елит” – в покоите на шефа на Олимпийския комитет…

И все пак – наследницата на империята по право държи първенството в поддържането на нейните традиции. Вестоносецът трябва да бъде наказан.

Следва кратък откъс от филма, заснет от смелата херцогиня. На YouTube се намират още кадри от и за филма.

Студено ли ви е? Ама в къщи е топличко, нали? А какво ще кажете да пренощувате в ледено легло в леден хотел? Няма да ходим много далеч – такъв хотел има и в близката нам Австрия. Александър ще ни заведе до Кицщайнхорн в австрийските Алпи. Приятно четене:

Една нощ в Ледения хотел в Кицщайнхорн

Австрийските Алпи

Тръгваме на 25 януари  в полунощ с автомобил за Капрун с идеята да сме там ранния следобед. Предупредени сме да внимаваме в Сърбия, където тъмния балкански характер, се проявявал нерядко. Освен това полицията не приема благодарности ако нарушите някое правило, за което мога лично да свидетелствам. Гледам да спазвам основното правило на находчивия шофьор – караш с до 10 км над ограниченията и никога като водеща кола.

                Перфектно планиране на целия маршрут може да се направи на www.viamichelin.com.. Пътя минава през Загреб и Любляна,  в

Австрия

влязохме през тунела Караванкен. На повечето места приемат кредитни карти и евро за заплащане на пътните такси. В Австрия и Словения трябва да си купите и винетка.

            Ива се пробва в ролята навигатор с променлив успех. Променлив, защото все пак стигаме до крайната точка, но по невероятни планински пътчета, непоказани дори на картата, по която тя се ориентира.

                Алпите са .... Алпи,

но пък и толкова гъсто населени по родните стандарти.  Капрун се намира близо до Залцбург и Zell am See. След 13 часа пътуване вече се намираме пред базовия лифт на Kitzsteinhorn (http://www.kitzsteinhorn.at/).

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Преобличаме се като за нощувка на открито на Полярния кръг в колата, слънцето се вре сред щръкналите голи склонове на Алпите.

За да е по- интересно, има два лифта, които те отвеждат на едно и също място горе в планината, което за свикнал с недоимъка на инфраструктура българин е странно, необяснимо дори.  Следваща линия те отвежда още по- близо до слънцето.

                Слизайки на тясно плато,  си поразен от природата, съоръженията, гледките. С просто око се забелязват поне 10 ски-влека, огромен алпийски център приютява гладните и изморените, а по десетките писти, които се виждат е невъоръжено око, скиори и сноубордисти джиткат увлечени от гравитацията и адриналина.

                На такова място Банско изглежда като дилетански център, създаден за начинаещи хлапета. Запазваме си за другия ден сноубордове – Ива доволно потрива ръце, невиждала подобна инфраструктура в десетгодишната си сноуборд практика, моя втори път на дъска пък ще е  в Алпите, хм.

                Любезния ни домакин Кристиян ни посреща с моторна шейна, за да ни отведе до ледения лагер. Шейната, както разбираме по- късно случайно, давайки си вид на неразбиращи немски, е активен участник в изхвърляне на постхранителни биологични отпадъци от ледения лагер.

Леденият хотел (кампус)

се изгражда вече втора година от Volvo в съучастие с Nokia и тази година повода е новото Volvo XC70 -  www.icecamp.at . На 2500 м връз глетчер се гушат 8 иглута и централна зала – всички те построени от сняг и лед.

В централната „сграда” има зали за вечеря, бар, малко комерс - мобилна стока на Nokia и Volvo. Пейките са от лед, застлани с еленски кожи, чувството е като в бърлогата на Супермен с леденото му убежище.

С падането на нощта четеш в погледите на другите гости увеличаващи се въпросителни „Как се стигна до тук – да вися на 2500 м в нищото, за да прекарам нощта в ледена дупка” – или поне такъв е моя прочит на удължените физиономии. Получаваме подробности за строежа, оборудването и поддръжката на ледената обител.

Леденият бар е най- лежерната и топла част

от комплекса, питиетата могат да бъдат и горещи ако не ти стиска.

Започваме с вечеря – един добър старт на общностното преживяване. Температурата в залата е около и под -5, но фондюто и великолепния Грюнер верлинер вдигат телесната темература и настроение.

Съседите по трапеза - германци на средна възраст - са се озовали тук след Коледен подарък към девойката, което може би обясняваше липсата на особен ентусиазъм у нея.

После излизаме да наблюдаваме демонстрации на няколко пишлемета, мастъри на сноуборда – те безизразно позират на фотограф от местно лайфстайл списание. Барабар с професионалистите и аз се мъча да хвана някой интересен кадър, но без светкавица не се получава (оправдавам се).

                Времето рязко се сменя по време на нощния ни преход в планината, на който се обучаваме на животоспасяващи практики – току виж са ни и потрябвали с ураганния вятър и обилен снеговалеж – над половин Австрия се стоварва снежен ураган. На покрива на планината в тъмата и брулеща вигрушка си припомняш колко нищожен си и зависим. Яростта на бурята те прави единствения човек на света, здравото стискане на Ива не е достатъчно да те върне в реалността. Не можем да отчетем липсата на светлинно замърсяване, небето е непрогледно.

                 Не разбираме много за оцеляването в екстремни планински условия - вятърът заглушава инструктора, снегът замъглява очите и съзнанието, леденото иглу е желана защита.

Любезните домакини ни предлагат и сауна – мобилно съоръжение, приличащо на голяма бъчва с колела и комин. Работата е, че течаща вода няма, което се компенсира от изобилието на сняг наоколо. След сауна се топваш в която пряспа ти кефне – разнообразието от преспи и ледени буци наоколо е голямо.

                Както може да се допусне,

бяхме единствените, които пробваха услугите на мобилна сауна на върха на Алпите,

комбинирайки я с търкане със сняг в окото на снежна буря  около полунощ.

Време е за лягане, време е за леденото иглу.

Малко факти: входа към нощното ни обитание е тесен тунел от сняг, закриван от набързо скована врата, за да се озовем в малък купол от лед и сняг, в чийто център кокетно е положено 2/2 метра кубче лед – нашето легло. Леглото е постлано с парче топлоизолация и еленови кожи. За да е романтиката пълна, бутилка Moët & Chandon се осветяваше от няколкото свещички.

                Спи се в хималайски спален чувал,

на главата си нахлузваш маска за банков обир. Това задължава целувките да се осъществяват като при ескимосите – с нос. Тъй като вътре температурата по правило едва ли стига до нулата, трика е да се опушкулиш така, че никакъв въздух да не влиза в спалния чувал.

                Още с влизането в иглуто имаш чувството, че се връщаш в изначалната утроба, а опашкулвайки се в спалния чувал, вече знаеш откъде излизат ония психотеории, че човек иска да се върне в първоизточника.

Противно на средностатистическата консервативна мисъл, да спиш в ледено иглу може да бъде романтично, т.е. приятно, забавно, сгряващо, заедно. Всъщност различното не е ли предпоставка вече за романтичното? Какво по- голямо споделяне от това да се гушиш на 2 реда еленски кожи, увит в хималайски спален чувал, пиещ чаша шампанизирано вино, чийто мехурчета пречупват светлината от свещите и се отразяват в снежните стени на иглуто. И всичко това на изолирано място в сърцето на Алпите?!

               Да се върнем на практичното:

не се препоръчва да спиш облечен с дрехи,

тъй като те пречат на правилната циркулация на въздуха вътре в спалния чувал. В резултат можеш да измръзнеш, ако спиш с 2-та си пуловера например. Физика.

Ние решихме да съединим двата спални чувала и аз да топлоотдавам, а Ива да се грее. Лош избор, тъй като при сън е трудно да достигнеш оня синхрон и повтаряемост извивките на тялото тъй щото да не се отвори и миниатюрна дупчица, през която да нахлуе стадо (или ято?) пингвини. В средата на нощта разделихме чувалите, взели си поука ако тръгнем към Хималаите. Вятърът навън подшушваше, че сме из висините в нищото.

                Сутринта нахлу в иглуто буквално отвсякъде

През скромно скованата врата се беше промъкнал половин метър сняг. Поривите на бурния вятър, завихрил се около иглуто не създаваха най- силното чувство за сигурност, а светлината призрачно се прецеждаше през ледено-снежния покрив. Все пак бяхме в центъра на зимна виелица високо в планината.

Оказа се, че последни сме се изклюпили, а часа беше едва към 9.30. Оставили всичко зад гърба си, не мислим, че е кой знае какво да прекараш поне една нощ в ледено иглу насред Алпите. Горещия чай и топла закуска оформят цялото преживяване като опит за цял живот. Виелицата проваля намерението ни да се пуснем по пистите, но и така преживяването е пълно.

Повече снимки тук! 

Автор: Александър Костадинов

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Алпите – на картата: КЛИКАЙТЕ

Най-странното е, че тяхната връзка не изглежда толкова шокираща, колкото е примерно при "Лолита" на Владимир Набоков. Напротив - приключението им из Щатите е по-скоро леко, забавно и навяващо симпатии пътуване.

За какво говоря ли? Вярно, май започнах отзад напред. Тогава ще се поправя. За "Цветя за Зоуи" иде реч.

Нашият човек (Ричард) остарява. Направо вече си е остарял и в това няма нищо странно. Всички ще стигнем до там някой ден, ако е писано. Да не си помислите обаче, че жаждата му за живот се е изпарила с годинките! Нищо подобно - духът му е все още млад като на абитуриент и макар тялото му да не е способно да издържи всички волности, той все пак решава да го тества. Поздравления за това! Мнозина се примиряват със "старческата немотия" още щом зърнат първите си бели коси и изпускат куп интересни възможности. В книгата май не се споменава дали Ричард е с прошарена коса, но по-важното е, че той не иска да намали темпото и се впуска в преследване на една мечта - да се озове в Канада. Много път, спор няма. Много магистрали, много скука, много еднообразие... Ама не! Защото се появява 22-годишната Зоуи, която буквално го кара да са чувства като тийнейджър - да благодарим на неизтощимото й либидо за това. А това е само началото - няма да разказвам за лаконичните разговорите с дъщеря му, нито за Джон-Джон и колоритното му семейство, нито за шантавите премеждия, които сполетяват странната двойка по време на дългия път. На това ще се насладите сами. Аз обаче ви обещавам, че ще се забавлявате!

Някъде прочетох, че "Цветя за Зоуи" е малка перла. Не съм специалист по скъпоценни камъни, затова ще оставя на вас да прецените. Но книжката ми хареса безусловно. Толкова забавна, с такова приятно чувство за хумор, че страниците преливат една в друга и историята нито за момент не доскучава. Жалко само, че е толкова кратка...

Bing на Microsoft изпревари Yahoo по пазарен дял през декември за първи път, което поставя търсачката на второ място след Google, според ComScore.

Според проучване на iCrossing, социалната мрежа ще обедини една седма от населението на земята до края на лятото.

Проучване на пазара на компютри в САЩ показа недвусмислено, че продажбите на PC-та са отбелязали значителен спад

Най-големи ръстове в света и в Българи бележи display рекламата. В основата на тази тенденция са увеличените възможности на новите стандарти за реклама

Филип Харманджиев е един от основателите на изданията Банкеръ и Капитал. През 2010 година той напуска издателския бизнес и отдава напълно вниманието си на земеделието и виното. Днес той е собственик на Бибендум – най-големият винен търговец, магазините Касавино и се забавлява с поликултурно стопанство в района на Сандански. Има блог, който е позарязал от известно време, но е обещал скоро да го запълни. На Форум промяна той ни разказа за новото, доброто земеделие.

Филип Харманджиев: земеделието е свобода from горичка on Vimeo.

Преди повече от 2 години започнахме инициативата “Дари книга” с идеята да съберем интересни и любими детски книги, книги, с които сме откривали света, себе си и любовта към четенето, и да ги подарим на деца в нужда. На такива деца, които нямат възможността да притежават много книги, да избират дълго и търпеливо в книжарницата или да очакват интригуващи книжни подаръци от родители и приятели.

Преди повече от 2 години, някъде през зимата, посетихме един дом за деца без родители в Дупница и подарихме събраните книги, внимание и приказки. Опитахме се да им дадем шанс за досег до светът на Пипи, на Ян Бибиян, Островът на съкровищата, Тайната градина и още прекрасни приключения, по нашия начин - лично и с внимание. Защото знаем, че тези малки стъпки са от значение - за деца, за тяхното бъдеще и светът, в който искат да живеят.

Тогава успяхме да активизираме значителен брой хора, които се включиха в инициативата и дариха свои книги, подариха стари издания или съвсем нови, купени преди минути. Тези хора навярно оставиха в картонените кашони с книги още редица спомени от безсънни нощи с пътувания по интригуващи сюжети и вълнуващи истории по страниците на своите детски книги. Тези хора, обаче оставиха и много надежда и вяра, че нещата може да са и по-добри... за тези деца, за нас като общество, за реалността, в която живеем.

След повече от 2 години, след редица други кампании, ние отново събираме книги за същите тези деца от дома за деца, лишени от родителска грижа, “Олга Стоянова” в Дупница.

Тази неделя ще посетим тези деца и ще се постараем да им дадем частица от онази любов към книгите, която ни кара да правим този сайт вече повече от 5 години. Защото четенето се нуждае от личен пример и те заслужват да изживеят своето детство с всички негови приказни герои.

Надяваме се тази година отново да се включите и подарите свои детски книги, които сте прочели отдавна, за които нямате място в своята библиотека или смятате, че може да са полезни и нужни на тези деца.

Книгите може да оставяте през целия ден днес в читалнята-книжарница на изд. „ЛИК“ на бул. „Цариградско шосе“, бл.39, вх.В (откъм ул. „Светослав Тертер“), ет.2, ап.3.

Ако имате желание да оставите повече книги или нямате възможност да отидете до книжарницата днес може да се свържете директно с мен или Алекс на посочените контакти в сайта, или да ни пишете на стената във Facebook, за да се разберем как може да оставите своето дарение.

Вижте и видеото от предишното ни посещение при децата от "Олга Стоянова":