Как да не се гордееш с такива заглавия по вестниците, че си бил възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и по-точно ФЖМК (Факултет по журналистика и масови комуникации)?

Насладете се на този чуден бисер, който е еманация на „не бе, в България няма расисти, ние сме много широко скроени хора и приемаме всички, стига да не парадират с различността си“.

Как да не бъдеш очарован от подобен гръмък пример на журналистически такт и умение за предаване на ценна и важна информация на читателите, чрез умело съобразяване с Етичния кодекс пък и с елементарното добро възпитание, наистина? Очевадно тези хора са причинили ситуацията с наглостта си да бъдат с тъмен цвят на кожата и от различна раса, играещи за чужд отбор, нали така?
(сарказъм)

Интерсно ми е какво ще се случи с 1. авторът на този бисер (Симеон Кичуков), 2. вестникът публикувал „творбата“ (7 дни спорт), 4. редакторът на споменатия вестник (Юлий Москов), 5. собственикът на вестника?

Защото ОЧЕВАДНО Юлий Москов е неспособен да си върши работата, понеже му липсва образованието, пък и, на база изказванията, предполагам и мозъчните клетки да разбере какво, аджеба, е расисткото на изказването или да се сети да разгърне един речник и да види дефиницията на думата.
Следва, логично, да предаде поста си на някой, който има поне повърхностни познания по изискванията на работата му.

Специално за Юлий Москов:
Расизъм е: вярата, че расата е основното определящо звено на човешкото поведение, качества, умения и способности. Като следствие се стига до вярване, че едни раси превъзхождат морални/фичически/интелектуално други раси останали раси.

Иначе казано, да използваш обидни и унизителни изрази, за да коментираш някого на база расата му… е неправилно.
Думата, която е използвана в текста цели да обиди и унижи.
Фуболистите, за които става дума, тяхната игра/умения и прочие са тотално игнорирани, те са редуцирани просто до расата си и за да бъде описана спомената раса, е използвана обидна дума, чиято цел е да ги унижи.
Използването на подобен език е напълно недопустима в каквато и да е медия, по какъвто и да е повод.

Изключително съм погнусена от поведението на Кичуков, който използва вече изтърканото „аз имам приятел от Танзания, значи не съм расист“…
Не слънчице, изразните ти средства са расистки… ти, може и да не се смяташ за расист, но думите ти те представят като такъв. Няма никакво значение дали имаш приятели от Танзания, Тунис или Марс, ако езикът, който използваш е обиден, омаловажаващ и презрителен, то това те прави ЛОШ журналист и освен това, те прави РАСИСТ.

Как да не се гордееш с такива заглавия по вестниците, че си бил възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и по-точно ФЖМК (Факултет по журналистика и масови комуникации)?

Насладете се на този чуден бисер, който е еманация на „не бе, в България няма расисти, ние сме много широко скроени хора и приемаме всички, стига да не парадират с различността си“.

Как да не бъдеш очарован от подобен гръмък пример на журналистически такт и умение за предаване на ценна и важна информация на читателите, чрез умело съобразяване с Етичния кодекс пък и с елементарното добро възпитание, наистина? Очевадно тези хора са причинили ситуацията с наглостта си да бъдат с тъмен цвят на кожата и от различна раса, играещи за чужд отбор, нали така?
(сарказъм)

Интерсно ми е какво ще се случи с 1. авторът на този бисер (Симеон Кичуков), 2. вестникът публикувал „творбата“ (7 дни спорт), 4. редакторът на споменатия вестник (Юлий Москов), 5. собственикът на вестника?

Защото ОЧЕВАДНО Юлий Москов е неспособен да си върши работата, понеже му липсва образованието, пък и, на база изказванията, предполагам и мозъчните клетки да разбере какво, аджеба, е расисткото на изказването или да се сети да разгърне един речник и да види дефиницията на думата.
Следва, логично, да предаде поста си на някой, който има поне повърхностни познания по изискванията на работата му.

Специално за Юлий Москов:
Расизъм е: вярата, че расата е основното определящо звено на човешкото поведение, качества, умения и способности. Като следствие се стига до вярване, че едни раси превъзхождат морални/фичически/интелектуално други раси останали раси.

Иначе казано, да използваш обидни и унизителни изрази, за да коментираш някого на база расата му… е неправилно.
Думата, която е използвана в текста цели да обиди и унижи.
Фуболистите, за които става дума, тяхната игра/умения и прочие са тотално игнорирани, те са редуцирани просто до расата си и за да бъде описана спомената раса, е използвана обидна дума, чиято цел е да ги унижи.
Използването на подобен език е напълно недопустима в каквато и да е медия, по какъвто и да е повод.

Изключително съм погнусена от поведението на Кичуков, който използва вече изтърканото „аз имам приятел от Танзания, значи не съм расист“…
Не слънчице, изразните ти средства са расистки… ти, може и да не се смяташ за расист, но думите ти те представят като такъв. Няма никакво значение дали имаш приятели от Танзания, Тунис или Марс, ако езикът, който използваш е обиден, омаловажаващ и презрителен, то това те прави ЛОШ журналист и освен това, те прави РАСИСТ.

A new print magazine called “Cities & Regions” will publish 4 of my images from the protest on the 14th of January in it’s current issue. Several hours ago the web entertainment media called “Avtora” published my images of the FEMEN protest in their article.

Bottom-line: It seems that my work on photojournalism is finally being appreciated by the Bulgarian media – well, thanks

Печалбите на компанията Intel за пореден път надминават очакванията, тъй като за последната четвъртина на 2011, те са отбелязали рекордни приходи. Въпреки, че успехът на компанията може да не изглежда изненадващ, тъй като те вече имат много три-месечни периоди с рекордни печалби, този факт е доказателство, че продажбите на персонални компютри все още са високи. Чистата печалба на Intel за последната четвъртина на 2011 е $3.5 милиарда (покачване с 6%), докато увеличението при приходите е било 21%, което е малко повече дори и от най-оптимистичните прогнози. Изглежда, че наводненията в Тайланд и европейската дългова криза не са повлияли на компанията. Главният изпълнителен директор на компанията Пол Отелини описа 2011 като необикновена година и съобщи за плановете си за покачване на инвестициите на компанията от $10.7 милиарда през 2011 до $12.5 милиарда през 2012. Отелини вярва, че продажбите на Intel-базираните ултрабукове, смартфони и таблети ще се увеличат през 2012.

Иранският програмист Саид Малекпур, който е канадски гражданин, бе осъден на смърт за създаване на порнографски сайтове в иранския сегмент на интернет. Тази седмица Върховният съд в ислямската страна потвърди смъртната присъда. Адвокатите на 35-годишния Малекпур казаха пред репортери, че един от клоновете на Върховния съд на Иран е разгледал последната апелация на програмиста и е потвърдил правомерността на решенията, произнесени от по-долни съдебни инстанции. Малекпур е постоянно пребиваващ в Канада, но пристигнал в Иран, за да посети болния си баща. Една година след арестуването му иранската държавна телевизия показа изявление на Малекпур, в което той признава, че се е занимавал с разработка на сайтове с порнографско съдържание. След това съдът го признал за виновен и го осъдил на смърт. По-късно Малекпур написал писмо, в което се отказва от показанията си и заявява, че е бил заставен да признае нещо, което не е извършвал. Както отбелязват роднините на Малекпур, той се е занимавал с разработване на програма за качване на снимки на уеб сайтове. Неговата програмата е била използвана и от порносайтове без знанието на разработчика. През лятото на 2011 г. Върховният съд на Иран отмени присъдата и върна делото за преразглеждане. Сега обаче стана известно, че най-строгата наказателна мярка остава в сила. Според адвокатите му, Малекпур може да бъде екзекутиран още през следващата седмица. В свое официално изявление канадското посолство в Техеран заяви, че "съжалява" за решението на властите на страната, които "за пореден път демонстрират пренебрежителното си отношение към човешкия живот". Саид Малекпур

Иванка Шалапатова е директор на фондация „За Нашите Деца“ от 2000 г. Родена е във Велинград, но е израснала в Смолян. На 22 години случайно завежда английски социални работници в български дом за деца с увреждания. Този момент слага край на мечтата й да бъде директор на туристическа агенция, която да показва красотата на България, и тя се отдава на каузата да помага на българските деца да живеят сигурни, обичани и в семейна среда. Започва кариерата си в британската благотворителна организация „Европейски детски тръст” през 1997 година. Омъжена, с две деца. - Г-жо Шалапатова, какво е мнението Ви за настоящия проект на Закона за детето? - Като организация, която вече 20 години работи в сферата на защитата на правата на детето в България, Фондация „За нашите деца” приветства проекта на Закон за детето, както и неговата обща философия. Според нас тя е едно сериозно предимство на този проект, а именно, че в него са застъпени ясно и категорично правата на всички деца у нас....

Да честитим поста на новия български президент, избран от преобладаващата част гласували наши сънародници. Тонове мастило се изписаха тези дни, ефирът се задръсти от коментари и анализи за Росен Плевнелиев и институцията, която оглави. Не смятам за интересно да повтарям всичко това. Признавам обаче, че съм приятно изненадана от добронамереността на държавния ни глава. По нашите географски ширини такъв позитивизъм не е често срещащо се явление. Напротив, тук е ареалът на завистници, хитряги и злобари, които нонстоп сами си се нахъсват да творят мръсотийки. Както казва един приятел социолог: "Тук се извършва отрицателен генетичен подбор". Поведението на президента Плевнелиев затова никак не се вписва в тази родна, но не мила картинка и това ме кара да се замислям, дали този човек е наясно на каква държава и на какъв народ става президент?! Комай не съвсем, иначе не би приел да изиграе тази вменена му зорлем роля. Или пък има друго, което на нас не ни е известно, но заради което...

Американската писателка от китайски произход Гелин Ян реши да съди Apple, съобщава Financial Times. Недоволството на романистката е предизвикано от това, че чрез китайската секция на магазина за приложение на компанията - App Store, се разпространяват няколко приложения, съдържащи нелицензирани копия на нейни произведения. Както се съобщава, на 16 януари съпругът на писателката Лорънс Уокър е изпратил писмо до Apple, в което сигнализира за нарушаването на авторските права на съпругата му. След известно време той получил отговор, който съдържал имената и вътрешните идентификатори на разработчиците на приложенията и твърдението, че компанията се е свързала с тях по повод оплакването. След това Уокър получил писмо с извинения от един от разработчиците, а създаденото от него приложение, което съдържало 9 книги, било премахнато от магазина. Това обаче не се случило с останалите приложения, а от Apple повече не се свързали нито с писателката, нито с нейния съпруг. Ето защо писателката решила, че ако до 27 януари компанията не спре разпространението чрез своя магазин на всички приложения с нейни книги, тя ще подаде жалба в съда срещу Apple. Financial Times уточнява, че Ян има американско поданство. Гелин Ян е известна като автор на романа "13 жени от Нанкин", по който е създаден филмът “Цветя на войната” (Flowers of War). Лентата, режисирана от Джан Имоу, се завъртя по кината през 2011 година. Филмът е създаден по действителен случай и главната роля в него се изпълнява от американския актьор Крисчън Бейл. "Цветя на войната" бе номиниран за наградата "Оскар".

Корпорацията Google обяви намерението си да започне да наказва сайтове, които поставят в "шапките" на страниците си прекалено много реклами. Както отбелязват представители на компанията, това пречи на потребителите, които са принудени да скролват страницата, за да стигнат до самото съдържание. Наказанието ще се изрази в понижаване на позициите на тези сайтове в резултатите от търсенето. Според официалния блог на Google, няма да бъдат наказвани всички сайтове, които публикуват реклами в своите "шапки", а само онези, които "преминават всички граници". "Новият алгоритъм ще спомогне основно за филтриране на онези сайтове, в които рекламата е повече от съдържанието", заявява Мат Кътс от Google. Очаква се нововъведението да се отрази върху резултатите от търсенето за около 1% от сайтовете, намиращи се в базата данни на търсачката. Както често се случва, не всички потребители възприемат с въодушевление поредната промяна в алгоритъма за търсене, като не пропускат да отбележат, че компанията Google "забранява нещо, в което тя е уличавана нееднократно". Други са на мнение, че корпорацията няма право да упражнява никакъв натиск и да посочва начина, по който сайтовете да публикуват реклама по собствените си страници. Освен това, нововъведението може да окаже предполагаемо влияние върху ефективността на рекламата. В блога на гиганта се уточнява, че актуализирането на базата данни на търсачката може да отнеме няколко седмици.

Колкото и да са общи приказките при смяната на президентския караул днес, от тях има какво да се извади като подтекст. Забележително е, че на прощаване слизащият по стълбата ( като по Смирненски!) Георги Първанов свали гарда за първи път. Но това може да бъде забелязано и отбелязано само от онези, които са следили самохвалните му публични изяви през последните месеци и години дори. Защото той не спря да са обявява за „успешен президент”, докато истината е съвсем друга и днес той най-сетне я призна: имал е щастието да бъде президент в един успешен за България период.

Още по-точно е да се каже, че България имаше успешен период, що се отнася до приемането на страната ни в НАТО и ЕС въпреки факта,че начело на страната застана такова политическо недоразумение, като Георги Първанов: човекът, който 144 пъти последователно и неотклонно е гласувал послушно под инструкцията на Жан Виденов, но безцеремонно участва в отстраняването му зад кулисите на партията. Преобръщането му в полза на българското членство в НАТО пък, цитирам отново написаното от мен в „Течна дружба”, се дължи изцяло на заплахата на германските социалдемократи да му спрат партийната субсидия по линия на фондация „Фридрих Еберт”. Случва се след „онова писмо” на Първанов до Милошевич:

„До Слободан Милошевич,
председател на Социалистическата партия на Сърбия
Уважаеми другарю Милошевич,
Бих искал да доведа до Ваше сведение позицията на БСП относно последните събития в Косово. Ние отхвърляме подхода на двоен стандарт и едностранно обвиняване на Югославия за създалата се ситуация в Косово… Парламентарната група на Демократичната левица декларира желание Народното събрание да приеме решение за неучастие на България във войната – нито пряко, нито косвено. Ние разглеждаме предложението за предоставяне на въздушен коридор на НАТО през България като много опасно за националната сигурност и за Балканите. Наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение… „
Георги Първанов,
председател на Българската социалистическа партия“.

За да го накарат да промени тази линия германците изпращат специален емисар, депутата Гернорт Ерлер, който вдига грандиозен скандал на Първанов в присъствието на българския президент Петър Стоянов. Ето така, заради парите, Първанов се превръща в „натовец” и чрез своя съучастник Стефан Данаилов успява да убеди партийния конгрес на БСП да приеме този горчив хап- за което от нас се иска да сме му благодарно, макар, че дори гласувалите промяната в партийната линия до ден днешен да не знаят истинската причина ( освен , с извинение за нескромността, ако не са чели „Течна дружба”, тъй като истината не е изтекла никъде другаде).

Както германските социалдемократите му дръпват юздите, така и Путин го обяздва в качеството му на троянски кон за препускане през европейското просо. Поне до момента, когато и в Москва разбират, че Първанов не става за нищо, освен да плете интриги зад кулисите, които рано или късно ще му се върнат като бумеранг. Една от тях вече го застигна с това, че близкият му медиен бос Тошо Тошев го издаде в последната си книга, че е заговорничел за свалянето на Сергей Станишев в присъствието на олигарха Георги Гергов, защото са решили, младият премиер вече е изпълнил възложената задача след приемането на България в ЕС и след това вече трябвало да го замени друг, очевидно посочен от президентския кръг, който раздава на тъмно порциите в държавата.

Дали точно това е имал на ум новият президент Росен Плевнелиев, не знам. Но именно така прозвуча неговото обещание днес, да „отвори” президентската институция. С това той на практика посочи основният проблем на досегашната съзаклятническа компания около Първанов, който се състои тъкмо в нейната непрозрачност. Или както косвено си призна през последните дни ( ново финално откровение!) самият Първанов: институцията не разполага толкова с власт, колкото с влияние. Иначе казано, има възможности да създава зависимости и да оказва влияние върху сфери от управлението и живота на обществото, които не са разписани в конституцията като президентски пълномощия.

Освен този прочит на вербалните послания от церемониалните речи на Плевнелиев и Първанов, мога да ви предложа и малко лично впечатление от белези, които се боя, че също остават скрити за широката публика. Бях там и видях с очите си кои са „гражданите”, с които си говори на улицата Първанов в последните мигове преди да „остане на улицата”- без официален пост, преторианска гвардия, безчет прислужващ персонал и друг платен с държавни пари антураж. Въпросните граждани, стиснали български трибагреници, бяха докарани под строй, начело с бившия вътрешен министър Румен Петков и депутата Кирил Добрев. Физиономиите на гражданите можете да видите във видеоклиповете от 9 януари 2011 година, когато крещяха с изкривени от злоба лица псувни по адрес на мълчаливия митинг на привържениците на демонтирането на съветския окупационен символ в София. Същите сега бяха строени като агитка, която аплодира др. Първанов, за да могат лапнишараните да пишат, че гражданите са изпратили любимия си президент с цветя и аплодисменти.

А после нека пак ме питат, защо смятам, че съветската символика е пресечната точка, източникът на вдъхновение за тези другари: поклонниците на Първанов и на символа на въоръжената съветска лъжа, пращани да изливат агресията си в нейна защита, а днес и възторга си от Първанов, са едни и същи в буквалния смисъл на думата ( някои от тях дори вече познавам поименно). Дано повече българи го разберат, за да са наясно с какво и с кого трябва да се преборим.

Share on Facebook

Синята коалиция не присъства на церемонията и бойкотира встъпването в длъжност на Президента Плевнелиев. Очевидно просто са посинели от злоба. Браво Костов, браво Гаргамел, браво Мартине!

Здравейте скъпи приятели и читатели на Неделна поща!

Три са темите, на които искам да се спра в рамките на това издание: две са свързани с основната насоченост на De Libertate Iuris Digitalis, а третата е по-скоро офлайн, но за сметка на това съвсем не е офтопик.

Предвид сериозния читателски интерес, който някои от публикациите ми предизвикаха, започвам директно със значимия протест на редица интернет компании против

SOPA

който биде подкрепен относително масово и от интернет потребителите, най-вече в социалните мрежи.

Който се е уморил от (предимно) силно емоционало поднасяните информации, нека хвърли един поглед върху The SOPA Protest от The Technology Liberation Front.

Развитието на казуса обещава да бъде интересно, след като водещата фигура зад SOPA – тексаският представител Ламар Смит (Lamar Smith) първоначално обяви промени в законопроекта, но в последствие направи изявление, с което застана на позицията си от преди протеста.

Все пак на този хоризонт имаме и добри новини: конкурентният на SOPA не по-малко проблематичен законопроект PIPA продължава да губи поддръжници в Сената и за него на този етап не се намира мнозинство, което да го гласува.

Като второ искам да обърна внимание на една тема, която преди няколко дни се разпространяваше на Twitter със скоростта на летен пожар в Гърция, а именно

решението на Върховния съд

на САЩ, което Ars Technica (за съжаление) поднесе като Supreme Court rules Congress can re-copyright public domain works.

Защо за съжаление ли?

Ами просто защото е подвеждащо и в този си вид не отговаря на истината.
На всички онези, които се интересуват от темата предлагам брилятния анализ на Елеонора Розати от The 1709 Blog.

Накратко:
Един от основните международни договори, които хармонизират авторскоправната закрила е т. нар. Бернска Конвенция от далечната 1886 г. В нея е разписан и важния за конкретния казус срок на закрила. Тъй като САЩ се присъеднияват към Конвенцията чак през 1989 г. и до тогава са имали различни (най-вече по-кратки) срокове на закрила, се оказва че един куп произведения там са попаднали в т. нар. public domain, но другаде по света защитата им все още не е била изтекла. Това на практика е означавало, че Щатите не са спазвали подписаната от тях Конвенция. Проблемът е бил разпознат и изгладен през 1994 с приемането на споразумението ТРИПС, което пък в 3 относително несъществени случая довело до реактивиране на авторскоправната закрила със задна дата.

Това е в общи линии и (о, ужас!) аз се съгласявам с решението на американския Върховен Съд, защото смятам че е по-важно Щатите да имат хармонизирани с останалата част на света срокове на закрила, отколкото това, че в някои незначителни случаи свободното ползване се отлага до изтичането на нововъзникналата защита.

Ако помните, миналата седмица изразих радостта си от обсъжданата законодателна забрана за проучването и добива на

шистов газ

по нашите географски ширини.

Е, днес съм още по-радостен, защото преди няколко дни Парламентът ни прие пълна и безсрочна забрана на проекти за шистов газ. Това, предполагам, автоматично ме нарежда в редиците на т. нар. рубладжии и убийци на българската енергийна независимост.

Нейсе, нека документирам на страниците на блога си, че предпочитам притока на газ да зависи от Русия и веднъж на няколко зими да дзиндзирикам без парно и топла вода, отколкото един от най-важните региони на България да бъде изложен на потенциална екологична катастрофа!

С това, скъпи читатели, се разделям с вас и ви желая спорна нова седмица!

Related posts:

1. Линковете в неделя
2. Линковете в неделя
3. Линковете в неделя
4. Линковете в неделя
5. Линковете в неделя

Моето мнение за S.O.P.A

Блогът на Паулу Коелю, 20 януари 2012 г.

В края на 50-те и 60-те години на миналия век в несъществуващия вече Съветски съюз много книги, критикуващи политическата система, се разпространяват на циклостил. Авторите им не получават нито стотинка от продажбите. Точно обратното, те са преследвани, оплювани в официалната преса и изпращани на заточение в Сибир. И все пак те продължават да пишат.

И защо? Защото имат нужда да изразят чувствата си. От проповеди до политически манифести, литературата позволява на идеите да пътешестват и дори да променят света.

Нямам нищо против хората да печелят от книгите си – аз самият така си изкарвам хляба.

Но погледнете какво се случва в момента. Stop Online Piracy Act (S.O.P.A) може и да разруши интернет. Ето това е ИСТИНСКАТА ОПАСНОСТ, при това не само за американците, но и за всички нас, защото ако бъде приет, този закон ще засегне цялата планета.

И какво мисля аз за това?

Като автор би трябвало да защитавам „интелектуалната собственост“. Но няма.

Пирати по света, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!

Добрите стари дни, когато всяка идея си имаше собственик, си отидоха завинаги.

Първо, защото всички използват отново и отново все същите четири теми: любовна история между двама души, любовен триъгълник, борба за власт и истории за пътешествия.

И второ, защото всички писатели искат това, което пишат, да бъде прочетено – дали във вестник, блог, листовка или на някоя стена.

Колкото по-често чуваме някоя песен по радиото, толкова по-страстно искаме да си купим диска. Същото е с литературата.

Колкото повече хора пиратстват някоя книга, толкова по-добре. Ако харесат началото, на следващия ден ще си купят цялата книга, защото няма нищо по-уморително от четенето на огромни текстове от екрана на компютъра.

1. Някои хора ще кажат: Достатъчно богат си, за да разрешиш разпространяването на книгите си безплатно

Това е вярно. Богат съм. Но желанието да забогатея ли ме подтикна към писането? Не. Семейството и учителите ми постоянно повтаряха, че в писането нямам бъдеще. Въпреки това започнах да пиша и продължих да пиша, защото това ми носеше удоволствие и придаваше смисъл на съществуването ми. Ако целта ми бяха парите, щях да спра още преди години, за да си спестя сблъсъка с неизменно негативните коментари.

2. Издателският бизнес ще каже: Хората на изкуството не могат да оцелеят, ако не им се плаща.

През 1999 г., когато за първи път бях публикуван в Русия (тиражът беше 3000 копия), страната страдаше от жестока липса на хартия. Случайно открих „пиратско“ издание на „Алхимикът“ и го публикувах в интернет страницата си.

Година по-късно, когато кризата приключи, продадох 10 хиляди копия от печатното издание. До 2002 г. продажбите бяха достигнали 1 милион, а днес вече надхвърлят 12 милиона.

Когато пътешествах из Русия с влак, срещнах няколко души, които ми казаха, че първоначално са открили книгата ми именно чрез „пиратското“ издание, публикувано на сайта ми. Днес поддържам сайта „Изпиратствай Коелю“, където споделям връзки към всички мои книги, които могат да се намерят в P2P сайтове.

И продажбите ми продължават да растат - близо 140 милиона копия са продадени по цял свят.

Моето мнение за S.O.P.A

От Пауло Куельо, 20 януари 2012 г.

В края на 50-те и 60-те години на миналия век в несъществуващия вече Съветски съюз много книги, критикуващи политическата система, се разпространяват на циклостил. Авторите им не получават нито стотинка от продажбите. Точно обратното, те са преследвани, оплювани в официалната преса и изпращани на заточение в Сибир. И все пак те продължават да пишат.

И защо? Защото имат нужда да изразят чувствата си. От проповеди до политически манифести, литературата позволява на идеите да пътешестват и дори да променят света.

Нямам нищо против хората да печелят от книгите си – аз самият така си изкарвам хляба.

Но погледнете какво се случва в момента. Stop Online Piracy Act (S.O.P.A) може и да разруши интернет. Ето това е ИСТИНСКАТА ОПАСНОСТ, при това не само за американците, но и за всички нас, защото ако бъде приет, този закон ще засегне цялата планета.

И какво мисля аз за това?

Като автор би трябвало да защитавам „интелектуалната собственост“. Но няма.

Пирати по света, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!

Добрите стари дни, когато всяка идея си имаше собственик, си отидоха завинаги.

Първо, защото всички използват отново и отново все същите четири теми: любовна история между двама души, любовен триъгълник, борба за власт и истории за пътешествия.

И второ, защото всички писатели искат това, което пишат, да бъде прочетено – дали във вестник, блог, листовка или на някоя стена.

Колкото по-често чуваме някоя песен по радиото, толкова по-страстно искаме да си купим диска. Същото е с литературата.

Колкото повече хора пиратстват някоя книга, толкова по-добре. Ако харесат началото, на следващия ден ще си купят цялата книга, защото няма нищо по-уморително от четенето на огромни текстове от екрана на компютъра.

1. Някои хора ще кажат: Достатъчно богат си, за да разрешиш разпространяването на книгите си безплатно

Това е вярно. Богат съм. Но желанието да забогатея ли ме подтикна към писането? Не. Семейството и учителите ми постоянно повтаряха, че в писането нямам бъдеще. Въпреки това започнах да пиша и продължих да пиша, защото това ми носеше удоволствие и придаваше смисъл на съществуването ми.  Ако целта ми бяха парите, щях да спра още преди години да си спестя сблъсъка с неизменно негативните коментари.

2. Издателският бизнес ще каже: Хората на изкуството не могат да оцелеят, ако не им се плаща.

През 1999 г., когато за първи път бях публикуван в Русия (тиражът беше 3000 копия), страната страдаше от жестока липса на хартия. Случайно открих „пиратско“ издание на „Алхимикът“ и го публикувах в интернет страницата си.

Година по-късно, когато кризата приключи, продадох 10 хиляди копия от печатното издание. До 2002 г. продажбите бяха достигнали 1 милион, а днес вече надхвърлят 12 милиона.

Когато пътешествах из Русия с влак, срещнах няколко души, които ми казаха, че първоначално са открили книгата ми именно чрез „пиратското“ издание, публикувано на сайта ми. Днес поддържам сайта „Изпиратствай Куельо“, където споделям връзки към всички мои книги, които могат да се намерят в P2P сайтове.

И продажбите ми продължават да растат - близо 140 милиона копия са продадени по цял свят.

Моето мнение за S.O.P.A

От Пауло Куельо, 20 януари 2012 г.

В края на 50-те и 60-те години на миналия век в несъществуващия вече Съветски съюз много книги, критикуващи политическата система, се разпространяват на циклостил. Авторите им не получават нито стотинка от продажбите. Точно обратното, те са преследвани, оплювани в официалната преса и изпращани на заточение в Сибир. И все пак те продължават да пишат.

И защо? Защото имат нужда да изразят чувствата си. От проповеди до политически манифести, литературата позволява на идеите да пътешестват и дори да променят света.

Нямам нищо против хората да печелят от книгите си – аз самият така си изкарвам хляба.

Но погледнете какво се случва в момента. Stop Online Piracy Act (S.O.P.A) може и да разруши интернет. Ето това е ИСТИНСКАТА ОПАСНОСТ, при това не само за американците, но и за всички нас, защото ако бъде приет, този закон ще засегне цялата планета.

И какво мисля аз за това?

Като автор би трябвало да защитавам „интелектуалната собственост“. Но няма.

Пирати по света, обединявайте се и пиратствайте всичко, което някога съм написал!

Добрите стари дни, когато всяка идея си имаше собственик, си отидоха завинаги.

Първо, защото всички използват отново и отново все същите четири теми: любовна история между двама души, любовен триъгълник, борба за власт и истории за пътешествия.

И второ, защото всички писатели искат това, което пишат, да бъде прочетено – дали във вестник, блог, листовка или на някоя стена.

Колкото по-често чуваме някоя песен по радиото, толкова по-страстно искаме да си купим диска. Същото е с литературата.

Колкото повече хора пиратстват някоя книга, толкова по-добре. Ако харесат началото, на следващия ден ще си купят цялата книга, защото няма нищо по-уморително от четенето на огромни текстове от екрана на компютъра.

1. Някои хора ще кажат: Достатъчно богат си, за да разрешиш разпространяването на книгите си безплатно

Това е вярно. Богат съм. Но желанието да забогатея ли ме подтикна към писането? Не. Семейството и учителите ми постоянно повтаряха, че в писането нямам бъдеще. Въпреки това започнах да пиша и продължих да пиша, защото това ми носеше удоволствие и придаваше смисъл на съществуването ми.  Ако целта ми бяха парите, щях да спра още преди години да си спестя сблъсъка с неизменно негативните коментари.

2. Издателският бизнес ще каже: Хората на изкуството не могат да оцелеят, ако не им се плаща.

През 1999 г., когато за първи път бях публикуван в Русия (тиражът беше 3000 копия), страната страдаше от жестока липса на хартия. Случайно открих „пиратско“ издание на „Алхимикът“ и го публикувах в интернет страницата си.

Година по-късно, когато кризата приключи, продадох 10 хиляди копия от печатното издание. До 2002 г. продажбите бяха достигнали 1 милион, а днес вече надхвърлят 12 милиона.

Когато пътешествах из Русия с влак, срещнах няколко души, които ми казаха, че първоначално са открили книгата ми именно чрез „пиратското“ издание, публикувано на сайта ми. Днес поддържам сайта „Изпиратствай Куельо“, където споделям връзки към всички мои книги, които могат да се намерят в P2P сайтове.

И продажбите ми продължават да растат - близо 140 милиона копия са продадени по цял свят.

Любослава Русева

73% от действащите митрополити са с агентурни псевдоними от Държавна сигурност. Освен да се извинят за донесенията си, е редно да се оттеглят, за да не продължават да компрометират Българската православна църква

 От дясната страна на патриарх Максим седят Мишо и Рилски. От лявата – Велков, Благоев, Кирилиевич, Ковачев. Отсреща са Ваньо, Торис и Велко…

Агентурният поменик, разпространен от Комисията по досиетата след проверка на висшия клир, се оказа шокиращо дълъг, след като 11 от общо 15-те членове на Светия синод излязоха от папките с псевдоними на сътрудници на бившата Държавна сигурност. Някои от тях са имали дори по няколко агентурни „ника“ – в зависимост от броя на управленията, към които са били зачислени.

Повечето владици обаче са донасяли главно на страховитото Шесто, което се занимаваше с идеологическата пропаганда. По тъжна ирония на съдбата тъкмо то налагаше атеистичния светоглед и отхвърляше религията като „опиум за народа”, което означава, че 73% от висшия клир е служил не просто на безбожната власт и нейната „полиция на мисълта“; и не само, както забеляза колега, срещу своите миряни, братя и сестри в Христос, но и срещу Самия Христос.

Забележете и друго – архиереите-агенти в голямата си част са вършели това не толкова за пари, а заради кариера, луксозен живот и дори дребни материални облаги. „Може на среща или на празник да са получавали бутилка коняк, уиски и кутия бонбони” – допусна бившият шеф на управлението Димитър Иванов, опитвайки се да ги защити, с което всъщност направи опозоряването им още по-жалко…

Ще е несправедливо, разбира се, да припишем на всички „осветени“ еднакви по характер и тежест на последствията грехове преди по-внимателен прочит на документите. Ще е лицемерно и да се правим на особено изненадани, след като отварянето на досиетата (макар и частично) обрисува ДС като всемогъща организация, която е успявала да проникне навсякъде. Много преди това хората, които живяха в онова време и все още го помнят, знаеха повече от прекрасно, че политическата милиция проявява специален интерес към църквата и по тази причина дори им изглеждаше някак естествено да допуснат известна обвързаност между високите архиерейски постове и някои задкулисни ангажименти към социалистическата държава.

″Контрареволюцията има един солиден гръбнак, това са поповете. Ние ще трябва много добре да ги знаем, а за това ще трябва да имаме между тях наши секретни сътрудници, които да ни донасят за тази реакционна дейност, която те провеждат“.

Това например гласи отчет на ДС още от 1946 година. Цитиран е в сборника „Държавна сигурност – политическа полиция“ и наред с десетки други документи свидетелства както за намеренията на милицията да стъпи в църквата с кални ботуши, така и за конкретните методи, с които е действала в средите на духовенството. На първо място – с „тоягата” чрез заплахи, шантаж и по-грубо притискане до стената, а сетне – и с „моркова” на обещанията за кариера, пътуване в чужбина, луксозен живот, корекомски подаръци…

Разликите в практиките на вербовка са значителни, което за мнозина може да послужи като оправдателен аргумент. Да, такова беше времето, а от днешна гледна точка е лесно да се възмущаваме и съдим.

Разликите в съдържанията на досиетата също са много сериозни. И да, едно е да топиш свещеници, да инстригантсваш срещу колеги, да клепаш емиграцията, да нарушаваш тайната на изповедта, и друго – просто да отбиеш номера със сух отчет след задгранична командировка.

В църквата обаче тези нюанси не важат по начина, който в света на обикновените грешници ни позволява да отсяваме зърното от плявата. И колкото да се опитваме да бъдем толерантни към агентите в расо, оказали се по-скоро жертви, а не оръдия на предишния режим, няма как да не се разгневим от компрометирането на институцията, призвана да пази чистотата на вярата и съвестта.

Впрочем ако още навремето, в началото на т.нар. преход,  висшият клир беше признал обвързаности с ДС и се беше покаял, хората сигурно щяха да му простят. Те тъкмо започваха да търсят в църквата опора и успокоение, върнаха се в нея, разчитаха на нейното обаяние, духовна грижа и морална закрила.

Светият синод не направи това, може би именно заради зависимостите си, които впоследствие предизвикаха и разкола. Зад паравана „декомунизация” всъщност най-неприятните ченгета в БПЦ я разбиха, съсипаха авторитета й и отблъснаха вярващите.

Когато разколът приключи, изведнъж обаче се оказа, че каноничното ръководство, което покрай дунанмите и разбиването на свещоливници предизвикваше симпатии, не съумява (или не желае) гласът му да се чуе по нито един важен въпрос от дневния ни ред. Впоследствие бизнес проектите и лимузините му започнаха да се увеличават с неотменна скорост, но най-слабите, най-бедните и най-търсещите упование безсърдечно биваха зарязани да се оправят сами.

През тези 20 години архиереите непрекъснато се оправдаваха. Оправдаваха се със стария закон за вероизповеданията от Вълкочервенково време (1949 г.). Оправдаваха се, че не са им върнати имотите. Оправдаваха се непрекъснато и за всичко, но в крайна сметка се видя, че не само разколниците Пимен, Инокентий, отец Бараков и т.н., а и те самите имат нещо общо с църквата и православието единствено на ниво „реквизит” (бради, раса, кандилници). За тях църквата беше и си остана преди всичко източник за оцеляване, легитимация и лично облагодетелстване, а дори и бегъл поглед към лицата им (с малки изключения) не можеше да убеди никого, че  Светият дух поставя пастирите й начело.

Днес архиереите, подписвали донесения срещу кариера, лукс и уиски със същата ръка, с която са давали прошка и благословия, отново пропуснаха ръзможността да се покаят и да се оттеглят с останките от някакво достойнство. Те първо се опитаха да предотвратят изваждането на истината, обявявайки се срещу отварянето на досиетата им, по-после се умълчаха и скриха, а накрая единственият, който понечи да се извини, го направи по възмутително циничен начин. „Всяка власт е от Бога”, ние сме били длъжни да сме в синхрон с държавността за доброто на народа” – нагло перифразира Евангелието той, с което демонстрира, че няма никакво намерение да пусне кокала от облаги и приятно уреден живот.

Най-жалък обаче беше митрополитът, сочен за бъдещ наследник на патриарх Максим, което направи реторичен въпроса възможна ли е скоро промяна по върховете на църквата. Появил се само преди месец на литургия с новата си кола (най-вече, за да се изфука с парвенюшката си придобивка), Светиня му тия дни се потопи като подводница. Но не от срам, разбира се, а с надеждата, че хората ще забравят – така, както забравиха и тържествената му клетва отпреди 5 години, че никога не е имал вземане-даване с ДС…

А те, хората, наистина ще забравят. Те вече свикнаха с ментетата и, нещо повече – примириха се с тях. Примириха се с политици, магистрати, интелектуалци, пастири, които се преструваха и преструват на политици, магистрати, интелектуалци, пастири. Примириха се да бъдат заблуждавани и лъгани. Превърнаха се в безкритична публика на подмяната, включително по базови етични въпроси като що е добро и зло.

Фактът, че след изваждането на досиетата няма обществен натиск върху ръководството на БПЦ да се оттегли, сам по себе си говори, че „случката” не ни вълнува, нито ни потриса. Тя просто е една от многото в безкрайния низ от текущи скандали, които минават и заминават покрай ушите ни.

Българското общество изглежда има висок праг на търпимост към блудството с истината и е станало дебелокожо до безчувственост, когато справедливостта вопие да бъде въздадена.

Сп. „Тема”

Към:
Част 1 – Словения
Част 2 – Тревизо, Басано дел Грапа, Тренто
Част 3 – Гарда
Част 4 – Мантуа, Парма, Модена
Част 5 – Маранело и Болоня
Част 6 – Пистоя, Лука и Пиза

Честно да си кажа, когато замисляхме това пътуване няколко месеца по-рано, точно обиколката на Тоскана по страничните пътища с колата, беше основната цел. Всичко останало просто е пътя дотам или обратно. Искахме да видим дали Тоскана е както е по картичките и големите цветни книги. Имахме два дни да обикаляме и за това време овършахме доста добре всичко без южната част на провинцията. Е, технически бяхме в Тоскана още отпреди ден с Пистоя, Лука и Пиза, но под Тоскана се разбират кипариси, макове и зелени хълмове, а не наклонени кули.
Първата след градовете спирка беше хотелът в нищото. Крайпътният хотел беше много приятен и с отлична храна (естествено), само че не беше на хълмче с гледка. Но пристигайки там вече по тъмно (след няколко спирки за крайпътни снимки) и така или иначе планирайки да потеглим рано-рано, нямаше особено значение. И за следващия ден криволичещия маршрут беше през Сан Джиминиано, Волтера, чак покрай Маса Маритима и пак нагоре до Сиена.

(...)
прочетете останалата част от Италия на четвърта предавка – част 7 – Тоскана (726 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Ако не сте чули за новата промяна в алгоритъма на Google, то тя засяга сайтове, които имат за цел да печелят от реклама. Промените целят да направят съдържанието на сайтовете, показвани на челни позиции в SERPs, по-качествено. Идеята е сайтове, които имат прекалено количество банери …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Какво промени Google в алгоритъма си

     През последните няколко месеца изчетохме куп коментари, постове и новини по повод прозрачността на G...
  2. 

     Google оптимизира алгоритъма си за паркирани домей...

     Промяната има за цел да премахне безполезните паркирани домейни от индекса на Google ...

Интересна статистика, касаеща печатната и онлайн рекламата, излага eMarketer.com. Според авторитетния източник онлайн рекламата в САЩ ще бележи значителни ръстове в следващите четири години. Проучването твърди, че онлайн рекламата ще бележи ръст от 23,3% на 39,5 милиарда долара през 2012г. Печатната реклама от друга страна …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Google наказва сайтове с реклама

     Вчера всички онлайн маркетинг специалисти бяха приятно изненадани с последните признания на Мат Кътс...
  2. 

     Секс реклама на Fiat под заплаха в САЩ

     Последната вирусна кампания на Fiat в САЩ предизвика наистина голям фурор. Италианската компания пре...

Google Goggles“ е едно много любопитно и полезно Augmented Reality приложение за смартфони с мобилната операционна система Android (версия 2.1 и нагоре), което заменя обичайната практика на търсене чрез думи и изрази в уеб пространството. Вместо това потребителят може да търси информация, като прави снимки с телефона си. Приложението използва метода „разпознаване на изображение“, като разпознава обектите от снимките и предоставя съответните им резултати от уеб търсачката Google. Потребителят просто трябва да направи снимка с телефона си на обекта, за който иска да получи информация и приложението ще довърши останалото.

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Google Chrome с ново поколение QR приложение

     Все повече потребители започват да се запознават с функционалността на QR кодовете, а брандовете от ...
  2. 

     Присъедини се и ти към Android Army

     От няколко седмици в интернет тихо, но уверено сили събира армията на Android. В нейните редици са с...

Негово Царско Височество Дяволът праща покани за бал. Учтиво те кани — съвсем е наблизо — да вземеш и ти своя дял. Градът без название бил просто чудесен, там нямало, казват, застой. Вълшебни пейзажи и подвизи страшни — тъй, както умей само той. През ден — състезания, спортни рекорди; днес — с пушка, а утре [...]

Калина Жулева е управляващ директор на рекламна агенция Ню Момент. Завършила е психология в СУ ,,Климент Охридски“ и психоаналитично ориентирана психотерапия в Американския Институт по Психоанализа към клиниката на Карен Хорни в Ню Йорк. След близо 10 години работа като психотерапевт, Калина се насочва към рекламата. Днес тя казва, че процеса на позитивната промяна е невъзможен без креативност. Как да я съхраним и развием, разбираме във видеото по-долу.

Калина Жулева: Как да съхраним и развием креативността? from горичка on Vimeo.

Няколко приятели споделиха следната картинка във Фейсбук:

За един гражданин на САЩ, Германия, Холандия и дори Великобритания (ако игнорираме факта, че при тях движението е обърнато) може би биха се впечатлили от това… Истината е, че ако сравним горепосочената ситуация (в Европа) с типичната тук (в София), се получава следното:

Нещо да съм пропуснал?

За финал – ако решите да споделите единствено последната картинка във Фейсбук, ще се радвам да го направите чрез този линк. Благодаря.

Подобни публикации

• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (18)
• 10.09.2010 -- Внимание! Само за развлечение! (3)
• 05.04.2012 -- 24 незабравими часа в Солун (4)
• 08.06.2011 -- In the Drive-Thru (2)
• 28.01.2010 -- Центърът на зимна София – в една снимка (6)
• 08.10.2009 -- Пътуване до Андора – страната с високи молове и планини (23)
• 25.08.2008 -- Welcome to Bulgaria and have a nice път! (12)
• 12.03.2012 -- VW Club Fest 2012 (0)
• 08.10.2011 -- Aвтомобилните иновации (1)
• 19.07.2011 -- Гърците са го измислили! (8)
• 04.07.2011 -- Намерено е куче! (0)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (9)
• 08.03.2011 -- 13138 предложения за регистрационен номер с надпис (6)
• 11.02.2011 -- Детски столчета за автомобил: сравнителен тест на над 120 модела! (42)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (9)
• 12.09.2010 -- Коя кола излиза най-евтино (34)
• 08.12.2009 -- Новата ни автолюбов – Citroën C3 Visiodrive (9)
• 17.03.2009 -- 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (25)
• 08.12.2008 -- Opel Corsa – Защо ми харесва толкова… (18)
• 27.03.2012 -- Не ми пука… (2)

Няколко приятели споделиха следната картинка във Фейсбук:

За един гражданин на САЩ, Германия, Холандия и дори Великобритания (ако игнорираме факта, че при тях движението е обърнато) може би биха се впечатлили от това… Истината е, че ако сравним горепосочената ситуация (в Европа) с типичната тук (в София), се получава следното:

Нещо да съм пропуснал?

За финал – ако решите да споделите единствено последната картинка във Фейсбук, ще се радвам да го направите чрез този линк. Благодаря.

Подобни публикации

• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (18)
• 10.09.2010 -- Внимание! Само за развлечение! (3)
• 08.06.2011 -- In the Drive-Thru (1)
• 28.01.2010 -- Центърът на зимна София – в една снимка (6)
• 08.10.2009 -- Пътуване до Андора – страната с високи молове и планини (18)
• 25.08.2008 -- Welcome to Bulgaria and have a nice път! (12)
• 08.10.2011 -- Aвтомобилните иновации (1)
• 19.07.2011 -- Гърците са го измислили! (6)
• 04.07.2011 -- Намерено е куче! (0)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (8)
• 08.03.2011 -- 13138 предложения за регистрационен номер с надпис (6)
• 11.02.2011 -- Детски столчета за автомобил: сравнителен тест на над 120 модела! (36)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (7)
• 12.09.2010 -- Коя кола излиза най-евтино (32)
• 08.12.2009 -- Новата ни автолюбов – Citroën C3 Visiodrive (8)
• 17.03.2009 -- 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (24)
• 08.12.2008 -- Opel Corsa – Защо ми харесва толкова… (17)
• 12.12.2011 -- Трамвайни неволи (3)
• 09.12.2011 -- Хахаха Импро Театър (9)
• 01.12.2011 -- www.FaceInHole.com (3)