НОВИНИТЕ ДНЕС – 10

Пламен Асенов

04.02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Някой много го е страх от мен

Тази сутрин се събуждам и установявам, че цяла нощ с лупа в ръка съм изучавал последните изявления на лицето Г. С. Първанов, направени от бръснещ полет над българската политика. Особено ме втрещи настояването, че някой се страхува от него и се страхува не заради друго, а защото „бих могъл да вляза в политиката със свои идеи, политики и виждания“, както твърди то. Доживяхме, граждани, печка пернишка да ни проговори – би казал някой зевзек.

Но аз няма да кажа това, защото наистина помислих по въпроса и смятам, че той си има две страни. Ако лицето Г. С. Първанов има предвид, че някой се страхува от някакви негови добри за България „идеи, политики и виждания” – да не се тормози. Всички ние за последните двайсетина години научихме от опит, че въпросното лице такива неща не притежава.

От друга страна обаче страх наистина съществува. Ето, аз дори в този момент треперя чинно от страх, защото си припомням криволиците на следваните от него политически линии през годините:

- от националистче в ОКЗНИ, смел борец срещу турците и основна фигура на БСП в тъй наречената „сталинградска битка за Кърджали”, в подходящ момент лицето се преобрази в приятел на Доган, радетел за непременното участие на ДПС в Тройната коалиция и ментор на българския народ по въпросите на толерантността и заплахите от национализма;

- от пръв помощник на Жан Виденов /като шеф на Парламентарната група на БСП/ за докарването на България до ръба на национална катастрофа и гражданска война, то някак излезе от ситуацията в одеждите на национален спасител от Жан Виденов, като за целта прецака дори приятеля си Николай Добрев;

- от пламенен антинатовец, приятел на Милошевич и Саддам, то се трансформира в лице, което с гордост подписа българското членство в алианса;

- от лице, което не е имало нищо общо с комунистическата ДС, то изведнъж стана не просто агент на ДС /който пак не е имал нищо общо с ДС/, но и защитник на всички онези знайни и незнайни агенти и служители на ДС, които са отдали живота и творческите си сили на ползу роду…..

Така мога да изброявам още доста време, граждани, но ще спра, защото се сетих, че Кафка далеч преди мен и далеч по-добре от мен е обобщил човешката склонност към подобни трансформации. Сетихте се, нали, имам предвид онази история, в която една сутрин Йозеф К. се събужда и установява, че се е превърнал в хлебарка.

Естествено, че има изключение. Само едно, но достатъчно. Лицето Г. С. Първанов  е лице, непреривно свързано с руските интереси в България. За младите, които са боси в руския, „непреривно” се превежда като непрекъснато, неизменно. Как да опази, как да прокара, как да наложи руския интерес – за енергийната ни зависимост от руснаците, за позицията ни по редица външнополитически въпроси, за политиката в собственото ни европейско семейство – това винаги е било негова първа грижа и пътеводна светлина.

Тези неща са си за страх, граждани! Имам предвид – тези „идеи, политики и виждания”, които бившето президентче носи като багаж в себе си и с които сега отново излиза на политическата сцена.

Не го подценявайте. Не си мислете, че той просто ще свали Станишев от партийния пост в БСП и ще кротне там до края на дните си. Да, като истински комунист той, разбира се, ще спретне преврат за партийния пост. Но после ще направи всичко възможно да отново да отрови колкото може повече и общия ни български живот. Пак.

Борисов и шистовия газ

Борисов подпали моторетката по темата шистов газ, като се закани да удържи на мораториума за неговия добив дори пред Хилъри Клинтън. Според него сила за това му дават страховете на българския народ.

За съжаление, в това изявление на премиера се забелязва известна истеричност, която води и до съответните грешки. Едната е, че засега в България никой все още не говори за добив на шистов газ, защото такъв не е открит. За целта първо трябва да се направят проучвания и чак после да се реши конкретно за добива – обратното означава, че слагаме на огъня тигана, преди да сме хванали рибата.

Другата грешка е, че българите се страхуват поради евентуалните екологични последици от добива на шистов газ. Не, българите като цяло не се страхуват. Първо – те са претръпнали на почти всичко, а шистовият газ очевидно не се намира в състава на това „почти”. Второ – на голяма част от тях не им пука за почти нищо, не само за онова, от което са претръпнали. И трето, протестите бяха видимо организирани от сили, заинтересовани да се създават проблеми пред проучването и евентуалния добив на газ тук, така че те не са добър изразител за общото мнение на хората в България.

Но Борисов допуска и още една много съществена грешка, като приема тези протести за глас народен. Ще видим какво ще каже истинският глас народен след няколко дни, когато здраво ни удари липсата на руски газ посред наличието на кански студ. Като намалиха подаването му, без да се интересуват от задълженията си по международните договори, руснаците вече сами канят по улиците на София и други европейски столици протестиращи с плакат: „Не щем руски газ, искаме български!”

Прочети цялата новина

Свързани новини: