„Безкрайният план” на Исабел Алиенде - далеч от магическия реализъм

В „Безкрайният план” Исабел Алиенде изневерява на магическия реализъм, за да ни пренесе на съвсем различна територия за нея – САЩ. Но писателката не изневерява на корените си, благодарение на което едни от най-ярките герои в книгата са именно латиноамериканци.

Всъщност „Безкрайният план”, която излиза у нас цели 11 години след появата си на бял свят, разказва историята на мъж на име Грегъри Рийвс, като ни кара да се потопим в цели 50 години от живота му.

Прекарал първите си години на път, в компанията на вглъбената си майка, странните вярвания на баща си и магиите и гаданията на Олга, жената, която пътува с тях, Грегъри изведнъж попада в един съвсем различен свят. Налага му се да опознае уседналия начин на живот и да се бори за оцеляването си, защото се оказва бяло момче, дискриминирано в латиноамерикански квартал.

В тази недружелюбна среда Грегъри ежедневно се спасява от набезите на местните банди и проправя своя път към тийнейджърството. След неочакваната загуба на баща си, той губи почва под краката си и си я връща едва десетителия по-късно, когато животът му вече е превърнат в низ от грешки.

Семейният му живот се разпада на пух и прах и Грегъри заминава на фронта във Виетнам, изоставяйки напълно бледото си подобие на жена и новороденото си дете. И ако първата част на книгата запознава със света на безмилостното детство, втората е посветена на навлизането в суровия живот, то третата изправя читателя очи в очи с безмилостната вихрушка на войната, която осакатява човека.

След тежкото време на фронта, израсналият без контрол и пари Грегъри се отдава на алчността и желанието за власт. Те се преплитат с наученото от миналото, с мечтите и тревогите, превръщайки цялата тази бъркотия в пропаст, от която очевидно няма излизане.

Любовта се оказва недостижима, заградена от стена от страхове. Близките се оказват прекалено далечни, оплетени в своите собствени проблеми или затъващи в своите неразбираеми светове.

Единственото, което остава на Грегъри, е да се опита да намери изход от проблемите си с алкохола, проблемите с двете си необуздани деца, с липсата на истински топли чувства и споделяне. Той се отправя на пътешествие към самия себе си, за да си спомни всички онези горчиви моменти, довели до истинския му упадък.

В „Безкрайният план” Алиенде изгражда портрети на неповторими герои. Тя не ги натрапва на читателя, но помага тези образи да се запечатат задълго в съзнанието. Със сигурност ще останете впечатлени от двата крайни профила, които прави на жените – едните, темпераментни и страстни (Кармен и Олга), а другите – бледи създания, живеещи в свои светове (Нора Рийвс и двете съпруги на Грегъри).

Всъщност книгата не се чете бързо, но множеството сюжетни линии не позволяват на читателя да загуби интерес, защото в момента, в който помисли, че любимият му герой е изчезнал от поглед, той се появява отново с гръм и трясък.

Прочетете още ревютата на другите книги на Исабел Алиенде в "Аз чета" - „Афродита. Приказки, рецепти и други афродизиаци”, "Сборът на дните", "Инес, моя душа" и "Ева Луна"

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: