„Деград” – за любовта по време на криза

Времето изтрива спомените, променя състоянията,
обезобразява предметите, но няма как да
унищожи една пораснала в бръшлян,
леко мърлява, но все пак
наша си любов.

Цитатът по-горе е част от текста на „Смъртта е разврат” – първия от общо тринайсетте разказа на Васил Георгиев, публикувани в сборника „Деград”. И макар да съм наясно, че заглавието на настоящото ревю, в съчетание с този кратък откъс, са в състояние да подведат читателите, аз все пак държа те да останат точно там, където съм ги поставила. Не защото любовта заема централно място в сборника, а тъкмо напротив – защото отсъства и именно на базата на това отсъствие се гради сюжетът на целия сборник (доколкото изобщо може да се говори за сюжет в компилация от разкази).

Да, в действителност „Деград” не е сборник за любовта. Той е книга за всичко извън нея – за лицемерието, за фалша, за имитацията, за разрухата, за сблъсъка между реалността, която обитавам аз, и онази, която обитаваш ти, за смъртта на света, в който ни се иска да вярваме, че живеем.

Да, тук любовта е дефицитна. Случва се рядко и почти на инат. Тя е неосъщественият блян на героите от „Смъртта е разврат”, илюзорният спомен на финала на „Деград”, преиначената гротеска в „Златния октопод”, крехкото спасение за неосъществения мъж в „Киряк от Толстой”. В сблъсъка на индивидуалните стремежи, рисуван в разказите от сборника, любовта се оказва парче от грешен пъзел, чието място никой не успява да намери съвсем. Тя едновременно спасява и обрича, възкресява и убива, радва и натъжава, но най-често... липсва.

От друга страна обаче именно това натрапчиво отсъствие на любовта от разказите в „Деград” сякаш я кара да изпъква още повече на фона на разбитите човешки истории в тринайсетте разказа от сборника. Тя е желана и търсена, жадувана и имитирана – едновременно спомен и надежда, но никога настоящ момент. Това предопределя и функцията й – любовта е спасението в свят, където липсват здрави устои – тя се явява смисъл в безсмислието, надежда в Апокалипсиса, светлина в мрака на разрушените от човека възможности. И ако основната тема в сборника „Деград” е сблъсъкът на реалностите, който обрича героите на невъзможност да постигнат желаното, то любовта е невидимият, едва доловим намек, че изход от проблемите все пак съществува – изход в любовта.

И макар че тя действително не е основа на разказите в „Деград”, именно любовта – отсъстваща и появяваща се спорадично – е нишката, която успява да свърже тринайсетте парченца на книгата в една обща картина. Чрез нея, досущ както и в реалния живот, индивидуалните кризи, личните проблеми, отделните несполуки на героите придобиват един по-обобщен вид. Така драмата на невъзможната връзка в „Смъртта е разврат”, страхът от задълбочаващите се взаимоотношения във „Възможности” и мрачната митологизирана антиутопия в „Деград” намират свой общ ключ за справяне с проблемите чрез образа на едва прокрадващата се, почти забравена любов. Защото няма значение каква е поуката на всеки един от разказите – правото на избор, необходимостта да се бориш или намекът, че добрият изход понякога не е очевидният – тя – любовта към себе си, към ближния, към света, който обитаваш тук и сега – е онова, което дава смисъл и в трудните, и в щастливите моменти. Точно както трябва да бъде в живота...

Прочети цялата новина

Свързани новини: