Форум Здраве: Калин Терзийски за пътя на здравето

02/22/12 21:18
(http://www.gorichka.bg/)

Форум Здраве: Калин Терзийски за пътя на здравето

Лекторите на Форум Здраве 2012:
КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ

—

Калин Терзийски Калин е роден и израснал в София, където завършва и Националната природоматематическа гимназия. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно”. Записва медицина във Висшия медицински институт - София, където завършва през 1996г., след което специализира психиатрия. По време на следването си работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра. В първите четири години след завършването си работи като психиатър в Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски”. Успоредно с това започва да пише за вестници и списанията: SAX, Егоист, Клуб М, Ева, Едно и Night life. През 2000г. напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист за ТВ и радио предаванията Квартал, Лица, Каналето, Досиетата Хъ (Дарик радио), Шаш и Пълна лудница.

През март 2010г. учредява, заедно с група водещи сценаристи, Сдружение на българските телевизионни сценаристи. Учредител е и на Асоциация на писателите в България. Издал е десет книги – пет сборника с разкази, две стихосбирки и два романа. Единият от тях е Алкохол, разглеждащ алкохолната зависимост и спасението от нея. Романът е награден като най-търсената книга за 2010г. Другият е Лудост, който разказва за драмата на един млад психиатър. Калин е номиниран четири пъти за наградата Хеликон, а също така е носител на Европейската награда за литература. Има дъщеря на 16 години. На Форум Здраве, той ще говори за „Храната. Моят път към здравето.”

—

Горичка: Най-хубавият ден?
Калин: Опитвам се да е всеки ден.

Най-голямата спънка?
Хората, които не разбират, че животът е единствен дар и трябва да се живее щастливо.

Най-лесното нещо?
Да се живее. То е и най-трудното. Но е и най-лесното. То е.

Най-голямата грешка?
Да се очаква щастие на готово. Да се очаква смисъл, несъздаден от самите нас.

Коренът на всички злини?
Човешката ни природа. Но това е и коренът на всички добрини. Добро и зло са все пак едни малки, човешки категории. Да речем, че не са като атомната маса.

Най-хубавото развлечение?
Разходката сред пролетна планина.

Най-лошото поражение?
От собствените слабости.

Най-добрите учители?
Всичко е добър учител за този, който има ум да се научи.

Най-първата необходимост?
Спокойствието.

Най-голямото щастие?
Просветлението.

Най-голямата тайна?
Пътят към просветлението.

Най-неприятният недостатък?
Глупостта.

Най-опасният човек?
Може би – прекалено самоувереният.

Най-коварното чувство?
Чувството за безсмъртие и самодоволството.

Най-красивият подарък?
Жълто лале с капчици роса по него.

Най-необходимото?
Вътрешният мир.

Най-краткият път?
Към какво?