Дъщерята на лечителя Петър Димков: Ако има светец на ХХ век, това е татко

Ако има светец на ХХ век, това е татко, споделя художничката Лили Димкова на чаша зелен чай в бащиния си дом на улица „Златовръх" 47 в "Лозенец". Разговарям с нея по повод 125-годишнината от рождението на лечителя Петър Димков сред очите на потретите на „Богомилите”. Много любов имаше в нашето семейство, грижовност. Не съм чула 61 години мама и татко да си повдигнат тон, започва Лили Димкова. Моите родители имаха мисия на този свят. Татко казваше за своята дарба: даром ми е дадено, даром го давам. След 9.09.1944 г. го уволниха от армията с чин полковник като републиканец и славянофил с малка пенсия. Живеехме повече от скромно. С братята ми си износвахме дрешките. "Лозенец" тогава беше много беден, работнически квартал. Купихме къщата от общината. Продаваха я за неизплатени данъци. - Какъв живот се живееше тогава? - Преди Втората световна война беше най-хубавото време за България, беше евтино. После стана страшно. Бомбардировките... Жива душа нямаше в квартала. Ходехме...

Прочети цялата новина

Свързани новини: