В събота бях на втория протест срещу ACTA.

По бройката присъстващи може да се определи какво се е случило междувременно.

Въпреки в пъти по-доброто време, участваха в пъти по-малко хора, но това пак беше един от най-многолюдните протести напоследък.

Протестът против закона, който трябва да си ходи започна от паметника, който трябва да си ходи (да бъде демонтиран и преместен в някой музей на зелена морава, извън центъра).


След това ходихме до парламента, където казахме какво мислим,


 Както каза Радунчев, приличахме на колона военнопленници.

 Четири синджира полицаи вардеха Парламента.


А след това с една елегантна чупка стигнахме до св. „Александър Невски“, където имаше концерт на групи, които са против ACTA и феодално-робовладелската система на авторски и сродни права в момента..

Защо имаше такъв спад в посещаемостта (спрямо първия протест)?

Защото приспивните песнички, които ни изпя правителството подействаха. На много хора успокоителните думи на Борисов и Трайков се видяха достатъчни, като гаранция че ACTA ще спре и нашите онлайн права ще бъдат защитени.

Само че, нито едното е сигурно, нито другото. Не вярвам на Борисов, освен ако не е скрепил думите си с подпис. А на Трайков ми се иска да вярвам, само че някой друг му раздаде вече много жълти картони.

Процедурата на ACTA е такава, че не може да бъде отменена и трудно могат да се сложат смислени спирачки пред бъдещо присъединяване, т.е. всяко следващо правителство чисто формално би могло светкавично да се присъедини към споразумението ако желае.

Правата ни също не са съвсем защитени, защото дори ACTA да падне в ЕП, наред са нови заплахи за нашите цифрови права – IPRED2, INDECT, законът за хазарта... По всяка една от заплахите трябва да се формулира категорично обществено мнение.

Какво научихме от ACTA - можете да прочетете във уебкафе, за които написах специален анализ.

Повтори се историята от 2009-та, когато протестите ни безславно угаснаха. Все някой ден няма да се повтори.