В тоалетната (последна част)

Всъщност очакваше ли някой, че бившата барета ще влезе в конфликт с Начо? Естествено. Аз очаквах, а когато погледнех хихикащите сестри с лисичите им муцуни и невестулчите им очила – виждах, че и те очакват. Тихо и злобно се надяват между двамата да избухне ненавист и студена злост. А защо пък не и гореща? Сестрите по-скоро биха се зарадвали на горещата. Те бяха стари и отхранени със смърт и лудост гарги и обичаха ужасните неща. Защото само ужасните неща в този тъжен и скучен живот им даваха хубаво основание за цъкане с език. За клатене на глава и за проклинане на целия свят. Цъ, цъ, цъ. Да, аз очаквах между двамата да разцъфти цветето на мъжката ненавист. То е сиво, с червени цветове. Пръснат мозък и кръв. Такива са фантазиите на възпаления от хормоните на гнева мъжки мозък, когато мрази. Начо и Баретата бяха прекалено остри камъни. Никой не очакваше от тях да мелят брашно заедно. По принцип в лудниците брашно не се мели. Аз все пак очаквах, тоест надявах се – поне докато съм...

Прочети цялата новина

Свързани новини: