Пушилка на повикване

 Любослава Русева

Бойни димки, хвърлени в дамската тоалетна на Синдикалния дом в Пловдив отложиха началото на заседанието на Националния съвет на СДС. Само минути след като участниците във форума влязоха вътре, сградата се изпълни със задушлив дим, който предизвика суматоха и принуди всички да излязат навън. Междувременно в залата бяха открити агитационни материали на Националното сдружение БЗНС на Яне Янев, което пое цялата политическа отговорност за нападението. На позивите пишеше: „Дами и господа, командващи СДС, НС БЗНС гарантира, че ще се радвате на евроинтеграцията в европейски килии с раирани костюми“…

Датата е 6 септември 2003 г. По онова време ген. Бойко Борисов е главен секретар на МВР и като такъв се появява във всички новинарски блокове, за да заяви: „Никой не може да бъде гамен в тази държава, какъвто и да е той!“

Яне Янев обаче успява да се размине с обвинението за хулиганство, тъй като Районната прокуратура в Пловдив преценява, че не са събрани достатъчно доказателства за деянието му. Нещо повече: през 2005 г. „гаменът“ става част от парламентарната група на атакуваните с димки Обединени демократични сили, а малко по-късно започва да се бори за ред, законност и справедливост, оглавявайки поредния генно модифициран политически продукт – РЗС.

За да е пълна иронията, точно преди година Янев излезе с патетично обръщение и срещу… хулиганството. В него той свърза проявите на футболни фенове след мач между ЦСКА и „Левски“ с „фашизоидната милиционерщина, налагана от Цветан Цветанов“ и дори предупреди, че “трошенето, къртенето, побоищата и хвърлянето на взривоопасни вещества е предвестник на огромно по сила и съдържание недоволство, натрупано през последните близо две години от милиционерския режим на ГЕРБ“.

Тогава Яне Янев все още не знаеше, че един ден ще се откаже да „уволнява“ Бойко Борисов, превръщайки се в най-отявления му прислуж…, извинете!, привърженик. На конгреса на РЗС през юни 2011 г. той също нямаше представа, че от призива му „обществото да разбере бил ли е министър-председателят съучастник, подбудител или извършител на убийства в България“ до похвалите „Бойко Борисов е най-опитният премиер през последните 20 години и „Бойко Борисов разби тази мазна и гнила политическа система“, ще мине по-малко от половин година.

По тази причина Янев всеотдайно играеше ролята на основен дистрибутор на компромати (още през 2009 г. шефът на вътрешната комисия Минчо Спасов забеляза: „Мислех, че е завършил агрономическия, а изглежда е завършил пощенския институт“) и неотклонно следваше дневния ред на задкулисните си опекуни, нарочени от текущата власт за „октоподи“. До самото си преобръщане за няма и едно денонощие след първия тур на изборите през миналия октомври, той продължаваше да е най-яростният критик на ГЕРБ и неговото управление…

Но ако перифразираме приказката „С такива приятели нямам нужда от врагове“, ГЕРБ и лично Бойко Борисов не губеха от това. Действията на „враг“, подвизаващ се в политическото пространство като гамен, по-скоро обслужваха управляващите, защото в мига, в който Яне Янев казваше нещо, то се разтваряше във въздуха, лишено от всякаква стойност. Проблемът автоматично се пренасяше от действителния скандал към не по-малко скандалната и проблематична фигура, която го огласяваше.

Малка скоба:

Навремето подобна роля изигра Жорж Ганчев. Той също изнасяше неприятни факти от задкулисието и ги придружаваше с основателна критика, но това изглеждаше маловажно и будеше присмех. Въпреки че често изразяваше общественото усещане за проблем, хората отказваха да се идентифицират с такъв „говорител“. Те изпитваха неудобството да признаят каквото и да е съвпадение между неговата и своята гледна точка. Възприеман по-скоро в образа на шут, по този начин Ганчев обезцени много нелицеприятни истини за политическия ни елит.

Да симпатизираш на клоуноподобен политик или на такъв с тежък партиен промискуитет се получава някак неловко, колкото и обектът на щурмовите им операции също да е крайно несимпатичен. И ако все пак може да се поспори доколко Жорж или Яне са плод на страховити конспиративни заговори за вдигане на пушилка и отклоняване на вниманието в странични посоки, то е факт, че явления като тях са преди всичко удобни за атакуваните.

Корупция ли? Лоша работа! Но кой го казва? Хаха, Жорж Ганчев!

Или:

Яне Янев вади флашка със скандални инструкции за фалшифициране на частични избори и… всички гасим с омерзение телевизорите!

Тази политическа клоунада обаче никога не е била безобидна. Тя беше и е част от технологията за упражняване на контрол върху общественото мнение. Лишаването от възможност да избираш, защото „изборът“ е сведен до везните, на които са се разположили лошо и още по-лошо, е блудство и по същество отнемане на основно право. Такова е и канализирането на публичното възмущение чрез довеждането му до отказ да припознае неприемливи фигури за негови изразители.

По такъв повод през 30-те години на ХІХ век един американски журналист измисля нов термин за държавно управление. Какистокрация, в превод от старогръцки, ще рече „власт на грозното“ и означава „ситуация, при която сред властовия елит няма „добри“ и „лоши“, така че дори когато ясно са се оформили два и повече противоборстващи лагера, обществото е отвратено и отказва да вземе страна.“

Отплеснах се, но само мъничко…

Защото през последните дни сме свидетели на повече от блестящ пример за подобна ситуация:

Първо. ГЕРБ атакува бившия президент Георги Първанов и неговия заместник Ангел Марин почти веднага, след като те напуснаха „Дондуков“ 2.

Грозно ли беше това? Грозно беше.

Второ. Негово основно оръжие в тази измислена битка стана новият му съюзник в лицето на доскорошния „враг“ Яне Янев, оглавил временната парламентарна комисия за разследване на помилванията и опрощаванията на задължения по време на двата мандата.

Грозно ли ви изглежда? Много е грозно, ако питате мен.

Трето. Първанов основателно реагира с двучасова пресконференция, като каза, че атаката не е само срещу него, но и срещу действащия вече Плевнелиев, „за да се покаже къде е мястото на президента“.

Грозни ли са намеренията на ГЕРБ в този случай? Грозни са и още как!

Четвърто. Президентът Плевнелиев прояви характер с твърдението, че парламентът не може да упражнява контрол върху президентската институция. Той обаче направи това със закъснение от 4 дни, оставяйки впечатление за мудност, още по-лошото – че може би играе доброто ченге по сценарий, съгласуван с ГЕРБ.

А това би изглеждало наистина грозно.

Пето. Около помилванията изскочиха твърде неприятни факти. Марин се оказа благосклонен към хора с тежки присъди, а емблематичният Дон Цеци – на свобода с неговия подпис, въпреки възраженията на съветвалата вицепрезидента комисия. После започна спор дали Яне Янев бил бил ходатайствал, или не бил бил ходатайствал за някой си.

Това вече направи ситуацията неспасяемо грозна…

Да, започнахме с Яне и отново стигнахме до Яне.

Този път обаче явлението е „приятел“ на ГЕРБ, а ГЕРБ изглежда си въобразява, че може да използва неговите вече изпробвани техники срещу общия им противник. Гаменът, с други думи, продължава да се отзовава с пускането на димки, но в качествено новата си роля на тихомълком легитимиран съюзник.

На какво се дължи готовността му да услужи е ясно – тази политическа креатура завзема пространство, освободено от електорално спихналата и самоунищожаваща се в условията на битово-семейно разложение „Атака“. Довчерашните му инженери и отговорници по поддръжката отдавна не са в силна позиция и по инстинкт политическото сираче си намира нови настойници и покровители. Те, от своя страна, го използват за някои не особено хигиенични задачи, знаейки, че то не се разтърсва от големи морални дилеми. И защо пък не – винаги готово да се прояви като възпитаник на „пощенския институт“, сирачето отново е удобно и на една ръка разстояние да му възложиш експресна поръчка…

Конкретната ситуация предлага няколко версии, които са еднакво възможни, защото в противен случай тя би могла да се разреши чрез Конституционния съд, а не чрез хунвейбинска  структура уж с парламентарна санкция, оглавена от Яне Янев:

- Най-близката до ума е, че ГЕРБ тушира собствената си безпомощност в разгара на скандала със странните назначения в държавната администрация и раздадените под масата бонуси.

- По-трудно доказуемата е, че на бившия президент се удря рамо да остане в общественото полезрение за целите на бъдещ управленски проект между непримиримите на пръв поглед противници Борисов и Първанов.

- Съвсем хипотетичната (не за друго, а защото изисква по-голяма интелектуална прецизност) е свързана с предположението за игра срещу или заедно с настоящия президент – било, за да имитира той еманципация от ГЕРБ, било, за да не излиза от отредените му функции на Зейфод Бийблброкс – президента на имперското галактическо правителство от “Пътеводител на галактическия стопаджия”, описан като “един фигурант, неразполагащ с никаква власт, чиято служба не се състои в това да упражнява власт, а да отклонява вниманието от нея”…

Но каквито и да са съображенията за атаката сега, налице е неоспоримият проблем с употребата на хулиганските прийоми като политически ресурс. И той не е само проблем на ГЕРБ, който съвсем скоро ще разбере колко недалновидно и направо глупаво е да се довериш на съюзник, който може да се извърти за секунди, за да подсигури собственото си оцеляване. „Приятел“, от когото трябва да се пазиш далеч повече от дишащ във врата ти противник, защото никоя подлост не е безобидна, нито е последна в списъка на подлеца. Паразитиращ организъм, който днес може да ти е полезен, но утре ще ти навреди, без да се замисли, тъй като така е програмиран.

По-тежките последствия ще се появят от тоталното несъобразяване със законите. Ще се стоварят от тоталното профаниране на публичността. Ще ни размажат заради тоталното смачкване на възможности, талант и усилие за разумен разговор и чертаене на живи перспективи.

Ще, ще, ще.

Там, където грозотата и сега се прикрива само от димка, все някога ще се разнесе единствено пушилката. Или, както казваше Зейфод Бийблброкс, който изкарал две от десетте години на мандата си в раиран костюм заради измами:

„Дами и господа, все някога ще ви хванат. Просто няма начин някъде в Галактиката да не ви гепнат зад някой пухкав облак. Затова се налага поне в политиката да лъжете по-красиво. Бъдете естети!”

Сп. „Тема”

Прочети цялата новина

Свързани новини: