Винаги съм харесвал оригиналните идеи, а тази за луканкови бонбони на “Стефанов – Иван Стефанов 04″ ЕООД, гр. Горна Оряховица е именно такава. Бонбоните са в кутийка, поотделно опаковани и имат вкус на готина луканка. Стават и за малки деца, стига да им понасят подправки като черен пипер. Ще ги намерите до хладилните щандове на големите супермаркети. Проблемът – в крайна сметка луканката ви излиза между 48 и 60 лв. за килограм.

a

Винаги съм харесвал оригиналните идеи, а тази за луканкови бонбони на „Стефанов – Иван Стефанов 04″ ЕООД, гр. Горна Оряховица е именно такава. Бонбоните са в кутийка, поотделно опаковани и имат вкус на готина луканка. Стават и за малки деца, стига да им понасят подправки като черен пипер. Ще ги намерите до хладилните щандове на големите супермаркети. Проблемът – в крайна сметка луканката ви излиза между 48 и 60 лв. за килограм.

Подобни публикации

• 30.10.2009 -- Bulgarian Sushi (7)
• 09.10.2010 -- Кое месо ви е най-вкусно? (9)
• 17.01.2012 -- Поговорки за еклери (8)
• 30.05.2011 -- Как се приготвя декаексипод (0)
• 25.03.2011 -- Бритиш стайл джакит пътейтоус (или British style jacket potatoes) (3)
• 01.10.2009 -- Три свежи реклами от улиците на Барселона (3)
• 18.12.2008 -- Милка с диня, млечен пълнеж и пукаща захар (20)
• 22.01.2012 -- Шофьорите в Европа и шофьорите в София (0)
• 07.11.2011 -- Музеят на шоколада в Кьолн (11)
• 08.06.2011 -- In the Drive-Thru (1)
• 08.05.2011 -- Сердика vs. Активия (10)
• 06.04.2011 -- Love.NET (12)
• 14.03.2011 -- Денят „Пи“ (2)
• 12.12.2010 -- 10 интересни коледни традиции от цял свят (3)
• 15.09.2010 -- Time Capsule 2010 (25)
• 09.05.2010 -- Бисквити „Анелия“ (13)
• 10.04.2010 -- Четири неща, които (почти) всеки хотел в UK ще ви предложи (8)
• 09.01.2010 -- Триизмерен портрет от паспортна снимка (3)
• 21.10.2009 -- Още два любими шоколада „Милка“ (4)
• 14.10.2009 -- Преносима църква?! (4)

На 14 март, по инициатива на Жана Картелян, учителка в училище „Св. Иван Рилски” ще се проведе първата Bulgarian Aphabet Еxibition. Ancient Bulgarian Cyrillic Alphabet Exhibit

Арабската пролет достига със сигурност всяко кътче на арабския свят. Тя се вижда в различни събития и в Саудитска Арабия, показващи неспособността на кралството да се справи с дори малки вълнения. На 7 март в Саудитска Арабия се заговори за един протест. Но не от онези, които станаха типични за последните шест месеца в кралството, а протест на жени, студентки в колежа по изкуства към Университета “Крал Халед” (KKU) в град Абха, южна Саудитска Арабия. Местният вестник “Ал-Уатан” съобщава, че са ранени най-малко 50 жени. Новинарски сайтове пуснаха информацията, че протестът е за нещо съвсем нормално – желанието на студентите да има по-добри условия за обучение, след като бяха публикувани кадри от купчини боклуци около кампуса на университета. При намесата на охраната, дузина са ранени. Уаел Абдуллах, студент по медицина в същия университет, пише, че сестра му, която е взела участие в протеста, разказва, че охраната е използвала тояги, за да разпръснат протестиращите жени. Уаел Абдуллах публикува повече информация в блога си. Там той описва разказа на сестра му за събитията около протеста и последвалата забрана студентите да си закупуват всякакви бутилки с вода или други освежителни напитки, като деканът заплашва всеки студент да бъде наказан. В същия ден на [...]

едно от ключовите предимства на всеки добър мениджър е емоционалната интелигентност. за жалост тя не се учи, но може да се култивира на база на опита, емпатията, екипа и желанието на човека. няма граница между човека като индивид и като професионалист. всеки човек, било то работник или служител има своите чувства, ...

На 15 април 1912 година корабът Титаник потъва в Атлантическия океан след сблъсък с айсберг по време на първото и единственото си пътуване от Саутхемптън, Англия до Ню Йорк. Тази година честваме един век от трагичната участ на едно от най-големите инженерни чудеса на 20 век, увековечено в едноименния филм на Джеймс Камерън. Бъдете сигурни, че през следващите трийсет и нещо дни снимките на кораба ще бъдат по всяко списание и всеки уеб сайт, телевизиите и радиата ще отделят време за документални филми и предавания, а галериите ще представят изложби на снимки или на предмети, намерени от водолазите сред отломките на кораба. Социалната мрежа Twitter също ще се включи към тези събития. Акаунтът @TitanicRealTime ще предава на живо не само потъването на кораба на 15 април, но и събитията преди това, все едно, че някой от 1517-те пасажери на кораба го е писал на смартфона си. Акаунтът вече е започнал да предава информация. От TheNextWeb.com цитират съобщение от 10 март, което гласи: "Точно месец преди пътуването на Титаник да започне, нямам търпение да видя кораба завършен и в океана!" Зад този акаунт стои The History Press - един от водещите издатели на историческа литература във Великобритания. Точно на 15 април, те ще представят и приложение за iPad, в което потребителите ще могат да научат всичко, което ги интересува за историята на кораба.

Наскоро Apple представиха пред медиите доклад, който трябваше да ги оневини в лицето на всички онези, които масово ги критикуват заради лошите условия на работа във фабриките им в Китай. Докладът донякъде потуши разразяващия се скандал, но сега нова информация заплашва да го разгори с пълна сила. От сайта NPR.org споделиха нови данни за експлозията миналия декември в производствено предприятие на компанията в Шанхай. NPR са се свързали с 25 служителя на компанията, ранени по време на експлозията, които твърдят, че часове преди нея експерти от Apple били минали, за да направят технически преглед. Причината за експлозията, която от Apple обявиха през декември, беше струпване на прах, възпламенен от алуминиеви частици, останали от процеса по полиране на таблетите iPad, които се произвеждат в тази фабрика. Един от интервюираните служители разкрива, че прахът бил постоянен проблем в предприятието, заради който те трябвало да носят маски всеки ден. Според него прахът бил толкова много, че сградата все едно била обвита в мъгла. Никой от работниците, обаче, не знаел, че комбинацията от прах и алуминий може да доведе до експлозия, макар че седем месеца по-рано същото нещо се беше случило в друго предприятие за производство на iPad на Foxconn в китайския град Ченгду. Освен това, мениджърите във фабриката в Шанхай забранили на работниците да говорят с инспекторите на Apple по време на прегледа. По този начин на никого не бил даден шансът да се оплаче. От Apple все още нямат коментар по темата.

Всяка година организацията "Репортери без граници" публикува списък наречен "Враговете на Интернет". В този списък членовете на организацията събират на едно място всички тези държави, които, по някакъв начин, ограничават свободата на граджаните си във виртуалното пространство. В допълнение към списъка, репортерите включват и доклад, който щателно разисква условията и предизвикателствата, с които ежедневно трябва да се справят жителите на въпросните държави. Cnet.com публикуваха тазгодишния списък на организацията, в който са поместени имената на 12 държави. Това са: Бахрейн, Беларус, Бурма, Китай, Куба, Иран, Северна Корея, Саудитска Арабия, Сирия, Туркменистан, Узбекистан и Виетнам. Списъкът изглежда леко променен от миналата година. Например, през 2012 година в него не фигурира Либия, която от няколко месеца, след свалянето на режима на Муамар Кадафи, се радва на ново правителство. Въпреки че достъпът до информация в страната все още не е на високо ниво, в доклада се твърди, че поне "е сложен край на ерата на цензурата". За съжаление, същото не може да се каже за Бахрейн. Миналата година страната беше в списъка "под наблюдение". Заради информационното затъмнение и заплашването на блогъри критикуващи управлението , обаче, тази страна оглавява списъка на враговете на Интернет за настоящата година. Освен горепосочените репресии, страната възпира притока на информация забранявайки достъпа на чужди медии, арестуване и преследване на активисти, протестиращи срещу цензурата и дори умишлено възпиране на комуникацията. Беларус също премина от категория "под наблюдение" в списъка с враговете. Все по често в страната се регистрират случаи на блокиране на уеб сайтове и арестуване на блогъри и Интернет потребители, които протестират срещу политиката на президента на страната Александър Лукашенко.

Топ директорите в Yahoo продължават да напускат компанията ден след ден. Последният високопоставен служител, който обяви, че ще се оттегли, е Рич Райли - старши вицепрезидент и отговорен директор на Yahoo за региона EMEA (от англ. Европа, Близкия изток и Африка). За разлика от останалите директори напуснали компанията наскоро, обаче, Райли се надява, че ще продължи да работи в Yahoo, просто не иска да остава на височайшия си пост. С какво ще се занимава отсега нататък директорът, не е ясно. В имейл до пряко отговорните му служители той написа, че с помощта на Изпълнителния директор Скот Томпсън ще потърси новото си голямо предизвикателство. Райли прекара последните четири години от работата си в Yahoo в Европа и, по-специално, в офисите на компанията в Лондон и Женева. До края на лятото той трябва да се завърне в Съединените щати заедно с жена си и четирите си деца, които живеят с него в Европа. Иначе, работата му в Интернет гиганта датира още от 1999 година, откакто Yahoo купиха сайта Log-Me-On.com. Райли беше един от основателите на въпросния сайт, който заработвайки за Yahoo, създаде и регистрира патента на това, което днес наричаме Yahoo Toolbar. От 1999 година досега, Райли е изпълнявал множество служби в компанията в отделите по бизнес и корпоративно развитие, в отдела за голям и малък бизнес в САЩ и, разбира се, различни позиции в Yahoo EMEA.

Син на мутра се прибира след последния учебен ден. Баща му го пита: - Как е, сине, как е? - Ами тате... 5 двойки. - Мале-е-е... е, голем бой ще падне! - Зная, тате. Взел съм им адресите. Усмихни се, България! Българските родители, дори и да не са мутри, а образовани и възпитани хора, в голямата си част все още са привърженици на „минималното насилие” над непослушните отрочета. При това използват двоен аршин – хем не одобряват насилието, хем смятат, че малко шамаросване може и да е от полза. Както и да възпитаваме децата си обаче, все стигаме до прозрението, че ако детето ти никога не те е мразило, не си бил родител.

На 4 март 2012 г., по съвместна инициатива на СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА, в. „БЪЛГАРИЯ СЕГА” и ГЕНЕРАЛНО КОНСУЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЧИКАГО, се състоя премиера на автобиографичната книга на актрисата Ирен Кривошиева “Моят грях“.

Една от най-популярните европейски услуги за стрийминг на музика в Интернет - Spotify - скоро ще бъде достъпна и за потребителите в Германия, предаде Gigaom.com. От сайта твърдят, че това ще стане най-късно до две седмици. От Spotify се опитваха да направят услугата достъпна в страната от няколко месеца насам като наскоро наеха специалист по PR в Германия именно с тази цел. Въпросният PR мениджър - Марсел Гроб - е бивш служител на Groupon, който сега най-вероятно ще се премести в новооткрития офис на фирмата в Берлин. Според анализаторите, обаче, новата работа на Гроб няма да е лесна. Германия отдавна има славата на пазар, на който се пробива трудно, особено когато става въпрос за музикални услуги. Наскоро, например, услугата Grooveshark спря да функционира в страната. Причината, която те изтъкнаха за оттеглянето си, бяха високите лицензни такси. YouTube също имат проблеми на немския пазар. От сайта отдавна се опитват да уредят въпроса с авторското право върху клипове с реклами. Освен това, Spotify ще трябва да вземат предвид и конкуренцията. Американската компания Rhapsody наскоро закупи Napster Германия, а през май 2010 година стартира услуга, наподобяваща Spotify не само по името, но и по-функцията. Става въпрос за сайта Simfy. За разлика от повечето чуждестранни фирми, които се опитват да пробият на немския пазар, от Simfy твърдят, че лицензните такси в страната са "приемливи".

© Милен Радев

От няколко дни един от големите берлински райони, отличаващият се предимно с ориенталския си характер Нойкьолн, е сцена на бурни вълнения, на стенания, плач, протяжни призиви към аллаха, на псувни и полицейски сирени.

Миналата седмица, след безобидна отначало свада на кварталната футболна площадка между тийнейджъри, се разиграха драматични сцени с трагичен изход, чийто финал още не се вижда.

Край площадката, където играят два смесени отбора на деца с турско, арабско, германско и  пр. потекло са и двама възрастни – 39-годишният Оливер Х. и 34-годишният Свен Н. Синът на Оливер е един от играчите. Възрастните се опитват да помирят каращите се, да успокоят обстановката. Вместо това обаче за секунди те се оказват обградени от тълпа разярени арабски младежи, които бързо получават подкрепление от околните, населени главно с големи арабски кланове улици.

Подгонени по петите от поне 20-на яростни арабски младежи двамата мъже побягват в паника. Хайката продължава през няколко квартала до микрорайона, в който живее Оливер Х. Тук мъжете се укриват в една от сградите. Към 18 часа разярената тълпа от арабски младежи, въоръжена с камъни и бухалки е обсадила блока и се кани да го щурмува за да пипне ядосалите ги с намесата си на футболното игрище германски мъже.

Тогава – както сочат следствените резултати – Свен Н. решава да излезе сам пред сградата и да се опита да успокои обстановката. За сигурност взима със себе си кухненски нож. До разговор така и не се стига – тълпата се нахвърля върху него, посипват се удари. Той размахва ножа и намушква 18 годишния Юсуф ел А. право в сърцето. Момчето умира на място.

Свен Н. се предава сам на полицията още същата вечер и е пуснат на свобода, тъй като е действал при законна самозащита. Веднага след разпита той губи съзнание и е откаран в интензивното с диагноза фрактура на черепа.

Три дни по-късно в Нойкьолн се състоя най-голямата мюсюлманска демонстрация под формата на погребална процесия, която Берлин е преживявал. По данни на полицията (крайно консервативно изчислени) над 3000 души (само мъже) от арабските общности в района преминаха в мълчалив марш до една от джамиите и прилежащото мюсюлманско гробище. Шествието бе нарушавано само от хорови скандирания „Ла иллаха иллалах“ и „Аллаху акбар“. Местният имам обяви пред присъстващите Юсеф за мъчник, а бащата на покойника се обърна към другарите на сина си с призив да не кроят планове за отмъщение.

Отмъщението бе именно голямата тема през изминалата седмица в Нойкьолн. Всеки втори младеж в арабската общност обяснява с готовност на интервюиращите го медии, че убиецът е обречен, че нищо не може да го спаси от отмъщението на съплеменниците и приятелите на убития.

Именно поради голямото напрежение сред населението на и без това проблемния район полицията е в денонощна мобилизация със специализирани цивилни отряди, комбинирани със социални работници и психолози. Посещават се семейства, културни клубове, религиозни общности. В безкрайни разговори се опитват да обяснят съвършено неразбираемите за повечето от събеседниците принципи на правовата държава.

В Нойкьолн бушува възмущение от това, че извършителят е пуснат на свобода докато прокуратурата реши дали трябва да се повдигне обвинение за непредумишлено убийство или ако се докаже, че е действал при законна самозащита – да не бъдат прилагани други мерки. Религиозни фундаменталисти отправят призиви за отмъщение и за борба с „държавата на неправдата“ Германия. Същевременно немногото останали в Нойкьолн германци, живеещи в микрорайона край лобното място на Юсуф, се оплакват от притеснения, от заяждания и заплахи от тълпите, които носят цветя и се стичат ден след ден на сцената на трагедията.

Отново жална роля играят медиите в тази драма. Както вече стана обичайно в подобни казуси само тренирани от времето на ГДР в съобразяването между редовете читатели могат да си съставят от вестниците що годе свързана представа за произшествието, за движещите сили и участниците, за наличното до днес в района напрежение.

Журналистите от сериозните берлински всекидневници пипат цялата история с треперещи от политкоректен страх пръсти. Усеща се как пристъпват от крак на крак, боящи се да не сгазят лука, как уклончиво и многозначно описват печалните ходове в тази абсурдно всекидневно започнала трагедия.

Основното в конфликта е латентното напрежение в Нойкьолн (както и в няколко други подобни по своя етнически и социален състав квартали) между отделните националности.

Преди 2 години на Берлинале бе показан поразяващ по своята реалистичност филм от същия квартал, който обаче бързо изчезна от екраните. Припомням историята му тук.

Немалка част от арабските, турските и кюрдски емигранти са вплетени в Нойкьолн в кълбо от противоречия, от дълголетни предубеждения и вражди, довели до разделянето на района де факто на зони на влияние. И трите групи обаче са единни в пренебрежението си, дори в презрението си към все по-малкото на брой германци, които още устояват в няколко микрорайона на Нойкьолн.

Обединява ги също така и неприязънта към всички форми на държавната и общинска власт с изключение на социалните служби, от чиито бюджети съществува по-голямата част от това население. Обединява ги накрая и изолацията от нормалния живот на германското мнозинствено градско население – изолация, която от една страна се дължи на преобладаващо мизерното материално положение на етническите малцинства в района, но която от друга страна е избрана по собствен воля.

Изолацията е пряко следствие на културното капсулиране, на нежеланието да се учи германски език, на все по-засилващият се приоритет на религиозни принципи във всекидневния живот, на общуването само в рамките на етническия и семеен клан, на собствените дюкяни, медии, интернет-клубове и чайхани. На почти пълното игнориране на обществения живот на германската столица.

С две думи: на де факто наличието в големи части на Берлин на паралелни общества. Колкото и това понятие да е табу за политкоректните официални институции.

Именно на допускането на тези паралелни общества се дължат заявления като слушаните през последните дни уговорки от страна на социални работници, че сега трябвало много внимателно да се вземат предвид традиционните чувства на арабските семейства, да се проявява разбиране за техните обичаи и рефлекси за отмъщение, предпазливо да им бъдат разяснявани принципите на функциониране на германското правораздаване.

Медиите така и не се осмеляват да поставят под въпрос цялата система на работа с младежите от проблемните райони, на така наречените „квартални мениджъри“ – социални работници и психолози, които отчитат дейност със сложно структурирани планове за работа, но изпускат из погледа реалния живот в махалите на Нойкьолн. А този живот започва да бушува след залез слънце – в квартали, в които и полицията гледа да не замръква…

Една от интересните новини, съобщени под сурдинка, бе че трагично загиналият 18-годишен Юсуф ел А. е бил доброволен „сътрудник“ или доверено лице на местната служба за квартално развитие – ползвал се с доверието на „кварталните мениджъри“, макар и да е бил полицейско проявен с извършване на кражби. Затова и учудването е голямо как така довереният младеж на социалните работници се оказал в редиците на агресивна хайка за саморазправа със съседи…

Вчера разговарях с представител на полицията, участвал активно тези дни в контактите със семействата на загиналия, с представители на арабските общности. С видимо облекчение той сподели, че постепенно сред тях надделявало виждането, че убийството е станало наистина при самозащита, че двамата германски мъже са били бити и заплашвани от тълпа, която е отказвала всякакъв разговор или помирение.

Въпреки това никой не вярва, че Оливер Х. и Свен Н. както и семействата им ще могат когато и да е да се завърнат да живеят в досегашните си домове. Както изглежда, голяма част от живота им занапред ще трябва да протича под полицейска защита…

Macro-Framework: Dependences The analysis of Bulgarian news sites in 2011 begins where the summary for 2010 ended: from the point of intersection of two competing but interconnected trends and the impossibility to determine which was dominant. The trends in question are the ‘mediatization’ of politics and the ‘politicization’ of media content. ...

If lifestyle media are indicative of the current social values, then Bulgarian society is becoming more and more patriarchal. The period under review (2011) saw a continuation of the earlier tendency for the Bulgarian lifestyle press to represent reality as divided into two distinct halves: female and male. Feminism and ...

This review of the pictures of political events in the Bulgarian press in 2011 focuses on the scandals in politics, the election campaign, the riots in the village of Katunitsa (see below), and the wave of public, trade union and sectoral protests in Bulgaria. Those key events, and especially the ...

At the height of the summer season of 2011, two new newspapers appeared on the Bulgarian media market. Even before they rolled off the press, Balgaria Dnes (Bulgaria Today) and Vseki Den (Every Day) had already declared war on each other: a war of territories and of interests. Seven months later, ...

The annual Media Index (see Appendix) commissioned by Foundation Media Democracy (FMD) and compiled by Bulgarian research and consulting agency Market Links is unique in that it is the only one in Bulgaria that traces the dynamics of media attitudes towards leading politicians, political parties and key institutions. The latest ...

In 2011, the key events for Bulgarian radio happened more often outside it, or at least outside its programmes. This old broadcast media was more visible and important in its constituent parts – technology, audio message, a particular radio set, listeners’ habits. Bulgarian radio was ‘disassembled’. For the avid listener ...

The developments in Bulgaria’s television landscape in 2011 followed major global trends but also the specific logic of the Bulgarian context. Here we will analyze several key moments. Shift from Serious to Entertainment Formats Serious, professional commentators and reporters, investigative journalists, analyses, in-depth interviews, expert discussions and documentaries were displaced by talk ...

Media regulation (according to Bulgaria’s Law on Radio and Television) is a paradoxical process because it has requirements regarding content, yet at the same time, it must protect content from interference, including from its own interference. Generally speaking, media regulation is in the role of the girl from the fairytale ...

The 2011 annual report of Foundation Media Democracy (FMD) was produced by a team from the Media Monitoring Lab (MML). Operating within the Foundation since its inception in 2007, the MML has presented its consolidated annual reports in different forms. Thus, for example, at the end of 2009 the FMD ...

The Media Monitoring Lab at Foundation Media Democracy presents its 2011 annual report. DOWNLOAD THE REPORT C o n t e n t s Introduction: On This Report and Its Context Orlin Spassov Georgi Lozanov Media Regulation: Effects and Deficiencies Todor P. Todorv Television in Bulgaria in 2011: Problems and Trends Georgi Savchev Media on the Eve of Doomsday: ...

Във Великобритания се проведе национален конкурс по кибернетична сигурност, който трябваше да избере шампион в тази област. Събитието е спонсорирано от разузнавателната агенция GCHQ. Съдиите са избрали за победител 19-годишния студент Джонатан Миликан, съобщи BBC. Единодушно е било мнението, че шампионът притежава умения, които изпреварват с няколко години времената, в които живее. Целта на конкурса е била да се привлекат талантливи хора към индустрията, занимаваща се с киберзащита. Той е продължил шест месеца преди да стане ясно кой е избран за победител от журито. В последния кръг са били изправени един срещу друг шест отбора, съставени от по пет души. Предизвикателството е било домакинствано от HP Labs. Действията са се развили на два етапа. Първият е бил подобен на ролева игра, която включва изграждането на принципи, по които да се защитава нова интернет компания. Второто предизвикателство е била 15-минутна симулирана хакерска атака, на която трябва да се реагира бързо. Отборът на Джонатан Миликан е бил победен на финала, но въпреки това съдиите са преценили, че студентът заслужава да вземе най-престижната награда в съревнованието. Победителят е награден с безплатно обучение по магистърска програма в лондонския университет Royal Holloway.

Колко атаки може да изтърпи сирийският град Хомс, нямам представа. Но явно правителствените сили не смятат да престанат скоро с бомбардировките. А ударите далеч не са най-страшното нещо, което се случва в Хомс и Идлиб. Бяха намерени 45 тела на деца и жени, убити и изгорени от армията. В момента тече пореден ден на атака над северния град Идлиб. Можем да бъдем сигурни, че ще има още жертви – само за неделя са над 100. Междувременно руският външен министър заяви, че правителството в Дамаск е виновно за ситуацията в Сирия днес. Това е важно изявление, доказващо, че след изборите в Москва и победата на Путин, Русия ще омекне.  От друга страна, притиснати от непрестанните атаки, продължили дори по време на посещението на Кофи Анан, опозиционният Национален съвет одобри идеята за въоръжаване на Свободната сирийска армия. Международната намеса също е обсъждана, като опция, но се надявам да не се одобри – не мисля, че ще се отрази положително за страната. Междувременно стана ясно, че бежанците в Турция са над 12 000, убитите над 9 000, а хората, загубили домовете си – 70 000. Нека видим и няколко сателитни снимки, които показват градовете Хомс и Хама. Докато едни разкриват кратери, оставени от [...]

40 хиляди номера на кредитни карти, имената към тях, тайните CCV комбинации и датите на валидност са били откраднати от еротичния сайт Digital Playground. Данните са на клиенти на сайта, които са плащали, за да ползват услугите му. Общият брой на засегнатите потребители е 72 хиляди, съобщи SC Magazine. Отговорност за атаката е поела хакерската група The Consortium, която е свързана с Anonymous и LulzSec. При атаката са разбити и четири от сървърите на Digital Playground, където са се съхранявали корпоративни имейл съобщения. Хакерите заявяват, че не искат да унищожат сайта, въпреки че са имали тази възможност. Въпреки това не са устояли на изкушението, тъй като защитата на сървърите е била твърде слаба. След атаката Digital Playground продължи да работи, но системата за вход на регистрирани потребители е била изключена докато се изчистят проблемите. Розовият сайт е собственост на люксембургската фирма Marwin. Това е вторият сайт на компанията, който става жертва на хакери през последните седмици. В края на февруари чат услугата към YouPorn беше пробита и наяве излязоха имената и имейл адресите на хиляди потребители, които са я използвали. Оказа се, че при атаката е използвана уязвимост в софтуер, доставен от друга компания.

Anonymous днес отново разбиха сайта на Ватикана. Това е втората успешна атака на хакерите в рамките на пет дни, предаде агенция АНСА. Хакерите атакуваха и радио "Ватикана" и разбиха базата данни на радиостанцията, като обвиниха радиото, че излъчва на непозволени честоти, което излага хората на риск от „левкемия, рак и други ужасни болести”. По време на първата си успешна атака миналата сряда Anonymous посочиха, че причина са „остарелите и абсурдни доктрини, литургии и поучения”. Също така днес "хактивисите" пуснаха видеопослания на Facebook страниците на тунизийски ислямисти, заплашвайки със санкции техните усилия да въведат законодателство, съответстващо на най-чистите форми на исляма – т.нар. салафисъм, съобщава AFP. "Ние ще се борим с вас... вашите имейли, банкови сметки и транзакции ще бъдат следени, харддисковете ви ще бъдат копирани", казва заснет във видеоматериалите активист, носещ популярната маска с чертите на Гай Фокс – запазена марка на "Анонимните". "Ако тунизийското правителство не спре вашата активност през следващите седмици, то "Анонимите" ще го направят", казва още маскираният активист. В отделно писмено заявление хакерите подчертават, че не са срещу религията. Те заявяват, че са мюсюлмани, които "защитават свободата в собствената си страна". В момента на власт в Тунис е правителство от умерени ислямисти, които след революцията в Тунис миналата година взеха властта от дългогодишния диктатор Зин ал Абидин бен Али. Днес обаче правителството е подложено на натиск от консервативните кръгове, които през последните месеци се обявяват за забулване на жените в университетите, цензура на неподходящото съдържание, излъчвано по медиите. Техни поддръжници често прилагат физическо насилие спрямо журналисти по време на демонстрации и протести. Хакерските атаки идват в момент, в който Тунис се готви да отбележи националния ден на интернет свободата. Празникът е честван на датата на убийството на блогъра Зуахир Яхуяи, който умира на 13 март 2005 г., след като бива арестуван и измъчван от режима на Бен Али.

Британският медиен гигант BBC ще пусне собствена услуга за доставяне на мултимедийно съдържание, чрез която ще продава продуктите си. За целта ще се използва система, подобна тази, която стои зад популярния iTunes, съобщи Digital Trends. BBC се издържа от данъците на британците и предлага програмите си безплатно за жителите на Острова. Хората от останалата част на света трябва да плащат, ако искат да гледат предаванията на компанията. Продуктът, който се разработва се нарича Project Barcelona и първоначално ще бъде достъпен само на територията на Великобритания. Цената на новите телевизионни сериали и програми ще бъде 1.89 лири на епизод. След плащането на таксата потребителят ще може да изтегли продукта в компютъра си и да го гледа. В момента само 7% от продукцията на BBC може да бъде намерена в онлайн пространството, а това е твърде малко за съвременните медийни стандарти. BBC разполага с огромен архив от материали, който в момента не може да се ползва, но ще стане достъпен чрез Project Barcelona. BBC ще конкурира iTunes, предлагайки по-висок процент от приходите на продуцентите на наличните материали. В момента Apple прибира 30% от продажбите чрез iTunes за себе си, а това е огромен процент. Проектът вече е подложен на критика и може да се провали заради това, че ще таксува британците за материали, които са финансирани с техните данъци. По принцип всички услуги на BBC трябва да са безплатни за британските данъкоплатци, които издържат медията.

През лятото на 1944 г. Джак Керуак бил само на 23 г., Уилям Бъроуз – на 30 г., а гениалността на бийт поколението зреела кротко, без да бърза за никъде, сред артистичната скука в бохемския Ню Йорк от края на Втората световна война.

И сред лежерната досада, която се лута между кръчмите, апартаментите на приятели и киното с прожекции на вече гледани филми, едно убийство вдъхновява съвместния литературен опит на Керуак и Бъроуз „А хипопотамите се сварили в басейна си”.

Това е нещо като криминален роман-мистерия по действителен случай, но само „нещо като”.

Керуак и Бъроуз, съответно като героите Майк Райко и Уил Денисън, се редуват в разказа глава по глава – по отделно и от различни гледни точки, но в строга последвователност, в доста успешна повествователна симбиоза.

Всички герои имат реално съществуващи прототипи, един от които е гениалният Алън Гинзбърг, а образът му в думите на начинаещите бийтници е една от особено приятните подробности в книгата.

Именно неговият съквартирант Лусиен Кар – младият и екзотично красив Филип в „Хипопотамите...”, убива при пиянска свада Дейвид Камърър, напористия и отчаяно влюбен във Филип Ал. Кар изхвърля трупа на Камърър в река Хъдсън и огрява първите страници на нюйоркския печат на следващата сутрин.

Младежът разказва за убийството първо на Уилям Бъроуз, после и на Джак Керуак. Тъй като нито единият не го предава в полицията, и двамата са арестувани за съучастие. Гаранцията на Бъроуз плаща семейството му, но бащата на Кеуак отказва и той излиза на свобода едва след „затворническата” си сватба с Еди Паркър, която плаща за него.

И след тази случка Керуак тръгнал „По пътя”, а Бъроуз посегнал първо към морфина, а после и към наркотичните експерименти в една от най-забележителните творчески биографии на XX век.

Написана през 1945 г., "А хипопотамите се сварили в басейна си” е издадена за първи път в САЩ чак през 2008 г., когато всички герои в нея вече са мъртви. Смъртта на убиеца Лусиен Кар през 2005 г. е условието за отпечатването на тази първа-последна книга и на Керуак, и на Бъроуз.

Въпреки уклончивите оценки на критиците за литературните качества на „Хипопотамите...”, в нея прозира надменният непукизъм на Бъроуз, а нерафинираният стил на неповторимия монолог на Керуак за пиянските подвизи на моряците в Австралия е недвусмислен залог за бъдещия му успех.

Текстът на „Хипопотамите...” е декларативен и последователен, почти до съвършенство изчистен от всякакви поетични спънки. Без никакви философски отклонения, книгата е като свидетелски показания за лежерната, безпарична, малко отегчена и почти пиянска младост на бийткултурата.

Този роман е атмосфера, която се преживява и между другото се преосмисля.

А между другото, „Говорителят четеше новина за пожар в някакъв цирк и аз чух думите: „А хипопотамите се сварили в басейна си и загинали.” Говорителят поднасяше новината с характерния мазно самодоволен тон на радиоводещите.”

 

 

 

Почти дойде моментът, в който потребителите на Android устройства ще могат да използват Instagram. Лично според мен това е много добра новина. Като се има предвид, че в момента няма толкова добро приложение за Android, броя дните с нетърпение. Ако има хора, които още не …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Instagram с пазарна оценка $500 милиона

     Не може да не сте срещали онези квадратни снимки, които изглеждат почти като произведение на изкуств...
  2. 

     Instagram става все по-добър

     Instagram, приложението, за което спокойно можем да твърдим, че промени начина, по който собственици...

Според данни на НАСА, на 10 март 2012, на повърхноста на Слънцето са станали още две изригвания, в резултат на които в космоса са били изхвърлени тонове плазма и заредени частици.

Най-популярната енциклопедия в интернет Wikipedia изпълни заканата си срещу GoDaddy и спря да използва DNS системата на голямата хостинг компания. Причина за това действие беше заявената от GoDaddy подкрепа за американските проектозакони SOPA и PIPA. Компанията по-късно оттегли подкрепата си и се обяви срещу цензурата в интернет, но от свободната енциклопедия бяха непреклонни и след няколко месеца усилена работа вече използват DNS услугите на MarkMonitor, съобщи Tech Crunch. GoDaddy беше една от малкото интернет компании, които подкрепиха вносителите на проектозаконите за борба с пиратството в мрежата. Промяната на позицията на хостинг фирмата не омилостиви хилядите собственици на интернет сайтове, които се изтеглиха от GoDaddy и бойкотираха всички техни услуги. MarkMonitor е компания, която е специализирана в защитата на марки и превенция на измамите в интернет. Сред предлаганите услуги е мониторингът на peer-to-peer мрежи и предпазването на потребителите от фалшиви сайтове. Компанията предлага и DNS услуги, които се ползват от над половината компании в топ 100 на списание Fortune. Станалото е предупредителен сигнал за големите интернет компании, който трябва да им покаже, че киберактивистите може да са безсилни срещу африканските военизирани диктатори, но срещу виртуалните тирани могат да постигнат реални резултати.

Георги Стоев

Индъстри Уоч

 Няма принципна разлика между финансите на държавата и финансите на едно домакинство. За да консумирате повече отколкото е текущия ви доход, т.е. да реализирате домакински бюджетен дефицит, ви трябва или кредит или някой, който е готов да купи старата ви кола. За да върнете после заема, ще трябва да ограничите консумирането под нивото на текущия си доход. Ако пък ви е останала нива за продаване и ако времената са добри за имотите, може малко да забавите неминуемото свиване на текущите разходи.

При публичните финанси има теоретично и още един шанс за посрещане на бремето на дълга – печатането на пари и обезценяване на спестяванията на избирателя. При запазване на валутния борд – в интерес на избирателя политическата подкрепа за борда е силна – няма такава възможност.

Сега сме в началото на фискална година, която ще бъде по-трудна от предните. По план и тази година правителството ще реализира бюджетен дефицит. Планираното може да се окаже различно от възможното. Повече разходи от текущите приходи може да бъдат финансирани само по един от следните три канала: свиване на резерва, увеличение на дълга, постъпления от продажба на държавни активи.

В началото на следващата година пък ще дойдат накуп плащания на главници по външния дълг в размер на 1.6 млрд. лв. За да има ликвидност в този бъдещ момент, правителството ще се наложи да се въздържи от по-нататъшно харчене на фискалния резерв. Всяка нужда от повече кеш, отколкото идват като текущи приходи, ще трябва да бъде финансирана с нова емисия дълг или с постъпления от приватизация.

Всъщност този натиск на бюджетния дефицит, който при по-негативно икономическо развитие може да надмине държавните прогнози, накара финансовия министър Симеон Дянков да съобщи по време на парламентарния контрол, че планира да диверсифицира източниците, от които ще събере пари за предстоящите в началото на 2013 г. плащания по външния дълг. В ситуация на бюджетен баланс (а защо не и излишък) плащанията по дълга нямаше да бъдат повод за такива упражнения.

Фискалният резерв вече е някъде около или под 4 млрд. лв. (по предварителна информация, резервът се свива с допълнителни 150 млн. лева. през феврураи, а в края на януари беше 4.03 млрд. лв.). Това потвърждава нашата средносрочна прогноза, че в средата и края на 2012 г. правителството няма да може да разчита на резерва за финансиране на бюджетния дефицит.

Понеже приватизацията разблокира ценни активи от държания бетон, в тази напрегната ситуация има и положителни стимули. Правителството може би ще се мотивира по-сериозно да подходи към иначе замрелия процес на приватизация. Г-н Дянков по всичко личи ще се опита да убеди по-закостенелите мозъци в кабинета в това. По неговите думи падежите по дълга е най-правилно да се финансират поне частично от приватизация.

Но веднага става ясно, че министърът не вярва особено много, че приватизацията може да спечели сърцата на колегите му, нито пък че процедурите по раздържавяване може да са достатъчно бързи, за да помогнат на фиска в рамните на кратко време. По всичко личи, че емисията на нов дълг е най-вероятния сценарий, на който разчитат хората в министерството на финансите, но и те самите осъзнават, че това е и най-рискованият. Г-н Дянков припомни, че в Закона за държавния бюджет за 2012 г. е определено, че 2 млрд. лв. е максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет. Но никой от неговите съветници не знае как ще реагират пазарите, ако им бъдат поискани толкова пари в кратък интервал от време.

Идеята за диверсификация на източниците на финансиране е добра. Но ще е грешка, ако това даде повод за по-разюздано харчене на публични пари. Нещо повече, правителството трябва да има политическа готовност за свиване на разходите, т.е. ясна позиция и кураж пред синдикати и други организирани гласове за по-големи разходи.

Това е трудна ситуация за фиска, но не непременно негативна от макроикономическа гледна точно. Въпреки че ще твърдят, че плащанията по дълга са наследство, сегашните управляващи ще са отговорни за безболезненото справяне с тази ситуация. Тя може да бъде използвана за важни решения, отлагани досега, като съкращаване на ненужни държавни разходи и приватизация на неефективно използвани държани активи. Емисията на нов дълг може да бъде рутинна алтернатива за министъра на финансите, но не бива да е водеща. Дори иронично, колкото по-малко (показваш че) разчиташ на нови заеми, толкова по-лесно и евтино ще може да вземеш такива.

Навярно на всеки му се е случвало поне веднъж да чуе думите: „Явно майка ти не те е била достатъчно като малък”. За средностатистическия българин няма нищо лошо в това да ошамариш непослушното си дете или да извиеш ухото му с възпитателна цел. Доста от сънародниците ни пък с умиление си спомнят за мамините шамари и как само благодарение на тях са се превърнали в читави хора. Шегата настрана, но пляскането на детето с усмирителна цел дълбоко се е вкоренило в българската народопсихология. Затова не е голяма изненада, че 68 на сто от сънародниците ни одобряват използването на минимални форми на насилие с цел да озаптят разглезените си отрочета и да набият малко страх и уважение в главиците им. Или поне това сочат данните от проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение, посветено на заложените идеи в новия Закон на детето. Двойният аршин, с който българите подхождат към насилието у дома, обаче не може да не направи впечатление. Въпреки че 68 процента...

Технологичният гигант Apple отговаря на засилената конкуренция при таблетите с намаление на процента печалба, който ще получава от продажбата на новия модел iPad. Този извод специалистите правят от съпоставката между цената на таблета и стойността на компонентите, от които е изграден, съобщи Tech Spot. Цената на чарковете, от които е направен 16-гигабайтовият модел с 4G на новия iPad е 310 щатски долара. В търговската мрежа устройството ще може да бъде закупено за 629 долара, а това означава, че 51% от цената отиват за непроизводствени разходи, част от които е и печалбата на Apple. При предходния модел на iPad процентите бяха 56. При първия модел непроизводствените разходи съставляваха 57% от крайната цена. На този етап е трудно да се каже с колко точно са намалили печалбата си Apple от всяко отделно устройство. По-точни предположения ще могат да се правят след 16 март, когато започват доставките на таблета. Анализите за цената на компонентите е направена като са взети предвид данните за дисплея, сензорната повърхност, батерията, камерата, модулите за безжична връзка, оперативната и файловата памет, процесора, корпуса и други. Една от ключовите части в iPad е дисплеят с висока резолюция, който струва на Apple с 12 долара повече отколкото екрана на стария модел. Процесорът, модулът за LTE връзка и батерията добавят още 22 долара върху цената.

Има една чудесна повест на Михаил Булгаков, която се казва "Фаталните яйца". В нея се разказва за един научен метод, чрез който яйцата се инкубират изключително бързо. Но вместо на обикновени яйца методът погрешка бил приложен на партида крокодилски и змийски яйца. И цялата велика съветска страна в повестта бива залята от пълчища крокодили, анаконди и всякакви други рептилии. И то – огромни – заради ефикасния метод! И ето – тоя велик литературен пророк – Булгаков – пак уцели! Близо сто години по-късно в България се появиха отново и тоя път – съвсем нелитературно, а реално - едни фатални яйца. От които се излюпиха крокодили и змии. Аз вървя по улиците на интернет, блъскам се по вестникарските колонки и шаря из дебрите на свободната и демократична информация - и навсякъде виждам крокодили и змии. Излюпени от едни яйца. Кокоши. Тоя път – за разлика от Булгаковата повест – яйцата си бяха съвсем кокоши. Нямаше нужда да се подменят с влечужи яйца. Яйца от свободни, щастливи и...

Къща-Музей "Яворов" на Раковска 136 в София е недвижима културна ценност от национално значение

Наш Туидълди със Туидълдум
се съгласиха да се бият,
защото тъй било станало,
че Туидълди решил на ум
и развалил на Туидълдум
най-новото му кречетало.

Луис Карол
"Алиса в огледалния свят"

1. Увод

Нека си припомним едно интервю във в-к Труд от края на 2009 с Володя Лозанов, Велик Майстор на Великата Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари в България ( В.Л.С.С.П.З.Б.), а в профанния живот, собственик на енергиен бизнес. Предмет на разговора е преди всичко спорът между двете ложи, Зидарите от Великата ложа на Григорий Вазов и братята им от Великата ложа на Володя Лозанов, спор напълно необясним, доколкото е ясно, че иде реч за напълно идентични култове, придържащи се към едни и същи ритуали и спазващи едни и същи правила. Братята дори са посветени в една ложа, тази преди схизмата, и единственият начин да променят този факт е, да се „разпосветят”, което е невъзможно. Посвещенията са доживотни.

Интервюто звучи на места комично заради публичния поплак на Володя Лозанов срещу Обединената Велика Ложа, която си позволила да отвлече от аерогарата поканен от В.Л.С.С.П.З.Б. Велик майстор от Швейцария и да го замъкне на поганото си мероприятие в хотел „Принцес”. Такива пориви за дирене на съчувствие у широката публика са в пълен разрез с масонския етикет. Най-сензационното в интервюто обаче е публичното признание на неизвестния доскоро факт, че емблематичният за столицата дом на Яворов е бил откупен от стария му собственик, фирма ИКУЕСТ, за да се превърне в собственост на В.Л.С.С.П.З.Б. която възнамерявала, да извърши ремонта на дома изцяло със свои средства, след което той да отвори врати едновременно като музей на поета и като масонски храм.
Логичният въпрос към Лозанов е, откъде масоните набират средства за подобна мащабна дейност? Отговорът е, „единствено и само от членски внос и дарения”. И никаква стопанска дейност?

Година по-късно в същия вестник излезе още едно интервю. Този път темата бе: ”Защо не започва ремонтът, който би трябвало да е завършен?”
Фактът, че скромният дом в който поетът е преживял трагичните последни девет месеца от живота си е привидян като „символ, история, олицетворение на идеите на братството” е факт, сам по себе си смущаващ, но не и толкова, колкото този, че година след поредната смяна на собственика, бъдещето на дома си остава неясно.

Защо припомням тези две интервюта? Причината е в обилната документация, която изтече наскоро в сайта Болкайнлийкс и разкри не само доста около аферата „Дом Дворов” и около загадъчните обвързаности на сектата с политиката и едрия бизнес у нас, но и осветли непоправимо профанната природа на българското масонство.

Едно хронологично проследяване на тази купчина документи подрежда в детайли сюжета, а тъжният извод са натрапва сам: храмовете са невъзможни там, където примитивната алчност, властовите игри и грандоманията разсипват всичко по пътя си.

2. Административен ентусиазъм

И така: намерението на В.Л.С.С.П.З.Б. да строи масонски храм може и да е по-старо, но в актуален контекст се споменава за пръв път в един документ с дата 01.07.2008 г., подписан от Петър Калпакчиев, Суверенен Върховен Командир на В.Л.С.С.П.З.Б. и адресиран до тогавашния Велик Майстор на Ложата проф. Др Никола Александров. В този документ сред упреците за лоша администрация, немарлива комуникация, разхищения, безрезултатни, но скъпи командировки в чужбина, се среща и упрекът за договорена, но несъстояла се среща между Великия Майстор, Върховния Командир и кмета на София (тогава Бойко Борисов), с цел връчване на искането за отреждане на терен за храм на Ложата. Всъщност, срещата се била вече състояла, но от името на неизвестен на обичните братя и конкретно на Върховния Командир едноличен търговец. (стр. 19) Споменава се и за вече съществуваща Комисия на В.Л.С.С.П.З.Б. и Върховния Съвет за изграждане на масонски храм в София, чиито Председатели са братята Александров и Володя Лозанов.

Очевидно Масонската дисциплина – ритуална, организационна и финансова – е на ниско ниво. Това, както и динамиката на събитията - локални и международни - налагат спешни административни промени.

На 20 септември 2008 г. се състои Извънредно Годишно Отчетно-Изборно Събрание на В.Л.С.С.П.З.Б., на което предсрочно е приета оставката на Никола Александров. (27 стр.)

Спокойно може да се каже обаче, че истинската история на Храма започва след редовното общо събрание през март, 2009, когато на сцената излиза поколение Братя, посветени  в масонството след схизмата от 2000 г. и по-точно след като ръководството на Великата Ложа се поема от двамата основни протагонисти в тази история: Володя Лозанов като Велик майстор и Емил Хърсев и съответно, като негов Велик секретар.

Идвайки на власт, те тутакси се заемат с иновирането на В.Л.С.С.П.З.Б.. Бива прието предложението на ЦАПК “Прогрес” ООД за изграждане на Информационна система, описана в документацията освен като „...възможност за бърза и лесна комуникация... лесен обмен ... и условие за успешно провеждане на ритуална или профанска дейност”, като възможност за „обществен маркетинг – внасяне на обществен смисъл... и популяризирането на идеи и дейности ...” – технологизиран опит за постигане на баланс на живота на братството с този на цялото общество.

Извършено е и административно обновление. Приет е проектът за издаване на масонски паспорти, (дейност, силно напомняща комерсиалната дейност по издаване на лицензи, впрочем).

Учредени са нови Масонски длъжности «Викарий на Великия Секретар» и «Виатор на Великия Майстор».Повече внимание заслужава първата. Това е длъжност на заплата и пълен работен ден с ненормирано работно време в зависимост от работния график на Канцеларията на Великия Секретар. В задълженията му влизат и такива важни за вътрешния интегритет на ложата отговорности като съхранение на архива, воденето и отчитане на кореспонденцията, комуникацията на всички нива вътре в Ложата. И още: съхранение на деловите документи, персонифициращи ложата като юридическо лице, администрирането на лични данни и класифицирана информация; предложения пред Великия Майстор за награждаване и налагане на наказания... Цялата тази огромна власт е административно подчинена на Великия Майстор, който назначава и разжалва викария, а оперативно - на Великия Секретар. За викарий на Великия Секретар Майсторът назначава някой си Брат Ангел Юрьевич Кабакчиев. (Запомнете това име! То има отношение към Храма.)

След като властта е вече окончателно взета, (ако може да се ползва толкова профанен израз за нещо свързано с обични братя), пристъпва се към конкретни действия за придобиване на имота на улица Раковски 136, който дотогава е собственост на фондация ИКУЕСТ.

3. Документни еквилибристики

Много от парчетата в документния пъзел около тази продажба липсват в папката с масонските документи, което навява усещането, че не Великата Ложа, а друго някое лице е действало по въпросите с Храма.

Ситуацията може да се разплете изненадващо лесно с помощта на Търговския регистър. Там например, след справка за физическото лице Володя Лозанов, може да се открие документ от общо събрание на някоя си фирма „ХЕЛПИК ООД”, състояло се на 4 март, 2010 в присъствие на съдружниците Володя Антимов Лозанов и Петранка Янкова Лозанова, на което е било взето решение за прехвърляне в „ХЕЛПИК” ООД на дяловото участие на В.Лозанов в друга някаква фирма, „ПАН-2003”. Било е взето също така причудливото решение фирмата „ПАН-23” ООД да се прекръсти на „ДОМ ЯВОРОВ” ЕООД и да премести офиса си от „Овча купел” на знаковия адрес „Г.С.Раковски” 136, като предметът на дейност от „проучване, проектиране, консултации в областта на енергетиката, строителството и експлоатацията на хидроенергийни съоръжения и централи и т.н.” става „придобиване на недвижими имоти, поддръжка, управление, експлоатация и развитие на недвижими имоти и отдаването им под наем...”

Освен това е била вписана промяна и в номиналната стойност на дяловете на капитала в „ПАН-2003” ЕООД (5100-те лева капитал на „ПАН-2003” се разпределят в 5100дяла, по 1 лев всеки при „ДОМ ЯВОРОВ”). Приет е и нов учредителен акт на дружеството. Характерното на цялата тази колекция от странни документи около „ДОМ ЯВОРОВ” ЕООД е, че те са подписани от двама Володя Антим Лозановци с различно ЕГН, но напълно идентични подписи (най-вероятно Лозанов е подписал като пълномощник на съдружничката си и съпруга - Петранка). Сред тях най-забавен е един договор за продажба на дружествен дял от ДОМ ЯВОРОВ” ЕООД в който Володя Лозанов се явява едновременно и в двете си въплъщения – на купувач и продавач в сделката.

След като сам си стиска ръката след успешната покупка, брат Володя е готов, да пристъпи към следващата танцова стъпка в това засукано имотно танго, а именно, дружествените дялове от „ДОМ ЯВОРОВ” ЕООД, откупени еднолично от ХЕЛПИК ООД, да сменят за пореден път собственика си и да станат собственост на многострадалната Велика Ложа с всички „произтичащи от закона последици права и задължения”.

За какви точно „последици и задължения” става въпрос, съдим от ПРОТОКОЛНА ПЛОЧА ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТА НА ВЕЛИКИТЕ САНОВНИЦИ, състояло се на 27.06.2009 във Велико Търново, където сред параграфите уточняващи начина на придобиване на недвижимият имот от търговското дружество, представлявано и управлявано еднолично от Лозанов, са вписани и условията на кредитиране на покупката (защото очевидно тя не е направена с ”само от членски внос и дарения”). Условията са:
- „придобиването на недвижимия имот (...) да се финансира до 100% (сто на сто) от пълната цена на придобиване плюс разходите за основен ремонт по § 2 при договорна лихва в размер на 1% (едно на сто) месечно, лихва за забава 2% (две на сто) месечно и погасяване за срок от 10 (десет) години чрез 120 (сто и двадесет) равни месечни вноски, включващи лихвите и погашенията на финансирането;
- финансирането по предходното предложение да се обезпечи чрез договорна ипотека на недвижимия имот по § 1 в полза на кредитора;
- финансирането за придобиване и основен ремонт на недвижимия имот по § 1 да се погаси: до размера на договорните месечни вноски, включващи лихвите и погашенията на финансиренето – за сметка на текущия бюджет на Великата Ложа; предсрочно – за сметка на целеви дарения на Съюзните Ложи и Братята.”
Апропо, на същото това заседание бива приета и молбата на Ангел Кабакчиев, викарият на негово превъзходителство Великия Секретар Хърсев, за постъпване на длъжност като управител на дружеството „ДОМ ЯВОРОВ” ЕООД, която той ще изпълнява съвместно с досегашния управител, вездесъщия брат Лозанов.

Доколко редовите братя са в течение с хода на сделката, става ясно от Протоколната плоча от заседание на Ложата месеци по-късно, през октомври, 2009, във Варна.

От него е видно е, че заемът вече е взет, покупката е направена, документите – подписани, но Братята тепърва искат да знаят „как ще се гарантира интересът на В.Л. ако се съберат дарения, но не достатъчно, за да се плати имотът.” Защото решението имотът да се придобие чрез дарения изглежда все по-несъстоятелно, но още по-несъстоятелна е идеята това да стане с взимане на заем от „Хърсев и Ко”.

На това Великият Майстор отговаря тържествено, че от свое име и за своя сметка ще закупи имота обратно на същата цена, ако до края на мандата му В.Л. не разполага със средства, за да го закупи.

Следва: Как масоните искаха да "преизградят" "Дом Яворов").

Професор Михаил Мирчев е социолог. Той е преподавател в УНСС в катедра „Икономическа социология”. Проф. Мирчев притежава социологическа агенция АССА, чрез която следи процесите в БСП. Потърсихме мнението му за войната между лидерите на БСП Сергей Станишев и Георги Първанов кой да оглави партията. - Проф. Мирчев, какво се случва в БСП, как бихте характеризирали това, което става между лидерите на партията – противоборство, челен сблъсък или война? - Могат да се използват и трите термина. Просто завършва един много голям цикъл от развитието на БСП. В момента те са в граничния стадий и предстои следващ цикъл. Сега тече от низовите до най-високите организации така нареченият пълен цикъл отчетни избори. Избират се новите ръководства и през май, на 19 май, доколкото разбрах, е насрочен конгресът. Тогава ситуацията ще се изясни. Ще стане ясно какво ръководство ще си избере БСП. Така че от тази гледна точка има естествено напрежение. Има двама анонсирани лидери. Всеки от тях ще се...

<!--[if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false FR X-NONE X-NONE <![endif]--><!--[if gte mso 9]>

Barnes and Noble ще пуснат нова версия на своя Nook UK Edition по време на започващия на 16. април Лондонски панаир на книгата, пише електронното издание Good e-Reader. Според източници от компанията Nook Tablet и Nook Simple Touch ще претърпят леки промени и ще бъдат пуснати на британския пазар през май.

В края на миналата година Barnes and Noble за пръв път разкриха своите амбиции да излязат на пазар извън Щатите, където да продават локално своите четци и електронни книги. Според авторитетното списание Wired в момента текат преговори и с веригата книжарници Waterstones, където да се продава Nook.

Компанията вече започва да подготвя почвата за Android-базирания си четец, организирайки обучителни сесии за разработчици на софтуер за операционната система. Със своята Android Developer сесия на 19 март в Лондон BN ще търсят нарастване на достъпните приложения за Nook-четците, за да осигурят възможно най-голямо разнообразие за своите потребители и съответно по-добри продажби.

Парламентарните избори чукат на вратата. Един реалистичен анализ от гледна точка на актуалната политическа ситуация в България издава реалната опасност в следващото Народно събрание да попаднат две посттоталитарни и една популистка партия. Този анализ вероятно вече е направен в Брюксел и Вашингтон, в Москва и Анкара. А той от своя страна издава необходимостта от нови и успешни политически проекти, които да променят конфигурацията в българския парламент.  Първият от тях безспорно е проектът „Кунева”. Бъдещата формация ще бъде изградена на основата на сдружението „България на гражданите” и ще се легитимира като центристка или дясноцентристка партия. Меглена Кунева вече обяви, че е взела „тежкото” решение да напусне НДСВ, но не и политиката. Както и че за членство в сдружението й имало над 10 хиляди заявления.  Проектът „Кунева” е удобен за Брюксел и Вашингтон, в същото време не е опасен за Москва, както и за българското задкулисие, без чиято благословия не се е реализирал нито...

Публикуваме пълния текст на статията на проф. Канфилд, публикувана в сайта History News Network. Превод: Александър Стоянов Професор Канфилд е преподавател по политическа антропология във Вашингтонския университет в Сейнт Луиз. Нито един афганистанец не взе участие в атентатите от 11 септември и само един вид “афганистанци” – талибаните са свързани с Осама бин Ладен (предполагаемия организатор). Колкото до самите Талибани, те не са типични афганистанци. Афганистан, която очевидно е една от основните цели на американските военни сили, е популярен със своето разнообразие. В страната съществуват повече от 24 езикови групи. Това разнообразие се допълва от религиозното деление – Сунити, Шиити, исторически обособена група Хиндуисти, а отскоро и малцинство от христянизирани мюсюлмани, които за сега остават потайни и боязливи. Нещо повече, сред мюсюлманите има допълнително разделение на течения, както и няколко вида ислямски радикализъм.  Въпреки това, едва ли някой мюсюлманин в Афганистан би одобрил стореното на 11ти септември. Както излиза, отдадеността на афганите към исляма никога не е била прекалено остра, не на последно място защото, за разлика от останалите ислямски страни, Афганистан никога не се е намирала под колониална власт. Страните, където се развива радикална ислямска идеология се намират другаде – най-вече Египет и Южна Азия, които в продължение на дълги години [...]

От информация от "горните етажи" разбираме, че таблет на Nokia е на път бъде пуснат през последното тримесечие на годината. Той ще бъде задвижван от двуядрения чип Snapdragon S4 на Qualcomm и Windows 8, а екрана ще бъде стандартните 10 инча. Финландците вече са се свързали с Compal, които сглобяват продукцията, и са поръчали първата серия да бъде пусната на конвейра, като се очакват около 200 000 бройки. От Nokia и преди са показвали интерес към влизането в този бизнес, но преди пускането на Windows 8 това няма да се случи. Нещата стават доста интересни и пазара на таблети се разширява главоломно бързо - новия iPad вдигна много високо летвата при екраните, производителите на устройства с Android се множат всекидневно и много от продуктите им бяха показани на скоро звършилото Международно Мобилно Изложение. Дори от Nokia да отложат пускането на този таблет, влизането на Microsoft на пазара ще се случи в даден момент, а може друга компания да разработва в момента таблет с Windows 8.

Телевизионната компания CNN, собственост на американския медиен концерн Time Warner, води преговори за придобиване на популярния американски IT-блог Mashable, съобщава изданието The New York Times, позовавайки се на осведомени източници. Според публикуваната информация, преговорите вече са навлезли във финалната си фаза, но все още съществува възможността сделката да се провали. Ресурсът Mashable, който бепе открит преди около седем години, е специализиран в новини в сферата на информационните технологии и социалните медии. В случай, че сделката се състои, това ще бъде най-голямото придобиване за CNN.com, интернет-подразделението на телевизионната компания, отбелязват анализатори.

10.2% спад на годишна база през януари. Това е първи спад от над 2 години насам.

В спада има вероятно и еднократен ефект, доколкото миналия януари растежът на износа беше над 70% на годишна основа. Но и без това се вижда сериозно забавяне на темповете на растеж на износа в последно време. 

Блогът за икономика 2012

Обичам го този път… От едната страна море и дюни, от другата блато.

И едно спокойствие…

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Японската корпорация NEC обяви, че е разработила прототип на гъвкава батерия на базата на "органични радикали". Подобната на гел батерия е създадена чрез импрегниране с електролит на композитен електрод, състоящ се от материал на базата на органичен радикал и въглеродни влакна. Зареждането и разреждането на батерията се извършва чрез процеси на окисляване и възстановяване на радикала. Макар идеята за създаване на батерия на базата на органични материали вече да не е нова, масовата употреба на такива продукти досега бе възпрепятствана от дебелината на изделията. NEC възнамерява да интегрира новите акумулаторни батерии в стандартни смарт карти, чиято дебелина е само 0,76 милиметра. Дебелината на досегашния образец, показан от компанията, бе 0,7 mm, т.е. надвишаваше тази стойност и в смарт картата просто не оставаше място за него. За да намалят повече от два пъти дебелината на батерията, изследователите използвали технология за еднослоен печат, което им позволило да обединят в едно устройство печатната платка и батерията. Сега към новата батерия вече може да бъде свързан и дисплей, показващ състоянието на заряда. На същата основа е възможно да бъдат монтирани и устройство за предаване на информация, усъвършенствана система за криптиране и т.н. За опаковане и изолация на самата печатна платка се използва полимерен слой с дебелина 0,05 mm. По-рано в подобни органични акумулатори се използваше алуминиев слой с дебелина 0,2 милиметра. Подобна печатна платка с интегрирани антена, чип и батерия прави възможно създаването на смарт карта със стандартен размер със собствен източник на енергия. Установеният по време на тестовете капацитет на пробния образец на новата разработка с размер 3 х 3 сантиметра е бил 3 mAh. Постигнатата енергийна плътност на батерията от 5 киловатчаса на кубичен дециметър без съмнение е нелош показател. Напълно заредена, батерия с такъв размер може да осигури до 2000 опреснявания на екрана, да предаде информация за местоположението на устройството до 35 пъти при използване на RFID-антени и т.н. Дълготрайността на батериите от новия тип е напълно задоволителна - след 500 цикъла на зареждане и разреждане капацитетът им спада с 25%, което почти съответства на показателите на съвременните литиево-йонни батерии за мобилни телефони. Сред предимствата на новите акумулаторни батерии могат да бъдат изброени много бързото зареждане (само за около 30 секунди) и относително ниското им тегло. Към тях може да се добави и екологичната безопасност, тъй като батериите не съдържат метални компоненти.

Февруари месец беше време на студ, на мизерия и на равносметки. Десетгодишното царуване на Георги I Първанов завърши със здаването на мандата и епохата на тоталния ГЕРБ започна. Разбира се никой вожд не обича да кротува за дълго след като са му взели регалиите и господин Първанов не е изключение от тази практика. Само седмица, след като вече не седеше начело на държавата, Първанов ясно даде да се разбере, че смята да застане начело на Партията. Разбира се, Партията вече и има свое “на чело”, в лицето на другаря Станишев и така се заформи един своеобразен двубой на нови и стари в БСП, без да е ясно коит всъщност са новите и кои старите. Никой, освен по високите етажи на Партията не знае какво точно става там. Все пак единствената реална политическа партия в страната има добре стиковани механизми, които да потулват всяка прекомерна експлозия на вътрешнопартийно напрежение. Станишев, обаче, в своя типичен стил побърза да раздуха нещата пред медиите, да сипе закани и клетви. Без значение колко твърда е позицията му на върха, това издава чувство за слабост и несигурност, което може да изиграе лоша шега на рокера/социалиста/бивш премиер/настоящ председател на партията на европейските социалисти.  Близо половин хилядолетие след [...]

Американски учени от Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн обявиха, че са успели да се приближат до създаването на "самовъзстановяващи се чипове". Изследователите са създали прототип на интегрална схема, способна самостоятелно да се загрява, като по този начин възстановява и възобновява проводимостта на елементите при поява на повреда или пукнатини в тях. Процесът на възстановяване отнема броени секунди. Авторите на разработката твърдят, че в перспектива техните чипове ще позволят създаването на електроника с по-дълъг експлоатационен живот, както и микрочипове, подходящи за използване при междупланетни мисии. Инженерите предлагат създаването на микрочипове, които първоначално ще бъдат оборудвани с малък резервоар с нагреваем материал, който същевременно е проводник и може да възстановява електрическия сигнал вътре в чипа. За да проверят своята теория, изследователите създали няколко проводими слоя от злато, като ги нанесли върху стъкло. След това те изработили микрокапсули с резервен материал, базиран на сплав от галий и индий с висока проводимост и ниска точка на топене. Капсулите били поставени между два слоя стъкло и акрил. Създаденият микрочип бил изкуствено повреден, при което връзките по повърхността на повредения участък били прекъснати и електрическото напрежение спаднало практически до нула. По-нататък по байпас верига към микрокапсулата било подадено напрежение, а капсулата от своя страна подала материала към засегнатата зона, при което повредата била отстранена. След това проводимостта била тествана в продължение на четири месеца, без в нея да бъдат открити нарушения. По аналогичен начин се предлага и използването на чипове в Космоса, където те работят в нискотемпературни условия и изразходват своя ресурс значително по-бързо от нормалното. Според авторите на изследването, именно микропукнатините са най-честата причина за излизането на електронните компоненти от строя. Новата технология ще направи реалност работата на чипове продължение на 10-15 години.

"50-имата от Фукушима" е прозвището, с което светът заговори за групата работници, заела се да спаси ударената от труса и приливната вълна японска АЕЦ преди година.

Георги Ангелов:

- Трябва ли България да търси заем за плащанията по дълга? (БНР)

- Каква част от доходите ни прибира държавата (Нова ТВ)

- Да се въведе ли нова осигуровка от 1% върху доходите? (HC)

- Какво показват данните за БВП? (БНТ)

Защо поскъпват яйцата и кои са лошите в тази драма?

Данни за плоския данък и подоходното неравенство

Does Preschool Matter?

Who is funding the US campaigns?

The History Of Greek Sovereign Debt Defaults

When the US Government Can Kill You, Explained

The iPad of 1935

Amazon’s brilliant plan to pay you crazy money for your iPad 2

Бистра Иванова – Винаги на линия за каузите, които си струват

We're All the 1 Percent

Гърция под натиск и за Шенген

In China, A 30-Story Hotel Built Over 15 Days

Canada and Iceland – A loonie idea

Блогът за икономика 2012

Един от недостатъците на съвременните сензорни дисплеи е доста голямото време за реакция - в повечето случаи то е около 100 милисекунди. При използването на смартфони в ежедневната практика това дори не е лесно забележимо, но съществуват редица приложения - например такива за рисуване - в които забавянето на реакцията на екрана е сериозен проблем. Разработчиците от изследователското подразделение на компанията - Microsoft Research - са решили да решат този проблем и да сведат времето за реакция на дисплеите до 1 милисекунда. Новата разработка все още се намира в експериментален стадий и не се използва в серийно произвеждани устройства със сензорни екрани. Основното предимство на екраните с голямо бързодействие ще бъде усещането на доближаване до реалността, твърдят инженерите на Microsoft. Това ще бъде особено забележимо в програмите за рисуване и моделиране. При закъснение от 1 милисекунда потребителят ще има усещането, че рисува не с пръст по екрана, а с молив или флумастер на хартия. От корпорацията не се ангажират със срокове и не съобщават кога ще се появят на пазара продукти, базирани на нея. Засега можем само да се запознаем с нейните предимства в клипа, разпространен от Microsoft.

Петък е новата събота, а четвъртък - новият петък. За някои уикенда започва още в сряда, а има дори такива, според които единственият ден за работа трябва да е вторник. Разбирате ли накъде бием - Форум Здраве наближава с несъобразена скорост. Темата на този форум е здравето, а с него шега не бива. Ето защо сме подходили крайно сериозно към традиционните десет причини да сте с нас в събота, в Модерен театър:

1. Времето

Според прогнозата на дежурния синоптик - слънчево. Според нашата прогноза - до умерено емоционално, с вероятни бурни пориви на смях. Ще си имате отделни места, на които няма да има превалявания.

2. Залата

Една от най-удобните и уютни зали. Съвет: ако внезапно се събудите от възстановителна дрямка (след тежката петъчна нощ) не започвайте веднага шумно да ръкопляскате, тъй като може да се окажете в неудобно положение.

3. Безплатните неща

Още с влизането, ще ви дадем торбичка (или друго вместилище) пълна с изненади и нещо за хапване. По-късно ще получите и безплатен обяд, въпреки твърденията на някои уважавани икономисти, че такъв, видите ли, не съществувал.

4. Музиката

Мирослав Морски, ака Джанго Зе, със светнали очи, здрав дух и здрава китара, ще има грижата да заздрави настроението. Чувствайте се свободни да изразявате отношението си с викане, пляскане, смях и подсвиркване (разбира се танци по седалките са недопустими, но навсякъде другаде са добре дошли). Не пропускайте и уникалната селекция от начала на песни, с които посрещаме лекторите на сцената. Това е работата, която отнема най-много време преди форума.

5. Съ-форумистите

Всички форуми, които сме организирали досега, са били посетени от по няколкостотин изключително весели, ужасно добри и скандално сипматични хора, преливащи от желание за устоновяване на дълготрайни лични и бизнес контакти. След това дълго и тежко изречение не ви остава друго освен да се гмурнете в общуването с хора, такова, каквото беше преди онлайн социалните мрежи.

6. Здравето

Темата на форума дойде малко поуморена от много приказки по неин адрес. Ние я подхванахме и потърсихме свежи сили и нови опори, които да и пооправят фасона. Избегнахме очакваните решения и сме сигурни, че в събота ще си тръгнете от форума вдъхновени и обнадеждени, все едно току що са ви ударили по главата с лимоново резенче, привързано към голяма златна тухла.

7. Книгите и барът

Винаги правим книжарница и бар във фоайето. В книжарницата избираме най-подходящите заглавия по темите от сцената, а в бара избираме най-подходящите устойчиви рецепти, които да допринесат за доброто здраве на форума - кафе, чай, безалкохолни и алкохолни напитки. Освен тях във фоайето ще има и много други изненадващи решения, някои от които ще можете да отнесете с вас у дома.

8. Надеждата

Надеждата умира последна, така че е много важно да е в добро здраве, след като очевидно ще ни се мотка в краката до края. Не, сериозно - безкрайно сме щастливи от всичките тези срещи с хора, които живеят в България и правят нещо смислено тук.

9. Горичка

През последните година-две, работата ни в Горичка е да търсим и откриваме агенти, които променят средата, които се борят за силна кауза, които имат какво да разкажат. Даваме им платформа и подкрепа, за да стигнат до по-широка публика. Затова организираме събития, снимаме всичко на видео и го пускаме свободно. И непрекъснато срещаме все повече хора, които ни вдъхновяват с прекрасните неща, които правят. Имаме сериозна и постоянно нарастваща мрежа от неуморни контакти. Вашето присъствие и подкрепа е най-голямата награда за всички тях.

10. Лекторите

Лекторите са събрани от кол и въже: бивш алкохолик, бивш наркозависим, психотерапевт, земеделци, финансисти, бизнесмени, айрънмен, педиатър, иглотерапевт, двама са били психиатри в Карлуково, сексолог, писател, диабетик, йога. Всички те имат своите различни, весели или тъжни, истории. Всички те обаче си приличат по едно - историите им са заредени с живот, здраве и любов.

—

ФОРУМ ЗДРАВЕ
17 март 2012

Сет Годин е един от най-четените и коментирани блогъри и маркетинг специалисти. Когато той говори, хората слушат, дори и това да са генералните директори на на шестте най-големи и престижни издателства.

Решението му да се раздели с традиционното книгоиздаване, за да се отдаде на Проекта "Домино", предизвика голяма доза скептицизъм. Истинска шумотевица настъпи обаче, когато този проект роди 12 бестселъра и Годин реши да приключи дейностите си с него. Дали експериментът се е оказал неуспешен, или, познавайки Годин, на път е реализацията на някоя още по-интересна идея? За да разбера, попитах лично него. Поговорихме си и за визията му за бъдещето на книгоиздаването, както и за това защо нарича „глупаво” решението на някой издатели да дръпнат шалтера за достъп на библиотеките до електронни книги.

Последната Ви книга, „Спрете да крадете мечти” („Stop Stealing Dreams”) е насочена към образователната система в Америка. Ако имахте среща с генералния секретар по образованито, какво бихте му казал?
Какъв е смисълът на училището? Вместо да разискваме тактики за това какви промени да направим в образованието, за да се подобри то, не е ли по-добре да проведем откровена дискусия за това какво се опитваме да създадем и култивираме чрез самото образование?
И ако не сте убедени в това, че цялата система може да бъде променена, тогава да помислим как можем да работим върху отделни малки части от нея, така че да постигнем по възможно най-бързия начин промяна към по-добра функционалност.

Скоро приключихте с проекта „Домино”. Ако днес трябваше да го започнете отначало, какво би било различно?
Никога не слагаш край на проект, чиито книги продължават да се продават и това, да се надяваме, ще продължи вечно. Издадохме 12 книги, който се превърнаха в 12 бестселъра, споделихме много големи и значими идеи с повече от милион души. Не съм сигурен, че бих променил каквото и да е било от всичко това. Книжната индустрия минава през голяма промяна и причината, поради която използвах думата „проект”, а не "отговорът", е че това е само крачка от едно много дълго пътуване.
"Домино" беше проект, а не нещо вечно. В същността си аз съм писател, а не издател и така, както виждам изменящите се навици на хората по отношение на потреблението на медиите, стигам до извода, че за моите автори ще е по-добре да бъдат още по-директно ангажирани и свързани с читателите си, отколкото аз мога да им предложа като възможности.

Изследователският център Forrester скоро съобщи, че се предвижда драстичен спад в продажбата на печатни книги през 2013 г. Какви са вашите визии за облика на книгоиздаването в близките 3-5 годни?
Обикновено не съм съгласен с Forrester. В този случай обаче, дори покойният Гутенберг може да види какво се случва. Голямa част от доходите в книгоздаването идват от продажбите на печатни книги. Когато печалбата от тях се редуцира, ще има сериозно разклащане. Мисля си, че предстоят консолидации, разпродажби на ниски цени и много неудобни ситуации … Тъжно, но факт.

Кога според Вас книгоиздаването ще престане да бъде такова, каквото го познаваме днес? И какви ще бъдат основните разлики?
Няма да ги има големите предимства за успешните, но не бестселърови автори. Вторият силно засегнат сегмент ще бъдат всички “черноработници” от издателската верига, защото оскъдицата и ограниченията създават трудности при заплащането на техния труд. Най-вероятно всеки, който иска да издаде електронна книги, просто ще го прави.

Ролята на литературните агенти се промени през последните години и тази тенденция се задълбочава. Какво трябва да направят те, за да останат част от уравнението, а не да бъдат отнесени от дигиталната ера на електронните книги?
Ще започна с предефиниране на това, с което се занимават агентите. Не мисля, че тяхната задача е да увеличат максимално размерите на аванса на авторите (въпреки че всъщност самите агенти твърдят, че им се плаща именно за това). Мисля, че целта е да представят всеки елемент от влиянието на автора върху света, включително изграждането на база от читатели, последователи - племе.

Хората виждат това, което сте постигнал, но сякаш не си дават сметка, че то не се е случило изведнъж. Кои си трите неща, които един автор, особено издаващ се самостоятелно, може да направи, за да се превърне в звезда?
Лично аз съм получил около деветстотин писма с откази в началото на писането ми. Отне ми известно време докато разбера, че няма пряк път към успеха.
В икономиката на отношенията има много повече възможности от когато и да е било. Ако отделиш година, две или пет, за да се занимаваш в свободното си време с това, което наистина искаш, без да целиш заплащане, рано или късно хората ще искат още от теб. И тогава по съвсем естествен път ще се появят и реалните доходи.
Един начинаещ автор трябва да и намери ниша, да даде всичко от себе си, за да стане най-добрият в нея, и да предизвика шум с присъствието си.
Отнема много време, но все пак е по-бързо от това да чакаш да бъдеш открит от големите критици и авторитетни медии.

Ако бяхте управител на една от 6-те големи издателски къщи, кои биха били 3 от първите големи промени, които бихте направил с цел по-голямо влияние и продажби?
Не съм сигурен, че има някакъв кой знае колко очевиден подход, който би могъл да удовлетвори акционерите. Според мен перверзната истина е, че най-добрият вариант включва много болка и усилия в началото (и голям успех накрая).
За мен това означава неспирни опити да се изгради т. нар. отношение на позволението с читателите. И разбиране, че събитията и други не-книжни явления могат да постигнат голям ефект - вземете например събитията на издателството за християнска литература “Томас Нелсън” и конференциите TED.

Много автори чуват Вашето послание за това, че трябва да раздават своите книги безплатно или да се фокусират върху разпространяването на своето послание, но техният въпрос е “Трябва да си плащам наема, как всъщност да направя пари от тази популярност?”
Кой е казал, че имаме право да изкарваме пари от писане? Държал съм хиляди речи преди да ми започна да пиша срещу пари. И съм написал над 4000 публикации в блогове напълно безплатно.
На поетите не им плащат (често), но не се усеща липса на поезия. Бъдещето ще е изпълнено с аматьори и само истински талантливите и постоянните ще живеят чудесно. Но дните на писателите-"пътешественици", които публикуват от време на време, но живеят добре, са свършени.

Ако писателите не трябва да се надяват, че ще печелят директно от продажбите на книгите си, какви други индиректни възможности съществуват за тях, за да не се налага да правят бургери?
Зависи какво пишеш! The Grateful Dead определено не зависят от продажбите на техните CD-та.
Главен готвач ли си? Или лектор? Ако си мистериозен писател, можеш ли да откриеш 1000 верни фенове, всеки които да плаща сто долара на година, за да има серия от книги, написани от теб? Не е работа на пазара да казва на авторите как да монетизират работата си. На него не му пука.
Ако няма търсене на това, което предлагаш, е трудно да накараш хората да си плащат за него.

Много издатели дръпнаха шалтера на електронните издания за библиотеки. Мислите ли, че това е мъдро бизнес решение, и ако не е, как виждате превръщането му в ситуация “печеля-печелиш”?
Това е невероятно глупаво! Библиотеките са като радио за книги. Не извор на печалба за всички, но страхотен начин да разпространиш идея. Не мисля, че може да се намери дори един автор, който е претърпял загуби от това, че книгите му са били прекалено заемани от библиотеките. Е-книгите за библиотеки трябва да бъдат поощрявани, не убивани.

Джеф Ривера пише за книги и издателски бизнес във водещи медии като Huffington Post, MediaBistro, DigitalBookWorld. Интервюто му със Сет Годин е част от серията му експертни разговори в специализирания блог в digitalbookworld.com

Виж книгите на Сет Годин в "Книга за теб"

В привидно рутинната информация за също толкова рутинна процедура в АЕЦ „Козлодуй” обърнете внимание на незабележимата за неизкушените в проследяването на лъжите на ядреното лоби фраза „ НИЕ СМЕ ЕДНА ДОСТА ПРОВЕРЯВАНА АЕЦ”:

Днес започва вторият етап от партньорската проверка за сигурността на „АЕЦ Козлодуй“.

„В България ще пристигнат експерти и от ЕК и от други страни и регулиращи органи. Процесът ще бъде завършен с окончателния доклад на ЕК в началото на юни“, съобщи пред БНР директорът на Агенцията за ядрено регулиране ( АЯР) Сергей Цочев.

По думите му проверките не са прецедент ( хмм, „ пропуска” да каже за 25 досегашни проверки- бел. авт.).

„НИЕ СМЕ ЕДНА ДОСТА ПРОВЕРЯВАНА АЕЦ . Не очаквам някакви големи открития или сензационни слабости, които да бъдат открити по време на проверката“, заяви той.

И така, да се върнем малко назад във времето, за да опресня паметта Ви за една от най-плитките, но пък широко разгласени лъжи на ядрената мафия в България, която пусна в публичното пространство твърдението, че България е нещо като жертва на международен заговор, защото атомната ни централа била най-проверяваната в света. Малко цитати:

В. „Труд” 18 март 2011 г.
Йордан Костадинов, бивш шеф на АЕЦ „Козлодуй“: Нашите блокове са най-проверяваните
Направих справка за последните 30 години.
За България – 6 реактора, 25 проверки за безопасната експлоатация и за безопасността на проекта.”

13 юни 2011 г.
Дневник:
„АЕЦ „Козлодуй“ е най-проверяваната централа в Европа, а може би и в света – 35 различни експертни мисии от 1990 г. досега“, вдига „мизата” министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

17 март 2011 г.
Сергей Станишев пък ограничава лъжата „само” в рамките на 10 години:
Разбира се, трябва много внимателно да се прегледа сигурността на всички действащи атомни електроцентрали… Но на този фон АЕЦ „Козлодуй“ е достатъчно модернизирана и е най-проверяваната централа в света през последните 10 г., посочи той.( Фрог нюз)

23 март 2011 г.
в. „24 часа”

Без статистика, политикът от ГЕРБ Валентин Николов си лъже стандартно за „световния” ни рекорд- така са му казали:

„Депутатът от ПГ на ГЕРБ Валентин Николов в отговор на обвиненията от Синята коалиция за цената на електроцентралата и цената на електроенергията: най-проверяваната АЕЦ в света е АЕЦ „Козлодуй“.

 

А безпартийният червен олигарх Корумбашев добавя друга лъжа, цитирана на същото място:

„Няма сериозна държава, която да се отказва от ядрената си енергетика“, обясни Курумбашев.
Ние трябва да сме изпълнени със самочувствие, че този реактор, който ще се сложи сега в България, е много по-добър от американския реактор, който има проблеми в Япония – заяви той.
Относно разлома по Дунавската равнина, Курумбашев коментира, че разлом има в главите на някои хора. „

В последния цитат оставям „извън темата” думите на Корумбашев за „разлома в някои глави”, както и нахалното твърдение, че Германия не е развита държава ( да не говорим за други развити държави, така и не пожелали да развиват ядрена енергетика, като Италия), защото този вид наглост е подходящ фон към припомнянето, че лъжата за АЕЦ „Козлодуй”, като „най-проверяваната в света” беше развенчана от ядрения физик Георги Котев чрез проверка в сайта на Международната агенция за ядрено регулиране МААЕ:

23 март 2011 г.
„ Намерих таблицата за всички проверки, проведени по страни, централи и енергийни блокове и се захванах да броя. Броих няколко пъти и колкото и да се стараех не можах да ги изкарам повече от 5 (пет). Няколко дни по-късно, в бТВ, премиерът- слънце спомена 24 (двадесет и четири) броя, като „доказателство“, че Козлодуй била най-проверяваната АЕЦ. Т.е. работи се на принципа, една лъжа да се повтори 100 пъти за да стане истина. (ivo.bg)

И ето че се мина време и от ядреното лоби тихомълком дават заден ход за една от лъжите си: АЕЦ „Козлодуй” вече не е най-проверявана в Европа (ТрайчоТрайков)и в света ( Трайков, Бойко Борисов, Сергей Станишев), а е само „доста проверявана”, но не и „в света”!

Това, че ни четат, е добре. Че се съобразяват с разобличенията-също. Но се пита в какво ли още ни лъжат на едро? Отговори можете да намерите много скоро в книгата „Ядреналин”.

Share on Facebook

 Тони Филипов, д-р

Понеделник, 5 март

Трети март. За едни празник, за други е ден година храни. Росен Петров викаше, че за Сидеров бил единственият работен ден. Което е малко пресилено. Народният трибун добре се потруди. На митинг на Атака поискал 1000 лв. минимална заплата, 500 лв. минимална пенсия, незабавно разваляне на концесиите за златодобив и връщане на печалбата от 3 млрд. евро годишно на българите, разваляне на договорите с ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН и връщане на 1 млрд., промени в митниците и връщане на 2 млрд. от контрабандата.

Братя, не се лъжете по  този шарлатанин. Той добре обещава, но в сферата на обещанията не е измислено по-добро от това на ПП „Четвърти километър” с лидер Тони Филипов, д-р. Ние сме обещали толкова, колкото никой не може да даде: Пенсии 2000 лв. (а, ако влезем в ERM II, в евро), средна работна заплата 4000 лв., детски надбавки – за първо дете 500 лв., за второ 1000. Пределни цени: хляб 26 ст., бензин 78 ст., ракия 2.15 лв., кисели краставички 35 ст. и т.н. Безплатно образование и здравеопазване. Безплатни лекарства, в това число виагра, левитра, циалис, трибестан. Национализация на «ЛУКойл», «МТел», СУ, «Софийска» и други води, ЧЕЗ, Е.ОН, «Червило», «Син Сити» и т.н. Средна продължителност на живота 93.5 г., пенсионна възраст за мъжете 42 г., за жените – 43. 9 и т.н. и т.н.

Забравих най-важното. Като дойдем ние на власт, яйцата ще са по 3 ст., а за Великден ще се пускат от резерва по 1 ст. Щото на какво прилича това?! Яйца размер „М” по 30-32 ст., а „L” даже и по повече. При нас „XXL” за 3 ст. Разбира се, с XXL кокошките ще видят малко зор, но ще пишем до комисаря по земеделието към наредбата да се добави изискване да им се набавят лубриканти…

Казах ли ви, че мутрата си остава мутра? Повтарям го, защото някои са склонни да им признаят право на забрава. Слави Бинев изпратил картичка на журналистите по повод празниците. На картичката мутра с балтия: „ГОРДите хора празнуват свободата и се примиряват с деня на жената.” Браво Славчо! Почвам да се съгласявам с някои психолози, които твърдят, че човек се ражда и умира с един и същ коефициент на интелигентност… (Не пращайте тая картичка в ЕП, щото и родината излагаме!)

Руснаците днес избират Владимир Илич Путин за президент. Пак. Самият той вика, че не виждал нищо лошо да остане двайсетина години на власт. И 60% от руснаците не виждали нищо лошо. Еми…

Казват, че Сталин бил рекъл, че “не е важно колко и как са гласували, важното е кой брои гласовете.” В Русия е особено важно. След парламентарните избори през 2011 г. Медведев рече на шефа на руската ЦИК  Чуров: „Вие сте почти вълшебник!” Няколко милиона гласа не му стигнали за цял вълшебник. Но Путин и Медведев и на това останали доволни, щото не им се искало да плащат за по-голяма победа…

Но както сме казали, да не се присмиваме на казаците. Те все пак имат двуличен режим, а нашият е едноличен. Понякога се държи двулично, но е едноличен…

В другата голяма сила също се готвят за избори. Обаче там всичко се решава с пари. Обамата събрал $5.2 млн. за една вечер. Но се разчекнал – четири коктейла посетил и на четиритях държал речи… Абе не е лесна и неговата. Предишните избори му излязоха $747.9 млн. Има да събира като Баба Мравка…

Вторник, 6 март

Яйцата ударили 14-годишен рекорд. Шефът на съюза на кокошкарите Гълъбов вика: „Хуманното отношение към животните е благородна кауза и заслужава уважение, но има цена. Тази цена в момента плащаме.”

Да ви и на хуманното отношение!

Забелязахте ли, уважаеми читатели, че във всички обяснения в какво се състои кокошото щастие, никъде не става дума за петел? Широки клетки, килимчета, острилки за нокти и т.н., но за петел ни дума. Защо екзистенциалното кокошо щастие да не включва и веднъж на ден петел? Ами ако и кокошката, подобно на много млади българки, предпочита да живее в колиба, но с любимия петел?

Кокошкарят не очаквал цената да достигне до лев за яйце до Великден. Лев?! Един приятел вика, че ако станат лев, той щял да почне да снася. В краен случай, вика, жената. Тя жена му верно е една кокошка…

Един приятел, „бивш поляк” женен за македонка, ми каза, че му се обадили от Полша и му казали, че там яйцата от щастливи кокошки били 8 евроцента, 16 ст. Е, нашите три пъти ли са по-щастливи? Или кокошкарите са по-щастливи?

Яйца от щастливи кокошки и щастлив петел.

Представете си за момент, че тези кокошкари са фармацевти. На какви цени мислите ще ви продават лекарствата? На „доневи”, нали? А сега си представете, че са бензинджии, топлофикатори, електроснабдители… В Плевен снегопочистващите фирми вземали по 2586 лв. на километър, докато опитът на Пазарджик показва, че може и за 540 лв. Навсякъде същите кокошкари…

Пенчо Токмакчиев от Федерацията на миньорите към КНСБ вика, че ще отнемат концесията Горубсо-Мадан от Валентин Захариев заради неизплатени заплати и източване на дружеството.

Ама тоя сега там ли точи, бе?!

Захариев, за който е забравил, е този, на когото Иван Костов продаде Кремиковци за $1, като му изплати и дълговете. Тогава се говореше, че Захариев е виден дарител на фондацията на кака Елена “Бъдеще за България”. Поради тази и много други причини, ние няма да повярваме на Т. Дончева, когато тя в четвъртък заяви, че Костов бил „министър-председател №1”. Тая нещо й става…

Захариев източи каквото можа и продаде комбината за $ 300 млн. И стана един от най-богатите българи. Сега се е намърдал да точи „Горубсо-Мадан”, „Горубсо-Рудозем”, ОЦК в Кърджали…

Трайчо вика: „За мен е необяснимо защо “Горубсо” е на загуба при положение, че имаме двете най-богати находища в Родопския регион, цените на цветните метали са високи и се плаща едно от най-ниските концесионни възнаграждения.”

„Трайчо, момчето ми, идиот такъв!” Пардон, това беше за Кънчо… Някой да го премести по-надолу! В случая исках учтиво да попитам г-н министъра що се прави на улав. Ние съвсем случайно прочетохме в едно разследване на “Подкрепа”, (изпратено до премиера и до Цецо), където, покрай подробностите за голямото източване на „Кремиковци” и методите на Захариев, се казва: „Ситуацията е малко деликатна, понеже Валентин Захариев е един от известните спонсори на ГЕРБ.”

На някои хора им върви. Достатъчно е само да се хванат сделките с почивните станции на металурзите на Витоша и в Китен, които Захариев „продаде” на жена си и синовете си за без пари, за да престане да му върви и да гледа небето на квадратчета. Но в нашата държава законът се отнася много почтително към парите.

Стотици милиони се източват от държавата, а нас трета седмица ни загалфикват с някакви бонуси-монуси… Не че има лошо да ги върнат, но в друг пясък потъва голямата пара.

Сряда, 7 март

Не мислех да се занимавам с ”Приключенията на Кънчо”, но медиите, лишени от възможност да пишат за Кънчо и Кънчовците в управлението, се хвърлиха на темата като котка на суджук. Та, за да сме в мейн стрийма, трябва и ние да кажем две-три думи.

От здравните служби викат, че идеята била “да се научат децата, че презервативът не е балон, който да се надуе в клас и всички се смеят”.

Да, децата трябва да знаят какво е презерватив и къде се поставя. А не да растат с представата, че се слага на клюна на щъркела, каквито погрешни схващания се ширят в детските градини… Или както ги учат бабите им, че презервативът се пълни с лед и да се туря на топломера…

Самата брошура е копирана от германците, само е сменено името – от Курт на Кънчо. И В Швеция имало такава брошура, там главният герой бил «Пипи с дългото чорапче»…

Най ме дразнят възмутените граждани. Развращавали се децата… Да, бе! Те на 15 г. знаят по въпроса толкова, колкото баба им нема да научи за цял живот. То тя за кога и да учи, де… А и от къде да се учат децата? Ето, чета, че и „Чук-чук” е фалирал… На тия пуритани искам да кажа, че във Великобритания тестваха една пилотна програма в 104 училища за насърчаване на оралния секс с цел да се избягва бременността. Щото Албиона водел хорото по бременни ученички. Как ще реагира българската общественост, ако и у нас се въведат часове по минети? Нарочно употребявам тая грозна дума, за да се потресат още повече пуританите и да разберат колко са изостанали.

Добре де, ама защо Кънчо? Що не Начко, например? Или исторически утвърденото Янко? (Гл. прокурор Филчев например него предпочиташе. „Ще разследват, викаше, к… ми Янко!”) Вероятно се е търсело име, което не се среща често. Аз като се замисля, само за един Кънчо се сещам, Кънчо Стойчев. Ей, голям майтап по Битивито. Направиха обстоен репортаж за „Приключенията на Кънчо” и веднага след това показаха Кънчо Стойчев, който говори за яйцата и други работи… Явно, като се каже Кънчо, всички се сещаме за Стойчев. И веднага след това се сещаме и за Андрей. Който е същия Кънчо, ако трябва да сме честни. Не случайно им викат „Кънчовците”.

Ама верно, такава заедност, като тяхната, рядко се среща. Направо са като на Кънчо…. Сещате се, де.

Сега ще стане една Кънчомания… Кънчо ще се ползва за щяло и нещяло… Всъщност, при Кънчо няма нещяло: „Известен щурмовак съм аз, изпълнен съм с енергия и страст”. „Новинар” вече почнаха с коментар „Дреме ми на Кънчото”. А „Сега” пише по повод новия английски амбасадор: „Не е далеч времето, когато някоя държава ще изпрати у нас някой с осанката и качествата на органа Кънчо.”  Демек некой Бай Х.., както викат в Пазарджик, да ме прощавате. Лично ние вече не викаме така, но те продължават.

Но стига за Кънчо.

„Новинар”: „Вафла „Бойко Борисов” цъфна по магазините в Търново”. Вчера Хасково.нет съобщи за тази вафла. Значи е национална, а не регионална инициатива. Забелязвам, че най-често върху сладки неща го слагат премиера. Лани един пусна захарчета „Борисов” – „Миг удоволствие”.

Миг удоволствие и после…

А във форума на „Новинар” един пледира да се произведе и тоалет папир с лика на Бойко. Други предлагат боза, локум, лимонада, презервативи… Локум е правен. Когато дойде царят, един тарикат в Пазарджик пусна локум „Новото време” и надипли пачките. Пак там произведоха и лимонада лайт „Симеон II”. Пазарджиклии са много иновативни. За глупости…

Тоалетна хартия е просташко, но презерватив може. Доста извратени българи, главно сред привържениците на БСП, ще изпитат удоволствие да си го турят премиера на Кънчото…

Имаше предложение, по време на жълтите май, презервативът да се сложи като емблема на правителството, щото ограничава производството, унищожава следващото поколение и дава усещането за сигурност докато те прекарват. Сега производството е ограничено до максимум, прекарването върви с пълна сила, а 51% са напълно спокойни…

Така погледнато, презервативът трябва да е емблема на демокрацията ни. Но истината е, че той е само видимост. Един стар комунист веднъж ми каза: „Презервативът, вика, може да бъде зелен, син, жълт, но Кънчото, вика, винаги е червен. Малко е цинично, но е много вярно…

Четвъртък, 8 март

В БСП били притеснени от младежката безработица. По думите на Драгомир Стойнев 30 % от младите били без работа. Само да отбележа, че, според таен план, разкрит от Медиапул, на конгреса Параванов щял да призове Станишев да се оттеглят за доброто на партията и да пробута Стойнев за шеф. Смятал го за льольо, на който лесно ще дърпа конците. Той и Станишко смяташе Льольо, но момчето порасна и се еманципира и ей го сега, европейския социализъм ръководи!

Прав е Асланов, дето вика, че Гоце е силен задкулисен играч. Което ме подсеща за една историческа референция. Папа Александър VI (Родриго Борджия) искал да елиминира кардинал Орсини. Да го отрови, щото Борджиите с това се известни. В ИПК така викахме на тамошния стол: „При Борджиите”. Но да не се отплесвам. Александър поканил Орсини на гости и турил една яка софра. Но кардиналът имал едно на ум и отказал да пие вино, а пил вода само, щото, мислел си, ако има нещо във водата, ще се види. Накрая на вечерята кардиналът все пак се хванал за корема, гътнал се на земята и със сетни сили попитал: ”Ама аз нали не пих вино?” А папата му отговорил: „Да, де, но яде сепия…”

Орсън Уелс казваше някъде: “В Италия за тридесет години при Борджиите имаше войни, насилие, убийства, кръвопролития – родиха се Микеланджело, Леонардо, Ренесансът. В Швейцария имаше братска любов, петстотин години демокрация и мир и какво родиха те? Часовника с кукувичката.” А какво родиха у нас двете десетилетия демокрация и етнически мир? Родиха само кукувички…

Та казвам, Станишко да не се връзва на някакви разкрити тайни планове. А, в същност, не е лошо и Гоце да внимава. Щото и Борджиите така свършват. Зошченко разказва как Александър искал да премахне други двама кардинали. Поканил ги на имен ден и сипал във виното отрова. Обаче лакеят объркал чашите и по едно време синът на папата, Чезаре Борджия, се усетил: “Тате, знаеш ли, май че стана грешка…” Та от тази грешка папата си отишъл, а Чезаре се отървал… За известно време.

Разбира се, нерде Борджиите, нерде граовския шмекер…

За какво говорехме? За младежката безработица. От ГЕРБ не били притеснени. Те и от БСП толкова са притеснени, но нали са опозиция, все трябва от време на време от нещо да се притеснят. А герберите не били притеснени, щото по-голямата част от безработните младежи били от маргинални групи.

Ми да мрат, тогава!

Ма не щат! „Стандарт”: „Младежи крадат суджуци”. Двама 19-годишни от Провадия са задържани след поредица от кражби на хранителни продукти. Младежите били без работа и без пари и крали, за да ядат…

Излиза, че и на маргиналните групи им се яде!

Червените се притеснявали още, че през 2010 г. 10 000 младежи заминали за чужбина, 10 пъти повече от 2008 г. Да заминават, кой ги спира?! Важното е да останат онези 51%, които харесват премиера и са готови пак да гласуват за него. Според изследванията образованите оттегляли подкрепата си за Борисов. И постепенно ще му останат само маргиналните групи! От което той само ще спечели, де… Казвал ли съм ви за Езоп, дето бил толкова беден, че сам се продал в робство, за да си плати дълговете?

Ей, немският прототип на Кънчо верно бил Курт… В „Стандарт” го прочетох. А ние го писахме Курт заради… сещате се заради какво. Щото едно „т” го дели от Кънчо…

Петък, 9 март

Премиерът се похвали: “Няма друг, който да може да накара министри, зам.-министри, областни да отиват да връщат законно взети пари”.

Така е! Сефте в нашата история управляващите връщат ресто. Ни при Живков, ни при Костов, ако и да е бил № 1, е връщано. Което, най-малкото, е поучително – да се види, че може и че не боли. Ама така ги подплаши Бойко, че някои от придворните  върнали брутните суми, не си прихванали дори данъците! А един върнал с горница. Да! Тая работа не ви ли прилича много на това как евреите гледат порно филм? Лентата наобратно и накрая курвата връща парите. И на народът му става едно хубаво, хубаво…

И за друго е прав. „Действах, вика, като популист. При тези ниски заплати и огромната отговорност, това си е популизъм.”

Абсолютен.

Ама и школата си я биваше. Та нема що да се чудим на резултата.

Дано само  хората повярват, че за три години придворните са взели само тия пършиви 600 хил. лв. Дано, ама…

Но, като похвалявам премиера, съм длъжен да предупредя да не се надценява много този прецедент. Защото нашето право не е прецедентно. Това, че някой е върнал пари, изобщо не задължава и следващите да връщат. За предишните вече разбрахме, че не щат… Може би народът да вземе пример. Ето в „Труд” чета: „Третокласници намериха 400 лева, върнаха ги”.

Така. Похвалихме премиера, защото го изискваше справедливостта. Но това, което той направи на последния МС, дълбоко ни потресе. Що за перде трябва да си, за да си правиш пиар на гърба на 17-годишен младеж, болен от левкемия?! Отвратен съм! Да ме питаш що, гаче му е сефте! Това не беше много по-грозно от случая преди няколко месеца, когато се направи на спасител на 13-годишният Таньо, който се нуждаеше от присаждане на черен дроб. Тогава ибрикчиите на Бойко организираха помпозно изписване на детето в разгара на грипната епидемия, на което присъстваха стотина души, до един без маска. Самият премиер му кашляше в лицето!

А детето беше с потисната имунна система, за да не отхвърли присадения орган.

Цинизъм без граници. Спасил едно от хилядите деца, които се нуждаят от спасяване! А колко деца могат да бъдат спасени, ако се озапти само контрабандата? В доклад на ДД на САЩ се казва, че количеството дрога, заловено от родните митници, било „исторически ниско”! Исторически!

А знаете ли коя е най-богата българка? Според “Преса” това е Цветелина Бориславова. И как не! Моето семейство я подпомогна с 25 лв. само за смяната на документите. Подпомагал съм я и в КАТ, в Агенцията по вписванията, къде ли не… СИБанкя седеше на стъргата на всяко оборотно учреждения. (Стъргата, за който не знае, е едно тясно място, през което минават овците, за да ги доят и стрижат.) И сега слушам Дянков, че вече ще е възможно да плащаме към бюджета без такси. Ами да, Цветелина продаде СИБанкя, пък и много се разшумя…

Потретям: управлява ни користно невежество! Горното за користното, надолу за невежеството.

Гледайте само простотиите на Миро с яйцата. Преди 3 седмици инкриминира огромна партида полски яйца, уж, че били от нещастни кокошки. Вчера се молил на полския си колега да увеличи доставката. В тоя има поне двама, да знаете!

И изобщо, както правилно ми писа един простонароден поет,  стана една Кънчовска история…

Миро се събуди

Много се учуди

Скочили яйцата

Чак до небесата

Въх, ми сега? И се вайка като вдовица за… яйца. „Вече изкукуригах!”, цитира го „Труд”. И, нали, човек, като изкукурига… Решил да погне бабите, които продават яйца по пазарите по 25 ст. Казвам ви, двама са, ако не са и трима…

 „Стандарт”: „Хвърляме палтата, 15 градуса топло”. Хвърляйте ги, ама не надалече, щото тия 15 градуса не са ви обещани от Бойко, та да са сигурни. Зимата, да знаете, е като Борисов. Може до гуша да ни е дошла, може всички да я псуваме, но ще си изкара мандата.

И все пак, рано или късно, ще си тръгне. Зимата.

Ало, пенсиите, казвал ли съм ви, че срещу пролетната умора много помагало да си масажирате средната част на кутрето на дясната ръка. Ще се изненадате от резултата. Аз лично го масажирах цяла сутрин. И верно се изненадах. Абсолютно нищо не се случи. Сега ще опитам със средния пръст…

To be continued next Monday

Продукти:
1 опаковка кори Лазаня
500г прясна коприва
400г сирене
4 яйца
1 домат
1/2ч.ч. мляко
1ч.ч. настърган Пармезан
1ч.л. сол
2- 3 стръка зелен лук
няколко стръка пресен копър
3/4ч.ч. зехтин

Приготвяне:
Копривата се измива листо по листо. Накъсва се на дребно. Стръковете лук се почистват и режат на колелца. Яйцата се разбиват заедно с млякото и 1ч.л. сол. Взема се тиган. Наливат се 2- 3с.л. зехтин. Съдът се поставя на включен котлон. Добавят се копривата и лукът. Запържват се за 5- 10 минути. После съдът се оттегля от котлона. Добавя се ситно нарязан копър и намачкано сирене. Готовите кори Лазаня се разделят на три части. Взема се тенджера. Налива се вода. Добавя се щипка сол и 2с.л. зехтин. Съдът се поставя на включен котлон. Когато заври водата се топва първата част кори. Вари се 1- 2 минути. Корите се изваждат от водата с помощта на решетеста лъжица. Взема се тавичка. Дъното и околния ръб се мажат със зехтин. Слага се ред нарязани домати. После ред Лазяня. Отгоре 1/3 от копривената запръжка със сирене. Полива се от яйчената смес. Реди се втори ред варени кори Лазаня. После копривена смес, яйчена заливка. Накрая се подрежда последния ред варени кори. Отгоре се намазва с останалата част от запържената коприва объркана с остатъка от яйчена смес. Полива се мазнина. Покрива се с фолио за печене. Пече се на умерена фурна 30 минути. После се отделя фолиото. Поръсва се Пармезан и се връща за допичане още 10 минути. Ястието се оставя за 30 минути да изстине. Реже се на парчета.

Петима са номинираните за наградата "Христо Фотев", съобщава сп. "Море". Сред общо 52 получени поетични книги журито избра да номинира Владимир Левчев, Петя Хайнрих, Румен Леонидов, Аксиния Михайлова, Роза Боянова и Иван Сухиванов.

Тази година победителят ще бъде избран от жури в състав Венда Райкова, доц. София Ангелова, Марин Бодаков, Георги Ингилизов и носителят на наградата за 2010 г. Росен Друмев. 

Националният конкурс за поезия „Христо Фотев” се организира от Община Бургас, Съюз на българските писатели, Сдружение на българските писатели и Министерство на културата. Учреден е през 2006 г. и се провежда в Бургас под патронажа на кмета на града на всеки две години. Награждаването е винаги около рождения ден на Христо Фотев - 25 март.

Тази година носителят на приза ще бъде обявен на специална церемония на 22 март от 18 ч. в зала „Георги Баев” на Културен център „Морско казино”.

Евгени Клюев "Приказки за всеки случай"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Разговорът е от спряното предаване „Отпечатъци” на 4 март, с незначителни съкращения, по-скоро стилистични редакции. Много хора, които са гледали или са чули за предаването, искат да го прочетат публикувано някъде и e-vestnik удовлетворява желанието им. Както коментира впоследствие водещата Мира Баджева, „в известен смисъл разговорът е пророчески и кореспондира директно с бъдещето – нашето бъдеще като хора и личности, като българи, като нация и като граждани на света.”

Технологиите за допълнена реалност продължават да атакуват съвременния пазар на мобилни устройства. Досега обаче това се случваше основно в сегмента на смартфоните и таблетите. Ето защо компаниите, разработващи такива технологии, все по-активно търсят други варианти и сфери на употреба - например видеоочила с прозрачни дисплеи. Подобни системи ще позволят да бъдат открити нови хоризонти за допълнената реалност. Ярък пример за такъв продукт е новият модул Lumus OE-31. Lumus OE-31 представлява не готово за употреба устройство, а само малък дисплей, който може да бъде монтиран към всички видове очила. Удобството на компонента ще бъде оценено например от спортистите, за които е особено полезно да имат постоянен достъп до статистиката за текущата и средната скорост, броя на изминатите обиколки и времето за изминаване на всяка от тях, както и за заеманите от съперниците позиции. Дисплеят Lumus OE-31 може също така да бъде монтиран например на скиорски или други спортни очила, както и на каски за мотоциклетисти или велосипедисти. За работата на дисплея е необходимо той да бъде свързан към външно мобилно устройство - смартфон или таблет. Техническите характеристики на Lumus OE-31 са доста добри: при прозрачност 78% той осигурява цветно изображение с резолюция 640 x 360 пиксела. Управляващото мобилно устройство може да подава към него различни видове изображение - например видеоклипове или интерфейс на съвместимо мобилно приложение. В момента компанията Lumus работи с няколко фирми-партньори, с които подготвя пускането на пазара на продукти на базата на OE-31.

На 11 март 2012 г. посетихме VW Club Fest 2012. Както гласи слоганът, изложението е “от фенове за фенове” и главен организатор е Български Volkswagen Клуб. Като цяло мероприятието беше едно от най-добре организираните – ще започнем от това, че имаше безплатна занималня за деца, където Вики прекара известно време, за да може мама и тати да разгледат по-спокойно:Браво на организаторите! Както се досещате, фокусът на мероприятието е автомобили на VW-клуба, така че бързам да зарадвам Данчо с този пясъчно зелен Passat 1.9 TDI:

Естествено, имаше много други интересни екземпляри, като например рядък Golf 2 Rallye (5000 екземпляра в света) с 680 к.с. двигател. Ето как изглеждат нещата под капака:Друг Golf 2 пък имаше доста интересно озвучаване и осветление, заради което дори промених осветлението на логото в синьо, за да е в унисон:

Аудиото в същия този Голф:

И преди да сте започнали да говорите за Перник, бързам да ви представя един модел на Beetle от Враца, за който очаквам възклицания от читателките на блога:

Забележете, че снимката е семейна, т.е. с дядовците на новия Beetle, a на паното отзад можеше да се види и моделната история на VW. В същата зала бяха изложени и ретро автомобили, като този VW 181 Trekker oт 70-те например:Децата пък можеха да се снимат пред станалите традиционни за феста стари автомобили, покрити със слама:Посетителите можеха да оставят и пожелания (или каквито си решат тъпи надписи, разбира се) върху Полото на В. Павлов:

Тук бяха и колегите от Аudi-форума с три автомобила, като на снимката можете да видите Audi S2 Competition (в червено), а отзад е Audi 100S от 1967 г. (в оранжево):

Покрай любителските автомобили, VW България направи и три премиери за България (Passat CC, Up! и Beetle), а посетителите можеха да се насладят на цялата гама от нови модели на VW, всички в черно:

И докато Вики се прехласна по мигачите на новия Touareg, мама и тати си харесаха Phaeton (не може да отречете, че Phaeton ходи на якето на Биляна):

И покрай десетките асистенти, 4-зоналния климатроник, скъпата пластмаса, наподобяваща полускъпоценен камък и десетките контроли за седалката (вижте седалката на снимката по-горе внимателно) открихме, че Phaeton побира само 4 души… Да, не е проблем да са 200-килограмови двуметрови сумисти, но все пак – едва четириместен автомобил… Но с перфектния му интериор и инфотеймънт-системи, ще му простим:

Накратко – догодина пак сме на феста!

А дотогава – карайте умно и се наслаждавайте на вятъра в косите през идващите топли пролетни и летни месеци!

a

На 11 март 2012 г. посетихме VW Club Fest 2012. Както гласи слоганът, изложението е „от фенове за фенове“ и главен организатор е Български Volkswagen Клуб. Като цяло мероприятието беше едно от най-добре организираните – ще започнем от това, че имаше безплатна занималня за деца, където Вики прекара известно време, за да може мама и тати да разгледат по-спокойно:Браво на организаторите! Както се досещате, фокусът на мероприятието е автомобили на VW-клуба, така че бързам да зарадвам Данчо с този пясъчно зелен Passat 1.9 TDI:

Естествено, имаше много други интересни екземпляри, като например рядък Golf 2 Rallye (5000 екземпляра в света) с 680 к.с. двигател. Ето как изглеждат нещата под капака:Друг Golf 2 пък имаше доста интересно озвучаване и осветление, заради което дори промених осветлението на логото в синьо, за да е в унисон:

Аудиото в същия този Голф:

И преди да сте започнали да говорите за Перник, бързам да ви представя един модел на Beetle от Враца, за който очаквам възклицания от читателките на блога:

Забележете, че снимката е семейна, т.е. с дядовците на новия Beetle, a на паното отзад можеше да се види и моделната история на VW. В същата зала бяха изложени и ретро автомобили, като този VW 181 Trekker oт 70-те например:Децата пък можеха да се снимат пред станалите традиционни за феста стари автомобили, покрити със слама:Посетителите можеха да оставят и пожелания (или каквито си решат тъпи надписи, разбира се) върху Полото на В. Павлов:

Тук бяха и колегите от Аudi-форума с три автомобила, като на снимката можете да видите Audi S2 Competition (в червено), а отзад е Audi 100S от 1967 г. (в оранжево):

Покрай любителските автомобили, VW България направи и три премиери за България (Passat CC, Up! и Beetle), а посетителите можеха да се насладят на цялата гама от нови модели на VW, всички в черно:

И докато Вики се прехласна по мигачите на новия Touareg, мама и тати си харесаха Phaeton (не може да отречете, че Phaeton ходи на якето на Биляна):

И покрай десетките асистенти, 4-зоналния климатроник, скъпата пластмаса, наподобяваща полускъпоценен камък и десетките контроли за седалката (вижте седалката на снимката по-горе внимателно) открихме, че Phaeton побира само 4 души… Да, не е проблем да са 200-килограмови двуметрови сумисти, но все пак – едва четириместен автомобил… Но с перфектния му интериор и инфотеймънт-системи, ще му простим:

Накратко – догодина пак сме на феста!

А дотогава – карайте умно и се наслаждавайте на вятъра в косите през идващите топли пролетни и летни месеци!

Подобни публикации

• 26.02.2012 -- Най-добрият автомобил (според сравнителните тестове на Autobild) (3)
• 08.06.2010 -- VW Polo Mk3 – Схема на бушони и релета (6)
• 17.10.2008 -- Автоизложението в Париж (9)
• 01.11.2010 -- Пред гумаджийницата (11)
• 12.09.2010 -- Коя кола излиза най-евтино (34)
• 17.03.2009 -- 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (24)
• 22.01.2012 -- Шофьорите в Европа и шофьорите в София (0)
• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (18)
• 04.02.2010 -- Можете ли да поберете Aston Martin и Ferrari заедно в единичен гараж? (6)
• 25.04.2009 -- Малките принцеси на големия град… и какъв е "стандартът" на писане във в-к "Стандарт" (21)
• 16.01.2009 -- SUV на базата на Opel Corsa и VW Polo през 2009 г. (12)
• 10.03.2012 -- Супер Марио и лепящи листчета (0)
• 17.02.2012 -- София в сравнение с големите градове по света (5)
• 15.02.2012 -- Най-големите градове по население и площ в България – пряко сравнение (9)
• 12.12.2011 -- Трамвайни неволи (4)
• 29.08.2011 -- София – може би малко по-зелена, отколкото си мислим! (10)
• 22.08.2011 -- „Гласът на България“ е леко прегракнал и с дъх на цигарен дим (5)
• 16.08.2011 -- Да изчистим България! (1)
• 04.07.2011 -- Намерено е куче! (0)
• 27.06.2011 -- До хотел „Писка“ или надписи от столичния градски транспорт (3)

Scores of Bulgarian environmentalists gathered in downtown Sofia Saturday to protest against potential shale gas research and exploration in the country. The activists demonstrated holding numerous signs under the sounds of music, shouting and handing out informational brochures to passerby.

Днес няма да има снимки. Всъщност не ви трябват – историята на Мила е достатъюно цветна и широкоекранна, че май и 3D (едно време му викаха стерео-кино, но ми е писнало да споря със съвременните маркетингови специаолисти ;) Та така: Мила ще ни води до едно от най-важните места в днешната световна политика :) Вижте картата :)   Приятно четене:    

Пътуване до Касаб (Мусандам, Оман)

За тая част на света много малко се знае.

Оман

е единствената държава от интерес, която граничи по сушата с Емиратите, в които живеем в момента, така че логично беше все някой ден да стигнем и до оманския бордър... още повече, че ни писна вече няколко години всеки втори да ни разправя колко е живописно, безопасно и девствено там, а ние само да се подсмихваме и да си търсим преводимост на чудесния многообеснителен израз какво е да си “тежка гемия”...   Та така – една седмица взехме, та се решихме. Подходите от Дубай към Оман са основно два – оттук през Хатта (стотина километра до бордъра) и оттам – Сухар и Маскат, столицата на голямата съседна държава; или пък да тръгнем на север, в посока Иран, и да се позавъртим из Мусандам. За по-безопасно избрахме втория вариант, т.к. се опасихме, че първият ще ни откара до прекалено много не-експлорнати места, а децата ше охтикясат в колата от многото път... плюс това разполагахме само с 3 дни за разузнаване на терена, дето при потеглянето дори се стесниха и само на 2. За да ви опиша какво точно географски е Мусандам, вижте ей тази особено файска карта: http://www.bugbog.com/images/maps/oman-map.:)pg  

Полуостровната част от Оман е миниатюрна,

страхотен плюс за целите на нашто спонтанно двудневно пътуване, така че не му мислихме много – за съжале интернет не предостави достатъчно инфо относно това къде да нощуваме, но решихме, че само който не е стигнал там, само той не е намерил къде да изкара нощта – даже без планировка. А и сме малко калпазани в пътуванията – първо обичаме да се озовем някъде и да пропуснем някакви работи, а пък после с месеци да си говорим как ще се върнем и колко много още неща ще направим, дето първия път сме ги пропуснали... :)   Така че една януарска сряда по обед хванахме емиратската магистрала и тръгнахме в посока на Рас Ал Кейма – най-северният от емиратите. Час и нещо е пътят дотам, ако човек се препира. А то са пътища като слънце... с чудесна кола си е направо като ядене на сладолед! Просто кеф. Отстрани – пустинен пейзаж от характер “сравнителна близост с вода” – в смисъл, с хиляди разпиляни малки туфички трева, като прегоряла слама са. Пръснати като гъби. Туфите са важно нещо за околността – еквивалент са на нашите пасбища, но не за дребен добитък, а за камили.   Едва малко преди Рас Ал Кейма и нас ни огря – отвъд един заграден крайпътен участък видяхме камили, 5-6 парчета, ама достатъчно близо, за да поспрем и позяпаме. Дечурлигата бяха в тотален възторг     Оттам до границата бе лесно – прекосихме града (тука го съкращават на RAK), следвахме табелата за Ал Дара Бордър Кроссинг и по зачестилата поява на кози и дори крави, пресичащи пътната лента, не се и усъмнихме за миг, че се движим в правилната посока.

Границата отдалеч ни посрещна с предупреждение,

че снимането е забранено, нещо, за което си затворих едното око, ама все пак ме беше шубе, щото не ми се щеше зарад глупости да си проваляме трип-а – така че ограничих калпазанлъците. Все пак заснех една от многобройните кози, които лежерно се катереха по камънаците и по граничната инфраструктура, без някой да им обръща голямо внимание... Минахме лесно, бързо и с добри чувства през емиратския пункт – взеха ни само по 25 дирхама на калпак, но пък не настояха да свалим спящите пътници от колата. За печат на паспорта се ходи на крак до една малка сградка с два броя служители там, спокойни, вежливи, любезни и доста лениви, но пък не чак до степен на неебателност. Неизнервени хора просто... Там ти дават некво картонче с печат, оставяш го на пича, който дига бариерата пред колата, и само с паспорта минаваш оттатък. ”Оттатък” е вече оманският пункт – там едни също много вежливи, спокойни, любезни служители ни обръснаха с по 5 омански риала за един брой печат, което си е точно двойна такса спрямо колегите - емиратци. Че на т'ва отгоре и писахме на ръка формуляри. Ама по-тънка тарифа от нашата нямаше – по-тънко минават само натуралните граждани на двете държави, които си се шматкат през границата за без пари (паролата им е “ал-салям алейкум” и в най-лошия случай да си покажат корицата на документа за самоличност).     На какво се натъкнаха очите и очилата ни след преминаване на граничния пункт... пътят към столицата се оказа панорамен! Приказка – през първите 3 километра бяхме забравили даже да дишаме... Не стига, че пейзажът – неземен, ами и пътят беше почти напълно пуст и с такова върхово качество, че все едно онзи ден и специално за нас са го направили... Супер се респектирахме – все пак, не е, като да нямахме очаквания и да не бяхме чели блогове, тур-сайтове и гледали снимки в Гугъл, но никоя снимка и никой текст не могат ти поднесе тази тишина и това топло чувство за тотална уникалност на биването, бъденето точно там, на това непознато местенце, за пръв път, с широко отворени сетива за всичко наоколо..........   Там, на този панорамен път, разбрах защо

Оман бива наричан “арабската Норвегия”

– и за какви точно фиорди говорят хората, видели ги преди нас. Фиордите бяха отляво, наситено ярки, изгълтали цялата синева на небето, а отдясно над главите ни стърчаха и на места направо висяха жълтокафяви, като със секирата на Тор изсечени, отвесни голи напластени като вертикални вафлени кори страхотски канари! Ни храст, ни вейка даже по скалите. Това са обиталищата на оманските кози. Почти всяка оманска карта, която отворите, ще видите, че е с изобразени кози върху сушата и делфини – по крайбрежните части. В тази низвергната просто от Бога (Аллаха) държава друго просто по чукарите не може да се храни и вирее... а козите са страхотни катерачи! Делфините и рибата пък са келепир за туристите, риболовците и гмуркачите – фишинг-трип-овете са най-яко развитият туристически бизнес в Оман, ако не броим маунтин-сафаритата (сафарита по пътеки, изсечени в планини). И не само природата бе забележителна, “натурална” и девствена – забележителни също така бяха селцата, които преминахме, докато стигнем Касаб. За Касаб бях чела, че е град.... но миниатюрните селищенца преди него, те просто не пасват на нито едно ърбън-понятие...... начи, представете си, вървите си по тоя път с колата и при някой завой отдясно, в сянката на някой баят отвесно навесен чукар, съглежДвате 4-5 вили. Помежду тях – улички, ама не – асфалтирани, ами просто от ситничък камънак. Посред къщичките – джамийка. Друго няма – няма магазин за храна, да речем, абе нищо няма... най-многото малък плейграунд за деца с люлка, пързалка. Няколко джипа отпред – старички, но високи и бойни. Виждат се хора – мъжете са с искрящо бели колосани роби в традиционен арабски стил (дишдаши им казват), но наместо бяла кърпа на главата, имат едни особено зелено-сини и крайно приятни на цвят, навити като вита баница на главата тюрбани; жените пък са или на 95% забулени и изцяло в черно, само миглите им се виждат, или мязат на хипер бедна домашна прислуга от северноафрикански характер – високи, жилави, здрави, корави жени в много шарени, в убити цветове, домашни дрехи (туники и шалвари). Отсреща на къщичките обаче, през пътя (в сравнение с някои от които “къщички” или вили боянската резиденция на Борисов изглежда като сиромашки селски хоремаг) е “мястото за обществен живот” – ако има местенце със ситен, бял пясък за плаж, то там е площадката за игра и дечурлигата там ходят. Край катерушките – моторни дървени лодки с олющена боя, евентуално някоя джипка, и е чисто, та дрънка. Впрочем, при близък ракурс се оказа, че това не е бял пясък... а просто фин, ситен скалист камънак, защот’ природата, уви, само толкоз е дала.   [geo_mashup_map zoom="7"] [geo_mashup_location_info] 5-6 селищенца като това и достигнахме до “големия град”....... то, в сравнение с емиратските “провинциални” селища на

Касаб

да му кажеш град му е много, ама в рамките на мусандамския пейзаж си му лепне просто отвсякъде етикет “столица”. Градът, освен квартали с малки стари къщи и с големи нови вили с чудесни свежарски фасади и респектиращи строително-застроени разгърнати площи си има училище, РДВР, кметство и даже летище... хотелчета две видяхме, и двете – много огрухани, но пък – бензиностанция и цели две кръгови! Има си даже таксита – страхотни наглед, като буболечки. :) Изгърбени малки автомобилчета на широко тъмно райе – отвсякъде вадят окото... то просто тоя град и пешачката да го обиколиш, един час ше ти отнеме. Забутахме се в некъв район край един трафопост – местните ни зяпах, все едно с НЛО кацаме там... ама и ние с една засукана градска кола чуждоземен модел... мъж ми беше решил да провери доколко разбират английски. Не успя дори да си разкопчае колана – над главите ни бяха виснали жици, а по тях се бяха нагъчкали поне сто подозрително едри и особено дрисливи врани. Минираха предния джам още в първата секунда от спирането, затова ни се наложи да се евакуираме буквално като плюховете от “Чумата” на Камю. Така и така денят вече преваляше... решихме да не мъчим повече поизморения си приключенски спирит, а и вече имахме план за нощуване и за придружаваща нощуването прехрана. Току преди влизането в Касаб бяхме съгледали привлекателно туристическо място, което, като че ли, тъкмо нази очакваше... т. нар.

Golden Tulip Resort – вилно селищенце

с мънички вилички и зеленинка помежду. В съседство – огромен плажен район или поне ние го взехме за плажен заради туй, което ни се привидя като бял пясък; там имаше доста голяма игрална площадка за дечурлига, няколко джипки и дори няколко палаткуващи люде. Още по-преди Бесса Бийч (т'ва място) найдохме огромен италиански пасажер с няколко авантюриста, смело крачещи из оманските тротоари в посока Касаб – това много ни вдъхна надежда, че в околния пейзаж няма да сме много-много като боядисани врабчета. Тоест, че местните няма твърде да ни се чудят и да ни зяпат. А най-добрата новина се оказа между тоз пасажер и града – т. нар. Лулу Хипермаркет. Лулу е голяма верига из Средния Изток, супермаркети с щандове и за други истории, дето в момента не ни занимаваха – асортиментът им го познавам на пръсти, а още повече, че цените им къртят мифки (това Лулу всъщност е шопинг-молът на столицата). И тъй, със строен план в главите за действие, възторжено потеглихме към Голдън Тюлип Ризорта и дорде си обърнем главите да видим, че и Лулу-то, и пасажерът, и плажът са от една и съща страна на пътя... взехме, че пристигнахме, та и даже паркирахме с приповдигнатост на духа. Щото се бяхме сбръчкали вече от седене в колата, а и беше вече почти заник. Настанихме се отлично, обръснаха ни близо 2 хилядарки в дирхами за две стаи съседни, ама алтернативата беше смачканите хотели в градчето, та при това положение направо все едно бяхме без избор (заради децата не бихме си позволили битнически някакви изпълнения, а и идеята беше да си направим почивка, а не поход). Още на рецепция ни забириха за фишинг-трип с корабче, споменаха една цена 200 дирхама на калпак (или 20 риала), ама ни се видя много дебело за 5 човека... решихме да го оставим за “друг път”. И без това впечатления – на корем, а и нощувката ни озъби, да си призная – за толко пари човек си купува един маломощен АйПад, аре сега – децата ше се задоволят с гледане на кози и камили край пътя, а пък делфините – “друг път”... някой ден.   Разпрегнахме дисагите, извадихме зарядните, проверихме каналите на кабелната... абе дюшеш – повече англоезични програми, отколкото в 5-звездниците в ОАЕ?! Пейзажът и ризорт-ът в него беше покъртителен... пред балкончето (имахме балконче, юхууууу!!!) намерихме скромен басейн за възрастни, мъничък за дребосъци, люлка и няколко дреболии, които да пресъздадат идеята за плейграунд... две открити заведения, едното бе с миниатюрен бар и супер барбекю-стейшън. Под нас – отвесни скали малко, стъпили здраво в необятната шир на Гълфа в най-северната му оманска част, току под Хормузкия проток, който дели тази мирна, кротка, непретенциозна мъничка чиста земя на Бога от иранските фанатици и сомнамбули......... Признавам си, че през нощта не ме свъртя и излязох на балкончето да дръпна 2-3 фаса, че да мога да склопя очи от толкова впечатления. Звездите бяха виснали като гроздове над главите ни, сякаш Бог ги е бродирал точно зарад мене в него час върху небесната канава... имах чувството, че съм във портокалова градина и ако имах по-висок стол, можех да си стъпя и да набера плод от самите Райски градини. :)   Но да оставим настрани възторга, за да не захаросаме пределно настоящия разказ – стомасите ни говореха повече от душите в онзи ранен привечерен час, та затова набърже се обухме пак и отпрашихме към Лулу-то с едно такова силно гастрономическо дръзновение. Молчето изглеждаше като направено онзи ден... и така и се оказа – разминали сме се с партито по откриване само с 4 дни. :) Найдохме всичко, което можем да струпаме връз балконската масичка и в минибарчето, и то така, че да не хвърляме нищо повече от празни кутии и пластмасови прибори. Хората ни гледаха като пИтел бобено зЪрно, но се държаха на въздържана дистанция, за което им бях до дън душа благодарна – още тръпна, като се сетя китайските селяни как ни обграждаха, преграждаха и буквално преследваха като сенки, само и само да се добарат до нас и да чуят някакъв по-друг говор и тембър или даже да пипнат човек от “извънземна” раса........ оманците в това отношение са аристократи и ни беше особено спокойно да делим едно Лулу с неколцината млади и чистоплътни мъже с “вити баници” на главата, които се навъртаха там, вероятно поради тоталната липса на другаде, където да бъдат в онзи момент след вечеря. Кратките остатъци от време преди прилягване в широките хотелски постели изкарахме на балкончето, с приличен набор стомашни насъщности за особено гладни туристи на непозната земя – печено пиле, ориз по индийски тертип (със сафран), спагети по филипински тертип (с пиле и ананас), пресни зелени салати с варено яйце и още няколко работи за децата. Спахме недобре заради тъпите високи възглавници, но не придиряхме, т.к. и без това бяхме само за вечер.

Идната утрин, естествено, се успахме,

но нямаше проблем да закусим, т.к. лежерният хотелски ритъм благосклонно е предвидил за мързеливците като нас режим на закусване до 11 ч предиобяд. През нощта хотелът се беше напълнил с народ, паркингът беше нагъчкан... то и без друго точно срещу рецепция имаше само 4 паркоместа. :) Номера от Дубай и омански. По коридорите – едри мъже в бели дишдаши, така, в напреднала бременност, ала ведри и с плавни движения като платноходи в спокойно море – поздравяваха всеки с “добрутро” и “уелкъм”.   Закуската ни изкърти... смятах, че ше ядем само Яйца, ше ръбаме краставици, ше пием кафе и децата ще са на кисело мляко. Нищо подобно – едно към едно 5-звездна закуска, ма по сички правила на изкуството! Това пилешки и телешки наденички, бъркани яйца, боб, страхотен бекон, супи-мупи, салати, десерти... хляб на корем, 5 вида cereals и мюсли, млека, сокове и кайвета... само каквото не ни се ядеше, само това нямаше там! Безсрамно огледахме другите гости – семейства с малки деца, все – “бели хора”. Имаше мюсюлманска фамилия, съпругът – “цивилен”, съпругата – с абая и седефено бяло открито лице, а децата – бели като краве сирене, руси като утринно слънце и зеленооки като рокличката на Тинкър Бел (т'ва е една фея-блондинка). Египтяни, сирийци, ливанци... кой да ти каже. И руснаци намерихме – съвсем естествено, те са навсякъде, на всеки километър, независимо дали на скъпо или на евтинджос.... тия хора имат силен авантюристичен нюх в посока международен туризъм, не са консерви като болшинството от нас – ние ходим само там, където ходят тур-операторите.   Та... ден втори, планът беше скромен, с тенденция преди заник вече да сме потеглили наобратно....... след отчекиране от хотела, поспряхме на Бесса Бийч с катерушките и подобието на пясък, ама точно колкото да си направим снимки и да отчетем, че и там сме били – поне децата поиграха с кеф. След това от Лулу взехме няколко найлонови торбички с минерални води, безалкохолни и дребни работи за гризкане в колата, т.к. наоколо не се виждаше абсолютно нищо, което да ни мяза на ресторант или фаст-фууд, така че всичко щеше да се яде само по пътищата. Точно срещу Лулу хората от Касаб стратегически са разположили една древна крепост. :) Khasab Castle верно някога е бил castle – в смисъл, бойна крепост, ама сега хората са го реаранжирали на музей и при това такъв, че шапката ми падна направо! Аз много се кефя да ходя из тукашни разни музеи – сичките са хипер, ама много идейни и с много мозък и мисъл направени. С много грижа и с много респект към наследството, към житието и битието на “праотците”, към традициите и самобитността на региона – колкото и простоватички да са били нещата преди векове или дори само десетилетия.

Музеят-крепост в Касаб

пресъздава живота на предишните поколения, населявали Мусандам. Библиотеката е представена с маси, докато двете помещения, указващи “приемните” (маджлисите) на султана, имама и съдията, и тримата с правомощия за арбитриране на междуграждански спорове, включват само килим и възглавници за седящите върху килима. Другите помещения не включват нищо, което досега да не сме виждали, но биха били забележителни за някой, посещаващ за пръв път арабски музей в този край – добре изработени восъчни фигури, представящи търговец в дюкяна си, имАм, образоващ младото поколение на свещените текстове, сватбена двойка, млади жени и т.н. (някогашните араби по тези земи са били много ситни и нисички хора – сега вече, с фаст-фуда и фаст-лайфа, също и с генното мешане, са се видимо издължили, като спрямо предците си са направо гиганти).   Хубава разходка си направихме из музея, близо 2 часа не можахме излезе оттам... кадъните в сувенирницата, много “натокани гражданки” с шареничко по абаите, на доста неизряден английски се поинтересуваха “дали сме от кораба” (дали не сме дошли с някой от пасажерите) и уточниха, че в града им всеки ден спира по нов кораб. Сега се сещам, че докато се моткавех извътре, съгледах една от кадъните нещо да снима..... веднага притичах встрани, за да не й окепазя снимката – смятах, че е няква туристка, може би емиратка – те се носят така, с шаренко по абаите. Местните са като вдовици. Оказа се после обаче, че то момето всъщност ме гонело мен да ме снима... :) ама ми стана приятно, като разбрах. Очевидно не сме чак толкоз много невидими, а може би просто повечето туристи из онзи край са преобладающо емиратци (или саудитци – от Сауди също има граница по сушата с ОАЕ).

Единственото неприятно нещо в Касабската крепост беше един длъгнест, мърморещ и откровено неприятен британец

в някъде четвъртата възраст – съпругата му беше с бастунче, хубава русокоса жена на години, не знам как го търпи тоз чукундур. Чукундура първо ме спипа в стаята, в която бяха наредили приспособленията на някогашните хора за хранене и за приготвяне на кафе (варили са го в джезве) – изкоментира, че било голяма селяния тва, дето сичката посуда я били пръснали из стаята и секи можел да я бара с пръсти... “У нас, във Великобритания, вика, сички таквиз драгоценности са в стъклени витрини с аларма!” – но с тон, все едно лично Принц Чарлз навремето, преди няколко десетилетия, му го е споделил на някой частен прием. За втори път му се натъкнахме на върлината пред едни восъчни фигури на младоженци, дечурлигата ме дърпаха за крачолите и пищяха “ела, мамо, да ти покажа едни други кукли”... :) върлината беше повлякъл от музейната експозиция, представляваща спалня, едно ръбесто чесало за гръб – ако не сте виждали таквоз нещо, тва е едно като кокоши крак си представете со сите ноктя, ама “кракът” е дълъг къде 30-40 санта. И чукундурът го размята и остроумничи: аз, вика, препоръчвам ‘ си го земете това вкъщи и с него да шамарите децата, като са много шумни! Мъж ми го изгледа по един такъв балкански начин, от който британецът веднага стопли тайното послание и набързо се разкара оттам, барабар с музейното чесало. С което се надявам сайтът “Пътепис.ком” да не изяде хурката от политически-коректните цензуристи*, т.к. националността на горния недодялков е само предполагаема, базирана на специфичния му инглиш, но признавам, че той не е представителна извадка за всички жители на Кралството (особено за тези без гражданство). То тия работи са си до човека наистина...   Но всяко зло – за добро де... без посещение на тази крепост нямаше да срещнем най-полезния за нас антипод на горния неприятен турист, а именно – неприлично красивият от женска гл. т. млад “униформен” (в традишънъл дрехи) оманец, който ни светна, че единственото, което можем оттук насетне да свършим в околностите, е

да идем до Кор Наджм

Какво точно има в Кор Наджм... мъж ми упорито отказа да каже! Пробута ми само дискретно една тънка брошурка с местните забележително и рече загадъчно: “На, глей тука таз снимка, е тука отиваме... ма не я показвай на майка ти, че ше брадяса и нищо чудно удър да получи.” Аз, като видях снимката, и веднага разбрах, че е свръх сериозен. Потеглихме... то излизането от града не е трудно – докато се почешем оттук ли, оттам ли да минем... и вече бяхме навънка. Табела – надясно, Дибба 110 км. А наляво – ебеш ли му мамата...

Дибба

е другият граничен пункт, свързваш Мусандам с Емиратите – уникално местенце, разделено на три: една трета град принадлежи на Шарджа, най-големият емират, една трета е към Фуджейра, единственият емират на Оманския залив, и третата трета си е оманска. За огромно наше съжале, граничните власти не позволяват прекосяване на туристи оттам – само местните могат да си минават.   Та Дибба да си стои, дето си е – ние взехме посока наляво. Път като слънце, отляво – планини, отдясно – малко равно и пак планини... ама таквиз, ниски. На няколко пъти видяхме едно удивително нещо, което още по Панорамния път към Касаб ни впечатли силно – из разни по-ниски участъци стърчат едни колчета, боядисани в бяло до средата и в червено догоре, и пред тях – табела: “Stop if water is at red.” (“Не минавай, ако водата е до червено.”) Доста се почесвахме... ала по някое време все пак загряхме, че отнякъде, ебеш ли му мамата откъде, ама приижда вода и наводнява междуградските пътища... наистина много странно. Щото отсам, нали казах – планини, водата просто няма как да ги прескочи! А оттатък – пак планини, там и да има вода, то просто откъде да придойде...... ама явно има откъде. Явно се промъква отнякъде. И наводнява на всеки, кажи-речи, 3-5 километра. А какво прайват хайвазите, когато нямат път от водата... сал един Господ знае. Аз не знам – на мен ми се чини, че ако ония от “селцата” нямат достъп до Лулу-то в Касаб, ше си ядат чепинците май или най-много камъчките от “плажа”...  

Стигнахме ние Khor Najm,

ама още преди да му видим табелата (щото то, табела верно че имаше там, само дето Кор Наджм не се виждаше никъде помежду ридовете), видяхме и точно тук, от което на майка ми сърцето й прескочи поне 66 пъти............ вляво, из планините, се виеше ама супер подлярски един съблазнителен направен от човека път, дето само, като го погледнеш, и веднага разбираш, че е точно и само за тоя, дето е ръгнал сам да си търси белята! Ама много мръснишки са го вкопали там в планинката! Гледаш го, гледаш го от пътя, скърцаш със зъби и си мислиш – ейййййй, път с път, само да та метна, наш ли колко сафарита ше ти направя! :) Или поне явно ние такъв налудничав поглед сме имали, щот очите ни верно бяха светнали като фарове, а майка ми вече беше почнала да си чете последните молитви и яростно ни омайваше да обръщаме и да си ходим обратно в Дубай... ама то трай ли сърце юнашко! Пък и с таз нашта кола – то срамота такъв път да видиш и да не та засърби под лъжичката! Излагация пълна – хората за такъв адреналин пари дават, оставИ ти гъзарията, ама колко коли пъплеха нагоре и надоле – то просто не е истина...   Прищя ни се, ама само как ни се прищя! Ама решихме да пипаме отдалеч – първо ше се поприближим, после ше хванем първите 5 метра нагоре, после, ако колата е ОК и ако не друса много, още 5 метра и до първия завой вече ше си имаме наидея... Претеглих аз плюсовете много набързо и минуси открих само в това, дето още не сме го изпробвали в практиката, ала ни бе под носа да изпробваме – сиреч, в това доколко шофьорът умее и доколко ше се получи сцеплението на гумите с пътя. Щото той пътят верно, че много широк – не две, ами три джипа да се разминат отгоре му... ама... ама отляво, там, дето е стръмното на планината... отляво не бе обезопасен ма напрао с нищо. :)   Тръгнахме... тъй, предпазливо, щото майка ми вече беше почти пред умиргане от тотален ужас, а и децата от друсането се поразбудиха и размрънкаха. Тътрузим се и смятам: тва, добре... 4х4, имаме ръчни предавки... гумите – яки и незаносени, карани само на сухо... колата е тежка и много стабилна (ХС60, Т6)... двигателят – турбо, шофьорът е 6... кво остана само – дали ни стиска и дали ни се иска. Бе ще ни се, как, то питане иска ли! И най-лошото – че и ни стиска... :)   И таман да са засилим баш като невидели.... и отляво – табела: “Внимание! Военна зона. Всеки, който хване тука пътя и бъде изловен, ше бъде съден и веднага опандизен за опит за разкриване на тайните на оманските въоръжени сили.” Ейййй, как ми се дръпна такова начи... Гледахме, гледахме като пулета там...

пак обърнахме и на бегом – към Касаб, към крепостта!

Към пича в бялата роба, дето продава билети – да питаме таз табела, аджеба, да не е сложена там само да пази гаргите и отворковците като нас... майка ми тъкмо вече беше решила, че й се е разминало. Да, ама не – арабинът рече: бе джарайте смело, таз табела е от време оно, военните вече не обитават района! И ний – само туй чакаме, хукнахме наобратно като тиква по стърнище...... :) то да няма и 15 км това от града. И настана великият час! Геройство и лудост се искат от нас. Положихме гуми връз тази планинска пътека... и айде нагоре с колата, полека-полека... Сърца ни туптят, дъхът ни й спрял, вратове се потят, завой се й задал... След първия завой – добре, гледката се понасяше, ама след няколко вече и ний се подплашихме, щото то просто егаси картинката... вляво – камъначки, равно, а отвъд равното – направо с бънджи да скачаш! Не ‘нам колко метра, сигурно до стотина да сме стигнали най-най-горе, ама мартинките ни трепереха и само дето зъбите си не чувахме да тракат в тишината на историческия моментум. А колата се държеше супер, само дето вътре народът така се беше оцъклил и толко напрегнал, че едно “бау” да бях рекла и вътре щеше да замирише веднага... А пък най-голямата пачанга настъпи, като си дадох, аз, патката, сметка, че тъй, както сме са качили най-горе, съвсем близо до Бога, то просто нема друг начин после, освен по същия начин и от другата страна на тоз хълм да слезем...   Но тежкият товар на фактите ме споходи тъкмо, когато превалихме и последния завой и смятах вече “аху-иху” да викам – щото от другата страна ни се откри една гледка, ама ебало си мамата просто... змиевиден път, ама така нагръчкан, все едно змия е яла неква ужасно лошава и мега шавръклива храна. Отдолу-нагоре като го гледаш, иди-доди, ама отгоре-надолу си е ебаси пачангата... още повече, че все метър се взима за 24 секунди (туй - образно). Сиреч, надолу ше слизаме от четвъртък наобед – поне до другия вторник привечер време. Ама пък грях му на душата, който каже, че не си заслужаваше зора предвид потресающата красотност на това, което съзряхме оттам, от върха! Долу имаше

невероятен, мръснишки закътан, изумрудено син и завит като девича къдрица бъбрековиден фиорд...

толко неземен, че направо да го хванеш, да го стиснеш за гърлото, па не знам какво да го направиш... точно толкова беше красив! Пълна лудост да го гледа човек само отгоре. Пък да не казвам, че край фиорда некви шматароци бяха подредили бели лодки в редица, все едно цялата оманска армия ше превозват в тях – толкова много... бе поне 20-25 парчета ми се видяха отгоре. И си викам – абе яааа да слезем ние долу да ги видим тия кво са си наумили да праят... ами че тъй де, след като те могат слезе дотам, при това – с лодките, шо пък ний да не можем?! И потеглихме – така и така, друга работа си нямахме в тоя момент... Така, отне доста време, ама най-големият срам беше, че по пътя ни задминаха няколко бойни джипки с видимо аграрен вид, обаче пърпореха надолу, все едно водни ски карат по камънака! А пък ний – като госпоици... некви пипкави, туткави, предпазливи. Ама и никак не съответствахме на пейзажа, да си призная – Волвото изглеждаше, все едно сме го впрегнали с него оран да праим. Въобще, отвсякъде ни личи – аматьори, ентусиасти... никъв експириънс и здрава доза подходящи условия за лудите да не си стрОшат главите, плюс чудесна доза сбор от физически обстоятелства и късмет! Довлачихме се до долу – арабите ни гледаха като някой, който досега е трещял здраво с пушка и изведнъж дошъл некъв тарикатин и без да иска директно уцелил десятката на мишената. Двама стърчаха, единият пушеше, а отстрани други двама клечаха, и двамата пушеха. Казаха ни по едно “здрасти”, от което аз веднага разбрах, че е дошъл моментът и аз да си запаля. Че коленете ми още трепереха... Поразтъпкахме се, а колата мязаше на камилска муцуна, и то на камила, която, допреди да се нахрани, е пила много дълго време вода – тотална катастрофа, все едно сме мятали отгоре й пясък с лопатите... :) Ма бяхме много горди, ей! Само се въртим, гледаме мръсотията, гащите ни треперят, ама беседваме как с т'ва омазано Волво ше минем целия път до Дубай, за да ни видят всички, че сме били на маунтин-сафари! :) Голям кеф, голяма фукня.   Гледахме два образа със стогодишен опит на плещите как пущат лодка във водата – докараха я с един боен “селскостопански” джип на теглич, на брега на заливчето тарикатите са си изляли много добра наклонена бетонна “платформа” с наклон в посока водата. Джипът вкара теглича на задна, докато лодката потопи кил, а единият от двамата обръгнали типове вещо я разкопча от стоманените въжета и я забута мощно да се изхлузи на собствен ход. Беше със завити крачоли на “селскостопанските” панталони и хич не го беше грижа дали няма да му изстинат краката. А пък мен ме досрамя, че така ги зяпам нагло като японски турист... но което си е право – право си е. Досега единствено бях виждала как хората спущат на вода само няколкостотин хиляден кораб. Само лодка не бях скивала как се потапя от такваз бетонова “рампа”... Пътят наобратно след кратката фас-почивка не е интересен, освен само с това, че спряхме на най-високото да се фотаме като некви, дето и от 100 км е ясно, че им е за сефте и че скоро няма как да повторят. По билото нагоре качихме на стоп една муха – не че ни е питала, ама успешно я превозихме и се бъзикахме, че мъкнем свръхтовар – пък щом сме се бъзикали за глупости, начи страшното ни е преминало... Видяхме също така един брой фтичка и два броя скална коза в процес на катерене. Голям респект изпитах към тия добичета – кой знае колко планини обикалят на ден, за да напълнят едно малко стомахче... наистина са способни и с хипер баланс. Направо са чудеса на природата... От другия край на хълма – и вече на слизане –

съзряхме и неохраняемите вече тайни на оманските въоръжени сили:

Тайните се изразяват в една широка, качествена на вид, впечатляваща къса писта за малки бойни самолети, които или се приземяват ловко буквално като с парашути отгоре й, толкоз е къса, или е било планирано някой ден да разцепят планината и да отвеждат тайните самолети досами онзи фиорд – нямам идея, нямаше и кого да питаме там. Но се виждаше редичка от 4 къси и ниски бункерчета с форма на миниатюрни майски пирамиди (майски – от маи); очевидно там са съхранявали също някакви потайни съкровища, важни за националната сигурност. Други потайности нямаше, но и да е имало – не сме ги търсили целенасочено или сме ги пропуснали. След адския адреналин от това планинско сафари прибирането до Дубай ни се видя буквално като пързаляне с кънки на лед... тръгнахме по заник – пристигнахме часове преди полунощ, с една зарежданка на резервоара в RAK. По средата на Панорамния път спряхме на една китна детска площадка, не само, защото беше изумително да намерим толкова добре и акъллийски подредено и поддържано местенце баш там, ами и защото свикнахме една коза с две малки ярета как се бори с един празен плик от някакъв чипс. Явно животните там са много гладни... козата се беше покатерила с предните копита на едно кошче за смет, което, мисля, неслучайно беше открито за достъп – там се бореше с плика от чипса. Изтъркулихме се предпазливо, да не наплашим добитъка, ама добитъкът имаше вид, все едно него ден сме си чукнали среща и дори с малко сме закъснели... прерових запасите за из път, набарах няколко плика с разни гризинки, сухари, малко хляб мъкнехме и сервирах обяд на козите! Леле, какво плющене падна – никога не съм предполагала, че коза може да се кефи така много на чипс с форма на топчета... ако можеха да говорят, сигурно щяха да кажат – дай още, дай още! Ама и погледът им беше достатъчно красноречив.   Измундаха хляб, всичко, което оставих... и малките ядоха, и козата не им се пречка за дажбата. Децата ги храниха от ръка. Те опит с кози имат тука – понякога ходим до един от старите имоти на шейха, там гледат кози на открито и от първа ръка сме проверили, че козите не възразяват въобще срещу пържените картофки от МакДоналдс, а за едно плодово прясно мляко с ягода са в състояние да подкопаят бразда под оградата, само и само да го докопат. Имаме впечатления, че на Криспи Донътс не са фенове – понякога идиотите им подхвърлят. Ако някой не ми вярва – да провери сам. Ама да не се престарава, щото имам и снимки. :)   Горе-доле така приключи нашият първи трип до Оман, в полуостровната му част – сичко останало е само път, скука, умора и радио (и не ни рекетираха този път на граничния пункт). 500 км за два дни и 500 снимки – зор голям сега да подбера само 5 за пътеписа... Надяваме се – мечтайм си! – някой ден музата да ни огрее и да идем и до Маскат, това е вече оманският мейнланд и същинската столица на държавата... защото това в Мусандам беше буквално провинция на изхвъргачката. Но много популярен турист дестинейшън за всички в района, т.к. разстоянията са постижими, нивото на сигурност е къде 200%, хората са приветливи и спокойни с туристите, с човечно отношение към “мангизлиите-зяпачи”, човек няма нужда да конвертира валута и на пръв поглед просто не се вижда нищо, освен единствено някакъв лош късмет, което може да ти скофти пътуването дотам. Обезателно пак ще се върнем, най-малкото, защото онази, “отвъдната” част на Мусандам, откъм Дибба, остана неесплорната, а какви чудовищни снимки имаше в онзи пътеводител – просто майка ми да не чува... :) Автор: Мила     Други разкази свързани с Оман – на картата:

Цитирайки неназовани източници, Феликс Салмон от Ройтерс съобщава, че CNN ще купят Mashable за $200 милиона. Според информацията, която e налична до момента, се очаква самата сделка да бъде обявена от CNN във вторник. Ето и видеото, в което Феликс Салмон съобщава за възможната сделка. Браво на Mashable и …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     „2011 Mashable Аwards“ всички категор...

     Вече са известни всички номинации на публиката за престижната награда „The 5th Annual Mashable...
  2. 

     „2011 Mashable Аwards“: номинираните ...

     Вече са известни номинираните за престижната награда „The 5th Annual Mashable Аwards 2011̸...

Първото нещо, което сторих, след като прочетох и втората книга от поредицата "Мистериите на Флавия де Лус", беше да напиша благодарствено писмо до издателите от AMG Publishing. Изключителната находка! Това е една от най-симпатичните героини, с които някога съм се срещал. Честно ви говоря. Толкова устата, съобразителна и непослушна, че няма как да не спечели симпатиите ви на мига.

Представям ви Флавия де Лус!

11-годишна сладурана, която изпитва неутолима страст към химията и в частност към всевъзможни отрови. Като добавим към това немирния й характер и безкрайното любопитство към смъртта, не е трудно да предположите, че ще се забърка в неприятности по-често, отколкото вали дъжд в тропиците. И тя го прави! Наглед малко и безпомощно момиченце, завъртят ли се зъбчатите колела в мозъка й, от нея може да се очаква всичко. Изобретателност, манипулации, леки нарушения на закона, хитри разпити, уместни забележки, куп лъжи, химически опити с добри (и не само) подбуди, коварни номера към ненавиждащите я сестри... И преди всичко истории, изпълнени с много хумор, но съжителстващи си с моменти на огромно напрежение и затаяване на дъх.

Кои са останалите герои? Семейство Лус живее в имението Бъкшоу. Бащата е страстен филателист и дори това определение звучи слабо.За него марките са носител на върховна наслада и осмисляне на дните му. Загубил преди време съпругата си Хариет, той успява да открие спокойствие и уют сред страниците на многолистните албуми.

Офелия и Дафни - двете сестри на Флавия. Докато Дафни е маниакален читател и поглъща книга след книга със скоростта, с която яде и диша, Фели е осъзнала, че важното за нея е да свири на пиано и... да бъде красива. В резултат подозирам, че огледалото доста трудно би се отлепило от ръката й. На пръв поглед различни, двете са обединени в ненавистта си към Флавия и не пропускат удобен момент да я нападнат и нагрубят. Но ако си мислят, че по-малката им сестра ще преглъща спокойно обидите, не са познали. Защото в малката химическа лаборатория може да се приготви отмъщение, което дълго да бъде помнено...

Догър - човекът за всичко в къщата. Иконом, градинар, дърводелец и пр. Според случая. Бивш военнопленник, той все още бива преследван от кошмари, а самоличностите му внезапно се променят - макар за кратко. Мълчалив и добродушен, при него Флавия открива подкрепа и съвет, когато я закъса.

Не ми се иска да пропускам готвачката госпожа Малит, лела Фелисия, инспектор Хюит и сержант Грейвс, любимият велосипед Гладис и всички други колоритни и приятни образи, с които ще се срещнете. Всеки си има свой характер и трудно може да бъде забравен.

В тези книги има всичко, което търся като читател - разнообразни и забавни герои, мистериозни случки, които изглеждат неразрешими, обрати в сюжета, свежи шеги и един омагьосващ стил на автора Алън Брадли. Изключителен сладкодумец, когото мога само да поздравя за изпипването на историите си. Дори да оставим всичко друго настрана, от тези книжки можем да научим любопитни факти - както исторически, така и научни. Трябва да си призная, че многобройните химични приложения ме заинтригуваха и погледнах с друг поглед към една сфера, която винаги съм намирал за суха и скучна.

Предстоят ви две интересни приключения. Мистериозен труп в градината, предшестван от мъртва птица и една тайнствена марка, забита на клюна й (в "Сладкото на дъното на пая") и виртуозен куклен театър, чието представление завършва със загадъчна смърт (в "Номерът с въжето").

Горещо препоръчвам на всички и особено на любителите на добри криминални истории, разказани свежо и с лекота.

С радост ви представяме нашата нова книга - ФИНА МОТОРИКА Работна тетрадка КРОКОТАК

Пред Великден се разбра кой е бащата на яйцето. Чак не мога да повярвам, че този извечен въпрос кое е първо кокошката или яйцето най-сетне е отговорен. Бащата на яйцето се казва Мирослав Найденов - министър на земеделието и храните по време на управлението на кабинета на Бойко Борисов, председател на популистката партия ГЕРБ.

Само за една година Yahoo! e загубил 2.3% от дела си в търсенето, като в момента той се равнява на 13.8%

Повече от 66% от възрастните използват активно една или повече социални мрежи, но кой точно са тези хора?

Някъде в интернетите, очевидно в антигербавите (то други интернети, характеризиращи се с наличието и на люде, можещи да формулират сложносъставни изречения, не знам да има) срещнах великолепно-песимистична (или песимистично-великолепна?) метафора защо никога няма да се оправим, защо винаги у нас ще никнат Тикви. Спестявам практически целия контекст, за да блесне великолепието на метафората:

Срещнали се испанец и турчин и вторият запитал:

- Абе, баце, у вас често чувам един израз "mañana - mañana"  (бълг. утре, произнася се маняна). Какво значи?

- Значи, че ако нещо е трябвало да се свърши до края на деня, ама не е свършено - ще то свършим утре. Е, ако не го свършим утре - ще е други ден. Или до края на седмицата. Може до края на месеца.  Абе, все до края на годината ще го свършим. А какво значи вашето "яваш-яваш"?

- Абсолютно същото. Само без този елемент на прибързаност - защо пък до края на годината?

А контекстът беше, че заедно с гърците сме в зоната "яваш-яваш". За разлика от кризисните италианци, португалци, испанци - романоезични, сиреч от "mañana " зоната. - които имат (поне теоретичен) шанс да се приобщят къмто добрата стара Европа. Северна Европа. Европа на германските езици.

Базирана на протестантската етика, според която всяко обещание, всяка договоренот, всеки договор трябва да се изпълнява. Както свързаната по опосредстван начин значимост на времето. Опосредстването е чрез планирането. Дали спазваш задълженията си (поети пред себе си или пред другите, не само хора, а изобщо външния свят, вкл. пред абстракции като времето и плана) е въпрос, равен на божествените въпроси. В смисъл, че ако си човек, призван от Бог за вечен живот (т.е. за възкресение и отиване в Рая), то това ще се проявява и в делата ти. Ако делата ти не са съвършени, значи и ти не си. "Мнозина са звани, малцина призвани" - е фундаментален принцип в протестантските конфесии. Тоест, само по това дали изпълняваш земните си задължения добре, можеш да разбереш дали си предопределен от Бога за вечен живот. А по онова време - 17-18 век въпросът за вечния живот е бил изключително важен за обикновения човек, на всекидневно ниво, не като религиозна дъра-бъра в наши дни. В католицизма е лесно. Всички отиват в рая, стига да се изповядват редовно и да ходят на служби. Православието минава и без изповед.

Самонадеяно звучи този опит за обясняване на протестанттската етика, родила капитализма, в няколко изречения. Но все пак не това ми бе целта. А просто един готин виц :-)

Очаква се голям интерес към версията за Android на Instagram, предвид факта, че ап-ът за iOS бе обявен за приложение на годината (2011) на Apple

С нарастване броят на мобилните устройства, все по често възниква въпроса, кое да изберем, мобилно приложение, или мобилна версия на сайта? Ако и на вас ви предстои да вземате подобно решение в следващите няколко реда ще ви изброим нещата които трябва да вземете в предвид при своето решение.

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Речник за iPhone – безплатно мобилно приложе...

     Новото безплатно мобилно приложение за iPhone е свързано със сайта речник rechnik.info. В тази първа...
  2. 

     Стартира Infozone.bg – българското приложение за м...

     От 29 февруари функционира Infozone.bg - уеб услуга и мобилно приложение, които предоставят разнообр...

Ще опитам да изложа тезата си максимално просто и кратко, защото целта ми не е читателят ми да чете журналистическо разследване с всичките му кусури - като почнем от невинаги проверената информация и стигнем до предначертаната/предпоставенета изходна позиция. Целта ми е да изложа теза.

Отварям скоба:
В класическата логика, както и в ранната и класическата западноевропейската/християнска католическа философия излагането на теза е било нещо много важно и нелеко. Нещо, което изисква учене, подготовка. В източноправославната философска традиция се набляга на съвършено друг аспект на познанието - характерен за Изтока. На мистичното знание (Григорий Палама и исихастите са особено интересни в това отношение), на ирационалното, трансцендентно познание. Тоест, на преживяването, а не на мисълта. На тази мисловна традиция в частност се базира историческото изоставане на Югоизточна Европа и Русия. Но не мисля, че този подход е историческа и духовна задънена улица, напротив. Днешното време се нуждае от нови визионери на духовното. Засега ги няма..

Класическите алтерглобалистки хора, появили се хиляди и десетки хиляди в алтерглобалистките контрасъбития от началото на новото хилядолетие; движенията Occupy Wallstreet в САЩ и подобните "Окупирай...", породени от закономерната дълбока криза; децентрализирани дифузни групи с тенденция да ползват механизмите на движенията - Anonymous или Indymedia; сапатистите на Субкоманданте Маркос;  движенията за правата на животните, вкл. Animal Liberation Front, които ФБР и ЦРУ квалифицират като заплаха за националната сигурност (!); всякаквите rootgrass групи - от нашите "Спаси, дари на...", посветено на събипрането на пари за деца, нуждаещи се от лечение в чужбина, през тези, които организират т.нар. хранителни банкr за бедните и социалноизключените (дето ограниченият до догмите сегашен финансов министър Дянков  не иска да им даде данъчни облекчения), до латиноамериканските своеобразни кооперативи за съвместно производство и обмен, базирани не само на пазарна стойност, но и на ценности...Изобщо всички самоорганизиращи се "отдолу" ("grassroots") - не от някакви лидери, а от обикновени хора, свързани от солидарността си, базирана на основни ценности - всичко това ново, което се ражда, няма свои пророци. Не толкова няма Мохамед, Иисус, Буда. По-скоро няма посветените на ценностите европейски и американски протестантски лидери от 18-19 век . Няма съмишлениците на Ганди. Няма визионери.

Има активни действия, насочени към промяна на настоящето, но няма цялостни, завладяващи и оттам убеждаващи масовия човек картини, представи, образи на новото, което искаме. Абе, ако щете, няма Маркс на новото - да ни начертае и аргументира необходимостта и неизбежността от едно ново общество, основано на нови ценности.

Мисля, че когато кризата (не конкретната - много сериозна, но все пак ограничена в икономически параметри криза) наближи апогея си, визионерите ще се появат. Когато започне да се свършва петролът. И цялата късномодерна цивилизация (т.е.откъм 30-те години насам) започне да се разпада. Когато светът ни започне да се превръща в този, който сме гледали в "Лудия Макс". В "12 маймуни". В множеството сериали за постапокалипсиса, последният от които у нас е "Живите мъртви". Когато се реализират антиутопиите на писателите-фантасти.

А сега? Не зная... Всеки сам прави избор. Дали да отиде на протест - срещу ACTA, срешу шистовия газ, срещу тричането на кучета, срещу забраната на тревата.; дали да участва в акция за нещо конкретно - да събира пари за тежкоболни деца за лечение в чужбина, или да участва в DDoS атака на Anonymous срещу сайт/сървър на мракобесната власт.... Властта на гигантските безлични транскорпорации, на глобалния капитал и свързаната с него глобална бюрокрация.

Аз за себе си знам. Отивам на протести, чиите каузи споделям. На тези, чиито каузи не съответстват на моите убеждения, не ходя. Но уважавам участниците в тях. И понякога се опитвам да разказвам тези ми мисли за необходимостта и неизбежността на Глобалната промяна на други. Както сега.

А бях започнала да пиша обещания пост за Алексей и Бойко, в който да обясня защо те не са алтернативи, а точно обратното - две лица на една и съща монета. Но в хода на писането скобата, която отворих, за да поясня подхода си, се разшири). И очевидно за мен стана, че е неморално и дълбоко нередно тия две примитивни същества да ги слагам в текст, който ми излиза от сърцето.  Даже не е въпросът в моето сърце. А за това, че обсъждам ценности, основополагащи за човека ценности.

В тази статия реших да хвърля малко повече светлина върху това за какво можем и ние като потребители да се възползваме от наличието на QR кодовете. Идеята ми обаче е не да сме от страната на сканиращите, а от частта, които генерират и дават на …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Eurosport внедрява QR кодове

     Най-големият спортен ТВ канал в света показва нагледно как можете да интегрирате мобилни, интернет и...
  2. 

     За какво да внимаваме при работа с QR кодове (1-ва...

     QR кодовете осезателно навлизат в България. Забелязват се по страниците на списания, етикетите на пр...

Новото безплатно мобилно приложение за iPhone е свързано със сайта речник rechnik.info. В тази първа версия на нашето мобилно приложение сме инсталирали само най-важните функции на речника - тълковен речник, българо-английски и английско-български речник. Основната ни цел е той да бъде бърз и удобен. Съдържа огромен брой думи и словосъчетания и показва бутони с последно въведената от нас дума и случайно избрана дума. Дизайнът, който ви предлагаме е с изчистена визия, за да можете да се концентрирате върху най-важното.

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     iPhone приложение ви държи в течение с промените в...

     Едно от най-новите приложения, налични в App Store, се казва JobChangeAlert и има за цел да ви уведо...
  2. 

     Facebook Timeline вече и за вашия iPhone

     Fаcebook пусна обновление на своето приложение за iPhone.  Новото е версия 4.1 и вече включва Facebo...

Разкажи с какво се знимаваш? Казвам се Мария Танева и се занимавам професионално с уеб-дизайн от около пет години. В момента работя за сайта за  групово пазаруване – deals.bg. Разработването на нови концепции ми носи изключително удоволствие. Просто е невероятно да се създават нови информационни …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Майк Рам: С търпение и постоянство!

     Разкажи с какво се знимаваш? Занимавам се с много неща – работя като лектор и консултант в различни ...
  2. 

     Всичко, което сте искали да знаете за сигурността ...

     Сигурността във Facebook не е за подценяване. Социалната медия е популярна и милиони потребители има...