Хем ме „целува“ Борисов, хем Кулезич ме нарича „задник“-перверзиите продължават

Днес е първи април, но не на шега официозната ТВ 7 избълва по мой адрес вулгарна клоунада с кълчене, пустосване, заклеймяване, гримасничене и жестикулиране, гарнирано с думички като „задник”, в изпълнение на Люба Кулезич, която направи невъзможното, надминавайки дори себе си в ролята на побойник над вързан опонент, който няма как да се защити равностойно. Дали са й луксозен камшик и си го размахва, за да ми вмени фройдистки собствената си връзка с мускулите на властта, обявявайки нахилено, че съм си имал „секси” отношения с премиера Борисов ( щом той ми се е обадил по телефона- дори го „изигра”, удебелявайки гласи си, наподобявайки мутра).

Характерно за този прокурорски подход е да изместиш темата: нито дума не спомена за слугинското си съгласие да оттегли поканата за мое участие в нейното предаване по заповед на хората с парите над нея в телевизията и премина в атака срещу всичко, която смята за моя кървяща рана, подходяща за ново чоплене и кълване.

В последния разговор между нас миналата неделя, когато ми се обади да ми се кара за реакцията на нейните нападки, казах на Кулезич да си гледа работата ( без да съм използвал частицата „ма” , за която тя излъга в клоунадата си , че съм употребил). И тя, като се видя, ме послуша- гледа си я ревностно, с хъс, достоен за парите, които й плащат за целта. Ама не били 3 хиляди на седмицата, успя да ми съобщи тя по телефона и дори обеща да ми каже, каква била истината. Веднага я попитах „колко”, при което тя автоматично превключи на темата ДС- универсалната тояга в ръцете на всички, които плющят върху името ми всеки път, когато са гузни и няма какво друго да кажат.

Хората с интелектуален багаж могат да бъдат най-добрите терористи. Простият човек, за какъвто Борисов сам определи себе си в разговор с работници в Кърджали, компенсира първичността си с нюх – надушва интелектуалните наемници, дресира ги с пачки пред муцуните и ги впряга в каруцата си (достоен ученик на Тодор Живков е, наистина).Най-полезни са му изкопаемите от миналото на десницата, така успешно разгромена тъкмо с платеното усилие на такива помагачи, чиито профил е в състояние да отблъсне и не особено взискателни десни привърженици.

Наемниците разбират много добре как изглеждат на каишката и затова са особено злобни в оправданията си за своята продажност.Дърпат се и докато се умилкват на господарите си, говорят обратното: „не съм слуга, не съм слуга”( а после аз съм бил папагал, какъвто също бях наречен от Кулезич).

Какво отключи тази агресия, която надмина всичко, което се е изсипало върху главата ми от десетилетия вече насам?

Уцелил съм я в десетката с намека, че се продава и сега подскача като Първанов, когато го попитах за мезонетите. Кулезич не може да прикрие това и с още по-гнусни тиради срещу мен, на каквито вече вярвам, че е способна- явно няма за нея горна граница на тази долнопробност. И понеже съди по себе си, че всички се продават и е въпрос само на цена, в повереното й предаване възкликна: „Омръзнало ми е от моралисти, които ми казват, че ми плащат да хваля Борисов, когото не хваля, но не казват колко им плащат, за да го хулят”. Така „защити” не само себе си, но и началника си Бареков- същият, който се хвали на екрана на ТВ7 със снимките си, на които се вижда как се полива с шампанско за по 300 евро бутилката на френската Ривиера.

За разлика от нея обаче нямам проблем да споделя колко ми плащат. В данъчните ми декларации може да се види колко получавам от хората, които са ме наели на работа. Това са читателите на книгите ми, единственият ми постоянен източник на доходи от години. Те наистина ме правят богат, но с нещо, което, за сведение на продажниците, не се измерва с пари.

Колкото до парите, бих могъл да публикувам дълъг списък от многохилядните си финансови задължения, които многократно надхвърлят приходите ми.Спира ме да го направя само грижата да браня достойнството на семейството ми, което и без това съм наказал с позицията си, обект на публична разправа от страна на бодигардовете на властта.

Разбирам, че губя от тази полемика: каквото и да кажа в помийната яма, в която съм завлечен, помия има още и предостатъчно в ръцете на моите преследвачи, към които сега се присъедини една особено веща в това отношение персона. Защо тогава все пак се залавям да отговарям, предизвиквайки следващата кофа на конвейра? Какво ме кара да не се отказвам въпреки неравенството във възможностите да водя тази война на толкова фронтове?

Отговорът оставям на моите хиляди и в огромната си част –непознати работодатели.

Дори най-малката ми дъщеря разбира, че „нещо става” в това житейско менгеме и го формулира във въпроса си: „тати, защо не си богат”? Не пожелах да й отговоря. Един ден ще разбере.

P.S. Понеже Кулезич посвещава две поредни предавания на теми, „подсказани” от мен и започна да ме ругае най-напред безименно, а след това да издевателства открито над името ми, предлагам й да не спира, и да вземе повод от детския въпрос- да обобщи нещо за „педофилията” (ми). Щом успя да обърне с хастара нагоре по този перверзен начин обаждането на Борисов до мен ( за което допълнително се оказвам „виновен”), сигурен съм, че може също така вкусно за нея да се подиграе и с детския въпрос. Много ще й отива. Пък и бонус могат да й дадат за находката, не претендирам за съавторство, каквото би трябвало да ми бъде признато вече в нейните предавания в ролята на боксова круша за избиване на лични комплекси, гузни съвести и много, много пари за отлично свършена работа в стил „гавра с труп”, в какъвто се опитват да ме превърнат.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: