Македонистки неволи

Милен Радев

В библиотеката на берлинския славист Норберт Рандов неотдавна ми попадна един представителен и обемист, виненочервен том. Христоматия, така да се каже, на македонската поезия от далечното минало та до 80-те години на ХХ век (когато е издадена книгата).

Наред с всички очаквани имена, включени в нея – едни в съвършено противоречие на здравата логика и на историческото и литературно познание, други – в пълно съответствие на македонистката теория на издевателство над истината (т.е. и едните и другите по едни и същи канони на македонистката неволя) ме потресе находката в сборника на едно име, чието присъствие тъкмо в този сборник не може да се тълкува иначе освен като апотеоз на македонисткото безсилие и лъжата.

Това беше името на Трифон Кунев, родения в село Ъглен, Ловешко поет, журналист, сатирик, с погубено в комунистическата тъмница здраве. Любопитно е впрочем  да се обърне внимание на факсимилето какъв зор вижда македонисткият издател, фолклористът и “академик” Блаже Ристовски за да транскрибира родното село на героя от Македоно-одринското опълчение, командира на Юнашкия легион, мъченика за българската идея Трифон Кунев…

И така, Трифон Кунев е натикан в испанския ботуш на македонистката поетична христоматия заради два свои стиха, които е написал в стила на македонската народна песен – едната е наречена именно така “Македонска народна песен”, другата – “Що ми е мило дружино”.

Издателят Ристовски заявява първо наивно, че не му било “познато потеклото” на Кунев, но моментално след това извисява снага и размахва снежно-бели македоно-академични криле: Трифон Кунев пише Ристовски “очевидно го владее македонскиот jазик, кога (щом – бел. М.Р.) може на него да создава стихови…” !!!

Негодникът – “академик”, който не се е посвенил да “превежда” посмъртно покойния поет наричайки песента му “Песна” и да транскрибира графичното изображение на стиховете му със сърбоманските йероглифи на “jазичната комисиjа” стига на края до следната декларация на пълната македонистка импотентност:

“Колку и да се чувствува влиjанието од бугарскиот литературен jазик, стиховите му сепак го афирмираат македонскиот стих и претставуваат прилог и во нашата литературна историjа…”

Без повече отклонения следват факсимилета на трите страници от Христоматията (увеличават се чрез кликване, прелиства се след това със стрелките долу вдясно и вляво):

Прочети цялата новина

Свързани новини: