Френският ядрен Гаргантюа изтръпна от страх, българското атомно джудже лакомо поръчва нова порция „мирен атом“

След аварията в атомната централа във Фукушима и изтичането на огромно количество радиация като резултат от природно бедствие, беше въпрос на време някъде другаде по света да възникне инцидент. И не непременно поради непредсказуема природна стихия, а предсказуемо – по логиката на „умората на материала”. Светът става все по-тесен за плъзналата по земното кълбо ядрено заразна лакомия за печалби, която не бере грижа например за факта, че няма дори и на хартия разработка за разумно решение какво да се прави със завещанието от растящите убийствени купчини отработено гориво, заразяващо природата за милиони години напред.

Разсъждавайки над хипотезата за най-вероятното място на следващ инцидент, Георги Котев, с когото сме съавтори в книгата „Ядреналин” (която предстои да се появи около Великден), посочи Франция като вероятното място да се случи поредната „неприятност” с атомна централа. Анализът на аналитика на ядреното гориво в АЕЦ „Козлодуй”, работил там в това качество 17 години преди да се превърне в ядрен дисидент и разобличител на нередностите ( меко казано) в българската централа, се базираше на факта, че наситеността с ядрени мощности за производство на ток във Франция е изключително голяма и същевременно процентът на остарелите технологии там е критично висок.

Съгласихме се с Георги Котев обаче да се въздържим от тази прогноза в книгата. Дори и при доста висока степен на увереност в основателността на калкулацията, все пак никой нормален човек не би искал да „познае” за сбъднало се нещастие от такъв вид, при това толкова конкретно, че да звучи злонамерено за един народ, една държава и милиони застрашени обикновени хора. А щеше да е сензационно да бяхме праснали на корицата: „ ще има ядрен инцидент във Франция, очаквайте лошите ни сънища за Козлодуй да се сбъднат също”!

Тъкмо обратното, още в началото на „Ядреналин” си пожелаваме тази книга никога да не се превърне в сензация с предупрежденията, които отправяме- надяваме се те да послужат за превенция, а не станат сбъднати черни пророчества.

Новина от вчера потвърди очакванията на ядрения дисидент Георги Котев по отношение на Франция и инцидент в ядрена централа там- за щастие до момента няма жертви. Два малки пожара избухнаха до ядрен реактор на централата „Пенли-2″ в Северозападна Франция, съобщи операторът „Електрисите дьо Франс“ (EDF). Димът, който се е образувал в реакторното помещение, е задействал автоматичното му изключване.

Според компанията пожарите са предизвикани от изтичането на горещо машинно масло от помпа от първия охладителен контур на реактора.

Тази лаконична и успокояваща(?) страховете на хората информация обаче беше придружена от снимки на гъсти черни облаци дим над реакторите. Няма дим без огън- това го знае всяко дете, макар да ни обясняват, че ставало дума именно за два малки пожара. Какво ли обаче си мислят хората от разположения наблизо град Диеп с население от 35 хиляди души? Дали пожарите им се виждат малки? Ами хората отвъд Ламанша, чиито води всъщност охлаждат реакторите на димящата централа?

Питам, защото след спирането на проекта АЕЦ „Белене” в България продължава да се лее възторг от перспективата да разширяваме ядрената енергетика, която бере душа в световен мащаб. И това не е моя субективна оценка. Коментарът за залеза на ядрената енергетика след Фукушима е необратим е на Би Би Си.

В България в същото време се вихри нелепа надпревара в стил „пир по време на чума” между противници и привърженици на всякакви варианти за присаждане на нови мощности в Козлодуй, но нито един от тези варианти не дава и косъм да падне от оплешивяващата глава на съветския обект начело на българската енергетика. Нито един глас не се чува в българската публичност за това, че има и други, алтернативни варианти за развитието на енергетиката. Нито един! Това е същата категоричност на глупостта, която се прояви при забраната да знаем дали разполагаме с природен газ, добиван от шисти, с което се превърнахме в първата държава на земята, наложила мораториум върху информацията за собствения си енергиен потенциал.

Тресе ни някаква лудост. Германия взе решение да спре развитието на ядрената си енергетика и има вече план за нейното постепенно закриване. Япония залпово затвори всичките си десетки централи и реактори. В момента, година след Фукушима, там мъждука последният реактор. И представете си- няма глад за електроенергия в тази огромна икономика, нито пък се усеща недостиг от електроенергия сред населението от цели 128 милиона души. Да не говорим, че при избора на модел за подражание бихме могли да вземем за пример процъфтяващата във всяко отношение и сравнима с нас по мащаб Австрия, която забрани ядрената енергетика в конституцията си. Или да се поучим от Италия, която си закри ядрените централи след катастрофата в Чернобил. Но не, ние сме „храбри” до (общонационална) инфантилност, индиферентна в телешкия си възторг от „мирния атом”.

Франция, с нейната свръхнаситеност с атомни фабрики за електричество, е любимия пример на българските лакомници, седящи на трапезата на егоистичния си интерес от комисионни, заплати и откровени далавери за милиони. Голямото плюскане в България се позовава на френския апетит. Само че френският енергиен Гаргантюа, повярвайте, вече се замисля как да мине на животоспасяваща диета. Инцидентът, колкото и „малки” да са пожарите, ще възбуди още повече здравия разум и на французите, сред които вече расте тревогата от опасностите на върха на вулкана от струпани в страната атомни реактори.

А ние? Пак ли „кучета ни яли”, както по улиците на София, защото не можем да се справим със собственото си безхаберие ?

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: