Куче влачи, диря има-няма кой да тръгне по нея

Убитата руска журналистка Анна Политковская описва в поседната си книга, издадена посмъртно, историята на един руски пенсионер, намерен замръзнал в мизерната си квартира, която нямал пари да отоплява. Откъртили Иван Иванич от пода с железни лостове. Но Русия на самодоволните властници, горди с милиардите приходи от продажба на природни суровини, не се покъртила, гневно припомня авторката метафората за състоянието на руското общество и „елита“, който излъчва то. Уви, това е още нещо, по което си приличаме, но не поради някаква „генетична близост“, а заради сходство на манталитета, формиран от обстоятелства, близки за нашите народи, приучени на безчувственост с огън и меч, със сърп и чук.

Откриваме тази метафора в мъчителната агония, завършила днес със смъртта на 87 годишния Ботьо Тачков. Професорът, който се завърнал от САЩ след дълги години емиграция, за да преподава тук, беше буквално изяден жив от глутница бездомни кучета в софийски квартал, които не са природен,а социален феномен. Превърнати са в оръжие за масово тероризиране на пешеходци от действието и бездействието на отговорните за това двуноги стопани на безстопанствената уредба на хаоса в нашия живот.

В главата на нито един управляващ хаоса властник не се роди нито за миг идеята да поеме отговорност за епизода от епизода от филма на ужасите с изядения сънародник. Обслужващите властта медии „погнаха“…главатаря на глутницата, извършила зверството, което приляга на зверове, но не и човеците, допускащи нечовешките драми от този род, които прилягат на някаква първобитна глутница от хора, но не и държава, управлявана в името на „европейското развитие“ на гражданите й.

Ако на правителствено ниво стараещата вече млада партия ГЕРБ все още кокетничи с невръстната си управленска „непорочност“ и обяснява провалите си с тежкото наследство на „старите партии“ , какво да кажем за столичната управа, която цял един кучешки живот вече е в ръцете ( да не кажа в краката) на Бойко Борисов като кмет и след това беше предадена на посочената от него за тази цел Йорданка Фандъкова ?

Като става дума за политика, да попитам: като са виновни за всичко старите партии, пенсионирани от избирателите в опозиция, какъв е приносът на младата ГЕРБ в овладяването на софийската кучешка джунгла, освен в заклеймяването на опониращите й „старци“ като ненужни, отхвърлени и вредни дори за обществения живот?

Какво ли би казал Булгаков, авторът на „Кучешко сърце“ за убийството на професор Тачков? В неговата сатира за болшевизирана Русия героят му, старият професор, прибира от улицата бездомно куче, прави го човек с присаждането на човешко сърце, но след като от експеримента се получава болшевишки комисар с всички просташки прояви, присъщи на тези човекоподобни хибриди, успява да го оперира пак и да го върне към кучешкия му живот. Случаят с Ботьо Тачков обаче е далеч от оптимизма на писателя от ранния период на болшевизма, когато човешкото начало, споменът за което е жив, побеждава подивяването, присадено насила по нашите земи.

Символиката със съдбата на възрастния човек става още по-контрастна с констатацията, че другаде човешкият живот може да бъде достоен и „човешки“ на старини. От публикуването на един научен доклад си припомнихме тези дни не само, че ни определят или сами се усещаме като един от най-нещастните народи на света ( класирани сме сред 10-те най-нещастни народи), но и че разликата в продължителността на живота между най-щастливите и най-нещастните нации е цели 28 години земен път. За илюстрация в интернет може да се види клип с демонстрация на изключително здраве от страна на една 86 годишна германка, която демонстрира истинска младежка спортна форма в една препълнена зала с упражнения на земя и успоредка. „ Спортна баба“! Вероятно така би я определил нашият културен министър Вежди Рашидов, навършил наскоро 60 години,който в типичния си кръчмарски стил се произнесе за очакваната да пристигне в България София Лорен , като за „най-красивата баба на света“ ( как ли би описал английската кралица, ако му хрумне да я забележи сред грижите му за съхраняване шедьоврите на социалистическото изкуство?).

В Италия и в Гърция кризата направи печално, но национално известни самоубили се нейни косвени жертви. Един пенсионер, сложил от немотия край на живота си в центъра на Атина, предизвика вълна от протести в Гърция. Вярно, южните ни съседи не са „славяни“, но са също православни. И не се различават съществено от нас на вид и манталитет. Но в едно са наистина различни: размина им се болшевишката насилствена школовка по притъпяване на човешките сетива спрямо страданията на слабите и унизените. Така думата „пенсионер“ у нас се е превърнала в символ на досадна статистическа единица мярка за политически калкулации.

Колкото и да е неприятно на мнозина гърци да си признаят, особено на бунтуващите се левичари, те нямаше да се преборят със задаващата се и в тяхната страна червена диктатура, ако не беше военната помощ на Запада. Гърците платиха огромна цена с гражданската си война след Втората световна, но останаха отвъд желязната завеса. И въпреки склонността им да наничат отвъд нея, за да взимат на въоръжение в политическата си дейност някои от атрибутите й, не горят от желание да заживеят като пролетариите от всички страни, станали колонии на СССР. Съответно са запазили своята социална чувствителност, от която в момента е оперирано българското общество, прекършено на средата на пътя към своето самоfсвобождаване, за което, уви, не само не дойде достатъчна подкрепа от Запада, но и със заиграването на нашите западни съюзници с наследниците на съветското владичество в България нашата страна се оказа най-пострадалия от посткомунистическия синдром на мутиралия съветски колониализъм сателит на Москва.

Парадоксално или не, но на 28 март се оказа все пак, че българският организъм, след мъчително дълго боледуване от множествената склероза по отношение на съветското наследство, отхвърли дългогодишния руски натиск за заробващия проект АЕЦ „Белене“, но на същата дата нападението на глутницата над Ботьо Тачков ни върна към размисъла за омагьосания кръг на безсилието ни да променим отвътре болното ни от безотговорност общество.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: