Бива ли бивол за мезе? Във „великите“ български медии бива

В нашата сбъркана, меко казано, медийна среда право на отговор получават обикновено и предимно хора и институции, с които клеветниците все пак предпочитат да се съобразяват за всеки случай, наметнати с мантията на „обективността”. А често правото на отговор се дава с голямо удоволствие, защото се цели ефекта на сапунения сериал- колкото повече се говори по темата, толкова повече основания има тя да бъде продължена- в случай, че това е идеята.

Разкаянието, признанието и искреността в тази процедура са практически непознати по нашите медийни трибуни обаче. Напротив, там важи принципът, че ако поне малко се страхуват от теб или пък виждат начин да изкрънкат някоя ползица ( пък току-виж и „палачинката се обърнала”), може и да те огрее благоволението на редакцията или по-скоро на чорбаджията, който й нарежда. Защото самото искане да получиш право на отговор се превръща в допълнително унижение за „низвертнатите”, които не разполагат с никой от изброените козове. Оплютите от тази „низша” категория обикновено си остават бити и …още нещо.

Имам много лични примери по темата ( че какви други- който се дразни, да не чете!). Не другаде, а на бившето ми работно място Би Ти Ви не само не ми дадоха думата за обяснение на казуса със зададения от мен въпрос за президента Първанов, предизвикал цяла негова декларация, четена от екрана на същата телевизия със запетайките, но без моята гледна точка в най-гледаното новинарско време, но и допълнително си организираха моето заклеймяване ( в мое отсъствие) в специално предаване с водещ Николай Бареков. На опитите ми да изложа аргументите си по телефона тримата участници в разправата се нахвърлиха дружно върху гласа ми и самодоволно ме „победиха” в тази неравна битка, завършила с това, че просто ми взеха думата.

Друг, съвсем пресен пример.

Отказах да мина през унижението тепърва да сезирам съответните институции като тъжител по някаква делба и се опитах да получа „ по кратката процедура” право на отговор след като бях омаскарен с дълга тирада от обидни епитети от екрана на проправителствената ТВ 7. Посредникът, когато бях помолил да поиска това от мое име, ме осведоми за отказа на авторката на гаврата с моето име Люба Кулезич. И толкоз…Бях изнасилен публично и изнасилвачите, въоръжени със собствен телевизионен ефир, смятат от позицията на по-силния, че забременяването на публиката с гадости по мой адрес си е мой проблем, защото те по-добре знаят как трябва да бъда представян пред тяхната публика ( без право на отговор).

С риск да си причиня поредно ровичкане в твърде неприятната ми тема за нечистото ми минало (размахвана от всеки, който няма какво друго да ми опонира), която сам извадих на показ преди дори да знам, че ще дойде ден да бъде предоставено на публичността по официален път, ще припомня и как се изгавриха „лекичко” от в. „Стандарт” с щипка сол в раната при оповестяването на досието ми от страна на комисията. Вестникът „дописа” констатацията на комисията, че „във връзка с Иво Инджев” са получавани пари с интерпретацията, съм бил получавал заплата от ДС. Всичките ми опити да получа право на отговор, макар да разбирам негативите от това да звуча като оправдаващ се виновник, спорещ за „дреболии”, удариха на самодоволния стандартен камък на мълчаливия отказ. А просто исках да посоча очевидното: да са взимани пари във връзка с теб, не означава, че си ги взел ти. Работата на онези, които са ми съставили досието, е била тъкмо онази и те са взимали пари за нея, включително прилагайки надлежно касова бележка за разхода си с изпито в кафе в някакво заведение-няма да харчат от джоба си, я! Манипулацията със „заплатата” си остана неразобличена за читателите и заживя своя активен живот на активно мероприятие, превръщайки се във „факт” за всеки желаещ да се гаври с името ми, позовавайки се на „Стандарт”.

За подобни свинщини и дори за същия вестник става дума и в текста на Атанас Чобанов, поместен в Кафене.нет. Публикувам го и аз, защото става дума не за частен случай (самото четиво е много полезно за опресняване на паметта), а за илюстрация на принципа на мръснишките номера, които едни хора въртят по поръчка на господарите си в българското извратено медийно пространство. Най-тъжното е, че тези гадости не срещат организиран отпор, поради което се налага да им се оказва индивидуална съпротива с всички произтичащи от това неудобства самотните гласове да бъдат маргинализирани допълнително и държани на разстояние от въпросните медийни трибуни, които са толкова „велики”, че не се занимават с някакви си „обидени” отделни личности.( ivo.bg)

Да окаляш Биволъ

Атанас Чобанов
http://bivol.bg

Една от особените и не много известни черти на Бивола е, че непрекъснато се вре в калта. Той всъщност без кал не може. Ако няма кал – залинява и се изнежва. Точно калта го пази от досадни паразити, насекоми и мухи, защото те не смеят вече да кацат по него и да му пият кръвта.
Почти година се навърши от началото на публикациите на американски дипломатически доклади за България, така наречените „грами“, изтекли в сайта Wikileaks.org. Говорим за системната им публикация, а не за изолирани попадения на няколко големи световни вестника, избрани от Уикилийкс за медийни партньори.

Журналистическата обработка на суровия материал от София и други балкански столици, беше поверена от Джулиън Асанж на сайта за разследваща журналистика Биволъ (Bivol.bg) За няколко месеца публикациите на Биволъ разтресоха целия български „елит“. Читателите научиха, че на американския скенер той не изглежда съвсем като елит, а като организирана престъпна банда, която се изрежда на килимчето в посолството, за да натопи другарчето.

България след Кейбългейт

„Ако човек прочете изцяло докладите ни (изтекли в Wikileaks б.ред.), ще установи, че те са много интелигентни, професионални и балансирани. Те съдържат информация необходима на много хора във Вашингтон, които активно следят събитията тук и си изграждат балансирана представа. Ще стане ясно, че американското посолство в България работи професионално.“ – заяви пред БНТ посланик Джеймс Уорлик преди да бъдат публикувани грамите за България.

Пет месеца по-късно на Уорлик му се наложи да се яви в Народното събрание, за да засвидетелства доверие на Борисов. Премиерът се оказа един от най-колоритните политически образи в грамите – уличен в трафик на наркотици, горива и пране на пари. Той възприе тактиката на щрауса и заяви, че не чете грамите, защото са „жълта преса“. Гардиън, Монд, Таймс, Шпигел и Ел Паис в крайна сметка не са насъщно четиво за българския избирател, бил той прост като премиера, или обратното. Така че за вътрешна употреба тази тактиката на първо време успя.

Остана проблемът със стратегията. Грамите не само не изчезнаха от сайта на Уикилийкс, а от септември 2011 застинаха там в пълен комплект и в нередактирания си суров вид. Те разкриват информатори на посолството, които едва ли могат да бъдат класифицирани като партийни доносници, а са по-скоро професионалисти в своята област. Сериозни автори започнаха да цитират грамите в книгите си като безспорни документи. Наближават избори, което допълнително изнервя обстановката.

Огън по вестоносеца

В крайна сметка елитът се реши да действа. Започна мощна контраатака чрез медиите, но не срещу вестите, а срещу вестоносеца. „Протеже на ДСБ и НСС шантажира родния елит“ написа Стандарт на 12 април. „Атанас Чобанов пробутва всякакви слухове уж чрез грамите на Уикилийкс…Оказва се, че разпространяваните грами до САЩ не са нищо повече от препечатка от слухове в самата България.“

Внушението, подписано от „Екип на Стандарт“ е, че съчинителят на американските доклади всъщност е Атанас Чобанов, подпомогнат от десни политици и бивши родни ченгета. Моят морален облик е изобразен с размаха на четката на Йеронимус Бош. Отпред стърчи грозен клюн, поглъщащ младенец, а отзад излитат грами като черни гарвани и кацат по ангелските ликове на представителите на елита. С двете си ръце държа вили, с които натискам във врящи казани други елитни ангелски ликове.

Преведено за читателите на жълта преса, които не познават творчеството на Бош, житието ми е оформено в стила на класически анонимен донос и съдържа главно клевети. Вестник „Шоу“, тъмножълт аватар на „Стандарт“ издаван от същата пресгрупа, се включи в канонадата с текст, за който проф. Велислав Минеков коментира във Фейсбук със следните думи:

„Такава гнусотия отдавна не съм чел. Своеобразен литературен рекорд. Най-ниско ниво на журналистическа помиярщина… Какво безсилие!“

„Забележителни прилики има между очернянето на Чобанов и очернянето на Асанж“ – коментира Wikileaks в Twitter акаунта си с над един милион последователи и даде линк към статията в „Стандарт“.

Клеветите обаче не са самоцел. Te крепят конструкцията на абсурда, която трябва да направи написаното в грамите недостоверно в очите на масовия читател на „журналистически помиярщини“. Неудобни са и другите документални разследвания на Биволъ, подписани не само от моя милост – „псевдо-журналиста Чобанов“, но и от други български разследващи журналисти: Асен Йорданов и Иван Бакалов (e-vestnik.bg). Неудобен е също и порталът Болканлийкс, който пази архив от изтекли документи на службите с имена на фирми крали акциз и спонсорирали властта, както и други ненаказани престъпления.

Абсурдът е доведен до пароксизъм по метода на Гьобелс – колкото по грамадна е една лъжа, толкова по-лесно минава. Читателят трябва да повярва, че съм надарен с изключителни способности. Английският ми е като майчин език и мога да съчинявам гладко в стила на посланиците Пардю, Байърли, Макълдауни, Уорлик (това е в рамките на постижимото), и самата Хилари Клинтън, без да броим няколко шарже д’афер и заместници на посланика в София. Добавям и посланиците в Скопие: Рийкър, Милованович…

Пиша грами с невероятната продуктивност от 100 страници дневно и с енциклопедични знания за българската действителност. Така за 3 месеца съм окомплектовал 2000 документа с реквизитите и съм подменил оригиналите на сайта на Wikileaks. Последното е детска игра за мен, защото работя във френски „университет по отбраната“*, а и НСС ми помага от институционалното си небитие.

Но за нещастие на елита и неговите медийни слуги, българите не живеят в информационно затъмнение. Всеки може да прочете докладите на английски на сайта wikileaks.org. Всеки може да сравни дали преводите и коментарите на българския партньор на Уикилийкс, сайта Биволъ, са коректни и изчерпателни. Обратното сравнение също е възможно, тъй като публикациите на Биволъ на български са преведени на английски в сайта WLcentral, официоз на Wikileaks.

Има грами – има проблем!

Проблемите на родния елит няма да се решат с медийния отстрел на вестоносеца. Уравнението не е „има човек – има проблем“. С Биволъ или без него, грамите ще се четат по цял свят докато има интернет.

Вътрешната съпротива не е голяма заплаха за родния елит. Тя е сломена от многобройните и добре охранени метастази на неговата мафиотска същност. Елитът се страхува от масивна химиотерапия и оперативна намеса от външни фактори. Грамите му създават дискомфорт, защото в тях се чете епикризата на болния ни обществен организъм, безпогрешно разчетена отвън.

Без никакво съмнение докладите на Държавния департамент на САЩ са задължително четиво за всички дипломати. Идва, примерно, посланик от богата на енергоресурси държава да се запознае с премиера. Гледа Борисов, но вижда… Батман в Армани. Екселенцът по чехли не дава признаци, че знае. Разглежда снимките на Борисов с шефа на CIA, на DEA, на SIMO и кима одобрително. Конграчулейшънс! Но Батман знае, че той знае.

Да речем, че на власт дойде конкурентен „елит“. За него също може да се извади обилна информация от грамите. Начело е „Агент Гоце“, който живо се е интересувал какво точно знаят американците за неговата роля в програмата „Петрол срещу храни“. „Не съм пикал във фонтан“ става министър. „Подлизуркото“ Кирчо Киров поема ДАНС. Или обратното: Манекен Пис в ДАНС, а „подлизуркото“ министър. „Най-издирваният престъпник“ Батков успява да вдигне забраната на руския гангстер Майкъл Чорни. Големият Батман Путин казва: „Белене, или ще стоите на студено зимата“…

В архивите на Кейбългейт за България има над 5000 печатни страници текст, или три пъти повече от Библията. Целият ни така наречен „елит“: минал, сегашен и вероятно бъдещ, е запечатан в тези страници без грим и украса. Който и да е на власт в близките няколко години ще трябва да се съобразява, че тези текстове са неоспоримо автентични и достъпни. Наличието им позволява на публиката да си изгради балансирана представа за управляващите, която най-вероятно се разминава с желания от тях положителен образ, изграден от подмазваческите медии в България.

Гледаш го, излита от „Враждебна“ елит, а в Европа каца… в Wikileaks.org и в Bivol.bg пишe какво.

Костов или мръсните пари?

Според рупора на „родния елит“, в-к Стандарт, аз съм сложен от Асанж, за да шантажирам наред, но да прикривам Костов. В една от грамите обаче пише следното:

Интернешънъл Асет Банк /бившата Първа Източна Международна Банка/ директно е назована „Банката на СИК – една от най-влиятелните групировки на организираната престъпност в България“… Американците имат подозрения и за участието на бивши офицери от ДС, свързани с Маргините, за които се говори, че са близки както до БСП, така и до кръга на Иван Костов.

Ето повод да се захапе Костов. Обаче има проблем. Ако се цитира коректно оригиналния текст, вътре пише за реални сегашни банки – „гнили ябълки“. Същите тези банки са рекламодатели и никак не обичат да се пише, че перат мръсни пари и кредитират свързани лица. Ето защо няма Цеко, няма Петя, няма Цецо и Цветелина. Има само кръг на Иван Костов. Виртуозни пера успяха да преразкажат тази грама без да споменат нито една банка. Но не пропуснаха да споменат Костов.

Вестник „Монд“ пък сложи имената на всички гнили български банки на втора страница. За да знаят инвеститорите с кого си имат работа.

Иначе всеки може да се убеди, че Биволъ не е спестил нищо. В грамите няма повече от това, което е публикувано. Друго щеше да е ако посланикът беше описал как Командирът закусва с деца докато разпарчетосва националното богатство и го раздава на „елита“. Уви, редник Брадли Манинг не е успял да открадне от компютрите на армията точно тези грами и да ги прати на Асанж. Когато Манинг е копирал информацията, петгодишният активен архив на системата е започвал от 2005 г.

* Местоработата ми е в Université Paris Ouest Nanterre La Défense. Nanterre е град, а La Défense е името на квартал, което означава също „отбрана“. Университетът е хуманитарен, а милитаристичният профил „университет по отбраната“ е изцяло измислен от екипа на Стандарт.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: