Празник на мързела

Какво правим в деня на виното, който наричаме Трифон Зарезан? Много ясно, пием вино. Така е било от столетия, ако не и от епохата на траките.

Какво правим през същия този ден ( по-скоро май нощем), придобил от две десетилетия гражданственост ( защото на село не се е прихванал) като ден на влюбените? То се знае- онова, което правят влюбените откакто свят светува.

В деня на боба в родопското село Смилян се яде боб. В деня на млякото нейде другаде в Родината, се лее мляко. И така нататък- логично нали?

А сега се запитайте какво правим в деня на труда. Много ясно, не се трудим.Така повелява традицията на комунизма.

Отруденият с грижата за оцеляването на политическото си лидерство начело на БСП Сегей Станишев, който преди да стане премиер май нямаше и един работен ден в трудовата си книжка, защото се беше трудил само на попрището на партийните събрания, днес има трудна задача. Опитва се да убеди в своята трудовост трудещите като бие тъпана по улиците и площадите на София, в която всъщност процентът на бачкаторите спрямо чантаджиите е нисък като нивото на Перловската река, в която вчера пиян руснак за малко да се удави ( вероятно от щастливо захласване след епохалното посещение на неговия патриарх Кирил).

Сергей обаче не е сам на това поприще. Той всъщност е представителен за традициите на партията, чието поврътливо спрямо вятъра от Кремъл кормило гордо наследява от Георги Кирков,Георги Кирков и Георги Първанов. Нито един Георги не е бил от работническо потекло в преобладаващо селска България. Един от създателите й, Димитър Благоев, дори е бил русофоб. По негово време, когато българският патриотизъм не е бил стъпкан от съветския ботуш, това е било модно дори и сред социалистите. Припомням какво пише Благоев в „АВАНТЮРИТЕ НА РУСКИЯ ЦАРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ“

“Предговор
Публикуваните в този сборник документи от царските архиви разкриват истинското лице и действителните мотиви на така наричаната „освободителна мисия“ на царска Русия по отношение на българския народ, получил национална полунезависимост в резултата на Руско- турската война от 1877-1878г. Създаването на „независимо“ българско княжество трябвало да послужи само като прикритие и етап от завладяването от Русия на подстъпите към Константинопол по западния бряг на Черно море. В продължение на десет години царското правителство влагало колосална енергия за укрепване на господството си в новообразуваната квазинезависима държава, като пускало в ход всички средства на азиатско- византийската дипломация – от масовата корупция и подкупи на политически гешефтари и армейски офицери до организирането на военни бунтове и държавни преврати, до вербуването на убийци и отстраняването на пречещи на плановете му държавни дейци на България. …
„Всемилостивото“ му сърце ( на цар Александър ІІІ –бел. авт.) трогвали само съобщенията за неуспехите и печалната участ на завербуваните от царските агенти българи, върху които се стоварвал юмрукът на страната, отстояваща своята независимост и свобода.
И все пак усилията на Александър ІІІ да подчини по един или друг начин България търпели неуспех след неуспех, докато той не бил принуден да признае съществуващото положение на нещата. Мъничкият народ отстоял своята държавна независимост срещу жестоките покушения на могъщия цар. Сбъднали се пророческите думи на Карл Маркс от статиите му по източния въпрос, поместени в „New York Tribune” от 1853г. Ако славянското население на днешна България „достигне някога господство в страната, тогава – пише Маркс – няма съмнение, че същите потребности, както и в Сърбия, ще предизвикат и в неговата среда антируска прогресивна партия, която неизбежно се заражда всеки път, когато някоя част от Турция стане наполовина независима“ (ІХ, 378)
Действително, икономическите и търговските връзки от първите дни на съществуването на младата държава създали и в България силно западофилско течение, на базата на което се образувала прогресивната антируска партия под ръководството на Стамболов. На тази партия се удало да обедини прогресивните сили на народа и да устои победоносно на кроежите и ударите на царското правителство…
Доколкото ми е известно, съветската историческа наука е хвърлила недостатъчно светлина върху политиката на експанзия на царското правителство на Балканите през втората половина на миналия век и причините за поражението й. Настоящият сборник има също огромно значение за пълното разясняване на борбата на прогресивните обществени класи в България срещу реакционните и завоевателските домогвания на царското правителство…
Публикуваните документи обхващат именно този исторически период и още веднъж потвърждават правилността – и от гледна точка на международната революция, и от гледна точка на развитието на революционното движение в България- на позицията на непримирима и ожесточена борба, на която българската революционна социалдемокрация (сегашната Българска комунистическа партия) под ръководството на Д.Н. Благоев винаги е стояла по отношение на руския царизъм и русофилското политическо суеверие, усърдно разпространявано от реакционните партии в България.
Тези документи са много ценен материал за работата върху марксистката история на съвременна България.
На основата на тази оценка на архивните документи ние с другаря Г.Димитров получихме разрешение от Наркоминдела да прегледаме материалите от царските архиви, отнасящи се до България, с цел публикуване. Настоящият сборник е резултат на това начинание…
Москва, 15 ноември 1935г. В. Коларов”

Заветите на вожда Благоев обаче са изкоренени от партийното съзнание на следовниците му от съветския период на българското обезличаване, които приемат всичко съветско като свое. Когато в Москва започнаха „по нов стил“ да празнуват през ноември Октомврийската революция, в НРБ автоматично се случи същото.

Сред големите празници от времето на комунизма само 1 май оцеля като такъв. Отпадна от календара празнуването на „свободата“, наложена на 9 септември 1944 г. с преврат на съветски агенти в българската армия, окуражени и охранявани от дулата на Червената армия.Само едно от тях, но напълно достатъчно като символика, беше оставено да стърчи за назиднание в центъра на София като маркировка на завоюваната територия, за да ни напомня колко раболепни можем да бъдем в търпението си към лъжата за нашето „осбождение“- това дуло е нещо като барометър, измерващ летаргията ни чрез високото налягане ( на парцалите), изисвано от нас и охранявано от пазителите на ценностите на съветския колониализъм. Стърчи високо и измерва все така ниско склонените български глави…

Колкото по-голям се опитват да направят 1 май като заместител на всичко загубено от мимикриращия комунизъм, толкова повече си личи лицемерието на организаторите на този напън. Той няма нещо общо с работническата традиция. Тъпо е с тъпани и знамена да се прикрива съпричастността на БСП към прилагането на руския модел на официална раздяла с комунизма с цел да бъдат плячкосани останките му от посветените в тайната къде се намира ключът от бараката- от складовете с материалните активи, ставащи все още за продан след пълното разкапване на т.н. планова икономика.

Може да звучи нескромно, но който работи днес, той има повече основание да се смята за „трудещ се“.Правя го дори безплатно тук в интернет. Поработих малко над този текст и щом сте си направили труда да го прочетете, имаме основание да се поздравим за усилието да се замислим над мързела в разсъждаването, който от десетилетия се опитват да ни представят като висша идеологическа ценност под формата на празник на труда.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: