Любимци в новините: постоянни и променливи величини

В петък, 4 май 2012 г. , завърши успешно първото околосветско пътешествие на плавателен съд, захранван изцяло с енергия от слънцето! MS Tûranor PlanetSolar измина 60 006 километра, преди да акостира в Hercule Harbour в Монако. Плаването започна отново от тук – от Монако, на 27 септември 2010 година. С тази експедиция инициаторите на проекта искат да фокусират вниманието върху потенциала на възобновяемите енергийни източници и опазването на околната среда.

Екипажът е шестчленен, начело с капитан Patrick Marchesseau (Франция). Другите членове на екипажа са Christian Ochsenbein (Bern, Switzerland); Jens Langwasser (Kiel, Germany); един от инициаторите на проекта Raphael Domjan (Yverdon-les Bain, Switzerland); Daniel Stahl (Kiel, Germany);Mikaela von Koskull (Finland); по-късно се включи и канадецът Erwann Le Rouzic.

На 27-ми ноември 2010 г. лодката акостира в Маями, като следващата спирка – Канкун – беше изключително важна поради провеждането на Международната конференция за климата.

В края на май 2011 г. най-голямата соларна лодка в света достигна Бризбейн, където с официална церемония беше стартирана световната инициатива „PlanetSolar Relay for Hope“ – международна инициатива,в която могат да участват деца и младежи и да представят своите идеи и надежди за свят, захранван с енергия от слънцето, чрез рисунки, есета, видео, музикални изпълнения и модели.

При първото околосветско пътешествие на изцяло соларна лодка TÛRANOR PlanetSolar вече постави два рекорда: най-бързо прекосяване на Атлантическия океан на соларна лодка и най-дългата дистанция, покрита от соларно транспортно средство.

Името на лодката – Tûranor – е инспирирано от романа на Толкин „Властелинът на пръстените“ и означава „Силата на слънцето%.

Видео от церемонията по посрещане на соларната лодка:

В класацията на Freedom House за свободата на словото, България прави само едно нещо – пада надолу. Този път, в индекса за свободни медии, публикуван (.pdf) наскоро, страната ни е загубила две места – от 76 на 78 място. Държави като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимур се нареждат преди България по равнище на свобода на изрязяване. Като свободни държави от региона на Централна и Източна Европа организацията класифицира Естония, Чехия, Словакия, Литва, Полша, Словения и Латвия. (АЕЖ – България) Ключовото тук е partly free – частично свободни. Чао Япония, здравей Монголия и Антигуа… Не знам дали трябва да се коментира, че Намибия е няколко места пред България. Важно е, че българите живеят по-дълго, откакто ГЕРБ управлява, според премиера Борисов. Халал да ни е. Кои са Freedom House?  “Фрийдъм хаус” е неправителствена организация със седалище във Вашингтон. Организацията е основана през 1941 г. в разгара на Втората световна война и основно се занимава с изследване състоянието на политическите и гражданските свободи (от 1978 г.) по света. Геополитически “Фрийдъм хаус” поддържа евроатлантизма и НАТО – явно и тук не се вписваме, инак се натискаме.

Амстердам, Амстердам, кой не те харесва, кой ли не е бил там?

Е, аз не бях, така че това ходене си е премиерно за мен. А дори децата в детската градина знаят, че най-добре е да посетиш Холандия, Амстердам навръх националния им празник Koninginnedag (Queen`s Day).

Нека скромният ми фото разказ да започне… сега.

Амстердам е опасан с множество канали, които наистина позволяват лесно предвижване с лодка, ако имаш такава.

I amsterdam – хитро, нали?

Heineken Experience – трудно можеш да повярваш, че интерактивният музей на Heineken, поместен в тяхна стара пивоварна е една от атракциите на града, но си заслужава. А да, посещението включва и дегустация.

Насладете се на малко бирена история тук.

Трите e-та били усмихнати, така ни обясниха на място. Наистина, така изглеждат.

И сега обратно по каналите…

Да живееш в лодка на реката изглежда някак си къмпингарско и леко авантюристично, но всъщност не е. Престижно е и доста скъпо. Доста популярно е и в Англия, David Gilmour си обикаля Темза с неговата лодка-студио.

Чудесна градина отгоре на лодката-къща.

На самият Queen`s Day. Едно голямо, всенародно празненство.

Видях няколко такива модела Citroen, от погледа на времето пак изглеждат страхотно!

Парти лодки – качвате се една тумба народ на една лодка, DJ, звук и пиене до безкрай.

Който е бил в Амстердам, знае, че там партер няма. Хората живеят направо на приземните нива, някои дори на в полу-мазета. И все тая, хората от приземните нива си правят забави навън, изглежда странно но и адски непринудено.

В такива кошове се возят повечето деца, по две по три. В Амстердам всеки е на колело.

Не бях виждал такъв мини автомобил, прилича на огромна обувка…

Някои дори се возят по двамина на едно колело.

Да живее кралицата.

За пръв път виждам Tesla електромобил.

Явно се използва, щом се зарежда.

Това се случва на Queen`s Day, хора навсякъде, по суша и вода.

Пача фестивал

Лодката на Фантомас

Лодката на Батман

След като сме в Холандия не може да няма лалета. В парка Vondelpark.

Сградите в центъра са старички и с времето започват да се накланят, напред, назад, наляво и надясно.

Още една кола обувка

И фамозно изглеждащия Citroen

А това явно е първата кола обувка

Не мога да разбера как двама души се побират, но ако са холандци, явно става.

Завършвам с тази леееко наклонена напред сграда. Впечатляващо!

На 6 май празнуваме един от най-големите християнски празници в годината – Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия. Св. Георги е покровител на овчарите и стадата. Срещу Гергьовден и на самия празник се извършват множество обичаи и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на основния животински продукт – млякото. Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги. Жената в ...

След сравнително добро представяне през последната четвъртина на 2011, изглежда, че продажбите на таблети, базирани на операционната система Android намаляват. Таблетът Amazon Kindle Fire беше една от причините за доброто представяне на Android през този период, но изглежда, ...

Българският ансамбъл спечели втори златен медал в Световната купа по художествена гимнастика. Националките, водени от Илияна Раева, бяха най-добри и в съчетанието с пет топки. Ансамбълът, в чийто състав са Михаела Маевска, Ренета Камберова, Елена Тодорова, Християна Тодорова, Катрин Велкова и Цветелина Найденова, получиха оценка 27.850 точки. Българските момичета изпревариха отборите на Италия (27.750) и Беларус (27.600).

Разработчик на приложения с псевдонима Zhovner наскоро привлече вниманието на специалистите по сигурността и потребителите на популярната програма за интернет телефония Skype, като описа начин за откриване на IP адресите на използващите приложението чрез просто въвеждане на тяхното потребителско име...

Имайки предвид, че съм чел единствено "Лолита" (и то преди 7-8 години), трудно мога да кажа, че Набоков ми е любим писател. По-скоро ми е интересен - очевидно е автор, който търси ярката провокация и няма нищо против да скандализира читателите си. Аз, като читател, избягващ безмозъчните книги, съм склонен да му се доверя и да видя какво ще ми предложи. Ето защо реших да прочета "Прозрачни неща".

Книгата е тънка и странна. Близо седмица след прочитането й все още не мога да я оценя и да я сложа в някаква категория. За това и няма да го правя. Ще споделя обаче впечатленията си.

Уж в центъра е историята за странен литературен агент, който се бои да прави нещата, които иска, но пък за сметка на това върши други, които не трябва. Това солидно вътрешно противоречие прави ежедневието му непредвидимо и напрегнато. Няма власт над това, което му се случва, и малко прилича на страничен наблюдател на собствения си живот. Веднага искам да направя следната уговорка - не се подлъгвайте, че сюжетно се случва кой знае какво. Събитията се броят на пръсти, но тук се появява стилът на Набоков, който се опитва да запълни празнотите и неяснотиите. Чрез дълга серия от спомени, размисли и будни съновидения авторът ни вкарва в съзнанието на нашия герой и в един момент успях да се изгубя в него. Леко плашещо е, когато всичко изглежда толкова неподредено. Подобен роман може да подейства дори леко оптимистично - "Е, моите проблеми май изглеждат несериозни, я да го давам по-спокойно". Това ще го отнеса към плюсовете на "Прозрачни неща".

Нещото, което ме изтормози обаче са тези дълги, почти безкрайни изречения, които се проточват като пътнически влакове. Въпреки че всяко едно е добре структурирано само по себе си, сякаш "вагоните" ми дойдоха в повече. Дано ме разберете. Ама какво да ги правиш, това са те руските класици (макар и по-съвременни в нашия случай), които се чувстват длъжни да демонстрират отличните си речникови и синтактични фокуси. Моя колежка, рускиня, сподели, че в руските училища този пространен изказ е умишлено търсен и носи червени точки към разказвателните ти способности. Но да не се откланям прекалено.

Всъщност почти приключих. "Прозрачни неща" определено няма да се хареса на всеки. На някои ще им се стори скучновата, на други - претенциозна, на трети - може би любопитна. При мен се случи по малко и от трите.

"Електронното правителство няма да се случи и към момента не го виждам, защото не се знае кой носи отговорност", каза президентът Росен Плевнелиев в четвъртък по време на оглавявания от него Съвета по конкурентноспособност и инвестиции. В петък, но от Париж, вицепрезидентът Маргарита Попова повтори безпокойството на президента. “Е-правителство изисква сериозни финансови ресурси, както и ясно поемане на отговорност", каза тя на среща с български студенти.

Това заяви финансовият министър Симеон Дянков пред “Дарик”. Заслужават го и така ще стане. Ако не са те то кой? Безкрайно кухата Кунева, зомбито Костов, бандита Гоце и вечния турчин Доган, направиха каквото им позволяваха силите да разрушат България. Сега дойде време да строим, а най-добре строи ГЕРБ.

Веселина Седларска

Кое е общото между споровете за Сребърния фонд и дебатите за закона за конфискация на имуществото? А между „Белене” и битовата престъпност? И между „всяко едно от случващото се у нас, за което се сетите” и „всяко друго от случващото се, за което се сетите”? Общото е липсата на доверие. Пълно отсъствие на доверие у всеки за всичко.

Ние не сме много склонни да обсъждаме неща, които не могат да бъдат докоснати, претеглени, измерени. Само че по време на криза най-важният показател, по който се преценява накъде лъкатуши кризата, е индексът на доверието. Съобщение от печата: „През април индексът на доверието на директорите на предприятия и потребителите в еврозоната се е свил значително, преобръщайки тенденцията след окуражителното начало на годината, предаде АФП, позовавайки се на информация на Европейската комисия.През април индексът за икономическото доверие е възлязъл на 92,8 пункта срещу 94,5 пункта през март. По този начин индексът е паднал на нивото си от декември.” Това с други думи означава, че в изгазването от кризата европейските държави са пак там, където са били през декември. Дори икономистите, които боравят предимно с числа, знаят, че под всичките пластове от причини за започването на криза стои проблем с доверието. Преди да се появят дефицитите от пари и работни места е имало дефицит на доверие.

Симеон Дянков може да извади много аргументи в полза на инвестирането на парите от Сребърния фонд в държавни ценни книжа. Аргументите ще звучат разумно и практично. Сметките ще са направени акуратно.  Но хората няма да подкрепят варианта парите за пенсии да се вкарат в оборот по една много по-важна от всякакви икономически обосновки и счетоводни аргументи причина – хората нямат доверие в Симеон Дянков. Лично в него и в това, което той олицетворява – властта. И няма нищо странно, че в случая си говорим за доверие – на практика Симеон Дянков иска от нас заем.

Дядо ми бил дал заем на съседа бай Халил. Съседът казал, че ще върне парите до сряда вечерта. Или друг ден, не помня, но историята помня добре, защото баща ми я разказа, за да я разказвам на децата си. Свечерявало се,  бай Халил не идвал, а парите трябвали на нашето семейство за следващата сутрин. Баща ми мърморел нервно. Дядо ми бил спокоен и мълчал. Ставало тъмно, баща ми пак предложил да потърсят пари назаем от друг за плащането сутринта, дядо ми пак казвал, че бай Халил ще дойде, нещо му се е случило, нещо му е попречило, не може да не дойде. Халил обаче не дошъл. Нашите си легнали скарани. Събудило ги тропане по вратата. Дядо станал и събудил баща ми да иде да отвори вратата. Той бил сигурен, че това е Халил, който носи парите. Нещо наистино му попречило, но пък и срядата все още не си било отишла, оставало час. Баща ми разправя, че ако дядо му бил казал „видя ли, казвах ти!”, щял да забрави урока. Но той нищо не му казал, само го събудил да отвори вратата. Да нямаш доверие на човек, който го заслужава, е също толкова вредно, колкото да имаш доверие на човек, който не го заслужава. Това беше урокът от тази случка, но аз не го научих, защото научаването не става с разказване, а със събуждане.

Ние нямаме доверие, че парите от Сребърния фонд ще заработят за нас, както обикновено започват да работят пари, които са инвестирани. Не защото не вярваме в ползата от „завъртените пари”, а защото не вярваме на хората, които ще ги завъртят. В България толкова т.н. инвестиции са загробили пари, защо да вярваме, че точно тази инвестиция няма да похаби парите за пенсии – това е логиката на съпротивата срещу това Симеон Дянков да се разпореди със Сребърния фонд. Симеон Дянков ни е поискал пари назаем, ние обаче се съмняваме, че той ще ги върне в сряда вечерта. До този момент Симеон Дянков не ни е дал никакво основание да вярваме, че можем да си лягаме спокойно, защото той стопанисва добре нашите пари. Ние му нямаме доверие.

Нямаме доверие, че законът за конфискация на имуществото ще бъде прилаган към тези, които са натрупали имущество по престъпен начин. Имаме съмнения, че ще бъде прилаган за разчистване на лични и партийни сметки. Нямаме доверие, че решенията за „Белене” се взимат на базата на обективни сметки и точни прогнози, извън отношението към Русия.

Доверието може да работи. Доверието може да създава. Без преувеличение, идеята за Европейски съюз е родена в миг на просветление за силата на доверието. Историята разказвал самият Жан Моне. Знаем го като човека зад новия икономически курс на Де Гол. Но той бил и човекът зад концепцията за единна Европа, която се свързва с Робер Шуман. Моне е стоял зад Шуман, той дори написал собственоръчно декларацията, която и до днес се знае като декларация на Шуман, само защото е била прочетена от него. Моне разказвал, че идеята просветнала в ума му при едно пътуване в Канада. Трябвало да се придвижи от един град до друг и попитал някакъв занаятчия на улицата с какво може да стигне до съседния град. Човекът, ковач, без да спира работата си, му казал, че няма  транспорт в тази посока, тъй че може да вземе коня му. А като си свърши работата, да го завърже пак там.

Моне разказвал, че тогава, когато непознатият кимнал към коня си и така разрешил по неочакван начин проблема му, той осъзнал връзката между неограничеността на пространствата, неограничеността на възможностите и неограничеността на доверието. По-късно Моне успял да направи това, което не се е удавало на нито един политик, философ, пълководец, тиранин – да започне обединяването на пространствата, на възможностите  и на доверието в нещото, което днес се нарича Европейски съюз. Неговата формулировка за  успех е много кратка: „Без хора нищо не е възможно. Без институции нищо не е трайно.”

Новина от печата: „Бизнес климатът се подобрява, обяви вчера Националният статистически институт, основавайки се на редовното си допитване до директори и управители на предприятия. Новината е изненадваща и радваща, защото буквално до вчера ни заливаха коментари, че България влиза в нова рецесия.” След тази новина и сравнението й с цитираната в началото ние трябва да изпитаме доверие, че Европа се влошава, но ние се подобряваме. Когато на пазара си купуваме картофи от Полша, домати от Гърция, краставици от Турция, ние трябва да имаме доверие, че сме по-добре от всички тях. Така щяло да бъде още през февруари, смята ведомството на Симеон Дянков, но тогава “спадът на промишленото производство нарасна до 4% спрямо февруари 2011 г.”, за което били виновни “влошената външна среда и наводненията в началото на месеца”. Забележете: спадът нарасна. Следващият път може би ще бъде: растежът спадна.

Съвсем в духа на финансовото министерство си правим извода, че когато спадът на доверието нараства, налага се растежът на имитациите да не спада. Ние вече сме стигнали майсторство в имитирането, което не може да бъде надминато – повече усилия и време ни отнема да имитираме, че вършим работа, отколкото ако я свършим наистина. Всичко това поддържа равнище на недоверие, което започва да ни парализира. Сребърният фонд? Не, не го пипайте, нямаме ви доверие. Няма да строим „Белене”! Не ви вярваме, щом така го решихте, значи по-добре беше да строим. Не строите магистрали, защото не ви пука, че народът се избива по пътищата! Строите магистрали, защото не ви пука, че народът асфалт не яде! Когато доверието се изчерпи до такава степен, че вече няма полезен ход – каква по-голяма криза от това?

         В. „Преса”

На 3 май, обявен за световен ден на медиите, се състоя разговор за мизерията на българската журналистика насред луксозната обстановка на хотел „Шератон” . Макар и да бях поканен ( и дори се изказах), не бях впечатлен особено от безобидната дискусия. Тя с нищо няма да накриви шапката на властелините на българската медийна нищета. Не беше споменат нито с намек дори фактът, че второ поредно правителство се радва на удобството да командва медийния парад чрез банката, в която е наредено на най-големите държавни фирми да държат парите си и чрез отчисленията от които съответният банкер изкупува с помощта на подставени лица на едро вестници, радиостанции, телевизии, сайтове и журналисти, обслужващи същата тази власт.

И все пак от устатата на чуждите гости на трибуната се чу поне една интересна информация, която си заслужава да достигне до публиката извън тесния кръг избрани слушатели в „Шератон”. Ето какво каза германският журналист Карл Гейбел:

„Освобождаването от властта на Държавна сигурност, поне за Германия, е много важен въпрос. В Източна Германия си имахме Хонекер и неговите тайни служби, както Румъния си имаше Чаушеску, а България – Живков. Но след 1990 г. нито един бивш служител на ЩАЗИ не бе оставен да работи в германските медии”.
В тази част от репликата му няма изненади. Но сега внимавайте да не пропуснете финала, който пропуснаха покрай ушите си любезните български участници в събитието, някои от които, съдейки по изкривените им от неприятно учудване физиономии, щяха да получат инфаркт – вероятно разпознаха себе си по аналогия:
„През миналата година 11 бивши служители на ЩАЗИ бяха разкрити, че работят в обществени радиостанции и телевизии. Всички те бяха уволнени без предизвестие. По същия начин медиите се освободиха и от сътрудниците на западногерманското разузнаване“, допълни Карл Гейбел без вероятно да си дава сметка колко е притеснил прикритите в България служители или агенти на миналите и наследилите ги тайни служби под претекст, че са полезни на днешната демократична България.

Ще добавя само, че след тежки трусове в респективните американски служби, подложени на тежък обстрел от законодателите заради случаи на нерегламентирани действия, в САЩ е забранено от десетилетия журналисти да бъдат вербувани. Надделяло е мнението, че журналистът служи на обществения интерес чрез своята независимост на мнението, а не чрез подчинеността на административни структури, чиито приоритетите се влияят от политическата конюнктура.

Нямам представа дали онези злодеи от ЦРУ, за които сме така отлично информирани предимно от самите американци чрез филмите им, нарушават все пак закона в това отношение. Но е впечатляващо, че такава забрана има и който я престъпи, ще бъде подсъдим, ако бъде уличен с доказателства. В братска Русия е друго: там си нямат филми срещу чекистите, но пък те са не само сред журналистите, но и най-вече на върха на държавата им. Как смятате, до кой модел се намираме по-близо?

Така е в Германия и в САЩ. А как е в съюзническата им България? Не ни се полага да знаем, а само да подозираме, че подозрителното мълчание по темата е форма на косвено признание, че тук е „малко” по-различно: толкова, колкото е и по отношение на откровеното пазаруване на журналисти по тарифи, каквито биха впечатлили колегите с несравнимо по-високите изисквания за заплащане в Германия и САЩ.

Споменатият Карл Гейбел назова и тавана на позволената сума за подаръци, които журналистите имат право да получават в Германия: 35 евро. Бедните! Тук се смята за нормално цели делегации от избрани редакции да бъдат разхождани до другия край на света, след което дружно да пишат колко прекрасна руска атомна централа имало в Китай, за оправдаят вложените в тяхната разходка хиляди долари. Също така на никой не му пука, че докато едни утвърдени именити журналисти ги гонят от работа чрез унизителни предложения от по 400 лева на месец, други ги купуват за по 5 и 7 хиляди лева на месец, както стана с трансфера на две лица от новините на Нова телевизия ( на трети техен колега, както вече писах, са предлагали дори 12 хиляди месечно за същия трансфер!) в ТВ 7, луксозна рожба на споменатата врътка с държавните пари в иначе частната Корпоративна търговска банка. Да не говорим за началника им Бареков, платен в пъти повече от подчинените му четци на новини, който парадира с богатство, натрупано от искрен напън-направо от сърце- на попрището на медийното слугуване.

Единственото, което все пак звучи успокояващото на фона на статистиката за Германия, е ,че там има приблизително толкова журналисти, колкото и у нас- около 40 000 души. Все пак си приличаме по нещо!

И си мисля: кога ли ще победи този пусти комунизъм у нас? При толкова много роби на труда, победата ни срещу прогнилия свят на капитализма ни е гарантирана. Трябва само да въстанем и да се освободим от веригите си. Защото, в огромната си част няма какво да губим, освен тях.

На 3 май, обявен за световен ден на медиите, се състоя разговор за мизерията на българската журналистика насред луксозната обстановка на хотел „Шератон” . Макар и да бях поканен ( и дори се изказах), не бях впечатлен особено от безобидната дискусия. Тя с нищо няма да накриви шапката на властелините на българската медийна нищета. Не беше споменат нито с намек дори фактът, че второ поредно правителство се радва на удобството да командва медийния парад чрез банката, в която е наредено на най-големите държавни фирми да държат парите си и чрез отчисленията от които съответният банкер изкупува с помощта на подставени лица на едро вестници, радиостанции, телевизии, сайтове и журналисти, обслужващи същата тази власт.

И все пак от устатата на чуждите гости на трибуната се чу поне една интересна информация, която си заслужава да достигне до публиката извън тесния кръг избрани слушатели в „Шератон”. Ето какво каза германският журналист Карл Гейбел:

„Освобождаването от властта на Държавна сигурност, поне за Германия, е много важен въпрос. В Източна Германия си имахме Хонекер и неговите тайни служби, както Румъния си имаше Чаушеску, а България – Живков. Но след 1990 г. нито един бивш служител на ЩАЗИ не бе оставен да работи в германските медии”.
В тази част от репликата му няма изненади. Но сега внимавайте да не пропуснете финала, който пропуснаха покрай ушите си любезните български участници в събитието, някои от които, съдейки по изкривените им от неприятно учудване физиономии, щяха да получат инфаркт – вероятно разпознаха себе си по аналогия:
„През миналата година 11 бивши служители на ЩАЗИ бяха разкрити, че работят в обществени радиостанции и телевизии. Всички те бяха уволнени без предизвестие. По същия начин медиите се освободиха и от сътрудниците на западногерманското разузнаване“, допълни Карл Гейбел без вероятно да си дава сметка колко е притеснил прикритите в България служители или агенти на миналите и наследилите ги тайни служби под претекст, че са полезни на днешната демократична България.

Ще добавя само, че след тежки трусове в респективните американски служби, подложени на тежък обстрел от законодателите заради случаи на нерегламентирани действия, в САЩ е забранено от десетилетия журналисти да бъдат вербувани. Надделяло е мнението, че журналистът служи на обществения интерес чрез своята независимост на мнението, а не чрез подчинеността на административни структури, чиито приоритетите се влияят от политическата конюнктура.

Нямам представа дали онези злодеи от ЦРУ, за които сме така отлично информирани предимно от самите американци чрез филмите им, нарушават все пак закона в това отношение. Но е впечатляващо, че такава забрана има и който я престъпи, ще бъде подсъдим, ако бъде уличен с доказателства. В братска Русия е друго: там си нямат филми срещу чекистите, но пък те са не само сред журналистите, но и най-вече на върха на държавата им. Как смятате, до кой модел се намираме по-близо?

Така е в Германия и в САЩ. А как е в съюзническата им България? Не ни се полага да знаем, а само да подозираме, че подозрителното мълчание по темата е форма на косвено признание, че тук е „малко” по-различно: толкова, колкото е и по отношение на откровеното пазаруване на журналисти по тарифи, каквито биха впечатлили колегите с несравнимо по-високите изисквания за заплащане в Германия и САЩ.

Споменатият Карл Гейбел назова и тавана на позволената сума за подаръци, които журналистите имат право да получават в Германия: 35 евро. Бедните! Тук се смята за нормално цели делегации от избрани редакции да бъдат разхождани до другия край на света, след което дружно да пишат колко прекрасна руска атомна централа имало в Китай, за оправдаят вложените в тяхната разходка хиляди долари. Също така на никой не му пука, че докато едни утвърдени именити журналисти ги гонят от работа чрез унизителни предложения от по 400 лева на месец, други ги купуват за по 5 и 7 хиляди лева на месец, както стана с трансфера на две лица от новините на Нова телевизия ( на трети техен колега, както вече писах, са предлагали дори 12 хиляди месечно за същия трансфер!) в ТВ 7, луксозна рожба на споменатата врътка с държавните пари в иначе частната Корпоративна търговска банка. Да не говорим за началника им Бареков, платен в пъти повече от подчинените му четци на новини, който парадира с богатство, натрупано от искрен напън-направо от сърце- на попрището на медийното слугуване.

Единственото, което все пак звучи успокояващото на фона на статистиката за Германия, е ,че там има приблизително толкова журналисти, колкото и у нас- около 40 000 души. Все пак си приличаме по нещо!

И си мисля: кога ли ще победи този пусти комунизъм у нас? При толкова много роби на труда, победата ни срещу прогнилия свят на капитализма ни е гарантирана. Трябва само да въстанем и да се освободим от веригите си. Защото, в огромната си част няма какво да губим, освен тях.

Share on Facebook

В словото си на 4 май в Берлин Нели Крус (ЕК, Цифров дневен ред) на практика говори за  изгледите за поражение  на АСТА, а според EUobserver говорителят й обявява провала на АСТА като факт от политическата реалност.

Aкцентът в словото на Крус е за необходимостта от баланс между свобода и сигурност, но в свят  без  SOPA и  без ACTA. 

2012 г. ще е изпълнена с много празнични емоции по случай 30 годишнината от написването на книгата на Роалд Дал "Г.Д.В.", съобщава сайтът Детски книги.

И ако всеки ден може да се превърне в Ден на Роалд Дал, то от 1. юни всички желаещи могат да се включат в организираните от фондацията на Роалд Дал кампания и да покажат на целия свят своите буркани, пълни с шантави мечти!

Освен добродушния великан, специализиран в улавянето, създаването и сбъдването на мечти, през 2012 г. празнуват и от Puffin Classics - отново 30-годишнина :) Как ще отбележат от издателството своя юбилей, прочетете в публикацията на Детски книги.

Изследователи проведоха проучване, което показа, че ако игнорираме електронната си поща по време на работа, денят ни ще е по-малко натоварен. В проучването участвали тринайсет доброволци, които се подложили на петдневна "имейл диета" - те не трябвало нито да четат, нито да пращат имейли. През три от...

И аз мога да претендирам да съм пазител на ортодоксалните ценности- например в музиката. Защото консервативно предпочитам да я слушам и да откривам в нея хубавото, отколкото да я „гледам” под формата на шоу, което търси провокацията самоцелно, за да се харчи. За мен не достатъчно едно шоу да е зрелищно, то трябва да задоволява изискванията ми в музикално отношение, а това не е силната страна на Мадона. Именно по тази причина си позволих критична статия за нейния концерт на 29 август 2009 г. в София и отнесох доста нападки, включително злобни забележки, че тя е световна величина, а аз съм нищожество, което завижда на славата й ( сякаш изобщо може да ми мине през ум подобно „състезание”)…Доста тъпо, но съм свикнал…

Приликите между скромната ми позиция и ортодоксалното заклеймяване на Мадона обаче свършват дотук, за да се появят въпросите, породени този път от сходната църковна атака срещу друга световна звезда, запътила съм към София.

„Не бива да се прокламира онова, което е грях“, ангажирано оповести в аванс Знеполският епископ Йоан, който пожела да ни предпази от покварата на Лейди Гага, чиито концерт предстои тук три години след изявата на Мадона. Както се вижда, линията на представители на висшия Клир срещу порока е последователна в това отношение. Пловдивският митрополит Николай не само анатемоса Мадона, но и след това свърза непослушанието ни да я слушаме и гледаме със смъртта на 15 българи в Охридското езеро. Това било наказание за богохулството на Мадона, прослави се през септември 2009 г. с простотията си самозабравилият се православен талибан, купувайки си съмнителна световна слава с това. Чак в лондонския „Дейли телеграф” забелязаха „явлението” със самоназначилия се за Велик инквизитор от Пловдив.

Но възниква питането: това ли е най-голямата загриженост, която БПЦ трябва да проявява и защо тя звучи така самотно и избирателно срещу точно определени грешници от западен тип и произход, докато наоколо гъмжи от каква ли не „родна” поквара, която никак не тревожи гнусливите носове на митрополитското високомерие, вирнато над проституцията, корупцията, лъжата, лицемерието, лакомията, характерна за публичния образ на доста дядовци, облечени в църковна власт?

Отговорът на този въпрос бе даден косвено от руския патриарх Кирил при посещението му в България, който откровено зададе тона на уж автокефалната ни църква, която, впрочем, се е преборила във възрожденското ни минало за своята независимост от руските и гръцките претенденти за попечители на българското православие в тежка битка с руския имперски натиск. В типичния за него и служението на руската църква на имперските задачи, поставяни от Кремъл, руският патриарх употреби светската думичка „глобализация” като сигнал с какъв дявол трябва да се борим.

Именно глобализацията, според доктрината на путинизма, залагащ на руския национализъм и православно-славянската му патерица, трябвало да бъде нашия общ враг. Казал го е пред Цецка Цачева, която, както се разбра от прессъобщението, не е възразила на внушението в качеството си на председател на Народното събрание на глобализираната като част от евроатлантическите структури България. Цачева си харесва с(ъ)ветските неща по нейния си начин- това се вижда и от една нейна снимка от посещението й във Виетнам, където си е направила фотосесия с кукла на виетнамска боркиня срещу Америка, т.е. срещу самия сатана в пъкъла на глобализирания днешен свят.

Понеже поводът за поредното заклеймяване на повея на глобализацията в България е съвсем конкретен, нека да попитам и аз съвсем конкретно: защо толкова ранимата душа на духовните ни пастири не се възмущава и от путинизацията на България? Тук непрекъснато ни облъчват с пратеници от породата и ранга на Йосиф Кобзон, който е сред най-яростните рекламни лица на путинизма в Русия ( и у нас). Същият наскоро не бе допуснат в САЩ, отказаха му виза поради връзките му с подземния свят- нещо, което е отлично известно и в България.

Някои могат да не помнят, което винаги е удобно за апологетите на борбата със „западното влияние” ( както се наричаше борбата срещу глобализацията при комунизма), но Кобзон беше попаднал в центъра на бандитски разправии и беше пребит на българското Черноморие в зората на избухналата със съветско благоволение демокрация у нас. Но той не разлюби своята България, която явно наистина си е негова- непрекъснато ни напомня: „Моя страна, моя България”, продавайки ни този евтин трик отново и отново пред просълзените от умиление очи на русофилите. На никой не му и минава през ум на този виден деец на сливането на официалната с подземната власт в Русия да бъде отказана виза за България, камо ли пък да го заклейми морализаторски. Той и такива като него са добре дошли в тяхната си България- пазаруват с господарско самочувствие имоти, чиновници и журналисти, които обслужват интересите им. Защото покварата на престъпността не тревожи сродните души.

Щеше да е много просто, ако въпросът можеше да бъде сведен до това да се направи еднозначен избор между глобализацията и путинизацията на България. Простичките решения обаче понякога са сложно нещо: трябва да има база за сравнение и някаква равнопоставеност в условието на задачата. Когато обаче от едната страна на кантара виси тежестта на църквата, благосклонната на държавата в същата посока, руските капитали и сивата им икономическа власт, тогава леката музика на „глобалния” грешен свят олеква като някаква алтернатива, каквато и без това не е, макар да се опитват да я превърнат в пропагандна мишена за заклеймяване на „вредното западно влияние”- едно клише, с което поколения българи бяха тровени и отново бива рециклирано от бунището на комунистическата пропаганда.

Share on Facebook

Няма нужда да доказвам подробно непоследователността на действията на управляващите в България. В това са убедени повечето мислещи хора. Но ако все пак някой не го е забелязал, ето един пример:

Част от администрацията ще се мести извън София. За няколко дни представителите на правителството смениха няколко пъти и термина – от децентрализация, минаха през деконцентрация и засега са на релокация. Бих им предложил да обсъдят и термините дислокация и репатрация. Идеята е чиновниците да бъдат по-близо до гражданите, които имат нужда от техните услуги, да се разтовари столицата и да се създадат работни места за образовани хора и извън София. И ако това беше внимателно обмислена стратегия, щях да съм най-ревностният защитник на това начинание. А дали е внимателно обмислено?

Погледнете картата на магистралите в България – построени, строящи се и планирани. Нещо прави ли ви впечатление? Това е карта на София и на пътищата към София, не е карта на България. Сега се опитайте да предложите на земеделците от Северна България, където са най-големите производители, бърз и качествен път до Пловдив. Такава линия на картата липсва.

Някой спомена, че митниците трябвало да бъдат в Русе. Сериозна част от работата на митниците е съсредоточена на турската граница, това е входът към Европейския съюз. Да виждате линия, която свързва Свиленград с Русе?

Ако идеята за релокацията (към днешна дата) e стара идея на управляващите, картата нямаше да изглежда така. Всичко е ясно, нали?

“Пари няма” е цинична индулгенция за обща консумация. В действителност, пари има. Дори и днес. Но не за всички, а за избрани. Те сякаш никога не свършват за тях. Само дето многократното финансиране на частните им проекти с публични средства под благовидния предлог на имагинерен обществен интерес, не прави харченето по-справедливо.

Интернет е един от най-големите врагове на хартията, но двете неща си съжителстват в мир поне на едно място - проекта ReaDIYmate, който в момента набира дарения в краудсорсинг сайта Kickstarter. Хората зад този проект - Марк Шарерон и Оливие Мевел - изобретиха хартиени играчки, които поддържат връз...

Растенията в саксии са не само естетично, но и полезно решение за всеки дом. Поддържането им, обаче, за много хора е досадна или дори трудна работа. Затова една швейцарска фирма на име Koubachi реши да разработи джаджа, която да върши тази работа вместо нас и да поддържа стайните растения живи в нее...

Скандалът около неточността, открита в автобиографията на шефа на Yahoo Скот Томпсън (на снимката по-долу) продължава с пълна сила. Вчера ви уведомихме, че от борда на компанията са решили да разследват поправката в професионалната биография на Томпсън, за да разберат дали действително тя е "непредн...

Известният сляп адвокат по човешки права Чен Гуангченг (Chen Guangcheng), който се оказа в центъра на вниманието във връзка с бягството му от домашен арест, разказва, колко пари на данъкоплатците са изразходвани от режима на комунистическата партия за неговите надзиратели… На 27 април Чен разпространи свое видео-обръщение до премиера на Китай Уен Джябао. Наред с другите неща, в обръщението си адвокатът призовава Уен към задълбочено разследване на корупцията, свързана с отделените от правителството в продължение на няколко години средства за поддръжка на неговите надзиратели. Според адвоката на Чен за миналата година ...

Вчера четох един доклад на сайта на министерски съвет. Не се притеснявайте. Аз от време на време чета сайта на министерски съвет, но иначе съм добре. Та това, което четох, беше годишен доклад за състоянието на националната ни сигурност. Със строга аналитичност сигурността беше разделена на финансова, икономическа, енергийна и т.н. по различните сектори и министерства. Говореше се, разбира се, и за социална сигурност и по-специално за това кои са онези неща, които я застрашават. Казват се няколко думи за образованието, няколко думи за здравеопазването, казват се и за демографията. Обаче като основна опасност за социалната сигурност, а оттам и за националната такава, се сочи бедността. Дори се поставя „национална цел”: до 2020 бедните в България да намалеят с 260 000 души. Всеки рекламист би посъветвал авторите на доклада, че националната цел ще звучи много по-убедително, ако се каже, че до 2020 бедните ще намалеят с 261 852 души, но това е тема на друг разговор. Сега разсъждаваме върху бедността като заплаха за националната сигурност.

Наистина бедността е голямо зло. Тя десоциализира хората, озлобява ги, поражда престъпност, руши нравите и в крайна сметка вгорчава и обезсмисля живота. Никой не иска да е беден, но сякаш досега не е измислена рецепта срещу бедността. Или пък е измислена, но, кой знае защо, никой не ни я предписва. Или пък, дори някой да ни я предпише, ние, кой знае защо, не я изпълняваме. Рецепта всъщност има и тя е твърде проста: да се говори истината и да се спазват правилата.

От много време, може би от Гутенберг насам, по целия свят е прието да се говорят неистини. Основен принцип е: „има неща, които ще кажем, но никога няма да направим; има неща, които ще направим, но никога няма да кажем за тях”. Така се раждат митовете на публичното говорене. Един от тези митове е, че можем да харчим пари, които не сме спечелили, и че можем да ползваме блага, които не сме произвели. Този мит докара световната финансова и икономическа криза и пак той продължава да я задълбочава, като я превръща в криза на ценностите и идентичността. Наскоро ми попадна едно социологическо проучване, в което между другото имаше и въпрос, който звучеше горе-долу така: „За какво трябва да се харчи държавният бюджет: за социални помощи и придобивки или за инвестиции в производства”. 85% от хората бяха отговорили за социални придобивки,а само 15% за инвестиции в производства. Ако аз участвах в писането на анкетата, веднага след този въпрос щях да включа и един друг: „Ако постъпим така с тазгодишния бюджет, колко пари за социални придобивки ще има в следващия?”. Има два вида мислене. Според единия хората са функция от държавата, според другия държавата е функция от хората. Според първия трябва да има богата държава, която да направи гражданите си богати, според втория трябва да има богати граждани, които да направят богата държавата си. Според първия някой трябва да ни даде, според втория трябва сами да си вземем. Първият начин на мислене води до бедност, а спасението от бедността е вторият начин на мислене. Ето това е истината. Да се говори тя и да се разбира, е първата част от рецептата против бедност.

Втората част е да се спазват правилата. Обществото съществува заради закони и посредством закони. Няма никакъв смисъл от законите, ако те не се спазват. Върховенството на закона е една от фундаменталните ценности на демокрацията. Ако не се спазват официалните закони, започват да действат други, близки до природните, които в повечето случаи не са в интерес на обществото, превръщат обществото в глутница, а цивилизацията – в първобитност. Общоизвестен факт е, че богатството на обществото се създава от свободния предприемачески дух да неговите членове. Но този дух може да вирее само в условия на законност и ясни правила. Ако малките и средни предприятия са смазани от нечестна конкуренция от страна на монополи и интернационални корпорации, ако са задушени от местни олигарси, които чрез корупция са се сраснали с държавата и формират печалбите си, като заобикалят законите и потъпкват свободната и честна конкуренция, ако държавният апарат се използва за терор и отстраняване на бизнес конкуренти, ако държавата се замесва пряко в организирана престъпност, ако посяга на свободата на словото, ако манипулира общественото мнение и фалшифицира волята на хората, ако единственият начин да просперираш е да влезеш в някоя корупционна схема, тогава обществото ще бъде бедно и трябва да се сърди за това единствено на себе си. Престъпването на законите, подмяната на правилата с първобитни механизми на оцеляване и надмощие, води до бедност. Обратно – спазването на установените правила и цивилизованите процедури е спасение от бедността. Това е и втората част от рецептата.

Ето на какви мисли може да те наведе четенето на разни сайтове като този на министерски съвет. Ако не сме богати, ако сме бедни, то не е защото някой световен злодей го е решил, а защото ние сами сме решили така за себе си. И после в разни доклади се отчита, че собствената ни бедност е заплаха за собствената ни национална сигурност. Ами, хайде тогава да забогатеем! Не е невъзможно. Да го направим, ако не за себе си, то за националната сигурност. Мисля, че тогава ще се чувстваме по-добре и ще си говорим по-ведри неща. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Завръщането на българските медици придружавани от първата дама на Франция - Сесилия Саркози Снимка: Ройтерс

Разкритията на френското списание Les Inrockuptibles за договорка между Кадафи и Саркози, довела до освобождаването на българските медици в Либия срещу обещание за доставка на ядрена централа и ракети, не предизвикаха особен интерес във Франция преди втория тур на президентските избори.

Информацията остана в сянката на друг "либийски" скандал, свързан с финансирането на предизборната кампания на Саркози през 2007 г. Сайтът Mediapart публикува документ, за който се твърди, че идва от либийските спецслужби. В него пишело, че либийците са одобрили финансиране от 50 млн. евро за кампанията на Саркози. Президентът-кандидат яростно отрече и заведе дело за клевета, а Mediapart заведе контраиск за набеждаване. В няколко поредни изявления либийски официални лица от правителството на Кадафи и от сегашната власт опровергаха и потвърдиха истинността на документа.

Либийската тема не беше засегната в предизборния дебат на Саркози и Оланд. Френските медии коментираха, че щабовете на кандидатите са се договорили да няма замерване с компромати. Преди дебата соченият за фаворит Оланд каза лаконично, че случаят е в ръцете на правосъдието.

Българските медици - разменна монета или препятствие за икономическия интерес към Либия?

Разкритията на Les Inrockuptibles предизвикаха силен интерес в България и бяха коментирани от политици и медии. Бившият външен министър и настоящ евродепутат Ивайло Калфин разви пред в. Преса тезата, че медиците "не са били разменна монета, а пречка за сключване на икономически споразумения за много големи суми".

Биволъ потърси за коментар автора на статията в Les Inrockuptibles, който твърди, че разследването му е базирано на конфиденциални дипломатически телеграми, разменени между Париж и френското посолство в Триполи. Мишел Депра (Депраткс) e бивш журналист от сайта Bakchich.info. Автор е на документалните филми Садам Хюсеин: процесът, който няма да видите (2004), ГМО: разследване, което обвинява (2005), НЛО: разследването на армията (2008) и Как убих Пиер Голдман (2010).

Биволъ: Видяхте ли конфиденциални документи, в които пише за дипломатически преговори на България и ЕК за освобождаване на медиците? Дали Франция е била "самотен ездач" на финалния етап или е съгласувала дипломатическите си действия?

М.Д. Не, не видях нито един дипломатически документ, в който да са цитирани преговори с български и европейски дипломати. Документите, които видях сочат, че Франция е държала картите, способни да убедят Кадафи да освободи сестрите: ядрена централа и военно споразумение. По същия начин Кадафи, със сестрите, е държал средство да изисква все повече и повече от Франция.

Б: Според бившия български министър на външните работи Ивайло Калфин медиците не са били разменна монета, а пречка за икономическите преговори. Какво мислите за този анализ?

М.Д. От дипломатическата комуникация излиза, че двете досиета са били тотално преплетени. Най-напред Франция съобщава на Кадафи, че ще подпише споразумение, включващо ядрена мощност, ако Кадафи освободи сестрите. Кадафи известява в отговор, че атомът ще тежи много в развитието на събитията. Париж изпраща на посланика си текста на ядреното споразумение, който трябва да бъде предаден на Кадафи единствено ако сестрите бъдат освободени. Следователно медиците са послужили за покачване на мизата в икономическите преговори между Саркози и Кадафи.

Б: В дипломатическа грама посланикът на САЩ в София твърди, че европейският преговарящ Марк Пиерини му е споменал, че емирът на Катар е платил за освобождаването на сестрите. Намерихте ли следи от такава финансова интервенция в документите?

М.Д. Не, никаква следа няма за това в документите, с които се запознах.

Вероятно вече сте свикнали да чувате мнението, че анонимността в интернет е мит и е трудно постижима. Интернет всъщност е една хиперсвързана среда, в която търгуваме с информация за себе си. Тази информация е под най-различна форма – какви са интересите ни, какви книги четем, … Подобни статии:

1. Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете да печелите с PowerVoice /видео/
2. Пламен Петров: един професионален аматьор

Ако някой от вашите сайтове или вътрешни страници е променил своя Page Rank, трябва да знаете, че това е поради ъпдейт, който е направен от Google. Както повечето SEO специалисти знаят, Google ъпдейтват Page Rank показателя на сайтове от 3 до 4 пъти годишно. И … Подобни статии:

1. Google Image Preview ъпдейт
2. Какво прави едно SEO добро SEO?

От Google официално обявиха, че сериозните промени в Google News вече са факт. Желанието на Google да интегрира своята социална мрежа в повечето си продукти започна да си личи изключително ясно. Потребителите на Google News в САЩ вече ще могат да се радват на нов … Подобни статии:

1. Google интегрира YouTube и Google+
2. Google+ пуска check-in за мобилни телефони