Истанбул: Уикенд сред лалетата (2): Гюлхане, Златният рог и Фенер

Продължаваме с приключенията на Вили в Истанбул. Започнахме с пристигането ѝ в Истанбул, днес ще видим къде могат да ви „изненадат“ в Истанбул :) (Позволих малко повече от обичайното да добавя мои коментари и уточнения в текста – докато Турция все още ми е прясна в главата :), надявам се авторът да не се сърди :) – бел Ст.) Приятно четене:

Истанбул: Уикенд сред лалетата

част втора

Гюлхане, Златният рог и Фенер

  Мехмед се захилва просто до ушите, сочи ми къде да допра картата и отривисто клати глава: Си, си... евет! - след което с жест дава "о'кей", връцва се и като някой призрак се разтваря в приглушеното осветление на етажа. Гледайки малко недоумяващо след него, отварям полека вратата и влизам. Полумрак. Завесите на прозореца изглежда са доста плътни. Пускам чантата на пода. Понечвам да пъхна картата, за да ми тръгне тока, но в същия момент виждам през открехната врата на банята, че вътре свети... о, ама то има карта! Хий, сбъркала съм стаята! Грабвам си чантата, посягам към дръжката на вратата с намерение тихичко да се изсухля преди да са ме усетили, и в този миг някой ми дръпва и пуска чантата, и едновременно с това ме сграбчва изотзад. Боже! Затиска ми устата с длан, задърпвам се паникьосана... ама егати железните ръце има тоя мъж... определено е мъж... И май е гол!... Ама, че късмет! Божичко, ми сега?! Дърпам се неистово... к'ъв е тоя, културист ли ня'къв... съжалявам, извинявам се, не е нарочно - ама, защо не си маха ръката от устата ми, за да му го кажа?!... Ама, какво.. какво, по дяволите, иска тоя?!... Не мога да повярвам - нали хотела не е някой долнопробен, та евентуално, нали... и не мога да се обърна, мамка му... как ме е стиснал само... В един миг разбирам, че той всъщност май нищо не ми прави, просто ме е притиснал здраво към себе си и с длан ми е запушил устата... Хийй... ама... ама какво прави тоя бе?! - целува ме по косата?!?... това тяло... и... хм... да... ухае... лееко... познато... Е, ми мъж, к'во! - да не би само едно куче да се казва Шаро... Не... не може да бъде, няма как да се телепортира... нали вчера се чухме... в колко... да, 19:15-19:20 ч. снощи... Но ТОЙ трябва да пристигне довечера! О, има нещо гнило... Притихвам и мъжът отпуска хватката. Рязко се извъртам и прицелвам едно коляно в гордостта на мъжете - хак ти е, копеле гадно!! Ооо!... - свива се - Ма ке коза фай, пер дио! /ма какво правиш, за бога/... Мадонна!

Хаа!.. Анджело!

Анджи?! Ами ти какво правиш тука бе? Кога дойде? Защо не ми каза? Защо траеш и ме стискаш така? Акъла ми изкара, бе! - Пляс по китарата - Нá ти сорпреза на тебе сега! Ами, станало така, че за днес (петък) нямал нищо особено важно за правене, и нали си пада по сорпрезите, направил резервацията за от четвъртък. Знаеше, че ще пристигна в петък сутринта. Самолетът му излетял в 19:35 снощи. (И ми се обади минути, преди да излети - как си миличко, кога тръгваш, липсваш ми... ала-бала). Пристигнал към 23ч. в хотела, наспал се, и вече бил буден, когато чул, че отварям вратата. Е, да, ама втората част от изненадата му му излезе през носа - не бил предвидил коляно в чатала :D Закуска, кафе с дъра-бъра за около час и нещо, и ааа без, няма тън-мън - прокурора е наказан, задето така зловещо ми изкара акъла - никакви цуни-гуни, веднага тръгваме из Истанбул :) Тъй като Анджело не е бил преди в Истанбул, няма никакви предпочитания къде да ходим. Казва да се съобразявам със себе си, а не с него - където и да е, всичко ще му е ново и интересно. Ами, аз искам да ходим най-вече из парковете, заради лалетата, но пътьом ще решаваме къде да спрем. Качваме се на трамвая за две спирки. Апропо, с картата Истанбул пас могат да пътуват едновременно и двама души, просто двамата се маркират последователно. И ние също така пътувахме. Според моя план, ще му покажа набързо и ще му кажа по няколко думи за Хиподрума, Синята джамия, обелиска, фонтана, Св.София и Топ Капъ, и после ще се спуснем по бившата уличка на VIP-персоните на империята, за да влезем в Гюлхане парк. [caption id="attachment_31597" align="aligncenter" width="619" caption="Архитектурният шедьовър Света София"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Египетският обелиск на Хиподрума - специален подарък за владетеля, докаран от Карнак."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Из стария град, Синята джамия на заден план"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Куполите на Синята джамия отвътре"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="VIP-уличката край стените на Топ Капъ - по време на империята на нея са били къщите на някои везири и чуждестранни дипломати. Днес красивите кокетни къщи нагоре по уличката (но от тук не се виждат) са собственост (пак) на богати хора."][/caption]    

В парка Гюлхане

–  ура, няма лудница!  :)  Може би защото все още е сутрин. Има много малко разхождащи се хора, и ние спокойно се наслаждаваме на феерията от лалета и теменужки, и въобще на всичко. Ооо, красиво... красивооо... Душиците ни звънтят от удоволствие... Златни им ръце на турските озеленители! (паркът Гюлхане е „задния двор“  на двореца Тап Капъ – бел.Ст.) [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Паркът Гюлхане"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Паркът Гюлхане"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Паркът Гюлхане"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Паркът Гюлхане"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Паркът Гюлхане"][/caption]   По едно време отнякъде нахлуват групички, момичета най-вече, от горните класове. Паркът се оглася и от смехове (не само от птичките)... Направихме си поредната фотосесия, седим на една пейка, отмаряме и бърборим небрежно. Една групичка от 5-6 момичета - хоп, спира при нас: Хелоу!... Хау ар ю?... И започват да ни разпитват откъде сме, колко време ще сме в Истанбул, харесва ли ни града, идвали ли сме друг път... А! Ама как, защо аз казвам, че съм от България, той - от Италия, а говорим на английски? - недоумява най-отворката и явно най-знаещата английския. В този момент Анджело се ухилва и ѝ задава въпроса дали смята да става следовател като завърши училище, щом така разпитва. И всички шумно се разсмиваме. Момичето, а и останалите, ни обясняват, че правели този "номер" да се заприказват с чужденци, с единствената цел да си тренират английския. След малко си пожелаваме разни хубави неща и те продължават нататък по алеята. Ние също тръгваме, но към терасата над Босфора, разсъждавайки, че тези деца постъпват находчиво с тези си случайни разговори. (Паркът Гюлхане е едно от наистина малкото места в Истанбул и вероятно – Турция, където по пейките седят влюбени двойки. По улиците, извън космополитните части на Истанбул, е изключителна рядкост да срещнете гаджета. Така че Гюлхане е като мостовете на Сена :) – бел.Ст.) [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Апропо, да спомена - от есента насам Анджи изкара 6-месечен курс по английски и на 30 март успешно взе сертификат за ниво. Ако не го размързи, може тази есен да продължи. Но аз малко се съмнявам, понеже сега се разбираме съвсем добре и може да реши, че и това му е достатъчно. Освен това, той знае вече и към 50 български думи и изрази. (Казвам го, защото познавам и чужденци, от 5-6 години женени за българки и знаещи само 5-6 български думички).  

Точно по обед влизаме в Йени джами

на площада с гълъбите пред моста Галата (или по-скоро джамията пред Египетския пазар :) – бел.Ст.) [caption id="" align="aligncenter" width="526" caption="Йени джамия"][/caption] Анджи за втори път днес зяпва от възхищение пред ислямското изкуство. Ееми, нали е италианец и си има гени за изкуство.  А и определено си пада естет  :) За който не е влизал все още вътре - тази джамия, подобно на Синята, е изцяло изписана отвътре, но нюансите са по в зеленкаво. Макар да е строена през 1600 и някои си години, наричат я "Йени" /нова/, защото е последната, строена по маниера на прочутия архитект Синан, който е построил Сюлеймание (в Истанбул) и Селимие (в Одрин) (а така също – софийската джамия Баня Баши, както и черквата Свети Седмочисленици – бел.Ст.)   Джамията е направена за валиде-ханъм, т.е. майката на султана. Но поради липса на достатъчно средства са я строили близо сто години. Вътрешното разкрасяване е направено под наблюдението и ръководството на няколко валидета. Може би затова е така красива, защото са участвали и жени ;)... Е, аз я намирам за красива.   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Йени джами отвътре"][/caption]  

Молитвата тъкмо започва. Един чичо подканва чужденците да излязат навън,

докато трае намазът. Аз бързо дръпвам Анджи да седнем на килима пред лявата колона - там сякаш пó не се вижда от входа, и хем да си починем малко, хем да погледаме. Между другото, килимите в джамиите им са страхотни - дебели, чисти, меки и топли - направо може да си дремнеш там  ;)   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Йени джами – ходжата вече вика отвън, вярващите започват да заемат позиции, ние се скатаваме до колоната - ако не ни изхващат и изгонят, ще погледаме малко как правят връзката с Аллах ;)"][/caption]   Следващата точка от плана ми е да дръпнем един тегел през

Египетския пазар

Той също е там, на минута-две от тази джамия. Убеждавам Анджи да не купуваме нищо - тук хем е по-скъпо, хем да не го мъкнем после цял следобед из града. - Може да се върнем в хотела да го оставим, пък после пак може да излезем.. А? - Не може, скъпи - не се хващам на тая въдица ;) Забрави сега за хотела, връщаме се чак по тъмно, след вечеря. - Но не ти ли се спи, цяла нощ си пътувала, мия белла? Къде ще ходим още? - Споко, не ме мисли, спах. Сега отиваме да пием кафе в Пиер Лоти. Хайде на корабчето.   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Египетски пазар"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Минарето отзад е на Йени джами, а тези китки са като островче, точно по средата между платната на булеварда пред моста Галата."][/caption]   Да, ама се оказва, че корабчето скоро е заминало, а следващият курс е след около час и половина. Инфо:  Фериботът, който циркулира по Златния рог, е всъщност едно корабче, което изпълнява всички курсове. Началната му спирка се намира отляво на моста Галата и вляво от стоянката на TurYol Още - от спирката на TurYol тръгват и корабчетата за Босфор-тур, т.е. разходката по Босфора, която трае 1,5 ч. и струва само 12 турски лири, ако си я направите самостоятелно. Или 25 и нагоре евро, ако сте с тур-оператор. (потвърждавам и искрено препоръчвам – бел.Ст.) До крайната спирка Еюп пътуването трае около 50-60 мин. Там корабчето стои няколко минутки и тръгва наобратно, пак 50-60 мин. Ферито се движи на зиг-заг, според спирките по бреговете на Златния рог. Така че примерно, срещу само 2 лири /защото е градски транспорт/, човек може цял час да си седи на палубата, да пие чай и да си почива, разглеждайки (и снимайки ;) ) разни неща по бреговете на Златния рог. Какво да снима ли? Ами, има интересни сгради, крайбрежен парк, желязната църква Св. Стефан, която обаче сега (най-после!) е опакована и й правят ремонт, Гръцкият ортодоксален лицей сред къщите на баира отляво, Патриаршията, джамии, мостовете, под които минава корабчето, 2-3 от спирките имат интересни сгради в отомански стил...   [caption id="attachment_31598" align="aligncenter" width="516" caption="Край Златния рог"][/caption] [caption id="attachment_31599" align="aligncenter" width="516" caption="Край Златния рог"][/caption] [caption id="attachment_31600" align="aligncenter" width="516" caption="Край Златния рог - желязната църква Св. Стефан и Гръцкият Ортодоксален лицей (снимката е с голямо увеличение, снимала съм от корабчето)"][/caption]   Аз бих препоръчала тази разходка да се направи така, че да хване и момента на залез слънце - тогава става ясно защо се нарича "Златният рог" - наистина всичко наоколо става почти като "златно" докато слънцето залязва. Такава е легендата за произхода на името, а и аз го видях почти така преди около година и половина. [caption id="attachment_31601" align="aligncenter" width="516" caption="Златният рог по залез слънце (Снимките от Златния рог са от септември 2010 г.)"][/caption]   В нашия случай, обаче, поради липса на време, не дочакваме следващия курс на ферито, качваме се на автобус 92А и след 6-7 спирки благополучно слизаме на джамията Еюп.

Мамма мия!... И през ум не ни беше минало какво ще видим сега!

Попадаме на едно от Светите места за мюсюлманите в Истанбул, където петъчната молитва е нещо като стълпотворението пред Каабата в Мека. Хората са толкова много, че са препълнили джамията и двора й, и са постлали килимчетата си на площада отпред. Да, май „Аллах е велик“ наистина, щом може да накара толкова народ да зареже всичко и да дойде да му се поклони насред Истанбул! Всеки петък! Колко поклонници сте видели да правят нещо подобно в православните храмове всяка неделя, освен евентуално на Великден? И като казвам това, нямам предвид конкретна религия, а просто смисъла, вярата в НЕЩО, както и да се нарича то. [caption id="" align="aligncenter" width="568" caption="Еюп джамия"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="Отпред се нареждат мъжете..."][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="605" caption="...зад тях са жените..."][/caption]   Над главите ни се носи гласът на ходжата. Анджело стои плътно зад мен, шепне ми: Колко грозно са омотани от главата до петите... тц-тц-тц...  И  са разделени, виж, не се молят заедно като нас... В този миг, изведнъж като по команда, всички падат на земята и се надупват. Поглеждам към Анджи - той изумено е вдигнал вежди, поклаща леко глава, и хоп - се усмихва: Аааа... яяснооо... ако жените са отпред, при тази позиция мъжете ще дават "накъсо" и връзката с Аллах ще се разпада... Умно... Брааво... Брависимо... Аллах е велик, вярно!  (А мъжът си е мъж - обобщавам аз ;) ) (просто мъжките задници не се водят сексуален обект в мохамеданството, иначе всичко щеше да е на два етажа ;) – бел.Ст.)   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Без коментар... е, Анджело го направи ;)"][/caption]   Никога не съм попадала в Истанбул на подобно зрелище и затова съм впечатлена не по-малко от Анджи. И двамата определяме видяното като подобие на онова, което сме виждали по телевизията на хадж. Може и да не е така, но ние сме лаици по отношение на религиите - и двамата вярваме в НЕЩО, което е универсално за света, но не сме точно религиозни. Нищо, че Анджи често споменава Дио и Мадонна мия. Особено като се нерви за нещо  ;) Всъщност, идеята ми беше да видим набързичко и между другото и тази известна джамия, но очевидно в този момент е невъзможно. Ееми, друг път. Наоколо гъмжи от народ, магазинчета и заведения работят на макс. Сядаме на табуретките на едно "капанче" и хапваме набързо по едно пиде с кайма и айрян. Още след първата хапка Анджи на бърза ръка го прекръсти на „мини-пица ала турка“ :) После и по една дондурма излизваме /сладолед/, докато изминем алеята към лифта. Лифтът е на около 150-200 метра от площада с джамията. Може и пеша

да се качим на хълма с кафенето,

но ние избираме да се повозим, а на връщане да слезем по алеята. Има доста хора, но двете кабинки качват едновременно по 16 човека, разстоянието е кратко и става сравнително бързо. На терасата си щракваме няколко снимки и после веднага се трапосваме край парапета над гробищата над Златния рог, на една от масичките с карирани червени покривчици. Отначало ни беше малко странно, някак чоглаво, но само след две-три минути гробищата не ни оказват вече никакво въздействие. Приемаме ги по-скоро като някакви паметници, макар по някои гробове да има прясна пръст и свежи цветя. (не знам защо, но в мохамеданските страни наистина често се срещат гробища насред града. В Босна и Херцеговина „турски гробища“ например има в централните градинки или до джамиите – бел.Ст.) Отказваме се да пием кафе. Вместо това, шегувайки се, решаваме да се „потурчим“ за малко, и затова ще пием турски черен чай в ония характерни стъклени чашчета като лаленце, и ще хапнем по едно татлъ (турски сладкиш). [caption id="" align="aligncenter" width="579" caption="Гледка от терасата на кафене Пиер Лоти"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="При кафене Пиер Лоти. Май във всички турски сериали има кадри от това място ;)"][/caption]   Докато се наслаждаваме на този си наш благ отвсякъде момент, си приказваме за разни неща. Става дума и за мюсюлманите въобще, и за турците в частност, за историята, за настоящето. Анджи казва, че не е знаел всъщност какво точно да очаква от Истанбул, имал много бледа и то по-скоро случайна информация. Не е ровил из нет-а или другаде за нещо повече, разчитал е на мен, понеже знае, че съм била в Истанбул не веднъж и че ми харесва много. И на него всичко до момента му е много интересно и определено му е екзотично. Особено интересни му се видяха младите жени в черно долу на площада пред Еюп. - Сигурно така се обличат заради молитвата, нали? - казва. - О, не, Анджи, те така си ходят изобщо, защото са ортодоксални мюсюлманки. Ще ги видиш, защото съм намислила да се приберем в хотела като минем после пеша последователно през кварталите Фенер и Фатих. В първия се намира Православната Патриаршия, българската църква Св. Стефан и Гръцкият лицей. Там живеят и повечето от християните в Истанбул, а вторият е населен точно с такива ортодоксални мюсюлмани. Той е много характерен ислямски квартал... И, не знам, но на мен по нещо малко ми напомня неаполския Спаньоли. Не, не е същия, никак не е същия, и все пак има нещо общо, има някаква прилика. В Наполи жените, нали, не се крият зад фередже, даже там видях и две на улицата с ролки по главите, италианките в Спаньоли си ходят деколтирани, червисани... А тук това е невъзможно, сигурно за тях това би било просто гавра с Аллах.. И, нали знаеш, според техните си ислямски закони, може и да ги убият с камъни в такъв случай (Не и в Истанбул. Минимални шансове за подобно престъпление има в Източна Турция, но и там да се случи, ще го показват по телевизията като диващина. Турция НЕ Е Иран– бел.Ст.) [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Из квартал Фенер"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Из квартал Фатих"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Из квартал Фатих"][/caption]   Около три часа по-късно, минавайки покрай един

магазин за дамско облекло, с наредени на витрината бурки, фереджета

или както там им казват на тия дрехи, Анджело спира, гледа, гледа... и вика: Искаш ли да влезем вътре да ти купя една такава дрешка?  ;)  - Поглеждам го скептично и въпросително - хм, нещо се задява пак това диване... Не успява да се удържи и се ухилва до ушите: А за отдолу ще ти купя от ония шалчета за ханша, с бляскавите неща по тях, дето мацките танцуват бели денс с тях... И ще ми врътнеш един танц после... Ихаа... (премрежва очи) ... Белло, е? - кима: Дакордо?  :D /съгласна ли си/ - Дакордо да, аха!... Ш' тъ убия,  бе италианецо!... Какви фантазии те връхлитат по никое време... че и баш тука бе! А вече зрял мъж бил ужким!  ;)  :D     С хахa-хихи минаваме покрай джамията Фатих, която също се оказва, че е в ремонт и няма какво да видим от нея. Затова пък заглеждаме любопитно една групичка дядковци в градинката там, насядали на ниски столчета и с чашки чай в ръце, на своеобразен турнир по табла. Няколко котки се щурат измежду тях и току им "удрят четки" по краката... Стигаме до

Акведукта

към залез слънце. [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Аквадукта"][/caption]   Тук е и

джамията Шехзаде

с красив парк около нея. Построена е по желание на Сюлейман Великолепни в памет на починалия му по-малък син.   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Джамията Шехзаде на заден план."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Джамията Шехзаде - куполът отвътре. Тази снимка я направих, като легнах върху килима на пода точно под купола, леко зумнах и... и май стана добра, а?  (щот' циганката 'зе, та умре  ;) )"][/caption]   Хайде да седнем за малко на една пейка в парка да отдъхнем. Леелее... направо вече ни се подбиха краката от ходене. Събувам си обувките и протягам крака. - Дай ги тук - Анджи ми вдига краката в скута си, разтрива ми стъпалата и се смее: Еей, ама голям маратонец си ми била ти, брааво, брааво, рагаца мия!... Значи мога да те опъна да изкачим Везувий пеша като дойдеш след две седмици в Наполи, нали? :D - Ааа, да бе, пеша! ;)  ... Мани това, после Наполи, сега кажи ми как е, харесва ли ти Истанбул? - О, даа... Харесва ми, мия белла, много даже... Ама, слушай, Вили, ами те тук са като нас! - Вдигам вежди: Турците ли? Щоо? - Ами как, ето и тук всеки кара като луд, никой не спазва пътните знаци, всички масово минават на червено!... Говорят високо, мъжете те поглеждат "мазно"... /Да бе! Не съм видяла. Казваш го, за да ме дразниш! - смее се/... А в този квартал преди малко, ти си права, някои улички наистина са тесни като в Спаньоли, прането виси над улицата, мръсничко и порутено е тук-там, а цените наистина са по-ниски, отколкото там, където ни е хотела (от Фатих си купихме баклава по 9 лири килото, а при Египетския пазар беше от 33 до 49 лири за килограм!!)... Анджи се усмихва: Само "пингвинчетата" (има предвид жените в черните им дрехи) ми напомняха, че съм в ислямски град... А в азиатската част на Истанбул как е? Ще отидем ли там, рагаца мия? :) - Утре. Утре сме там, дарлинг. Хайде сега да ходим да ядем някъде, че ми е вече гладно. - А "бели денс" ще гледам ли, мия белла, ще ме заведеш ли? Ама с красиви танцьорки, нали!  :D - Оф... Гладна съм бее... Хм, бели денс му се дощяло... И си наказан! - Ама аз няма да пипам.. е, соло л'ьокки ;) /само с очи/ - Офф, Анджии... (ама сто процентов мъж си бе, нема лъжа!)... Андиамо дарлинг, андаре а манджаре... давай да ходим да ядем, после ще видим. Обувам си обувките и тръгваме. Хмм... а дали пък да влезем в Ташхан? Ей го къде е, на две крачки... Следва. Още няколко снимчици:   [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Хайде, черпя по баклавичка - сладка и златна, вземайте! /Който зумне снимката, ще разбере защо е "златна" ;) /..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="...или рахат локумец, който предпочита :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Сега малко из стръмните улички на квартал Фенер"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Да видим и Гръцкия православен лицей по-отблизо - е, колкото се показва над дувара :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Яяя... "Фатих мейдан бюфе" или квартално кафененце на площад във Фатих. Е, ама аз предпочитам като пия кафенце да седя на по-меко и да се облегна удобно ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602" caption="Централна улица в квартал Фатих - в този квартал някои от снимките с хора ги правя тайно - придържам фотоапарата отпреде си, приказвам си с Анджи или се оглеждам разсеяно с пръст върху индикатора, за да не видят присветването му докато ги снимам."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="Из уличките на Сиркеджи (всъщност това е страничният изход на Египетския пазар. Горещо препоръчвам магазина за кафе в лявата част на снимката – продават мляно кафе за турско и е най-доброто в града. Тествано от редакцията поне 15 пъти :), а ми беше препорърчано първоначално и от местен жител – бел.Ст.)"][/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="Нова сграда в стар стил или обратното? "][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="Още малко от парк Гюлхане..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="... и още малко от парк Гюлхане..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="619" caption="... и още една от парк Гюлхане. Другия път лалетата ще са от други паркове ;)"][/caption]   Автор: Вили Снимки: авторът с любезното съдействие на Анджело  ;)  * Имената на този пазар съпоставено с името на другия известен истанбулски пазар – Покрития пазар (Капалъ чаршъ) са едно от основанията да не приемам днешната постановка географските имена да „не се превеждат“. Тази постановка беше приета само, за да бъдат облекчени неграмотните преводачи от английски и е неприложима като абсолютно правило – бел.Ст. Други разкази свързани с Истанбул – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Прочети цялата новина

Свързани новини: