Приказките на барда Бийдъл

Вероятно повечето от вас възприемат „Приказките на барда Бийдъл” най-вече като „притурка” към романите за Хари Потър, също както неиздаваните у нас „Куидичът през вековете” и „Фантастични животни и къде да ги намерим”. Онези обаче, които са прочели поне една от петте кратки истории за магьосници, няма как да не са стигнали до заключението, че въпреки натрапваната от издателите връзка между седемте книги за Хари Потър и „Приказките на барда Бийдъл”, приликите между тях съвсем не са много.

Напротив, като изключим споменаването на Хърманяни Грейнджър като преводач, записките на Албус Дъмбълдор след всяка от историите и последната приказка, която се споменава често в седмия роман за момчето-магьосник, „Приказките на барда Бийдъл” лесно би могла да бъде възприета като обикновен сборник с истории за деца. И преди да си помислите, че ви очаква ревю на пет скучновати приказки, нека ви споделя, че дори аз, която имах известни резерви относно книгата, останах наистина приятно изненадана от нея.

Първо, макар сборникът да съдържа в себе си препратки към книгата за момчето-магьосник, историите в нея по своята същност за самостоятелни. Написани за деца, но и за техните родители, те носят в себе си универсални поуки за нуждата от толерантност, разбиране и приемане на другия – смисъл, който трудно бихме могли да открием в традиционните приказки, където най-често съществува ясна граница между героите както по оста на социалното им положение, така и по оста на техния пол, възраст, местоживеене. Напротив, в „Приказките на барда Бийдъл” персонажите, макар и понякога противоположни, са относително равностойни. В петте истории жените, също колкото и мъжете, са активни и поемащи отговорност, а бедните и богатите, също както мъгълите и магьосниците, в крайна сметка успяват да постигнат разбирателство.

Друг плюс на книгата безспорно са записките, които Албус Дъмбълдор е водил след всяка от историите. На пръв поглед забавни и незначителни, те крият наистина интересни подробности около живота на любимия директор на „Хогуортс”, както и размишления върху човешката природа, които, мисля си, не всяко дете би разбрало. Затова пък вярвам, че родителите на по-малките читатели също биха се радвали да прочетат и споделят с децата си тези пет кратки истории за силата на добротата, любовта и здравия разум.

Ревюто е първоначално публикувано в Детски книги.

Прочети цялата новина

Свързани новини: