В палат(кат)а на овластената журналистика

Като човек, който отказа на Бареков дори да се срещне с него, днес „потръпнах от ужас”, когато чух и видях какви закани сипе от екрана срещу всеки, който смее да му откаже интервю. В този смисъл той формулира днес нещо наистина революционно, ново. Като един Че Гевара в журналистика издигна интервюто в ранг на разстрел, от който никой не може да се спаси.

Тази рекетьорска заплаха най-вероятно няма да получи отпор от други журналисти ( нито от СЕМ), защото в случая насреща му стои не голям корпоративен интерес, както беше при истерията му с късането на вестник от вражеска медийна групировка, а един достатъчно дискредитиран и трудно защитим пред публиката доскорошен затворник.

Фарсът с проявата на чутовна смелост в упоритото настояване един Митьо, с бандитски прякор Очите, на всяка цена да говори пред камерата на официозната ТВ 7, за пореден път показва доколко е сбъркана координатната система на властовата пропаганда днес. Явно тази телевизия действа в стилистиката на полицейските клипчета, в които на хората пред телевизорите демонстрират как биват унижавани по време на арест набелязани за разпит граждани, чиято вина тепърва престои да бъде доказвана и съдебно наказвана. Новото в този сценарий е акцентът с обратен знак: крехка репортерка е изпратена с цялата си обезоръжаваща наивния зрител беззащитност срещу страховития Митьо и въпреки (очакваната) агресия срещу нея отстоява позицията си в палатка пред дома му!

Именно като проява на невиждано журналистическо достойнство за целта ни се демонстрира опъването на палатка в Несебър пред имота на въпросния Митьо, чийто чичо прояви бруталност срещу изпратената за интервю репортерка. Доволен от находката си, началникът Бареков се захласна да рекламира палатковата акция като връх на журналистическата упоритост и невиждано новаторство в професията.

Щеше да бъде истински храбро, а не цирк с подсигуряващи въжета на трапеца, ако Бареков беше опънал палатка пред сградата с мезонетите в квартал „Гоце Делчев” в София през октомври 2006г., вместо да опъне чадър над президента Първанов в своето студио, когато в мое отсъствие и без равни възможности да се защитя ме нападаше с обидни квалификации заради въпроса, който зададох на 8.10.2006г. от екрана на Би Ти Ви за имотното състояние на действащия президент. Сега, с Цветан Цветанов зад гърба и с неговите готови да се притекат на помощ 60 000 полицейски служители, Бареков „мачка” боксовата круша Митьо, който се оказа основно перо-вързан спаринг партньор в категория перо- в опитите на ГЕРБ да демонстрира пред раздавачите на европейски милиарди как сме се справили с престъпността, пращайки (все пак) един провинциален наркобос в затвора. А когато си взел страната на (най) силния, какъвто беше Първанов по онова време, за да риташ падналия ( колега?), перченето днес срещу един Митьо е точно толкова смехотворно, колкото и кълченето в някаква пловдивска кръчма на конферасието Бареков, заради което му излезе име на като на един от онези, които иска сега да интервюира насила.

Самозабравянето на овластените журналисти у нас е толкова голямо, че дори се заканиха номерът с палатката да им стане коронен. „Днес в Несебър, утре в други градове”, провикна се след проливните комплименти на началника си от София изпратената в крайморския град репортерка в пряко включване на живо от мястото на „бойните действия” . Което, освен всичко друго означава, че освен нея и колегата й до нея, на терена има цял снимачен екип със съответния микробус или камион. Това пък значи, че спретнатата пратеничка на телевизията едва ли е спала в с риск от животозастрашаваща настинка в мизерната палатка, както ни внушават. А бъдете сигурни, че в „храстите” дежурят и защитниците на закона, които като правило ги няма, когато животът на „обикновените хора” действително е в опасност.

Най-тъжното в тази комична сценка е подигравката със символиката на палатката. В спомените на много хора тя се свързва със стремежа към постигане на истината и с нетърпимостта на събудените граждани към лъжата след падането на комунизма от времето на онзи палатков лагер на „жълтите павета” в София, от които днес щедро ( платено с парите на държавните предприятия, претакани от собственика на ТВ 7) ни заливат с жълта телевизионна продукция- при това на преднамерено търсения фон на самото Народно събрание.

Отвори се „семьо” ( от СЕМ), погълни ме! Това би трябвало да възкликнат отговорните за този позор режисьори, ако имаха чувство за срам и реалност. Само че големите пари, които наливат в тази сапунка, имат свойството да действат като упойка, а под наркоза дори и умните хора са склонни да правят глупости- питайте старото, вече наритано куче от наркобизнеса Митьо. Той вероятно би си признал поне Това, ако имаше кой да го му иска интервю ( а не харакири), вместо да се опитват да му вадят микрофон след смъртта му на отдавна развенчан подземен бос средна ръка.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: