Към Аляска с мотор (трети и четвърти ден): Отново Канада

Продължаваме с мотоциклетноъо пътуване на Александър от Монтана към Аляска. Вече влязохме в Британска Колумбия, а днес ще продължим през тази канадска провинция. Приятно четене:      

Към Аляска с мотор

трети и четвъри ден

Отново Канада

    На другата сутрин станахме, набързо проверих дали мечката не е отмыкнала нещо от мен. Мечката не се интересуваше, но комарите не пропуснаха. За този ден плана беше да стигнем до знаменития

Alaska Highway

– започва в Dawson Creek, British Columbia, и продължава чак до брега на Тихия Океан. По пътя минахме през Grand Prairie, където живееха Kathy и Mitch. Като че ли нямаше време да им се обадим, макар че много ми се искаше. Накратко, заредихме, и гледахме да се измъкнем. Града се оказа голям, с много движение, а и беше адски горещо, поне около 90-100F (32º C - 37º C). A по същото време обратно в Монтана вали сняг!!! 8-) Както и да е, успяхме да се измъкнем, макар че отне завинаги... Когато стигнахме до Dawson Creek, спряхме за снимки пред

знаменитата миля Нула:

    По това време един човек с мини ван (БГ???) (и на български е миниван - бел.Ст.) спира до нас, умирайки от желание да си поговорим. Ей к'во съвпадение – и той е моторист!!! :) Запознахме се, той се чуди как сме се наели да пътуваме от толкова далеч, и ни даде някои напътствия, едното от кои да се отбием и да видим историческия Alaska Highway, където е най-дългият изкривен дървен мост в света. Еми ще го видим, шом е препоръка на местен, пък и е по пътя...

  Почнахме да се вдетинясваме:

    И аз имам такава снимка, ама не съм я качил... Почнахме да се оглеждаме за ядене, че не бяхме спрели цял ден. Така и

спряхме във Fort St.John

по пътя след Dawson Creek. Аз разбира се като българин, се заех да се погрижа за наличието на най-важното – алкохола. $7 за кутийка бира, ебаси!! Питах любезната гозпожа зад тезгяха къде би препоръчала за двама гладни, мръсни и жадни мотористи място за вечеря. Tony Roma's – намърдахме се с нормалните хора дето излизат за вечеря по специален случай. Абе карай, а и сервитьорката беше като кукла и само въртеше очи... Нейна снимка нямам, но още я помня...

    После тръгнахме да търсим място за нощуване, и така

стигнахме до Wonowon

след доста лутане – дори се обърнахме назад. Беше някакъв крайпътен лагер за камионджии – фургони, които минаваха за хотел. Мръсни и изморени, на нас ни се стори като рай. Един пич излиза и заявява – момчета (???), вие сте на мотори, за вас половин цена, храна 24 часа, колкото можете да ядете и носите, щото утре затваряме и всичко ще се хвърля... Освен това баня и WiFi. Кво повече да иска човек. Всичко за $40 на парче:

        Ето и някои данни от този ден:

   

Wonowon – Liard Hot Springs

ден 4 Денят започна бавно и с бутане от моя страна както винаги, но завърши като празник... Първо по време на закуска аз срещнах Дъг и Джули (приятелката му). Дъг беше невероятен разказвач. Както обикновено, стана на въпрос как така сме се решили на такова пътешествие, какво ни води в Канада. Като споменах Джек Лондон, той каза че навемето е търсил злато в Доусън, и започна да разправя истории. Има още 500 унции злато в къщи оттогава. Разправяше как са стреляли гризлита когато имали неочаквани срещи в лагера и т.н. и т.н...

    На тръгване ни поканиха да вземаме каквото можем за ядене и пиене...Ъъъъ, ще взема сандвич? Че ние сме на мотори :) Тръгнахме, леко преваляваше. След 70 мили спряхме за гориво, в някакъв пущинак. Така и се запознахме с Джо, който дърпаше лодка с камиона си. На това място се заговорих с човека който работеше на бензиностанцията – пита ни дали ни е студено и т.н. Аз му казах, че в Монтана караме дори когато е 20 градуса. Той ме погледна странно и нищо не каза. По-късно по пътя се досетих че той е мисли в Целзий :D Както и да е, продължихме в мокрото, и по едно време спряхме да щракнем снимки на мама и бебе лос. Колега на Harley с номер от Алабама спира до нас и ни пита дали сме ОК. Моят приятел посочи лосовете, aлабамецyt се засмя и каза, че вижда лос за първи път. Ето го и Дики, прякор Captain Coonass, че и лосовете от другата страна на пътя:

      Скоро дъжда спря. Докато

стигнахме до Форт Нелсън,

беше вече слънчево. Там докато зареждахме, срещнахме Джо отново (човека с лодката). После Дики дойде, заговорихме се и с него. После местен човек спира с камиона си, и той имал такъв мотор, само че го продал вчера сутринта... Общо взето, не можахме да се измъкнем, лафихме си с хора около 2-3 часа:

      Джо изхвърча напред – каза че и той искал да спре на къмпинга на Liard Hot Springs, и ще ни чака там. Той замина, ние лафихме още... Цяло чудо е, че

продължихме към Toad River:

 

    По едно време спряхме отново да снимаме Dall sheep (тънкорог овен – бел.Ст.) (http://en.wikipedia.org/wiki/Dall_sheep), а те почнаха да излизат на пътя, дори по едно време си помислих че ще тръгнат да ме газят:

 

 

        Стоманени мостове, доста са опасни, особено когато вали. Оставих мотора сам да си намери пътя:

      Стигнахме до

Toad River,

отново спряхме да заредим, вдетинясвахме се около изрязаните шпертплати:

    Не мина много а вече дойде и Дики:

    Зарадвахме му се, решихме караме заедно и пак продължихме...

 

Muncho Lake беше невероятно,

  [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     макар и да беше замръзнало: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="езерото Мунчо ;)"][/caption]   Ако някой тук си е загубил ключовете – аз ги намерих и мога да кажа къде съм ги оставил:

   

Ден 4: Wonowon – Liard Hot Springs

Bighorn Sheep, (снежен или дебелорог овен – бел.Ст.) имаме ги и в Монтана, те слизат до пътя за да ближат солта:

    Това направо си пасе, к'во ти близане:

   

Накратко казано гледките и природата навсякъде бяха невероятни а и се порадвахме на завоите по пътя.

Стигнахме до горещите извори.

Още при спирането касиерката (германка) ни пита: – Вие знаете ли един човек с лодка? – Ми да, Джо. Тя каза: – Той ви чака, всичко ви е платено...   Ей, какъв човек!!! Отиваме да го търсим, а нас ни чака Джо с бири:

    Та при горещите извори... вече се настаних:

    Дики носеше голям нож – как не са го спипали на границата,не знам... Знам за случаи, когато са връщали хора и за намерена ножка:

    Дики имаше и shotgun (BG???) (пушка – бел.Ст.), и патрони за слон, правени по поръчка... Тия южняци наистина си мислят че на север е краят на света :D Тръгнахме да се поокъпем в горещите извори, това беше гледката по пътеката:

  Кеф... С момиченца в басейна е още по-кеф: [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="„С дивойки в жакузиту“ * ;)"][/caption]     Те бяха англичанки, близначки.

    Дики остана при палатките, той тъкмеше огъня. Джо му показа как се прави огън като се върнахме:

    Товара на Джо:

    Оказа се че той освен пилот е и гид по риболов в Аляска. Очите ми светнаха и почнах да го питам. За съжаление той само караше лодката до Аляска и се връщаше обратно в Калифорния, но ни даде информацията на негов приятел в Солдотна. Той и Дики си поговориха на дълго и на широко, Дики също е пилот. След каране, къпане и бири, заспахме бързо. Така приключи 4-тия ден :)   * по думите на известния Митю Пищова – бел.Ст.   Очаквайте продължението Автор: Александър Петков Снимки: авторът Други разкази, свързани сКанада – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Прочети цялата новина

Свързани новини: