Не на примир(ен)ието

Българските власти продължават да се правят, че не съществува проблем с позорната съветска символка, която агресивно се извисява над центъра на столицата ни, прокламирайки лъжата за благодарността на българския народ България да е била „освобождавана“ чрез съветска окупация. Дори очевидният идеологически акцент върху носталгията по съветската империя и нейното влияние тук, който редовно поставят с всякакви чествания и партийни изяви пред паметника поклонниците на комунизма, не провокира властите да напуснат малодушието на мълчанието. Те явно разчитат на тактиката на Тодор Живков срещу перестройката, формулирана в една негова реч така : „да се поснишим, докато бурята попремине“!

На два пъти за една седмица в началото на юни паметникът осъмна с положено с боя българско знаме върху буквите от надписа, унижаващи не само България, но и елементарното чувство за истина- стига човек да знае, че тук не е убит нито един съветски войник, а България, поддържаща дипломатически отношения със СССР до последния миг, е била окупирана цели три години пряко, а след това и чрез марионетен диктаторски режим, виновен за тежки кървави престъпления срещу собствения народ като резултат от съветската окупация. Вместо да се „възмути“ и така да заеме „някаква“ позиция ( както направи миналия юни при друг случай чрез своя министър Вежди Рашидов) от трикольора, властта този път светкавично и гузно, буквално за часове, изтри българското знаме. Направи го тихо, за да не научат българите с остатъчно чувство за патриотизъм и справедливост. А сервилните медии отново изиграха слепота: „няма такова животно“ край бившата зоологическа градина в столицата.

Руският посланик Юрий Исаков даде инструкция за тази тактика на премълчаването, когато нарече противниците на паметника „маргинали“. Това беше единствената му публична реакция на многобройните акции на протестиращите срещу въоръжената съветска лъжа, доминираща над София. В типичния за имперската надменност стил, той не благоволи да отговори на (любезното, смея да твърдя) писмо на инициаторите за демонтирането на паметника. За съжаление и новият ни президент Росен Плевнелиев прави нещо подобно, отказвайки вече месеци наред мълчаливо контакт с тази гражданска иницитива. И иска да му вярваме, когато декларира пред избрана публика от българи в Чикаго, че България не е повече троянски кон на Русия?

Сметките на онези, които се надяват „бурята да попремине“ и да ни удавят с надменното си мълчание, са криви. Към инициативния комитет за демонтиране на паметника вече има изграден Обществен съвет. Що за „маргинали“ членуват в него и с имената си подкрепят необходимостта да бъде преместен извън столичния център съветския идеологически тотем, можете да видите от списъка с участниците в съвета.Преди това обаче препечатвам съобщението от сайта на инициативата за най-новия член на този съвет.

Обръщение на д-р Хубертус Кнабе към симпатизантите на инициативата

Д-р Хубертус Кнабе е авторитетен германски историк, директор на берлинския музей в памет на жертвите на комунизма в затвора на ЩАЗИ в квартала „Хоеншьонхаузен“.

Роден е през 1959 г. в Западна Германия. В центъра на научната му работа са периодът на Третия райх и комунистическият режим в ГДР. След падането на Стената Хубертус Кнабе се премества в Берлин и работи няколко години в научноизследователския отдел на Федералната служба за архивите на ЩАЗИ.

От 2001 г. е несменяем директор на музея за престъпленията на ЩАЗИ.

Хубертус Кнабе си спечелва особено голяма популярност в Германия с книгите си за премълчаваната история на края на Втората световна война, за зверствата на Съветската армия в Източна Европа и в Германия. Неговото изследване “9 май – ден на освобождението?” (с въпросителен знак на края)! е уникално сред авторитетните исторически кръгове в Германия с тезата, че този ден не ознаменува само освобождението, но и заробването на половината от Европа от един тоталитарен режим.

За своите позиции Хубертус Кнабе е подлаган в Германия на остри нападки от наследниците на бившата компартия в ГДР, от членове на ЩАЗИ и техни симпатизанти в левичарските медии и в научни среди. Един от най-меките епитети, с които е заклеймяван редовно от тях е „антикомунист“, в днешна Германия все още неприлична дума.

*      *      *

Помолен бях да се обърна с няколко думи към организаторите и симпатизантите на инициативата за демонтиране на Паметника на съветската армия в София. Запознах се с предисторията и с днешната ситуация около този монумент в центъра на Вашата столица.

Комунистическите символи вече са забранени в публичния живот на повечето държави в Източна и Централна Европа. В много страни се предвиждат наказания за възхваляването на комунизма или омаловажаването на неговия престъпен характер. Не бива обаче да се поддаваме на илюзията, че осъзнаването на опасностите, свързани с тоталитаризма, идва от само себе си. Борбата със забравата трябва да е непрестанна. На мен понякога това занимание ми напомня гребане срещу течението: ако намалиш за малко усилията, потокът те запокитва назад. Нужно е да отваряме очите преди всичко на младите хора, да ги запознаваме с истината за комунизма.

Тази работа ще е успешна само ако политиката и медиите реализират своята важна роля и активно участват в изобличаването на комунизма. Едва тогава ще се стигне до неговото обществено заклеймяване, както това стана по отношение на националсоциализма.

Във връзка с паметника в София, който предизвиква Вашето възмущение ще кажа:

Монументите на тоталитаризма няма какво да търсят в градския пейзаж на една демокрация. В Германия би била абсурдна идеята днес в публичното пространство да се намери и един пречупен кръст, въпреки че в миналото те са били едва ли не на всяка обществена сграда. Гигантският паметник на Ленин, издигнат някога от комунистите в Източен Берлин, също бе демонтиран и закопан в гората.

Смятам за добра идея онова, което се направи c подобни паметници в Унгария или в държавите на Балтика. Те бяха отстранени от градската среда и изнесени надалеко, в нарочни паркове или музеи на тоталитарното изкуство.

Пожелавам на Вас и на софиянци да постигнете такова решение и за съветския паметник в столицата на България. За да може този монумент на тоталитаризма да се превърне в мемориал, насочен срещу тоталитаризма.

Успех и ще се радвам на добри новини!

Хубертус Кнабе, Берлин, март 2011 г.

Превод и биографична справка – Милен Радев.

 

 

 

ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ

Представяне на членовете на Обществения съвет към Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София Членове на Обществения съвет

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: