Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Rossitsa Stefanova has been named the most beautiful Bulgarian woman in America in a pageant, which was held on May 26 in Chicago. The first most beautiful Bulgarian woman in America pageant, entitled „Miss Bulgarka 2012″, was held over the weekend in Chicago, hopefully setting the beginning of a long tradition. The winner – Rossitsa Stefanova – was crowned with a tiara made in Dubai by local jewelers, studded with Swarovski crystals. She also received a check worth USD 5.000. Tina Telalyan and Martina Slavcheva became runners-up after a selection among 16 finalists, ...

За нещо, което използваме толкова рядко, принтерът заема доста голяма част от пространството върху или около бюрото ни. Разбира се, има много компактни принтери на пазара, но дизайнерът Йанг Йеи Уук (Yang Jae Wook) иска да отведе дизайна в съвсем различна посока със Circle, прототип на „елеганте...

Начинаещ метеоролог попитал свой приятел как да действа, за да има по-голям успех сред жените. - Когато се запознаваш с момиче, трябва да се приближиш, непринудено да започнеш разговор за времето и след това да се представиш. Веднъж, докато се разхождал в парка, срещнал красиво момиче, което водело пуделчето си. Приближил се, изритал кучето с всичка сила и казал: - Ниско лети. На дъжд ще да е. Между другото разрешете да се представя, Пешев... Усмихни се, България! И на метеоролозите не им е лесно, въпреки широко разпространеното мнение, че това е професията с най-нисък процент уволнения. Прогнозата и за следващите дни у нас е дъжд, дъжд и отново дъжд. Преди да започнем да се оплакваме обаче, е хубаво да си припомним, че с дъжд е лошо, но без него - още по-лошо. И тук има обратка страна на медала: В пустинята, изгубил се турист пита бедуин: - Как да стигна до Кайро? - През цялото време все направо, в четвъртък ще видиш оазис с вода, а в петък завиваш вдясно.

Веселина СедларскаТе знаят всичко. Те са наясно какво се случва в България и защо се случва. Те са информирани докъде ще бъде доведена страната ни. Те са убедени кой стои зад всичко това. Те искат да ни отворят очите за стриктно следваната стратегия за унищожаването на България. Те са посветените в някаква секретна част от плана Ран-Ът.

Т.н. план Ран-Ът е обемист документ, изпълнен с едро формулирани добри намерения за преминаването на България от планова към пазарна икономика. Ричард Ран (запомнен у нас не толкова с името си, колкото с пиратската превръзка през едното око) си беше харесан като лектор и консултант и от други бивши социалистически страни в преход. Правителството на Андрей Луканов обаче го кани у нас за нещо повече от това –  Ран, тогава главен икономист на Националната търговска камара на САЩ, е помолен да окаже техническа помощ на България за предстоящите реформи и преминаване към пазарна икономика. Внушителна група от около двайсетина американски специалисти, а по-късно и присъединилите се към тях близо 30 известни български икономисти подготвят национална стратегия с обем 600 стр. Работата се ръководи от Ричард Ран и Роналд Ът (оттук и популярното Планът Ран-Ът). Програмата се приема от парламента с аплодисменти, депутатите получават по едно копие. Това се случва през 1990 година.

Тази програма не стана „План Маршал” за България. Дали е била добра или лоша няма никакво значение по простата причина, че не беше изпълнена. Забележителна е единствено с това, че  постави началото на цяла поредица от подобни неизпълнени стратегии на добрите намерения. Безславната програма не се запомни с това, което е написано в нея, но пък доби слава заради неща, които никога не е съдържала.  Някой в някакъв момент бе озарен от прозрение, че Планът Ран-Ът е универсалното обяснение за всички български провали. Бедността, болестите, емиграцията, простотията и простащината, грабенето и краденето, демокрацията менте, разглобената държавност – всяка стъпка от проваления български преход според посветените е била планирана от Ран-Ът и осъществявана от българските предатели. Излиза, че ние все пак нещо сме планирали и изпълнили през всичките тези 22 години и това е точно стратегията Ран-Ът, която цели разорението и унищожението на България.

А че целта е била именно такава се знаело от една много секретна част на стратегията. Емблематичният факт на тази засекретена част било намерението да се сведе населението на България до 5 милиона жители. С времето претендиращите да са посветени в плана Ран-Ъп стават по-многобройни и по-активни. В интернет циркулират клипчета, разкодиращи основния виновник за влошената участ българска. На граждански обсъждания винаги се намира някой, който напомня че у нас не се случва нищо чак толкова трудно за проумяване, просто се осъществява една конспирация. Циркулярни писма цъфват дори в лични електронни пощи с Ран-Ът кода за разгадаване на България. Капката в личната ми чаша преля, когато на среща с ученици абитуриентка заяви, че е писала есе за доктрината „Ран-Ът.”

„Строго се забранява на държавните институции да се грижат за язовирите в страната. Препоръчително е микроязовирите да бъдат раздадени на хора, които да не ги източват при опасност от преливане. Фалшивите търгове трябва да бъдат спечелени от бизнесмени, които държат повече на бройката на рибите, отколкото на живота на хората. Ако се установи, че язовирна стена е пропукана, тя в никакъв случай да не се ремонтира. За шеф на „Язовири и каскади” да се назначи човек без подходящо образование, желателно е без никакво образование, за да не попречи на наводняването на село Бисер и намаляването на населението поне с 10 души. Да се възпрепятстват по всички възможни начини селяните от Дъбене да почистват рекичката край селото си. Те трябва да бъдат спирани да вършат това поне в продължение на 15 години, за да може рекичката да бъде доведена до състояние, в което успешно да наводни къщите и да издави животните. Всячески да се предотврати застраховането на имоти и добитък, за да бъдат платени те от държавния бюджет и по този начин да се стига по-бързо до планираната в стратегията убийствена мизерия.”

Нещо такова би трябвало да пише в коментираната от мнозина, но невижданата от никого засекретена част на Плана Ран-Ът. Или: „На братя Галеви да бъде дадено достатъчно време и спокойствие да се прехвърлят финансово и телесно в чужбина, за да се постави една голяма черна точка на премиера в юнския доклад на ЕС. За да не бъде оставен обаче премиера без полезен ход, да му се разреши да арестува Таки в Близкия изток и така да покаже, че ръцете на правителството са по-дълги от всяко бягство. Някои ще се досетят, че щом е арестуван за замазване на скандала с бягството на Галеви, Таки е можел да бъде задържан и по-рано. По тази причина същия ден да се арестува за тежест Хамстера и да се привика Митьо Очите.”

Застъпниците на конспирацията твърдят, че в доктрината Ран-Ът всичко е планирано в детайли с десетилетия напред и е осъществявано неотстъпно. Калинките? По всяка вероятност. Директор на АЕЦ „Козлодуй”, който няма понятие за друг вид централа, освен партийна централа? Разбира се. Министри на здравеопазването, които се назначават с графика на антибиотик? Естествено. Опозиционна партия, която вместо да се занимава с подобни безобразия, дели бащина дружина? Разбира се. Шофьори-камикадзета, които в името на свещената цел българите да бъдат сведени до 5 милиона, избиват други българи по пътищата, в кръчмите, по домовете си? Непременно и това. Валери Петров навремето беше написал, че за всичко това бил виновен шпионин с кодовото име ННН (Някой Некадърник Наш), но той разбира се не е прав. Виновни са Ричард Ран и Роналд Ът.

И защо толкова им пречим на Ран и Ът, с какво сме им важни? Не е съвсем ясно. Защото сме красиви, трудолюбиви, гостоприемни, толерантни и втори по интелигентност в света, може би. И живеем на кръстопът. Завиждат ни за географията, но също така и за историята. Искат да ни превърнат в санитарна зона. Ако им се опънем, ако се сдружим и работим, ако не вършим глупости и по този начин саботираме стратегията им, те са готови да ни пръскат с мухозол, но ще ни редактират до 5 милиона души. Защо сме им нужни точно 5 милиона, също не е ясно. И как пък ще ни запазят 5 милиона от един момент нататък, бог знае.

Тази представа, колкото и комична да е, няма да си отиде бързо и лесно. Тя е уютна. Тя е ключето, което можеш да напъхаш всеки ден в поредната глупост и то ще я отключи. Тя спестява мислене – Ран и Ът са го измислили преди теб, ти си само жертва. Но ги разгадаваш – значи си умен. А щом са те набелязали за жертва – значи си и значим. И най-важното, не можеш нищо да промениш – значи си невинен. А щом не можеш да промениш – значи не се налага нищо да вършиш. Но поне говориш против плана Ран-Ът – значи си патриот. По добре да мислиш за себе си като за умен-значим-невинен-патриот, отколкото като за неконкурентен, пасивен, безразличен – ето, точно толкова уютна и печеливша е теорията на световната конспирация.

А истинската програма на Ран и Ът, казват, била делова, с  добри идеи и най-вече срокове. Но някой ни е попречил да я изпълним. Може би самите Ран и Ът?

В. „Преса”

Първо беше мобилният ми телефон – събуди ме и побърза да ми напомни, че днес е 27-и. След това беше Facebook. Да, знам, Тишо има рожден ден! Аз обаче съм му сърдит. Защото през последните дни качва снимки на шотландски бири. Освен това изкара голяма … Подобни статии:

1. Честит рожден ден, Дени!
2. Честит Рожден Ден SocialEvo.net

Бях на пернишките гробища, където са погребани и баба и дядо. Баща ми и дядо правеха стомана, това им беше работата и те си я обичаха. Не можаха да доживеят дълбоки старини защото много бачкаха и след това си пийваха, а това не са особено здравословни навици. Запалихме по една свещичка за Бог да прости, а преди да тръгнем казах на един приятел: - Те са тук, но никога няма да ни изоставят. Дори не съм предполагал колко скоро нашите мъртви ще ни спасят.

В Кенсингтън Гардънс в Лондон булбука вече Българската чешма, дар от българската общност за лондончани. За българите в Лондон никога не е имало такова събитие, както в съботата на 26 май 2012 г. То стана възможно с общите усилия на стотици – деца, родители, дарители - които повярваха, че в сърцето на британската столица е възможно да направим едно българско събитие, за което да се говори с уважение и с което да ни запомнят.

България е толкова обагрена с цветове през пролетта, че за един ден можеш да пренаситиш сетивата си.

Пътувайки на запад, постепенно се развиделяваше. От изток беше безоблачно, но изглежда се приближавах към облачен фронт, който все повече се сгъстяваше. По капака започна да барабани дъжд и скоро небето придоби толкова розов цвят, че бях вцепенен от гледката. Случайно преминавах край язовир Жребчево и без да му мисля отбих. Цветовете избледняха и грейна дъга, толкова огромна, каквато никога не бях виждал от край до край.

Дъждът пръскаше точно насреща и създаваше истински проблем да снимам както трябва това необичайно явление.

Бях точно на границата на този атмосферен фронт и дъгата се задържа изключително дълго.

Преминах през Троянския проход. Гората е свежо-зелена и прекрасна с тази фина мъгла.

Накъдето и да се обърнеш се сипят водопади, потоци извират отвсякъде.

Парчета мъгла се гушат в непрестъпните долове.

Към Деветашката пещера, облаците се разкъсаха. Навън настана жега, чак не ми се излиза от нея.

До входа е поникнала странна трева...

Която е много хубава погледаната отблизо.

Пътувам на изток. Покрай пътя се ширят поля с най-различни цветчета. Тук маргаритки (или лайка)...

Там макове, със сочни червени цветове.

Пътеката до водопада в Еменския каньон се беше превърнала в кална пързалка, заради наскоро падналия дъжд.

И както изгрева ме посрещна с дъга, така залеза ме изпрати също с дъга.

Снимки

Уф, разгеле и тази серия от безкрайно много почивни дни свърши! Не, уважаеми читатели, не си мислете, че съм някаква отчаяна работохоличка, която няма нищо друго в живота си, освен радостта да се труди. Не е такъв случаят. Просто с приятелите ми тези дни си говорихме за отчайващите парадокси в милата ни Родина, които са не един и два, за съжаление. Един от тях е да признаваме със смирение факта, че според статистиката, производителността на труда у нас е сред най-ниските в сравнение с тази сред събратята ни от ЕС. И същевременно да почиваме по има няма цяла седмица в няколко месеца от годината. Според официалните данни през последните години неработните празнични дни са 11-12 в годината (но аз си мисля, че са доста повече), при средно за страните в съюза от около 9,5. За сравнение - най-малко са те в Холандия - 5, Германия и Великобритания по 8 дни и т.н. Радваме се на низ от безкрайни почивни дни покрай всякакви празници. И първи тон за това задават откъм сградата с надписа...

Лейди Гага, която е вече наричана от някои кралица на социалните медии с 25 млн. читатели в Туитър, повече от 50 млн. фенове във Фейсбук и с около милиард гледания на клиповете и в YouTube се е решила да направи собствена социална мрежа - Little Monsters (Малки чудовища) - с...

Всяка пролет приказката за Пепеляшка възкръсва с нова сила. Във вечерта на абитуриентските балове. С неутолимия стремеж на абитуриентите да са най-красиви, секси и безумно щастливи С тази разлика, че хилядите нагиздени Пепеляшки, подсъзнателно ще търсят своя принц, а не той тях. И че вълшебно, пръкналата се от тиквата каляска е заменена с луксозен автомобил и дори лимузина под наем...

Изминалата седмица беше наситена откъм събития за българите – натовският щит над страната ни, посещението на президента при папата, финалният мач от шампионата по футбол, честването на 24 май, но две са най-дискутираните теми, които изместиха останалите – земетресението и абитуриентските изцепки. Страхът от преживения ужас в нощта на 22 май би трябвало да накара всички да осъзнаят, че пред природните стихии сме равни и безпомощни, че от тях не можем да се изплъзнем с тарикатлък и подкупи. Да, ама – не, обаче. Не сме съвсем безпомощни, защото знаем достатъчно за тях, за да направим разумното, което може да ни предпази в максимална степен от последиците. И не сме равни, защото някои от нас, волно или неволно, са жертва на липсата на такъв разум. Трябва да знаем как да реагираме в момент на бедствие но за това трябва да сме информирани и тренирани. По времето на Студената война в училище имахме часове по Гражданска отбрана, по оказване на първа помощ, провеждаха се състезания...

Инсталираните в Германия соларни мощности в петък и събота подаваха към мрежата рекордни количества електроенергия – над 22 гигавата на час в обедните часове, съгласно информация от Institute of the Renewable Energy Industry (IWR) в Muenster. Според Norbert Allnoch, директор на института, произведеното електричество е било достатъчно да покрие 50% от нуждите на страната в средата на деня в събота.

„Никога преди никоя държава не е генерирала толкова много фотоволтаично електричество“, заяви Алнох. Няколко пъти през последните седмици Германия достигаше близо до 20 гигаватчаса. Рекордът показва, че една от водещите индустриални страни в света е успяла да покрие една трета от потреблението на ток през работен ден, в петък, и близо половината от това в събота, когато повечето предприятия и офиси са затворени.

Миналата година, след ядрената криза във Фукушима, Германия реши да се откаже от атомната енергетика, като спря осем ядрени реактора, а останалите девет ще бъдат изведени от експлоатация до 2022 г.

Държавните стимули за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) превърнаха страната в световен лидер в сферата на възобновяемата енергия – около 20% от електричеството годишно се генерира от ВЕИ. В Германия има почти толкова соларни панели колкото общо в целия останал свят и 4% от електричеството годишно се осигурява само от слънчева енергия. Берлин има намерение до 2020 г. да намали вредните емисии с 40% в сравнение с нивата от 1990 г.

Според някои критици възобновяемата енергия не е достатъчно надеждна и не би могла да захранва с ток големи индустриално държави. Но канцлерът Ангела Меркел твърди, че Германия иска да докаже, че това е възможно. Надвишаването на 20 гигаватчаса се дължи на увеличените през тази година мощности и на ясното време в цялата страна.

Подадените към мрежата 22 GW на час са значителен скок спрямо миналогодишния рекорд от 14 гигавата на час. Междувременно в Германия бяха инсталирани и свързани към мрежата 7,5 гигавата мощности през 2011 и още 1,8 гигавага през първото тримесечие на тази година. С това общия капацитет на соларните инсталации достигна 26 гигавата.

По материали от: http://uk.reuters.com/article/2012/05/26/us-climate-germany-solar-idUKBRE84P0FI20120526
figure is up from about 14 GW per hour a year ago. Germany added 7.5 GW of installed power generation capacity in 2012 and 1.8 GW more in the first quarter for a total of 26 GW capacity.

Ако спецченгетата не бяха подслушали един много кратък, но съдържателен разговор между кокаиновият крал Евелин Банев – Брендо и неговата бивша жена Моника Добринова, нещата щяха да бъдат други. Но заради изпуснатата реплика: „Ще бягаме през граница. Ако ни хване Интерпол – хване.” Ето тази сакрална реплика, изречена неразумно и в неподходящо време изяде главата на Брендо и той сега търка наровете в ареста. Всичко това надроби наркокралят на 15 май. Той вдигнал мобилния си телефон и изрекъл тези думи на бившата си жена Моника, с което трябвало да я склони да го последва. Да, но не. Белезниците щракнаха за Брендо ден по-късно. Докато за този наркобарон до тогава се поназнайваше нещо, то сега се изписаха тонове хартия, за да бъде напълно осветен трагикомичен образ. Да пишеш за Брендо стана не по-малко популярно, отколкото да влезеш в интернет, например. След последното задържане на наркобоса стана ясно, че той едва ли не е в центъра на всички злини, идващи от подземния свят. За...

Стоянка Мутафова. В България навярно от десетилетия това име е достатъчно като представяне. Малцина обаче например знаят, че самият акад. Андрей Сахаров преди години се е покланял доземи пред българската сатирична прима след представянето на „Ревизор” на Методи Андонов в родината на Гогол. Подобни срещи по света и у нас са най-сладката награда за голямата актриса. Въпреки това тя има и много други. „Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство и орден „Стара планина” от 2002, или огърлие „Златен век” за неотдавнашната й 90-годишнина – отличие, връчвано досега единствено на френския министър на културата Фредерик Митеран, са само няколко от тях. В навечерието на 24 май неуморимата Стояна получи поредното признание за талант и дух: наградата „Златно перо”. - Госпожо Мутафова, в едно отдавнашно тв интервю бяхте споделили, че предпочитате да ви наричат артистка, а не актриса. Кое прави разликата? - „Арс” на латински означава изкуство. Щом правиш изкуство, ти си артист....

След няколко дни част от медиите ще започнат да изпитват сериозна трудност с планирането на темите за предаванията си. До 1 юни остава в сила моделът:

• Какво ще правим утре?

• Ми, дай да спретнем една дискусийка За и Против забраната за пушене…
• Чудесно! Андрей Слабаков още не си е тръгнал от предишното гостуване, ама ще трябва и още някой, да застане срещу него
• Звънни на оная леля от здравното министерство
• Къв й беше номера?
• Чакай, имам го в последните набрани от миналата седмица… Готови сме, дай да запалим по една!

След 1 юни обаче темата няма вече да бъде актуална и с това водещите истории в медиите ще намалеят с 50 % от раз. Скъпите, евтини, отровни, свободни, стандартизирани яйца, салами, агнета и кашкавали засега остават. Е, парламентът все пак има два работни дни преди 1 юни, така че винаги може да промени картината в последния момент.

Този текст не е за Андрей Слабаков, а за медиите. Но ще започна с него. Той е лидер на протестите срещу пълната забрана за пушене на обществени места – и тук, и тук, и тук… Това е едно от хубавите неща в България – всеки може свободно да изказва позиция и да протестира срещу каквото си иска. Когато обаче медиите се намесят, те трябва да казват цялата истина. Изречението „Андрей Слабаков протестира срещу забраната за пушене“ на пръв поглед е вярно. Но е измамно, защото е непълно. Коректното отношение към публиката е да съобщиш „Лобистът на тютюневата индустрия Андрей Слабаков протестира срещу забраната за пушене“. Тук използвам думата „лобист“ не като правно понятие, защото лобизмът в България все още не е регламентиран. Използвам я като синоним на човек, който публично защитава определени интереси. На какво се дължи това съвпадение на интереси знаят само споменатият и индустрията.

Преди 3 години Андрей Слабаков разкри чии интереси защитава и от тази гледна точка той е коректен към публиката. В серия от еднакви интервюта той се афишира като „рекламно“ лице на марката KING, произвеждана от приватизираната фабрика на „Булгартабак“ в Пловдив – и тук, и тук, и тук, и тук. Думата „рекламно“ е в кавички, защото рекламата на тютюневи изделия е забранена, т.е. думата означава нещо, което на практика не може да съществува. Но и това не е най-големият проблем.

Цитираните интервюта не са обозначени като платени публикации. (поне в интернет изданията) Вероятно няколко автори едновременно и независимо един от друг са пожелали да говорят с Андрей Слабаков и да му зададат едни и същи въпроси. Случват се и такива работи, склонен съм да повярвам. Но и това не е най-големият проблем, още повече серията тютюневи интервюта не е нова и не е новина.

Големият проблем на медиите е, че непрекъснато канят поддръжници на различни каузи без да информират публиките си кой с кого е обвързан. Така заблуждават зрители и читатели, че има спонтанно породили се граждански прояви, т.е. лъжат. Такава е нашата професия, трябва да се мисли и да се действа отговорно. Иначе оставаме във вица за т.нар. обективна журналистика – един твърди, че Земята е кръгла, друг твърди, че е плоска и историята е обективна, нали?

Първичното публично предлагане на акциите на Фейсбук имаше за цел възраждането на болните западни борси, пише Джулиет Гарсайд от Гардиан в петъчният брой на изданието. Но едва три дена след като акциите на компанията започнаха да се предлагат от Nasdaq, грижливо оформената цена на дяловете и започ...

През 1986 г. Шон Пен заварва неканен репортер в хотелската си стая в Китай. Бедният писач бива провесен за глезените от балкона на деветия етаж, за което американският актьор е обвинен в опит за убийство. По-късно разбира се го оправдават. „Мисля, че папараците трябва да бъдат поставяни в клетка, където желаещите да могат да ги сръчкват с пръчка, когато пожелаят, срещу четвърт долар. Но не по враждебен начин, само за забавление. Те наистина са бич божи,истинско бедствие”, не пести „суперлативи” по адрес на наглите фотографи двукратният носител на наградата „Оскар”. Вини Джоунс винаги е имал славата на лошо момче, oще на футболния терен. Назад към 1997 г. летописите помнят една доста куриозна случка: отборите на Република Ирландия и Англия трябва да играят помежду си приятелски двубой. Срещата обаче е отменена заради сблъсъци между агитките на двата отбора. Репортерът на вестник "Mirror" Тед Оливър слухти в хотела, където били настанени официалните лица, които трябвало да...

“…Запомни как ме обичаш - беше прошепнала тя. Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде вътре в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”

Двайсетте години на ХХ век, музиката е джаз, първото изгубено поколение на Америка твори във Франция. Там Фицджералд създава своя може би най-откровен и почти биографичен роман „Нежна е нощта“. Докато я четях, ми звучеше като изстрадана изповед, така изящна и чистосърдечна, разказваща за една пламенна любов, в която партнъорите бягат от себе си, малко по малко се отказват от мечтите и някогашните си цели, за да се посветят на другия изцяло.

Финалът е предвидим: безкрайно далечни един от друг, същите тези партньори са се загубили някъде из блясъка на светските партитата на френската ривиера. „Нежна е нощта“ разказва за силата на парите, която бавно унищожава личността и подменя истинските стойности, за тъмната страна на брака и болезненото разкриване на недоизказаните думи, за жалкото ново Аз, изгубило всяка прилика с човека, който си бил някога.

Сюжетът е донякъде класически. Дик е млад психиатър, а Никол - негова пациентка. Тя е млада, елегантна и богата и той бързо се влюбва в нея. Установяват се на Ривиерата, където безгрижието на охолния живот и безкрайните развлечения ги потапят в свят на привидно щастие. Годините минават и възстановяването на Никол приключва успешно, нейната сила идва от Дик, който напълно е изоставил работата си на психиатър и е загубил своята самостоятелност, посветен изцяло на съпругата си. Следват изневери, опити да се откъсне за кратко от Никол и да се върне към работата си, но всичко се оказва мъчително бягство от себе си, сянката на компромисите е по-страшна от всякога и с времето се оказва, че е заличила любовта. Дик се отдава на алкохола, а Никол, въпреки децата и годините щастие с Дик, решава да се разведат и да започне нов живот с друг мъж.

„Нежна е нощта“ е от онези романи, които безумно грабват и разтърсват, защото са писани като откровение. В него се борят приливи стихийна любов, натежала тъга по-отминалото и счупени пространства самота, а личната история за голямата и трагична любов между Фицджералд и Зелда се чете между редовете.

След Оксфорд се насочихме на север към Единбург. Никога не бях ходила в Шотландия и явно му дойде времето. Успяхме да пообиколим центъра, да отидем до замъка, да не ни навали и да се видим с Монологъра баш на рождения му ден. Оказва се, че Единбург е перфектното място за феновете на Хари Потър – за мен пък беше интересен по-скоро с атмосфера.

Пристигнахме късно вечерта и потрамбовахме улиците на града, не съвсем по наше желание. Това, което ми направи впечатление, е характерно за Великобритания като цяло – хора по улиците след 10 вечерта почти няма. Засякохме само няколко стандартни групички студенти, но освен това други хора нямаше. Ходенето пък ни заведе до много яко апартаментче, което бяхме наели, със страхотен изглед – снимката долу е правена от прозореца на кухнята.

На другия ден получихме възнаграждение за нощната разходка под формата на чудесно време. Слънчево, топло, чудесно за разходка. Планът ни да обиколим центъра още сутринта бе осуетен от равни количества работа и мързел, но по обяд вече бяхме навън. Оказа се, че точно зад хотела ни е едно от най-добрите според Lonely Planet ресторантчета в Единбург – La Maison Bleue. Не съм снимала храна, защото я изядохме твърде бързо След това се отправихме на разходка из града.

Досега не съм говорила много за разходките с гидове, но май е време. Всеки път, когато имам възможност и ми се занимава с организиран тур, поглеждам дали в града няма New Europe Tours. Ползвала съм ги в Лондон, в Дъблин и в Париж. Причината е, че за разлика от стандартните турове, тази група работи изцяло за бакшиши. Надали има нужда да споменавам, че така се стараят повече. Гидовете са студенти, обикновено по история, литература или актьорско майсторство, които така припечелват нещо допълнително. Имат страшен хъс, говорят забавно и ви скъсват от обикаляне в рамките на 2-3 часа. Забавно е.

Та походихме из града, видяхме прословутото кафе, където е написан Хари Потър, обиколихме катедрали, гробища и какво ли още не, а накрая кацнахме на една поляна в парка. Честно казано, в Единбург нищо не ме впечатли кой знае колко, но Кулата на Саурон е направо страшна (всъщност е мемориал на сър Уолтър Скот, но мисля, че моята категоризация повече му отива). Та след разходката поостанахме да четем книжки на слънце известно време, аз помрънках, защото въпреки слънцето ми беше студено и накрая се наместихме удобно в централния Starbucks.

Вечерта стана време за бира и се видяхме с @luchko. Няколко дни преди пътуването към Англия случайно си ровех из блога му, когато видях, че той живее в Единбург. Няколко директни съобщения по-късно вече имахме ден и час за среща. Той ни заведе в някакъв доста сладурски метъл-бар на име Джекил и Хайд (тоалетните им са скрити зад огромна библиотека), пихме бири и си говорихме за България, образование, наука и бизнес. На всичкото отгоре се оказа, че Лъчо е рожденик! Какво друго да ви кажа, освен “Йей за Twitter!”

Няма подобни постове.

1200 полицаи и спецове за борба с терористи атакуваха в именията на «Hells Angels» («Ангелите на Ада»). Това е най-голямата рокерска банда в Германия и Европа, свързана с трафик на хора и сводничество, проституция и нарко-търговия, грабежи, изнасилвания и убийства из цяла Европа.

Според говорителят на Европол, Сьорен Педерсен, «Ангелите на Ада» са сериозно -свързани и пране на пари и търговоя на огнестрелно оръжие – с две думи мафоти от класа.
Десетки полицейски коли, кучета и хеликоптери душеха за «черепи и кости» в именията, хотелите, кръчмите и бордеите на рок-гангстерите в Кийл, Хамбург и Хановър.
Говорителят на полицията в Кийл каза, че разследвали «изчадията Адови» за причинените от тях телесни повреди, корупция, проституция и търговия на хора, както и за убийство.

Идеята за създаването на рокерския «клуб» е внесена отвъд океана, където се появяват култовите мотоциклетни клубове Harley Davidson. Името „Ангелите на ада“ германските рокери заимствали от клуб със същото име, основан от бивши военни летци след Втората световна война. «Ангелите на Ада» била ескадрила на американските ВВС бомбардировачи.
„Бандитите“ са «дъщерна фирма» на Hells-Angels

Главатарят на рокерите е Франк Ханебутс, от който трепери Кийл, Ханвър и Хамбург, както и градове в Холандия, а напоследък и в Южна Европа. „Ангелите “ имали хора навсякъде и се мапесвали със собственни козове в световния корупционен покер. Техни хора били стъпили вече и в България. Байкърите сами разпространяват легендата, че кръстниците на техния клуб са ветерани от войната във Виетнам. (БЛИЦ)

Ако някой се чуди поради что обръщам внимание на тази вносна информация, отговарям веднага: поради факта, че у нас никой ( или по-точно не и онзи, който трябва) не обръща внимание на някои аналогии на местна българска почва. Сигурно мащабът и остротата на явлението не са същите, но дали има повод за тревога от поредния случай на избирателна слепота от страна на българските власти, преценете сами.

Както написах на 18 април ( в статията „Вътрешния интериор на един религиозно-монетарен спор“) водещият на ТВ 7 Николай Бареков се прехласна по тартора на пловдивските рокери от клуба „Вагабонд“ Малено, представяйки го като „един уважаван гражданин“, голям приятел и поддръжник на големия приятел на самия Бареков, пловдивския митрополит Николай. „Малка подробност“ е малкият по размери, но достатъчно ярък като символика атрибут от ревера на пловдивския рокер, видян от екрана на телевизиите в други предавания. Големият фен на православието, за какъвто се представя той в най-близкото обкръжение на митрополита, носи значка с пречупен кръст. За реториката му по отношение на мюсюлмани и турци, да не говорим, макар в конституцията да пише ясно, че подстрекаването към омраза на расова и религиозна основа е забранено. Нещо повече, Бареков, големият приятел на министър Вежди Рашидов, примири с лекота двете си приятелства, приемайки радушно репликата на приятеля си с пречупения кръст Рашидов „да си гледа джамиите“.

Държавата обаче си е на Бойко Борисов и неговите обслужващи журналисти явно нямат проблем да рекламират подобни субекти и дори да се гордеят и родеят с тях. Вътрешният министър Цветанов също е много зает да убеждава Европа, че у нас жънем успехи с престъпността, за да реагира на такива дреболии. Пък и нали е „Цецо“ за Бареков, за когото повечето известни лица от студиото са „приятели“- от „Бойко“, през „Ицо“( Стоичков), „Миро“ (министър Мирослав Найденов) и т.н. до Малено…

За „образи“, като въпросният тартор с фашистката гордост на ревера, крепител на кампанията на дядо Николай като някакъв самоназначил се воин на воинстващата ортодоксалност в България, можете да прочетете критична гледна точка само в истински свободни трибуни. Останалите, които се правят на такива в борбата за вниманието на властта и свързаните с нея олигархично разпределяни рекламни договори, се правят същото на слепи и по тази неудобна тема.

Ето едно изключение в e-vestnik.

Разпятие и пречупен кръст се сляха в едно

17 Април 2012

e-vestnik  

Share on Facebook

Здравейте скъпи читатели и любители на Неделна поща!

Днешното издание е много специално и не ще ви обещая много, ако още в началото анонсирам, че то съдържа прелюбопитни вести от трите главни подразделения на правото на интелектуална собственост, а именно патенти, марки и авторски права.

Помните ли

последните патентни решения

на aмериканския Върховен съд?

Визирам обсъжданите на страниците на този блог Mayo v Prometheus и Myriad v Molecular Pathology, които сериозно стесниха границите при определянето на т. нар. патентноспособност.

На 21 май тази година към тяхната компания се присъедини най-актуалното решение на Върховния съд по делото WIldTangent v. Ultramercial, за което научих от популярния блог Patently-O.
За разлика от предишните две решения, които произлизат от сферата на медицината и биотехнолгиите, Ultramercial e перфектната ужасна комбинация от патент върху софтуер и метод за правене на бизнес, или изказано на абстрактния език на патентите му претенции:

метод за разпространение на защитени от авторското право произведения чрез интернет.

Как ви звучи това? На мен лично като да става дума за  поредния онлайн магазин, който предлага достъп до книги, музика или филми.

Дали има нещо новаторско у претендираното в него изобретение?

Едва ли, защото Върховният съд иначе не би разпоредил на низшестоящия специализиран апелативен съд да преразглда решението си с оглед на новоустановената практика.

Макар и относително забавни за четене и споделяне, патентните решения не са нищо в сравнение с опитите

партийни символи да бъдат регистрирани като

разпознавателни знаци с практическото значение на търговски марки.

Да, да,  от авторитетния блога Marques Class 46 научаваме за премеждията на полската Партия на Националното Възраждане (Narodowe Odrodzenie Polski или NOP) в безплодните й за сега опити да регистрира спорната си партийна символика.
Последната е добре отразена на страницата на марковия блог и изглежда доста подходяща за партия, която ловува в крайнодесния политически сегмент, и чийто лозунг на последните избори е бил “Фашизъм ли? Та ние сме много по-зле!”.

Казусът според мен е интересен, защото обрисува типичния за такива формирования подход, а именно да преследват проблемните си от конституционна гледна точка цели по уж конституционен и легитимен път.

Нейсе, желанието на NOP не е било удовлетворено и символите им не са били регистрирани, но в тази връзка колегите от Class 46 съвсем правилно критикуват въвлечените в спора съдебни инстанции заради очевидното им нежелание да се произнесат по същинския проблем.
Така като мотив за отказа не е бил изтъкнат определено фашисткият уклон на NOP-овата символика, а някак неадекватно звучащата формална причина, според която партиите нямали право да регистрират повече от един символ, а NOP вече се била възползвала от това си право.

До тук с въпросите на източноевропейския партиен маркетинг, а насетне ви предлагам едно

виртуално пътешествие до Третия свят

което ще покаже, че авторскоправните проблеми не са феномен само на икономически развитите общества.

“Боливуд втрещен от новия индийски Закон за защита на авторското право” съобщава The1709Blog.

Причината май се корени в това, че на индийските творци се признава правото на авторство върху произведенията им по начин много сходен с континенталноевропейския.

Наред с неотчуждамеостта, по смисъла на която ще могат да отстъпват, но не и да продават правата си, на тях се гарантира и справедливо възнаграждение за излъчване и показване на произведенията им по радиа и телевизии.

Особено интересна ми се струва нормата, която забранява правенето на кавърверсии върху произведения за период от 5 години след тяхното създаване.

От реакциите на втрещения от промените правоносителски сектор излиза, че досегашната правна рамка му е давала доста средства и възможности да не овъзмездява творците справедливо – същите онези творци, в чието име носителите на права са готови едва ли не да тръгнат на война.

Нещо подобно е на път да се случи и в намиращата се от другата страна на Индийския океан Кения, където подготвяният нов Закон за защита на авторското право ще обхване т. нар. сродни права на артистите-изпълнители и продуцентите на звукозаписи.

От материалa научаваме, че проблеми имат и ганайските творци, и че те са сходни с онези на индийските – не им плащат отчисления.
Интересното в случая на Гана е, че публичните изпълнения на творците съпътсват държавни образователни кампании, сиреч подпомагат една възвишена цел. Последната обаче е в опасност, понеже творците и изпълнителите настояват да си получат полагащото им се възнаграждение и дори са готови да я торпедират в съда.

Как мислите, чия кауза е по-възвишена и по-важна – образователната или творческата?

Пожелавам ви приятно четене, осмисляне и най-вече успешна и плодотворна седмица!

No related posts.

Facebook правят промени почти всеки ден. Добавят нови неща на Timeline-a, променят размерите на снимките, а и ни изненадват с нови придобивки като например Instagram. Наскоро те експериментираха с пускането потока от новини във профилите, т.н. „Trending Articles“, с което искаха да акцентират на публикации, които … Подобни статии:

1. Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете да печелите с PowerVoice /видео/
2. Facebook подготвя пускането на нови Premium Ads

75 минути чувствително документално кино от България изгледа публиката на най-старата паралелна програма на фестивала в Кан "Седмица на критиката".

В началото на април първо се появи версията на Instagram за Android, а след това станаха ясни амбициите на Facebook да притежава нашумялото социално фотоприложение. В края на месец април общият брой сваляния на Instagram беше над 50 милиона, като нови 5 милиона се присъединяваха … Подобни статии:

1. Instagram вече с над 50 милиона потребители
2. Добри новини за потребителите на Android – идва Instagram

Във финала на конкурса участваха 16 момичета пристигнали в Чикаго от цяла Америка. Имената на финалистките (подредени по азбучен ред на латиница): Адриана Тодорова (Andriana Todorova), Боряна Йорданова (Boryana Yordanova), Десислава Пенева (Desislava Peneva), Даяна Шейтанова (Dayana Sheytanova), Ива Порфилова (Iva Porfirova), Елена Коларова (Elena Kolarova), Кристина Вълкова (Kristina Valkova), Милена Черчеланова (Milena Cherchelanova), Мартина Славчева (Martina Slavcheva), Петя Дечевска (Petia Detchevska), Петя Кузманова (Petya Kuzmanova), Росица Стефанова (Rositsa Stefanova), Силвия Вълкова (Silviya Valkova), Тина Телалян (Tina Telalyan), Невена Чалова (Nevena Chalova) и Ванина Кондова (Vanina Kondova).