Шоколадова тапиока с бадеми и ягодов кулис с лайм

Хрумна ми изведнъж. Докато забързано разпределях направения пазар за вечерята, която очевидно щеше да закъснее, изневиделица ми се привидя това. Не стига, че пак щяхме да вечеряме в късен час, ами и десерт реших да направя. Не можех да почакам до следващия удобен момент, струваше ми се, че ако не го направя сега, никога нямаше да го направя. Забързах още повече, но първото нещо, което трябваше да подготвя беше да накисна тапиоката във вода. В повечето рецепти за тапиока, които съм преглеждала, тя трябваше да престои кротко в студена вода за една нощ. Да бе! Нямам толкова време сега.

Накиснах тапиоката и се съсредоточих върху приготвянето на вечерята. От време на време поглеждах белите зрънца и всеки път установявах, че неимоверно бързо набъбват, раздуват се и поемат водата като суха гъба. Вече приключила с основните приготовления на единствената пълноценна храна за деня, се опитах по-старателно да помисля върху бъдещия десерт като умишлено избягвах да поглеждам бурканчета и кутийки съдържащи „странни“ подправки и добавки. Прецених, че искам нещо семпло, колкото семпла ми изглеждаше и тапоката в този момент. Но тя няма вкус! Нито мирис, нито нещо което да я отличи. Малкото количество „Гайо“ шоколад бе достатъчно да придаде изискан вкус на иначе невзрачната тапиока.  Но ми трябваше повече сладост. И по-плътен вкус. Смесих два вида захар. Произведението беше готово, но все още недостатъчно завършено за моментното ми настроение. В мисли какво да сторя почти бях забравила, че трябва да наглеждам вечерята във фурната.

Започнах да ровичкам в долапа с надежда да открия нещо интересно, може би напазарувано внезапно в някой от моите вдъхновени изблици, а после забравено и чакащо момент като този. Ами не виждам нищо, чак пък толкова интересно. Но нали не трябваше да се превъзнасям сега! “ Семпло, колкото тапиоката!“ – заповтарях си наум продължавайки да обмислям варианти. Ръцете ми затършуваха още по-чевръсто докато не видях един бял плик, в който по скорошен спомен, май бях купила бланширани бадеми. За какво ли са ми трябвали? Вече не помня. Идеите минават през главата ми толкова бързо, колкото и бързо дават превес на други. Май трябва да започна да си записвам. Дали ще има ефект? Пробвала съм. Все още откривам някакви записки по тетрадките си с неизвестно откъде избликнали идеи. И разбира се – неосъществени. Време ми трябва за това. Време и средства.

Опитвайки се да не размишлявам върху това, изсипах шепа от бадемите в блендера и завъртях копчето на максимална скорост. Шумът, който се вдигна бе в състояние да заглуши всяка мисъл. Можеше да повъртя още малко ядките с надеждата да изхвърля от главата си мисълта за всяка една пропусната кулинарна възможност, но добре че съумих да спра навреме, докато бадемите не бяха заприличали на паста. Изсипах цялото съдържание от купата в шоколадовата тапиока, разбърках и опитах. Ммм, така е по-добре.

Вечерята трябваше вече да е готова, така че бързо нахлузих ръкохватките върху ръцете ми и извадих тавата от фурната. Облаци от пара изпълниха кухнята и замъглиха прозорците. Още по-добре. Да не виждам мрачното и студено време в края на май. Обещах си, да не мисля за времето. Само се разтройвам.

Времето в мен беше съвсем друго. Топло и свежо, уханно. Присетих се, че имам няколко ягоди в чекмеджето на хладилника. На шоколада ще му хареса. В съзнанието ми изникна една ярко червена картина. Бях я видяла в една от любимите ми кулинарни книги. Рецептата е за плодов кулис. Какво е плодов кулис ли? Пасирани пресни плодове с добавка на захар ако е необходимо и понякога лимонов сок. Свиквай с термините. Лесно и практично е.  Какъвто е и плодовият кулис като добавка за много десерти. Единственото условие е да се приготвя на момента или няколко часа предварително. Само това.

Отправих се към хладилника и започнах да ровичкам и там. Ягоди, ягоди.. къде сте? Малък стрък джоджен стърчеше на повърхността. Под него връзка репички ми напомниха, че може да направя и салата към вечерята. Натъквам се на плик с два лайма, а някъде до него – а, ето ги ягодите!

Сега вече десертът е завършен. И пак си остана семпъл. Семпъл като усилие. Но достатъчно вкусен, свеж и уханен, за да се усети тапиоката в него. О, да! Да отрази времето в мен.

Шоколадова тапиока с бадеми и ягодов кулис с лайм

Посочените количества са за 8-10 порции.

За шоколадовата тапиока с бадеми:

• 180 г тапиока
• 700 мл растително мляко (използвах оризиво-бадемова напитка с агаве)
• 100 г кафява захар демерара
• 100 г кафява захар мусковадо
• 70 г кулинарен Гайо шоколад, настърган наситно
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 100 г бланширани бадеми, едро смлени

Тапиоката се накисва в студена вода за минимум два часа. Отцежда се хубаво.

Млякото и двата вида захар се смесват в тенджера и се загряват докато захарта се разтопи и сместа заври. Когато заври в нея се изсипва тапоката и се разбърква няколко минути докато се сгъсти. Отстранява се огъня.

В сместа се добавя шоколада и се разбърква докато се разтопи. Накрая се добавят ваниловата есенция и бадемите. Кремът се разбърква хубаво и докато е топъл се разпределя в 8-10 десертни купички.

За ягодовия кулис с лайм

• 300 г ягоди
• 50 г кафява пудра захар
• настъргана кора от 1 лайм
• 1 супена лъжица прясно изцеден сок от лайм

Ягодите се измиват добре, подсушават се и се почистват от дръжките. Изсипват се в блендер заедно със захарта, сокът и кората от лайм. Пюрират се. Сместа се прехвърля в подходяща кутия и се охлажда в хладилник.

Преди сервиране шоколадовата тапиока се гарнира с ягодовия кулис.

Шоколадова тапиока с бадеми и ягодов кулис с лайм е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина

Свързани новини: