Доган в магическа реалност

Любослава Русева

„Как може човек, който мирише на джибри, да му мирише на избори?!”

Репликата на Бойко Борисов почти дословно повтори онази, с която Вежди Рашидов уязви лидера на ДПС преди година. „Явно не е пил чаша уиски сутринта рано, оставили са го до обяд все пак да бъде адекватен“, каза министърът на културата през май 2011 г., коментирайки дежурната вече „прогноза“ на Ахмед Доган, че правителството няма да си изкара мандата.

Язвителните реакции със сигурност не са уместни от гледна точка на добрия тон, още повече, че подклаждащите догадки с какви занимания уплътнява времето си лидерът на ДПС съвсем не приличат на изнурени аскети. Ако си направим обаче труда да изчетем, прослушаме или видим това, което се случва през месец май всяка година около възпоменателните чествания на т.нар. възродителен процес, ще се уверим, че подобни заяждания имат известни основания и тъкмо там някъде е едно от обясненията защо представите на Ахмед Доган за реалността изглеждат все по-замъглени.

Да, публична тайна е, че той пи…ше. А вие какво си помислихте?

Ахмед Доган пише усърдно продължението на докторската си дисертация “Асиметричната онтология на социално-либералния вектор”, разсъждавайки върху трансцеденталната субстанция на семантичната еманация. Запознати твърдят, че пише от рано сабахлем, та по икиндия вече много му личало колко е писал от бут…, т.е. по буквара на онтологическата трансгресия в контекста на квазиметафизичната сугестивност. Което не му пречело и посред нощите да чете сред отбрана компания задълбочените си наброски за кумулативната прогресия на бихевиоризма…

Тия дни Ахмед Доган отново даде доказателства, че продължава да работи усърдно по философските си трудове.

Той отиде първо в ардинското село Бял Извор, където обяви със самочувствие: “Налага се да управляваме, починахме си достатъчно.”

Увереността, че ДПС се връща на власт, беше придружена от убеждението, че това ще се случи още тази есен. “Много добре знам защо сте тук” – обърна се Доган към журналистите с тайнствена усмивка”, след което влезе в ролята на телевизионния метеоролог Емил Чолаков: „От мен очаквате прогнозата за времето, на политическото време, къде сме и какво ни очаква. Много често си се представям като политически синоптик. Мирише на дъжд, мирише на избори и то много силно на предсрочен парламентарен вот!”

Тъй като подигравателната реакция на Бойко Борисов явно подейства отрезвяващо на нюха му, шест дни по-късно на възпоменателния митинг в местността Демир баба теке Доган по същество обяви нещо коренно различно. „Догодина, след парламентарните избори”, уточни той, „в България може да се повтори случващото се в Гърция – никой да не иска да състави кабинет”. На 26 май, с други думи, лидерът на ДПС се отрече от синоптичната си прогноза от 20 май, с което остави впечатление, че или е забравил какво е говорил в Бял Извор, или сутринта преди митинга в Демир баба теке не е писал, за да остане адекватен (по Вежди Рашидов) към реалностите…

Впрочем репликата на Рашидов от май миналата година беше предизвикана от друга „прогноза” на Ахмед Доган, която също заслужава да бъде припомнена:

„Управлението на ГЕРБ е пълен провал и ако загуби президентския вот, а това е почти сигурно, то ще има предсрочни парламентарни избори”, каза в Джебел тогава лидерът на ДПС. И още:  „Трябва да си луд след двегодишен провал на изпълнителната власт и провал на президентските избори да продължиш да управляваш, за да запазиш себе си и собствения си задник.”

Пет месеца по-късно ГЕРБ спечели президентските избори, но ако днес гледате видео записа от 19 май 2011 г., ще забележите каква високопромилна самоувереност лъха от Ахмед Доган, когато казва: „Без нас не може да се избере президент на Република България!”

Същата самоувереност той демонстрира и на 19 май година по-рано, когато реши да наруши мълчанието си след последните парламентарни избори. Отново на митинг в Джебел и точно месец след скандала с мистериозния му хонорар от 1.5 млн. лева за хидровъзела „Цанков камък”, бившият „консултант хидролог” по държавен проект, заработвал като такъв в качеството си на мандатоносител,  се качи на сцената странно развеселен и започна с гръмката декларация: „Без ДПС е зле, всеки вече осъзнава, че без ДПС не става, не може да се управлява страната.” А сетне, видимо опиянен…от ръкоплясканията, обяви, че дори се радва, „ако не обичат” партията му, изпъстряйки речта си със самоласкаещи го риторични въпроси (“Защото кой обича тези, които успяват много, кой обича тези, които изпреварват времето?”) и самовъзхваляващи го метафори от сферата на хидрологията (“И тези стихии ще отминат, след наводненията остават пясъците”)…

Страната, както се вижда обаче, продължава да се управлява от ГЕРБ. При всичките кусури на днешното управление то има всички изгледи да доведе докрай мандата си – не на последно място, защото споменът за стихията на тройната коалиция и нейния мандатоносител още ни държи влага. Тази е и причината в прогнозите на други политически синоптици – социолозите, „обичта” към ДПС днес да се измерва със скромните 6-7%, като някои дори твърдят, че по подкрепа го изпреварва вече и току-що проходилата партия на Меглена Кунева.

Вярно е, че през 2009 г. движението спечели 14.45% от гласовете и стана третата по численост фракция в парламента, както е вярно, че на местния вот миналата година то обяви вторите най-успешни избори в историята си: 34 кметове на общини, 615 – на кметства, и общо 753 общински съветници. Изглежда вярна обаче и хипотезата, че на централно ниво догодина ДПС едва ли ще се представи добре, тъй като този път няма възможности за опериране с държавен ресурс.

„Ахмед Доган вече е в паника”, тълкува поведението му Бойко Борисов, но бедата е по-скоро там, че Доган е изгубил връзка с реалността. След дълго писане, скрит зад високия дувар на т.нар. Боянски сараи, той все още си въобразява, че е незаобиколим фактор в българската политика и неотменим гарант на етническия мир. Въпреки подозренията, че гледа на тази си роля с погледа на изпечен циник, лидерът на ДПС се е вживял сериозно в нея, съзнавайки ясно, че кариерата му е на път да приключи с обратното клеймо – на онзи, който олицетворява безконтролното и безнаказано упражняване на властта, съсредоточено предимно в задкулисното извличане на публични средства.

Години наред недосегаемостта на Доган не просто не бе накърнявана, а покрай мантрата за „етническия мир” той непрекъснато разширяваше влиянието си – далеч отвъд електоралната тежест на ДПС и със спокойствието, че никой никога не би се осмелил да оспори неговото лидерство. Това му даваше комфорта да не подава данъчни декларации и да не стъпва на работа в парламента, без да се чувства задължен да разкрива източниците на луксозния си живот. Грижливо поливаният му имидж на загадъчен и мъдър владетел, който “дава знаци”, не помръкна особено, дори когато му се наложи да се легитимира във властта, включително като мандатоносител на тройната коалиция.

И ето, че Доган свикна с това и реши, че този комфорт ще бъде вечен. В съучастие с всички нас, които се сплотихме около тежко деморализиращия консенсус, че е над законите и е в реда на нещата всички закани за ревизия на необяснимото му материално благополучие да спихват като плондири, той стигна дотам, че загуби бдителност и преценка за собственото си поведение.

Затова през 2005 г. с цинична усмивка разправяше за обръчите от фирми, които отглежда, а три години по-късно медиите отразиха летния му разгул на яхта за над 2 млн. евро в разгара на критики и замразени средства от Европа. Затова си позволи да взриви общественото мнение, че може да си купи и летяща чиния, и то дни, след като „мъжката му секретарка” намери смъртта си в тайнствените Боянски сараи. Затова и през 2009 г., видимо писал продължително, се клатушкаше в читалището на село Кочан, заваляйки репликата „Аз съм властта, аз разпределям порциите!”…

За подобно разглезване обаче се плаща висока цена. И тя, нека повторя, е в загубването на представа кой си, откъде си тръгнал и накъде отиваш, както и на чувството за мярка. Доган реши, че може до безкрайност да паразитира върху етническия мир, появявайки се веднъж годишно пред хората от Джебел, а в останалото време да пише за структурно конфронтираната проекция на социаллибералната постдискурсивна идентичност, обграден от красиви жени. Отпусна се, остави се на течението и тотално се оля, стигайки до философски импровизации по Макиавели като „Търсенето на морал в политиката е вредно за държавата.”

И резултатът от този политически махмурлук не закъсня:

Доган тръгна от митинг на митинг, за да обрисува халюцинациите си за нов възродителен процес. „На определени цикли усилваме градуса на нашите разсъждения върху възродителните процеси”, каза той в шуменското село Пристое, припомняйки: „Казвам процеси, защото от 1912 до 1984 г. само в Родопите имената са сменяни шест пъти. Алтъ!”

Преди това в село Бял Извор Доган разви тезата, че възродителният процес ще продължава – „радикално, със сила, войска, танкове, или в тиха форма, пълзящо, уж умно”, и причината за бъдещия апокалипсис ще е бедността. „Когато има бедност, тя се съчетава с готовност за агресия, с по-радикално формулирани въпроси, които могат да излязат извън контрол” – стресна той публиката и в Пристое, но пък сетне даде съвет как ще се реши проблемът: „Преди няколко месеца Европейският съвет даде модел. Взе се решение на унгарското малцинство в румънска Трансилвания да се даде статут на културна автономия. Даде се тон, но дали ще се превърне в стил? Иншалла, но не се знае. Ако това стане в цяла Европа, проблемът се решава!”

Тези бълнувания пред уморените хора с потури и забрадки, в чието съзнание е закодиран ужасът от събитията преди 23 години, градираха до аналогии и с етническите проблеми в Македония и Косово. Заради невъзможността да им предложи алтернатива – управленска и най-вече морална, Доган наново цака с познатата карта, както е правил винаги, когато се усети натясно.

Приказките за застрашения етнически мир открай време са любим негов похват за упражняване на политически рекет. „Никой не е по-голям от хляба” – мърмореше, когато не държеше в ръцете си достатъчно властови лостове или възнамеряваше да разширява влиянието си в управлението. „Някой пали искрата на етническия бунт!”, загадъчно обявяваше, щом станеше дума за паяжината от сиви обвързаности, които партията му плетеше от самото начало на прехода.

Постепенно тази манипулация омръзна и се превърна в същата баналност, каквато е и клишираната метафора за искрите в смесените райони. И когато сега Доган отново тръгна да върти тази плоча, това вече изглежда нелепо и жалко. Пълна трагикомедия заради единия изпразнен от съдържание политически капацитет…

“Бъдете убедени, че вероятно след година пак ще мина оттук да искам конкретна подкрепа за конкретна програма за управление”, обърна се лидерът на ДПС към публиката в Бял Извор. Съмнително е обаче дали ще е в състояние да изготви такава, доколкото вече две десетилетия пропуска да предложи вдъхновяващ проект за политическото и икономическото развитие на страната.

Нещо повече: за тези две десетилетия лидерът на ДПС не постигна нищо за собствените си избиратели, а районите, контролирани от неговата партия, си останаха най-бедните в страната. Напълно умишлено, разбира се, за да бъдат държани в зависимост, а дерибействането на техен гръб да откара до безкрайност.

По тази причина на Доган не му се налагаше да вади конкретни програми, нито пожела да демонстрира бляскави умения на управленец, каквито шансове имаше многократно. Същият, който се изяви като автор само на един план за привличане на 1 до 3 милиарда долара от Ислямската банка за развитие в срок от 1000 дни (за което банката научи от българските вестници), както и на сценарий за внасянето на 12 хиляди свещени бивола от Индия (останал впоследствие нереализиран), обаче се хвалеше, че „сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или най-малко с моя усмивка.”

Нищо от тази усмивка не съдейства за по-приличен живот на хората от Джебел или Пристое, но за сметка на това Ахмед Доган напълно изпусна юздите на приличието. Дори само фактът, че едва ли си дава сметка колко абсурдно и цинично беше да се кахъри за оскърбените и унизените в битността си на бивш мандатоносител, яхтсмен, добре платен държавен „консултант” и, накратко – една от сериозните причини за стабилно поддържаната мизерия, казва достатъчно…

Сигурно е много удобно да пребиваваш в собствена магическа реалност, където хем искаш вечно да си на върха, хем не полагаш и минимални усилия, тъй като години наред разчиташ на едни и същи практики. Ако някога я напусне обаче, Доган ще установи, че изглежда изхабен, а зайчетата, които вади от политическия си цилиндър, не са интересни на никого. Ще установи също така, че пропусна да изпълни навреме заканата си „Аз повече нямам работа в тази сфера на реализация, време е да се насоча към друго измерение, което мисля, че ми пасва повече – науката” и затова днес по митингите обикаля неговата сянка. По-точно онова, което е останало от някогашния Доган – деморализиран, опустошен от властта, неадекватен на момента. И заслужено отнасящ подигравки.

 Сп. „Тема”

Прочети цялата новина

Свързани новини: