За четене през лятото

06/15/12 14:29
(http://asktisho.wordpress.com/)

За четене през лятото

Помните ли задължителния списък с книги за четене през лятото? Е, някои от вас сигурно още го получават – ауиторията на този блог е млада. Винаги трябваше да „лавирам” между собствения списък и задължителния, продиктуван ми в училище. Литераторките ни караха да четем българските класици, а нас ни интересуваха извънземни, върколаци и вампири. Затова четях двойно през лятото. Класиците ги „разреждах” с върколаци: като кафе с кола, а по-късно и уиски със сода.

Давам ви един списък за четене през лятото, който не е задължителен, но за сметка на това е разнообразен. Представям ви три книги, които занимават съзнанието ми напоследък с появата си на бял свят. От различни жанрове са. Изберете онази от тях, която ще ви „пасне” най-добре:

Човекът, който обичаше Стивън Кинг

Силно вярвам, че човек създава собствената си реалност. Авторът на този сборник с разкази (не само на ужасите) – Бранимир Събев – е човек, който създава собствената си реалност така, че непрекъснато да печели литературни награди. Едно от забележителните му постижения е първо място в конкурса на Софийски университет за криминалния разказ „Арлекин” (има го вътре). Грабвал е и приза на Шуменския университет за къс разказ. Изявявал се е в бургаския конкурс „Изкуство против дрогата”, а през 2010 отново печели голямата награда на Софийски университет за „Човекът, който обичаше Стивън Кинг”. Така става единственият, който два пъти е печелил този конкурс. Сборникът е селекция от най-добрите му творби.

Естествено, не мога да кажа, че всички разкази в него ме впечатлиха, но това е напълно нормално, защото аз самият издавах сборник с разкази преди време и аз самият забелязах как едно и също произведение дадени хора го боготворят, а други, пък, съвсем не могат да го разберат. В реда на нещата си е – явно не е било писано за тях…

Водещият текст („Човекът, който обичаше…”) определено е силен и от него лъха на качествена литература. Същото мога да кажа за „Арлекин”, „Необичайно предложение” и „Страх от страха”. Това са моите “personal best”, но, разбира се, вашите може и да се окажат различни.. Повече за книгата в блога на нейния автор. Има я по книжарниците, но предполагам, че можете да си я поръчвате и директно от Бранко. Чудесно томче за излежаване по плажовете това лято.

Раят зад страха

Тук имаме съвсем различна матеря. И като качество на изданието, и като съдържание. Спокойно мога да твърдя, че «Раят зад страха» е може би най-добре изглеждащата, най-приятната за пипане, най-качествено оформената и най-хубаво миришещата книга за личностно развитие, издавана някога в България. Казвам го съвсем отговорно, защото повечето ги имам в библиотеката си, с подпис от автора.

Авторката Елена Шахънска, към която аз (къде на шега, къде наистина) се обръщам като «Гуру Елена», е човекът, който стои зад неиздаващото се вече списание Self-Help, където имах честта да се пдовизавам като автор в почти всеки брой. Елена е интересен човек с много богат житейски опит. Обиколила е почти целия свят и е живяла по начин, за който повечето хора биха й завидели, но това не пречи още от най-ранна детска възраст паник атаките да са чест „гост” в дома й и неин неприятен „спътник” в живота.

Открила е начин да се пребори сама с този бич на съвремието, в което сме се отдалечили от всичко смислено, но най-вече от себе си. Открила е начин и го споделя в „Раят зад страха”, а в търсенето си е открила и доста други интересни неща. Книгата е синтез на повечето „джедайски” просветления в съвременната „духовна литература”, но е ценна и заради личния си принос, както и заради чисто практическите упражнения, които предлага.

Съдбата на книгата също е интересна. Тя е издадена изцяло с предварителната помощ на своите читатели, тоест – чакахме я доста дълго и сега заслужено й се радваме. Авторката оправда доверието. Можете да се възползвате и вие, след като резултатът от колективния ни напън вече е факт. Повече – в блога на Елена.

Сто маркетинг приказки