Бойко ми се кара задочно- за мен е въпрос на чист ( инфантилизъм)

Май съм отчаял премиера Борисов с упорития си отказ да се очаровам от него. Още при напускането на Би Ти Ви през октомври 2006 г., а това в беше навечерието на възникването на ГЕРБ, той ми да се присъединя към обкръжението му ( може би сега щях да си живуркам на важна служба и той да ме защитава от нападки с аргумента, че за него съм един демократичен бивш агент на ДС). Каза ми, че вратите на неговата партия били отворени за мен, макар че , според него, аз го мразя (да не му се мазниш за него си е жива проява на омраза). Реши обаче да не се възползвам от великодушния му подкуп, който на практика ми предложи. Тогава явно не се гнусеше от миналото ми. Ама, ще кажат някои, той не е знаел още…

Но той не се отказва лесно да ме напазарува- явно не си представя, че има журналист, който може да му устои на коткането. На 28 март тази година, когато ми се обади да ми съобщава, че съм първият, на когото оповестява решението за спирането на проекта АЕЦ „Белене”, също не ми придиряше за миналото. Искал бил тъкмо аз да разглася решението в блога си, за да спра, както се изрази, да му „ям кокалите”. Обаче и аз не съм гнуслив-поне в този смисъл- продължих да му ги „ям”.

Нещо се случило междувременно, което направо го е вбесило по мой адрес. Какво ли е то? Ами питайте „рибката в аквариума” му с форма на телевизор Николай Бареков, която умее да предсказва „земетресения”. Ако следите изявите му на лакей на властта и лично на вождовете Цветанов и Борисов, ще забележите закономерността: той предрича определени арести и кампании срещу конкретни хора и те винаги се сбъдват. И този път „позна”: нападна ме вчера по ТВ 7. Ето че днес Борисов се присъедини към личните нападки срещу скромната ми блогърска личност. Без никой да го пита за мен, министър-председателят ме обявява едновременно за „лидер на демократичните журналисти” ( какъвто нямам претенции да съм), който обаче няма право да бъда такъв. Ето цитата от неговото изригване от стенограмата на МС днес, разпространена от агенция „Фокус”:

„18 юни 2012

| Министерски съвет

Среща на министър-председателя Бойко Борисов с протестиращите срещу Закона за горите. Срещата започна в 10.10 часа и беше ръководена от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов. Агенция “Фокус” публикува пълния текст на стенограмата от срещата, качен на страницата на Министерски съвет.

БОЙКО БОРИСОВ:
След всеки избори има загубили партии и една спечелила, която и да е тя. Следва ли другата да си изкара симпатизантите, които са повече от три хиляди души примерно да протестират. За нас са гласували милион, да ги изкараме да затворят пътищата, защото пък те не са съгласни с нашите политически опоненти!? Какво общо има екологията, горите с политически протест?! Нима не ви приех и не стоях тук колкото искахте в петък, за да се получат тези кървища и да се бият хора по Орлов мост вечерта. Не ви чува властта, не ви приема, няма демокрация, нямате чуваемост ли?! Кой налага да се говорят такива глупости? От сутрин до вечер всички телевизии, всички активисти са по екраните. По-голяма демокрация, аз не знам какво трябва да направите.
Кабинетът на министрите е и ваш кабинет втори път вече от момента, в който сте се обозначили, че искате да говорим. Защо да си цапам партията и да давам възможност на олигарси, на агенти от Държавна сигурност, журналисти, които се изявяват за демократи?! Когато комунистите и тези, на които им дърпат конците и са убили дядо ми, на мен ми дадоха да работя сам в пожарната. Кой от вас е притиснат от правителството в каквото и да било?! Няма такова нещо. Иво Инджев ще е водач на демократичните журналисти – агент от Държавна сигурност – откъде накъде?!”

Интересното е, че премиерът се кара на еколозите, а споменава мен, без дори да съм присъствал на протеста им. Написал съм само един коментар към друг коментар и то в деня, когато драмата с протестите приключи. Но междувременно пишех всеки ден по тема, за която НИКОЙ друг, смея да твърдя, не пожела да напише и дума в българските медии. Именно тя извади от равновесие премиерския глашатай Бареков и съм убеден, че е имало защо.

В четири поредни публикации изобличих абсурда, възможен само по корупционни причини, най-сервилната към властта медийна трибуна в България ТВ 7 да бламира външната политика на същата тази власт с препредаване на пропагандата на сирийския режим, приютена под крилото му в Дамаск- само припознати за съюзници в пропагандната война елементи могат да получат тази съмнителна „привилегия” от кървавия режим, параноичен по отношение на чужди погледи в бруталния му заден двор. Присъствали на разговор със сирийския президент Башар Асад при последното посещение на българска делегация в Сирия си спомнят, че той тогава категорично е отказал да приеме съвета да позволи на журналисти от чужбина да отразяват събитията в страната. И сега същият Асад прави невероятното изключение да приласкае и нареди да бъде обслужен от телевизионен екип от българска телевизия, появил се мистериозно в Дамаск след практическия разрив в двустранните отношения?

Как става това, освен ако някой „по-голям”, не е посочил благосклонно от Москва на своето кърваво протеже да се възползва от проверената услужливост на една „европейска телевизия”, която , по самохвалните думи на Бареков, била единствената медия, допусната до забранения за чужди погледи разрушен град Хомс. Обстоятелството, че в хвалбите си Бареков не се усеща какво глупаво самопризнание за сделка с дявола прави, не означава, че онези, които следят срамната сценка в чужбина, не забелязват абсурда.

Фактите остават, независимо от солидарното мълчание за този абсурд от страна на българските медии. Знам, че определени среди в самото правителство бяха бесни миналата седмица, но явно ТВ7 е по-ценна на Борисов и Цветанов като примитивна пропагандна трибуна, дори и когато подлива вода на самия премиер, от някаква си външна политика, прокламираща солидарност със съюзниците.

Там го стяга чепикът Борисов. Бумерангът на ТВ 7 се е върнал по западни канали и го е цапардосал болезнено. Затова си го изкарва на мен, вестоносеца на лошите за него новини, които са неизбежни при тази ситуация.

Очаквам сега, след като съм посочен от височайшия пръст за враг, Люба Кулезич да изиграе нова сценка със сексуални намеци за „близостта” ми с Борисов, а Бареков да продължи да разсъждава за това що за грохнал старец съм в сравнение с неговата „героична” репортерка, прекарала няколко дни в Близкия изток.

При цялото ми нечисто минало, за мен ще е въпрос на чист (инфантилизъм) да продължават да се борят с моето име, което кротко си пребивава в един личен блог, където съм натикан по указния на др. Георги Първанов, удостоил ме с титлата „безобиден журналист”, на др. Юрий Исаков, посланик на Русия тук, наградил ме с определението „маргинал” , а вече и на др. …пардон, господин ( откакто се сети, че комунистите убили дядо му) Борисов, който набързо ме произведе в „лидер на демократичните журналисти” само, за да ме разжалва тутакси.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: