ТВ си призна, че е любимка на сирийския режим

Българската проправителствена ТВ 7, която сътвори уникалния казус да бламира от Дамаск позицията на София по сирийския въпрос с препредаване на пропагандните тези на режима на Асад, надмина и себе си в отчаяните опити да прикрие глупостите и лъжите си с нови, още по-големи.

Да оставим настрана дребната подробност, че след терористичната Ал Кайда, представена от ТВ 7 (за удобство на домакините в Дамаск) като основен противник на режима, втори по значение враг в ефира на ТВ 7 се оказа…моя милост. Бил съм си позволил да се усъмня в героизма ( този термин използва водещия Бареков) на пратеничката Диляна Гайтанджиева. Както много други „храбреци”, въоръжени с власт и пари, които нямат други аргументи и се опитват да ми затворят устата, Бареков прибегна до тоягата ДС. Бил съм се правил на журналист навремето ( цели 4 години) докато съм бил писал доноси до генералитета в София от Бейрут, каза слугата на Генерала, който го призоваваше да пълни камионетките с престъпници и да ги разстрелва по стадионите, заплашваше протестиращи в София лично да им реже гумите на тракторите и късаше конкуренти вестници в поверения му за целта национален ефир. Представяте ли си, ако наистина този човек беше имал достъп до сопата ДС в онези години как би я развъртял?!

Поласкан от твърдението на Бареков, че съм толкова престарял, че между мен и Гайтанджиева имало близо половин век разлика в годините ( което вероятно ме прави около 80 годишен старец) наострих старческите си уши за допълнителни мъдрости от устата на този примитив и …какво да чуя още?

„Репортерът на TV7 Диляна Гайтанджиева и операторът Николай Куманов са единствените журналисти, които предаваха на живо от най-горещата точка на света – сирийският град Хомс, в който се водят непрекъснати сражения между войските на режима и опозицията.” Пише го черно на бяло в сайта на телевизията. Това ме усъмни в пресмятането на годините(ми). А може би, щом имаме половин век разлика с Гатанджиева, тя да е всъщност на 7 години? Тук сметката излиза. Аз съм на 57 г. и като извадя половин век се получава 7. Толкова са и годините, които липсват във възпитанието на превърналия се в нарицателно за екранна простотия Бареков, заради което народът ласкаво го нарича Ники Дудука, но да не се отклонявам от зададената ми от ТВ 7 тема.
Да бъдеш единственият журналист в забранения за посещение от чужди журналисти център на съпротивата срещу режима Хомс означава само едно: трябва да си много, много, много скъп гост на режима, който е много, много, много уверен в твоята лоялност към него и благодарен за нея. Колко точно и как се измерва тази благодарност в пари- в София ли е разплащането, в Дамаск или в Москва- някой друг трябва да каже, ако има кой в България изобщо да бръкне в торбата позлатени лъжи и змии, наречена ТВ 7.

А да се хвалиш, че си единственият толкова близък до кървавия режим журналист, на когото са осигурили достъп до покрайнините на града, съпроводили са те с военните конвои на правителствените части и са ти организирали съответните интервюта, е не само подличко, но и тъпо.

Защо е подличко, това е ясно. Но ако не е ясно защо е и тъпо, обяснявам: защото очевидно не разбираш, че това е самопризнание. И е ясно не само от кадрите, в които се виждат сирийските военни около теб, но и от тезите, които отново препредаваш в угода на онези, които са ти организирали „героичното” посещение на „горещата точка”. Да се хвалиш, че само на теб има доверие режимът, заклеймен в демократичния свят като безпрецедентно брутален във войната срещу собствения му народ ( а не срещу Ал Кайда!), е откровено тъпо упражнение дори и за такива като Бареков, които излъчват примитивизма на слугата от екрана или като Гайтанджиева, в чиито репортажи чуваме дете да разказва, че било ранено пред „църквата” в сунитския мюсюлмански Хомс ( може да е грешка в превода- но тя издава нивото на разбиране на темата от страна на тандема Бареков- Гайтанджиева).

Разбира се винаги има вариант да е лъжа, че в Хомс само великанската българска ТВ 7 е успяла да внедри кореспондент защото със сигурност е имало и сирийски проправителствени писачи, а е възможно и руски такива да са возили с джиповете на властта. Избирам обаче да повярвам на твърдението за „единствения журналист” Диляна Гайтанднджиева, защото с цялото си сервилно към тезите на кървавия режим кореспондентстване от цели 4-5 дни тя доказа, че е заслужила привилегията да надмине други възможни кандидати да услужат на Башар Асад и московските му покровители.

Междувременно репортерката, която от Дамаск ни убеждаваше, че няма гражданска война в Сирия, вече си у дома. И като у дома си се чувства и Бареков, доволен да организира дискусия с караница между живеещи в България сирийци на тема „Има ли гражданска война в Сирия”….Ама как така, нали храбрата познавачка, още на втория ден от престоя си в столичен сирийски хотел беше установила, че няма гражданска война, а сега пък питат сирийците в София дали има такава война, след като заради нейното разпалване беше изгонен от тук сирийския посланик.
Отново избирам да вярвам на Гайтанджиева и Бареков, който кимаше в студиото като тигърче на задната седалка на москвич, когато тя му разказваше, че няма гражданска война ( в нейния хотел).

Добре, няма гражданска война. Има война на една тежко въоръжена от Русия, предполагаемо срещу Израел, сирийска армия, която осигури 40 години мир на своя външен враг, използван като плашило за укрепване на диктатурата в арабската държава, а сега воюва с руски танкове, артилерия и хеликоптери срещу същия народ, държан в подчинение и страх от уж постоянната външна заплаха за целите на династичния арабски социализъм, практикуван от клана Асад в Сирия.

Това трябваше да покаже ТВ 7 и неговата пратеничка, ако бяха наистина храбри и наистина ТВ, а не само 7 годишни по нивото на ориентиране в сложния казус и самохвалство, достойно за първолаци в професията, които обаче още в първи клас са усвоили умението на подмазвача пред онзи, който му плаща музиката за казачока, представян като танц на храбростта.

На финала ще си позволя да разкажа една случка от Ливан. Бяхме трима души в Сайда ( за сведение на ТВ 7 това не е място, където се произвежда сайдер, а древен град в Близкия изток). Водач ни беше една наистина храбра германска правозащитничка, която всекидневно минаваше през баража от куршуми, за да посещава бедстващите жители на палестинския лагер Айн ал Хилуе, обсаден от съюзниците на Сирия от милициите на Амал и т.н. Седма бригада, които на практика бяха онази част от разцепената ливанска армия, на която спонсор беше Сирия.

Заедно с един колега, западен репортер, решихме да се възползваме от нейното „ноу хау” и да придружим германката. Натоварихме се в една кола без врати, шофирана на зиг-заг през куршумите и взривовете на снарядите, и поехме по смъртоносното трасе. На средата на пътя колегата не издържа- организмът му реагира по начина, по който при силен страх може да се случи на всеки. Наложи се да се върнем и да го оставим в Сайда, при което на практика се подложихме за втори път на кошмара с бясното лавиране под обстрел. Беше наистина ужасяващо преживяване. А за Диана, правозащитничката от Западен Берлин, беше всекидневие- тя и в Бейрут живееше в блок на самата гранична „зелена линия”, където много държеше да се прибира дори и когато ми идваше на гости и избухваше поредната улична престрелка и трябваше ( кавалерски, нямаше как!) да я връщам до жилището й, шофирайки понякога (буквално) между труповете на току ще избилите се взаимно бойци от какви ли не фракции.

Това наричам аз храброст на защитничка на истината. Останалото е…барековщина с напълнени гащи със скъпо френско шампанско и с какво ли не, но най-вече с парите на господарите му.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: