Пълно политическо затъмнение

Владимир Шопов

Последната страстна седмица ни донесе почти пълно политическо затъмнение. Треската около законите за горите и съдебната система произведе порой от политическа екзотика, която надгражда дори стандартите на сегашното управление. Номерът „пускаме поправките, пък който се усети“ е вече добре познат, но кресцендото става все по-остро, когато схемата се поразбута. Медийният заслон все повече наподобява военна мобилизация. Профанизацията на министерски съвет като институция е добре документирана от прозрачните му заседания, но последната логорея отива още по-напред. След дописването на закони преди да бъдат публикувани в „Държавен вестник“ логично дойде и мисълта за временното му замразяване. След обезмислянето на Парламента дойде и писането на закони на крак в зала за пресконференции. Пожеланието на избирателите на месията се сбъдва във все по-голяма степен. Институции няма, има само един човек.

След известно затишие се разбуди и мисловния разлом на вътрешния министър и веднага роди аналитичен трус от 7 степен по собствената му скала. Набързо спретнатата от него социология на протеста ни върна към най-добрите му „аналитични“ дни. Ако към нея добавим последната му криминологическа теория за съвременното българско общество получаваме оценки с напълно завършена мисловна архитектура на дълбоко нереконструиран милиционерски ум. На фона на неговите умосъзерцания приказките на премиера за гражданската полезност на законите прилича на ода за политическата нормалност. За съжаление, техният период на полуразпад е толкова кратък, че в повечето случаи потъват преди да са истински изплували. Или биват удавени от неконтролируемата следваща порция езиков потоп.

В целия калабалък се сдобихме и с президент на повикване. Лекотата на спортното му битие усмихнато се прехвърли върху конституционния терен и започна да помита норми и порядки. В стила на собственото му присъствие комично сглобените мотиви при ветото върху закона на горите приличат на невротично намигване към институционалните изисквания на президентството. Стреснатият подскок, с който Росен Плевнелиев откликна на настоятелните „молби“ за вето от страна на министър-председателя запечатват за дълго амплоата му. Видимо е, че концепцията и ценността на разделението на властите не е сред нещата, които настоящия президент е попрелистил, откакто заема позицията. Нелепото вето върху закона за съдебната власт започва да го оприличава на политическа инсталация с дистанционно управление, която е програмирана да се активира единствено при съответна команда от принципала или от програмирания ентусиазъм за бизнес паркове под различни форми.

Горската треска подпали и медиите и „най-гледаната“ от тях извади голямата пила и започна брутално да моделира реалността по начин, който еднозначно подсказва каква медийна година ни очаква до датата на следващите парламентарни избори. Арогантната едностранчивост, „опакована“ в жанра „престъпници срещу свободни журналисти“ е колкото лишена от въображение, толкова и неефективна. Пазарна санкция обаче едва ли можем да очакваме и операцията по все-бруталното „масажиране“ на реалността ще продължи. Ако пък определени събития и хора не могат да бъдат просто изрязани с ножица от снимката на ежедневието се активират различни помощни операции. Едната произвежда чрез държавните институции различни криминални биографии или необходимата маса „съмнителни обстоятелства“, докато другата имплантира историите в поддържащите жълтеникави медии. По този начин държавно режисираната продукция на вина, съмнения и клевети агресивно произвежда собствена реалност, която медиите надлежно ретранслират на зяпналата публика.

Политическият пейзаж на реакциите е не по-малко комичен. ДСБ си избра удобно неподходяща цел за оставка, СДС си дреме в познатия стил. БСП пък каквото и да каже по темата няма кой да я изслуша. Меглена Кунева се впусна в почти антропологически обяснения за това „що е то снаха на Политбюро“ и точко кой и как се включва в тази категория. Малкото положително при нея е временното въздържание след агресивния шопинг на политическа история и граждански биографии. За да не бъде съвсем пълно затъмнението последните дни откриха и нова възможност. Време е „зеленеещите“ партии да решат дали ще продължат да функционират като полунеправителствени организации, които се надхитрят с властта или ще направят логичната стъпка да подредят и предложат някаква стройна политическа заявка. Романтизацията на уличния протест може и да генерира уютно чувство за принадлежност към малцинствена субкултурна общност, но няма да реши проблема с представителството. Истинският разпад на харизмата започва с нейното банализиране. Или когато започне да бръщолеви напълно безконтролно. И двете вече се случват и вратата леко се отваря.

Прочети цялата новина

Свързани новини: