Тази история би трябвало да започне така: „Имало едно време…“ Обаче времената се менят, техниките също. Продуктите стават все по-чудати, комбинациите също. Спиращи дъха презентации в чиниите не отстъпват на насладата на небцето. Вкусовете се превъзпитават или променят с възрастта, а класиката не би могла да подмине всичко изредено по-горе. Въпросът е – може ли рецепта от 1884 да бъде запазена и приготвяна до днешни дни такава, каквато е била по времето на своето сътворение? Не, не може! Това го доказват стотиците варианти, които проследих от кулинарни архиви от 1911 до 1982 година, та чак до днешните световни кулинарни блогъри. Няма една с една еднаква рецепта и презентация. Не е за учудване, нали? И сега ще ти обясня защо.

На въпроса на Ралица има ли орехи и карамел в торта Добуш или не, бих могла да отговоря простичко с да или не. Но аз не го направих, защото не ми беше достатъчно. Трябваше да мина по няколко пъти през всички процеси на тортата, за да мога да я разбера. Основните компоненти в нея не предразполагат към размисъл. Поне от първо прочитане. Има пандишпан, има маслено-шоколадов крем, има карамел. Това е! Нищо работа. А орехи има ли? Ами май няма. Появяват се в една книга от 40-те, където в рецептата дори и шоколад няма, а е заменен с какао. Рецептата започва така: „Взематъ се 5 кори отъ сладкарницата за торта…“ Еми, като си вземеш пет кори, що не си вземеш направо цяла торта? Мой приятел ми обяснява, че хората по това време са готвили с каквото разполагат. Сигурно е било така. А сега не е ли така?

В най-ранните архиви от 1911, които притежавам, сместа за пандишпана дори се приготвя на водна баня, но за моя голяма изненада някой се е изхитрил и изпича един блат, който после разрязва на пет. Доста практично и значително много по-лесно от това да изпечеш пет отделни платки. Чудя се с конец ли са ги рязали тогава или със струна, може би? Но да не бъда такъв песимист, останалите рецепти по това време вдъхват много знания и практически умения, подплатени от френски кулинарни термини, които по някакъв странен начин изчезват от кулинарните книги след 40-те и се заменят с глупавото звучащи на нашия език копия. Слава Богу, върнаха се. Кулинарният език е възроден. Поддържам тази тенденция.

Кремът за Добуш от въпросния архив също е опростен и много се доближава до днешните американски маслени кремове, състоящи се главно от масло и захар. В случая имаме и „3 резенчета размекнатъ въ топла фурна шоколадъ“. Е, поне не е какао. (А какво да разбираме под 3 резенчета е съвсем отделен въпрос. Това ми напомня на рецептите на баба ми, в които се споменава „мая за 2 стотинки“. Иди, та разбери!)

По-нататък в книга от 1958 година се зарадвах на подробна рецепта за „Добуш“ платки. Само това присъства, но все е нещо. Тук вече, като че ли нещата започват да се подреждат и да заприличват на веществено доказателство. Добре описаната рецепта, която даже включва точно обозначени градуси за печене и дебелина на платките ми вдъхва повече доверие. За справка – в старите книги се дава само слаба, средна и силна фурна, а размерите се изразяват в дебелина на ножа или друга домакинска посуда. Интересно. Само един вид ножове ли са се продавали тогава? Сега тези мерни единици не работят. Все едно да дам рецептата в чаени чаши. А те днес може да са от 200 до 500 мл. И не всеки знае като правило, че у нас обемът на мерната единица „чаена чаша“ е 200 мл. Но в САЩ са 240, а във Великобритания 285 мл. Та така, зависи откъде ти е рецептата. При мен кантарчето и сантиметъра играят, няма да си играем на криеница.

Следва истински триумф по създаването на ветрило от карамел върху тортата, което се появява в книга от 1982 година. Тук, както и в книгите от началото на 20 век, ако не си просветен в сладкарски техники, мога да се обзаложа, че нямаш никакъв шанс. Толкова повърхностно написани рецепти, че чак яд ме хваща. И ще си направиш ветрило само ако можеш. Можеш ли? Пробвай се. Ама не искам никакви отпечатъци от пръсти по карамела или някакви дефекти по крайчетата! Е, затова други пак се изхитряват и нанасят карамела върху шеста платка. По-лесно е разбира се. Та нали гледаме да си улесним живота.

Днешните версии откриващи се в интернет пространството допълват разнообразието и съвсем изкривяват представите. Орехи, лешници, разни ликьори за аромат, различни форми, различни презентации са в състояние да объркат не само всеки, който е решил да се захване с тази торта, но и самия Йозеф Добуш. По негово време тортата вероятно е предизвикала истински фурор, ама извинете, тази торта в днешни дни направо крещи да бъде променена. Откъдето гореизложеното започва да има значение.

Фиксирах уменията си върху една рецепта и започнах да работя по нея. Накрая толкова ѝ повярвах, че наистина я сметнах за автентична. В случая ми се иска да цитирам част от текста към нея:  “It is as original as they come!“ Но по-добре да се прочете всичко. По-хубаво не бих могла да го кажа.

Теорията по темата, за която се подготвях доста време не е нищо пред практическата част, която смятах за лесна, но не се подлъгвай като мен, защото тортата изисква много дисциплина, време и умения. Установих това след първия опит, в който изпълних рецептата достоверно. После промених някои неща в свое улеснение (съвсем незначителни) и вкус. Ето ти поредния вариант. Но не, не бързай. При втория опит отново се придържах строго към инструкциите, с изключение на това, че смених млечния шоколад с натурален и намалих захарта. Леле, първият вариант по уж автентичната рецепта беше толкова сладък, че даже аз не можех да ям. Дали наистина такава е била тортата? Няма оцелял, който може да каже.

Да започнем с платките

Идеята за един блат, който после да се разреже на пет или седем (с броя на платките също има разногласия, но аз ще я приготвя със седем) е много примамлива, но не ми хрумва точно как ще се изпълни това с пандишпан, освен ако не направя двойна доза от необходимата. Освен това разрязаният пандишпан ще бъде трудно управляем (разбирай ронлив) при нанасянето на крема, който е много стегнат. На всичко отгоре тук не мога да разполагам с кулинарни играчки като рингове, които да фиксират тортата по време на сглобяването, защото самата торта остава открита и неизмазана по страните. Това ще рече, че ни трябват идеално кръгли блатове, идеалната консистенция на крема и идеалните умения за да се сглоби. Брей, тази торта ще ми скъса нервите!

Придържам се към варианта отделно печене, а най-добрият начин в случая е да разполагам със седем еднакви форми и конвектомат с най-малко четири тави по гастронормата, но за домашни условия ще се задоволя само с домашната фурна и с две големи тави, на които ще използвам гърба. Това не го измислям аз, не си създавай погрешно впечатление.

Намерих подходяща матрица за кръговете, като използвах капак от тенджера с диаметър 19 см. (Тази страхотна идея пак прочетох някъде.) Този капак ще помогне после и за изрязването на платките за да са еднакви. Би могло да се направи шаблон от картон за тази цел.

Изпичането на седем платки не е чак толкова сложно и дълго, просто защото те са от пандишпаново тесто, тънки са, и им трябва малко време във фурната. Повече е играта покрай тях, но не е болка за умиране.

За платките

• 130 г брашно
• 1/4 чаена лъжица сол
• 7 яйца, разделени жълтъци от белтъци
• 200 г захар

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвят се две големи тави и четири листа хартия за печене изрязана по размерите на тавите. Тавите се обръщат наобратно и две от хартиите се слагат върху тях.

Върху всяка хартия се маркират по два кръга с диаметър 19 см. Така до момента има четири кръга върху две тави. По същия начин се подготвят другите две хартии за печене с размерите на тавите, като върху едната се маркират два кръга, а върху другата един. Вече има 4 хартии за печене с общо 7 кръга. Добре ли го обясних?

Брашното се пресява веднъж. Смесва се със солта и се пресява още четири пъти.

Жълтъците се разбиват с миксер докато изсветлеят и започнат да се сгъстяват. Към тях по малко се добавя захарта и се разбиват много добре докато сместа изсветлее и се сгъсти още. Към жълтъчната смес се добавя брашното и се разбърква внимателно с шпатула или на най-ниската скорост на миксера.

Отделно белтъците се разбиват на сняг, като се внимава да не се пресушат. Добавят се към горната смес на 3 пъти като се разбъркват внимателно с шпатула и се внимава да не спадне обема им.

Сместа се разделя на седем равни части. (Ако това ще бъде улеснение, при мен всяка част тежеше около 90 грама.)

Първо се изпичат 4 платки върху двете тави, като разделените части от сместа се нанасят в очертаните кръгове върху първите две хартии за печене. Пекат се в предварително нагрятата фурна (с вентилатор) за 8-10 минути или докато станат златисто кафяви. Ако е необходимо местата на двете тави се сменят за по-равномерно изпичане на платките. Това трябва да стане след като мине половината време от печенето.

Готовите платки се изваждат от фурната и се оставят да се охладят. По най-бързия начин се взимат вторите две хартии за печене, поставят се върху тавите (отново обърнати наобратно) и върху трите очертани кръга се разпределят останалите три части от сместа. Изпичат се по същия начин.

След като изстинат платките внимателно се отделят от хартията за печене и се оставят настрана. Ако няма да се използват веднага е добре да се увият в стреч фолио за да не изсъхват.

Забележка: След втория опит с платките установх, че няма нужда хартията за печене да се намазва с мазнина и поръсва с брашно. Самата хартия е напълно достатъчна.

За да не се мести хартията върху тавите, след като се приготви сместа за пандишпана, се взима по една кафена лъжичка от нея и се нанася по четирите краища на тавата. Така като се сложи хартията върху тавата, тя ще залепне по краищата и няма да се мести. Измиването след това е много лесно.

Минаваме към крема

След прочетената информация от всеки един възможен източник за торта Добуш, ни най-малко не съм се съмнявала, че масленият шоколадов крем за нея не се състои само от краве масло, захар и шоколад. Въпреки че всички стари рецепти звучат и изглеждат прости и лесни, нито за миг не мога да си помисля, че тази торта е спечелила световна слава с толкова отегчителен крем като гореспоменатия. Би трябвало да има още нещо. Нещо по-сложно, задълбочено и ако може с яйца сгъстени на водна баня. Пък кой ти знае?

Обобщението ми от наученото би звучало ето така: Имам 1, 2 и 3 и мога да разменям последователността на числата докато всички комбинации се изчерпат. В случая 1,2 и 3 са шоколад, яйца със захар и краве масло, а последователността им за приготвяне на крема провокира също толкова техники, колкото са и комбинациите помежду им. Тук, както и с броя на платките има разногласия.

Но какво направих аз? Първият опит с рецептата протече с млечен шоколад с добавка на 300 грама захар (според рецептата, която следвах) и това нещо повярвай още стои в хладилника и вероятно няма да издържи дълго, но не защото ще го изям. Твърде сладко е! (Да кажа, че нещо е твърде сладко означава, че минава всякакви граници, а фактът, че дори аз не мога да го понеса, ме осмелява да кажа, че никой не би могъл. Освен ако не е още по-сладостно извратен от мен.)

Минавам на втора проба, в която заменям млечния шоколад с натурален 60% и намалявам захарта на 200 грама. Вече е много по-добре, а натуралният шоколад помага за по-бързото сгъстяване на крема, както по време на приготвянето му, така и докато се охлажда.

Кремът сам по себе си е много добър, стига да присъства нужното търпение за приготвянето му. Разбиването на крема на водна баня около 20 минути или докато сместа надмине нужните 76°C не е за всеки, но щом аз – нетърпеливата, мога, значи почти всеки ще може.

За масления шоколадов крем

• 220 г натурален шоколад 60%
• 50 мл студена вода
• 3 яйца
• 200 г захар
• 220 г масло, меко и нарязано на кубчета
• 1 супена лъжица ванилова есенция

Шоколадът се начупва на дребни парчета и се смесва с водата в подходящ съд за водна баня.

Слага се на водна баня и се загрява на умерен към слаб огън докато се разтопи и сместа стане еднородна.

Отделно се смесват яйцата и захарта. Разбиват се с миксер докато станат обемни и се сгъстят. (При първия опит само смесих яйцата със захарта, но на втория реших да ги разбия и това ми се стори по-добре.)

Разбитите яйца се добавят към разтопения шоколад, който все още е на водна баня. Разбъркват се непрекъснато на водна баня за 18 минути. Сместа се отстранява от водната баня.

В нея се добавя маслото и се разбърква докато се разтопи и се поеме напълно от сместа.

Накрая се добавя ванилията. Кремът се оставя да се охлади за кратко, а после се разбива с миксер докато се охлади напълно. Това ще даде на крема още въздушност, която всъщност никак не липсва от присъствието на яйцата.

Сега е необходимо кремът да се охлади в хладилник за 3-4 часа или докато стегне достатъчно за да е удобен за нанасяне.

И накрая – карамелът

На въпроса на Ралица дали има карамел в торта Добуш, категорично отговарям – да има. Но той не е в самата торта, а върху нея. Ако следвам рецептата с млечния шоколад, от който се получава супер сладкият крем, не виждам смисъл в добавянето на още захар, макар и под формата на карамел. Това наистина ми изглежда странно.

Но ако кремът е по-благоприятен като този в рецептата по-горе, то карамелът е добре дошъл. Обаче нещо друго повече ме притеснява тук и това е формата, презентацията на карамела. По данни, той би трябвало да е отделна плоча, предварително нарязана на парчета (за да се реже тортата по-лесно след това) и поставен най-отгоре. Така изглеждащата торта в днешни дни още повече крещи за промяна. Някой преди „днешни дни“ се е сетил да направи по-добра презентация на тортата, като поставя разрязаните части от карамела във форма на ветрило върху нея. Самите части се крепят от допълнителен маслено шоколадов крем. Хитро!

Тъй като приготвянето на карамела с перфектни очертания по размерите на тортата  не е много лесна работа (опитай и ще разбереш!), то както вече споменах някой друг прилага мисъл и поставя карамела върху допълнителна платка. О, да! Така е значително по-лесно!

Съсредоточена върху първообраза на Добуш, избирам да опитам първия вариант от семпла карамелена плоча, която трябва да разрежа в точното време. Мисля си, че ако направя процедурата още десетина пъти, може би ще успея да постигна съвършенство.

За карамела

• 150 г захар

Приготвя се хартия за печене с очертан кръг върху нея с диаметъра на тортата. Подготвят се още топла шпатула (метална) и нож намазан с масло.

Захарта се разтопява на умерен огън докато се получи златист карамел.

Карамелът се изсипва върху хартията за печене в очертания кръг.

Разнася се с топла шпатула до периферията на кръга.

Оставя се да стегне за кратко и още докато карамелът е топъл и гъвкав се разрязва с намазан с масло нож на желания брой части. Оставя се да стегне.

Забележка: Тук отново видях, че не  необходимо хартията за печене да се намазва с масло. Това дори усложнява разнасянето на карамела.

Ще имаме ли торта най-накрая?

Ами ще имаме, къде ще ходя!? От споменатите рецепти успях да направя що-годе прилична торта, но не можех да се отърся от вика „Промени ме!“  Все пак се бях съсредоточила върху някакъв първообраз и реших, че за настоящата статия няма да развалям тази идея. Бих променила тортата до неузнаваемост, бих сложила ядки в нея, бих направила впечатляваща декорация. Но не това е целта сега. Целта е да видя торта Добуш. И не само да я видя, но и да я вкуся.

Сглобяване:

Колкото и старателно да е разпределена пандишпановата смес върху очертаните кръгове ще бъде неизбежно изпечените платки да се изравнят. Това особено важи за втората партида от 3 броя, при която се налага сместа да постои за десетина минути преди да се изпече.

За целта взех вече познатия ни капак и като го наложих върху всяка платка поотделно изрязах излишното по края. Идеята да се изравнят всички наведнъж не е добра, вече опитах.

Кремът, който е престоял няколко часа в хладилник би трябвало да бъде стегнат, но да се маже лесно. Ако не е достатъчно стегнат, то по-добре е да се изчака търпеливо, тъй като по-течния крем започва да се стича по тортата отстрани, а самите платки да се изместват от центъра си. При първия опит постигнах неуправляема, движеща се кула и дори съветите дадени в рецептата, тортата да се фиксира с клечки за зъби докато стегне, не помогна. Не клечки, ами и дървените шишчета не помогнаха.

Най-подходящият начин да бъде сглобена тортата е кремът е да се раздели на 6 части и всяка част да се намазва последователно върху всяка платка встрани от тортата. Сега ще го обясня по-добре – поставя се една платка в сервизна чиния. Намазва се с 1/6 от крема. Взима се втора платка, която се намазва с друга 1/6 от крема и тогава се поставя върху първата. Следва трета платка, която се намазва с крем и се поставя върху втората. И така докато всички седем платки се залепят една за друга. Най-отгоре не се маже с крем, оставя се място за карамела.

Така сглобената торта няма нужда от фиксация, а единственото, което следва по рецепта е да отлежи в хладилник за 24 часа. Докато тортата си почива в хладилника би било добре да се покрие плътно с капак или да се увие със стреч фолио.

За карамела е препоръчително да се приготви малко преди поднасяне и презентация, тъй като дългото стоене независимо дали на стайна температура или в хладилник ще го разтопи. Да кажем, че ако тортата има нужда от 24 часово стягане, то карамелът е добре да се приготви на следващия ден, когато тя вече е стегнала.

Ако не броим трудността на направата на карамела с диаметъра на тортата и прецизното му разрязване на части, то по-нататък няма нищо сложно и трудно. Карамелът просто се поставя върху тортата. И това е! Нима? Много семпло, нещо? Не ми харесва. Ще и сложа малко цвят.

В заключение

За трети път ще кажа – тази торта крещи за промяна. Никой не може да каже със сигурност дали това е подобие на Добуш от 1884 година, но дори да има поне малко сходство, разбирам всички, които добавят, променят и моделират тортата според своя възглед и усещане. При всички положения е добра основа за импровизации.

Моето впечатление от цялостната композиция е, че тортата е твърде скучна. Скучна като вкус, скучна и на вид. Не, не съм разочарована. Не съм имала очаквания. Но пък кремът си го бива. Бих го използвала за друга цел, в друга история.

Към Ралица и всички, които имат някаква симпатия към тортата ще кажа да я приготвят така, както им харесва. Орехи в крема, орехи в карамела, различни аромати, цялата измазана, карамел на ветрило, перфектна декорация според възможностите. Това ще бъде вашата торта Добуш, защото така или иначе автентична вече няма.

SOS – Торта Добуш е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Изследователи, изготвили стандарта твърдяха, че за да се "кракне" ще са нужни хиляди години, но всичко е отнело на японците 148 дни. Животът днес е или истински ад за специалистите по криптография, или е рай за хакерите. Зависи от гледната точка. Средностатически хакери имат умения да се спра...

Купуваш си книга, която после поставяш в библиотеката и почти забравяш. Или отваряш веднага, но четеш бавно, бавно и постепенно забравяш... Сега този проблем е решен - четеш бързо, защото иначе книгата... изчезва след 2 месеца.

Идеята за "Книгата, която не може да чака" е на аржентинското независимо издателство Eterna Cadencia и включва горещи латино автори, които наистина си заслужава да прочетете още сега, съобщава Mashable. Комуникационната кампания за проекта бе наградена и със Златен лъв за PR в Кан по време на 59-то издание на наградите за креативност преди броени дни.

"Книгите са търпеливи предмети, но младите автори не могат да си позволят да чакат - ако не ги четем сега, може и да не издадат втора книга", казват издателите на книгата. Вижте още от тяхната гледна точка във видеотрейлъра.

Книга, която не може да чака... Че те не са ли всички такива?

Британският сайт за новини в областа на новите технологии, TechRadar е поредният от серия сайтове напоследък, които признават, че са били хакнати като имейл адресите на потребителите, техните логин-имена, криптирани пароли и дата на раждане са станали достъпни за престъпници. Ето пълният т...

Циганин завел малкото циганче на баня. Приискало му се да се покаже възпитан, културен и най-вече много учен и попитал на входа: - Извинете, топлата вода циркулира ли? - Циркулира. - А телякът манипулира ли? - Манипулира. - Е, дайте ми тогава билети за две лица. Малкото цигане се обадило: - Абе, тате, ние гъзовете няма ли да си миеме, бе? Усмихни се, България! Заради поредния рунд неизплатени суми по оста "Топлофикация София" - "Булгаргаз" над столицата отново надвисна опасността да остане без топла вода в разгара на лятото. Освен че ще донесе допълнителни екстри при пътуването в градския транспорт, тази перспектива ще затвърди още повече реномето ни на държава, шашнала света с поздрави от рода на "Честита баня!" Да не говорим, че режим на водата ще лиши българина от редица възможности да покаже пословичната си галантност: Жена след баня влиза в спалнята, сваля си хавлията и пита мъжа си: - Как съм? - Хубава! Ако беше и чужда - цена нямаше да имаш...

Голямо изключение е някоя страна от еврозоната да изпълнява дълговите критерии на… еврозоната. Всъщност, основно става въпрос за нови страни членки от Източна Европа, които явно са по-дисциплинирани. Обратно – страните извън еврозоната в общия случай спазват дълговите критерии.

Нищо чудно, че еврозоната страда от дългова криза. А ноухауто за излизане от дълговата криза очевидно не е на запад, а на изток и на север…

Източник: FT

 

Държавен дълг, % от БВП, 2011

Източник: Евростат; в синьо са страните от еврозоната, а в зелено са страните извън еврозоната

Блогът за икономика 2012

Преди няколко месеца попаднах на книгата “В южните страни” издадена през 1906 г. от печатница “Вечерна поща”, София. Веднага исках да я взема и скоро стана моя. Не можех веднага да започна да я чета и така остана сред останалите книги. Докато наскоро започнах да я разлиствам, докато бяха на гости приятели и си говорихме …

Continue reading »

Да се легализират малките дози наркотици за лична употреба поискаха от програма за рехабилитация на наркозависими. Те се аргументираха с това, че обществото ни не приема наркозависимите като болни, а като престъпници. Освен това повечето от наркозависимите били тикани в пандиза заради малки дози. Положението им било отчайващо, защото лечението било много по-евтино, отколкото да се тъпчат с наркотици. Това, че лекарите съвсем са занемарили наркозависимите, стана ясно от репортаж на една телевизия. Кадрите показаха ужасяващи неща. Пред потресените погледи на деца наркоманите заголваха слабините си и се блъскаха с дрога. Това ставаше на метри именно от подобен център, който работи по програма за рехабилитация на наркозависими. Искането на работниците от тази програма може би звучи убедително за страните, в които законите се спазват и прилагат стриктно. У нас обаче, ако се приеме, че трябва да има малка доза за лична употреба и с нея не могат да те закопчаят, ще има спекулации. Кой...

Жълтите павета в центъра на София винаги са привличали вниманието ми още откакто разбрах тяхната история. Като дете те ми правеха впечатление с различния си цвят на фона на всички останали павирани улици в София. По-късно научих, че вече не се произвеждат такива керамични павета и тяхната тайна „рецепта“ е загубена завинаги, което ги направи още по-мистериозни и интересни за мен. Една от най-популярните легенди гласи, че керамичната настилка е подарък от Австро-Унгария за сватбата на Фердинанд. По-късно става ясно, че жълтите павета са купени и внесени тайно в България в началото на ХХ век. Архивите разкриват, че жълтите керамични павета са произвеждани от варовика “мергел”, известен в Унгария под името “марга”, който се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса. Правени са опити в Унгария да се използват суровини от други места, но без резултат. Затова може да се каже, че вече няма...

Ваньо Шарков е роден на 25 септември 1962 г. в Белоградчик. По професия е лекар. Депутат е в 40-ото и 41-вото Народно събрание от квотата на Синята коалиция, зам.-председател на парламентарната комисия по здравеопазване. Той е един от претендентите за председател на СДС, след като Мартин Димитров подаде оставка. - Г-н Шарков, неотдавна обявихте, че искате подкрепата на всички в СДС заради лидерския пост, кои са тези „всички”? - Аз съм абсолютно категоричен, че искам подкрепата на разумните и членове на СДС, които наистина вярват в смисъла и силата на съюза. Категоричен съм, че няма да правя никакви сделки за поста, нито пък ще се забърквам в сложни схеми. Не желая да получавам гласове срещу постове и прочее пазарлъци. Искам да спечеля честно, в открито състезание и с ясната концепция, която предлагам. Затова съм 20 години в СДС и сега се кандидатирам, за да отвоювам СДС от нечистоплътни политически и икономически посегателства. Няма да позволя корпоративни или чужди...

Веселина Седларска

Венета е машина на времето. Виждаме се веднъж в седмицата и тя ме пренася назад, понякога и напред, зависи какво е мислила през нощта. Миналата седмица си изясняваше чувствата към Пенчо Славейков. Вени, казвам, мислиш ли, че ако кажа на някого, че си говорим за Пенчо Славейков, ще ни възприеме като нормални? „Но защо? Той е толкова противоречива личност, толкова интересна! Чудя се, дали мога заради „Луд гидия” и „Неразделни” да му простя това, което е изприказвал за Ботев? Разнолик човек, естет и …епигон.” Венета винаги ще каже „епигон” там, където аз ще изръся „преписвач”. Тя е по-правата, разбира се, все пак Пенчо Славейков не просто е преписвал, налагало му се е да превежда някои неща от немски и руски, за да ги присвои. Венета рови в  думите сякаш са камъчета, избира най-шлифованата, поставя я в обкова на произношението си и я поднася.

Тази седмица изглежда ще пътуваме съвсем малко назад във времето. Венета носи на срещата албум със снимки от посещението си в Кан през 1986-та. Снощи видяла по телевизията една вила в Кан, собственост на един българин. И не спала. Все едно някой й забил пергел в ума и чертаел кръгове. И тя пъплила по контура на тези кръгове през годините. На сутринта вече била почти сигурна, че на нейните 70 години е дадено най-мъдрото забавление от торбата с дарове на дядо Боже – вътрешно зрение за кръговата геометрия на живота.

През 1986-та станало невъзможното: градският хор заминал за цяла седмица в Кан. Е как? – учудвам се. „И до днес не знам, но Георги Йорданов (тогава председател на Комитета по култура) е жив, може да го попиташ. Той го уреди. На разменни начала – първо ние посрещнахме хор от Кан, после те нас. Може би Йорданов направи нещо специално в онези години за своя град.” Започнали дълги, строги и тайнствени инструктажи. Повече инструктирали хората за Кан, отколкото хорът репетирал за Кан. Как да се държат, къде могат да ходят – никъде извън програмата, какво могат да правят – нищо извън програмата, какво могат да говорят – нищо извън колко е прекрасна България. Да се пазят, да се пазят, да се пазят. От какво бе, Вени? „Не знам. От империализма, най-общо казано.”

Там нощували при колеги от френския хор. Венета била настанена у Кати (ударението е на и-то, подчертава Вени) и Патрик (ударението също на и). Чудесни, прекрасни и т.н. хора. Кати работела в луксозен магазин, който вероятно е бил колкото скромен провинциален български мол сега, но тогава на Вени й се видял като огромен стъклен кораб, а Кати – една от щастливките в екипажа. По една случайност собственикът минал покрай нейния офис точно когато Вени била отишла да види работното място на Кати. Представила се: българка, хористка, гостенка. Представил се: мосю Бертран. Вени, добре заредена и още по-добре инструктирана, бръкнала в чантата си и подарила на мосю Б. розово мускалче. Мерси боку, аншанте, фини! Вечерта обаче имало продължение.

 Кати, вече наясно с ограниченията на българката, се върнала вкъщи с думите: „Не отказвай, не отказвай, не отказвай!” Мосю Б. канел българката и френските й домакини на гости във вилата си  следващата вечер. Седем години работела Кати за мосю Б., но никога към нея не била отправяна подобна покана. Та затова: „Не отказвай…” Обаче Венета – надлежно подкована да отклонява подобни покани. На Венета й е заповядано да се пази. Както вече знаем – от империализма, в случая от неговото перфектно олицетворение мосюто. А Кати вече е осигурила маман да гледа малкия и не иска да чуе за отказ. Милата ми Венета обича приятелите си не после отечеството, а колкото отечеството. И поема към опасния и забранен път към вилата на мосю Бертран.

Прескачам описанието на сградата, то е ясно, че такива неща Венета не била виждала.  Хората любезни, една част от стаята, при отварянето на прозореца, се изтегляла напред и се превръщала във веранда, от която ох, светлините, ах, светлините на Кан! Храната? „Храната ли? Не помня.” А в средата на стаята някаква спирала от пода до тавана, красиво инкрустирана, украсена с дребни хубавини, сред тях и нашето мускалче до миниатюрен кактус. Въобще не се съмнявайте, че Венета веднага изрекла латинското название на растението. Трябва да отидем на покрива, казала по този повод домакинята.

Покривът се оказал цветарник. С безброй саксии, а над всичко това стърчала палма. Връх на палма, по-точно. Стъблото й било скрито в онази спирала, която минавала през двата етажа. Вилата била построена около палмата. На покрива Венета докоснала с ръка дървото и го скрила в най-тайното джобче на радостта си. Венета не можела да разкаже за палмата на никого. Тя нямала разрешение да види тази вила, тази палма. Тя била престъпила всички инструктажи. Тя изложила на опасност социализма. Палмата се превърнала в нейна идеологическа тайна. Не разказала даже на мъжа си. Защото едно нещо може да не бъде споделено нито веднъж, но не може да бъде споделено само веднъж. В оня албум, който носеше, имаше една и съща снимка в трийсетина варианта. Хорът пред операта, хорът пред казиното, хорът на площада, хорът пред фонтана. Онази палма я нямаше. Венета си я носела само в себе си и само за себе си.

Тук пергелът се завърта и докосва онази точка, в която Венета разказала за първи път за палмата. Това става точно три години по-късно, в началото на ноември 1989 година, когато дъщерята на Венета се връща от протест на еколозите. Когато децата споменават  думата протест, родителите не могат повече да мълчат за някакви си палми. Дъщерята разказва какво се е случило в градинката пред „Кристал”, майката разказва какво е видяла на покрива-градинка в Кан. Тези два разказа били прости и уж ставало дума за градинки, а съдържали всички обяснения и извинения, защото всъщност ставало дума за живота на майките, бащите, дъщерите и синовете. Пак в този разговор Венета се почувствала остаряла, а дъщеря й пораснала. Вече били два кръга, които във вечерта на този разговор се пресичали, но утре всяка щяла да тича по своя. След този разговор Венета разбрала, че вече е с едно сърце назад след дъщеря си в обиколката на общия им кръг. Оставила момичето си да препуска свободно към свят, в който няма да го препъват малки тайни, носещи големи неприятности.

Венета може би щяла да спи спокойно и да не дойде на срещата ни с албума от Кан, ако онази вила, която показали снощи по телевизията, не била на едно симпатично момче с дънки, което се мотаело по коридорите на „Раковска” 134 по същото време, по което и дъщеря й. След оня екологичен протест дъщеря й живеела от митинг на митинг, крещяла „45 години стигат!”, а на Венета й се струвало, че дъщерята зачертава живота й, който бил толкова свиреп, че в него нямало място дори за една палма. И понеже Венета искала дъщеря й да живее друг живот, все я питала за кого да гласува, макар че дъщеря й винаги отговаряла „за сините”. Докато един ден й отговорила: не знам. По-точно: „Не знам вече. Нищо вече не знам.”

Дъщерята лека-полека се оттеглила от синьото, защото там пак успявали дъщери и синове на родители с не толкова свирепи, а доста привилегировани животи, като онова момче с дънките тогава и с вилата в Кан сега. Животът на Венета се бил променил само дотолкова, че вече можела да разказва за палмата където си иска, на когото си иска, колкото си иска. Долу-горе такава била промяната и в живота на дъщеря й. Можела да разказва за палмата на майка си. И за това, че иска да има своя. И че един ден ще може да тръгне ей така, без инструктаж и виза, само с лична карта в посока към палмите на френската Ривиера. Ще работи тук и ще ходи на почивка там. Само че стана обратното: дъщерята работи там и идва на почивка тук. Тя е лекарка. Тук беше много добра лекарка, във Франция мери кръвното преди и след процедурата на хора, които даряват кръв. Работи три пъти по-малко и взема шест пъти повече. В северна Франция е, никакви палми. Внучката остана на грижите на Венета.

„Предавам се – пъшка Венета, – как да се грижа за нея? Студентка, хем дете, хем възрастен човек. Знаеш ли къде е сега? На „Орлов мост”! Знам ли в момента дали не я арестуват! А и да знам, какво мога да направя?”

Върти се пергелът, върти. И – хоп! – отвежда Венета–младша там, където е била майка й преди 22 години. А ние с Венета-старша седим и се чудим: внучката еколожка ли е или „22 години стигат!” Забравих да ви кажа, че на тези седмични срещи ходя с лаптоп, защото помагам на Венета да издирва бившите си ученици. Откакто се насели във Фейсбук, тя е хванала следите на стотина. Понякога шпионираме Венета-младша, всеки път всъщност. „Я да видим какво си е сложила на листа”, предлага Венета, която никога няма да се съгласи с мен, че това е стена, а не лист. И че там се поства.

Венета-младша е сложила на стената си рисунка на дърво с надпис: „Мъдростта на дървото”. Следва списък на съветите на дървото: Бъди изправен и горд. Осмели се да дадеш плод, въпреки че това те прави уязвим. Помни корените си. Пий много вода. Бъди доволен от красотата, която природата ти е дала. Наслаждавай се на изгледа.

Мълчим. „Кажи ми ги пак, моля те”, казва Венета. Някак се досещам, че нов кръг е свързал дървото на внучката с палмата на бабата и тя иска да разбере дали нейната палма би могла да даде същите съвети. „Бъди изправен и горд. Осмели се да дадеш плод, въпреки че това те прави уязвим. Помни корените си. Пий много вода. Бъди доволен от красотата, която природата ти е дала. Наслаждавай се на изгледа.” Да, би могла. Само че тогава подобни съвети бяха трудно изпълними. Дъщерята на Венета ги направи по-лесно изпълними. Внучката просто ги изпълнява.

Това на „Орлов мост” не ми прилича само на екология, казва Венета. И на мен не ми прилича. Това ми прилича на „обичам родината, мразя държавата”, казва Венета. И на мен на това ми прилича. Лятото на 1989-та, на това най-много прилича.

Помниш ли, че и тогава си казвахме „имам да ти разправям нещо, но не по телефона”? И дали ще работим добра работа, зависеше от партията. Интелигенцията пак беше съмнителна. Номенклатурчиците бяха отвратителни. Отвратените излязоха на протест уж за въздуха на Русе, уж за водите на Струма и Места. После сред отвратените се намериха ново поколение отвратителни. И няма как да не се появи ново поколение отвратени. „Бъди изправен и горд!” И това ново поколение отвратени се бори уж за гората. А всъщност против новите отвратителни. „Осмели се да дадеш плод, въпреки че това те прави уязвим!” Което поколение, за разлика от майките и бащите си, вече не пази родината само от Партията, а и от държавата. От партиите. Химнът му е „Хубава си, моя горо”, любовта към мястото, не към авторитети и институции. „Помни корените си!” Младите от това поколение не разбират алчността на олигарсите, ненаситността им да тъпчат гладните си сърца с още. Те искат да живеят по начин, който няма да разсърди планетата, на която има достатъчно за всички. „Пий много вода!” Те чувстват, че ние, техните майки и бащи, баби и дядовци, сме взели природата назаем от тях и искат да им я върнем. Тя е тяхна – природата. И държавата. Те поставят условията си, за да останат тук.

„Поне да беше отишла без колело”, тюхка се Венета. С колело й се виждало по-опасно някак. „Бабче, отивам да сгризкам няколко бобъра и се връщам.” Моля-я-я? „Еее, бабче, не си ли чувала: изяж бобър, спаси дърво!” Венета бе спасила своята палма, като я скрила в мълчание. Всяко поколение има своя начин. Но правилото номер едно винаги е: Бъди изправен и горд!

„Не се нервирай, но пак се сетих за Пенчо Славейков – казва Венета. – Когато го учихме в университета, преподавателят ни, тогава съвсем младият асистент Никола Георгиев, но вече така перфектен какъвто е и като мастит професор сега, ни раздаде да анализираме по една миниатюра от „Сън за щастие”. В моята се говореше за море, в което се мята члун. Члун!?! Как да разбера какво е члун? Нямаше тогава много речници, нямаше гугъл. Рових се в библиотеката цял ден. Накрая библиотекарката попита какво търся, можела ли да ми помогне. Търся члун, казвам. Тя слезе в хранилището и се върна с речника на братя Данчови. Ако и тук го няма… Но го имаше. Члун – малка лодка, направена от корубата на дърво, без никакви свързващи пирони. Морето бучи, вълните подмятат душата на поета като члун…Без посока. Дърво без корени…”

Правило на любителите на дървета с корени от „Орлов мост”: Наслаждавай се на пейзажа, ако не ти харесва, промени го! Пейзажът е твой! Ти си пейзажът!        

Послепис:  Бабите са понякога досадни. Но не и излишни. Те съхраняват пергелите.  

Сп. „Тема”

Красивата абитуриентка Любов Калоянова е единствената зрелостничка, която е събрала пълния брой точки на матурата по български език и литература. Зрелостничката смята да кандидатства в Софийския университет и не бърза да бяга от България. Тя не крие, че е обмисляла следване в чужбина, но засега в родината ще се чувства по-добре. Евентуално за магистратурата би могла да се замисли дали да не я изкара в Германия. Според красивото момиче много родни студенти, които са имали голямо желание да учат навън, в крайна сметка се връщат заради финансови проблеми или заради голямото натоварване. Любов ...

Ако има единство по някакъв въпрос сред нашите евродепутати, то несъмнено е по въпросите, свързани с Македония. Писмата, обръщенията и действията във връзка с някои обезпокоителни сигнали и политики в тази насока, които се подготвят и изпращат от името на нашите представители в Европарламента, винаги са подписани от всичките ни 18 евродепутати. Но както винаги въпросите са повече, отколкото отговорите. Факт е, че не само евродепутатите, а и изпълнителната власт, обществото ни търсят отговори на отдавна назрели въпроси, като какво да е нашето поведение, каква да е нашата бъдеща политика и бъдещи отношения с малкия ни съсед, как да помогнем да се намери правилният път и да се излезе от състоянието на взаимни обвинения по всякакъв „дребен повод”. Защото такива поводи може и да се провокират съзнателно и те не са в интерес на двете държави. Наследеното от миналото явно има дълбока сянка, която не позволява да се избистрят модерните европейски начини на действие и поведение. Светът не...

Позната ли ви е ситуацията, когато героите от филма тихо си шепнат и докато се опитвате да се вслушате в гласовете им, внезапно прозвучава много силна престрелка или взрив? Обикновено увеличаваме силата на звука, за да можем да по-добре да чуем диалозите и сме неприятно изненадани, когато изведнъж с...

Тези дни кметове поискаха въвеждането на данък нива, с който да се облагат земеделските земи. Явно някой титан е пресметнал, че така ще попълни местния бюджет. Само че негативите ще бъдат много повече от възможните ползи. И без това пазарът на земеделски земи не се развива добре, така ча въвеждането на данък ще намали цената [...]

И английския сайт Surfdome не закъсняха с лятната си разпродажба. Онлайн магазинът пусна над 5000 артикула на цени с намаление до 50%. Можете да намерите голям избор на дрехи и аксесоари от любимите си марки на доста приемливи цени. Не забравяйте също така, че поръчки над 75 паунда са с безплатна доставка до България! Цялата …

Прочетете повече »

Представител на секция 5 от британското военно разузнаване, позната под името MI5, заяви че организацията се бори срещу кибератаки, които вече са на поразително равнище. Атаките са фокусирани срещу британската индустрия и често са творение не на отделни хакери, а на вражески държави, съобщи BBC. ...

Вече имате опция да се абонирате за всички нови статии и новини от блога! Записването става чрез предоставяне на вашата електронна поща в секция „Абонирай се“ горе в ляво на сайта и след това кликване върху линка за потвърждение, изпратен ви на имейла. Очаквайте много новости и попълнения в сайта!

Има два начина, по които човек постига своите цели: лесния и трудния. За съжаление, цял живот са ни учили, че нещата стават само по трудния: с пот, бъхтене, лишения, страдане и борба, демек – с бутане. Така е, защото възпитателната и образователната система са базирани на погрешното схващане, че сме обект в света – нещо различно от неговата цялост и напълно самостоятелно, т.е постигането на каквато и да било цел зависи само и единствено от нас, от нашите собствени усилия, а външните фактори, доколкото са важни, имат случаен характер и влияят по-скоро хаотично. Ето защо, трябва да се “бута” допълнително, за да се преодолеят и външните фактори.

Не бива да виним учителите и родителите си за това. Те също са били заблудени от своите предшественици, преди да заблудят и нас. Били са заблудени с добри намерения, нас също са ни заблуждавали, водени само и единствено от добри намерения. Не бива да виним “системата”, а да се осъзнаем самостоятелно – всеки поотделно. За целта, нека да използваме примери от личната си история и от историята на света. Какво ще търсим в тези примери?

Отговорите на няколко въпроса:

Имало ли е някога важна за нас цел, която много сме искали да постигнем? Независимо в каква сфера: пари, секс, свобода, независимост, пътуания, здраве, целта трябва да е била важна за нас и наистина да сме искали да я постигнем.

Полагали ли сме извънредно много усилия за нейното постигне?

Ако е така, постигали ли сме желаните резултати? В количествен и в качествен план?

А колко трайни са били те?

Имало ли е компенсиращи въздействия, т.е точно обратни на желаните резултати?

Наскоро си направих самостоятелен анализ, в който включих всички цели, които някога съм смятал за важни, към които съм се стремил и, които съм успял да постигна. По един или по друг начин. Открих следното:

Имало е важни за мен цели, които съм искал да постигна.

Полагал съм извънредни усилия за постигането на някои от тях.

Тези, които съм успявал да осъществя с “бутане”, без изключение, имат временен, некачествен, краткотраен ефект, а много често и обратни на желаните резултати.

Но по време на самоанализа открих и нещо друго:

Имало е важни за мен цели, които съм искал да постигна.

Постигал съм желания резултат, по-скоро като “съучасник” на събитията, отколкото като техен автор, инициатор и деен ръководител, т.е не съм полагал извънредни усилия за постигането на целта, а съм помагал на обстоятелствата за нейното реализиране. Целта е била интересна за мен и това не ми е тежало. Но не съм бутал. Всичко се е получавало с лекота.

Постигнатите по този начин цели са с дългосрочен ефект.

Постигнатите по този начин цели са качествено реализирни.

Постигнатите по този начин цели нямат противодействия или обратни на желаните резултати.

Горните правила, установи анализът, са верни за всички цели, които някога съм си поставял, независимо в каква област са били те: пари, връзки, секс, приятелство, работа, пътувания, здраве и т.н.

Крайният извод от анализа е, че с бутане не става.

Предлагам и вие да направите същата ретроспекция – всеки сам за себе си.

Помислете: кои са били важните неща, към които някога сте се стремили? Как сте ги постигали? С бутане или с някакво спонтанно съдействие? Даже без план? Помагали ли сте на обстоятелствата или те по-скоро са ви пречили и е трябвало да се борите срещу тях? Доволни ли сте от резултата? Дълготраен, качествен, без обратни ефекти (компенсиращи въздействия) ли е той? Заслужаваше ли си усилията?

Сигурен съм, че ще откриете същото като мен:

Там, където съм бутал, не си заслужаваше усилията.

Там, където си заслужаваше, резултатът не беше качествен.

Беше незадоволителен и посредствен.

Имаше краткосрочен ефект.

А често и обратни на желаните резултати.

Там, където съм помагал, без да изпускам крайната цел от ума си, но без да знам как точно и кога точно ще се реализира тя, без да настоявам за тези неща, всичко се е получавало някак спонтанно, с голяма лекота и, сякаш, от само себе си.

Тогава резултатите са били трайни, положителни и качествени.

Реалността сама ми е предлагала най-гениалните решения.

Където и когато трябва.

Аз само съм се възползвал от тях, без да знам накъде точно водят. И не ми е тежало.

Накрая винаги съм се изненадвал (приятно), че водят точно до преследваната от мен цел.

“Каква я мислехме, каква стана тя!”

В хубавия смисъл на думата.

Така е, защото умът рядко знае кое е доброто за нас и кое – не. Въпреки че е воден само от добри намерения, той често греши, а и не може да предвиди всички обстоятелства и сложни зависимости в заобикалящата ни среда, нито може да види резултатите от нашите действия – дали водят до постигането на заветната цел в дългосрочен план или по-скоро я провалят?

В същото време, човек е дарен с абсолютната свобода да избира и може да си поставя абсолютно всякакви цели. Тук той не може да сгреши.

Може да сгреши единствено в методите и средствата за нейното постигане.

Изберете ли да бутате, да се борите с обстоятелствата, да се съпротивлявате, да проявявате “насилие” срещу съдбата, да драпате, да страдате, да се лишавате и да търпите несгоди заради въпросната цел, то тогава сигурно пак ще успеете да я постигнете, но резултатите ще се различават значително от очакваните.

Възниква въпросът: какво трябва да правим, ако нещата се закучат, а много искаме да се случи това и това?

Отговорът е тъп колкото самият въпрос: спираш да буташ. Зарязваш проекта. Преставаш да се съпротивляваш. Това не значи да зарежеш целта, дори напротив – точно обратното е! Но има по-интелигентен (разбирай: много по-лесен) начин за нейното осъществяване, за който все още не знаеш. Обстоятелствата сами ще ти го посочат, щом целта е толкова важна за теб. Ти просто трябва да помагаш. Без твоето съучастие няма да стане, но пък само и единствено с твоите усилия е повече от сигурно, че каквото и да стане, рано или късно ще го загубиш. Ще загубиш повече от постигнатото, а борбата и усилията си остават изцяло за твоя сметка!

Мъдрият човек осъзнава, че в този свят никога и нищо не е успял да постигне сам. Щом това важи за миналото, значи важи и за бъдещето. Дори за постигането на най-елементарната цел е необходимо действието или бездействието на други хора, нужна е комбинация от условия, благоприятстващи фактори, стечение на обстоятелствата и т.н. Необходима е и известна работа от наша страна, естествено, но щом целта е важна за нас, то тя не би трябвало да ни тежи. Приемете го като да яхнеш вълната или да плуваш срещу прибоя. Първото изисква много по-малко усилия, с които се покриват много по-големи разстояния, но пак се изискват умения от сърфиста. Второто е нечовешки зор, който често завършва с удавяне.

Ако примерите от ретроспекцията на личния ви живот не ви устройват, разгледайте световната история:

Какво постигна аболиционизмът във Франция? В краткосрочен план резултатите бяха налице, завоювани с немалко кръв и усилия. Хората дори за малко повярваха в свободата, равенството и братството. После се появиха Наполеон, войната и разорението.

А какво постигна опитът да се ликвидира насилствено монархията във Великобритания? Продължават да й се радват и до днес. Просто титлата “монарх” тогава (съвсем за кратко) беше заменена с още по-тираничната “лорд-протектор” и отново: войни, болести, глад, разорение.

Помните ли какво постигна Римската империя в борбата си срещу Християнството? Стана най-голямата християнска империя в света. Умножи се по две и разнесе кръста на няколко континента, за хилядолетия напред…

А какво постигна национал-социализмът в Германия? Със сигурност бяха положени доста усилия, от цяла една нация, обединена в постигането на конкретната цел. Всички сме виждали снимките и филмите от изравнения със земята, окупиран от съюзниците Берлин. В дългосрочен план резултатите са повече от показателни: днес Германия е, може би, най-толерантната държава в Европа.

Мога да ви дам още доста такива примери. С многобройните си войни Цар Симеон не е успял да присъедини толкова територии и да ги задържи толкова дълго, колкото цар Асен Втори е успял да присъедини само с една успешна битка и с куп дипломатически маневри, помагайки ловко на събитията, случващи се върху “шах-матната дъска” около него. За броя на жертвите да не говорим.

Значи световната история, историята на България и личната ми история са в абсолютен синхрон! Противоречи им само начинът, по който са ме възпитавали.

След като знам всичко това, аз откривам една нова свобода.

Просто няма как да се мотивирам да бутам, закучат ли се нещата, защото съм сигурен, че ще затъвам все по-дълбоко – като в примера на Карбовски с кокошката, която паднала в дупката на селския кенеф. След няколко пляскания с криле тя бързо разбрала, че така само затъва по-дълбоко в л…та. Затова разперила криле и кротко зачакала стопанинът й да преброи кокошките в курника, за да открие нейната липса, след което да се сети да провери в кенефа, да се наведе и да я извади с дългата си гумена ръкавица, псувайки като каруцар, за да я умие после с маркуча. И да я сготви на супа. Което, така или иначе, нямаше да се случи, поне не и в същия ден, ако любопитството не я беше завело в кенефа.

Съжалвявам за гнусните примери, но тази “притча” от уважавания Карбовски, която навремето прочетох в Егоист, щеше да ми спести куп неприятности и главоболия през изминалото десетилетие, ако още тогава бях проумял закодираната в нея мъдрост и бях започнал да зарязвам нещата, които се закучват. Именно в свободата да избира, човек има абсолютната свобода да се отказва от съпротивата и в това е цялата свобода на човешкия род! В това е и цялата мъдрост на Източната философия: Не се съпротивлявай директно на удара! Използвай инерцията и силата (на противника) в своя полза!

Намерението рано или късно се осъществява, ако наистина е важно за нас. С усилията си човек може само да пречи, докато от него се изисква единствено да помага – където и когато трябва. И нещата си стават. Със завидна лекота. По този начин съм постигал едни от най-трайните и чудесни резултати в личния си живот. Не ме питайте кои точно са те. По-важното е да ги откриете в собствената си биография.

Пожелавам ви да се откажете от бутането, веднъж и завинаги, защото с бутане просто не става.

Тихомир Димитров

Драматичната сага около Джулиан Асанж, създател на скандалния сайт Wikileaks, продължава да се завързва все повече и никой не знае как ще свърши. Австралиецът е в Лондон и вече една седмица се крие в посолството на Еквадор, където местната полиция не може да докопа, за да го екстрадира в Швеция. Меж...

Българският режисьор Явор Гърдев ще режисира високобюджетен игрален филм за древногръцкия герой Тезей и мита за неговата победа над минотавъра, съобщи сайтът The Hollywood Reporter.

Преди няколко дни Стив Возняк, известен като един от съоснователите на Apple, се снима заедно с набедения за интернет пират Ким Дотком и заяви, че подкрепя каузата му. В момента създателят на ликвидирания хостинг за файлове MegaUpload се бори против своето екстрадиране в Съединените щати, съобщи Neo...

51-годишният Драгомир Тасков, лидер на престъпна група, е бил осъден вчера на 82 месеца (6 години и 10 месеца) затвор, съобщава в. “Лас Вегас Ривю Джърнъл”. Бандата се занимавала с измами на търговци на автомобили в Долината на Лас Вегас, като е припечелила по този начин стотици хиляди долари.

Отдавна искам да напиша този пост, но сега ми се налага. Основно защото вече не трябва да се извинявам с липса на време, а и защото скоро май ще ми се налага да пиша подобни наръчници. Та темата днес са наръчниците за поведение в социалните медии и най-вече какво съдържат и как изглеждат най-добрите от тях. Докато разглеждах примери, тръгнах от един-единствен пост, а завърших с преглеждане на десетки вариации на документи. Едно е сигурно: никой не знае какво точно представлява наръчникът за социални медии, но добрите компании се стараят да предоставят такъв и да го разпишат по най-добрия начин.

Що е то?

Всъщност, тук ще отговоря на друг въпрос и той е не какво е, а какво прави наръчникът за социални медии. Плюсовете са основно два и то противоположни. Такъв наръчник ви дава повече контрол – не непременно над това какво говорят служителите ви, а как ще го кажат и дали ще се съобразят с вашите насоки. Обърнете внимание: не говоря за правила, а за насоки. Не можете да накарате някой да не говори – но можете да му покажете как да го прави по-добре. Освен контрол за вас, наръчникът за социални медии дава свобода на служителите – свободата да мислят по-обширно и да знаят предварително какъв ефект биха постигнали с дадено изказване. Освен в редки случаи, хората нито искат да обиждат хора, нито да предизвикват конфликти – много от тях го правят несъзнателно, защото не знаят как да се изкажат. Наръчникът им дава готови отговори и им позволява да говорят по-спокойно.

Едно е сигурно – наръчникът за социални медии ви позволява да постигнете по-висок engagement с вашата марка, тъй като позволява на хората да говорят по-често за нея пред повече хора в повече ситуации. И това ви води нови потенциални клиенти, които знаят повече за вашата компания.

Колкото и често да ви се навърта мисълта, че вече всички знаят добре какво е Facebook и какво се случва с него, забравете я. Тя е сладка, но подвеждаща. Истината е, че социалните медии са една адски нова комуникационна среда, в която на всички ни предстои да се приучваме как да се държим. Затова е добре цялото налично знание да се кондензира в един документ с готови насоки за поведение.

Кой го изготвя?

Когато този въпрос се зададе във въображаемата класна стая на мениджърското събиране, маркетинг експертът вдига ръка и я размахва настоятелно като прилежен зубър. Всъщност, една подобна стратегия за поведение на цялата компания не може да се изготви само от маркетинг или PR отдел. Тук трябва да се включат специалист по вътрешни комуникации или HR, както и висшия мениджмънт – все пак те са хората с най-добра представа накъде е тръгнала компанията. Спецификата на каналите и техническата страна остават в градинката на маркетолозите, но гласът на компанията трябва да дойде и от другаде.

Какво казва?

Съдържанието на наръчника за социални медии е доста свободно третирана тема и май всяка компания има собствено виждане за нещата. Но след като прочетох този пост и на посоки порових из един стар, но златен архив с над 100 политики за поведение в социалните медии мога да изкарам кратък списък с важни елементи, които не трябва да се изпускат:

• Обяснете какво са социалните медии, като общите характеристики на новата среда, така и спецификите на отделните канали. Може би подхождате с идеята, че тази информация е ясна по подразбиране, но не е така. Разбира се, обърнете най-голямо внимание на каналите, които ползвате за корпоративни акаунти и в които се събира най-голяма част от вашата целева аудитория (надявам се двете категории да се припокриват).
• Създайте профил на хората там. Ако има няколко типа потребители на дадена социална мрежа, опишете ги. Ако има определена група, на която попадате най-често, фокусирайте се върху нея. Нали знаете как някои хора виждат поведението на приятел и заключават “Той е типичен Скорпион!” Ефектът от вашия наръчник трябва да е същият – типовете потребители да се разпознават лесно и ясно да се отличават.
• Обяснете нетикета за всяка платформа. Неща като честота на комуникация, специфични термини и очаквания за поведение не са непременно ясни, дори и вие да знаете, че в Twitter съкращенията са нормални, а във Facebook ви правят да изглеждате като 14-годишен хлапак.
• Опишете гласа на компанията си. Няма как да задължите хората да го спазват, но ако брандът ви има своя аура, то повече служители ще искат да приличат на него. Покажете как говори марката, изградете разпознаваемо поведение и обяснете защо то е такова – някои елементи, мислени дълго, се усещат само на емоционално ниво от екипа, докато не им обясните какво сте имали предвид.
• Покажете как се правят нещата. Не оставяйте само голи насоки за поведение, подкрепете ги с примери и илюстрации. По този начин всичко се учи по-лесно.
• Задайте ясни метрики за измерване и ясни цели. Обяснете какво целите с дадено поведение в социалните медии. Повечето хора обичат да виждат Like-ове, но ако за вас е по-важен engagement-ът, то коментарите ще бъдат ценени по-високо. Опишете каква е целта, защо е избрана и как може да бъде измерена. Бъдете максимално конкретни.
• Сложете граница между служебни и лични профили (или по-скоро обяснете колко размита е тя). Хората обичат да знаят, че имат свободно пространство. Тъй като в социалните медии това не е вярно, единственото, което можете да направите, е внимателно да им обясните, че бъркат Или, най-добре, да им покажете как свободно могат да изразяват собственото си мнение в личните си акаунти. Тук влизат правила като “не използвайте служебния профил за лични каузи” и “не използвайте името на марката, за да изразите лична позиция”. Ако ви стигнат силите да сте максимално конкретни тук или поне да дадете много примери, то целта е наполовина постигната.

Как изглежда?

Съдържанието на вашият наръчник е най-важно, но пък форматът му ще осигури разликата между това служителите да прелистят първите 2 страници и да прочетат всичко на един дъх. Колкото и много да пишете, създайте впечатление, че текстът е малко. Така ще стимулирате повече хора да прочетат документа. Тази стратегия включва много булети и списъци, въздух между редовете (като Porter Novelli), снимки и илюстрации (като Kodak). Дори и на мен ми беше скучно да прелиствам някои от по-добрите наръчници, които обаче представляваха нескончаема стена от текст. Дори и текстът ви да е малко, използвайте всяка възможност да фокусирате вниманието върху най-важното: с болд, с нов абзац или подзаглавие, с текст в отделно цветно каре. А за да подпомогнете запаметяването, заложете на схеми, инфографики, таблици и други визуални обяснения на сложни концепции.

___
снимка: yum9me

Още по темата:

1. Обучение за социални медии
2. Уроци по социални медии
3. Какво са социални медии?

От доста време потребителите на видеопортала YouTube се чудят защо броячите на популярните клипове имат навика да замръзват, когато стигнат до 301 преглеждания. Тед Хамилтън, продуктов мениджър в сайта, най-накрая разясни каква е причината за това, предаде Digital Trends. Интересното е, че броячъ...

Вчера двама британски граждани на име Райън Клиърли, 20 и Джейк Дейвис, 19 се признаха за виновни по обвинение за конспирация. Обвинението беше повдигнато след като миналата година стана ясно, че правителствени и бизнес сайтове са станали жертва на DDoS атаки дело на хакерите от LulzSec. Сред засегн...

Най-популярната социална мрежа Facebook смени електронните пощи, които се появяват в профилите на всички потребители. Ако използвате някоя популярна услуга като Gmail или Yahoo и предпочитате хората да се свързват с вас чрез нея, те вече няма да могат да я намерят в профила ви. Facebook включи по по...

Любомир Костадинов и Янина Танева от неправителствената организация "За Витоша" коментират в предаването "12+3" на БНР, че преговорите за Закона за горите ще продължат, докато не се постигне компромис.

Това се случило  в средата на деведесетте години... Вуйчо ми Воин, първи братовчед на майка ми, седнал веднъж да играе карти с комшии от махалата, намираща се на около 3 километра от село Дивля. Дотук всичко си е в реда на нещата... Обаче картоиграчите сложили масата насред моста над реката. И подпряли ловджийските пушки до тях на видно място. Досещувате се, че селяните не са еколози...

През последните две седмици се носеха слухове, че Microsoft възнамеряват да купят младата софтуерна компания Yammer. Едва вчера те бяха официално потвърдени. Yammer ще стане част от Microsoft в сделка, която ще струва на вторите $1,2 милиарда. Стартъпът ще стане част от отдела Microsoft Office с ...

StumbleUpon беше една от най-хитовите интернет услуги само преди година. През август 2011 година сайтът генерираше половината от целия трафик в социалните медии в Съединените щати. Напоследък обаче той започна да губи популярност, която не се възвърна дори с новия му дизайн. Ето защо на пазара започ...

Опазил ме Б(л)ог от грешката да се опитвам да защитавам нападнатите от телевизионната прокуратура грешници. Вече веднъж Бареков и компания се опитаха да ме прикрепят морално към основния обект на тяхната поръчкова ярост Любомир Павлов с внушение, че, покрай други журналисти, май и аз съм бил в Брюксел „натоварен на самолета” с парите на този човек, с когото нямам абсолютно нищо общо. Така че знам: дебнат ме и само да им дам повод ще ме пуснат с огромна наслада в бетононабърквачката си.

Не, не си въобразявам. Защото не сънувам, когато чета в онази стенограма на Министерски съвет точно преди седмица, как премиерът Борисов, от позицията на кристално чистото си минало, лично ме посочва като враг с нечисто минало, забелязано току-що от него. Така че инициативата не е моя. Тя беше на телевизионната прокуратура ден по-рано, когато главният обвинител Н.Б. ( да не се бърка с Б.В.- той явно е превърнат във фигурант в държавата) ме „почна” от екрана, за да продължи на другия ден по темата самият премиер и така- цели 4 дни поред ( може и да са повече, но и аз съм човек, няма да клеча по цял ден покрай канала на властта, докато чакам „труповете” на моите врагове неизбежно да минат по течението на времето).

За да няма заблудени, подчертавам: това е моята тема в този текст. Няма как да се произнеса по същината на обвиненията, които валят от екрана на телевизионната прокуратура. Най-малкото за целта си има компетентни власти да отсъдят основателността на обвиненията.Без достъп до всички гледни точки човек, ако не е човек на властта, поръчала кампаниите срещу определени „октоподи”, рискува не само да сгреши в конкретиката, но и най-вече да бъде пришит като едно от пипалата на мекотелите.

Но едно е ясно: съществуващата и преди схема на доверени медийни прокурори да се поръчва да започнат кампания, която всъщност е подготвена от съответните държавни органи с цялата им мощ, заработи вече на пълни обороти. Очевидно целта е да се оправдаят средствата, хвърляни пред задаващите се черните европейски облаци, надвиснали като оценка над това управление, върху което се очаква идния месец да се изсипе порой от институционално обосновани упреци под формата на критичен доклад от Брюксел.

Това е причината в София да бъде мобилизирана до (без)краен предел телевизионната прокуратура. Под формата на изразител на общественото възмущение от вредната дейност на добре проучените предварително мишени телевизионната прокуратура е натоварена да покаже изпреварващо, че всъщност тук най-будната част от медиите ( изцяло подчинена на всевиждащото държавно ръководство) сигнализира за безобразията в държавата и едва след това, едва ли не, тя се задейства в отговор на този свободен медиен (с)писък.

Всъщност е точно обратното: списъците се подават зад кулисите след като сценарият за следващите стъпки вече е разработен, но по този начин се препира образът на телевизионната прокуратура като изразител на будна гражданска съвест, платена с парите на една банка, захранвана с държавни авоари. Именно в този контекст припомних и факта, че медийният прокурор първи ме посочи като враг с нечисто минало и едва на следващия ден (почти) хрисимо към тази оценка се присъедини Борисов.

Един колега ме попита дали очаквам последици за себе си, след като в четири поредни свои изяви медийната прокуратура продължи да ме напада персонално ( и както обикновено без право на отговор- нали Бареков е свикнал да рита паднали и вързани волнодумци, доказал го е пак в моя случай още преди 6 години!). Отговорът е, че от тези позлатени прокурори всичко може да се очаква.

Трябваше надълго да изясня тази позиция, за да стигна до факта от днес, че отново от медийната прокуратура на властта научихме твърде важната новина, че не кой да е, а бившият любимец на Бойко Борисов, самият негов заместник в продължение на две години и половина Трайчо Трайков вече е с внесено обвинение в прокуратурата.

Медийният прокурор, както в много подобни случаи напоследък, „случайно” знае това преди всички и много държи да се похвали- досущ като самохвалството му, което го издаде за слагачеството, проявено дори на международно ниво с изпращането на телевизионен екип на гости на сирийския режим, който (екипът) бил единственият в света(!) на мястото на събитието. В резултат на това от официозния телевизионен канал предпоставиха с лекота решението на световната загадка какво точно става в сирийската бъркотия: оказа се, според тях, че обяснението е много просто, защото ставало дума за война на „тежко въоръжената терористична организация Ал Каида срещу светския режим” на Башар Асад- любима манджа в менюто на самия сирийски диктатор, сервирана като неоспорим факт за сведение на неосведомените световни осведомителни агенции.

Ако имаше някаква друга истинска и действаща безпристрастно прокуратура в България тя би трябвало да се заинтересува колко струва тази българска ( а и чисто българска ли е или зад нея действат спонсорите от Кремъл) услуга за основната пропагандна теза на сирийския режим, чийто посланик в София беше изгонен позорно от София само броени дни по-рано, но се оказа, че тъкмо българският телевизионен канал, свързан толкова явно с властта в същата в София, е не просто добре дошъл в Дамаск, но дори и е „единствен в света” в обятията му.

Мнозина ми се чудят, а приятели дори почти ми се карат, че изобщо си хабя времето да гледам режисираните процеси на телевизионната прокуратура, които така добре имитират познати сцени от разправата с народните врагове, от рода на Трайчо Костов ( досущ като днешните обвиняеми в шоуто на телевизионната прокуратура той също никак не е бил „ангел” и е направо незащитим от демократични позиции днес заради участието си в кървави репресии, но си остава нарицателно за разправа с доскорошен съратник, нарочен за главен враг в угода на началството).

Да, зяпам този канал, купен уж с части средства, за да прокарва пропагандата на управляващите. Понякога дори зяпвам от удивление докъде могат да стигнат в откровения слугинаж, макар да съм виждал в този живот какво ли не. Не го правя обаче заради другия Трайчо.

Това няма как ми бъде приписано, защото бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма е основен антигерой в „Ядреналин”, последната книга, под която съм се подписал. Следейки последователността на събитията, регистрирах, че този път публичното посочване с пръст беше на самия Бойко Борисов. Трайчо Трайков се оказал най-голямото му разочарование, каза той и веднага се басирах, че на доскорошния министър, обявен година по-рано пак от Борисов за най-ценния му човек в кабинета, му е спукана работата. Само очаквах кога медийната прокуратура ще го подгони.

Както виждате, пъзелът се нареди по обичайния начин: органите са подготвили разследване, подали са го най-напред в медийната прокуратура, която го изважда с величествено самочувствие на автентично разследваща медия и след това без да се притеснява от това нахалство препоръчва от екрана на прокуратурата и тя да се заеме с въпроса, отнемайки й дори първенството в оповестяването на свършения ( от когото трябва ) факт. Защото такава е подредбата на приоритетите на властта. Толкова се прозрачни, че чак са ефирни- в национален ефир при това, както обичат сами да се хвалят!

Ако някой още не е разбрал, сега става ли ясно и на най-незрящите защо „опявам” от години, че най-първата грижа на властта в България е да доминира на медийното поле, което е минирано с нейните подмолни ходове за публична употреба? Би трябвало. Ето защо не приемам нито упреците, нито подигравките, нито подозренията за „нещо лично” във връзка с това, че „опявам” за някакъв си телевизионен прокурорски канал, който трябвало просто да бъде пренебрегван и толкоз.

Ето защо „опяването” ми ще продължи въпреки указанията на премиера да ми бъде натикан парцала с нечистото минало в устата.

Share on Facebook

След четири години работа като Главен оперативен директор във Facebook Шерил Сандберг най-накрая получи място в борда на директорите в компанията. Това стана официално вчера - понеделник, 25 юни. Самият Марк Зукърбърг изтъкна директорските качества на Сандберг и призна, че тя играе централна роля в ...

Четох всички коментари, написани от хора, който явно са доста умствено необразовани. Когато не знаеш нещо, не дрънкай напразно за него, защото явно си проличава колко си зле.

Като във всяко нещо и поп-фолка има своите издънки. Но погледнете истинската чалга, погледнете посланието, което носи! И ми кажете къде виждате робство? Кючекът не е само музика, той е начин на мислене и живот. Той е радост и толерантност към малцинствата и другите полове. Ориенталските мотиви се използват масово в световния джаз. Слушащите поп-фолк са хората, които не се притесняват свободно да изразят мнението си, независимо дали ще бъдат одобрени или не, от заобикалящите ги и от общоприетите норми. Ние имаме свое виждане за света, уникално. И не се стараем да бъдем разбирани, защото никои гении не са били разбирани. Ние сме ние. Всеки от нас е толкова различен и интересен. (разбира се, и тук има онези изключения, които си мислят,че за да си чалгар ти само трябва да пиеш водка с “утеха” в БИАД и да се правиш на простак). А ако аз тук тръгна да упреквам метъл музиката, която създава поколение на курви и проститутки, търсещи по-големи заможни чичковци? Нима и вие няма да кажете, но не всички са такива? Така,че никога не поставяйте хората под един общ знаменател.

Метълът е начин на поведение, той е начин да стигнеш дъното на самоунижението и духовната деградация, той е път към канала с лайна. Точно така! Самоунищожението и духовната си деградация човек може да постигне с издигането в култ на онази скандинавска вълна наречена метъл. Мразите чужденците, а ги издигате в култ. Кефите им се?! Що за безмозъчност? Браво кефете се на Азис ПАНТЕРА,а после ние сме вървели по пътя към канала с лайна…

Мога съвсем спокойно да ви заявя, че поп-фолк семействата са с много по-здрави основи. И онези истински чалгари са с много по-будно съзнание от всеки друг срещнат. И вместо да си губите времето да пишете подобни безмислени коментари, айде първо се образовайте. Запознайте се с такива хора и чак тогава ги пишете врели-некипели. Със здраве, хора и дано ви дойде мозъка в главата един ден и да оцените истински стойностните неща!

От 26 август до 2 септември SUPER лятна академия „Аз мога – тук и сега!“ ще събере в Девин ученици и учители от цялата страна с водещи маркетинг, дизайн, IT и уеб експерти от България.

След второто успешно издание на Националното ученическо състезание “Аз мога!”, тази година организаторите на инициативата KIWI Design решиха да я доразвият на по-високо ниво и да организират за първи път ученическа Лятна IT Академия, която ще позволи на десетки млади таланти да се докоснат до най-новите тенденции в сферата на уеб бизнеса, дизайна, маркетинга, креативността и бизнес моделирането.
Академията „Аз мога – тук и сега!“ ще открие врати за една седмица в комплекс „Исмена” в Девин – от 26 август до 2 септември, като основен неин партньор ще бъде Superhosting.BG.

Aкадемията ще предложи съвременeн модел за обучение, включващ като ключови елементи: работа в екип, ситуационно обучение (в основата му е проектно-базираното обучение /Project Based Learning – PjBL) и интердисциплинарност. Неотменна част от модела на обучение е екипната работа и самооценката на изпълняваните проекти. Комуникацията лектор-курсисти в тази форма на обучение е значително по-свободна.

Лектори в Академията са сред най-изявените специалисти в различните сегменти на ИТ и рекламния бизнес, водещи дизайнери и популярни лица от сферата на визуалните изкуства.Сред тях са Гради Градев от British Council, Даниела Минковска от Технически университет – София, Любомир Русанов и Методи Дреновски, управители на СуперХостинг.БГ, Росен Дуков от Deffecto – с изключителна биография в областта на дизайна и дигиталните манипулации, Боряна Петрова от ITraining – Сертифициран Microsoft Trainer, Цветелина Тенева и Светлан Станоев от Бизнес институт, д-р Никола Вълчанов от ФМИ на ПУ “Паисий Хилендарски”, Антон Ценов, Петър Шарков и Николай Андонов от MindMapping, Ангел Ангелов – експерт Интернет маркетинг, SEO и визуални искуства, както и моя скромна милост – Борис Луканов от Marketing Creative Lab .

Академията ще включва условно 2 етапа. През първия етап (26 – 29 август) всички участници ще придобият общи познания по маркетинг и дигитална комуникация, бизнес моделиране, креативност и нови уеб технологии, с което ще помогне на учениците и учителите да развият умения да управляват цялостно бизнес проект. В края на първия етап менторите сформират работни екипи.
През втория етап (29 август – 01 септември), участниците ще бъдат обучавани от експертите – сегментирано по техните интереси: Графичен дизайн, .NET програмиране, PHP програмиране. (Пълната програма – тук)

Целта ще бъде да се реализира web проект – издържан на ниво стандарти в програмирането, както и правила, иновативни тенденции и прецизност в дизайна. Участниците ще се водят от идеята, че ще бъдат оценявани с приоритет издържаните идеи, дори и да не са напълно развити, но показващи потенциала им. За по-добри резултати, се предвижда и състезателен елемент, като екипът, реализирал най-силния проект, ще бъде награден.

Кой може да участва в SUPER лятна академия „Аз мога – тук и сега”?

Всеки ученик от 8-ми до 12 клас, който има опит и интереси в уеб програмирането и уеб дизайна, и всеки учител, който преподава информационни технологии или информатика в средния курс на българските училища.

Повече подробности за условията за участие, както и формите за кандидатстване – на уебсайта на Академията.

„Уеб технологиите предлагат достатъчно добри възможности за развитие и този път вече е утъпкан от редица български успешни компании. Време е да се фокусираме върху изграждането на следващо поколение технологични предприемачи у нас и да им покажем пътя, помагайки им да избегнат много от трудностите, които сме имали ние в началото. Радостно е, че успяхме да обединим около каузата голям брой успешни компании, експерти, браншови и неправителствени организации, сформирайки една мощна коалиция в подкрепа на технологичното образование. Убедени сме, че в дългосрочен план Академията ще се наложи като една от най-значимите национални инициативи в тази сфера“ - заявява Кристалин Чавдаров, собственик на KIWI Design и главен инициатор за създаването на националната SUPER лятна академия „Аз мога – тук и сега!“.

 

Националното ученическо състезание “Аз мога!” прерасна в Академия за информационни технологии и визуални изкуства is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Председателката на Народното събрание Цецка Цачева от днес спокойно може да се подвизава под псевдонима "българската Камерън Диас". Това поне би помислил всеки, който види как тя изглежда на корицата на лайфстайл списание. Вероятно виждайки я по павилионите за вестници и списания дори и най – големите познавачи на политиката у нас едва ли ще познаят, че това е Цецка Цачева. Жената от корицата има подобна прическа и малко прилича на нея, но явно фотошопа е използван максимално. Така, ако не бе и надписа върху снимката с името на Цачева, трудно може да се досети човек, че това действително е тя. Снимките са дотолкова "пипнати", че 54 – годишната дама, която оглавява най – важната институция в нашата парламентарна република, изглежда поне с 30 години по-млада. По нея няма нито една бръчка, килограмите също изглежда са значително по-малко от тези, които сме виждали на други "небарнати" снимки. Снимката от корицата на списанието, е една от най-споделяните в социалната мрежа. За...

Продукти за 4 порции:
5 тиквички
1/2ч.ч. брашно
1ч.л.сол
1/2ч.ч. олио

За изварен пастет:
2ч.ч извара
1/2ч.ч. майонеза
1/2ч.ч. стърготини Пармезан

Приготвяне:
Тиквичките се почистват и измиват. Режат се на филийки. Брашното се смесва заедно със солта. Филийките се овалват в брашнената смес. Пържат се в силно загрята мазнина. Изварата се смесва с майонезата. Добавят се стърготините Пармезан. С получения пастет се пълнят филийките тиквичка. Завиват се на руло. На всяко руло се забива коктейлна клечка. Подреждат се в плато. Поднасят се като предястие.

Американският производител на военно оборудване IDair продава оптичните скенери AIRprint, които могат да разпознават човешките пръстови отпечатъци на разстояние 2 метра. Цените на тези скенери започва от $2000. Специалистите от IDair казват, че новите модели на техните скенери ще могат да раз...

Ето че Google влезе в челните места на световните рекламодатели. През 2011 година разходите за реклама на Интернет-гиганта достигнаха сумата от $1,5 милиарда, а след като добавим и бюджета за реклама от наскоро закупената Motorola Mobility Holdings, ще получим колосална сума в размер от $2,104 долар...

Продължението от мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, а за последно навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век. Днес ще бъдем в столицата на златотърсачите  – Доусън (Досън)* Приятно четене:

Към Аляска с мотор

седми ден

Доусън (Досън)

Ден 7 – Май 20

На другата сутрин станахме с намерение да разгледаме

Даусън (Досън)

Нали вече казах че сутрин не мога без кафе? Представете си абсолютно бруталният вятър, и моята нужда някак си да направя сутрешно кафе. Единствения начин беше на джобната печка която работи със сух спирт: Моля ви се не опитвайте да правите кафе по тоя начин – голяма глупост е от моя страна, ако нещо хване пламък в палатката, всичко ще бъде като факла за миг... След като задоволих сутрешната пристрастеност, потеглихме към

Midnight Dome – местност на върха на планината,

от където се вижда Dawson City и реката Юкон (http://www.yukoneh.com/dawsoncity/parks/dome.htm). Поознайте кой настоя да посетим тази местност... точно така, сервитьорката от предната вечер!!! Наистина си струваше, сега като пиша мислено се връщам там... Някои снимки от там:

        Пробвах макрото на фотоапарата:

    Местна история, бих могъл да го преведа ако има интерес:

    На връщане едва не се размазах по стръмното, а и завоите бяха доста остри... Преди да тръгнем, сложихме Heidenau К60, тъй като се славят като издръжливи гуми... Абсолютен боклук, след 2000 мили бяха почти изтрити, и тук вече нямахме грайфер. Извинения, ако тук има почитатели на тези гуми, но аз друг път няма да ги избера. Отново в

Доусън (Досън),

разгледахме из „града“:

    След това посетихме

изложение за миньорско оборудване

Там видяхме двойката която ни задминаваше няколко пъти с тяхната кола през предишния ден... Жената ни каза че сме били абсолютно ненормални да караме мотори до Доусън, тя дори в кола се опасявала... Ние се спогледахме с колегата, мислейки „Беше си нормален асфалтов път, дори и малко разнебитен“.

      След това спряхме покрай реката, за да се насладим на

Кено, другият параход по Юкон

в старите времена:

   

Разгледахме и

градския музей:

 

    Тук за първи път чух за писателя Робърт Сървис, английски писател (http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_W._Service). След музея отидохме да посетим колибата, където е живял:

  Както се вижда, обектът е в ремонт :D Срещнахме майстора, Дейвид, който реставрираше това жилище от черно-бели снимки. Дейвид категорично отрече да се снима, но съм доволен, че посетих това място само заради срещата с него. Ако можете да си представите здравеняк над 2 метра, с тъмна коса и очи, с повечето индианска кръв, това беше той. Продължихме да разглеждаме:

     

Следва посещението до

музея на Джек Лондон,

най-после!!! Макар че той е живял извън града, някъде из планината, колибата където той е живал под наем е открита. Разделена е на 2, едната половина е пренесена в Сан Франциско, втората половина остава в Канада. Сега има 2 реплики, едната е в Досън, където се намира и музея.

      Хладилник марка Юкон, тук е съхранявал припаси, високо от земята заради мечките:

    Това са условията за златното литературно творчество, при това на –50 градусови температури:

      [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  

„Центърът“ в Даусън,

не трябваше да се съобразяваме с тълпи:

    Вече тръгнахме да търсим нещо за ядене.

    Спряхме в хотела Downtown,

седнахме на бара

Беше ленив следобед, едва ли можеше да се каже че имаше някакви хора. Заговорихме се с бармана, Саймън, много свестен човек:

    Храната също беше вкусна, нищо особено, просто обикновените неща за обяд тук – хамбургер и т.н. Аз поръчах и бира. Нещата вървяха мудно и мързеливо. Но не за дълго... В един момент влиза един пич с приятелката си. Не знам защо от целия бар който беше празен, те седнаха точно до нас. Пичът се провикна: „Къде ми е безплатната бира? Днес имам рожден ден!!!“ Ние с колегата се обърнахме и учтиво пожелахме „Честит рожден ден“. Рожденика ни запита какво правим тук в Доусън, ние казахме че пътувахме на мотори. Оказа се че той е от Калифорния по начало, но когато е бил 19-годишен, е дошъл в Доусън. Попитах го каква беше причината, след което той ме погледна сериозно в очите и каза: „Jack London, man!!“ От този момент той и аз станахме най-добри приятели. Да ви запозная с Рик, и неговата приятелка, Вероника:

    Той най-сърдечно ни покани на рождения си ден у тях. Упътването беше нещо като: „Карате по този път еди колко си км... След това завивате наляво, ако стигнете до изоставена мина значи сте го подминали. По пътя ще видите една изоставена сива Тойота, значи сте на правилния път. След това карате нагоре в планината еди колко си км, и от еди къде си продължавате пеш, защото е много стръмно“ :D Еи това вече е приключение!!! Върнахме се в къмпинга, аз дремнах, след което отидохме да купим бира за партито. Полицаите ме спряха, за да проверят за алкохол. Едва минах между капките, извадих късмет. В никакъв случй не карайте под влиянието на алкохол в Канада, наказанията са сурови, от типа на глоби, съд, конфискуване на мотора, и т.н. Лелката в къмпинга ме предупреди на няколко пъти, но явно главата ми е корава... На път за Рик естествено се загубихме, минахме през мината. Колегата беше тръгнал с кутиите отстрани, и аз нали нямах товар, минавах и завивах къде ли не. Той се изтърси зад мен и си удари доста здраво лакътя... Вдигнахме мотора, намерихме пътя, добрахме се до дома на Рик след доста лутане:

    Ако забелязвате, това е кабел по който се тегли вагонче с провизии. Горе до хълма превозно средство не стига, особено през зимата. Ето и новите ни приятели, от ляво на дясно: Сара от Отава, Лулу от Онтарио, Вероника и Рик

    Освен това Уили и Нора, брат и сестра ескимоси, които днес се срещат за 1-ви път от 13 години:

    Уили е цигулар, а сестра му живее на остров в Северния океан. Почти винаги е замръзнало, и когато леда се стопи те чакат водата да донесе дърва за да накладат огън. Ето и почти цялата компания:

    Рик ни обясни техния начин на живот: той е златотърсач, платил е $60 за 10 години право да търси злато на този участък. Вместо да го копае, той си е построил колибата тук. След 10 години плаща още $60 и продължава да си живее тук. Изцяло извън от системата, разчита изцяло на себе си и приятели.

    Рик строи шведска баня:

 

    Ние не трябваше да чакаме да се стопи леда, за да накладем огън, и Лулу започна да приготвя вечерята – пържоли от лос. Рик го е застрелял

 

     

Кучетата бяха невероятни пазачи

При най-малък шум тичаха да проверят ситуацията. Знаеха кога има диви животни наблизо и не пропускаха да ни предупредят. Винаги наблюдават за мечки.

    И той искаше лос :) Табелата пред кабината направо ме уби :D   [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Паркинг за кучешки впрягове"][/caption]   Сара работи на бара в Midnight Sun. Тя ни покани там на другия ден, за да ни почерпи с бира.  

  Кучетата получиха плюшени играчки. Те ги третираха като дивеч, и първо най-експертно изгризаха очите на играчката.

    Рик отваря подаръци:

      Таннис, къдравата хубавица от типа на Рубенс, много искаше да си отиде в къщи с колегата :)  На края на вечерта тя го държеше с 2 ръце през кръста :D Искаше да я „закара в къщи“. Когато той и каза че е на мотор, тя увисна...

    За десерт имахме домашни еклери, направени от Рик. Той дори е направил филм в стил Чаплин, където показва как се правят еклери. Филмът е носител на няколко първи награди от конкурси за къси филми.

      Всяко хубаво нещо трябва да свърши... На края на вечерта гледахме залеза преди да си тръгнем. Това беше в 1 сутринта:

        На слизане видахме тази статуя,направена от каквото има наоколо. Оказа се, че Вероника е артист:

      Колегата се провикна от долу: „Ей, Рик!!“ Отгоре: „Да!!“ Колегата: „Абе к'ъв е тоя кон?“ Женски глас: „Внимавай!!!“ Вероника: „Аз го направих“ :D За малко да се издъним... Палим моторите. По точно аз паля мотора. Колегата е забравил светлините включени, и батерията се е източила. Е нищо, нали сме само надолу, той се качи и го запали по инерция. След като се прибрах в палатката, още дълго не можах да заспя, преживявайки приключенията от този ден.   Очаквайте продължението Автор: Александър Петков Снимки: авторът *Давам и двете транскрипиции, т.к. в книгите на Джек Лондон град Dawson се нарича Досън в българските преводи – бел.Ст. Други разкази, свързани сКанада – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Социалните медии са за това. Да споделяме информация и интересни неща с познати и непознати! Няма спор за това, всички са захласнати по тях и дали е Facebook, Google+, Twitter, Linkedin или Foursquare, Path или Instagram, всеки ден в мрежата се споделят милиони съобщения, снимки, … Подобни статии:

1. Топ 10 Най-Влиятелни Личности в Социалните Медии
2. Малките компании не знаят как да подхванат маркетинга в социалните медии

Ако използвате активно facebook и twitter, сигурно поне веднъж сте имали желание да обедините двете социални мрежи – да ги четете от едно място, да можете да пускате съобщения и към двете едновременно, или когато ретуитнете нещо, то да отида и във фейсбук. Съществуват приложения, … Подобни статии:

1. Pinterest е на 3-то място по популярност след Facebook и Twitter
2. Мac OS X 10.8 удря едно рамо на Twitter

Подкрепата на българи от цял свят за протестите срещу лобистките промени в Закона за горите вече наистина става епидемична. След предишния пост – “Заразата плъзна”, в който събрах от Facebook снимки от десетина места, започнах да получавам от още и още места. Обновявам ги непрекъснато и може да ги разглеждате от време на време.

Най-оригиналната акция обаче е на Иван Русев от Канада, който е решил да протестира като скочи с парашут. Колежката Ростислава Генчева ми изпрати това видео. Вижте го:

Шефовете в САЩ и някои части на Европа вече не са толкова строги, относно идването на служителите в офиса на време, смятайки, че работят дълго преди всъщност да стигнат до офиса, благодарение на смартфоните и други начини за отдалечен достъп, според ново изследване.

Research in Motion може да се раздели на две отделни компании според Reuters. Производителят  на BlackBerry може да отдели подразделението, отоговарящо ...

Днес Симеон Борисов излъга, че никога не е обещавал да оправи българите за 800 дни. Не го били разбрали! Наследницата му на Тройния трон, снахата от Политбюро мадам Пари Ба или Кунева –Пръмова, също се оплете в лужи и противоречия. Този път за агентите на ДС. На 20 юни 2012 Кунева одбрява това: Чл. 9. [...]