Как блогвам: самоизследване

Преди време през световните блогове за маркетинг мина една вълна постове, в които Големите обясниха каква е стратегията им за писане и поддържане на блога. Реших да си направя един самоексперимент и да се опитам да опиша как се случват нещата при мен. Това ще ми помогне да си дам сметка за някои неща, а и (надявам се) ще провокира колеги да споделят техния опит. Да видим сега какво съм научила за тези 5 години

Блог философия

• Васи ли?! е one-woman show. Пробвах с гост-постове преди време, но търсенето на хора, на които им се пише (NB! в срок) се оказа тежка задача. Може и да е било твърде рано, но за момента нямам намерение да опитвам пак с допълнителни автори. Така или иначе, голяма част от аурата на блога идва и от личните истории тук.
• Въпросът с редовното писане се променя през годините от нередовно към 3-4 пъти седмично до 6 пъти седмично и обратно на 3-4 пъти седмично. Не мисля, че някога отново ще мога да отделям време за 6 поста на седмица, но надали има и нужда – в момента поне мога да напиша нещо смислено, без да се притеснявам, че ще се изчерпя от съдържание.
• Пиша от воле, но ми трябва време за планиране на поста и намиране на точна гледна точка. Това предполага по-дълга подготовка, но черновите рядко се променят много до излизането си, освен ако говорим за преглед на пунктуация и правопис.
• Тук не е място за реклами и искрено се забавлявам, когато получа предложение за платени публикации. Не взимам пари, но пиша за неща, които са ми допаднали – било то събития, книги или родни кампании. Всичко обаче е свързано с темата на блога и няма, повтарям няма да пиша за матраци.
• Когато пък пиша за неща (най-често събития), на които партнирам, ще го разберете в поста. От вас зависи дали ще повярвате на написаното, взимайки предвид безплатния ми пропуск или копие от книга.
• Ограничавам се максимално и не пиша за кампании, организирани от моя екип, както и за кампании на марките ми. Това може да се промени, но във всички случаи личният ми интерес ще бъде ясно обозначен.

Подготовка

• Рядко събирам информация за постове съзнателно, но в RSS четеца ми има 61 абонамента, а всеки ден в пощата ми идват и две обобщения на други новини от сферата на маркетинга. С чудесния bookmark бутон Press This си запазвам потенциалните теми и решавам коя може да залежи и коя трябва да излезе веднага. Ако пък ми хрумне друга идея, си оставям бележка за нея в Evernote или в чернова на блога.
• Планирането на постове става в отделен календар в Google, защото Drag & Drop интерфейсът улеснява разместванията. Мога да бавя постове и със седмици, ако се появи нещо по-интересно – не страдам от скрупули, че редакционният календар е издълбан на каменна плоча и не трябва да се променя.

Писането

• Пиша най-добре рано сутрин, с кафето, вкъщи. Тогава е тихо, мога да си пусна спокойна музика и да действам. Като цяло съм рано пиле и затова всякаква работа свързана с по-дълги от 200 думи текстови форми трябва да се върши сутрин.
• Както вече казах, обичам да пиша на музика. Може да е джаз, боса нова или пък рок, зависи от настроението. Нямам абсолютно никакъв проблем да пиша на музика.
• След като седна на компютъра, решавам какво ще е скелето на поста и почвам да пиша. Първо изливам целия текст, после правя стилови корекции за повторения и допълване на половинчати идеи, накрая преглеждам за  правописни и пунктуационни грешки. Всичко ми отнема от половин до един час.
• Пиша единствено и само в WordPress. Не виждам смисъл да форматирам в която и да било програма и после да пренасям текст, работя директно.
• Когато мога, завършвам постовете с въпрос, за да провокирам коментари. Понякога ми се получава.

След пускане на поста

• Промотирането в социалните медии става почти изцяло ръчно. Казвам “почти изцяло”, защото twitterfeed върши чудесна работа за споделяне в Twitter, а и там “Just baked a new one” си се превърна в запазена моя марка, която доста хора познават. Пускането във Facebook става ръчно, защото е важно да има коментар, свързан с поста. Използвам и Google+, а от време на време пускам постовете с готини фотографии в Pinterest, но това засега е по-скоро в сферата на експериментите.
• Отговарям на голяма част от коментарите, но преценявам къде мога да добавя стойност с отговора и къде ще е излишно. Преди отговарях на всеки един коментар, но няма много какво да отвърнеш на “Страхотен пост, благодаря за инфото!”. Това обаче не означава, че не ценя позитивните коментари – да си знаете. От време на време отговарям с едно общо “Благодаря”, но не и при всеки коментар.

Накратко, това е. Все си мисля, че за толкова време съм открила идеалния вариант за блогване, но промените тук се случват постоянно и постепенно. Стилът на писане и създаване на съдържание се е променил много от, да речем, две години назад, а и ще продължи да се променя.

Много се надявам други блогъри да разкажат собствен опит, защото не ми се слушат само историите на Mitch Joel или Jason Falls. Затова напишете пост или споделете опит в коментарите!

___
снимка: Simply Bike

Още по темата:

1. Somewhere else…

Прочети цялата новина

Свързани новини: