Младата поезия

Всеки разказ описва времето, в което е написан. Дори и пишещият да не съзнава това. Примерно, когато описва в постмодернистичен захлас приключенията на някакъв луд учен от шестнадесети век – съвременният писател не прави нищо повече от това да покаже, че в нашето време литературата обича да фриволничи с историята. Писателят е ветропоказател на ветровете на времето; рибарска плувка, която потъва, когато се закачи за смисъла на времето. Ако не се закачи за тежък и истински смисъл – просто плува по повърхността. Сегашното време е морето на писателя. И той може да бъде кораб, подводница, удавник или възрастна и глуповата германка, дошла до морския бряг само за да получи слънчево изгаряне. Всяко едно от тия неща. Нямам сили и желание да пиша за времето ни по друг начин, освен като директно и безхитростно описвам случки от него. Случки, които съм преживял. И бездруго аз все ще опиша времето ни – дори и да пиша за Сюлейман Великолепни. Но има ли нужда – след като и бездруго по...

Прочети цялата новина

Свързани новини: