Истории за историята

Веселина Седларска

Информация от телевизионна емисия, по повод новината, че Бойко Борисов и Росен Плевнелиев влизат в учебниците по история: „Следващ факт от страниците на учебника по история за 11-ти клас: ГЕРБ взимат властта през 2009-та година с 39,7% подкрепа. Историците определят тази победа като “внушителна”. През 2001-ва НДСВ получават повече – 42,7% подкрепа, но тя не е определена като “внушителна”.”

Познаваме ли поколението, на което сме се заели да внушаваме какво е внушително?

През пролетта ме поканиха на среща с ученици в една гимназия. Проект някакъв, срещали се с хора от различни професии. Това не са ти политици, на покана за среща с ученици не се отказва. „Ама за какво да им говоря?” О, вика учителката, въобще не се подготвяйте, те ще ви питат каквото ги вълнува. Е, да де, точно това не знаем ние възрастните, какво ги вълнува.

Срещата а-ха да започне, едно високо момче надникна в класната стая, огледа се къде е гостът и подвикна: „Може ли да Ви попитам кой сериал гледате по телевизията?” Единият крак вътре, другият отвън. „Амии… „Теория на големия взрив” гледам.” Влезе, седна. Въобще нямаше време да се чудя какво щеше да стане, ако бях казала „Пепел от рози” или „Дързост и красота”, защото срещата започна. И го закъсах сериозно още на първия въпрос. А той беше: Какво според Вас щяха да представляват България и българите, ако не сме били пет века под турско робство?

Това не трябваше ли да са момчета и момичета, които се интересуват главно от дискотеки?

Тия дни някакъв шестгодишен мъник написал в книгата за впечатления в музея на Хаджи Димитър: „Благодаря ти за свободата.” С големи печатни букви, Г-то  обърнато наляво.

Хаджи Димитър имал шест братя, след което се раждат и трите му сестри. Най-малкият от братята, Тодор, бил в четата на Хаджи Димитър. Ранили го в боя при Канлъдере. Четниците пренесли Тодор до село Дебел дял. Там селяните ги посрещнали като българска войска, нахранили ги. На тръгване Хаджи Димитър поверил ранения си брат на човек от селото, Петко Бурунсузина. Оставил му и пари за грижите. В записките си Христо Македонски описва раздялата между двамата братя като сцена, която късала сърцето. И двамата братя не били сигурни нито дали ще оцелее  другият, нито дали ще оцелее самият той. Не знаели къде ще е следващата им среща – на земята или на небето.

Малко след като четата заминала Петко Бурунсузина убил Тодор. И отишъл при местния паша да поиска обичайната награда за хайдушка глава. Пашата го заплюл и изгонил. Местните погребали Тодор встрани от гробището, на хълма. През това време попът на близкото село Вишовград Балчо Колев се чудел как да погребе убитите на Канлъдере. Имало една българка-лечителка в селото, помагала и на турци, и на българи.  Попът я пратил да измоли от турците убитите. Погребали ги в църквата, зад олтара. Племенникът на Хаджи Димитър (син на брат му Петър), македонският комита Кръстьо Асенов бил според съратниците си „доста нервозен човек”. Години след смъртта на Тодор, Кръстьо Асенов решил да уреди сметките на семейството с Петко Бурунсузина. Отишъл в Дебел дял, поразпитал. Убиецът на чичо му бил все още жив, ако това било живот. Селото го отхвърлило, водел безсловесно и окаяно съществуване в колиба край селото. Бил вече стар, болен, но хората не били забравили, не били простили и милост не давали. Кръстьо Асенов, нервозният, не убил убиеца. Не могъл да затрие човек, който сам се бил затрил. Хората от селото не простили на Бурунсузина, че убил ранен човек.Комитата нямало да си прости, ако убие „мъртъв” човек. Какви щяхме да бъдем, ако това го нямаше в историята ни?    Момчето, което зададе въпроса беше горе-долу на годините на Тодор.

Внушителна победа на избори, дрън-дрън.

През това време Гунчо войвода с двеста души чакал четите на Хаджията и на Караджата в сливенския балкан. Да се съединят, да се бият за българската свобода. Но четата на Хаджи Димитър била разбита на „Бузлуджа”, а войводата й убит. Станало ясно, че свободата се отлага. Гунчовите четници се разпръснали, една малка група, предвождана от войводата, обрала турска пощенска кола, за да купуват още оръжие за борбата. Хайдутите се скрили в къща в Градец, турците ги търсели под дърво и камък. Сред плячката имало и златно перо, украшение за глава, което хайдутите от благодарност дали на жената на своя ятак. Малко след това се появила песен „Ганевица, мамо, на хорото, тропа със перото… Някой занесъл песента на турците.  Градец, къщата на Гани… Това е краят на Гунчо войвода.

Ако историята се преподаваше по този начин – през истории за историята – щяхме да знаем повече не само за миналото си. А и за себе си. Най-добрият урок по история за миналата година е издаването на книгата на Милен Русков „Възвишение”. Ако зависеше от мен, бих я включила в програмата на зрелостниците по история. Във Франция художествени книги са част от програмата не само по литература. Най-добрият урок за Хаджи Димитър може да се изнесе на лобното му място „Бузлуджа”, само че кой учител да го направи, без да понесе подозрението, че води децата на маркирана от БСП територия?

По програма на правителството от 2000 година насам френските ученици посещават бившия концентрационен лагер „Освиенцим” в Полша. Едно е да прочетеш урока, друго е да минеш през „Вратата на смъртта”. Учениците в САЩ имат право на ваканция в учебно време, ако родителите им заявят желание да ги заведат в музеи във Вашингтон. Нашите деца наизустяват дати и имена, които могат да бъдат намерени в интернет с едно движение на мишката. Никое американче не знае кога е роден и умрял Линкълн, то се подготвя за урок, чиято тема е „Защо искам да стана президент”. Истинското училище е това, което остава у нас, след като напуснем училището. Например неполучилият, включително и от мен, отговор на въпроса какви щяхме да бъдем без петвековното иго. Казах, разбира се, баналното изречение, че в историята няма „ако”, но все не мога да спра да мисля за това.

НДСВ спечелило изборите с 42,7 процента, пък ГЕРБ с 39,7 – това не е история, това е хроника. Ако в българското училище се учеше предмет „Гражданско образование” – крайно нужен впрочем, тези справочни данни щяха да са в учебника по този предмет, а не в учебника по история. В историята се влиза, там не те слагат. Там се остава. Коя победа, на НДСВ или на ГЕРБ, била внушителна – това не е историческа оценка, това е най-паче бурунсузко тичане при пашата, за да изкрънкаш награда за подмазването. Ако зависеше от мен, щях да включа в екипите за писане на учебници момчетата и момичетата от тази среща. Преди да се съгласят обаче, те сигурно ще попитат чиновниците от образователното министерство кой сериал следят по телевизиите. 

В. „Преса”

Прочети цялата новина

Свързани новини: